Jump to content
BulForum.com

Филми: обща тема


Recommended Posts

Трити за едно е права - ние сами сме си виновни, че киното е в такова състояние. Защото ние го спонсорираме. Аз спрях. Край. Ходя на концерти, театри и разни други живи събития, където се чувствам удовлетворена, че съм похарчила 10-15лв и изкуството ме е докоснало наистина. Повече холивудски гуши отказвам да пълня.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 653
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

Да. Тъп ми се видя. Изгледах ги 4те части (има го и на части в замунда). Още като видях че е на machinima трябваше да го изтрия - тяхно читаво не съм срещал. По AXN SciFi им пускат глупостите и до една са ми досадни (бяха - от 2 години почти не го пускам канала, както и всякаква ТВ но това е друга тема)

Link to comment
Share on other sites

Снежко, не съм много сигурна, че ако се спре да се плаща за билетче за кино, самото седмо изкуство би се старало да прави по-смислени филми. Този казус съм го мислила много пъти - като как би било адекватно да се действа, за да може любимото изкуство да изкарва от време на време и по някой силен и емблематичен филм. Тук ще отворя една по-голяма скоба. Между другото последният такъв, който ми образува усещане за емблематичност беше "Планината Броубек". Такова усещане на мене ми влияе сякаш съм се срещнала с извънземно същество. Ходих на кино четири поредни дни, за да мога да го разгледам от няколко аспекта (нямах търпение да излезе на торент). После с месеци бях погълната от влиянието на филма и на повечето ми приятели им бях омръзнала да споделям безконечните си тези за даден аспект от филма, както и да не съм склонна да разговарям с плам за нищо друго освен тези аспекти. Но и това са моментите, в които се раждат едни от най-искрените разговори, както и някое и друго хммм... особено нарицателно (примерно "неосъзнат не-гей" ;) ). А когато минат няколко години след филма и съм избистрила отношението си към цялата емблематичност на творбата, се случва така, че самото споменаване на заглавието ме кара да отварям едни големи скоби, както тази в момента. Затварям скобата.

Та адекватността на зрителите на седмото изкуство, според мене, може да се мери не в пари, защото реално филмите се продават и не само на кино. Ние ще платим за тях, под една или друга форма, а това няма да разклати по никакъв начин посоката, в която деградира това изкуство; най-много още по-сериозно да се засили. Може би е идейно не да спрем да плащаме за кино, а да се научим да общуваме за него. Литературата е най-еволюиралата в този аспект. След излизането на някоя сериозна книга, тя се разпраща на разни издателства, чиято критика е меродавна и сама по себе си е гаранция за съдържанието на книгата. (Примерно Айриш Таймс, Дейли Експрес, Ню Йорк Таймс, Пънч, Ню Стейтсмен...) Музиката също е по-еволюирала в това отношение. Тя ползва разни рейтинги, различни медии представят даден албум или сингъл, обменят се много повече мнения между хората за музика, отколкото за кино. Правят се класации за най-добри песни, албуми, изпълнители, за месец, година, десетилетие. Самата градация на стилове е много по-изчистена и дори се обособяват крайни формации от фенове на дадена музика.

Докато в киното всичката тази достъпност е зад плътна димна завеса. Ама нещо критика предварително да излезе - не! Нещо да има стабилни независими източници, които преди премиерата да излязат с адекватно мнение- не! Нещо да има поне понятие дали предстоящото заглавие е примерно хубава смесица между ужас и комедия (то е все едно да миксират хеви метъл с чалга) - цък! Или най-малкото да пуснат истинска информация колко процента от ефектите във филма са набутани и в трейлъра. Киното се държи с потребителите си сякаш сме в окупацията на Сталинград и чакаме влак с не много скъпи консерви, чиито етикети леко са прецакани. Преди да излезе даден блокбъстър се редят билбордове, трейлъри, тийзъри, печатат се флаери, фланелки, чаши, ключодържатели, шапки, чанти, чадъри,... по етикетите на храните дори се лепят рекламки на предстоящото филмово заглавие - цели индустрии се впрягат в рекламата на въпросния "влак с консерви". И когато най-после дойде той, консервата която получаваш съдържа отдавна изветряла пръдня (извинявам се за френския). И след отварянето й разбираме, че през цялото време е било известно на много хора как тези консерви са си пръдня, но дори тази новина са ни спестили, защото доставката не би имала смисъл ако ни я съобщят.

Мистерията, която обгръща всяко предстоящо заглавие е толкова добре пазена тайна, сякаш са сигурните планове за нашествие от извънземни. Има само една комисия, която гледа холивудските филми преди излизането им, за да ги класифицира - Американската филмова асоциация, имаща вездесъща власт над това, което ще или няма да излезе в кината; тя е и същата, която раздава табелчиците (G,PG,PG-13, R и NC-17 ). В тази асоциация членуват буквално хора, чието отношение към седмото изкуство е колкото на ръждясал гвоздей към същото. Но те се славят с поведението си "под сурдинка", на което може да завиди и Херман Роршах.

И така най-голямата фабрика за кино в световен аспект произвежда продуктите си, без никой по никакъв начин да гарантира независимо тяхното качество. Нещо повече - плащаме за продукт, който ако не ни удовлетворява не можем да върнем, не можем да заменим, нищо не можем да направим, освен да си го... Ама и за там не става. Информацията, която получаваме преди да си закупим продукта филм, е добро лустро и гръмки имена, ефекти... изобщо супер изкривена.

(Тука вече се разсеях и поста ми е недовършен. Може да го допиша после някога.)

Мерси за вниманието.

Link to comment
Share on other sites

Днес отивам да гледам "На Рим с любов" на Уди Алън. Не съм чела предварително критики или други подобни подготвящи зрителската оценка информации и по принцип гледам да ги избягвам, защото доста често се случва човек да тръгне с големите кошници, пълни с очаквания, и да си ги върне празни. :)

Никак не обичам залата на "Лъки синема", но дано филмът да компенсира недостатъците на обстановката.

Link to comment
Share on other sites

В Скайфол има доста препратки към старите филми, първите. Някой има ли идея каква и била идеята и целта с вкарването на тези елементи от класическите филми или просто защото се навършват 50 години от първия филм, са направили нещо като "честване"

Link to comment
Share on other sites

Снежко, не съм много сигурна, че ако се спре да се плаща за билетче за кино, самото седмо изкуство би се старало да прави по-смислени филми. Този казус съм го мислила много пъти - като как би било адекватно да се действа, за да може любимото изкуство да изкарва от време на време и по някой силен и емблематичен филм. Тук ще отворя една по-голяма скоба. Между другото последният такъв, който ми образува усещане за емблематичност беше "Планината Броубек". Такова усещане на мене ми влияе сякаш съм се срещнала с извънземно същество. Ходих на кино четири поредни дни, за да мога да го разгледам от няколко аспекта (нямах търпение да излезе на торент). После с месеци бях погълната от влиянието на филма и на повечето ми приятели им бях омръзнала да споделям безконечните си тези за даден аспект от филма, както и да не съм склонна да разговарям с плам за нищо друго освен тези аспекти. Но и това са моментите, в които се раждат едни от най-искрените разговори, както и някое и друго хммм... особено нарицателно (примерно "неосъзнат не-гей" ;) ). А когато минат няколко години след филма и съм избистрила отношението си към цялата емблематичност на творбата, се случва така, че самото споменаване на заглавието ме кара да отварям едни големи скоби, както тази в момента. Затварям скобата.

Та адекватността на зрителите на седмото изкуство, според мене, може да се мери не в пари, защото реално филмите се продават и не само на кино. Ние ще платим за тях, под една или друга форма, а това няма да разклати по никакъв начин посоката, в която деградира това изкуство; най-много още по-сериозно да се засили. Може би е идейно не да спрем да плащаме за кино, а да се научим да общуваме за него. Литературата е най-еволюиралата в този аспект. След излизането на някоя сериозна книга, тя се разпраща на разни издателства, чиято критика е меродавна и сама по себе си е гаранция за съдържанието на книгата. (Примерно Айриш Таймс, Дейли Експрес, Ню Йорк Таймс, Пънч, Ню Стейтсмен...) Музиката също е по-еволюирала в това отношение. Тя ползва разни рейтинги, различни медии представят даден албум или сингъл, обменят се много повече мнения между хората за музика, отколкото за кино. Правят се класации за най-добри песни, албуми, изпълнители, за месец, година, десетилетие. Самата градация на стилове е много по-изчистена и дори се обособяват крайни формации от фенове на дадена музика.

Докато в киното всичката тази достъпност е зад плътна димна завеса. Ама нещо критика предварително да излезе - не! Нещо да има стабилни независими източници, които преди премиерата да излязат с адекватно мнение- не! Нещо да има поне понятие дали предстоящото заглавие е примерно хубава смесица между ужас и комедия (то е все едно да миксират хеви метъл с чалга) - цък! Или най-малкото да пуснат истинска информация колко процента от ефектите във филма са набутани и в трейлъра. Киното се държи с потребителите си сякаш сме в окупацията на Сталинград и чакаме влак с не много скъпи консерви, чиито етикети леко са прецакани. Преди да излезе даден блокбъстър се редят билбордове, трейлъри, тийзъри, печатат се флаери, фланелки, чаши, ключодържатели, шапки, чанти, чадъри,... по етикетите на храните дори се лепят рекламки на предстоящото филмово заглавие - цели индустрии се впрягат в рекламата на въпросния "влак с консерви". И когато най-после дойде той, консервата която получаваш съдържа отдавна изветряла пръдня (извинявам се за френския). И след отварянето й разбираме, че през цялото време е било известно на много хора как тези консерви са си пръдня, но дори тази новина са ни спестили, защото доставката не би имала смисъл ако ни я съобщят.

Мистерията, която обгръща всяко предстоящо заглавие е толкова добре пазена тайна, сякаш са сигурните планове за нашествие от извънземни. Има само една комисия, която гледа холивудските филми преди излизането им, за да ги класифицира - Американската филмова асоциация, имаща вездесъща власт над това, което ще или няма да излезе в кината; тя е и същата, която раздава табелчиците (G,PG,PG-13, R и NC-17 ). В тази асоциация членуват буквално хора, чието отношение към седмото изкуство е колкото на ръждясал гвоздей към същото. Но те се славят с поведението си "под сурдинка", на което може да завиди и Херман Роршах.

И така най-голямата фабрика за кино в световен аспект произвежда продуктите си, без никой по никакъв начин да гарантира независимо тяхното качество. Нещо повече - плащаме за продукт, който ако не ни удовлетворява не можем да върнем, не можем да заменим, нищо не можем да направим, освен да си го... Ама и за там не става. Информацията, която получаваме преди да си закупим продукта филм, е добро лустро и гръмки имена, ефекти... изобщо супер изкривена.

(Тука вече се разсеях и поста ми е недовършен. Може да го допиша после някога.)

Мерси за вниманието.

Права си, и то много, но все пак аз ще продължа моят малък бунт и няма да давам никакви пари за никакво кино. Докато има торенти - добре. Като спрат пак добре. Аз си имам своите концерти и театри, които ми носят повече духовна храна от който и да е филм. И отново - да, права си.

Link to comment
Share on other sites

Снежко, всеки човек сам избира процедурните си нагласи спрямо някакво изкуство. Ако не преча искам да сравня идеята си с едно друго визуално изкуство - изобразителното, където явните нагласи на различните хора са измислили варианти за притежанието на дадено платно. А самото притежание предполагам е важно за хората, защото могат с часове да в наблюдават и да откриват нови моменти в картината.

Една такава картина е "Тайната вечеря", която от създаването си в края на XVв., до момента сигурно има милиони свои варианти на пресъздаване. И ако за едни е достатъчно да притежават постер или фланелка с тази картина, то за други мащабът е друг - репродукцията на цялата стена или гоблен, чиято изработка отнема години. И тези последните ценители далеч не е нужно да са религиозно мотивирани, а просто ценители на точно тази картина. Само ако си представим, че в началото на XVв. за цивилизования свят словосъчетанието "тайната вечеря" не е предизвиквало образ на картината, а по-скоро чудене от типа "каква ли ще да е тази пък тайна вечеря?!", можем да разберем какъв образ на практика е създала у поколенията занапред тази творба. А интересното е, че много такива творби са образували и продължават да образуват у хората трайни нарицателни. "Малка нощна музика", "Лунната соната", "Годишните времена", "Граф Монте Кристо", "Лолита", "Капитан Немо","Мона Лиза", "Голата Маха"... "Пришълецът", "Матрицата", "Изкуплението Шоушенк", "Аз пея под дъжда"...

Та мисълта ми по-горе цели да изтъкне един друг момент, който колкото и да е клиширан, си струва човек леко да се замисли над него. Крилатата фраза на Хипократ : "Ars longa, vita brevis", в която, според мене, като кукувичка в крушево дръвче се е сгушило повече от значимо послание. И добре, че не са живи нито Хипократ, нито да Винчи, Дюма баща, Набоков, Гоя, Моцарт, Вивалди... защото несъмнено биха ни порицали заради нетърпимостта да осъждаме дадено изкуство на бунт. И проблемът не е в това дали ще платим за него или няма да платим, проблемът е дали и как го афишираме. ;)

Link to comment
Share on other sites

Четири дни минаха откакто гледах „Хоуп Спрингс“ („Любовна терапия“, както биде преведен „адекватно“ на родния ни език) и от тогава насам го изгледах още 5 пъти! Натрапчивата мания да го гледам по няколко пъти ми се появява веднага след като успее лентата да ме убоде сетивно. Същата история се случва и с книгите. Само дето при книгите, освен възторг, тъга, радост, омраза, отчаяние, надежда и други такива крайни чувства, изпитвам и страх. Да се уплаша сериозно ми се случи само веднъж, докато четях една определена книга. И от тогава внимавам колко фриволно съм склонна да посегна към определени четива. А конкретната книга, която все още няма да назова, толкова ми взе страха, че все още се самомотивирам да я повторя. Но за книгите после. Сега искам друго да изтъкна. Въпросът „Възможно ли е чак толкова да ми бръкне в мозъка?!“ ми се сгромолясва с цялата си тежест, когато усетя че съм окастрила всички други пипала на сетивата си и съм загърбила иначе толкова старателното ми неебателно отношение към света; вглъбила съм се във филма и емоционирам невъздържано.

На „Хоуп Спринг“ ревах. Всичките пъти!

 

hope-springs-meryl-streep-bed.JPG

 

 

Ревах от умиление, ревах от изумление, ревах от състрадание, а веднъж ревах и от злоба. Последният вид реване ми се случва за първи път, затова ви звуча толкова гротесково. Скандалът, който усещам и аз не е по-малък от споменатото действие. Нямам как да ви убедя, че съм искрена, мога само да ви уверя, че го премислих преди да ви го изтипосам.

Та какво за мене е „Хоуп Спрингс“?

Това е филмът, който чаках от доста време. Дори изобщо не съм сигурна, че думата „филм“ му приляга точно. Преживяването „Хоуп Спрингс“ би било много по-точно за мене самата.

Не знам дали някога сте чакали преживяване, както примерно би чакал градската си отпуска произволен трудовак, но на мене ми се е случвало да се самонавивам интензивно в тази насока. И както след други видове самонавивания, накрая и след това съм получавала несъкрушима вяра. То зависи от периода, в който се самонавива човек де, но усещането е почти сексуално; както при педантичните чекиджии, които съвсем церемониално управляват периода на акумулираната си сексуална агресия. И ако сега ви скандализирах, то предстои най-шантавото, от което ще си извадите мнението, че съм стандартната Фройдова откачалка, дето се чуди как да се изкара уникална. Преживяването „Хоуп Спрингс“ изобщо не беше за мене! То е създавано за моите родители или за познати, които имат подобна връзка. Та аз нямам никакво лично впечатление от опита, който третира лентата. Това е филм за хора, които са врели и кипели заедно дълго време или пък са изяли заедно над пет чувала сол. Но, както казва народният гений: „Когато няма риба и слонът е кокошка!“ Искам да кажа, че преживяването, което най-после ни се случва, понякога е сякаш извадено от най-шантавата колекция на дисоциативен маниак.

И макар да нямам опита, който може би би ме спасил от подобни впечатления (или кой знае – би ги засилил?!), мога да преценя след 6 поредни гледания на филма, че той е шедьовър. Личното ми мнение е, че в него няма нито дума, нито жест, нито намек за колебание, които да не са на точното си място, няма дори излишен елемент или такъв, който да липсва. А най-впечатляващото беше, че главните герои са максимално събирателни! Представяте ли си възможността? Сборният образ на всички мъже – Томи Лий Джоунс, дълготрайно женен за сборния образ на всички жени – Мерил Стрийп! След второто гледане на филма, самата философска идея на горното изречение ме покори. Много са аспектите на тази идея, като започнем първо от въпроса „Възможно ли е да се създаде достоверен събирателен образ на всички мъже (респ. жени)?“, та стигнем до изчерпателността на хипотетичната фабула във вида: „Какви други аспекти от подобен брак могат да бъдат добавени?“

Мога да наредя за това преживяване още много редове, описващи някакви мои си впечатления и въпроси, които и до момента си задавам; но знам, че бих злоупотребила с търпението ви и сигурно бих сгазила личното ви впечатление по някакъв начин. Затова най-добре да спра по темата тук и да продължа да си я гвунчая с хората, които вече са ми позволили да ги тормозя по този начин.

Последни няколко обобщителни думи искам да напиша. Че това е егоистичен филм, такъв, който не предполага да му обърнете внимание между другото. Той няма да ви създаде усещане за добре похарчено забавление, той по-скоро би ви изморил. Ви все пак за мене той е филмът, който подреждам едно стъпало преди „Да ритнеш камбаната с финес“.

 

Остана само един трейлър да сложа и да ви пожелая приятна неделя.

 

http://www.youtube.com/watch?v=-s22_Mvikl8

 

 

 

Моята оценка е 8,2:10

Благодаря за вниманието.

Link to comment
Share on other sites

Тритинце, патенце бяло, прочетох ти невероятно креативния спор с ДедМороз и Сотбиса. Трябва да ти кажа, че ниската ти обща култура определено пречи на спора.

А относно Атлас - щом не си ценител на класическа музика, няма как да си ценител на класическо Европейско кино.

Link to comment
Share on other sites

И ние го изгледахме, ама моята половинка заспа по някое време и го сложих да спинка, а после си го догледах. Мерил Стрийп и Томи Лий Джоунс са велики!!! Изпитвах истинска наслада от тяхното изпълнение. Свалям шапка!

Link to comment
Share on other sites

Psihara^^,

 

 

Не всяко „Браво!" е достойно.

Не всяко „Долу!" е позор.

Не всеки химн — заупокоен.

И не хвалебствен — всеки хор.

Не всички лаври са победа.

Не всяка загуба е крах.

Не всяка истина — последна.

Не всяка грешка — смъртен грях.

Не всяка прошка е пощада.

И не надгробен — всеки кръст.

Най-истински когато пада

човек доказва своя ръст.

 

 

(Надежда Захариева)

 

Не всеки "Гудо" е "Годо". ;)

Спор нямаше, пишкомерят се мъжете с мене... и ми става жал.

Иначе за филма ако имаш какво да напишеш, ще се радвам, може пък с тебе да поспорим. (Ама надали.)

 

Румбата, моля, мисля пак да заповядам. ;)

Ако на теб ти хареса някой филм, освиркай ме смело, моля? :)

 

Снежко, радвам се, че и на теб ти е харесал. А мъжът е хубаво да го гледа и той... такова... ;)

Edited by Triti
Link to comment
Share on other sites

Снежко, радвам се, че и на теб ти е харесал. А мъжът е хубаво да го гледа и той... такова... ;)

Уж с тази идея го сложих на дневен ред, но уви - много се изморява напоследък. Нищо де, и 2/3 са достатъчни да се схване идеята ;)))

 

 

Star Trek: Into Darkness

Мисля догодина да наруша обета си за ненакиноходене :love

Edited by snejko
Link to comment
Share on other sites

Много искам да напиша за "Хобитът - Неочаквано приключение" няколко особено красиви изречения. Някаква мисъл, която поне мъничко да се впише в представата, която създава филмът. Но силно се съмнявам, че точно аз мога да се справя с такава задача. Другата ми алтернатива в случая - а и онази, която избирам да се случи - е да бъда искрена откъм впечатления и да опитам поне щрихите, които ме плениха, да изброя.

 

hobbit.jpg

 

Отдавна съм заплюла Питър Джаксън за възможно най-педантичния изпипвател на грандиозни и мащабни кино проекти. Той обаче е далеч повече. Той е новатор и ако е произвел филм с нов технически похват, то действително има значение това му действие.

Онези от вас, които си припадат по усещането да уловят разликата от 24 и 48 фрейма в секунда, няма да останат разочаровани. Има смисъл да се види лентата на 48 кадрова честота. Някъде преди време бях чела, че повече от 33 кадъра в секунда не можело да бъдат различени от човешкото око (без да залагам нищо на този си помен), но 48 фрейма се усещат! Дори още на представянето на MGM - лъвът им е жив!

Признавам си, че бях скептична да се наблъскам в препълнената зала, за да го гледам със споменатия фрейм рейт и дори се замислих дали да не зарежа кадрите и не се насладя на филма в по-празните зали, където го прожектираха с 24 кадъра; но след започването на филма си дадох сметка, че пълната зала си заслужава всеки един неудобен момент, а в екшън сцените рейтът има огромно значение.

За сюжета на "Хобит" няма да кажа нито дума и за онези от вас, които са чели книгата, няма да има почти никакви изненади. Но това, което искам да спомена няма как да го преглътна. Грандиозността на изпълнението надмина всичките ми очаквания. Всеки детайл от филма е създаден с бижутерийна прецизност. Всяка тревичка, дърво, костюми, пейзажи, камъните, анимацията... са потресаващо реалистични. Единственото неудобство беше, че миризмата нямаше как да усетим. Усещах се сякаш скоростта ми на възприятия е чувствително намаляла, защото не смогвам да обърна внимание на всеки детайл.

Стига толкова суперлативи. Имам и някои забележки, които за феновете на Толкин ще се сторят префърцунени или най-малкото неоснователни. Обяснявам тутакси, че не съм фенка на Толкин. Според мен той е уморителен писател, който сегиз-тогиз изпада в пейзажен делириум, и докато си получи новата доза енергийни медикаменти, не се усеща как е изписал 58 страници заети с описанието на хълм. Лудостта на Толкин съзирам и в умопомрачителните родословни дървета, които най-вероятно е създал докато чака да го споходи муза. Тези два проблема ми се натрапиха на вниманието докато четях неговите книги и не се съмнявам, че има хора, които не обръщат внимание на тези неща, но за мене подобни подробности в било то кое четиво са изтощителни. Филмът не е по-различен. Скоростта на събитията е леко изнервяща. Освен това, филм който трае 3 часа за мене лично е уморителен. Със сигурност може да се направи филм със споменатата продължителност, който да не те кара да се усещаш прикована за някакъв стол, но в момента не се сещам каква тематика и изпълнение следва да се случват в него.

 

Преди да сложа един трейлър и да си изтипосам личната оценка, искам само да спомена нещо наистина важно, което не вярвах и аз, че ще ми се случи да си призная. Заслужава си да се гледа на кино, а освен това "Хобитът" е най-добрият филм излизал последните 5 години. Превъзхожда го само "Игра на тронове", но това е пристрастно мнение и не искам да ангажирам никого с него.

 

http://www.youtube.com/watch?v=SDnYMbYB-nU

 

Лична оценка: 9:10

Edited by Triti
Link to comment
Share on other sites

Много искам да напиша за "Хобитът - Неочаквано приключение" няколко особено красиви изречения.

...

Лична оценка: 9:10

Този път мадам Трити нещо тотално се разминава със сериозната критика, която буквално разби последното творение на Питър Джаксън и то не толкова заради нелепите технически решения (които допълнително досъсипват филма, правейки го по-скоро като изпълнение за Айфон, според сполучливото сравнение на Вашингтон пост), ами най-вече за нетипично плоското и скучно изпълнение, което изобщо не се вписва в рамките на познатата на всички трилогия от близкото минало.

 

-- Washington Post: It’s a bloated, shockingly tedious trudge that manages to look both overproduced and unforgivably cheesy. As the first of director Peter Jackson’s trilogy -- the prequel to his adaptation of “The Lord of the Rings” -- it may well please the franchise’s most devoted fans ... . But purely on its own terms, “An Unexpected Journey” can’t be seen as anything but a disappointment, a dreary, episodic series of lumbering walk-talk-fight sequences that often looks less like genuine cinema than a large-scale video game, its high-def aesthetic and mushy close-ups perfectly suited to its presumed end-use on a living room wall or iPhone.

 

-- New York Times: I don’t mean to blame the cultural situation for the specific failings of the movie, which rises to weary, belated mediocrity entirely on its own steam. Mr. Jackson has embraced what might be called theme-park-ride cinema, the default style of commercially anxious, creatively impoverished 3-D moviemaking. The action sequences are exercises in empty, hectic kineticism, with very little sense of peril or surprise

 

-- Damon Houx, ScreenCrave: The Lord of the Rings films were by no means perfect, but there was an animated spirit behind them that took you along for the ride. You had a great adventure, huge stakes, and memorable characters. By trying to fit The Hobbit into that mold, it unfortunately shows the limitations of the source material, and why this probably shouldn’t have been done. This doesn’t have a life or death central concern, it is done in a much lower and goofy key than the other trilogy, and here there’s not a lot of characters to latch on to.

Link to comment
Share on other sites

Godfather, хубаво е критика да има, изкуството не е семки и бонбонки (пък и да е), и е нормално да съществуват противоречиви мнения за едно и също произведение.

Което ме подсеща, че не случайно много малко от творците - било то какви - са всепризнати приживе. За Моцарт са говорели, че е наглец и плагиат; Ван Гог пък е продал приживе само една своя картина, тъй като са го смятали не само за бездарен, но и за тотално скаран със симетрията в своите техники (обясняват го с това, че е бил болен от епилепсия); Александър Дюма (баща) е написал също така и кухненска енциклопедия, която била оплюта от енциклопедичната критика като "бездарна в литературно отношение". laughing.gif Защо ти ги пиша тези неща? Защото понякога световната критика е умилително неграмотна - според скромното ми мнение и според някакви такива исторически клюкини, свързани със същата тази критика.

Да се сравнява "Хобитът" с "Властелинът на пръстените", че и да се очаква запазване на сюжетната цялост, е все едно да упрекнем Яворов, че не е спазил сюжетната линия от "Градушка" във "Вълшебница" или обратното. (Че и да сме недоволни как славата му на лирик и символист отива по дяволите заради включването на антологичния цикъл в една преобладаваща стихосбирка с любовна лирика. lol.gif)

Според мен за всеки читател на Толкин не е никаква тайна, че двете произведения са различни; едното - "Хобитът" - освен че е създадено преди "Властелинът", носи съвсем друга атмосфера. "Хобитът" е приказка за приключенията на Билбо с джуджетата, Ам Гъл, тролове, орки, елфи, дракони и т.н. въображаеми същества; не случайно поредицата "Хобитът" носи и друго име - "Билбо Бегинс или Дотам и обратно". Нищо от патоса, нагнетената атмосфера, всеобщата заплаха и изобщо войните в Средната земя не е дори загатнато в "Хобитът". Та в крайна сметка, това е просто история за премеждията на една дружинка, която изобщо няма амбициите да покорява останалите мирно рахатясващи приказни народи.

Интересно ми е как може точно Уошингтън Поуст и Ню Йорк Таймс да пуснат критиката си именно хора, които изглежда не са чели книжките. Не допусках, че може да има едва сега негодуващи към избора на сюжетна линия от автор починал преди 40 години! w00t.gif Това ако не беше тъжно, можеше да е смешно. А Пи Джей не е виновен според мен. Човекът си е следвал сценария, така както е и в книжките и единственото, за което може да се обвинява е, че не се е съобразил със зрителите страдащи от фото чувствителна епилепсия. Е разбира се, "по-напредничавите" "критици" спокойно могат да го обвинят и за ползването на 3Д технологията, а останалите брътвежи как 48 кадъра създава усещане за хаотичност, пълна каша и т.н... според мене са просто плод на недоволство заради застаряване. Когато човек остарява, за съжаление, нервната му система не цъка толкова добре.

 

И все пак, Godfather, ще се радвам да споделиш личното си мнение и ти, след като гледаш филма. :)

Edited by Triti
Link to comment
Share on other sites

Че това е егоистичен филм, такъв, който не предполага да му обърнете внимание между другото. Той няма да ви създаде усещане за добре похарчено забавление, той по-скоро би ви изморил.

 

Отидохме да гледаме този филм точно между другото и излязохме от залата като изстискани. Дори в един момент леко ми се насълзиха очите. Последното го споменавам, защото по принцип иронизирам всеки, който реве на филми. :) Наистина много запомнящ се филм...

Link to comment
Share on other sites

Интересно ми е как може точно Уошингтън Поуст и Ню Йорк Таймс да пуснат критиката си именно хора, които изглежда не са чели книжките. Не допусках, че може да има едва сега негодуващи към избора на сюжетна линия от автор починал преди 40 години!

Не знам те какво са чели, мадам Трити, но ти определено не можеш да четеш английски. Иначе изобщо нямаше да ги пишеш тези глупости за сюжетната линия на Толкин. А пък за намесата на Яворов направо оставам безмълвен.

Ако искаш да взема да ти преведа какво точно са написали хората в критиките към произведението на Питър Джаксън? Щото аз лично абсолютно никъде не видях каквито и да било претенции към творбата на Толкин. Напротив - всичко е съвсем ясно насочено към филмовото виждане на Джаксън, което превръща една интересна приказка в скучен хайтек трейлър за айфон. Схващаш ли разликата или да ти го нарисувам?

Link to comment
Share on other sites

Интересното в творбите на Толкин е 10% от целия текст, който е творил. Ако са очаквали да е ЛОТР 4 (а явно май са) - голяма грешка. Предполагам това е проблема тук. Не съм чел Хобита, но знам че е по-скучен от Властелина, така че ще се задоволя с редактираната и адаптирана филмова версия.

 

Някакви отзиви за Tinker, Tailor, Soldier, Spy? Оня ден почнах да го гледам на рбаота, но задрямах за малко. Което ме изненада, защото The Good Shepherd и J Edgar си ме държаха буден през цялото време.

Edited by liquid
Link to comment
Share on other sites

Чета си английски прекрасно, Godfather, но ако ще ти олекне на теб лично - 'щото пак съзирам някаква вражда в думите ти - преведи, моля те, за "българското човечество" ( ;) ) критиката на Таймс и Поуст? Също така пробвай и да я разбереш, освен да я прочетеш и преведеш. Тогава може и да те осени защо ползвах Яворов за сравнение... ама защо ли силно ме съмнява да се случи такова разбирателство между нас. :)

И за да съм безкрайно честна към отношението ти, което съзирам в опитите ти да си общуваме за кино, искам да споделя хубавото усещане, че поне този път си зарязал навика си да се обръщаш с "бе" към мене, въобразявайки си, че такова обръщение се разбира като приятелско и от жените. ;)

 

 

Пък за да не съзреш само лично отношение към теб от моя страна, каквото уверявам те е налично само за цвят, ще се върна отново към темата с критиката на Поуст и Таймс.

 

"Щото аз лично абсолютно никъде не видях каквито и да било претенции към творбата на Толкин. Напротив - всичко е съвсем ясно насочено към филмовото виждане на Джаксън, което превръща една интересна приказка в скучен хайтек трейлър за айфон. Схващаш ли разликата или да ти го нарисувам? "

 

Претенции не са изказани към творбата на Толкин, Godfather, просто защото въпросните критици не са я чели! Далеч по-лесно е да се обвини Джаксън. А той пичът буквално е събрал от 9 морета вода, за да раздвижи историята. Пък последната е била интересна - забележи (!) - през 1937-а година и то за подрастващи.

 

(Толкин може да е скучен, liquid, но едно не може да му се отрече - пионер е във фентъзито и именно той е виновен да се запознае светът с вече изтърканите от ползване митични същества като хобити, орки и елфи. Иначе за другото си прав, подкрепям напълно.)

 

Хубаво ще е да изчетеш, Godfather, пълните критики на двамата критици - адашката Хорнадей - която освен, че не е чела "Хобитът" и се усеща излъгана, че не прилича той на филм от трилогията на "Властелинът на пръстените", то е и склонна да предупреди потенциалните зрители на "Хобитът" че: "Contains frightening images and extended sequences of intense fantasy-action violence." laughing.gif

 

Вторият "критик" от Таймс, някой си А.О.Скот, пък е скочил преди да чуе "Хоп!", определяйки филма като "специфичен провал" - каквото и да рече това. Вече спокойно можем да не му вярваме, поне и ако съдим по приходите, които не само счупиха всички рекорди за печалби до момента (!) отвъд голямата локва, но и продължават да пълнят джобовете на MGM & NLC с невиждана скорост.

Та дано А.О.Скот се уточни какво ще рече "специфичен провал", но не се съмнявам, че и да го направи, ще да е нещо свързано с разбиранията на масовата аудитория за провалена адаптация.

 

Та ето ти ги двете пълни ревюта, Godfather (цък и цък), които не мога да повярвам, че си им се доверил така сляпо ти лично; че и си се усъмнил най-вече в моята абсолютно безпристрастна оценка. ;) (Последното приех като обида.)

Edited by Triti
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...