Jump to content
BulForum.com

Фрее Софтуер


Nibelung

Бихте ли преминали на фрее-софтуер на домашния си компютър ?  

55 members have voted

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Please sign in or register to vote in this poll.

Recommended Posts

Извинявай но какво точно значи "да преминем на фрее софтуер"? Може ли той да замени изцяло платения? Ако може, тогава кой идиот е измислил платен софтуер?

п.с. Не мисля че за програмите във warez.ru някой ще ти иска пари, така че...

Link to comment
Share on other sites

А ти би ли се посветил на каузата да работиш цял живот за доброто на хората и да не получаваш и стотинка :evil :evil :evil

Сега с варез нещата - те са пресметнат риск. Много хора си плащат. Същото е и със така наречения Фрее софтуер. Обикновенно това е олекотена версия на комерсиална програма или е подарена на света от създателя и, който обаче си получава достатъчно парички за програми които продава. Бе радвай се на живота, докато има варез, че после ще трябва да си плащаш като белите хора.

 

заб: под варез си разбирам точно варез, а не името на този домейн специално B)

Link to comment
Share on other sites

To nie hubavo si govorim vrelini kipeli ama... niama da stane taia rabota. Free softwere e mechta! VIE SHTE SUZDEVATE LI SOFTWERE ZA TOIA DETO DUHA?

Mi niama mnogo iasno!!! Ama shte si slogete li - DA!?!

A puk nai loshoto e che skoro moge da niama warez-i , zashtoto rano ili kusno bulgarskia pazar shte se zagrabi i shte se legalizira.

Taka che teglete dokato MOGETE!

:punk :)

 

 

P.S. PRINCIPNO I AZ BIH POLZVAL FREE SOFTWERE! :)

Link to comment
Share on other sites

Може би човекът под free software има предвид freeware програмките и игри. Между тях има някои добри така че ..

 

@matrix1 - Windows = OS(операционна система). Не програма.

Link to comment
Share on other sites

Може би човекът под free software има предвид freeware програмките и игри.

ne znam kakvo ima predvid, ama kakvoto i da e, opredeleno ne e na Microsoft. Glasuvam ДА.

Link to comment
Share on other sites

Бе радвай се на живота, докато има варез, че после ще трябва да си плащаш като белите хора.

 

заб: под варез си разбирам точно варез, а не името на този домейн специално B)

Warezes винаги ще има под каквито и ще да е форми!

 

 

To nie hubavo si govorim vrelini kipeli ama... niama da stane taia rabota. Free softwere e mechta! VIE SHTE SUZDEVATE LI SOFTWERE ZA TOIA DETO DUHA?

Mi niama mnogo iasno!!!

Разбира се че да! Не всички мислят за пари. Има хора които осъществяват програмните си идеи и толкова много се кефят на програмите си че искат да го споделят с всички други и я пускат фрий. Понякога наистина се срещат шедьоври. Например Miranda project.

 

А иначе не бих минал на фрий софтуер, въпреки факта че съм писал програми за парии знам колко къртовски труд е. Не вярвам да има чак такива светци които да не ползват грам кракната програма на личните си РС-та.

 

Обаче има една истина, че Софтуера е като Секса - по-добър e, когато е безплатен ;)

Link to comment
Share on other sites

Защо никой не се интересува от свободен софтуер тук във форума...

Взехте вече тотални безмислици да поствате. Имам чуството, че си седите така, чудите се какво да правите и - айде бе, що да не зема да плясна една анкета в оня тъп форум, нещо са май на мода?! Оня ден - как трябвало да се казва - дали мобилен, дали клетъчен... Днес това... Хайде мислете малко преди да се мятате на клавиатурата, а? Тия неща дето ги пишете хора ги четат.

Какво значи "защо никой тук не се интересува от свободен софтуер"?! Как пък те осени тая идея, че никой не се интересува? Тоя форум ли гледаше, като ти хрумна това или някой друг? И какво разбираш под свободен софтуер?! Безплатен? Ако е така - в много голяма заблуда си. Не са едно и също. Щеше да го знаеш, ако преди да излагаш пред всички незнанието си, се беше потрудил да се запознаеш с материята. Самият ти май не се интересуваш от Свободен софтуер. А от друго. Един бог знае от какво, май и ти не си наясно със себе си... На това му се казва "да се изкажа неподготвен"... Ако те вълнува безплатния софтуер - бъди така добър да се изказваш ясно и недвусмислено, коригирай си въпроса. А за отговорите след твоя пост... Не знам. Много смело от ваша страна да се изказвате за неща които не разбирате. Все едно аз сега да почна да разсъждавам върху Теорията за Относителността или върху деленето на клетката. Единственото което правите, с малки изключения, е демонстрация на тоталното ви неразбиране за какво става дума. Жалкото е, че други също толкова запознати с материята, четат тези глупости и остават със съвсем погрешно впечатление за нея. И се завърта една...

Link to comment
Share on other sites

Абе да ви кажа и аз гласувам с "ДА" щото е по на кяр.Определено не ми се дават някви си 500$ примерно за Корел Дроу.Като мога от варез-а да си го дръпна.Чиста работа.Хем без пари-макар че аз си плащам такса за НЕТ в който е уточнено кои ми е интернет доставчика и кои е неговия локален саит така да го кажа.Така че и аз съм на мнение, че е хубаво ся да си дърпаме щото като вленим в ЕВРО съюза и там няма фрее .Сичко се плаща и ще го идем здраво.Така че купете си писачки и много ама много дискове и пишете докато можете.После 2007 животи здраве може и пари да се вадят от ФИЛМИ МУЗИКА ИГРИ макар че те вече ще са си ретро .

 

Абе като гледам много писах нищо не казах така че дай да си почина.Айде дъпаите си от дето си искате пазете за черни дни тфа си е вашия избор."ДА" на фрее Софтуерът !!!!!!

Link to comment
Share on other sites

"ДА" на фрее Софтуерът !!!!!!

май не разбра за какво става дума, а? ти знаеш ли какво е free soft? не, не знаеш! май и създателя на темата не знае! ov3rm4m е прав! мама му стара вземете се поинтересувайте от нещата, по които изказвате мнение!

Link to comment
Share on other sites

май не разбра за какво става дума, а? ти знаеш ли какво е free soft? не, не знаеш! май и създателя на темата не знае! ov3rm4m е прав! мама му стара вземете се поинтересувайте от нещата, по които изказвате мнение!

А ти тъй като знаеш би ли ни просветлил?

 

Казвам го, защото има хора, които се съмняват много в теб и вярват в спамерските ти възможности. Та това е отличен момент да им покажеш, че не са прави.... разбира се ако ни разясниш неясните неща в топика ;)

Link to comment
Share on other sites

Null Vote.

Link to comment
Share on other sites

заемам се!

свободен софтуер е софтуер, който се разпространява свободно из интернет т.е. не се плаща за използването му. а това което го имаме на warez-а е пиратски софтуер, димек кракнат оригинален, който се разпространява нелегално из интернет. използвайки свободен софтуер не нарушаваш никакви закони, а при употреба на пиратски (нелегален) ти се ебава майката от престъпване на закони!

 

надявам се дадох добро обяснение. никога не съм имал намерение да задръствам форума с мои изказвания. това, че моето присъствие не се харесва на някои (по незнайни причини) не означава, че нарушавам правилата.

 

учудвам се че личните ни пререкания с колегата ти са стигнали до теб.

айде със здраве и честит имен ден!

Link to comment
Share on other sites

заемам се!

свободен софтуер е софтуер, който се разпространява свободно из интернет т.е. не се плаща за използването му. а това което го имаме на warez-а е пиратски софтуер, димек кракнат оригинален, който се разпространява нелегално из интернет............

...само дето този "свободен софтуер" дето визираш маи не е толкова "FREE" ;)

Link to comment
Share on other sites

Porednite typi overmanski zayajdaniya !!!(overman=nad-chovek...bre-bre-bre)

Izvinyavam se za off-topic-a,ama toya samo kato vidi che sym pisal neshto i byrza da plyue.

 

Ne sym advokat da cheta licenzi i da znam yuridicheski razliki.

 

Az polzvam IrfanView vmesto ACDSee,DownloadMaster vmesto FlashGet,DeepBurner vmesto Nero,7zip vmesto WinRAR,i t.n.(polzvam okolo 40 programi)

Samo Opera-ta mi e nelegalna,ama i ot neya shte se otkazvam-namerih hubavi browseri,koito ne sa s yadro na IE.

 

A zashto? Ami taka - ot principni syobrajenia. I zashtoto mislya v perspektiva.

I moga da vi kaja,che tezi programi vyobshte ne otstypvat po funkcionalnost i udobstvo na tejkite i natrufeni komersialni analozi.

A syshto i po drugi syobrajenia,koito reshih da ne izlagam.

 

A Windows-a ne go vklyuchvam zashtoto pochti nikoy nyama da se otkaje ot nego.

I nyama nishto losho v tova da pishesh plateni programi , a da polzvash bezplatni,

da si admin na Linux , a da polzvash vkushti Windows (i obratno).

Link to comment
Share on other sites

Bahti e are kagete be mama mu stara kato tolkova znaete kvo e free?

Ami free e bezplatno!!! Ta kude tursite razlika megdu free i bezplatno neznam!

 

 

P.S. Puk kato ne ste izkali da se pishat gluposti v foruma da behte mahnali Others i tva e , za kvo e tuk? Ta da ima poll:bulgarski futbol ta da se zaiagdame s potribitelite s dni li? A tova ne pravi li pristrastia i ot tam vliae na davanite za napred otgovori!!!

Link to comment
Share on other sites

Moje i da se naloji da premina,no nz software koito da ima sa6tite funkcii kato na plateniq.Taka za primer samo moje da se dade photoshop.Za da se dostignat negovite resursi koeto mi se struva absoliutno nevazmojno trqbva sigurno da se installirat pone 15000 free pprogramki :P

Link to comment
Share on other sites

Какво представлява "свободният софтуер"

 

оригиналът in English — тук

 

Настоящият документ има за цел да посочи ясно и недвусмислено задължителните критерии, на които трябва да отговаря даден софтуерен продукт, за да бъде окачествен като "свободен софтуер".

 

Думата ’свободен’ в словосъчетанието "свободен софтуер" има отношение към свободата, а не към цената на продукта. Казано с прости думи: ’свободен’ следва да се разбира в значението, което нормално влагаме в тази дума, когато казваме ’свободно слово’, а не в това, което влагаме в нея, казвайки ’безплатна бира’. (Бел. прев. — това уточнение в оригинала се налага от факта, че в англ. ез. думата за ’свободен’ и ’безплатен’ е една и съща — free.)

 

Същността на идеята "свободен софтуер" се изразява във възможността потребителите на такъв софтуер да го изпълняват, копират, (пре)разпространяват, изучават, изменят и подобряват. Ако трябва да сме още по-детайлни, тази свобода се определя от гарантирането (за потребителите) на следните четири съставящи свободи:

  • Свобода да изпълняват програмата, независимо с каква цел (свобода 0).
  • Свобода да разучават вътрешния механизъм на работа на програмата, а също така да я изменят според нуждите си (свобода 1). Предпоставка за това е осигуряването на достъп до суровия (некомпилиран) код на програмата.
  • Свобода да преразпространяват копия на програмата, ако преценят, че някой има нужда от нея (свобода 2).
  • Свобода да внасят подобрения в програмата и да правят тези подобрения общодостъпни, за благото на общността (свобода 3). Предпоставка за това е осигуряването на достъп до суровия (некомпилиран) код на програмата.

Всичките четири свободи трябва да бъдат гарантирани на потребителя, за да говорим за "свободен софтуер". Това означава, че ако използвате свободен софтуер, Вие сте в правото си да предоставяте копия на програмата на всеки желаещ, навсякъде по света; имате свободата да (пре)разпространявате както оригинални (непроменени), така и модифицирани (от Вас) копия; според разбиранията си може да правите това както безплатно, така и срещу определена сума (покриваща разходите за информационния носител и евентуалните транспортни разходи). Но най-важното в случая е, че не е нужно да молите или плащате за разрешение на когото и да било.

 

Като потребител на свободен софтуер трябва да имате свободата да внасяте изменения в него, ако и когато пожелаете. Промяната на програмата може да е продиктувана от чисто любопитство (с цел разучаване на вътрешния механизъм на работата и), или пък да е направена съвсем целенасочено (т.е. за да върши нещо полезно нещо по начин, който ви удовлетворява) — но независимо какви са били съображенията Ви да я промените, Вие сте освободени от задължението да уведомявате някого за направените промени. Дори и да решите да огласите промените и да ги направите достъпни за общо ползване, Вие не сте длъжен да уведомявате изрично никого, по какъвто и да било начин.

 

Свободата на ползване дава право на всеки потребител на програмата, без значение дали става въпрос за физическо или юридическо лице, да използва програмата на произволна компютърна система, с произволна цел (Бел. прев. — стига програмата да върши работа, разбира се), като от това не произтича никакво задължение да се поддържа връзка с първоначалния разработчик на програмата или с когото и да било другиго.

 

Свободата да се разпространяват копия следва да важи както за изпълнимите форми на програмата, така и за суровия код; както за модифицираните, така и за немодифицираните версии. (Предоставянето на програмите във компилиран вид (позволяващ незабавно изпълнение) е от особена важност при разпространението на свободни операционни системи, за да могат последните да бъдат инсталирани лесно.) Направата на изпълнима форма за дадена програма, естествено, не винаги е възможно (тъй като някои езици за програмиране по своя замисъл не предоставят начин това да бъде осъществено (Бел. прев. — т.е. езиците, които се интерпретират, съпоставени с езиците, които се компилират)). В случай, обаче, че намерите изпълними форми на програмата или създадете начин за направата на такива форми, Вие продължавате да имате свободата да ги (пре)разпространявате.

 

Свободите за изменяне и преразпространение на подобрени версии на програмата имат смисъл само ако е осигурен достъп до суровия код на програмата. Следователно, наличието на такъв достъп е задължително условие, за да бъде наречен даден софтуер "свободен".

 

За да бъдат тези свободи истински, а не просто добро пожелание, трябва да е гарантирана тяхната неотменимост. Напълно нормално е лицензът Ви да Ви бъде отнет, ако го нарушавате; но ако разработчикът на софтуера има правото да анулира лиценза дори и когато не сте го нарушили, това със сигурност означава, че софтуерът не е свободен.

 

Все пак, налагането на определени правила за преразпространението на свободен софтуер е допустимо, ако такива правила не противоречат и не ограничават четирите основни свободи. Идеята намира израз в т. нар. "остатъчни права за копиране" (Бел. прев. — на англ. copyleft. Получава се игра на думи. Традиционният термин copyright означава 'авторско право', 'право за възпроизвеждане в произволна форма'; то е ограничаващо по своята същност — субектът на това право, сиреч авторът, е в състояние да забрани копирането на своя продукт. Новосъздаденият термин copyleft от своя страна изразява точно обратното схващане — права за копиране и разпространение, които не могат да бъдат отнемани чрез налагането на допълнителни ограничения, т.е. четирите основни свободи трябва винаги да остават непокътнати)., т.е. когато (пре)разпространявате програмата, не Ви е позволено да налагате такива допълнителни ограничения, които да лишават останалите потребители от основните свободи. На пръв поглед може да изглежда, че принципът "остатъчни права за копиране" противоречи на тези свободи, но не е така — той ги защитава.

 

Нека илюстрираме с пример — да кажем, че сте се сдобили, безплатно или срещу заплащане, с копия на свободен софтуер. Независимо от начина, по който сте станал притежател на копията, винаги имате свободата да копирате и/или променяте софтуера, в това число и да го продавате, ако желаете.

 

Понятието "свободен софтуер" съвсем не изключва присъствието на "търговски" елемент. Свободната програма трябва да е достъпна и за комерсиална употреба, разработка и разпространение. Вече не е необичайно да се разработва свободен софтуер с комерсиални цели; и съществуването на подобен вид софтуер всъщност оказва твърде благотворно влияние.

 

Налагането на правила как точно да окомплектовате софтуера, в случай че го промените и решите да го преразпространявате, е допустимо, но само ако такива правила не противоречат на основната свобода 3. Допустими са и правила от рода на "ако направите програмата достъпна по този начин, сте длъжни да я направите достъпна и по другия", но пак при същото условие. (Забележете, че такива правила не ви лишават от възможността за избор дали да направите променената програма общодостъпна или не.) Не противоречи на основните свободи и императивното изискване да изпратите копие на модифицирана от Вас версия на програмата тогава, когато предишен разработчик на същата програма Ви помоли за това.

 

Свободите, изброени по-горе, са защитени законово от принципа, известен в терминологията на проекта GNU като "остатъчни права за копиране" (copyleft). Това обаче съвсем не изключва съществуването на свободен софтуер, който да не е обект на тези права. Имаме сериозни основания да смятаме, че е по-разумно и препоръчително да използвате този принцип като основа за съставянето на Вашия лиценз, но това не означава, че сте длъжен да го правите — единствено Вие можете да решите дали и по какъв начин искате да подсигурите по-нататъшната свобода на програмата си; това, което е важно за нас, е Вашият лиценз да гарантира четирите основни свободи.

 

Вижте раздела "Видове свободен софтуер" за по-подробно обяснение на отношенията между категории като "свободен софтуер", "софтуер с остатъчни права за копиране" и др.

 

Понякога държавата може да ограничава свободата Ви да (пре)разпространявате софтуерни копия зад граница или в определени страни чрез налагането на ограничения върху износа или чрез търговски санции. Като разработчик на софтуер, Вие няма как да елиминирате или заобиколите такива пречки. Това обаче, което можете и трябва да направите е да откажете включването на подобни ограничения като условие в лиценза за ползването на програмата. По този начин дейности и хора извън юрисдикцията на съответната държава ще останат незасегнати от тях.

 

Повечето от лицензите за свободен софтуер са основани на концепцията за "авторско право" и това е добре, тъй като рестриктивните изисквания, които могат да бъдат налагани по този начин са сравнително малко. С други думи, ако определен лиценз стъпва върху идеята за "авторско право" и не накърнява свободите, описани по-горе, малко вероятно е да възникне непредвиден проблем (въпреки че и това отвреме-навреме се случва). Не бива да се забравя обаче, че лицензи за свободен софтуер могат да се пишат и на основата на договорни споразумения, в които могат да са включени много по-голям брой ограничения. По тази причина е много вероятно (но не задължително) подобен род лицензи (разработени на основата на договори) да са неприемливо ограничаващи и несвободни.

 

Едва ли бихме могли да изброим всички възможни неприемливи ограничения, които могат да се наложат с такъв тип лиценз (т.е. с договорна основа). Поначало, ако такъв лиценз налага на потребителя начин на поведение, несвойствен за обичайното "авторско право", и поставя ограничения, които не са споменати в настоящото изложение като допустими, обикновено се налага да помислим върху конкретния казус преди да отговорим дали лицензът е свободен или не — но вероятността да решим, че не е, е доста голяма.

 

Когато се говори за свободен софтуер, е препоръчително да се избягват думи като "дарявам" или "безплатен" — подобни термини поставят ударението не където трябва и оставят впечатлението, че цената, а не свободата е важна. Често използвани думи като "пиратство" също изразяват гледни точки, които, надяваме се, няма да възприемете като свои. Вижте раздела "Объркващи думи и изрази, които е желателно да бъдат избягвани" за по-изчерпателен списък и по-детайлно разглеждане на подобни термини. Може да погледнете и страницата ни с преводи на израза "свободен софтуер" на различни езици.

 

В заключение ще отбележим, че критериите за свободен софтуер, изложени по-горе, следва да се интерпретират изключително внимателно. За да бъде един лиценз свободен, той трябва да отговаря на тези критерии както по дух, така и буквално. Лицензът се отхвърля като несвободен, ако е прекалено рестриктивен, дори тогава, когато конкретните ограничения не са изрично обявени за недопустими. В малък брой случаи е възможно някоя лицензионна клауза да постави на дневен ред въпрос, който се нуждае от задълбочено обмисляне, включващо и консултация с адвокат, преди да се вземе решение дали изискването, изразено в клаузата, е допустимо. Обикновено в такива случаи, след като казусът бъде решен, поясняваме допълнително критериите на тази страница, за да онагледим по-добре причините поради които някои лицензи се считат за свободни, а други — не.

 

Ако Ви интересува дали определен лиценз отговаря на изискванията ни, моля погледнете списъка. Ако лицензът, който ви интересува не е включен там, може да отправите запитване на адрес <licensing@gnu.org>.

 

Терминът "софтуер с отворен код", популяризиран от една друга общност, макар да е много близък до това, което ние наричаме "свободен софтуер", не изразява същото. Според нашите виждания, терминът "свободен софтуер" е за предпочитане, тъй като веднъж щом разберат, че "свободен" касае свободата, а не цената на софтуера, хората си дават сметка, че в основата на философията ни е залегнало схващането за "свобода на ума".

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...