ov3rm4n Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 интересно ми е как си съхранявате чая? как го приготвяте? слагате ли му мляко? захар или мед? чай или билкови запарки пиивате? какви? сутрин, след ставане, си правя липа, като пристигна в офиса си запарвам лайка. вечер преди лягане дръпвам един "Лека Нощ" на Биопрограма - цвят глог с листа, лист мента, лист маточина, цвят липа и шишарки хмел. Винаги запарвам поне за пет минути с вода близо до точката на кипене. Не слагам нищо в запраката после. без захар, мед или мляко - чистичко. на времето бях фен на зелен чай и черен чай, особено ябълка и канела или мента и лайка на Туинингс, но напоследък чая нещо не ми харесва... аромата на лайката и липата направо ме ошеметват, за това си ги правя и пия с кеф. А тоя "Лека Нощ" направо ме събаря - изпивам го, заспивам като момченце и спря цяла нощ непробудно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Предполагам, че под "чай" имаш предвид внесеното от Китай (май) растение, което носи същото име. Аз основно пия билкови запарки, макар и да им викам чай. Любимия ми е Ментата, но признавам си - пия ги основно като лекарство. При първите признаци на настинка/грип - моментално почвам да се наводнявам с поне два литра "чай" на ден. Наблягам на Мента, Мащерка, Риган, Липа и Жълт Кантарион. Ред: Коригирано, благодаря. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2009 Author Share Posted September 28, 2009 за това говоря за чай и за билкови запарки, ако не забеляза... едното е чай, другото не е - то е запрака от билки. за настинки/грип специално не пиеш най-доброто. наливай се с шипка - витамин С на килограми... той е важен при грип и настинка. и - кхъ-кхъ - кантарИон Link to comment Share on other sites More sharing options...
ZGAN Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 При настинка и нужда да се наливам с чай, си поркам един от била с гуарана като комбинирам с гинкобилоба....направо изтрелват в въздуха. Така наречените билкови запарки ги харесвам всичките да речем без аромата на девисил /поне сега се сещам за него като гадна миризма/. Задължително с МЕД /домашен / и сок от цял лимон в 1 по-голямка чаша. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kotora Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Предимно билкови запарки пия,но когато ме боли гърлото си правят чай от малиново сладко.Много помага.Иначе обикновената смес е ригън,мащерка,жълт кантарион,листа от боровинки,листа от малини и други.А мед слагам в краен случай ако няма захар.Просто по трудно се разтваря. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2009 Author Share Posted September 28, 2009 ригАн не понасям... предполагм и ЗГАН него визира като казва "девисил"... има го в разните Утро, Алпинист, Родопски и прочие комбинирани билкови. Аз за това тях ги отбягвам... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ZGAN Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Хм, не бе риган и девесил са различни...ригана не си спомням, но девесила прилича по форма на листата като магданоз...и мириши на сварено дърво Ся ако се направи и обобщение коя билка за ква бабини ди(е)витина помага Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 And now we're talking... Чаят и запарките са една необятна тема, особено ако насреща има човек като мен. Безкрайно претенциозна съм и е изключителна рядкост да пия пакетиран чай - вярвам, че истинският, качествен чай, е насипният. Хубаво е да се знае малко предистория, когато се купува, защото са важни много неща - регионът, в който са расли чаените храстчета, кои листа са били използвани, как е бил сушен, как е бил съхраняван - изобщо много неща могат да окажат влияние върху вкусовите и ароматни качества. От японските харесвам простичката сенча, както и генмайча (на основа банча с прибавени зрънца печен ориз, които му придават леко опушен вкус); хожичата също е приятна, с препечен, леко землист аромат. Истинско удоволствие е и печената кукича... Веднъж съм опитвала и гиокуро, който е скъп и рядко се изнася извън Япония. Белият чай не ми е особено любим, при все това, че е много деликатен. Харесвам и оолонг, но при него има една тънкост - третата и четвъртата цедки са най-хубви. Като цяло приготвянето на чай е нещо, което си има своите тънкости - температура, твърдост на водата, вид цедка, която се използва. И най-вече подход. Защото всеки един чай е строго специфичен и за приготвянето на хубава чаша чай се изисква усет. От черния чай никак не харесвам английската закуска, несвойствен ми е и ърл грей. Предпочитам ассам Мангалам FTGFOP, ако ви говори нещо Иначе съвсем в разрез с вкуса ми за много дълго време ми беше много любим един чай, който може да срещнете като Irish morning или Irish cream, в зависимост от дистрибутора. В него има шафран и листенца от диви ягоди и е чудничък. Отива му да е подсладен... Изобщо темата с чая и билковите запарки е необятна почти... И мога да пиша много, въпросът е дали вие ще имате време / нерви да четете Link to comment Share on other sites More sharing options...
ZGAN Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Като гледам в България чая не се третира много цериомнялно както на изток...слага се тенджерата на котлона...сипва се вода като заври - една камара "чайове" квито има под ръка се слагат вътре - пие се и "лекува" Скоро гледах за чаената церемония не помня къде...еми те братлетата цял ден се суетят едва ли не го обожествяват чая и накрая сипването му е по сложно от игра на бридж.Забелязах че пия на малки глътки от ракиени чашки...? За мен чаена чаша е тази в която мога да натопя поне бизквита хаха. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2009 Author Share Posted September 28, 2009 И мога да пиша много, въпросът е дали вие ще имате време / нерви да четете xmas.gif о, ще имам... пиши, пиши... особено за приготвянето ще ми е любопитно да разбера повече... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Malkata Veshtica Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Обичам да пия билкови запарки от лично събрани от мен билки, които суша сама и съхранявам задължително в специално торбички, които са от памучен плат. Така най-правилно се запазват качествата на билките за по-дълго време. Иначе, най ми харесва настройка само от липа или смеска от жълт кантарион, мащерка, маточина (но само малко) и евентуално малко подбел, че дава много приятен леко нагарчащ вкус. Не добавям захар, мед или лимон, а също и мляко или сметана. Пия чая чист, силно ароматен и горещ. Запарвам го за около 5-8 минути с вряла вода. Не пия черен или зелен чай. Само да вметна, ако не знаете (може и да знаете, никого не искам да подценявам), че белият риган е с по-специфичен аромат и най-често се ползва за подправка при готвене и според мен, не е подходящ за чай, докато червеният е достатъчно подходящо ароматен за пиене. Девисилът е особен избор за билка, която да бъде ползвана за чай. Аз лично не бих го предпочела, но всеки си има вкус Link to comment Share on other sites More sharing options...
Sothbiss Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Чай не обичам. Пия го само когато съм болен и от време на време през зимата. Вчера опитах чай със сметана и повече няма да експериментирам. Овъре, оправи го онова "педи" горе. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Сган, няма как да вирее тук чаена церемония, защото то си е до светоусещане. Във всеки един жест си има символика. Затова първите два месеца при обучението за чаена церемония само се учиш как да си добър гост... Всичко това си има скрит смисъл, нищо, че целият ритуал ни се струва почти статичен, лишен от логика. Вратичките на чаените къщи са високи по 90 см - така че всеки, без значение дали е прост слуга или знатен гражданин, трябва да се наведе, преди да влезе. Т.е. оставяш си егото някъде навън. Отделно първата чаша чай винаги се държи с две ръце - така показваш своите добри намерения - когато ръцете са ти заети, е трудно да нараниш някого... Иначе мисля, че болшинството от хора не са опитвали качествен чай, който да е приготвен по добър начин, затова има такива лоши отзиви за него. Много е важно да се отбележи: колкото по-висок клас зелен чай имате, толкова по-ниска трябва да е температурата и по-кратко времето за запарване. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ZGAN Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Интересно е тва за вратичката...ама то всяко второ нещо не китайците им е интересно... Добре и сега чакаме разковничето? Как се приготвя правилно чай в домашни условия и родни билки ? Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2009 Author Share Posted September 28, 2009 е и аз бих искал да си събирам сам билките, ама... трябва време... а ние така сме се засилили да си пестим времето, че чак не ни е останало никакво на разположение, уж всичко правим за да го спестим... де отива, кой го знае... за ригана не знаех, но май и тия които приготвят смесените билки за запарки не го знаят... всички с риган ми миришат на риган за готвене и остави това ами и прекалено силно - от миризма на риган, нищо друго не се усеща. за качествения чай и че не го познаваме - така си е. дай насоки от къде пазаруваш и какво да си вземе един начинаещ и как да си го приготви? и все пак - предпочитам билкови запарки, пред чай... чая не част от наследството ми, нито от средата ми... някак си не ми е близък. докато - листа от дива ягода, мента, липа, лайка... навсякъде около мен... пролетта като се размирише тая липа... мале-леле... като пиян съм по улиците... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Нямам вяра на съдържанието на филтърните торбички - твърде дълго стоят по щандове и витрини, не се съхраняват добре и изветряват. Другото лошо е, че не знаете откъде и как са били брани - все пак трябва да се пази растението, има си и строго регламентирано време за бране на билки. Затова е добре да познавате човека, от който си купувате чай. Иначе цяла зима изкарах на един много приятен билков микс - мащерка, борови връхчета, дива мента, шипка, малко жълт кантарион и мурсалски чай. Билките запарвам на по-ниска температура - около 80-90 градуса, малко преди да заври водата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Хубаво е да се знае малко предистория, когато се купува, защото са важни много неща - регионът, в който са расли чаените храстчета, кои листа са били използвани, как е бил сушен, как е бил съхраняван - изобщо много неща могат да окажат влияние върху вкусовите и ароматни качества.За чаените храстчета нищо не мога да кажа, понеже нито съм пил кой знае колко от истинския чай, нито съм харесал това, което съм пил.Но за билките - друго, освен браното от родителите и бабите и дядовците ми не пия. Примерно по-хубава мента от старопланинската, и по-конкретно, врачанския балкан - просто не съм пил. Ригана там също е страхотен. Равнеца и Кантариона най-много ми харесват от околностите на Батак. Мащерката е доста добра в околните Родопи. А Шипките в района на Плана мога да ги ям по цял ден сурови, ако ги уцеля в сезона, иначе шипковия чай ми е малко неприятен за пиене. Между другото, за проблеми с венци и зъби силно се препоръчва жабурене с отвара от Смрадлика. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2009 Author Share Posted September 28, 2009 а може ли примерно да вземеш малко повече от тия твои познати и за някой друг? добре ми звучи микса ти. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Malkata Veshtica Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Между другото, за проблеми с венци и зъби силно се препоръчва жабурене с отвара от Смрадлика. Смрадликата или още тетрата е отровна. Само жабурене, някой да не се излъже да я пие. Скорпионе това не по отношение на теб, ти явно го знаеш Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Аз съм на мнение, че често хората не знаят какво пият - как може да им се отрази върху организма и кога е най-добре да се прилага. Преди време бях се захванала по-сериозно да изучавам фитотерапията, тая пущина. Искрено вярвам, че за нас са по-полезни растенията, които виреят на територията на страната ни, както и че заобикалящата ни среда може да ни осигури максимално най-доброто за нашия организъм. Ама пусто, все си бягаме от заложените в нас механизми да се борим с някакви болести. Въпреки че е редно по-скоро да говорим за превантивни мерки срещу появата на такива... Ще съм от top poster-ите днес, а още нищо не сме споменали за ройбос, хъни буш и мате... Видях, че по-нагоре е споменато съхранението на чая - повечето производители доставят чая в огромни и добре запечатани хартиени пликове, с някакво специфично покритие от вътрешната страна, а след това препоръчват да се съхранява в метални кутии. Важното в случая е да се затваря добре, за да се ограничи достъпа на влага и светлина до чая. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 От всички чайове, които съм пил, този ми е любимият: Иначе чай пия с мед или кафява захар. Комбинацията с мляко не винаги ми допада. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Иначе чай пия с мед или кафява захар. Комбинацията с мляко не винаги ми допада. Може би знаете, може би не, но аз да си кажа: кафявата захар спомага разгръщането на аромата на чая / запарката. Друг е въпросът какво е качеството и в магазините. Истинската кафява захар е много тъмна на цвят, защото от нея не е извлечена меласата (която от своя страна е богата на желязо и аминокиселини). Иначе за местата за чай... В Пловдив има една прекрасна Чаена къща на ул. Абаджийска 10. Собственост е на една обаятелна дама, която има страхотно отношение към чая. Винаги може да ви даде съвет, но без да се натрапва в препоръките... Изобщо страхотно местенце. Ходила съм отдавна, но имат много добре подбран чай. Предлагат и кафе на зърна. Имам подозрения, че работят с D&B, a те са сериозен дистрибутор на чай. Link to comment Share on other sites More sharing options...
gado Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Ще съм от top poster-ите днес, а още нищо не сме споменали за ройбос, хъни буш и мате... Кажи си ти за матето!!! Преди доста време бяхме я подхванали с тебе тази тема и тогава каза, че ще споделиш точна рецепта за приготвяне.... Аз лично си пия предимно билкови запарки, бера си сам растенията когато ходя за риба по балкана. Правя си една смес от Кантарион, много мъничко риган, малко бял равнец, плод шипка, мащерка и според зависи, минимално - червено подъбиче или подбел (предпочитам подъбичето заради специфичния му аромат). Като особено с подъбиче трябва да се внимава много защото горчи зверски! Добавям и липа пролетно време (за сметка на мащерката) заради сенната ми хрема и винаги пия запарките с домашен пчелен мед. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Ох, аз постоянно редактирам постовете, защото все нещо ме вълнува и съм пропуснала да кажа. gado, преди време бях твърдо убедена, че не харесвам мате - нагарчаше ужасно и го бях обявила за нещо кошмарно на вкус. Докато не се запознах с един аржентинец, който го приготви по правилния начин... Да видя доколко ще се справя с обяснението: Взимаш чашката за мате и бомбилата (цък да видиш как изглеждат). През това време слагаш водата да заври. Взимаш чашката, накланяш я и сипваш yerba mate горе-долу 1/3 от обема и. Оставяш матето така струпано в единия ъгъл и я придържаш с лявата ръка. С дясната хващаш бомбилата (това, което прилича на сламка), запушваш с палец горната и част и под ъгъл от 45 градуса я мушваш в матето. Освобождаваш си палеца и внимаваш да не разместиш бомбилата. В същото време водата трябва да е стигнала температура около 80 градуса, махаш я от котлона и много, ама много внимателно спускаш една тъничка струя да се стича по бомбилата. Индикация за успех е, че се появяват мънички мехурчета. Важно е в процеса на пиене сламката да не се мести! Вече запареното мате може да се използва още 7-8 пъти, ако го доливаш с вода. Използвай термос, защото е важно водата да не е завряла. Ако си приготвил всичко както трябва, ще получиш напитка, която нагарча леко, с опушен вкус и аромат Иначе съдовете за мате приготвени от кратунки, които в последствие поемат от миризмата на yerba-та и спомагат за по-добрия вкус. Пробвала съм в керамични съдове, не е същото. Абе, ясно е, че ще ти дойда на гости, то и без това пиенето му си е ритуал. Пък и нали знаеш - happiness is nothing if not shared Link to comment Share on other sites More sharing options...
gado Posted September 28, 2009 Share Posted September 28, 2009 Абсолютно така си е ! Остава само да си измисля заместител на бомбилата - с достатъчно голяма дупка, защото мисля, че с обикновена сламка няма да стане. Всъщност аз съм бил на прав път, температурата и пропорциите почти съм ги олучил - само не знаех, че всъщност се пие със сламка като се филтрира през самото мате Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.