От спора се ражда истината

[Psihara^^]

Снощи, след мега скандал, изногване от кръчма и продължаване на спора извън нея се породи въпрос:

Как подхождате на новите запознанства? Случвало ли ви се е да видите някого и да решите "тоя не ми е приятен" и да не му дадете шанс да ви стане приятен?

И нужно ли е да угаждате на всички? Нужно ли е всички около вас да ви харесват? Стигат ли само 2-ма приятели или постоянно трябва да създаваш такива? А дали всички, с които си мислиш, че си приятел - наистина са такива?

Е - спора е следния:

Аз твърдя, че не е нужно да се мазниш на всички, да се държиш добре с всички и да угаждаш на тоя и на оня. Смятам, че ако човек не ме хареса в лошата ми светлина няма начин да ми бъде приятел, понеже не мога винаги да съм само в добрата ми светлина.

Другата страна на спора, която е потребител на форума, разбира се, твърди точно обратното:

Имаш нужда от много хора, трябва да угаждаш, на когото можеш, и всяко запознанство е с потенц. бъдеще.

Е? Какво смятате?

[NEO_DDT]

Не и на двата въпроса. И да случвало се е някой да ми е антипатичен и да не му давам шанс... Приятели си имам достатъчно и ги считам за такива, защото по един или друг начин са се доказали че са такива

[Naman]

Не съществува човек, който да харесва всичките страни на приятелите си. По твоята логика, до колкото прочетох правилно, не съществува такова понятие като приятел, именно поради факта, който споменах. Разбира се, че когато е възможно, трябва да угодиш на даден човек, понеже в противен случай би се равнявало на егоизъм (както и за теб се правят дадени жертви). Разбира се също така, че не сме длъжни да харесваме всичко у приятелите си, точно поради тази причина се наричаме приятели, не за да харесваме всичко у другия, а понеже можем да толерираме (смисъл, готов си да дадеш жертва за другия), в рамките на нормално, де . Относно броя на приятелите, няма такова правило, според мен. Подкрепям, че всяко запознанство е с потенц, но не съм съгласен, че задължително трябва да си заобиколен от много хора. Истината в днешно време е, че не разполагаме с хора, които да са готиви да ни толерират или да жертват нещо заради нас, цари интереса.

[Dunc]

И на двата въпроса отговорих с не, но първия бих отговорил и със защо не. Аз също мисля, че не трябва да гледаш на всеки да се мазниш и да угодиш и да се харесаш, сао и само за да може после да се фукаш колко и кви приятели имаш. Пък и мисля че то не е нормално да се харесаш на всеки, все ще има някой на, който няма да му допаднеш. Обаче в днешни дни ги има много такива индивиди, дето гледат да се харесат на всеки и да играят няква роля, за да може да се впишат някъде или просто за да имат приятели заради самото имане, което според мен е много тъпо. Да хубаво е когато си успял да завържеш повече познаства и имаш повече познати, на които ако се наложи моеш да разчиташ за нещо или с които да проведеш някой и друг хубав разговор, но със сигурност истинските и добри приятели са по- ограничен брой.

[Psihara^^]

Не съществува човек, който да харесва всичките страни на приятелите си.

Не сме ли приятели, именно защото можем да си понасяме лошите страни?

[chistacha]

И за да върнем спора в играта - трябва ли, когато се запознаваш с някой, да се държиш отвратително с него за да му покажеш колко си велик?

 

Едит: И другото нещо - Psihara^^, щом така си задал въпросите, то от цялото спорене вчера нищо не е влязло в главата ти. Даже и не си разбрал какво имах предвид.

[Naman]

Не сме ли приятели, именно защото можем да си понасяме лошите страни?

Тъй, де. Но това не означава непременно, че ги харесваме. За това толериране говорех.

 

chistacha, това за първи път го чувам о.0

[host]

И на двата въпроса "нье". Приятелства се изгражда само след по-продължително общуване. И още повече, правя разлика между работа (много обширен термин) и лични контакти - като и в тях има доста отлики.

 

Обаче, тук не говорим за надуто поведение. С хората за които не ми дреме също съм коректен и си върша нещата както трябва. С тях отношенията си остават на здравей здрасти и в зависимост от сферата ни на познанство. Ако пък ли имам интерес (дам той води всичко) е възможна промяна.

 

Приятелите от друга страна са за това да ти се качват на главата и да си ги тачиш - защото си ги обичаш. Аз така правя.

 

Мазненето... функция на слаби личности. Не говорим за указване нужното уважение, говрим за "мазнене". Това не съм и нямам и намерение да го правя, и да живота си ме шиба редовно за това.

[gado]

На всяко ново запознанство гледам като на бъдещо приятелство. Да, дори и на служебните ми контакти гледам така (в повечето случаи). И не, в никакъв случай не се старая специално, да се харесам на всеки с когото се познавам. Приятелство се гради трудно и читави хора се срещат рядко. И точно поради втората причина давам шанс на всеки да ми стане приятел. И въпреки това имам само двама или трима истински приятели - хора на които вярвам като на себе си....

 

П.п. Специално за приятелството, количеството в никакъв случай не е равно на качество!

[zlobil]

Определено НЕ , не трябва да се държиш с всеки мило и да му чупиш стойки щото искаш да ти стане приятел , няма как да си избереш приятелите то си става от само себе си , отделно ако говорим за познати - ДА , хубаво е да ги имаш в повече но приятели и познати не е едно и също нещо.

 

Отделно аз съм темерут , не обичам да се държа добре с хора които НЕ познавам , просто не ми е приятно. Ако може би искам този човек да ми стане приятел бих завързал разговор но на някой си случаен..... заеби аз не съм майка тереза и да съм задължен да говоря с всички и да им стана приятен. А пък съвсем отделно има такива хора които само като ги видя преценявам че не ми харесват в никъв аспект , антипатични без да са ти направили нищо ама то всеки знае за какво говоря........ Нещо като новият потребител "котора"......

 

 

 

 

ЕДИТ : Пък и хора които се стремят да са мили с всички или да са приятели с всички са си прости лицемери и рано или късно тия добрички хора нещо им прищраква , откачат и избиват цяло училище като накрая се самоубиват....... има хиляди откачалки не е задължително на всеки да си "психоаналитик"

[w00x]

Аз твърдя, че не е нужно да се мазниш на всички, да се държиш добре с всички и да угаждаш на тоя и на оня. Смятам, че ако човек не ме хареса в лошата ми светлина няма начин да ми бъде приятел, понеже не мога винаги да съм само в добрата ми светлина.

 

Не е точно така. Нужно е да познаваш човек, за да решиш дали можеш да се примириш с лошата му страна или не си заслужава. За целта, трябва да си го видял в добрата.

[Antares]

И за да върнем спора в играта - трябва ли, когато се запознаваш с някой, да се държиш отвратително с него за да му покажеш колко си велик?

Защо не? Има хора, които от самото запознанство са ми неприятни, и ако решат и да се правят на интересни и оборотни - и аз мога!

 

И на двата въпроса отговорих с не. Имам прекалено много познати и прекалено малко приятели. Но в природата ми е да не се разкривам пред хората. И рядко го правя. Трябва някой човек страшно много да ме е изкефил (при първи контакти разчитам предимно на интуиция) за да бъда по-открит.

 

няма как да си избереш приятелите то си става от само себе си

Много съм съгласен!

пък и хора които се стремят да са мили с всички или да са приятели

От такива бягам като от чума!

[Tomahawx]

1-не , 2-да , и веднага отговарям , филма не е да чупиш стойки на някой с когото си се запознал , ами просто да се държиш нормално , тва дали ще му стане приятен или не - не зависи много от това. Ама друго си е примерно да се държиш нормално , а не веднага да си покажеш простотията и мизериите или да се държиш едва ли не като бог и да не му обръщаш никакво внимание , `щото е по-малко от теб.

[elle89]

И на двата въпроса-не....дето има един лаф-'тоя,дето е приятел на всички не е приятел на никого'.Познати има много,приятели-мнооооооого малко за съжаление.И да са двама-трима-стигат според мен.Няма смисъл да се правим на такива,каквито не сме-ако ще те харесват нека да е заради това,което си,а не това,което другите биха искали да видят в теб...може да звучи клиширано,ама си е истина.

[Guest Rumbata]

В спора се ражда.....караницата! - Рекламен девиз на "Челюсти" по Дарик.

Ако искаш да приличаш на нея - Диана Найденова (страхотно гадже), трябва малко да се потрудиш и да участваш в СПОРА......иначе темата става безмислена

[lil_stenly]

Гласувах "да" и на двата въпроса, но отговора ми не е точно такъв.

1во Като поискам да се запозная с някой значи той ми е направил някакво впечетление и това за мен е предпоставка за ново приятелство.

2ро Не се опитвам да съм приятен на всеки, просто трябва да съм учтив и да се държа добре.

 

Истината е, че не обичам да се срещам с хора, освен ако не са по-широко скроени и ерудирани личности с които мога да проведа и смислен разговор, освен обичайният, който принципно е на маловажна тема.

Малки недостатъци в определен човек не ми правят огромно впечетление, макар и да ги забелязвам веднага.

Общо взето ако човека е свестен, не ми пъка от каква народност е, с каква религия, какъв етнос, цвят на кожа, ориентация и други подобни работи.

Иначе избягвам всякакъв контакт с хора, които по моя преценка не заслужават да им обърна някакво внимание.

А, в други случаи с хора с които ми е приятно да си прекарвам свободното време, бих изкочил с каквото и да е, помощ или прочие.

 

Няма смисъл да ви разгадавам детайли около мислите ми когато се запознавам с нов човек и как точно се държа. Според мен си е до възпитание човек да е очтив и леко дръпнат.

Трябва да се спазват маниери, а който мисли, че това е лицемерие, прищявки или, че човека отсреща се надува по някакъв начин, значи да не си правя труда.

В интернет човек може да се прави/държи както си иска, не че има толкова голяма анонимност или свобода, просто в интернет етикета и маниерите са оставени на една страна.

 

Всеки вероятно са му казвали, че когато се запознава с някой, трябва да се държи зряло и сериозно като олегнал човек с добро възпитание, явно повечето от вас го знаят, обаче тук идва въпроса, колко от хората зпазват тези неща? Вероятно много малък брой!

 

И едно от най-дразнещите неща у човек са изградените му вече възприятия за определени хора, които имат някакви различни интереси.

 

Пример: Аз харесвам антро арт и поради тази причина някой хора ме отписват още преди да са говорили с мен.

 

Мога да си пиша общи неща за начините на общуване с непознати хора с часове и да философствам над тази тема, обаче това е леко казано дразнещо от страна на хората които ще четат темата.

[djadomraz]

Смятам, че ако човек не ме хареса в лошата ми светлина няма начин да ми бъде приятел, понеже не мога винаги да съм само в добрата ми светлина.

 

Хем е така хем не можеш веднага като магарето от онази басня веднага да си покажеш всичките номера. Достатъчно е да се държиш нормално пък или ще се разберете или не

 

Другата страна на спора, която е потребител на форума, разбира се, твърди точно обратното:

Имаш нужда от много хора, трябва да угаждаш, на когото можеш, и всяко запознанство е с потенц. бъдеще.

Е? Какво смятате?

 

Това че познанството може да има някакво потенциално бъдеще е друга тема. Може някой ден да се сетиш за нещо и този човек да ти даде 1 рамо просто защото се занимава конкретно с това и ще му отнеме 5 секунди а на теб ще ти спести 5 дена. Не е нужно да правиш чупки в кръста на всеки но не може и да правиш с всеки неща които само най-добрите ти приятели биха разбрали - примерно като изпиеш бирата да се оригнеш мощно - нищо лошо няма сред приятели или поне с моите се кефим обаче с други хора не бих посмял... освен аз нещо да не съм разбрал какво се има предвид..

[Antares]

Хм, не съм чел внимателно мнението на Ваньо. Ами не, не съм съгласен, че трябва от рано-рано да си показваме рогата. Въобще не смятам, че сприятеляването (говоря за истинско приятелство) става "ето ме, виж ме к'ъв мога да бъда, решавай" - то, както злобата спомена, става спонтанно. И с течение на времето малко по малко човека разбира що за магаре можеш да си. Както и ти за него. Така се изгражда приятелството. Не на масата, "ми кефиш ме, искам да сме приятели".

 

А другата страна на визирания спор е социална курва. Такива много обичам да ги дразня.

[Psihara^^]

"ми кефиш ме, искам да сме приятели".

Това се опитах да обясня, че не става така. А рогата се показват на хора, които не възприемат. Не може човек, който не носи на шега, да се шегува с другите.

[Naman]

А другата страна на визирания спор е социална курва. Такива много обичам да ги дразня.

Как?

[Malkata Veshtica]

Думата приятел е доста силна. Не всеки познат, който човек има и с когото си прекарва сравнително добре времето и може да говори с него на разнообразни теми, може да се категоризира като приятел. Познати – изобилие, приятелите... те обикновено се броят на пръстите на едната ръка, а понякога повечето от тия пръсти трябва да се свият и да не участват в броенето.

 

Във всяко ново запознанство би могло да има потенциал да прерасне в приятелство, би могло и да няма. Не е нужно човек да угажда и да се мазни на всички, то реално е и невъзможно, защото трябва да е супер безличен в тоя случай, но едно нормално ниво на вежлива комуникация е повече от пожелателно и е въпрос на възпитание. Съзнателните опити на човек да се хареса на всички околни освен че отнемат прекалено много ресурс, са крайно лицемерни, защото не го показват напълно в истинската му светлина (което с течение на времето определено би проличало), пък и в повечето случаи са непосилни, тъй като не е възможно, а не е и необходимо, всички около нас да ни харесват. Някои хора по природа имат по-благ и мек характер, други – не. Важното е всеки да бъде себе си. Ако някой би ти бил приятел, той ще те възприеме с всичките ти положителни и отрицателни черти. Дори да не харесва нещо в теб (а това е неизбежно), ще го приема и ще те разбира. Приятелството обикновено става от само себе си, а не е контролиран процес, в течение на общуването става ясно дали някой може да те понесе и в най-лошите ти моменти и дали можеш да направиш същото в неговите. Това не означава все пак умишлено всячески да изпитваш къде е границата му на търпение. Въпреки че и при това положение все ще се намери някой, който би направил достатъчно за теб и би ти подал ръка, когато целият свят ти е обърнал гръб. Не може обаче да се държиш винаги ужасно с най-близките си хора и да искаш те стоически да го понасят. Приятелството е партньорство, на което от време на време трябва да са му познати и взаимните компромиси и това не означава, че непременно се мазниш на другия.

 

Едитче: Печатна грешка, Скорпионе Поправих я. Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм фенка на Коелю. Лично мнение изказах.

[Antares]

но едно нормално ниво не вежлива комуникация е повече от пожелателно и е въпрос на възпитание.

Така формулирано, изглежда, че невежливата комуникация е въпрос на възпитание.

 

И ми звучиш бая Паулу Куельо... Не, че не съм съгласен с повечето от изписаното, просто така ми звучи.

 

@Naman, обикновно импровизирам. Но често социалните курви са доста чувствителни на тема чуждо мнение, търсят да се харесат всекиму и недайси боже някой да не ги хареса. Обикновено демонстрацията на неодобрение е достатъчна. И супена лъжичка заяждане и ето ти драма Разбира се, не го правя винаги, уважавам приятелите си, и ако ще поставя някой от тях в неловка ситуация, се опитвам да се въздържа.

 

Ред: Чудя се к'во ще роди русата глава на glory, която видях да чете. Или пък eos как ще успее по някакъв начин да вмъкне легендарния моторист, или просто моторите в темата.

[glory]

И аз отговорих с Не,и на двата въпроса.

Също държа на това,че трябва просто да си нормален,нито да се държиш зле,нито добре.

Разбира се,че можеш да си малко по-резервиран.

Обикновенно ако човека отсреща ми ссе стори приятен,нямам причина да не се усмихна поне веднъж,или нещо такова. Зависи от човека.

Запознанства-хиляди.

Рядко се държа зле с хората, още преди да съм ги опознала. Ако ми се стори неприятен,просто не съм така любезна,както с познатите,които са ми приятни например.

 

Иначе се държа нормално,не говоря много,много.

 

Самото ми държание към хората има още мноого да се променя,но съм приятно настроена попринцип към всякакъв вид запознанства. И от двата вида хора мога на науча по нещо. Силно се изразих май,но ме разбрахте.

 

Иначе какво значи да се стараеш да се харесаш?

Аз се държа нормално,приятно и небрежно,смятам.

Това,че изкривения мозък на някой може да си помисли,че се старая-това си е негов проблем.

Общо взето всичко с мярка трябва да е.

 

Тепърва ми предстои да се усъваршенствам,след някой друг ден може и друго да кажа.

 

 

Ред: Чудя се к'во ще роди русата глава на glory, която видях да чете.

 

Господин нестараещ се,ти защо въобще ми обръщаш внимание? Ако искаш аз да ти обърна-просто кажи,не се заяждай като малките деца...

едит: Ти всъщност май никъде не си написал,че не се стараеш,нещо съм се объркала. Но въпросът още важи Знам,че тайничко жадуваш за вниманието ми

 

 

 

И попринцип исках да допълня нещо,защо изобщо ако някой ти е неприятен трябва да му го покажеш с повече от небрежно необръщане на внимание.

 

То всичко си е за теб. С неприятните хора се държа така,че на мен да ми е добре. С приятните съответно също

Още съм малко наивна, затова съм по-приятелски настроена към всички глупаци,и все си мисля,че тъпака отсреща не е толкова тъп-но уви,първото ми впечатление никога не греши.

[Killerincho]

При наличието на толкова тъпаци напоследък е трудно да сгрешиш

[Antares]

Обръщам ти внимание, защото ми е забавно да пускам фитили и да гледам как хората ще реагират. И ако смяташ, че се заяждам с теб, защото имам някакво отношение към теб, било то позитивно или негативно, е твое право на грешка в преценката. И въобще, за вниманието на една виртуална кукла Барби въобще не изгарям. Отново грешка в преценката. Сега това първоначалното или второначалното впечатление беше?