Употребявали ли сте наркотици?

[BLADE]

ima li znachenie nikoi nqma da si promeni mnenieto za narkoticite , nihsto nqma znachenie ...

[бат Ицо]

Гадно е че не може да се направи така че да може да се избира по повече от 1 отговор....

Гадно е, че няма само два отговора: ДА / НЕ. Иначе се превръща на реклама. Хубавото е, че печелят НЕ.

[stefan]

Ще се оправим, само няма да се притеснявате ! За тревата искам да кажа, че ми действаше по един начин като бях на 16 и по друг сега. Вече не ми е толкова весело, а точно обратното, просто не е за хора, които имат проблеми абе детска работа е! Направо се отказах от самосебе си, ама се научих да пуша цигари да го ***, защото всички пушат!

Какво ти пречи да ги откажеш? Аз вече трети месец не пуша, започнах да спортувам активно, спрях да пия кафе, трябва ми по-малко време за да заспя, мога да правя още повече секс...И още много много други благинки.Сега като се върна назад немога да си обясня с какъв акъл съм пушил, и то толкова години.Пък ако не те интересува здравето , има и финансова страна - сега харча поне по три лева по-малко на ден, или всеки месец си спестявам ~ 90-100 лева. Пушенето според мен е най-глупавата форма на наркоманията.

 

Ne syvetvam nikoj da pushi treva ili da vzima kakvito i da bilo narkotici. Samo che Vie trqbva da ste malko po-demokratichni. Vseki sam izbira kakvo shte pravi sys sebe si. Tova che Vie ne ste pushili treva, neznachi che znaete kakvo e trevata. Vsichki Vie obache piete alkohol, i v tova sym 100% siguren. Dosta ot vas pushat cigari. Dosta ot vas piqt kafe. Iskam da vi kazha che tezi neshta syshto mogat da bydat narecheni narkotici. Az shte pusha treva kolkoto si iskam. Tova e moe pravo i Vie nqmate pravo da mi go zabranqvate. Az nqmam nishto protiv Vas i ochakvam syshtoto ot Vasha strana. Osven tradicionnite narkotici koito sa izbroeni ima i drugi. Tqh gi polzvat Vashite roditeli. Tova sa lekarstva ot aptekata (specialni lekarstva sys zelena recepta). V Bylgariq ima ogromen broj hora koito polzvat tozi tip narkotici i te sa na sredna vyzrast 30-50. Vsichki antidepresanti syshto sa narkotici. Taka che se stegnete malko.

 

I oshte neshto... kak znaete che trevata e gadna sled kato nikoga ne ste dokosvali?

 

 

Ако прочетеш темата от началото ще видиш, че повечето хора са пробвали трева.За това, че всеки сам си определя какво да прави и какви препарати да взима си прав, но до някъде - тревата е наркотик, който е забранен от закона, така че ако трябва да съм демократичен трябва като те видя че пушиш веднага да отида и да съобщя в полицията.Цигарите, кафето и алкохола са също толкова наркотици, но хората са преценили, че не са чак толкова вредни, колкото останалите, съответно те са разрешени.Специално за цигарите това в скоро време ще се промени, има сумати забрани, ще има и още.Лекарствата със зелена рецепта ги взимат хора с заболявания, те са предписани от лекар и взимането им е контролирано по някакъв начин.

[Teddy-King]

stefann, не си прав!

 

Цигарите, кафето и алкохола не са легални, защото са по-безвредни. Те са легални, защото държавата печели от това толкова много, колкото не можеш да си представиш. И всичко опира само до пари. 1, това е страшно печеливша индустрия сама по себе си, 2, доказано е че хората, които пушат цигари живеят доста по-малко от останалите, но смъртоносният ефект на цигарите се проявява доста късно- обикновено след пенсиониране на човек. По този начин държава използа качетвена работна ръка, която работи съвестно за да може със спечелените пари да си купи цигари, след което умира по-раничко и не се налага да му се дава пенсия! Какво по-хубаво от това??

 

...никога ли не сте поглеждали на нещата по този начин?

[stefan]

Е и така става, въпреки че наистина не съм поглеждал така на нещата.

 

Но да вземем например цигарите. В страните от ЕС има доста гаднички закони - като например това което приеха наскоро, че неможе да се пуши на обществени места, а само на строго определени(Незнам дали е във всички страни или само в някои).Във всички по-развити държави има ужасно високи акцизи върху цигарите, което ги прави лукс.Много познати, които бяха например в Англия, се върнаха непушачи, защото цигарите са ужасно скъпи.

Та мисълта ми е, че ако това, което казваш е вярно, всички правителства тайничко щяха да стимулират и насърчават тази индустрия, а не да се опитват да я ограничат. Пък и нищо не им пречи на хаиваните да ни сипват отрови в водоизточниците или пък във въздуха, защо трябва да се занимават с цигари Иначе сега като се замисля наистина не съм прав, защото вредата или не се проявява, или това става много късно.Така е с алкохола, особено при повечето чичета, които практикуват битов алкохолизъм, така е и с кафето , към което до колкото знам няма пристрастяване, но пък е неприятен навик - списъка с проблеми, до които може да довере злоупотребата с кафенцето е бая дълъг....

[BLADE]

Be ne razbrahte li trevata ne e narkotik? Imam pitane : Kak se pravi otva deto si izbirate edin otgovor i si go klikvate i posle vi izvejda tablicata s otgovorilite .

I kak se pravi taka che da ne e samo edin otgovora smisal da mojesh da si kliknesh i treva i heroin primerno ? Ni mi sa smeite mnogo .

[sasquatch]

Be ne razbrahte li trevata ne e narkotik?  Imam pitane : Kak se pravi  otva deto si izbirate edin otgovor i si go klikvate i posle vi izvejda tablicata s otgovorilite .

I kak se pravi taka che da ne e samo edin otgovora smisal da mojesh da si kliknesh i treva i heroin primerno ? Ni mi sa smeite mnogo .    

За съжаление хората които са правили софтуера за форума не са предвидили тази възможност - да даваш повече от един отговор на въпрос в poll.

[BLADE]

A po princip tova kak se pravi dori i edin otgovor da davash kak se pravi ????

[Dulgia]

избираш си отговора и след тва отдолу има едно копче "Vote" (демек "гласувай) и готово.

[BLADE]

10x

[sasquatch]

Едно широко разпространено мнение е, че марихуаната е опас­на не толкова сама по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Това твърдение се оспорва от мнозина, тъй като напомня стария виц, че всички убити през войните са пострадали, понеже са яли преди това краставици. Въпреки това, марихуаната продължава да е в центъра на жарките спорове за или против легализацията на леките наркотици и затова си струва да бъде отделено повече внимание на нея и на другите подобни продукти, които се получа­ват от конопа.

1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Наркотичните свойства на конопа са били познати на човека от най-дълбока древност. В различни времена и култури психоактивните продукти, получавани от него, са носели различни названия, затова тук ще ги наричаме най-общо канабис. Родина на конопа е, изглежда, Китай. Най-старите данни за това ни дават археологи­ческите разкопки на остров Тайван, където в слоеве от преди 12000 години са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже. От конопа в древен Китай правели влакно и хартия, семена­та служели за добиване на масло, а стеблата се считали в тради­ционната китайска медицина за най-доброто средство за гонене на зли духове.

Първите научни сведения за конопа ни дава древната книга за лекарствата Пен Тсао, която се приписва на император Шен Нун. Според китайците конопът притежава съвършеното съчетание на ин и ян; те добре знаели, че той е двудомно растение, т. е. има мъжки и женски растения. От гледна точка на китайската филосо­фия мъжкото растение, от което се правят въжета, съдържа мъж­кото начало ян, затова въжетата стават здрави. Женското расте­ние от своя страна дава семена, в които се съдържа женското на­чало ин и поради това поглъщането на семената или вдишването на изпаренията им прави човека спокоен и отпуснат. В древната китайска медицина конопът се използувал като болкоуспокояващо средство, най-вече смесен с вино. Освен това, смятало се, че той може да лекува най-различни болести - от малария до гуша.

Към средните векове употребата на конопа в медицината намаляла, но затова пък започнал да се използува като наркотично средство. Това станало около 600 г. и основните му привър­женици били даоистките монаси. Тогава, както и сега, сериозни­те членове на обществото заклеймявали канабиса като освобо­дител на греха. Даоистките мъдреци обаче, твърдели, че при дъв­чене на конопено семе човек вижда духове, а ако това се прави продължително време, може даже да влезе в общуване с тях. Те препоръчвали да се хвърлят семена в огъня и да се вдишват из­паренията - процедура, която се смятала за много полезна и спомагаща за постигане на безсмъртие. В Китай канабисът винаги е оставал забавление за ексцентрични интелектуалци и употребата му никога не е била широка; сериозни социални проблеми са създавали само алкохолът и по-късно опиумът.

От Китай конопът бил пренесен в Индия, където неговите пси­хотропни свойства станали неразделна част от културата на страната. Смята се, че днес повече от 200 млн. души в Индия употребяват канабис. Според легендата, разпространена в Ин­дия, един ден бог Шива си почивал под сянката на конопа и от любопитство опитал листата му. Това му харесало и от тогава коно­път станал негова любима храна. От древността до днес листата на конопа се използуват за приготвяне на напитка, наречена бханг, която в Индия се поднася на гости и без която в някои ра­йони на страната не минава нито едно празненство. Освен листа бхангът съдържа мляко, захар и безкрайно количество подправ­ки - от чер пипер до розови пъпки. Въобще в Индия канабисът е имал ролята, която в други общества е играл алкохолът. Някои религиозни движения, обаче, са му придавали и по висш смисъл. Почитателите на богиня Кали (небесната жена на Шива) го използували в оргиастичните си обреди с цел достигане на по-пълно духовно и плътско сливане с богинята.

Конопът е бил познат и на другите индоевропейски народи. Херодот описва неговата употреба в погребалните обреди на скитите: "... поставят три дървени пръта, наклонени един към друг, опъват върху тях три вълнени покривки, които поставят та­ка, че да се прихлупят колкото се може по-добре, и хвърлят в един съд, поставен по средата или между дървените пръти и покривалото, нагорещени до червено камъни. В страната им расте коноп, който твърде много прилича на лен... Та скитите вземат зърна от този коноп, мушкат се под покривалата и ги хвърлят върху нажежените камъни; хвърлените семена пушат и се получава толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не може да даде. Скитите са очаровани от този вид ба­ня и надават силни викове". Това, което на Херодот се е стори­ло, че е обред за пречистване на тялото, по-скоро прилича на душевно пречистване под въздействието на опияняващите из­парения. Плутарх и други древни автори описват подобен оби­чай у траките; според тях те хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали. В Европа конопът от­давна е отстъпил мястото си на упойващо средство на алкохо­ла, но остатъци от тези обичаи до неотдавна са се съхранявали в Източна Европа. В Полша и Литва супата от конопено семе е част от традиционния ритуал за умилостивяване на душите на мъртвите, а тук-там из Балканския полуостров до неотдавна е бил съхранен обичай, при който селяните танцували около огън, запален от конопени стебла и пеели:

"Бяхме в огъня и не изгоряхме, бяхме сред болестта и не я хванахме."

В античния свят конопът е бил известен като екзотично рас­тение с не много ясни свойства. Омир в Одисея описва как кра­сивата Елена изпаднала в депресия и била излекувана с по­мощта на лекарство, донесено от Египет. Лекарството се нари­чало непенте (против мъка), в което много съвременни езикове­ди виждат леко измененото египетско название на канабиса - нибенджи. Едва при император Август античният свят се запоз­нал с конопа, но той се използувал само като влакнодайно рас­тение. Неговите наркотични свойства били слабо известни; гър­ците и римляните в това отношение ценели мандрагората, беладоната и бляна.

В ислямския свят от продуктите на конопа най-известен е бил хашишът (на арабски това означава просто трева). Коранът строго забранява алкохола и хашишът успешно го е замествал. Смята се, че той е бил донесен в ислямския свят от Източен Туркестан, но легендата приписва откритието на дервиша Хайдар, който така обичал хашиша, че поръчал на гроба му да засеят ко­ноп. Въпреки, че хашишът е бил известен в арабския свят преди 10 в., неговата широка употреба била свързана с разцвета на мистичното направление в исляма - суфизма, чиито привържени­ци водели живот на отшелници, търсещи екстатично единение с Бога. Техните мистични търсения най-често се посрещали враж­дебно от правоверните мюсюлмани, които смятали за противоестествено пренебрежението на суфите към секса. Любопитно е, че за това бил обвиняван хашишът, точно както 1000 години по-късно марихуаната е била обявена като причина за обратно­то - за сексуалната разпуснатост на хипитата.

По време на кръстоносните походи в Европа станало извест­но името на една мюсюлманска секта, която използувала ха­шиша за своите цели. Тази шиитска секта се базирала в планините на западен Иран. В замъка на предводителя, който се наричал Стареца от планината, имало чудна градина, пълна с най-различни цветя, плодове и красиви девойки. Последователите на Стареца, които били предназначени за изпълнението на важни мисии, били упоявани с хашиш и когато се събуждали, се озовавали в райската градина. След един ден на щастие и без­грижие те отново били упоявани и се събуждали обратно в поз­натата груба реалност на 12 век. Старецът им обяснявал, че те са били в рая, където лично пророкът Мохамед му е дал власт­та да изпраща хора за по един ден. След подобно преживяване последователите на Стареца били готови на абсолютно всичко, тъй като били убедени, че след смъртта си ще попаднат ведна- га в рая. Сектата била известна под името хашишини, което в европейските езици преминало в асасини- убийци. Асасините се прочули с безогледните убийства на крале и султани, които пречели на политиката на Стареца. Името им вдъхвало ужас ед­накво на християни и мюсюлмани, докато не ги унищожили монголите - див и необразован народ, който не бил чувал за асасините и поради това не се страхувал от тях.

През 13 в. любителите на хашиша започнали да се организи­рат. Любимо място за събирания било Кайро, което се превърна­ло в подобие на това, което е Амстердам днес. В Кайро членовете на суфийските братства се събирали в градините на Кафур, където си отглеждали коноп. Постепенно те станали толкова много, че губернаторът на града под натиска на възмутеното гражданство бил принуден да вземе мерки; дервишите били из­гонени, а конопът изкоренен и изгорен. Селяните от близките околности, обаче, започнали да сеят коноп и да продават хашиш на желаещите. Акциите на армията за унищожаване на посеви­те срещали силна и организирана съпротива от страна на произ­водителите, които настървено защитавали доходния си бизнес. Корупцията довършила окончателно усилията на властта да се справи с хашиша. Писателят Макризи през 1393 г. се оплаквал: "Като последица настъпи разложение на чувствата и нравите, скромността изчезна, всеки лош човек открито се занимаваше с това". Положението в тогавашен Египет много прилича на това, което става днес в Колумбия или Бирма.

От Близкия изток канабисът през Етиопия се разпространил към Източна, а по-късно и до южна Африка. Около 1600 г. под името той достигнал до южния край на континента. Инте­ресна е историята на народа башиланге, който обитава днешна Намибия. До средата на миналия век това бил горд и войнствен народ, който живеел за сметка на съседните племена, но след като се запознали с конопа те били така възхитени от него, че го превърнали е обект на култ. Превърнали се в мирни и дружелюбни хора, сред които се разпространила вярата в превъплъщени­ето на душата. Променило се даже съдопроизводството; обвиня­емият бил заставян да пуши, докато си признае или докато загу­би съзнание. Възцаряването на братски мир, обаче, довело до икономическа разруха, тъй като васалите престанали да плащат данъци. Най-сетне през 1876 г. здравите сили извършили прев­рат и възстановили старите обичаи.

Великите географски открития силно разширили кръгозора на европейската цивилизация. В Европа и американските й коло­нии конопът станал важна влакнодайна култура, но преди войни­те на Наполеон неговите наркотични свойства представлявали само предмет за схоластични спорове. Пътешествениците раз­казвали, че на Изток конопът се използува за заменител на ал­кохола, но едва когато ветераните от египетския поход на Напо­леон донесли хашиша в Европа, той станал на мода сред избра­ното общество.

Историята започнала от един френски лекар, д-р Ж. Ж. Моро дьо Тур, който около 1845 г. използувал хашиша за лечение на меланхолия, мании и други психически болести. По същото вре­ме в Париж се разпространила вестта, че писателят Теофил Готие е обещал награда на този, който успее да измисли ново удо­волствие. Д-р Моро се отзовал на предизвикателството и предло­жил на Готие първата доза хашиш с думите: "Това е част от Ва­шия дял от Рая". Готие бил във възторг от преживяването и впос­ледствие основал Клуба на хашишините. Клубът се събирал вед­нъж месечно и в него участвувал елитът на тогавашния парижки артистичен свят: Александър Дюма, Жерар дьо Нервал, Виктор Юго, Йожен Дьолакроа. На увлечението по хашиша дължим фан­тастичната симфония на Ектор Берлиоз. Шарл Бодлер издал кни­гата Изкуствения рай, в която отпечатал своя поема за хашиша. В Англия ставало нещо подобно. Сред студентите от Кеймбридж било популярно турското удоволствие - бонбони от хашиш, за­хар и желатин. От хашиш се приготвяли най-различни сладкиши с екзотични имена; например черната паста от хашиш се наричала крокодилски пенис. Странното название идвало от вярата, че хашишът е силен афродизиак; това твърдение е спорно, но, че кро­кодилите нямат пенис, е зоологически факт.

В западното полукълбо канабисът е бил известен отдавна, но в САЩ започнал да се употребява едва през първите години на на­шия век. Предполага се, че той е бил донесен от мексиканските работници; на испански марихуана се наричал всеки евтин тютюн. Неговата употреба вървяла паралелно с развитието на джаза и постепенно от Луизиана се разпространила през Чикаго и Ню Йорк по цялата страна. Вьв всеки случай преди хипи-революцията кана­бисът е бил забавление предимно за артистичните кръгове или за най-бедните цветнокожи американци. Поради последната причина, подетата през 30-те години в САЩ кампания против марихуаната носила откровено расистки оттенък. Вестниците от това време би­ли пълни със смразяващи истории за цветнокожи престъпници, ко­ито са се напушили с марихуана и под нейното въздействие вър­шат насилия. През 1937 г. в САЩ бил въведен забавен закон, про­дукт на специфичната американска законодателна система. За всяка унция марихуана, използувана с немедицинска цел, се въвеж­дал данък от 100$ - огромна за онова време сума. Всеки, хванат с необложена марихуана, трябвало да плати абсурдно високата гло­ба от 2000$ и в крайна сметка отивал в затвора за неплатени данъци. В другите развити страни не се церемонили и просто забранили канабиса, който, въпреки очевидните факти, бил обявен за нарко­тик, подобен на опиатите и кокаина.

Независимо от забраната, а може би точно затова, популяр­ността на канабиса непрекъснато нараствала до 70-те години, но оттогава насам тя постепенно се стабилизира. В момента употре­бата на канабис в повечето развити страни се приема като не осо­бено опасна и се дискутира върху възможността за неговата ле­гализация.

В наше време канабис употребяват две коренно различни кате­гории хора. Към първата принадлежат най-бедните слоеве на ня­кои слаборазвити страни в Средния и Близък Изток, Индия и Ямайка. "Често срещано сред работниците в строителството или сред изкопчиите е вечерта да дръпнат няколко пъти от лулата с ганджа или да изпият чаша бханг. Това ги кара да се чувствуват по-добре, умората отлита, стимулира апетита и предизвиква чувство на лека стимулация, което им помага по-лесно да понесат тежест­та на изминалия ден" - отбелязва един доклад за употребата на канабис в Индия. От другата страна са образованите млади хора в индустриалните страни, за които стремежът към нови удоволствия често отразява нежеланието им да приемат изискванията и слож­ността на съвременното общество. Въпреки външната противо­положност, двете групи имат донякъде обща мотивация, тъй като релаксиращото действие на канабиса им помага, ако не да решат проблемите си, то поне по-лесно да живеят с тях.

Някои автори подчертават, че между тези две групи хора все пак има една съществена разлика. На Изток употребата на кана­бис е едно общоприето средство за релаксация; там се приема относително силен канабис, като основната цел е да се изпита не­говото действие. На Запад на преден план излиза социалният кон­текст на употребата - младите хора пушат трева, защото това ги дистанцира от света на другите. Ефектът от пушенето на относи­телно слабия канабис зависи като че ли повече от средата, в коя­то това се прави, отколкото от действието на самото вещество;един американски изследовател смята, че повечето млади хора просто играят на канабис. По всичко изглежда, че това е още по-вярно у нас, където често това, което нелегално се продава, съдър­жа малко или никакви активни вещества. Тези, които го употребя­ват в подходяща обстановка, твърдо са убедени в ефективността му, но усещането на непредубедения човек от него е близо до нула. Независимо от това, у нас притежаването на една такава цигара, която няма никакви особени свойства, е прекрасен повод за проб­леми в полицията и дори за по-големи усложнения. Достойно за съжаление е, че това, което за младите хора е пореден епизод от вечната игра на непослушание, се третира като опасно престъпле­ние; едва ли това е начинът да се възстанови прекъснатия контакт между поколенията.

2. КАНАБИСОВИ ПРОДУКТИ

През 18 в. известните биолози Линей и Ламарк спорели за то­ва колко вида коноп съществуват. Било прието европейската разновидност да се нарича Cannabis sativa, а индийската Cannabis indica, но съвременната наука ги смята за различни раси на един вид и е възприела само първото название; преведено на български то означава Коноп полезен. От конопа се получава влакно, което служи за изработка на въжета, тъкани, хартия и т.н. Семената му са богати на масло и белтъчини и са прекрасна храна; домашните птици, които се хранят с конопено семе, живеят по-дълго. До първата трета на нашия век конопът се смятал за една от най-перспективните земеделски култури и в развитите страни съ­ществувала процъфтяваща конопена промишленост, но сега отг­леждането му в голям мащаб е практически невъзможно, тъй като е строго контролирано.

Наркотичните продукти, получавани от конопа, са твърде раз­лични като качество и съдържание на активните компоненти. Голя­мо значение имат методите на култивация, почвата и климата; та­ка например в Русия е разрешено отглеждането на коноп само в северните райони на страната, където той няма наркотични свой­ства. Дрога се получава изключително от женските растения. Ко­гато растението е разцъфтяло, върху цветовете и горните листа се образува златист налеп с лека специфична миризма; именно тази смола съдържа активните вещества. Съществуват различни хи­потези, които се опитват да обясняват за какво му е притрябвало на конопа да синтезира канабиноиди. Според едни това е начин, по който растението запазва нежните си части от изсъхване, зато­ва най-голям добив от така желаната смола има в горещи и сухи местности; според други смолата е защита от ултравиолетовата радиация и т.н.

Най-слабата и евтина дрога се приготвя от върховете на конопа. Типичните сортове, растящи в диво състояние или отглеждани за влакната им, съдържат малко активно вещество от 0.2 до 1 %. Този Продукт в САЩ и Европа е познат като марихуана (marihuana, mаrijuana, pot, grass,dope, herb). В Индия той е известен като бханг (bhang, bang) и се употребява само от най-бедните. Ганджата (gandja, dagga, kif, кайф) се получава от цъфтящите върхове и цве­товете на растения, които са продукт на вековна селекционерска работа, и съдържа много повече от активната смола - до 6%. При внимателното остъргване на смолата от върха на конопа се полу­чава хашиш (hashish, hasheesh, hash), наричан в Индия харас (charas). Хашишът е 5 до 8 пъти по-силен от обикновената марихуана. Съществуват много недостоверни легенди за това, как се получава хашиш; според една от тях през нивата с цъфтящ коноп бягат голи хора и смолата полепва по потните им тела, откъдето след това се остъргва. В действителност, хашишът се обира от растението най-често с марля, което е не толкова впечатляващо, но е със сигур­ност по-хигиенично. Готие и неговите приятели са използували един продукт, наричан dawamesc, получен при варене на листа с вода и масло; към получената черна маслена паста се добавяли различ­ни екзотични подправки и даже испанска муха. Напоследък попу­лярност придобива т. нар, хашишово масло (hash oil, red oil), което се получава като се кипят в спирт връхчетата на конопа. Съдържа­щите се в тях канабиноиди се извличат и в зависимост от концент­рацията им се получава от кехлибарено до тъмночервено масло. То е със съдържание на активното вещество до 60% и поради това е много удобно както за нелегално пренасяне, така и за последва­ща обработка.

Химията на канабиса е сложна и все още не напълно изучена. Смолата съдържа много вещества със сходна химическа струк­тура, но с различна активност, които най-общо се наричат кана­биноиди. Понастоящем се смята, че основен активен компонент на канабиса е делта-1- тетрахидроканабинолът, съкратено обоз­начаван като ТНС. Дозата ТНС предизвикваща типичния ефект на канабиса, е около 10 mg. Смолата на специално отглеждани­те сортове коноп е богата на ТНС, докато тази на повечето обик­новени сортове съдържа предимно неактивните канабинол (СВN), канабидиол (СВО) и други съставки. ТНС е маслообразно вещество, което досега не е получено в кристален вид. Неговото изолиране в чист вид от канабиса и синтетичното му получаване представляват само научен интерес, тъй като са твърде скъпи. Въпреки това, съществуват химически методи, чрез които съ­държанието на ТНС в нативната смола може силно да се повиши; всъщност, на преработка се подлага хашишовото масло. Чрез по нататъшна изомеризация и ацетилиране може да се стигне до продукт с основен компонент делта-6-ТНС-ацетат, за който се смята, че е 2 пъти по-силен от ТНС и е по-приятен. Цялата тази канабисова алхимия е занимание само за хаш-маниаци; тя е твърде сложна за хора без сериозна химическа подготовка. В някои страни нелегалните търговци предлагат "чист" ТНС, но на­ивниците, които го купуват, рискуват да получат фенциклидин -един евтин синтетичен наркотик, който няма нищо общо с ТНС и е много по-опасен.

Канабисът се приема по различни начини. Марихуаната се пуши чиста или смесена с тютюн; цигарата марихуана се нарича джойнт (joint), През последните 10 години се разпространява и една форма на марихуаната, наречена АМР, това е цигара, коя­то е напоена с формалин (който се използува за консервиране на анатомични препарати в моргите) и след това изсушена. Тази технология изглежда е плод на нечие болно въображение, защо­то ефектите на АМР са доста неприятни. Хашишът по-рано се е поглъщал, най-вече под формата на сладкиши, но напоследък на Изток се пуши като цигари, с лула или наргиле; в някои от щати­те на САЩ даже притежаването на наргиле е забранено от зако­на, тъй като то най-често се използува именно за пушене на ха­шиш. Хашишовото масло се употребява, като капка от него се капва върху обикновена цигара и се пуши, или върху нагорещен станиол, при което парите му се вдишват. Както бе казано, в Ин­дия се приготвят различни напитки от канабис. При пушене част от активните вещества изгаря, но при поглъщане ефективността им е малко по-ниска, така че и двата начина на приемане са об­що взето еднакво ефикасни.

3. ЕФЕКТИ

Ефектите на канабиса съществено се отличават както от те­зи на опиатите, така и от класическите халюциногени като LSD, мескалин и т.н. Канабисът не предизвиква такава силна еуфо­рия като опиатите, нито така силно засяга съзнанието като типичните халюцигени.Поради тези причини той представлява отделен клас в класификацията на психофармакологичните агенти. През последните 50 години са синтезирани стотици синтетични производни на канабиноидите в търсене на нови болкоуспокояващи и седативни лекарства, но тези изследва­ния са дали досега малък резултат; причината затова бе пълна­та неяснота по въпроса за механизма на действие на канабино­идите. Неотдавна изследванията в тази област силно се оживи­ха от откритието на специфичен рецептор в главния мозък, вър­ху който те въздействуват.

Първите описания на свойствата на канабиса, дадени от членовете на Клуба на Хашишините, са доста преувеличени и възторжени, както е било прието в романтичния 19 век; освен това,усещанията от големите дози хашиш, употребявани тогава, доста

се различават от ефектите на по-слабата марихуана, която е популярна днес. Едно от най-добрите и пълни описания на психологичните ефекти на марихуаната е дадено от американския психиатър Уолтър Бромбърг през 1934 г. То е основано на многобройни наблюдения и разговори с хора, употребяващи марихуана, както и на

собствения опит на Бромбърг:

"Интоксикацията започва с период на безпокойство около 10 до 30 минути след пушенето, през който пушачът понякога развива страх от смъртта и безпокойство с неясна причина, свързано с напрегнатост и повишена активност. След няколко минути той за­почва да се чувствува по-спокоен и скоро окончателно достига до еуфория; става бъбрив, доволен, радостно възбуден, изненадващо чувство на лекота в крайниците и тялото, смее се експлозивно и неконтролируемо, понякога без ни най-малка причина, има впе­чатлението, че речта му е остроумна и блестяща. Бързата смяна на мислите дава впечатление за брилянтна мисъл, но настъпва обърк­ване, когато се опита да си спомни за какво точно си е мислил, може да се появят визуални халюцинации... безформени проблясъци от светлина с Блестящи цветове, които възникват и се разви­ват като геометрични фигури, форми, човешки лица и сложни картини. След повече или по-малко време, което е около 2 часа, пушачът става сънлив, изпада в сън без сънища и се събужда без физи­ологични последици и с ясна памет за случилото се по време интоксикацията."

Към горното описание могат да се добавят още някои същест­вени подробности. Ефектът от пушенето продължава от 2 до 4 часа,

а при поглъщане - от 4 до 12 часа. При начинаещите първоначално­то безпокойство може да бъде смекчено от подкрепата на прия­

тели; опитните пушачи го определят като щастливо безпокойство.Интоксикацията повишава чувствителността към външни стимули -

цветовете изглеждат по-ярки, неща, които по-рано не са били забелязвани, сега се изпълват със значение.Както са показали

изследванията, това не се дължи на повишена чувствителност на сетивата, а на новото различно отношение към възприеманите неща. Променя се чувството за време - минути може да се сторят цял час. Канабисът предизвиква силно нарушение на кратковременната памет, което води до описаната по-горе разпокъсаност на мислите и изказа - по средата на изречението човек забравя какво е искал да каже. Понякога се наблюдава раздвояване на съзнанието, при което част от личността се държи като обективен наблюдател на собственото си състояние. Докато част от съзнанието е обзета от параноични мисли, другата част може даже да им се присмива. Винаги присъствуващата степен на обективно осъзнаване помага на опитните пушачи да съхранят адекватно отношение към обкръжението. Твърди се, че някои от тях могат при необходимост с волево усилие да излязат от психозата.

Марихуаната не възбужда сладострастни желания - тя просто прави секса по-различен. Много хора я използуват именно за

да преживеят по нов и по-различен начин своята сексуална връзка, когато тя е заплашена от една често срещана опасност - скуката и еднообразието. Репутацията на канабиса като освободител на греха в голяма степен се дължи на снемането на социалните табута, при което излиза наяве присъщата на всеки нормален човек сексуалност. Още от книгата на Бодлер е извест­но и всички съвременни изследователи единодушно го подчертават, че марихуаната просто проявява съществуващото преди това сек­суално отношение към хората от другия (или същия) пол - тя помага да се преодолеят задръжките към човек, който вече ни е сим­патичен, но ако съществуващото чувство е антипатия, тя само го засилва.

Променя се възприемането на изкуството; много артисти смятат, че канабисът ги стимулира. Милтън Мезроу, джазов саксофонист, описва това така: "Всички ноти се изнизваха от инструмента ми, като че ли са били вече готови в него, хлъзгаха се и се смесваха, така че трябваше само малко да духна и да ги изпратя по пътя им, всяка веднага след другата, винаги навреме и без никакво усилие... Чувствувах, че мога да свиря години наред, без да ми липсват теми и енергия". Едва ли можем да се съмняваме в субективните усеща­ния на артиста, но не винаги нещата изглеждат толкова добре в очите на страничния наблюдател, т. е. на публиката.

В големи дози канабисът предизвиква видения, които са послу­жили като благодарна тема за безбройните хашишни откровения, с които са пълни книгите от миналия век, напр. Граф Монте Кристо. Първата научна публикация на известния физик Робърт Ууд е би­ла посветена на хашиша. Още като студент в Кеймбридж той тряб­вало да напише курсова работа по психология. Тази наука му би­ла скучна, но решил да съчетае полезното с приятното като взе­ме хашиш и опише преживяванията си; ето фрагмент от тях:

"След това аз се наслаждавах на нещо като метемпсихоза. Всяко нещо или животно по мое желание можеше да стане мое тяло. Помислих си за лисица и веднага се превърнах в това животно. Отчетливо чувствувах, че съм лисица, виждах своите дълги уши и пухкава опашка и с някакво вътрешно чувство усещах, че цялата ми анатомия съответствува на организма на лисица. Изведнъж гледната ми точка се измени. Стори ми се, че очите ми се намират в устата. Погледнах през отворените челюсти и видях два реда остри зъби; затворих уста и вече нищо не виждах.

Към края на бълнуването въртящите се образи се появиха отно­во и започна да ме преследва едно странно създание на моя разум, което се появяваше всеки няколко секунди. Това беше образ на кукла с две лица и цилиндрично тяло, което на края се събираше в острие. Тази кукла не се променяше. На главата имаше нещо като корона, а самата тя беше боядисана в зелено и кафяво на син фон. Изражението на янусообразното лице беше през цялото време ед­но и също, точно както украшенията по нея."

Всичко, казано дотук, се отнася за действието на продуктите, получени от сортове коноп с високо съдържание на ТНС. Голямата част от канабиса, продаван у нас, не притежава тези свойства, тъй като съдържа малко от активната смола. Ефектът от изпушването на една такава цигара се изразява предимно в чисто фи­зиологични усещания като замайване и чувство за тежест; доня­къде това преживяване напомня въздействието на алкохола, но е лишено от неговите неприятни странични ефекти. Разказите за това, че "ганджата беше много силна и започнах да повръщам", означават просто, че това е било всичко друго, но не ганджа; ис­тинският канабис е силен антиеметик, т. е. средство против повръ­щане.

Научно необоснованото приравняване на канабиса със силните наркотици сериозно пречи на обективното изясняване на неговия лечебен потенциал. Според заключението на федерал­ния съдия Френсис Янг "марихуаната, в естествената си форма, е най-безопасното терапевтично средство, което някога е било познато на човечеството." Освен че канабисът се използува от болните от рак и СПИН като антиеметик, има данни затова, че той има и антитуморно и антибиотично действие, Канабисът по­нижава вътреочното налягане, което помага на болните от глау­кома. По този повод в САЩ е имало един съдебен процес, пре­върнал се в прецедент. Един млад човек бил обвинен, че отглеж­да коноп в двора си, но спечелил делото, понеже доказал, че е болен от глаукома и марихуаната му помага да я лекува. Канаби­сът се използува отдавна в медицината на много народи, но за съжаление досега не е проведено съвременно изследване на по­тенциалните му лечебни приложения. Причината затова е в явно­то предубеждение към него от страна на официалните власти в развитите страни. Фармацевтичните фирми също са против ле­гализирането на канабиса като лекарство, тъй като той не може да бъде патентован, т. е. експлоатиран от тях, и само ще им пра­ви конкуренция със своята лесно достъпност и ниска цена.

4. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

От векове се води спор за това вреден ли е канабисът. В мно­го общества канабисът е бил обвиняван като причина за асоци­ално поведение. Едва ли е случайно, че той е бил популярен най вече сред хора, които открито са се обявявали срещу скуката на ежедневието и традиционните морални ценности. Даоистките монаси, дервишите от суфийските братства, европейските интелектуалци от 19 в. и хипитата от 60-те години са представлявали своего рода контракултури на своите общества. По-скоро би могло да се мисли, че хората, които отхвърлят общоприети­те ценности, са склонни да търсят нови изживявания и канаби­сът в такъв случай е не причина за определен тип поведение, а негово следствие.

По-рано много се е писало за това, че употребата на канабис води до престъпни отклонения; началото на този мит идва от раз­казите за асасините. От гледна точка на здравия смисъл е ясно, че човек в приятното състояние, описано по-горе, едва ли е скло­нен към извършване на насилствени действия. Сравнението на канабиса с ефектите на алкохола не е в полза на последния, осо­бено в страна като нашата, където насилията на битово-алкохолна основа са популярно развлечение. Като причина за извършва­не на престъпления би могъл да се посочи стремежът към нами­ране на наркотик, но канабисът, макар и нелегален, е относител­но евтин; у нас цената на една цигара е под 1 $. В този смисъл много по-съществен криминогенен фактор е често срещаният болезнен стремеж към систематична употреба на скъпи жени, шампанско и черен хайвер.

Първият сериозен опит да се докаже вредата от канабиса е бил предприет преди един век от английската администрация в Индия. Злите езици твърдят, че цел на това изследване била да се убедят индийците, че уискито, от което правителството получавало доходи, не е толкова вредно, както традиционния кана­бис - а коноп растял, необлаган с акцизи, във всеки двор. Въп­реки това Индийската конопена комисия работила с британска добросъвестност и педантичност. Отчетът, публикуван през 1894г., съдържал повече от 3000 страници, и заключавал, че не може да се твърди, че умерената употреба на канабис води до заболяване и до умствени и морални повреди, в по-значителна степен от умерената употреба на уиски. Членовете на комисията заявили, че канабисът е така свързан с обичаите и културата на страната, че забраната му би довела само до нещастия и страдания. В изследването на Комисията на Ла Гуардия през 30-те години в САЩ също не били открити съществени отклонения у хроничните (няколко цигари на ден в продължение на няколко години) пушачи на марихуана.

Проблеми създава само АМР - една относително нова форма на марихуаната. Употребата на АМР води до изключително силна саливация, а в течение на няколко дни след това се наблюдава силно разстройство на мисловните и речеви способности, загуба на способността за концентрация и силна нервност, която за щас­тие е пасивна и не е съпроводена с агресивност. Остава неясно защо е било необходимо да се измисля АМР, което нищо не добавя към приятните ефекти на марихуаната, но има такива силни стра­нични действия.

Все още се водят дебати относно способността на канабиса да предизвиква психични отклонения след продължителна употреба. Макар и рядко, се случват обратни реакции от действието на кана­бис, което става обикновено при приемане на високи дози. Те се изразяват в изпадане в състояние на делириум, съпроводен с умопомрачение и дезориентация; тези психози отзвучават безследно за няколко часа. Някои психиатри твърдо вярват в специфична канабисова психоза, докато други не по-слабо аргументирано отри­чат съществуването й. Впрочем, според повечето изследвания бро­ят на хората с психични отклонения сред тези, които употребяват канабис, не надвишава средния за дадената страна. Използуван като средство за релаксация, канабисът без съмнение има извес­тно антипсихотично действие; изследвания в САЩ показват, че мно­го от тези, които употребяват марихуана, преди това са имали се­риозни житейски проблеми или депресия и при тях канабисът е имал в известен смисъл терапевтичен ефект. Безспорно е, обаче, че изпушването даже на една цигара марихуана, повлиява нега­тивно върху способността за каране на кола, и за извършване на отговорни и адекватни действия въобще. Едно съвсем ново изследване показва, че даже един ден след употребата на канабис интелектуалните способности са все още слабо, но забележимо понижени.

Някои изследвания в Близкия Изток показват, че продължител­ната употреба на силен хашиш е свързано с проява на т. нар. амотивационен синдром, изразяващ се в пасивност, непродуктивност и пълна липса на амбиции, но даже в този случай не е ясно кое е причина и кое следствие. Данните за влиянието на употребата на канабис върху продуктивността на европейците и североамериканците са противоречиви - любители на марихуаната има както сред аутсайдерите, така и във висшите сфери на администрацията, на­уката и изкуството. Борците за легализация на канабиса са убедени, че амотивационният синдром е просто поредния мит, лансиран от техните противници. Всъщност не е ясно в какво е проблемът, тъй като съвременното западно общество очевидно не страда от не­достиг на кариеристи - даже напротив.

Безчислени изследвания са посветени на влиянието на канабиса, и най-вече на марихуаната в частност, върху организма. Канабиноидите са изумително слаботоксични; леталната доза на ТНС по различни оценки е 400 до 40 000 пъти по-висока от ефективната. Досега не е известно някой да е умрял от канабис - за­това пък според медицинските списания само през 1979 г. трима ду­ши са умрели от прекалено пиене на вода. Напоследък, обаче, особе­но в САЩ, съществува реална възможност за отравяне с канабис. Тя е резултат от действията на полицията, която е длъжна да посипе вся­ко открито конопено растение с дефолианти - това са онези симпа­тични препарати, с чиято помощ американците превърнаха виетнам­ската джунгла в пустиня и вследствие на които Виетнам все още е световен шампион по процента на новородените с уродства. Както се казва - ще водим борбата за мир до последния човек.

Очевиден е отрицателният ефект на пушенето върху дихателна­та система; в този смисъл марихуаната действува точно както тютюна. Канабиноидите подтискат имунната система, но засега ня­ма данни, показващи, че тези, които употребяват канабис, боледу­ват по-често - затова пък пониженото производство на макрофаги влияе добое на болните от мултипленна склероза. Установено е, че канабиноидите понижават концентрацията на тестостерона и някои други полови хормони, и по този начин намаляват оплодителните свойства на спермата. Тези промени не са силно изразе­ни и твърденията, че пушенето на марихуана прави мъжете стерилни и хомосексуалисти, са несериозни.

Канабиноидите се обвиняват в това, че могат да предизвикват дефекти у новородените деца и това твърдение, макар и все още недоказано, би могло да бъде вярно, поне що се касае до влияни­ето им върху концентрацията на половите хормони; между 8-та и 10-та седмица от развитието на плода у него започва синтезът на собствени полови хормони и промяната на баланса им в майчиния организъм определено може да доведе до нарушаване на този ес­тествен процес. От друга страна, много бременни жени в Третия свят, продължават да употребяват канабис, тъй като от това ядат с по-голям апетит и по-малко повръщат; досегашните изследвания показват, че това се отразява на техните деца по-скоро добре. Те­зи данни все още се дискутират, но все пак е най-разумно бремен­ните жени да не употребяват канабис.

Преди няколко години Националният институт по наркоманиите в САЩ остро бе критикуван от активисти на антинаркотичното движение за това, че не оповестява достатъчно широко данните си за вредата от канабиса. Официалното изявление на института по този повод гласи: „Никога досега не са били хвърляни толкова много пари с цел да бъде доказана вредата от дадено средство - и при това да са били получени толкова нищожни резултати." Въпро­сът за влиянието на хроничната употреба на канабис едва ли няко­га ще бъде изчерпан, но по всичко изглежда, че само дълговре­менното използуване на силните му разновидности би могло да има неприятни последствия.

Не е известно някой особено да е страдал от липсата на кана­бис. Твърдо е установено, че в реални условия той не предизвиква физическа зависимост, а психическата зависимост от него е слаба. Към канабиса на практика не се развива толерантност, а при опит­ните пушачи даже става обратното - необходимата доза става по-ниска. Този странен ефект на обратна толерантност от някои се обяснява с това, че те са овладели умението така да пушат, че да извличат по-пълно активните вещества. Слабо изразени симптоми, които биха могли при известно въображение да се на­рекат абстинентен синдром, са открити само при лабораторни експерименти с хора и животни, на които преди това са били давани нереално високи дози.

 

5. ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА - ЗА И ПРОТИВ

Приятната релаксация, причинявана от канабиса, противоре­чи на основните ценности на западното общество, което високо цени активността, трудолюбието, агресивния - естествено в оп­ределени рамки - стремеж към самоизява. От друга страна, всяко общество има нужда от средства за релаксация; да се напи­еш от радост или от мъка се смята, от повечето хора за признак на нормалност не само у нас. Вредата от някое средство в обик­новеното съзнание е завоалирана от съображенията дали това средство е общо прието в даденото общество - по традиция чуж­дите средства се смятат за по-вредни от своите. Едва ли е случайна приликата между омразата към алкохола у ислямските фундаменталисти и кампанията против легализирането на марихуаната, която водят християнските им събратя в Европа и най-вече в САЩ. Най-твърдите противници на канабиса откровено заявяват, че техните аргументи са в сферата на морала - така, както те го разбират - и нямат нужда от научна аргументация.

Последната крепост на противниците на канабиса е, че той е опасен не толкова сам по себе си, а като стъпало към по-силните наркотици. Основание за тази връзка се търси в статистиката, ко­ято действително показва, че много от наркоманите, пристрастени към хероин, преди това са употребявали канабис, но тези изс­ледвания са показали, че същото се отнася в още по-голяма сте­пен за алкохола и тютюна - а може би и за краставиците. Изключи­телно трудно е да се прецени кое тук е причина и кое следствие, тъй като връзката между канабиса и другите наркотици е по-скоро асоциативна, отколкото причинно-следствеча. Не може да се оспорва, че употребата на канабис сближава човека със средата, в която силните наркотици са по-достъпни, но трябва да се напомни, че това е резултат от забраната на канабиса, след която от обикно­вено градинско растение той се е превърнал в забранен плод, кой­то може да се купи само от наркопласьорите. В крайна сметка изглежда, че това, дали канабисът ще послужи като мост към по-силните наркотици или не, зависи главно от особеностите на конк­ретната личност; един изследовател резюмира това така: "Данни­те не са окончателни, но те най-вече подсказват, че употребата на марихуана е по-скоро само един аспект от социалната промяна, отколкото основна причина."

Споровете около канабиса ще продължават независимо от на­учната очевидност; тяхната причина е по-скоро в областта на со­циалната психопатология. "Накратко, безпокойството и чувството на безпомощност - последствия от опасностите на нашето време, могат да бъдат фокусирани в някакъв смисъл върху марихуаната, тласкайки някои да търсят защита в нея - и вдигайки други на кръс­тоносен поход срещу нея. И едното и другото могат да имат поло­жителен адаптационен ефект за едните или за другите, но едва ли това е пътят към един по-добър свят." - пише Лестър Гринспуун. Въпреки сериозната съпротива, канабисът е единствения заб­ранен наркотик, който има реални шансове скоро да бъде ле­гализиран. Всички научни изследвания показват, че марихуаната е относително безвреден наркотик, който лесно би могъл да бъде опитомен от съвременното общество. В много страни се прода­ват наръчници по домашно отглеждане на коноп и приготвяне от него на различни продукти; напоследък тази информация е дос­тъпна и чрез internet. В 13 от щатите на САЩ притежаването на канабис не се смята за престъпление, а в Аляска даже е разреше­но производството му при условие, че не е предназначено за продажба. В някои европейски страни с по-стари либерални тра­диции канабисът практически е легализиран - най-ярък пример за­това е Холандия. Едно изследване в Амстердам е показало, че за кратко време след легализацията на канабиса потреблението му се увеличило, но бързо спаднало и се стабилизирало на ниво, мал­ко по-ниско от предишното. Както са отбелязали отдавна хората със здрав смисъл, огромните усилия в борбата с канабиса изглеж­дат съвършено нелепи в сравнение с незначителната вреда, която той причинява.

Благодарим за вниманието!

Източникът е "Наркотиците- почти всичко за тях" от Юлиян Караджов

[member]

източник E-bane.net

да бе - ще го прочета тва всичкото

[Teddy-King]

sasquatch, айде ако обичаш, да посочваш правилният източник. Това е все едно да кажеш, че официалната страниша на Windows XP e http://warez.ru:8083/OS/Windows/Microsoft.Windows.XP/

Източникът е "Наркотиците- почти всичко за тях" от Юлиян Караджов, който подобно на Бил Гейтс, не обича да го цитират така!

[Optimus]

По никакъв повод, никакви наркотици - НИКОГА!

[Talic]

По никакъв повод, никакви наркотици - НИКОГА!

Nikoga en sym izpolzval narkoti4ni sredstava.... i nqma da izpolzval

Ta az dori ne PU6A i ne PIQ ! Wsi4ko towa mi vredi...

No seki pravi sam izbor kak da jivee !

[sasquatch]

да бе - ще го прочета тва всичкото

Ми прочети го

[HEKTIK]

You help her forget

The world outside

You're not part of it yet

And if you could drive

You could drive her away

To a happier place

To a happier day

That exists in your mind

 

Само това ще кажа по тази тема.Мисля,че който трябва ще ме разбере!

[Jorkis]

One try and darkness will fall

One try and shadows will be inevitable

And the happiness will be a miracle

Suffocating in the dreams

 

И аз само това ще кажа

 

EDIT Противоречията са хубаво нещо, но няма да прекаляваме с тях Изглежда, че сме за различни каузи

[HEKTIK]

Противоречия...Май сме за различни каузи

[VEDi]

Доказано: MaryJane те обива по-бавно от нормални цигари!

Извод: Smoke MaryJane

P.S. Аз съм против хапчета и инжекции(защото да се боцкаш боли)!

[AN4ETO]

О, тва MaryJane съм го виждала хулигански надраскано по рейсовете. Цигари било значи

 

Ама това цигари ли са наистина?

[Teddy-King]

За Анчето

 

[djgorro]

da jivee EXTAZY

[groover]

Ми нали е ДиДжейче, бе, karaman! за това харесва екстарито, за да му стоят клиентите!

[Mr. Aze]

Ама това цигари ли са наистина?

Ами.... да. Но може да се смърка, пие като чай, или да се взема с храна.

Опитвала ли си сърми завити в M.J.

Но главно се пуши под формата на цигари. Е верно, но първо тря го изсушиш.