Jump to content
BulForum.com

Как да си търсим работа.


Recommended Posts

Криза е, доста хора търсят начин да запълнят потребителската си касичка. Няколко теми, които прочетох тук ме навеждат на мисълта, че хората не знаят как да си търсят работа. Не че аз знаех преди 9 години, когато излезнах на трудовата борса, но сега имам някаква представа и бих споделил някои неща.

Отварям една скоба - съветите ми са ориентирани по-скоро към хора, които като мен нямат никакво по-сериозно образование и съответно професионална квалификация.

Втора скоба - ясно е, че в този форум не четат толкова потенциални работотдатели, колкото публикуват обяви в jobs.bg или в-к "Марица", "Позвънете", и т.н.

 

Първо. Избягвайте изрази като "каквато и да е работа", защото това в очите на един работодател означава "ще я върша как да е". Ако напишете какво можете, какво бихте работили и в идеалния случай, какво сте работили преди това - тогава на вас се гледа с други очи.

 

И така стигнахме до първия размисъл - какво искам да работя. Това, разбира се, е в сила, ако можете да си позволите лукса по-дълго да търсите работа. Ако парите ви трябват сега и на момента - хващайте каквото и да е. Във финансово зартуднени моменти човек не може да си позволи лукса да е капризен. Но да се върнем на темата за избора. Всеки човек е различен и съответно всеки човек силите му са в различни области. От мен например никога не може да стане програмист, макар и да имам сериозни интереси в областта на ИТ. Замислете се, какво ви се отдава, какво можете и какво не можете, с какво сте се занимавали. Бъдете наясно, че освен ако нямате сериозни връзки - никой няма да ви вземе на сериозна и добре заплатена длъжност като първа работа. Дори и да можете и да знаете всичко - празната трудова книжка означава едно "ще ви се обадим" (и няма да го направят). За това се прицелете в нещо по-скромно. Важно е да се знае - СРАМНА РАБОТА НЯМА! В момента съм системен администратор, но преди да стигна до тук съм мил съм камари мазни съдове, покрити с дебел слой мазнина готварски печки, чистил съм осрани кенефи, мил съм подове, чистил съм аспиратори, врял съм се по мазета, целия в паяжини и прах, в проливен дъжд съм обикалял да сменям суичове, газил съм до колене в кал, въобще, вършел съм "гадни работи". Трябва да знаете, че всяка работа ще ви обогати с нещо, всяка работа ще ви научи на нещо. Премахнете термина "гадна работа" от речника си, поне докато не натрупате стаж в дадена област.

 

Което е и следващата точка. Помислете с какво наистина искате да се занимавате в дългосрочен план. За бъдещето си. Не че на двайсет години имах представа де, но все пак. Не мога да наблегна достатъчно на важността на това - да работиш каквото искаш. Това е едно от най-важните, поне според мен, но за да се постигне - трябва много труд. Имайте предвид, че има една плавност, в преминаването от работа на работа. Давам пример отново със себе си. От доста отдавна длъжността системен администратор беше мечта, точно нещото, което съм искал да работя. За да достигна до нея съм минал (в списъка отсъстват няколкото работни места, където съм бил главно заради парите (наем, ток ,вода..) - като ресторантски работник, склададжия в супермаркет и т.н.) първо, зле заплатен оператор в интернет клубове (тоест касиер, чистач, звероукротител), след това съм се врял по мръсни мазета, копал съм канали, къртил съм асфалт с кирка, катерил съм се като спайдърмен по стълбове, работейки като LANаджия. След това работих сума време като асемблатор на компютри - тоест по цял ден ти носят части и сглабяш, сглабяш, сглабяш, сглабяш като някакъв робот. След което станах момче за всичко в една компютърна фирма - сервизен техник (по цял ден заврян във форумите на kaldata), шофьор, доставчик, търговски представител и какво ли още не. След това, като се върнах в Пловдив работих в един завод като... уж компютърен техник, а освен това и сервизьор на платки, помощник ел. техник, помощник на кой ли не, заврян в една мръсна, шумна и задушна фабрика. Всяка от тези длъжности ме е научила на нещо, натрупал съм опит в определена сфера, който в момента ми е меко казано безценен. Искам да кажа, че ако искаш да станеш главен готвач - първо поработи дюнерджия, ще те научи на доста неща, после евентуално помощник студена кухня и така постепенно, към заветната цел.

 

Стигнахме до следващия етап. Кандидатстване за работа. Чудите се защо толкова се заяждам по другите теми за правописа, но вЕрвайте ми, никой работодател няма да ви вземе на сериозно, ако пишете с гъза си. Шльокавицата я изключвам (един от бившите ми работодатели си беше запазил едно такова CV, доста смях му беше предизвикало), говоря за грамотен правопис. Ако задачата е толкова трудна - и Open Office, както и браузъра Fire Fox имат т.нар. spell check - тоест приложение, което постоянно да следи правописа. Говорил съм с доста хора, предлагали работа в и повечето от тях са се оплаквали от крайната неграмотност на кандидатите си. Как да напишете автобиографията си ви съветвам да погледнете в jobs.bg и jobtiger.bg. И в двата сайта има инструкции, лично моето CV е все още формулирано от един формуляр, взет от jobtiger. Някои хора спорят на тази тема, но според мен информацията вътре трябва да е сбита, ясна и без локуми. Локумите лесно се забелязват и не правят добро впечатление. Ако не разполагате с трудова квалификация - пишете какво образование имате, с какво сте се занимавали. Какви езици владеете. Отново в дадените сайтове има информация на тази тема. ВАЖНО - никога, НИКОГА не надписвайте възможностите си. Защото ако в извикат на интервю и интервюиращия е достатъчно запознат с материала - много лесно ви лъсва задника. Изпадал съм в подобна ситуация, не искам да описвам какъв срам брах. Да не говорим ако ви вземат на отговорна работа, която не можете да вършите. Също така, НИКОГА не лъжете за каквото и да е било относно трудовия си стаж. Въпрос на едно обаждане е да бъдете разкрити.

Друго много важно нещо е мотивационно писмо. Много малко хора си дават труда да напишат такова. А това прави огромно впечатление. Тук вече нещата стават по-сложни. Има инструкции и за мотивационното писмо, дадени в jobs.bg и jobtiger.bg. Важното е, да убедите бъдещия си работодател, че искате да вършите тази дейност, в тази компания и да изложите вашите доводи защо. За целта помага, ако преди това направите online проучване за компанията, с какво се занимава. Добре формулирани CV и мотивационно писмо ви дават шанс за едно - да ви извикат за интервю.

 

А на интервюто "битката" реално започва. Ясно си спомням, как са ми треперели мартенките, на първите ми интеревюта, очаквах какво ли не. Важно е, да запомните, че човека/хората, които ще ви интервюират също като вас ядат хляб и серат лайна. Тоест, може да им имате респекта, но никога - страха. Fear is the mindkiller, дето викаше баце Хърбърт. Важно е да сте спокойни и уверени в това, за което отивате. А именно - да предложите услугите си. Спокойствието и увереността говорят за стабилен човек, което печели доверие. Важно е да не се опитвате да се изкарате нещо повече от това, което сте. Обратното също не е печеливша тактика. Покажете какво можете и не крийте какво не можете. Демонстрирайте желание за развитие. Демонстрирайте желание за работа.

 

А за самата работа - ясно е, че шанса да намерите работата на мечтите си от раз е нищожен. Но съвета ми е да не се отказвате бързо. Работа се намира трудно, пари също. Стискайте зъби и търпете, дори и да не е идеалната работа. Идеалната работа (доколкото такава съществува) се намира с търпение, упоритост и доста труд. Ако сменяте работните места като носни кърпички трудовата ви книжка (списъка с работодатели в CV-то) набъбва, а времето прекарано на отделните местоработи - малко. Това, в очите на един работодател, говори за крайно несериозен човек, незнаещ какво иска. Никой не иска такъв служител. Един приятел ми беше казал, че стоиш на една работа, докато можеш да научиш от нея, докато може да те обогати. Но не се надценявайте. Независимо колко неприятна ви е била дадена работа, колко онеправдан и използван се чувствате - НИКОГА не напускайте работното си място със скандал. Бъдете коректни, отплаща се. Сещам се за такъв случай един мой бивш работодател след кратко проучване (на горните етажи в дадена сфера хората се познават) откри къде кандидатства за работа един бивш служител, който се опита да краде и да тарикатее, обади се на шефа на фирмата, където въпросния индивид кандидатстваше и му разказа защо и как е напуснал фирмата. Не искате това да ви се случи, нали?

 

Сигурно мога да се сетя и за стотици други неща, но мисля, че за сега това не е малко. Опита ми на трудовия пазар не е сериозен, във форума има хора с далеч по-сериозен стаж и сигурно би било полезно ако и те споделят опит.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 69
  • Created
  • Last Reply
Стигнахме до следващия етап. Кандидатстване за работа. Чудите се защо толкова се заяждам по другите теми за правописа, но вЕрвайте ми, никой работодател няма да ви вземе на сериозно, ако пишете с гъза си.

Извинявай, Антарес но не си много прав.

Аз работя от 20 години и в моята професия никога не ми се е налагало да пиша много много.

Не вярвам да познаеш какво работя.Айде да ти дам джокер :rolleyes: Медицинско лице съм .

И като се замисля и за други професии едва ли се налага да да пишат ,бришат много много:Готвачи,Ел.техници дори и доктори и т.н.

Най много някоя Молбичка,Формулярче и т.н

Това не означава,че сме прости,некадърни и неуки.Просто работата им е насочена повече в практически умения.

Важно е какво можеш и какво знаеш в професията която практикуваш и повярвай ми това се цени много повече при работодателите ,отколкото горенаписаното.

 

 

Послепис:Сетих се и друго важно условие за професионалното развитие на един човек:

Следи новостите в твоята област,усъвършествай се ,чети специализирана литература и винаги ще бъдеш в крак с времето и добър професионалист в своята област.Тези знания рано или късно ще ти бъдят от полза.

Link to comment
Share on other sites

Съгласен съм, че доста професии не изискват лингвистични умения, моята е една от тях. Казвам го в друг контекст - "по дрехите те посрещат, по ума те изпращат".

Link to comment
Share on other sites

Най-важно е самочувствието и да на интервюто човек да успее да го защити с опит и знания когато му зададат въпроси а не да мънка. И да ако нямаш самочувствие че можеш нещо и че ще се справиш с работата няма да я получиш.

 

Между другото е изключително смешно като чуя "аз се уча бързо" - това последното обикновено означава "хал хабер си нямам но си мисля (и надявам) че работата ще е лесна". Избягвайте го това последното! Досега колкото пъти сме взели някой "бързо учещ" се е оказвал(а) не само некомпетентен ами и бавно схващащ.

 

Липсата на опит не е срамно нещо, но е добре човек да е наясно с възможностите си и да не се изхвърля. Не можеш да кажеш че си експерт в дадена област при само 6 месеца опит с тази работа или примерно 2 години но между другото - т.е. без това да е било главното ти и единствено занимание (например да се имаш за експерт в базите данни ако си работил само с една единствена и то в система която най-елементарно въвежда някакви данни и прави прости справки). На интервюта подобно мнение за себе си са имали единствено хора с бегла представа за материята и познаващи малка част от нещата и дори нямащи представа че това далече не е всичко.

Link to comment
Share on other sites

И също така, нервнечене (чупене на ръчички, тропане с краче и т.н.) избягвайте. Опитайте да се успокоите, дишайте равномерно, прехвърлете на ум основните си тези (средно, висше образование, специализации и т.н.). Докато чакате.

Задължително изкл. на мобилния телефон докато изчаквате за интервюто и по време на него.

Дори и интервюиращия сам да не разбира какво ви пита му отговаряйте аргументирано и по смисъла на работата за която кандидатствате

Link to comment
Share on other sites

И също така, нервнечене (чупене на ръчички, тропане с краче и т.н.) избягвайте.

 

Няма лошо, има притеснителни хора, това не значи че са некадърни, дори напротив...

 

 

 

Задължително изкл. на мобилния телефон докато изчаквате за интервюто и по време на него.

 

Защото като засвири от него някоя дива чалга или върл метъл настроено на макс в някои случаи това е еднопосочен билет към вратата...

 

 

 

 

Дори и интервюиращия сам да не разбира какво ви пита му отговаряйте аргументирано и по смисъла на работата за която кандидатствате

 

2 забележки: може ТИ да не разбираш какво те пита, тогава или кажи че не можеш да разбереш въпроса или попитай каквото не ти е ясно, рядко интервюиращия няма да разбира какво те пита... и ако случайно наистина е така - тогава АЗ не бих искал да работя на място където те интервюират хора които не разбират нищо. Стават и грешки - ако човека е минал до момента 20-30 интервюта може и да "изяде" някоя дума или да не успее да формулира добре въпроса си но в общия случай едва ли ще има интервюиращ който чете въпросите от "пищови" и очаква един от 5 възможни отговора без да си има понятие за какво въобще става дума.

 

 

 

 

 

Edit: @host, това за психолозите и т.н. вероятно е така. Аз отдавна не съм бил на интервю от "тази страна" а и нещата в моята област са доста по-технически и лудите гении са дори предпочитани. И все пак ако фирмата е оставила да води интервю някой който хал хабер си няма от това какви хора трябват аз сериозно ще се замисля искам ли да работя там или не при положение че не ги вълнута особено какви хора наемат.

 

За говоренето по телефона е така, да.

Link to comment
Share on other sites

Повярвай ми, в България МНОГО често ИНТЕРВЮИРАЩИЯ си няма идея какво те пита. Наели са психолог ама да изготви интервюто ама или са го разкарали сега, или в момента го няма - пък и човека провеждащ подбора може да не е по специалността за която кандидатстваш - и стават пълни глупости. Случвало ми се е няколко пъти.

 

За нервното поведение, не говорех за притеснение - за дразнещо поведение по-скоро, прекалена нервност и т.н. А мобилния няма значение как ти звъни, отишъл си там по работа и то за 30-40 минути. Ти имаш интерес да си там (те също ама), разговора може да си го проведеш и по-късно вместо да прекъсваш интервюто.

Link to comment
Share on other sites

И също така, нервнечене (чупене на ръчички, тропане с краче и т.н.) избягвайте. Опитайте да се успокоите, дишайте равномерно, прехвърлете на ум основните си тези (средно, висше образование, специализации и т.н.). Докато чакате.

Задължително изкл. на мобилния телефон докато изчаквате за интервюто и по време на него.

Дори и интервюиращия сам да не разбира какво ви пита му отговаряйте аргументирано и по смисъла на работата за която кандидатствате

 

Може да прозвучи злобно, но не го пиша с такава цел.

 

Ти не беше ли безработен? От каква гледна точка даваш съвети за провеждане на интервю, ако никога не си минавал успешно на такива или пък не си бил на много такива? Това което си написал е някакъв основен етикет при събеседване.

Link to comment
Share on other sites

Извода :

 

Учете за да не станете като антарес .

Мисля, че даже във форума беше пусната снимка на обява, където търсеха "жена с 3 западни езика" на начална заплата 130-40 лв за обслужване на тоалетна.

Имам познат, който без да е учил специално, и само с едно средно, работи доста успешно като графичен дизайнер.

Имам колежка завършила почти с 6 по диплома, ама не може и едно Hello World да изкара освен на notepad.

Подобни примери много.

При положение, че броя места за студенти е = на броя ученици завършващи всяка година и куцо и сакато записва висше, вече не е толкова голям критерии да си висшист или какво си учил, а какво можеш.

Май само още държавните учреждения гледат успех от дипломата.

Link to comment
Share on other sites

Надявах се темата да се размине без дребнаво заяждане и опити за остроумничене. Точно по тази причина се въздържах от коментара, който w00x написа, опасявайки се, че може да прозвучи като такъв.

 

Дипломата от родните университети определено не е мерило за знанията и възможностите. Реално след завършване, като започнеш работа по специалността си - тогава тепърва започваш да се учиш да я работиш. Университета ти дава някаква база, над която да градиш. Ни най-малко не твърдя, че знам повече от някой завършил информатика, КСТ или подобна специалност. По-скоро напротив. Но за това време съм натрупал нещо друго - стаж и опит.

 

Ни най-малко не се опитвам да твърдя, че няма смисъл от следването. Ако човек има малко акъл в главата и знае какво прави - може да научи много и полезни неща в университета.

 

Но не това е идеята, с която пуснах темата, да създавам спор вишисти/среднисти. Идеята е съвсем друга, и чакам конструктивна критика относно написаното от по-"старите" и по-опитни на трудовия пазар форумисти.

Link to comment
Share on other sites

Някъде искат диплома само ако нямаш никакъв опит в сферата. А начини за доказване на способности много. И въпреки че не е еталон за способност е малко от малко индикация че този човек се е напънал да вземе някой и друг изпит и е бил в такава среда а понякога благодарение на средата може да научиш много повече отколкото сам.

Link to comment
Share on other sites

Завършил съм две висши. Освен това по впечатленията ми, огромна част от завършващите наистина даже са неграмотни повечето. Нашето образование всеки вижда какво е. И светът го вижда. За съжаление онази статия от по-горе, от в-к Монитор показва колко е зле положението. Не мога да виня никой, който не би зачел диплома от наше учебно заведение, КАКВОТО и да е то. За основно и средно образование пък да не говорим изобщо! Хеле пък по селата училища и техникуми и разни специални. Имам и поглед върху някои такива.

И сами виждате около вас за какво става дума. Абе кво се учудвам, щом министър (ли къв беше, забравих) в студиото на едно предаване каза нещо от сорта, че не сме толкова зле, ето, в тва студио сме видите ли, има ток, светлини, предава се на живо, и хората ни гледат. Просто онемях. Значи трябва да спре АЕЦ, телевизията да остане без ток, да не можем да поддържаме едно студио, хората да нямат ток в жилищата си и тогава евентуално ще се съгласят, че сме зле.

Тва ми напомня един виц от комиците дето две мутри си говорят и единия казва Брато, чух че си написал книга. Я кажи кой ти я написа?, при което отговора е "А ти кажи кой ти я прочете". Днешното поколение все по-мутренско става.

Link to comment
Share on other sites

Всичко което Антарес е написал е така, но има още един тънък момент. Автобиографии, трудови книжки, мотивационни писма - Ок, стигате "Втори кръг" и там вече трябва да докажете, че наистина искате да работите тази работа, а не просто - трябва ви работа! Винаги работодателят може да ви вземе мярка за шапка и да разбере до колко искате да работите именно тази работа. Изводът е, че трябва да се кандидатства само за тази работа която ви е наистина по сърце... (вярно, че хубава работа и кофти софра няма, но все пак....). В случаите когато наистина сте на зор и ви притискат обстоятелствата естествено горното не важи, но пък и шансът за намиране на читава работа - спада драстично...., но пък за толкова форсмажорни обстоятелства винаги търсят пицари, дюнерджии, миячи на автомивки, общаци по строежите... Друго златно правило - никога не си мислете, че знаете и можете повече от шефа си! Първо, че това си проличава още на самото интервю и второ - той може наситина да е тъп като гьон и дето се вика може само да кове пирони, но пък със сигурност го прави по-добре от вас (най-малкото има сериозна практика зад гърбът си)!

 

Естествено, всичко това което написах не е валидно в 100% от случаите, но е добре да се спазва....

Link to comment
Share on other sites

Дам, безработен съм защото... мога да си го позволя към момента. А и аз си търся работа която да осъвместя със следването си, т.е. леки затруднения поставя това.

И не виждам какво лошо има да се изтъкне "основния етикет" при положение, че в България няма грам общо който и да е "етикет", който минава за нормален в повечето държави.

И всъщност Дядо Мраз доста правилно е надушил, че точно в 90% от случаите аз или и аз не съм имал желание да работя с дадения работодател - по различни съборажения.

Иначе си напълно прав, опита ми в търсенето на работа е крайно малък - и този с коректни работодатели почти никакъв (само един за срок от 3 години и то той прекрати дейността си).

Link to comment
Share on other sites

Аз мисля, че е в рамките на нормалното човек да си търси "каквато и да е работа" или "някаква работа". Ето например, аз като студент съм търсил по подобен начин - отива се в бюро студентски труд и се преглеждат обявите, като не е предварително ясно какво точно искаш - на момента се решава. Е по-добре е някаква хамалска или градинарска работа, защото за малко време се взимат повече пари, но като няма може да се хване нещо да се боядисва или да се разпространяват листовки. Също си мисля, че е напълно нормално някой да търси спешно работа и не трябва да се подхожда с предубеждения спрямо този човек, че едва ли не той няма да може да си върши работата и трябва да се предпочете човек, който просто си търси работа но не спешно. Едва ли не - ако продаваш апартамент спешно - така може, обаче ако си търсиш работа спешно - това не може :) Просто търсенето на работа - без претенции каква или точно определена, дали искаш да започнеш колкото е възможно по-скоро, дори веднага или искаш да почакаш няколко седмици и т.н. - варианти много и всичко това е съвсем нормално.

 

Нещо за CV-то. За човек с до 10 - 15 години професионален опит CV-то трябва, ама задължително! да е дълго 1 страница. Естествено в по-особени случаи, за много специални хора има и изключения - но човек трябва да си помисли кой е, какъв е, какво е постигнал досега, какви са му заслугите и всичко това достатъчно ли е, за да отвори втора страница на CV-то си :) Ако ще за 5 години да си работил 12 работи, да си учил в 4 университета и какво ли не още - така трябва да вместиш всичко това, че да се събере на 1 страница, а и да останат бели полета на листа де. И обратното - ако нямаш много опит, само образование, текста малко трябва да се разтегли, за да се събере на 1 сраница, а не 1/2 или 3/4 от страницата. Сега ако си с 15 - 20+ години трудов опит - може да си напишеш CV-то на 2 - 3 страници, ако има какво да посочиш. В CV-то като се изброяват отделните места, където си работил или учил - да не е само с по един ред, ами и да се посочи какво точно си правил там. Примерно си работил в компютърна фирма - пишеш името на фирмата, после на другия ред длъжноста и после посочваш с булети или тиренца - ровене във форуми на kaldata - ремонт на хардуер - продажба на компютри и т.н - глагол и още няколко думи. А не само да се изредят местата, където си учил и работил.

 

В тази връзка за CV-то - не знам защо, но все повече се лансира "европейския" формат на автобиография, който за мен е много глупав и тромав - стандартна автобиография по този формат май започва от 3 страници и ако започнеш да изреждаш малко повече може да отидеш до към 4 - 5 - 6 страници, което е безумие. И явно успява да се налага, защото съм забелязал, че на някои места дори има изискване CV-то да е задължително оформено по този "европейски" формат. Както казах CV-то трябва да 1 страничка - по "американски" :)

Link to comment
Share on other sites

Я да внесем малко ясното кой е действителния европейски формат http://nrcvg.hrdc.bg/eu_cv.htm

 

Е това е май, без да съм сигурен. Само като се погледне - празен е 2 страници, значи като се запълни с малко информация отива на 3 страници и то базово, ако се отплеснеш стават още повече. Ако си в България - няма нужда да се посочва националност. Дата на раждане също е излишна - само като се види кога си завършил средното си образвание с проста сметка се разбира на колко години си. Спестява се 1 ред така. Ето произволно избрани примери от интернет - 2 - 3 реда най отгоре за името и координати за контакт и после се минава по същество, като всичко е събрано в 1 страница.

Link to comment
Share on other sites

Айде вишистите без работа да ви питам кво сте завършили ? Щото нали се сещате че един лингвист трудно може да се намери работа за 1000 лв на месец ... Има две крайности - едните дето изобщо не се търсят като специалисти и другите от които е пренаситено ... като IT и PR-ите ..

Link to comment
Share on other sites

Дам, безработен съм защото... мога да си го позволя към момента. А и аз си търся работа която да осъвместя със следването си, т.е. леки затруднения поставя това.

И не виждам какво лошо има да се изтъкне "основния етикет" при положение, че в България няма грам общо който и да е "етикет", който минава за нормален в повечето държави.

 

Аз не те критикувах, че си безработен, за да ми се оправдаваш. Лошото да се изтъкне основният етикет е, че ще се преструваш само на интервюто. А после като те вземат на работа и като почнеш да си показваш рогцата? Дали няма да си излетиш и да получиш едни цветущи препоръки?

 

Нещо за CV-то. За човек с до 10 - 15 години професионален опит CV-то трябва, ама задължително! да е дълго 1 страница. Естествено в по-особени случаи, за много специални хора има и изключения - но човек трябва да си помисли кой е, какъв е, какво е постигнал досега, какви са му заслугите и всичко това достатъчно ли е, за да отвори втора страница на CV-то си :) Ако ще за 5 години да си работил 12 работи, да си учил в 4 университета и какво ли не още - така трябва да вместиш всичко това, че да се събере на 1 страница, а и да останат бели полета на листа де. И обратното - ако нямаш много опит, само образование, текста малко трябва да се разтегли, за да се събере на 1 сраница, а не 1/2 или 3/4 от страницата. Сега ако си с 15 - 20+ години трудов опит - може да си напишеш CV-то на 2 - 3 страници, ако има какво да посочиш. В CV-то като се изброяват отделните места, където си работил или учил - да не е само с по един ред, ами и да се посочи какво точно си правил там. Примерно си работил в компютърна фирма - пишеш името на фирмата, после на другия ред длъжноста и после посочваш с булети или тиренца - ровене във форуми на kaldata - ремонт на хардуер - продажба на компютри и т.н - глагол и още няколко думи. А не само да се изредят местата, където си учил и работил.

 

В тази връзка за CV-то - не знам защо, но все повече се лансира "европейския" формат на автобиография, който за мен е много глупав и тромав - стандартна автобиография по този формат май започва от 3 страници и ако започнеш да изреждаш малко повече може да отидеш до към 4 - 5 - 6 страници, което е безумие. И явно успява да се налага, защото съм забелязал, че на някои места дори има изискване CV-то да е задължително оформено по този "европейски" формат. Както казах CV-то трябва да 1 страничка - по "американски" :)

 

 

Е това е май, без да съм сигурен. Само като се погледне - празен е 2 страници, значи като се запълни с малко информация отива на 3 страници и то базово, ако се отплеснеш стават още повече. Ако си в България - няма нужда да се посочва националност. Дата на раждане също е излишна - само като се види кога си завършил средното си образвание с проста сметка се разбира на колко години си. Спестява се 1 ред така. Ето произволно избрани примери от интернет - 2 - 3 реда най отгоре за името и координати за контакт и после се минава по същество, като всичко е събрано в 1 страница.

 

Имаш сериозен проблем с различаването на CV, Резюме и Автобиография. И "по американски", си е точно CV на няколко страници.

Link to comment
Share on other sites

Дам, безработен съм защото... мога да си го позволя към момента.

Това финансистите наричаме "Алтернативен разход" , алтернативен разход е ако изцепиш че нищо не ти струва да си носиш парите в теб , отколкото ако ги оставиш в банка ...

Link to comment
Share on other sites

Пренаситено, ама от какво... от плява. Примерно IT специалисти много. Но е съмнително кой се нарича такъв, и дали съдим от броя кандидати за ИТ работи..

Ако съдим пък от броя излизащи от университетите - може да се посмеем заедно. Аз като завършвах Информатиката, половината курс не знаеше за какво е влязал, подсказвах на половината, другите по милост взеха, и така. Е, не по милост, защото все пак се плащаше обучението (колкото и да е малко спрямо навън), ама пак де, някак и на даскалите им беше съвестно да не пускат след като се плаща. Жалка история. На доста не им и пукаше особено кой какво знае. Както и да е.

 

За ЦВ-то , пълна глупост е това наше правило за 1 страница, и разпъване за да изглежда голямо, ако е малко. Опиши си там в 100-тина страници квото си направил, квото знаеш и си мислиш че знаеш па... :bgrin: .

Шегувам се, ама нещо като 3-4 страници, да опишеш нещата, не мисля, че е лошо, работодателя няма да се изприщи да ги прочете, хем още от там ще научи немалко, даже ако е свободен текст по-добре.

Винаги съм мразел такива официални документи, където може да се мине и без. Тва не е бланка, която попълваш в банка, че да има фикс. структура ебати.

Link to comment
Share on other sites

като IT и PR-ите ..

 

Я пак? Пренаситено от IT? С колко опит и какви? И НЕ, студенти с по 3 месеца опит и 1-2 проекта които нормално се правят за седмица-две изобщо не се броят.

 

Добре е когато се каже че човек има 5 години опит по специалността тези години да са от времето след завършване на образованието, защото звучи леко несериозно - завършил 2005-та но с 8 години опит. Много по-добре е да се спомене че са 4+4 като първите 4 са по време на следването и е работено на пълен работен ден понеже е завършил задочно или че е работено на половин работен ден.

 

И е добре като се пише в автобиографията опита да не се пише АБСОЛЮТНО всичко а само това което би било от полза при кандидатстването за въпросната работа. Примерно ако някой иска да работи като програмист, това преди 5 години е работил като сервитьор не носи никаква информация за работодателя. Прекалените подробности в CV-то обикновено предизвикват коментари "а защо си пропуснал да споменеш, че миналия ноември си сложил хартия в принтера?".

Link to comment
Share on other sites

За ЦВ-то , пълна глупост е това наше правило за 1 страница, и разпъване за да изглежда голямо, ако е малко. Опиши си там в 100-тина страници квото си направил, квото знаеш и си мислиш че знаеш па... :bgrin: .

Шегувам се, ама нещо като 3-4 страници, да опишеш нещата, не мисля, че е лошо, работодателя няма да се изприщи да ги прочете, хем още от там ще научи немалко, даже ако е свободен текст по-добре.

Надявам се , че знаеш че СВ-то се прави по образец . Тази структура се ползва навсякъде извън България , и ако не можеш да си обясниш защо е структурирано така - аз ще ти обясня . Ако ти си имал излишното време да напишеш 100 страници , евентуалният ти работодател едва ли ще има същото време за да ги прочете . Просто е измислено за прегледност и бърз достъп , човека търси секретарка например и го интересува дали има компютърна грамотност и дали знае 2 езика , приема 10 св-та , преглежда ги и понеже знае къде да гледа подбира резултатите които му харесват и всичко става изключително бързо :)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...