Jump to content
BulForum.com

За медиците ни в Либия


veseo

Recommended Posts

„Аз бих отговорила така: просто искам животът ми да бъде нормален. Не знам по какъв начин ще стане. Не знам кой какви усилия ще положи за това. Просто на мен вътрешно би ми се искало моят живот отново да се върне в старото русло”.

 

:lol: :lol: :lol:

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 329
  • Created
  • Last Reply
ЕДИТ: Mila, питам пак! АЛИ АГДЖА СВОБОДЕН ЛИ Е!?

 

Доста не си в час с материала. Агджа е осъден в Турция за убийството на редактор на ляв вестник през 1979 г. Абе вие като говорите някои неща изобщо замисляте ли се понякога?

Link to comment
Share on other sites

Доста не си в час с материала. Агджа е осъден в Турция за убийството на редактор на ляв вестник през 1979 г. Абе вие като говорите някои неща изобщо замисляте ли се понякога?

 

Сори, грешката е моя, оказа се, че е лежал 19 години в Италия.

Link to comment
Share on other sites

Сори, грешката е моя, оказа се, че е лежал 19 години в Италия.

Когато се твърди нещо, е хубаво да се проверява и да се чете внимателно. Паметта ни понякога ни изиграва странни номера... И в линка, който си дал, се говори само за роднините на сестрите...

Link to comment
Share on other sites

А бе, загрижените, спомняте ли си едни две шоферчета, дето ги заклаха като пилета в Ирак? А?

 

Колко давате на семействата им? Николко... Толкова за това колко ви пука...

 

Аре стига сте се правили на мнооого хуманни и много милостиви...

 

Дългът на Либия към България са парите за пенсии на стотици хиляди българи от онова време - те са работили за тези пари... Ако някога, някой от тях попита къде му е пенсията за която е бъхтал цял живот и с която е мислел да живее достойно на старини - обяснете му как е дребна душица, алчен гъз и незнамсикво.

 

На стотици млади хора работещи в чужбина им търсят здравни и социални осигуровки и им отказват достъп до здравни услуги в България, независимо от това, че те са си плащали каквото трябва в съответните страни. А на някои хора им дават пенсии и безплатно медицинско обслужване...

Link to comment
Share on other sites

Тъкмо от няколко дни се опитвам да намеря информация колко са дали на семействата на закланите българи... Като искат да им внушават изкуствено съпричастие и да им пълнят главите с глупсоти и да им замазват очите- нека. Техен избор.

Link to comment
Share on other sites

Колкото и да си тренираме рефлексите на пръстите на клавиатурата, и бързината на писане , само едно остава ясно , може да си спорете колкото искате, темета се промени май от , Как да им помогнем ? Как да спорим заради тях ?

Мила относно споровете с подписа ти има някой много мъдри неща . ;)

Да са живи и здрави , че са си тука, но нека си помагаме бе хора не само на медиците , ако така се разделяме само и спорим до никъде няма да стигнем , тъпаците горе използват сестрите за вдигане на рейтинг , изобщо на дали и малко им пука за тях , и на първанов (нарочно с малка буква) и на останалите овчари, а ние сме познайте какво ............

ако започнем да се подкрепяме и да бадем поне малко единни и да се уважаваме , а не да се отдаваме на Завистта може някой ден и ние да получим добро възнаграждение за работата през живота си , но трябва да се стегнем , а не само да приказваме , а навън всеки се надува,

Бъдете себе си , Уважавайте се и може един ден наистина да има ред и законност в така наречената ни Държава,

Link to comment
Share on other sites

Мила относно споровете с подписа ти има някой много мъдри неща . ;)
Прав се :D Затова съм си ги сложила в подписа тия работи - да си ги напомням ;)

И за другите неща си прав. ;) Ама понякога си избираме странни начини за забавление :lol:

Link to comment
Share on other sites

Новата ария на омразата

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ

 

"Ако на българския народ е писано да роди един ден гений, той ще бъде непременно геният на завистта", беше казал навремето Елин Пелин.

 

Колкото повече гледам телевизия тези дни, толкова повече се убеждавам в правотата му.

Изригването на вулкан от завист и злоба към семействата на медицинските сестри от Либия не е нещо, което би изненадало народопсихолозите.

 

"Ходих вчера да си сменям очилата, поискаха ми 40 лева. Е няма откъде да ги взема, а на тия им обещават цели апартаменти!".

 

"Няма ли кой да се погрижи за пенсиите и заплатите в тази държава, ами обещаваме компенсации за медиците и семействата им!"

 

"Щом са отишли доброволно на гурбет в Либия, значи са си поели всички рискове!" И пр. и пр.

Едно от скорошните предавания на Милен Цветков по Нова тв буквално се превърна в ода на ненавистта и завистта. На зрителя чак му ставаше неудобно от нещата, които се изговориха в директния ефир.

 

Ясно си беше открай време, че срещу задържаните наши медици и цялата драма около процеса им тлее едно недоволство, главно сред простолюдието. Сега то просто избуява с пълна сила, защото вече сме спокойни за съдбата на сънародничките си. Тъжно и цинично, но факт.

 

Българинът не обича да го занимават с чужди проблеми. Или поне не и да го занимават с такива в продължителен период време. Той е милосърден, състрадателен и дори самоотвержен, но някак си кампанийно, "на юруш". Ако го поканят да участва в протестна акция ­ може би ще отиде. Ако му поискат подпис в петиция ­ с готовност ще сложи. Ако го помолят да даде кръв за нуждаещи се ­ вероятно ще даде. Дори и пари би изпратил, в банковата сметка за спасяване на болно детенце. Такива примери от последните месеци не са един и два.

 

Но и при най-малкия опит нечие страдание да се трансформира в благополучие, широките народни маси подскачат като ужилени. Откъде накъде компенсации, откъде накъде апартаменти, защо държавата не мисли и за нас.

 

На фона на ангажираността на цяла Европа към драмата на сестрите ни, тази избуяла народна злоба звучи позорно. На фона на милионите, които държавата харчи за какви ли не чиновници, които нищо не вършат, и на фона на корупционните схеми, за които научаваме ежедневно, каквито и компенсации да бъдат дадени на медиците и семействата им, това ще бъдат трохи.

 

За съжаление българинът далеч не е толкова активен и агресивен, когато трябва да се противопоставя на корупцията или на държавническото безхаберие. Винаги е по-лесно да си излееш злобата срещу няколко клети жени и семействата им, отколкото срещу някакво по-абстрактно зло.

 

Примитивният разум обича да мрази конкретно, да сочи с пръст. Примитивният човек е по-щастлив не когато има примери за подражание и възторг, а когато има поводи за негодувание. Особено ако нищо друго не се очаква от него, освен да мрази.

Link to comment
Share on other sites

Кой беше Георги Неделчев?

 

Значи аз съм примитивен разум? Благодаря... Ще се обръщам към Вас на Вие вече, ще си знам мястото и няма да се бутам в елитарновисокоинтелектуалноултраалтруистичносиньокръвно-девственонепорочновисокоморалното Ви общество... извинете, че оцапах с примитивния си разум прекрасния пейзаж на всенародната дива радост.

Link to comment
Share on other sites

Аз пък намирам доста повече смисъл и истина в това:

Дните след

Какво ще изчезне и какво ще се появи, след като медиците се завърнаха в България

 

Чудите се какво развява косите ви?

 

Всеобщата въздишка на облекчение.

 

За осем години и половина темата "Либия" се просмука в тапетите в хола, попи в килима, превърна се в покривката, над която българите вечерят. С времето личната трагедия на медиците предизвика сред широката общественост емоции по цялата скала - от болка и съпричастност, през ярост и изумление до жестока досада. Но най-вече тежко чувство на безнадежност. За българите либийската тема беше като пъзел, който си получил за рождения си ден - първоначално му обръщаш страшно много внимание, после виждаш, че тая работа с подреждането няма да я бъде, но тъй като от възпитание не можеш да сриташ кутията под леглото, я държиш на някой рафт и периодично забърсваш праха.

 

Обаче хоп - тази седмица някой подреди центъра на пъзела вместо нас. Медиците са в България и вече нищо няма да е същото. Връщането им е безспорно хубаво - няколко души, несправедливо обвинени, затворени и осъдени, получиха обратно това, което се полага на всеки - свобода. През по-голямата част от осемте години обаче кампанията за освобождаването им избълва огромно количество дразнещ и напълно безсмислен кич. Последните месеци той набираше все повече сила и кресливост и, уви, е малко вероятно да спре изведнъж. Ето нашите смели предположения докъде ще стигне инерцията:

 

- Медиците остават зат­ворени за неопределено време - само че в златната клетка Бояна. "Ами ние вече да тръгваме…", всеки път плахо ще подхващат те. "Не още, не още, великодушно ще отговаря президентът Първанов и ще се почесва по забележително дългия нос. Още няколко изследвания трябва да ви направим." "Ама всички медицински изследвания ги минахме", ще протестират измъчено медиците. "В такъв случай - ще отвръща твърдо президентът, докато крадешком хвърля поглед към вестниците дали с темата "Либия" съвсем е успял да удави темата "Гоце" и установява, че не е - ще минете няколко социологически."

 

- За радост на естетите и закопнелите за някаква медийна нормалност телевизионните водещи свалят мартениците "не сте сами". Захарчетата и пластмасовите чашки с трикольора започват да изчезват и се превръщат в обект на колекционерска страст. Огромните винилови плакати от сградите стават брезентови покривала за товарни камиони.

 

- nestesami.bg изчезва след година, след като собствениците на домейна забравят да го платят.

 

- На негово място (в случай че някои от медиците все пак решат да поискат компенсации от българската държава) се появява neviesram.bg.

 

- Министерството на културата опитва да запази правата върху случката и прави национален конкурс за документален филм по темата.

 

- "Ню имидж" оспорват конкурса заедно с няколко частни телевизии, които искат да разработят свои версии на събитията.

 

- Жълтите вестници спират да правят портрети на синовете и дъщерите на Кадафи и безпомощно започват да излизат с бели страници.

 

- Книги по темата излизат през септември.

 

- В края на годината цялата история е повторена отново и отново, когато медиите правят своите обзори и класации. Навсякъде. Във всички медии.

 

- Всяка година през следващите поне пет-шест новините на 24 юли започват с: "Днес се навършват Х години от освобождаването на българските медици в Либия." Има и юбилейни филми, интервюта...

 

- Медиците са поканени във VIP Brother.

 

- Малко по-късно е премиерата на новата версия на Зелената книга на Муамар Кадафи, естетически издържана с долари на корицата.

 

- Всички маркетинг мениджъри в страната започват опити да изчислят точния момент, когато ще е окей да поканят някоя от сестрите за рекламно лице и няма да изглежда прекалено използваческо и гадно.

 

- Ако приемем, че в България се следва някаква политическа логика, при следващи избори на някои партии се налага да проявят огромно въображение, щом вече дори не могат популистки да поспекулират с идеята сестрите да стават депутати, кметове, общински съветници и пр.

 

- Но тъй като в България такава политическа логика няма, още на местните избори медиците са сложени начело на листите.

 

- Спорът между Франция, Германия, Великобритания, България и Джордж Майкъл кой е допринесъл най-много за освобождаването на медиците се задълбочава. Междувременно Румен Петков обира всички лаври, тъй като предвидливо е сключил споразумение за сътрудничество със Съюза на българските писатели.

 

- Заражда се и неистова надпревара кой ще направи повече за медиците. Правителството изглежда смешно със своите десет хиляди лева на човек, поемане на лечението, здравното и социалното осигуряване на медиците и безплатна едномесечна почивка за тях и семействата им. Виж, "Мобилтел" вече е вдигнал летвата, като е подарил на всеки по един апартамент. В опит да излъскат имиджа си, като хубаво се отъркат в медиците, други компании започват да даряват яхти, диаманти и парцели край морето.

 

- Бойко Борисов, този път преоблечен като кмет, а не като съпругата на френския президент, прави медиците почетни граждани на София. Президентът Първанов отговаря на предизвикателството, като дава на всеки по орден "Стара планина". Православната църква, която към този момент съвсем губи по точки, обявява медиците за светци и така се връща обратно в играта.

 

- Божидар Димитров, загрял от сравняването на Мачу Пикчу с Перперикон и статуята на Христос над Рио с тази на Богородица над Хасково (и двата пъти в полза на последните), започва да сравнява българските медици с всички останали заложници в световната история; установява, че по-тежък от нашия случай няма, и дава просторно интервю по въпроса в тиражен всекидневник.

 

- В крайна сметка историята с Гоце е забравена и президентът решава да пусне медиците от Бояна. На прощалния прием фолк­певицата Камелия прави последен тур за овации с ултракичозната си трикольорна рокля "Не сте сами", след което я продава на благотворителен търг (парите отиват във фонд за фолкпевици, които не могат да си позволят силикон). В ентусиазма си Георги Първанов допуска същата грешка като онази от 3 март т.г., когато почерпи гостите си със захарна торта, изобразяваща сражението на опълченците при Шипка. Този път на тортата са медиците. Президентът снове с чинии между хората и вежливо пита: "Краче от Кристияна? Не?"

 

http://www.capital.bg/show.php?storyid=363244

 

----

Може би, защото казва много неща за обществото, в което живеем; за компромисите с "добрия вкус", които всички ние правим; за това, че на никого не му пукаше особено, когато ставаше обект на скапания политически PR за сметка на един наистина сериозен проблем, нерешим от "мен", "теб", "нас" и т.н. Беше решим от нашите дипломати и от тяхната способност да правят истински връзки и да печелят истински съюзници на наша страна, а не само да дуднат "ми не сме сами, такованка".

За пореден път някакви неща ни се случиха някакси отвън, без да сме съвсем наясно как, защо, кога...

 

Много ми се иска да видя онзи тъпак Яне Янев, който си дереше ризата от съпричастност към сестрите, сега как точно ще ги "обезщети".

 

Мамка му, всичката шитня си я заслужаваме, само не знам защо и свестните хора в тази държава трябва да се киснат в блатото покрай другите.

Link to comment
Share on other sites

Кой беше Георги Неделчев?

 

Значи аз съм примитивен разум? Благодаря... Ще се обръщам към Вас на Вие вече, ще си знам мястото и няма да се бутам в елитарновисокоинтелектуалноултраалтруистичносиньокръвно-девственонепорочновисокоморалното Ви общество... извинете, че оцапах с примитивния си разум прекрасния пейзаж на всенародната дива радост.

Явно заместник главен редактор на "Монитор" и бивш главен редактор на Плейбой.

Какво ми цитирате човек, който мисли това.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Пускам го без коментар просто... Само ще споделя, че съм омърсен от този младеж. Омърсено е и името на Сергей Антонов от него - за разлика от някои, Антонов не се е отрекъл от България... Някои обаче са готови да го направят, стига да им предложат "по-добри условия"... На всикчко от горе - на този държавата му била длъжна?!? На него лично... Стига толкова... четете си и им се радвайте. От всичките - Ашраф излезе най-българин, май. Нито една лоша дума за България, само благодарност и респект.

 

Сега обаче ще чуем Ивайло Николчевски, който е син на Снежана Димитрова. Добър ден.

 

Ивайло Николчевски:

- Добро утро.

 

- Господин Николчевски, от колеги разбирам, че Снежана Димитрова не е в Бояна, не живее там.

 

-Ами не. Тя беше тук в началото само първия ден, втория, и после отиде да види родителите си.

 

- А сега къде за постоянно се е установила?

 

- Сега в момента пак отиде да види родителите си, защото майка й беше в болница.

 

- А това, къде беше нейният роден край, ако може да ми припомните.

 

- Ми то не е неин роден край, той е роден край на майка й и баща й - Ботевград.

 

- Да, там са корените й. Може ли да кажете защо така неприязнено се държите? Не обичате журналисти да ви питат ли?

 

- Не, не, няма такова нещо.

 

- Добре, но в какъв смисъл трябва да обсъждаме възможността те да излизат от Бояна. Вие знаете ли защо другите живеят в Бояна?

 

- Ми защото са по-далеч. Естествено не може да си отидат за няколко дни и да се върнат да си направят изследванията.

 

- Това ли е единствената причина, която ги задържа в резиденцията?

 

- Да, абсолютно. Няма друга причина.

 

- Как се уредиха другите неща, свързани с бъдещето им? Къде ще живеят? Това, което бе обявено, че им предоставят като нови жилища?

 

- Ами това им е подарък от "М-тел". Не е нито от държава, нито от нещо друго. Жалкото е, че предоставят хора, които не са българи, неща.

 

Единственият българин досега, който е направил нещо, така, по-сериозно, това е Тодор Владков и още една организация "Зонта клуб" - Русе, и едни медицински работници, не си спомням точно как се казваха.

 

- А може ли да кажете как гледате на този въпрос, който разискват също медиите, дали близките, а и самите наши медици ще поискат допълнителни обезщетения от държавата?

 

- Ами аз не смятам, че те трябва да искат. Мисля, че държавата сама трябва да се сети.

 

- А какви разговори са водени, доколкото имаше престижни срещи тези дни, през миналата седмица между медиците и властта.

 

- Мисля, че с Масларова беше там за пенсиите, че... и някакви 10 хил. лв. щяла да им отпусне държавата еднократно доколкото знам.

 

- Това от социалното министерство беше обещано.

 

- Ами не знам... аз не ги знам министерствата и кой ги ръководи, но...

 

- А защо не ги знаете?

 

- Ами, защото мен не ме интересуват.

 

- Нали живеете в България?

 

- Аз живея в България, ама нищо не дължа на тая държава, така че... по-скоро тя ми дължи на мене.

 

- В какъв смисъл?

 

- В смисъл остави майка ми да лежи осем години и половин в затвора.

 

- Тази сума, която е обсъждана, глобалната сума ли е? Как я виждате вие или пък трябва да се разговаря?

 

- Коя сума?

 

- Десетте хиляди, за които преди малко споменахте.

 

- Ами те, държавата си го е предложила. Сега дали трябва да се разговаря това е... в момента за нея най-важното е да се изчисти името й.

 

- А как да стане?

 

- Ами всичко с времето си. Сега, как да стане? Има време, просто нали трябва да се възстанови малко и да влезе в ритъма на живота.

 

- Какъв е проблемът, за да живеят по-свободно и по-спокойно? Може би трябва да бъдат, така да се каже, да престанат да бъдат

на фокуса на медиите.

 

- Да, това е най-важното. Защото все пак медиите ги връщат в миналото, а за тях... те това точно искат да забравят.

 

- Трябва ли всички близки да се обедините около някакво общо искане, ако става дума за тези обезщетения, или всеки да действа индивидуално?

 

- Ами не знам. Аз ви казах. За мен най-лесното и най-нормалното нещо е държавата да си го направи самичка и да си реши там на четири очи ли ще им каже, как ще им ги даде, дали ще са обезщетения, дали ще са нещо друго или под някаква друга форма. Това е най-елементарното нещо и най-нормалното нещо.

 

- А как си представяте, какъв трябва да бъде размерът на това обезщетение, когато става дума за осем години?

 

- Ами в Европейския съюз сме, има си закони. Значи, невинен човек, който е лежал осем години и половина, има си там, пише си колко пари на ден трябва да получи. Мисля, че бяха 35 или 45 евро на ден.

 

- Помогнете ми да направим сметката, колко прави това?

 

- Ами сметнете ги - 365 дни в годината. Сега нямам калкулатор в ръцете си, но...

 

- Приблизително?

 

- Не мога да смятам сега в момента, не съм в състояние.

 

- Добре, това не е толкова трудно, до една минута може да излезе глобалната сума, както се казва.

 

Но ставало ли е дума, че ако тези обезщетения не бъдат постигнати, могат да предизвикат у нашите медици някакво друго действие или пък биха напуснали страната, така или иначе отчаяни от тези действия?

 

- Ами защо да напускат страната? Аз смятам, че щом са тук, а не са поискали да напускат страната си... Майка ми не иска да напуска страната си. Все пак тя тука е родена, тук е живяла и ще продължава да живее тук.

 

- А може ли да кажете какви са тези публикации? Познавате ли този защитник Стефан Зербиб?

 

- Ами нито е разговарял с майка ми, нито с мен.

 

- Как си обяснявате поднасянето на тази възможност, че биха могли да емигрират?

 

- Ами не знам, аз... Аз мога да си го обясня по един начин.

 

- Да?

 

- Ами, ако някоя друга държава им предложи по-добри условия за живот, може би... защо пък да не емигрират примерно.

 

- Ако някоя друга държава предложи какво?

 

- По-добри условия за живот.

 

- Те в какво ще се изразяват по-добрите условия за живот?

 

- Ами не знам. Аз не мога да отговоря на този въпрос. Досега няма никакви условия такива от държавата поети, ангажименти и т.н.

 

- Обикновено се смята, господин Николчевски, че в страната си дишаш най-свободно. Това е най-доброто условие на живот. Но не и в България май, така ли?

 

- Ами свободно, какво значи свободно? То, като се движиш свободно, то всичко... има разходи и т.н.

 

- Сега изчислих, че 14 хил. евро е за година, е според това, което вие казахте като обезщетение. Значи около 100 хил. евро е за осемте години, така ли?

 

- Еми, щом казвате вие, така е. Вие сте ги сметнали, аз не съм ги смятал.

 

- Движа се по това, което вие посочихте като числа.

 

- Ами доколкото съм запознат. Аз не мога да кажа с точност, но нали ви казвам, тук, в България нещо не стане ли до първия месец, то значи няма да стане. А досега нищо не се е случило, така че...

 

- Може ли да си припомните, когато беше периодът и се правиха листите за евродепутати, когато имаше, така да се каже, ангажимент от български политици да включат нашите медици в кандидатстващите за евродепутати, с кого разговаряхте тогава? Можахте ли да уточните това, тази възможност?

 

- Да станат евродепутати ли?

 

- Тогава бяхте ли в течение на тези преговори?

 

- Да, бях в течение, но за мен беше ясно, че те няма да станат евродепутати.

 

- По какво разбрахте?

 

- Ами по простата причина, че нали има закон за уседналост, а тях ги няма от осем години. Така че няма как.

 

- Наблюдатели ми припомнят, че тъкмо тогава се заговори за възможността те да получат френско политическо убежище. Може би тъкмо поради тази ситуация "Адвокати без граници" лансираха такава идея. До вас стигала ли е, до вашите уши тази идея?

 

- Ами аз ви казах, с мен никой не е говорил, нито пък аз съм искал да говоря с някого по този въпрос. Нито пък майка ми. Значи, какво значи... политическо убежище може да искаш, ако си в трета страна. А ние сме в Европейския съюз. Значи, не можеш от Европейския съюз да искаш убежище, след като си в него.

 

- Мога ли да повторя тази ваша мисъл, че ако държавата забави своята реакция по обезщетяването, би трябвало да се търсят други възможности за по-добър живот в рамките на Европейския съюз.

 

- Ами то е нормално сега. Аз мисля, че един... най-нормалният човек би потърсил такива възможности, след като собствената държава не се сеща за него. Както, знаете, и Сергей Антонов, лека му пръст, почина човекът и държавата го беше забравила. Ще стане същото и с тях. То е нормално.

 

- През тези дълги години, господин Николчевски, вие с какво се занимавахте? Какво работите?

 

- Ами аз по принцип съм шофьор и това работя.

 

- Благодаря, че се съгласихте за това интервю. Благодаря ви за участието.

Link to comment
Share on other sites

Каде се изпокриха защитниците на тези псевдомъченици. Явно е много лесно - пишеш 5 елитарно подигравателни поста против всеки възмутен от държанието на "невинни българи", а после удобно си правят углушки.

Link to comment
Share on other sites

Каде се изпокриха защитниците на тези псевдомъченици. Явно е много лесно - пишеш 5 елитарно подигравателни поста против всеки възмутен от държанието на "невинни българи", а после удобно си правят углушки.

 

Медиците няма да емигрират и да искат пари

07 август 2007 / News.dir.bg

Никога не съм казвала, че ще съдя когото и да било - нито либийската, нито българската държава. Това заяви една от завърналите се от Либия медицински сестри Снежана Димитрова.

Българската държава стигна предела в грижите си към нас, за което съм й благодарна. Благодарна съм на ЕС и на Франция, каза още Снежана Димитрова пред bTV, цитирана от БГНЕС. Не съм говорила с никакви френски адвокати, каза тя по повод изказванията на френския адвокат Стефан Зербиб, че нашите медицински сестри ще поискат от Франция политическо убежище заради психологически тормоз. Нито ще емигрирам от България, нито имам нещо против България, посочи Снежана.

Синът ми Ивайло никога не е казвал, че ще съдим България и ще искаме компенсации, категорична бе тя. Според Снежана в момента е тръгнала някаква кампания срещу нея. Чудесно се адаптираме, ако ги нямаше неприятните неща, които започнаха да вървят срещу мен, заяви още медицинската сестра.

Искам да престане цялото злословене по наш адрес от хора, които нямат представа какво сме преживели, заяви на свой ред д-р Здравко Георгиев. От много време съм го казвал, че дойде ли време да ни освободят и да се приберем в България, всичко ще стане на добра воля, отговори той на въпрос дали ще съди държавата и дали ще иска компенсации за престоя си в затвор в Либия. Виновници да стоят в затвора има, нека те сами да страдат пред собствената си съвест, ако въобще имат такава. Оттук нататък времето ще покаже, коментира още той. Искам да престане цялото злословене по наш адрес от хора, които нямат представа какво сме преживели, каза още той. Пия по 15 хапчета на ден. На всички хора, които не се вглеждат в себе си, а гледат в чуждата паница искам да им кажа: Нека някой да заповяда и да премине през този ад в продължение на осем и половина година и след това ще му подаря и апартаментите си и парите си, които според някои са милиони, каза д-р Георгиев.

Вчера и друга от медсестрите - Валя Червеняшка, заяви, че няма да съди когото и да било и няма финансови претенции към държавата.

Link to comment
Share on other sites

абе само на мен ли ми писна да слушам за тия медици , апартаменти им дадоха , по 10 000лв им дадоха , сега изкали и от държавата още обезщетения тия за какви се имат ? това че са лежали 8 години в либия в някъв си затвор кво направи ги най-големите мъченици на държавата ебати цирка

Link to comment
Share on other sites

Поне трябва да разграничим въпросните медицински сестри от роднините им. Аз досега не съм чувал официално някоя от тях да заяви, че иска обещетение. Вече тоя меркантил - шофьора гусин Николчевски използва възможността да вземе кинти на чужд гръб. Пък и нали той ще намаже. Това му е идеята. Надявам се поне майка му да не е на същото мнение. Щото ако е - срам!

 

ПС. Той говори за обещетение за медиците, тъй като са невинни. Ми тва са пълни глупости, основно защото нямат оправдателни присъди. Те са ПОМИЛВАНИ, а не ОПРАВДАНИ. Разлика колкото от Николчевски до нормалномислещ човек. А ако е толкова навит да търси пари от Либия. Те трябва да му плащат 100 000 евро.

Link to comment
Share on other sites

Не са невинни по всички обвинения, а и ако самите медици не искаха парите мислиш ли, че нямаше да кажат на алчните си роднини да не ги излагат и да си мълчат?

Link to comment
Share on other sites

Естествено, че сега ще отричат... След 2 дни от "случката", нали всеки здраво мислещ човек разбра за какво става въпрос. Е сега естествено ще са опитат сичко лъжат, мажат, а дано остане някой наивник да им вярва. Тази сутрин Снежана Димитрова каза едва ли не, че хората не са разбрали добре, а всеки разбра каква е истината. А ако наистина не иска пари то изказването по радиото би трябвало да я очиди най-малкото и както по 24 часа някой журвалист ги наблюдава спокойно можеше да се разграничи от сина си веднага, а не след 2 дена. Тяхната работа е "дай да ги пробваме тия абдали дали ще платят ако не стане ще са правим на ударени".

Link to comment
Share on other sites

ако самите медици не искаха парите мислиш ли, че нямаше да кажат на алчните си роднини да не ги излагат и да си мълчат?
Дано не ти се наложи един ден да се опитваш да кажеш на роднините си какво да говорят и какво да не говорят. .. или да спасяваш такива, дето нямат опит, от недоброжелателна жълта журналистика.... Той хубаво започна да ги съди Слави такива, ама повече трябва...

 

 

Естествено, че сега ще отричат... След 2 дни от "случката", нали всеки здраво мислещ човек разбра за какво става въпрос. Е сега естествено ще са опитат сичко лъжат, мажат, а дано остане някой наивник да им вярва. Тази сутрин Снежана Димитрова каза едва ли не, че хората не са разбрали добре, а всеки разбра каква е истината. А ако наистина не иска пари то изказването по радиото би трябвало да я очиди най-малкото и както по 24 часа някой журвалист ги наблюдава спокойно можеше да се разграничи от сина си веднага, а не след 2 дена. Тяхната работа е "дай да ги пробваме тия абдали дали ще платят ако не стане ще са правим на ударени".
:wtf: Както е казано в една песен на Саймън и Гарфънкъл: Still a man hears what he wants to hear and disregards the rest - т.е. човек чува, каквото иска да чуе и не обръща внимание на останалото....
Link to comment
Share on other sites

аха... на алчен роднина журналистиката му виновна - чували ли сте я тази, Вие? Като не останат разумни и логични аргументи в спора - минаваме към нападки и квалификации върху личността на опонентите, не върху тезата им. Позната тактика на губеща страна. И ние можем така, ако и да сме прости, дребни човечета (или както там ни наричат титаните на Интелекта) и алчни гъзове (нали така - ние сме алчните гъзове, не тези дето искат пари от пенсионерите)... Ето:

 

1. За господина, който нямал опит - това дете обиколи Европа, давайки пресконференции и интервюта пред кого ли не. Между другото - обиколи Европа на държавни разноски. Между другото - в 99% от интервютата си се постара с всички сили да изгради на Родината си имидж на втори Афганистан, направо на една втора Либия... Така че - хайде не го изкарвайте невинно агънце, излъгано от голямата лоша журналистка... Достатъчно опит е натрупал с журналисти. Именно поради активните му медийни изяви са го потърсили за интервю... Ако Вие не сте следили изявите му и живеете в неведение за подвизите му - Ваш проблем. Информирайте се преди да заемате позиция.

 

2. Моите уважения, но предаването 150 на БНР не може да се нарече "недоброжелателна жълта журналистика" по никой начин... Тоест - може (всичко е възможно), но само от човек, който изобщо никога през живота си не го е слушал. Има авторитет граден с десетилетия - от времето когато Вие (или дори Вашата майка) още сте си играли с кукли - и одавна е станало институция в радио журналистиката (и не само) . Не така стоят нещата с вестниците в които се подвизава Вашият любим г-н Г. Неделчев... Ако той Ви е еталона за журналистика - от многото взиране в жълтото всичко ви се привижда в този отенък. Препоръчвам Ви да поразширите кръга на журанлистическите си източници - не всичко е НоваТв, бТВ, "Стандарт", "Труд", "24 часа", "Монитор" и Тв СКАТ(ology)... Това ще Ви оправи не само вкуса в устата, но и ще Ви покаже и останалите цветове от спектъра, освен жълтия.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Я дай по-добре да си продадем телевизорите и да не гледаме телевизия, а? Нали не трябва да й вярваме, че много ни стеснявала светогледа. С вестниците и там същата работа. Виж радиото е друга работа, особено пък БНР, а пък за предаването им 150 да не говорим направо. Там работят мега-светилата на световната журналистика и само там казват неопетнената и чиста истина, по-чиста и от девствения сняг на Аляска. Факта, че се слуша от максимум 100 човека в пиков час при заглушени абсолютно всички други станции не бива да ви притеснява. :D

Пък и какво значи, че някой си там поискал някакво си обезщетение? Официално ли го е направил, съдебен иск има ли? :unsure: Теб като те напъне отвътре какво значи това? Ходи ти се по голяма нужда, свършил си вече работата в гащите, стомашни болки, неразположение и прочие? Щот в твоя случай значи, че си свършил работата в гащите. Не би трябвало ей така да се прескачат институциите като съд и тоалетна. Пък е хубаво да знаете, че докато всичко е на думи и няма действия всичко е пунта мара. ;) Разсъждавате върху някакви си мними версии. Опровержение ви написаха и пак върху тея пари ви е мъката. :lol:

Link to comment
Share on other sites

Регистрирахте се на 8 август и от тогава до сега се напъвахте да родите тези няколко генални реда в отговор на моя пост?! Ей голям зор трябва да е било... И сигурно много ви гложди от вътре факта, че хората се отнесоха така негативно към желанието на медиците да си оправят живота на техен гръб, та месеци след това още не можете да го преживее... кофти ли ви е нещо? Да не сте нещо роднина? Да не чакахте и вие пари от тия обезщетения? Е съжалявам. Не съм ви аз виновен, че хората не вързаха на това безочие. Преживейте го вече - не стана, няма пари. Намерете си друго занимание.

 

Сега остава да ми обясните и как Стависки също трябва да го оставят на мира - поутрепал там някакви младежи, голяма работа, той е национална гордост, трябва да му платят обещетение за психическата травма, дето са му я причинили тия неразумни младежди, дето са се хвърлили върху Хамъра му с превишена скорост при това... А някои искат да го съдят, ебати наглите типове, а? Как мислите вие? Я споделете с нас... и не бързайте - види се бавно мислите, спокойно - след месец, два, три - споделете... ние ще почакаме да формулирате що годе смислено изказване... На такъв тип ми приличате...

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...