PSYCHOSIS Posted December 20, 2009 Share Posted December 20, 2009 Особено днес срещу Уест Хям показаха, че не са чак толкова страшни. Даже последните 20 минути едва стигаха до топката. Link to comment Share on other sites More sharing options...
CyberHill Posted December 21, 2009 Share Posted December 21, 2009 Все пак си е дерби.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 21, 2009 Share Posted December 21, 2009 Поста го писах преди мача с Уест Хям, и все пак все още си мисля, че имат предимство пред останалите отбори. За мен е по-реално основен конкурент да им бъдат МанЮ, от колкото Арсенал, които са отбор на приливи и отливи и много зависият в кво настроение са и много често изпадат в някви дупки и и са отбор на периоди. П.П. Много ми беше чудно, че тая дуспа я отсъди точно помошник- съдята, още повече, че и главния беше застанал на добра позиция и имаше хубава видимост. Мисля, че за първи път виджам помощник- съдя да отсъжда дуспа, което и по принцип не е препорачително и желателно. Аврам Грант промени Портсмут, Рой Ходжсън надигра шампионите ПЕТ НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ ОТ ИЗМИНАЛИЯ КРЪГ ВЪВ ВИСШАТА ЛИГА Аврам Грант е прозорлив мениджър Малко вероятно е, че който и да е мениджър, чийто тим е в дъното на класирането, след като е загубил първите си седем мача от сезона, е бил толкова популярен като Пол Харт, който бе уволнен миналия месец. Подобно, няма как да има много мениджъри, които са извели тима си до второто място във Висшата лига и до финал в Шампионската лига, които да останат толкова недолюбвани, колкото Аврам Грант в Челси. Портсмут удвои точковия си актив за този сезон в рамките на пет мача, в които Грант ръководи отбора, но мнозина твърдят, че израелецът има късмета, който убягваше на Харт. Невярно. Той донесе сериозни промени. Отборът, който победи Ливърпул, имаше дух и бе пълен с енергия, което се виждаше и при Харт, но те имаха и увереност, което липсваше преди промяната на треньорския пост. В допълнение на работата да направи отбора по-компактен и фокусиран, Грант използва постоянна ротация, бърникайки стартовия състав с оглед на съперниците. За мача с Ливърпул Надир Белхадж започна като титуляр за първи път при Грант и алжирецът успешно неутрализира Глен Джонсън, който напоследък не се представя като за защитник, струвал 18 милиона паунда. Мик Макарти е прозорлив мениджър Предизвикателството пред един мениджър е да разпредели ресурсите си по най-добрия начин в рамките на един сезон с 38 мача. В най-напрегнатия период на кампанията Макарти използва възможността да отслаби отбора си за мач, в който беше малко вероятно да вземе нещо, така че тимът му да е по-свеж за двубой, който се очакваше да е равностоен. Оуен Койл избра друга политика - да се изправи лице в лице с Голямата четворка, като през седмицата Бърнли стигна до престижно равенство срещу Арсенал. Но основното е, че от два мача тази седмица Бърнли взе една точка, а Уулвс спечели три. Фабио Капело е прозорлив мениджър Как се развиват шансовете на Майкъл Оуен да попадне в националния отбор? Едва ли се увеличиха след мача на "Крейвън Котидж", нали? Един слаб удар от 20 метра, който отиде встрани от вратата почти с толкова, беше всичко, което Оуен направи преди да бъде заменен от Дани Уелбек. Хеттрик в почти безмислен мач срещу Волфсбург едва ли е достатъчно за място в състава на Англия за световното първенство за 30-годишен играч, който в 14 мача от Висшата лига този сезон има общо четири удара във очертанията на вратата. Рой Ходжсън е прозорлив мениджър Ние вече знаехме това, но през уикенда, в който мнозина, недоволни от събитията в Манчестър Сити, похвалиха Марк Хюз за това, че използва четвърт милярд за да събере податлив към грешки, често безхарактерен и без стил отбор, бяха доволни да видят един мениджър, който да победи шампионите с тим, в който няма скъпи играчи, а повечето са били отхвърлени от други. И това само няколко дни, след като се класира за следващата фаза на Лига Европа, участието в която се предполагаше, че ще провали сезона на Фулъм. Джордан Хендерън е новият Грант Ледбитър Да, по-добре повярвайте. Стив Брус бе оправдано похвален за избора на Лорик Кана за нищожната сума от 5 милиона паунда, а сега изглежда, че развива Джордан Хендерсън във великолепен полузащитник. До пристигането на Брус на "Стейдъм ъф Лайт" Хендерсън бе смятан за обещаващо крило, но след като предизвика доста недоволство сред феновете на Съндърланд с продажбата на Грант Ледбитър, мениджърът премести 19-годишния Хендерсън в центъра. След труден дебют срещу Бирмингам, той впечатли първо като заместник на Лий Карътмоул, а срещу Манчестър Сити в събота, като заместник на Кана. ВЕСТНИК "ГАРДИЪН" sportal.bg Link to comment Share on other sites More sharing options...
no7 Posted December 21, 2009 Share Posted December 21, 2009 Мале, мале, мале... Тия Фулъм им става навик да бият Юнайтед. Няма да забравя, годината, в която Фулъм влезнаха във висшата лига, дебютния им мач им беше точно срещу Юнайтед и насред Олд Трафърд Юнайтед едвам измъкна хикса 3:3, като Малбронк изтърва дузпа срещу Бартез :] Юнайтед ги отписвам от титлата. Дано поне я вземат Арсенал. Само едно уточнение да вмъкна:когато Фулъм влязоха във Висшата лига,мача на Олд Трафорд завърши 3:2 за Юнайтед. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted December 23, 2009 Author Share Posted December 23, 2009 П.П. Много ми беше чудно, че тая дуспа я отсъди точно помошник- съдята, още повече, че и главния беше застанал на добра позиция и имаше хубава видимост. Мисля, че за първи път виджам помощник- съдя да отсъжда дуспа, което и по принцип не е препорачително и желателно. Напротив - съвсем препоръчително си е. Страничните съдии винаги сигнализират, ако са видяли нарушение. Главният си запазва правото да не ги слуша, но когато са имали по-добра видимост (както в случая), няма причина да не се довери. В крайна сметка същото правило важи и за засади, нарушения, тъчове и всичко. Ти пък като не си виждал, може би не си гледал много... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 23, 2009 Share Posted December 23, 2009 Ем да аз тука съм гледкал има-няма два мача и просто много ми знае устата. Супер рядкост е да видиш асистентът да отъсди дуспата, а в конкретния случай и не виждам позцията на глвания да е била по-лоша от на помошника . И мога да ти гарантирам, че не е желателно помошник- съдята да остъжда дуспа, тва си е почти на 100 % задължение само на главния. Той може да поиска в някои случаи мнение и да се посъветва с конкретния си асистент, но не и помошникът да му свири дуспата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Дочо Posted December 27, 2009 Share Posted December 27, 2009 помошникът да му свири дуспата. Помощникът, визирайки страничният рефер, нямаше свирка, за да свири дузпа. Той просто сигнализира... След днешните резултати тръпна в очакване на утрешният мач с Aston Villa. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 27, 2009 Share Posted December 27, 2009 Шефе не се прави на голям филолог и много добре ме разбра кво искам да кажа. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Stenli Posted December 27, 2009 Share Posted December 27, 2009 Най-доброто нападение просто разнищи най-добрата защита, а Фабрегас ме накефи как влезе за 20мин вкара 2 гола и си излезе Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 27, 2009 Share Posted December 27, 2009 Само дано не му се усложни контузията. Иначе съм разочарован от Едуардо. И в миналия мач пропусна положение сам срещу вратаря. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Само едно уточнение да вмъкна:когато Фулъм влязоха във Висшата лига,мача на Олд Трафорд завърши 3:2 за Юнайтед. Да, така е. Обърках се с един мач с Боро... с тях направиха преди години едно легендарно 3:3... Арсенал се оказват сериозна машина. Дано продължат така И да не стане пак, както каза един коментатор "agan - Arsenal are playing the football, Chealsea are scoring the goal"... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Както върви тоя сезон англиийското първенство ако Арсенал не се беше издънил в няколко мача и не беше загубил срещупреките си конкуренти сега щяха да са на първо място. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Ех, за момент я имаше надеждата, че Челси ще загубят Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Както върви тоя сезон англиийското първенство ако Арсенал не се беше издънил в няколко мача и не беше загубил срещупреките си конкуренти сега щяха да са на първо място. Култов коментар! То и Ботев ако не бяха паднали в 60-70% от мачовете които играха тоя сезон щяха да са на първо място ама... Link to comment Share on other sites More sharing options...
DREBNIA Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Арсенал пак няма да са шампиони, особено след като си загубиха капитана за 3 седмици. Най-сериозния проблем на Арсенал от години, отбора зависи от 2-ма души, които като се контузат край. Няма скамейка. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 29, 2009 Share Posted December 29, 2009 Култов коментар! То и Ботев ако не бяха паднали в 60-70% от мачовете които играха тоя сезон щяха да са на първо място ама... Ти си бил много остроумен, браво! Тва което имах предивд беше, че от началото на сезона Юнайтед не играят достъчно силно и постояно, а Челси в последните няколко мача имаха спад в резултатите и ако Арсенал не бяха загубиили от тея двата отбора в преките си мачове най-вероятно сега щяха да се намират пред тях в таблицата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Legop4o Posted December 29, 2009 Share Posted December 29, 2009 Супер незаслужена победа на Ливърпул, след като според мен бяха надиграни от Вила. Доволен съм обаче, Вила са по-опасна конкуренция Относно изказването, че Арсенал няма скамейка - в този сезон за отбора са вкарвали 13 различни играчи във ВЛ, 17 във всички турнири. Венгер (може би за първи път откакто се помня) открито говори, че ще търси активно да закупи нападател и може би полузащитник през януари, така че вероятно ще се увеличи и повече. Скамейката я има, проблемът по-скоро е, че постоянно е контузена... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 29, 2009 Share Posted December 29, 2009 За ква конкуренция говориш като Арсенал в момента са на 3-то място, а Пуул се борят да влезнат в четворката. На мен по ми се струва, че мача беше равностоен, скучен и в по-голямата си част тактическо надлъгване. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Stenli Posted December 30, 2009 Share Posted December 30, 2009 На мен от целия мач най-итересен ми беше снегът Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 30, 2009 Share Posted December 30, 2009 Интересно - получиха се същите резултати като през август Ето на това му се вика постоянство! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Stenli Posted December 31, 2009 Share Posted December 31, 2009 Чудех се в коя тема да постна статията и понеже тази е най-четена я слагам тук... "Сън" определи отборa на десетилетието - вижте избраницитеКоментари (38) Чат 31 декември 2009 | 12:25 Дейвид Бекъм, Роналдо, Кака и Раул - само част от имената, които английският таблоид "Сън" игнорира при избора си на идеален отбор на приключващото днес първо десетилетие на 21 век. "Да избереш най-добрия отбор за цяло едно десетилетие винаги ще е дебат, който разделя мненията на футболните фенове по целия свят. И нашият тим е толкова оспорим, колкото може да се направи от футболните специалисти, след като толкова много таланти и спечелили много купи и титли във футбола остават извън него", признават от най-продавания британски вестник. "Като за начало, за да дадем възможност за изява на всички прекрасни таланти в атака, използвахме формация 4-3-3 в стила на Барселона. И тъй като това е Дрийм тим, който няма никога да играе срещу никой в истински футболен мач, за какво да поставяме в него халф от типа на Клод Макелеле или Рой Кийн? Освен това нито един англичанин не попада в идеалните 11, като на пейката остават сегашният капитан на "трите лъва" Джон Тери и асът Дейвид Бекъм", допълва още изданието. Ето кои са 11-те избрани от "Сън" в идеалния отбор на десетилетието. ВРАТАР: Джанлуиджи Буфон (Парма, Ювентус, Италия) Когато Ювентус плати 30 милиона английски лири за Буфон през 2001 година, малко бяха тези, които смятаха, че най-скъпият вратар в историята ще си струва парите. Но повече от осем години по-късно стражът все още е смятан за най-добрият на поста си в целия свят. Световната титла на Италия през 2006 година е най-голямото му постижение през тази декада, тъй като клубната му кариера не е чак толкова успешна. Но въпреки че Юве се проваляше в опитите да печели трофеи, Буфон редеше една след друга персоналните награди: Шест пъти бе избиран за вратар номер 1 в Серия "А" и четири пъти бе най-добър вратар в света. Други претенденти: Оливер Кан, Икер Касийяс, Едвин ван дер Сар ДЕСЕН БЕК: Кафу (Рома, Милан, Бразилия) Няма, просто няма начин да пропуснеш играча с най-много мачове в най-титулования национален отбор в света в подобна класация. Заслепяващият му стил на игра с екипа на Бразилия, както и с тези на Рома и Милан, промени завинаги ролята на десния бек в световния футбол. Стабилен в изявите си в защита и голяма заплаха за съперника в предни позиции, Кафу е вдъхновил някои от най-добрите на неговия пост в днешни дни. През 2002 година спечели своята втора световна титла като капитан на Бразилия в Япония и Южна Корея. Беше част и от тима на Милан, който триумфира с Шампионската лига през 2007 година. Други претенденти: Хавиер Занети, Гари Невил, Мичел Салгадо ЦЕНТРАЛЕН ЗАЩИТНИК: Фабио Канаваро (Интер, Ювентус, Реал Мадрид, Италия) Капитанът на световния шампион Италия от 2006 година бе един от лесните избори в тима. След като вдъхнови родината си за триумфа в Германия, той стана първият бранител определен от ФИФА за Играч на годината, а освен това бе и най-възрастният играч, който го постига - 33-годишен. Канаваро се радваше и на неизменен успех на клубно ниво, като стана два пъти шампион на Испания с Реал (Мадрид). Други претенденти: Алесандро Неста, Джон Тери, Рио Фърдинанд, Лусио ЦЕНТРАЛЕН ЗАЩИТНИК: Карлес Пуйол (Барселона, Испания) Повечето хора биха признали, че макар да не е сред най-талантливите централни защитници за изминалата декада, Пуйол заслужава напулно мястото си в този отбор, дори само заради вдъхновяващата си функция при успехите на клубно и международно ниво. Възпитаник на прекрасната школа на Барса, Пуйол бе избран за капитан на отбора през 2003 година и неговата вярност към клуба и страст за победи са пример за всички младоци, идващи след него от каталунската академия за футбол. Неговият непримирим характер му донесе много успехи както с клубния му тим, така и с националния отбор на Испания. Два пъти вдигна купата на Шампионската лига (2006 и 2009), а също така бе част от испанския национален тим, който взе титлата от Евро 2008. Други претенденти: Алесандро Неста, Джон Тери, Рио Фърдинанд, Лусио ЛЯВ БЕК Паоло Малдини (Милан, Италия) Какво повече можем да кажем за Малдини? Същинска легенда на футбола, отказал се през 2009 година след 25 години на терена - всички на най-високо равнище с екипа на Милан. Триумфите в ШЛ през 2003 и 2007 година безспорно са най-големите му постижения през това десетилетие на клубно ниво. И макар да се отказа от националния отбор на Италия преди световната титла от 2006 година, несъмнено Малдини ще остане в историята като един от най-добрите защитници за всички времена. В края на кариерата си бе преместен в центъра на отбраната, за да може да удължи дните си на терена, той оставаше най-голямото вдъхновение в стартовите 11 на Милан дори на 41 години. Италианският клуб пенсионира номер 3 от екипите си в негова чест. Други претенденти: Роберто Карлуш, Ашли Коул ДЕСЕН ПОЛУЗАЩИТНИК: Луиш Фиго (Реал Мадрид, Интер, Португалия) Започна десетилетието с етикета най-скъп и най-добре платен футболист в света, преминавайки от Барселона в кръвния враг Реал Мадрид за сумата от 37 милиона английски лири. Мразена фигура сред феновете на Барса, които веднъж даже хвърлиха свинска глава по него на терена. Те сигурно го ненавиждат още повече, след като той донесе толкова много трофеи във витрината на Реал. Фиго спечели испанския шампионат в първите си две години на "Бернабеу" и бе част от тима спечелил Шампионската лига през 2002 година. Успехите му в Реал му донесоха и "Златната топка" на "Франс Футбол", както и "Футболист на годината" на ФИФА през 2001 година. Той бе също така капитан на националния отбор на Португалия, който стигна до финала на Евро 2004. Други претенденти: Клод Макелеле, Стивън Джерард, Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Шави ВЪТРЕШЕН ПОЛУЗАЩИТНИК: Зинедин Зидан (Ювентус, Реал Мадрид, Франция) Най-великият играч на тази генерация нямаше как да не попадне в този отбор. Откъде трябва да започнем? Ами първо взе титлата от Евро 2000 с Франция, което му донесе втората в кариерата "Футболист на годината" на ФИФА. След това премина в Реал Мадрид за рекордните 45 милиона английски лири. После пък спечели Шампионската лига още в първия си сезон на "Бернабеу". Зашеметяващото му воле, което донесе победата над Байер Леверкузен на "Хемпдън Парк", се превърна в един от най-великите голове за всички времена. Отново стана играч на годината на ФИФА, рекорден трети път. Въпреки неизброимите му постижения, включващи и 500 мача на клубно ниво, Зидан ще бъде запомнен най-вече с последния мач в кариерата си на финала на Мондиал 2006. Той вкара ранна дузпа в този мач, но по-късно бе изгонен, след като удари бранителя на Италия Марко Матераци с глава в продълженията, след което Франция загуби титлата с дузпи. Други претенденти: Клод Макелеле, Стивън Джерард, Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Шави ЛЯВ ПОЛУЗАЩИТНИК: Роналдиньо: (Гремио, Пари Сент Жермен, Барселона, Милан, Бразилия) Заедно със Зидан е единственият играч с две отличия "Футболист на годината" на ФИФА за това десетилетие. Невероятно, но факт - Рониалдиньо можеше да стартира 21 век с екипа на шотландските джуджета Сейнт Мирън, но сделката за наем от Гремио в северната част на британския полуостров пропада. Кариерата му обаче бързо взима положителен курс. ПСЖ го взима в редиците си през 2001 година само за 3 милиона лири и за двете си години на "Парк дьо Пренс" той се превръща в истинска звезда. Още в ранните години на кариерата си е важна фигура и в националния отбор на Бразилия, с който печели титлата от Мондиал 2002. Този успех доведе до сериозен интерес от страна на европейските грандове, като битката за него е между Манчестър Юнайтед и Барселона, но е спечелена от испанския клуб. Рони избра слънчева Испания пред Манчестър и едва ли някога е съжалявал за това. С изявите си на "Камп Ноу" спечели двете си награди "Футболит на годината", преди да вдъхнови Барса за триумф в Шампионската лига през 2006 година. Като много от великите играчи, Роналдиньо също има своите недостатъци и неговото желание винаги около него да е купон, бързо настроиха другите срещу него. През 2008 година с много слухове, че вече не е достатъчно физически здрав, за да играе, Роналдиньо бе продаден в Милан за 25 милиона английски лири. В Италия той е важен играч за "росонерите", но все още не може да покаже истинското си брилянтно Аз. Други претенденти: Клод Макелеле, Стивън Джерард, Рой Кийн, Дейвид Бекъм, Шави НАПАДАТЕЛ: Лионел Меси (Барселона, Аржентина) Макар да дебютира чак през 2004 година и да е все още на 22, Меси влиза в отбора с невероятните си качества и постижения до момента. Макар на крехка възраст, той вече има пълна витрина с трофеи, все едно е ветеран: Три титли на Испания, две купи от Шампионската лига, Суперкупа на УЕФА, титла от световното клубно първенство. Индивидуалните му награди също са зашеметяващи, като зад гърба си той вече има Златна топка и "Футболист на годината" на ФИФА. През 2009 година с Барселона той взе всички възможни купи, печелейки шест трофея. Макар все още да няма успехи с националния си отбор, такива несъмнено предстоят за едно от чудесата на световния футбол в съвременната епоха. Други претенденти: Рууд ван Нистелрой, Кака, Андрий Шевченко НАПАДАТЕЛ: Тиери Анри (Арсенал, Барселона, Франция) Това е може би най-трудният за избиране пост в отбора, но ние поставихме Анри заради многобройните му и постоянни постижения в изминалия период. Там където бразилската суперзвезда Роналдо изгря и залезе, а изпъстрената с голове кариера на Ван Нистелрой бе помрачена от контузии, Анри бе на върха на силите си през всичките 10 изминали години. В началото на десетилетието, Анри взе европейската титла с Франция и бе част от Арсенал при дубъла през 2001-2002 година. Бе част и от тима на "Непобедимите", който завърши сезона без загуба през 2003-04 и остана в историята като един от най-великите нападатели подвизавали се на английска земя. Бе подгласник в класирането за "Футболист на годината" на ФИФА през 2003 и 2004 година, а също и сребърен медалист от Шампионската лига с Арсенал през 2006. След трансфера си в Барселона през 2007 година най-накрая смени цвета на медалите със златен и взе лелеяната Шампионска лига през 2009 година. Освен това спечели титли на Испания, Купи на краля, Суперкупи и всичко останало с екипа на каталунците. Други претенденти: Рууд ван Нистелрой, Кака, Андрий Шевченко НАПАДАТЕЛ: Кристиано Роналдо (Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид, Португалия) Актуалният най-скъп играч в света, след като подписа с Реал Мадрид през това лято за 80 милиона английски лири. Невероятно талантлив, той бе забелязан от сър Алекс Фъргюсън по време на контрола срещу Спортинг Лисабон. Само няколко дни по-късно Фърги го взе на "Олд Трафорд" за 12,25 милиона паунда и му връчи престижната фланелка с номер 7. Първоначално смятан за фукльо от феновете по всички стадиони на Англия, той затвори устите на критиците си и под ръководството на Фъргюсън се превърна в най-добрият играч в света. След като стигна финала на Евро 2004 с Португалия, дойдоха успехите му на клубно равнище и той спечели три титли на Англия през 2007, 2008 и 2009. Вероятно сезон 2007-2008 ще остане в историята като шампионатът, в който Кристиано наистина доминираше в света на футбола. Той вкара 42 гола в 49 мача и стана голмайстор на Премиър лийг И Шампионската лига. Освен това той спечели и двете титли във въпросните надпревари, вкарвайки и на финала на Шампионската лига, след което бе избран за "Футболист на годината" от ФИФА и взе "Златната топка". Освен това завърши декадата с рекорден трансфер и второ място в индивидуалните класации за 2009 година зад Лионел Меси. Не е зле за играч, който е само на 24! Други претенденти: Рууд ван Нистелрой, Кака, Андрий Шевченко Леко съм несъгласен с включването на Меси и Роналдо, тъй като според мен пред тях е следващото десетилетие Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted December 31, 2009 Share Posted December 31, 2009 Да и аз съм на това мнение, въпреки че имат доста успехи и може би трябваше да сложат друг на мястото на Пуйол. Все пак и те са си го каазли, че почти няма начин подобна класация да не поражда несъгласие и спорове. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Tomahawx Posted January 2, 2010 Share Posted January 2, 2010 Може би и Гигс трябваше да присъства. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted January 2, 2010 Share Posted January 2, 2010 Една интересна статия, която също както Стенли ще сложа тук, защото тая тема е най-четената, а пък не намерих друга подходяща тема за статията и не мисля, че си заслужава цяля нова тема за нея: Изгубените таланти на десетилетието В началото на десетилетието всички бяха вперили поглед в тях и очакваха те да се превърнат в големи звезди. Вместо това те не стигнаха до никъде, а кариерите им безславно залязоха. Някои от тях дори могат да се нарекат късметлии, че сме си спомнили техните имена, за да бъдат включени в този списък... 10. МАРСЕЛ КЕТЕЛЕР Кетелер беше едно най-горещите имена в германския футбол преди 10 години. След няколко много впечатляващи мача за Борусия (Мьонхенгладбах) и младежкия национален отбор до 21 години, той беше привлечен от Хамбургер през лятото на 2000 година срещу сумата от над 5 млн. германски марки. Много техничен и трудолюбив полузащитник, той правеше нещата да се случват около него. Кетелер се разписа при дебюта си за Хамбургер и вдъхнови тима за страхотно завръщане в своята първа изява на европейската сцена, влизайки на полувремето при равенството 4:4 с Ювентус в груповата фаза на Шампионската лига. По-късно обаче всичко се обърка. Кетелер загуби мястото си в титулярния състав на Хамбургер, беше пратен под наем обратно в родния си клуб, а след това последва катастрофател престой в Нюрнберг. А когато подписа с втородивизионното джудже Аален през 2005 година, неговата кариера вече беше приключила още преди в действителност да е започнала. 33-годишният сега Кетелер игра в Австрия през последните четири години, но в момента си търси нов клуб, след като бе освободен от Рапид (Виена). 9. МАРАТ ИСМАИЛОВ Звездата на Исмаилов изгря за нула време. Младокът извървя пътя от резервната скамейка на Локомотив (Москва) до място в националния отбор за по-малко от шест месеца и през 2001 година беше смятан за най-перспективният руски футболист. Той беше избран за най-добър млад играч на годината, беше включен в отбора за Мондиал 2002 и беше двигателят зад триумфа на Локомотив с титлата през същата година. Брилянтен плеймейкър, той беше надарен с великолепни технически качества и усет за гола. За жалост, кариерата на Исмаилов беше помрачена от непрекъснати контузии и той така и не успя нито веднъж да изкара здрав цял един сезон. От 2005 година насам той рядко е титуляр и загуби своята увереност. Последният мач на Исмаилов за Русия беше през 2006 година, а година по-късно той премина в Спортинг (Лисабон) с надеждата да спаси кариерата си. Късметът му обаче не проработи и сега на 27 той е на светлинни години от Андрей Аршавин - играч, когото навремето превъзхождаше. 8. РИЧАРД КНОПЕР Спомняте ли си да сте чували за него? В началото на века Кнопер беше най-яркият талант в Аякс, нарочен за наследник на Денис Бергкамп и пряк наследник на Яри Литманен, на когото се опитваше да подражава. Плеймейкър с дълбок поглед върху играта, Кнопер имаше свръхестествена способност да изпраща топката в горния ъгъл от голямо разстояние и без съмнение бе един от най-перспективните играчи в Европа през 2000 година. Катастрофата за него настъпи в края на годината, когато тежка контузия го принуди да пропусне почтия целия сезон и новият мениджър Ко Адриансе така и не му се довери след това. След престой под наем в Арис (Солун) и Хееренвеен, той беше продаден на Витес, а от 2006 година играе за Ден Хааг. Още по-разочароващ е фактът, че Кнопер, който сега е на 33, няма нито един мач с националната фланелка на Холандия. А за неговия, без съмнение, страхотен талант това е голям срам. 7. ХАВИЕР ПОРТИЛЬО Когато Портильо влезе в основния състав на Реал Мадрид през 2002-ра на 20-годишна възраст, той беше единодушно обявен за следващия Раул. В своя първи сезон с отбора младият нападател вкара пет гола в 10 мача за лигата и осем в турнира за Купата на Краля. Когато той ставаше от скамейката да загрява, целият "Сантиаго Бернабеу" пееше неговото име. По онова време той беше изгряващият идол на мадричани. Уволнението на треньора Висенте дел Боске през лятото на 2003 година обаче на практика уби мечтата, която беше на път да се превърне в реалност. Портильо се разписа само веднъж в своя втори сезон, след което беше изпратен под наем във Фиорентина, после в Брюж и никога не бе поискан обратно. Това повлия на самочувствието на Портильо, който се превърна в твърда резерва в Осасуна, почти неспособен да отбележи гол и прахосал всичките си шансове. Миналия месец той се премести под наем в Херкулес (Аликанте) в Сегунда дивисион. На 27-годишна възраст неговата кариера изглежда вече приключила. 6. ФРЕДИ АДУ Роденият в Гана американец беше смятан за един от най-големите футболни таланти, раждали се някога. Редица италиански клубове искаха детето-чудо още преди то да е навършило 12 години. На 14 Еду стана най-младият спортист за последните над 100 години, подписал професионален договор с Ди Си Юнайтед. Той отбеляза първия си гол в МЛС още преди да навърши 15, но медийният цирк уби таланта на Аду. Подложен на критики в много ранна възраст, той така и не успя да оправдае нереалистичните очаквания към него, въпреки че мнозина го сравняваха с Пеле. Трансферът в Бенфика през 2007 година се оказа неуспешен за Аду, който година по-късно бе преотстъпен под наем в Монако и оттогава за него се говори в минало време. Този сезон американецът започна под наем в Белененсеш, но отборът едва крета на опашката в португалската лига. А когато новият треньор даде да се разбере през декември, че Аду не е желан повече в тима, футболните специалисти започнаха да се питат дали "следващото голямо име" не се е сринало до най-ниската си точка и дали кариерата му няма да приключи... на 20-годишна възраст. 5. ФАБИАН КАРИНИ Карини е вечната "голяма вратарска надежда". Уругваецът опита вкуса на славата през 1999 година, когато на 19-годишна възраст помогна на страната си да спечели Копа Америка с някои зашеметяващи спасявания, особено на дузпите срещу Парагвай и Чили. Той веднага бе прилапан от Ювентус, но трябваше да чака цели две години на скамейката без да получи нито един шанс за изява. Успешен престой в Стандарт (Лиеж) накара Интер да подпише с него през 2004 година, но Карини, който все още е смятан за "многообещаващ вратар", прекара три години на "Сан Сиро" без почти никаква игрова практика. Дори изпращането му под наем в Каляри не помогна на Карини, и, когато той реши да се премести в по-малък отбор, вече беше прекалено късно. Той загуби всичко и бе резерва дори в скромния испански клуб Мурсия. Сега, на 30 години, той се върна обратно в Южна Америка, за да играе в Атлетико (Минейро) и вероятно никога повече няма да дойде в Европа. 4. СТЕФАНО ФИОРЕ Фиоре никога не получи приличен шанс в звездния отбор на Парма в началото на неговата кариера, но преминаването му в Удинезе през 1999 година го направи един от най-обсъжданите футболисти в Серия А. Елегантен играч с фантастичен поглед върху играта и страхотни пасове, той беше толкова високо оценяван, че Дино Дзоф промени изцяло стратегията в италианския национален отбор, избутвайки Франческо Тоти в по-атакуваща позиция и закотвяйки на пейката Алесандро Де Пиеро, за да намери място за новопоявилото се бижу. Фиоре беше в разцвета на силите си по време на Евро 2000 и изведе "Скуадра адзура" до финала. След това през лятото на 2001 година той реши да подпише с Лацио, който плати 20 млн. евро за услугите му. Оттогава насетне кариерата на Фиоре върви стремглаво по нанадолнището. При "римските орли" той така и не намери най-доброто си поприще, тъй като старши-треньорът настояваше да играе на левия фланг на полузащитата. В резултат на това новият селекционер на "адзурите" Джовани Трапатони не му се довери и Фиоре загуби мястото си в представителния отбор на страната за световното първенство през 2002 година в Южна Корея и Япония. Пагубният трансфер във Валенсия през 2004 година пък окончателно разруши кариерата на Фиоре, който каза "сбогом" на националния отбор след Евро 2004. Сега на 34 години той играе в серия С за Козенца, чудейки си къде е сбъркал по пътя си да стане суперзвезда. 3. ФРАНСИСКО ПАВОН Мястото на стопера в историята бе гарантирано, след като неговото име стана част от философията "Зиданите и Павоните" на Флорентино Перес по време на първия му мандат като президент на Реал (Мадрид). Тази клубна политика се основаваше на идеята супер големи имена да играят рамо до рамо с момчета от собствената школа на "Белия балет". От младия Пако Павон, който намери място в първия отбор през 2001 година, се очакваше да бъде новият Фернандо Йеро и той получи почти неограничен кредит на доверие в началото на кариерата си на "Сантиаго Бернабеу". Той обаче грешеше все по-често и по-често и треньорите започнаха да губят доверие в неговите способности. Така до 2004 година той търкаше резервната скамейка, а година по-късно Павон очончателно изпадна в забвение. През 2007 година Франсиско облече екипа на Реал (Сарагоса), но дори и там той не е сред титулярите. Сега когато той играе, мнозина се чудят дали този склонен към грешки защитник наистина е бил голямата бяла надежда в Мадрид само преди няколко години. 2. ЕЛ-ХАДЖИ ДИУФ Пробивът на Сенегал до четвъртфиналите на Мондиал 2002 изуми феновете по света, а неговата най-голяма звезда бе смелият млад нападател Диуф. Бърз като стрела, безстрашен, безупречен в техническо отношение, той измъчваше защитниците на противниците и стана моментален хит. На 21-годишна възраст, Ел-Хаджи беше един от най-големите таланти в света и Ливърпул без колебание плати 10 млн. паунда на Ланс, за да вземе младия гений на "Анфийлд". Това на практика стана, когато кариерата на Диуф приключи, поне що се отнася до футбола. Името на сенегалеца е много по-често в заглавията на вестниците заради скандалното му поведение, отколкото заради изявите му на терена. Де факто, той се разписа само три пъти през първия си сезон във Висшата лига и нито веднъж през втория си. Рафа Бенитес веднага се отърва от него през 2004 година и оттогава Диуф се скита насам-натам. Трудно е да се каже дали Болтън, Съндърланд и сега Блекбърн наистина са се радвали да го имат в състава си, въпреки че той е култова фигура. А какво стана със сензацията Сенегал? Те никога повече не са се класирали за световно първенство след това, а Диуф се отказа от националния отбор миналата година на 28. 1. ГАЙСКА МЕНДИЕТА Мендиета беше просто неудържим в началото на десетилетието. Играч, който е започнал кариерата си във Валенсия като ляв бек, той се превръща в страхотен универсален полузащитник благодарение на Клаудио Раниери. При Ектор Купер, Мендиета беше най-голямата звезда в отбора, който достига финала в Шампионската лига два пъти поред. Неговите магически пасове и удари, рядка креативност и безгранична енергия му печелят два пъти приза на УЕФА за най-добър полузащитник на сезона и карат анализаторите да смятат, че той притежава всички необходими качества да се превърне в най-добрия играч в света. Барселона и Реал Мадрид направиха всичко възможност да се доберат до подписа му, но Валенсия вместо това го изпрати в Лацио. През 2001 година столичани платиха на Лос Че 48 млн. евро, правейки го шестият най-скъп играч за всички времена. Точно там обаче историята на Гайска приключва. Той не успя да се наложи в Италия, не играе за Испания от 2002 година, изкара разочароващ престой под наем в Барса през сезон 2002-2003 година и беше изпратен в Мидълзбро през 2003-а. Така само две години след като всички му предричаха, че ще стане най-великият играч на десетилетието, той се превърна в куц кон на "Ривърсайд". И почти никой не спомена за него в пресата, когато Гайска Мендиета се оттегли от футбола през 2008 година. sportal.bg http://sportal.bg/news.php?id=213393 Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted January 3, 2010 Share Posted January 3, 2010 Лийдс поднесоха голяма изненада! В допълнителнителното време бях сигурен, че МанЮ в типичния си стил ще вкара, но уви - въпреки няколкото положения - не успяха. Да видим дали и Арсенал ще се "спънат" по-късно тази вечер. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.