Neshto zacepvashto

[Shin]

mnogo ti miri6at 4orapite we 4ove4e napravo nqmam dumi

[Teddy-King]

Един приятел ми беше казал- "Важното е да си метъл и да ти миришат чорапите!" Така и не разбрах какво имаше предвид тоя човек...

[Aeon]

posledvai i ti primera navri si prusta v .... i go razvarti dobre ti sigyrno si go pravil ve4e no .. vse pak

Тъй като имаш нещо против мен реших и аз да ти кажа осем думи (не са две):

Ще те е*а като кълвач със 100 глави!

[SS Oberstgruppenfuehrer]

tva s 4orapite be6e mnogo zlobno,ama mai sam go 4el i predi nqkyde,predpolagam fenkata_l go e zela ot nqkyde

[SS Oberstgruppenfuehrer]

tva go vidqh tiq dni,haresa mi...vi6te, moje i vas da vi zarebi http://www.mp3s.pl/dzienpo/

[SS Oberstgruppenfuehrer]

xaxaxax http://veselba.kafence.com/show.pl?pid=f1f...185&catname=XXX

 

http://zarche.com/1.html

[Iv4ity]

tva s 4orapite be6e mnogo zlobno,ama mai sam go 4el i predi nqkyde,predpolagam fenkata_l go e zela ot nqkyde

nazi_dog pozna taka e,vzeh go nazaem ot edin forum...no pak za6to da e zlobno?

[Iv4ity]

xaxaxax http://veselba.kafence.com/show.pl?pid=f1f...185&catname=XXX

 

http://zarche.com/1.html

m da i tezi sam gi vigdala,ina4e ne sa lo6i

[SS Oberstgruppenfuehrer]

nazi_dog pozna   taka e,vzeh go nazaem ot edin forum...no pak za6to da e zlobno?

zlobno=mnogo qko,iva ne se izlagai...

[Iv4ity]

verno we koce,tctct...az bqh zabravila 4e zlobno be6e =na mnogo qko... e,kakto i da e.. a btw 6to ne ka4i6 istoriqta za "vaginata kato na petoklasni4ka"6toto q nqmam?

[rane]

Мамооооо. Ама как съм се смял на тва не е истина. Голяма простотия ама няма начин да не се засмееш. А ако имаш и чувство за хумор зтава мазало. Направо се разцепих на тва. Я качвайте още ве.

[Iv4ity]

Мамооооо. Ама как съм се смял на тва не е истина. Голяма простотия ама няма начин да не се засмееш. А ако имаш и чувство за хумор зтава мазало. Направо се разцепих на тва. Я качвайте още ве. 

za koe po-to4no govori6?

[Dulgia]

A ве пичове,кво е тва по 5 поста един след друг ве,да сте чували за EDIT?

[Iv4ity]

dobre рамалии drugiq pat 6te izpolzvame edit.10x 4e ni go napomni!

[Jey]

iskame oshte! .. btw. imashe edna istoriika za nqkvi stroiteli koito trqbvashe da stroqt blok ili neshto takova.. ako nqkoi q ima neka da q postne!!! plsss

[Teddy-King]

Айде и от мен нещо "зацепващо ". Извинете ме за стила, който не е толкова брутален като на булшинството тук. Моят е малко по-художествен и може да ви накараи да се замислите.

Преди няколко месеца в Лайпциг попаднах на следната тоалетна. Няма да описвам безукорно чистата обстановка, огледала, течни сапуни, сешоари и пр. Странното в тази тоалетна беше, че в писоарите, също идеално бели, се мъдреше по една инкрустирана или нарисувана муха. С абсолютната си неуместност там тази муха изпълняваше поне две функции. Първо, тя подчертаваше цялата асептичност на немската тоалетна, в частност писоар. Сякаш искаше да каже: "Е, не очаквахте да ме видите тук, защото в тази тоалетна е немислимо да се появи муха." Втората функция на мухата, поинтересувах се и разбрах, беше чисто прагматична. Мъжът пред писоара трябва да има някаква цел, над която да се съсредоточи. Мухата е добра мишена и щом мъжът несъзнателно се прицели в нея, вероятността от разсеяна стрелба извън писоара неколкократно намалява. Така и мухата улучена, и тоалетната чиста. И мъжът удовлетворен.

 

Уви, всичко това може да се случи само в немска тоалетна. Представете си, че сме в тоалетна на Балканите. Първо, мухите са живи. Второ, те винаги са повече от една. И трето, не стоят на едно място.

 

Тук прекратяваме историята, защото на гнусливите читатели им прилошава, дамите се чувстват и пренебрегнати, а аналогиите се превръщат в алегории.

от Георги Господинов

[Flameseeker]

Това, което не бихте искали да чувате по време на операция:

 

1. Такаааааа... Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно.

2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака.

3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче!

4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах?

5. А, не... Къде ми е часовника?

6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока?

7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор?

8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два.

9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи.

10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок.

11. Стерилен - мерилен... нали чистачката винаги бърше пода?

12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола?

13. Е какво пък, той вече има деца. Нали?

14. Пожар! Всички да се евакуират!

15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?

 

 

Програмисти стават строители.

 

1.03.

Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

 

2.03.

На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

 

3.03.

Обсъждахме сроковете. Изпихаме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

 

6.03.

Петров отиде да върне бутилките.

 

8.03.

Празнуваме 8 март. В фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

 

2.04.

Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg)". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".

 

20.04.

Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

 

21.04.

Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно.

Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake.

Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

 

30.04.

Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

 

10.05.

Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо: Забравили сме за основите. В проекта са описани, документацията е четат само идиоти.

 

11.05.

Разрушихме първия етаж. Обидно е.

 

11.07.

Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

 

17.07.

Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

 

13.08.

На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

 

14.08.

Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

 

17.08.

Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, е ще работи стига да не вали дъжд.

 

1.09.

Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

 

16.09.

Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

 

2.10.

Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание,че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика , каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

 

3.10.

Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естесвено я хареса. Мамка му.

 

4.10.

Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни , че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.

 

5.10.

Петров призна, със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

 

6.10.

Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

 

8.10.

Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

 

17.10.

Петров се върна от запоя. Работим.

 

7.11.

Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

 

15.11.

Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

 

24.11.

Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността..

 

25.11.

Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

 

25.12.

Празднуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника

 

14.01.

Нище не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

 

2.02.

Най после сме готови със 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

 

3.02.

Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

 

4.02.

Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

 

5.02.

Лепихме закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг

 

 

7.02.

Заваля сняг...

 

 

Прекалявате с IRC, ако:

 

... вашите приятели са сега сигурни, че IRC означава "I Repeat Classes"

... искате да срещнете момиче и първият ви импулс е да включите компютъра

... отказа ли сте почивка за да "работите по вашите скриптове"

... отвреме на време ходите в #Египет "за да се отървете от всичко"

... когато се включите в #callahans всички пишат "Norm!"

... ви е сте хетеросексуален мъж, но един път сте използвали женски ник "само за да се пошегувате с възбудените нещастници по мрежата"

... връщате се в къщи от училище, поглеждате в стаите и казвате "ib"

... чакате вашите съквартиранти да кажат "re"

... думите "takeover," "nick collide," и "flood" карат сърцето ви да бие по-бързо и ръцете ви да се навлажняват

... понякога пишете команди в промпта и започвате с "/"

... качвате се на самолета само за да се видите със някои приятелчета

... правите го на въпрос да смените вашият ping reply и quit съобщения ежедневно

... имате повече от 2 megs .wav файлове в mirc директорията

... имате втора телефона линия, това е единствения начин да се обадите за пица

... детето ви игнорира вашето желание и вие се чудите да ли не е lag-нато

... изпращате коледна картичка. *wink*

... изкушавалисте се да напишите "*wink*"

... имате irc web page

... отивате на HTML базирани 'chats' само за да кажете "Ей, вие губещи, дори незнаете какво е irc, нали? А!? НАЛИ!?!"

... включвате с в #hispanola "само за да работя по моя Испански"

... когато някой попита в канала за добър сървър всички останали пишият твоя ник

... включвате се в натоварените канали само за да пишете на себе си или защото скроулирането ви кара да се чувствате по-добре някакси

... писали сте "пиенето в irc е по-добре от пиенето сам"

... отивате на работа и спирате за да напишете "специално" away съобщение

... имате номера на кола с вашият ник

... Вашето ISP ви търси за технически консултации

... Някой на работата ви разказва шега, а вие "LOL!"

... Сънувалисте хората във вашият канал

... Опитвате се да скроулирате поп-уп меню

... Гледате телевизия с изключени главни букви

... Вашия приятел ви казва нещо тъжно по телефона и вие казвате "О, прегръщам те"

... Казвате ника на някой докато правите любов със съпруга(та) си

... Карате свой приятели да си вземат интернет достъп за до можете да "си повисите"

... Три думи: carpal tunnel syndrome

... Смеете се на този списък

 

 

 

 

Aide stiga vi tolkova

[SS Oberstgruppenfuehrer]

da tova be6e dobre za Irc usera,i lo6oto e 4e naistina sy6testvuvat takiva hora (((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

[Flameseeker]

Za syjelenie da.

E specialno tva za command promta i az sym go prail

[Psihara^^]

bih napravil 3 predlojeniq... v tozi topic da ne se pi6i kolko e sme6no ili takiwa 6tot e qsno i vseki koit go napravi 20%... [est twa e kum admin i moderator rulezz ]

 

ako imate ne6to razcepva6to da pi6ite go pravete no ne i ina4e...

[sMARTBomber]

• Какво разбира инженерът, когато чуе:
   
  Опитахме множество различни подходи…
  Все още пикаем срещу вятъра.
   
  Подготвяме принципно ново решение на проблема…
  Назначихме две студентчета да си блъскат главите.
   
  Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…
  Вече знаем кого да натопим
   
  Голям технологичен пробив…
  Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech
   
  Осигуряваме потребителско удовлетворение…
  Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.
   
  Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…
  Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.
   
  Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…
  Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.
   
  Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…
  Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.
   
  В процес на реализиране е…
  Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.
   
  Ще се заемем с това…
  Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…
   
  Прочетете и подпишете…
  Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.
   
  Полезно ни е да чуем вашето мнение…
  Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.
   
  Да чуем вашата версия…
  Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!
   
  Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…
  Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…
   
  Изцяло обновен…
  Нищо не е съвместимо с предишния модел.
   
  Ударооустойчив…
  Адски тежък за носене.
   
  Олекотен…
  Малко по-лек от удароустойчивия
   
  Години на разработка…
  Последната от които за работа.
   
  Пестящ енегия…
  Само при изключено електричество.
   
  Без необходимост от подръжа…
  Ако се повреди, просто го изхвърлете.
   
  Проблемът е технически нерешим…
  О, с това не ми се занимава.
   
  Зависи от…
  Нама да получиш смислен отговор.
   
  Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…
  Не знам, бе!
  

ЕДИТ: а ето ви и НЕЩО на което се смях с глас, особенно на Вълшебницата, дето пестяла мана

[SS Oberstgruppenfuehrer]

xaaaaaaaxaxaxaxaxa,

Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…

 

bravo,po 1 vreme si pomislih 4e taq tema e izduhnala ve4e

nqma li o6te nqkoi da obodri obstanovkata )

[Iv4ity]

eto o6te ne6to deto namerih.sq 4etete

 

Десет дена на село на един луд геймър без РС.

(или как един болен мозък - аз - се чуди какво да прави в 3 сутринта)

 

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот....истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

 

ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашие са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.

20мин по късно Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.

Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата.....егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк".....баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.

Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо -> мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата....Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.

След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя.....Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава...май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва....ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Изляах за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...

след 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичатда ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците са от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

 

Събудих се завързан за една оВ седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра

 

 

p.s. ne e moe, samo copy i paste

 

p.s2 tfa go postvam za da ne zamira temata.

[Darkman]

Хаха много яко Ети малко и от мен:

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН

 

Ден първи:

Убити назгули: 4. Бива.

Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.

Още не съм Крал.

 

Ден четвърти:

Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.

Ми още не съм Крал.

 

Ден шести:

Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!

Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.

Абе, не съм Крал.

 

Ден десети:

Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.

И днеска не станах Крал.

 

Ден 11:

Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.

Леголас май е по-готин.

Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?

 

Ден 28:

Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.

Не съм Крал.

 

Ден 30:

В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.

 

Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.

Взех душ. Еха!

Ама още не съм Крал.

 

Ден 32:

Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.

Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.

Май тоя Леголас е обърнал резбата.

Тц, не съм Крал.

 

Ден 33:

Убити орки: хиляди. Супер яко.

 

Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.

Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.

Почвам да се съмнявам и в Гимли.

Лека ти пръст, Боромир.

Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.

 

Ден 34:

Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?

Хаха, кой го казва...

 

Мамка му, още не съм Крал.

 

 

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС

 

Ден първи:

Отидох на съвета на Елронд, и разбира се бях най-красивия там. Съгласих се да последвам един дребосък до Мордор, за да хвърли Единствения в някакъв вулкан. Много важна мисия - златния пръстен е толкова безвкусен.

 

Ден четвърти:

Боромир ме дразни адски. Защо трябва постоянно да носи тоя щит, голям като сателитна чиния. Качихме се на Карадрас, ама тези задръстени хора, дето не могат да ходят по снега, настояха да се върнем обратно.

 

Определено аз съм най-красивият член на задругата. Само така Леголас!

 

Ден шести:

Толкова е тъмно в мините на Мория, че не мога да се среша както трябва. Опасявам се че косата ми се е оплела.

 

Орките са толкова глупави.

 

Все още най-красивия в задругата.

 

Ден десети:

Гандалф падна в сянката. И май ми излиза пъпка на носа. Много сериозна ситуация, защото елфическите пъпки не се махат най-малко 500 години, пък и повече.

 

Все още най-красивия, като изключим проклетата пъпка.

 

Ден единадесети:

В Лотлориен. Подозирам че Галадриел е по-красива от мен.

 

Сигурен съм че ми е копирала прическата. Имах същия вкус преди около 1 000 години. Тъпанарка! Аз пък се изкъпах в нейното огледало-фонтан и тя се вбеси.

 

Реших да не се връзвам на думите, че космите ми й задръстили канала. Нито един кичур от моята коса не е падал от 800 години, защо да започва сега?

 

Все още най-красивият.

 

Ден 30:

Цялото това висене в тия лодки ми ебава майката на кожата.

 

Арагорн явно започва да намира Фродо за привлекателен. Сам ще го утрепе ако му се пробва.

 

Все още най-красив.

 

Ден 33:

Боромир се поддаде на изкушението на пръстена. Толкова е досадно. Аз обаче не мога да се поддам, щото си имам всичко което искам, тоест перфектна коса и стегнат задник.

 

Получавам много странни писма от някоя си Пенка, която иска да прави неприлични неща с елфическата ми мъжественост. За късмет обаче, аз имам супер яката елфическа способност да виждам надалеч, и мога да избягам ако я вида че идва.

 

Ден 35:

Боромир е мъртъв. Абе, гадна смърт, но защо толкова цапа?. В крайна сметка Арагорн го целуна, докато умираше. Трябва ли човек да бъде прострелян от сума ти стрели, за да получи това което иска? Боромир определено не е по-красив от мен. Умът ми не може да го побере. Я по-добре пак да се нацупя.

 

Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребосъците се поддържат един друг. Много сладко.

 

Сигурен съм че Гимли ме сваля. Толкова е нечестно. Той ми е висок до кръста, и така може да види моите предимства, но тези плитки и този голям шлем са толкова отблъскащи.

 

Предвиждам мрачни времена напред, много мрачни.

 

 

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА БОРОМИР

 

Ден 1:

Бях на Съвета на Елронд. Арагорн се пра'и на мъж както винаги. Мисли се за велик, щото ръби оная елфическа пичка. Така де, само защото някой си е як в раменете, има големи мускули, готин тен и е доста мъжествен не значи... Баси, май се поувлякох.

Май ме убедиха да тръгна на нещо като мисия, докато се увличах по неговия огромен... меч.

Опаа..

 

Ден 3:

Шибан Пръстен, шибан поход, шибана задруга.

 

Ден 4:

Днеска Фродо си изпусна пръстена. Вдигнах го, но Арагорн провали всичко. Надменно копеле. Как ли ще се чувства ако му забуча Рога на Гондор в...

 

Шибан Пръстен.

 

Ден 5:

Очевидно е, че Арагорн си пада по Фродо.

Ха ха ха.

Сам ще го утрепе ако се пробва.

 

Ден 6:

Арагорн още залита по Фродо. "Боромир, върни пръстена на Фрооодооо." "Боромир, нека аз понося Фродо."

Ебаси как му се слага.

 

Ден 10:

Защо Арагорн не си пада по мен?

 

Ден 11:

Изведох Фродо от Мория.

Кат' че ли ми хареса.

Надявам се да не стана извратеняк падащ си по хобити като Чичо Виндермир. А и като знам кво му се случи... Мери и Пипин също са сладки...

 

Между другото, Гандалф умря.

 

Ден 30:

В Лотлориен. Галадриел е баси мацката. Сто процента я впечатлих с грубата си немита мъжественост.

Леголас се окъпа във фонтанчето й. Загази го. Ха ха. Елфски педал. На бас, че си боядисва косата. Има и бенка на носа.

Арагорн предложи да се изкъпем. Жалко, че нямаше предвид заедно.

 

Шибан Арагорн.

 

Ден 33:

Фродо се е побъркал по тоя пръстен. Дори не ми дава да го погледна, да му еба майката. Посборичкахме се докато се опитвах. Награбих го, ама стана невидим. Щех да си го гушна, но ме фрасна тъпака.

Арагорн да го духа. Ха!

 

Ден 35:

Убиха ме орки.

 

Шибани орки.

 

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ФРОДО ТОРБИНС

 

Ден първи:

Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах що трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден че е било свързано с елфическата медицина.

 

Ден трети:

Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля - тъпо от моя страна.

 

Ден четвърти:

Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех.

 

Ден шести:

Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми.

 

Сигурно заради пръстена и неговият проклет зов.

 

Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва.

 

Ден десети:

Днес Леголас, погали бедрата ми с лъка си.

 

Направо съм шашнат - не знаех, че и той желае пръстена.

 

Явно наистина е предмет с безмерна сила.

 

Ден единадесети:

Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон.

 

Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен.

 

Ден 24:

Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик.

 

Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка.

 

Ден 27:

Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих й Пръстена, но тя каза "Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс", и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова й дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен.

 

Ден 30:

Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери, и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и... някои други части на тялото ми.

 

Дано Пипин си спомня че сме братовчеди? Нали?

 

Нали?

 

Ден 33:

Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето - все пак Боромир е доста голям.

 

Ден 36:

Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор.

 

Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър.

 

Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса.

 

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ

 

Ден 1:

Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?

 

Ден 2:

Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.

 

Ден 3:

Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.

 

Ден 12:

Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.

 

Ден 13:

Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.

 

Ден 14:

Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.

 

Ден 16:

Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.

 

Ден 19:

Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.

 

Ден 20:

Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.

 

Ден 21:

Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.

 

Ден 23:

Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.

 

Ден 25:

Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.

 

Ден 26:

В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.

 

Ден 27:

Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!

 

ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5

 

Ден 1:

Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче!

 

Ден 1 000 967:

Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб.

 

Все още съм безплътен.

 

Ден 1 001 056:

Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид.

 

Ден 1 001 102:

Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново.

 

Ден 1 001 105:

Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения.

 

Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено.

 

Ден 1 001 106:

Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се.

 

Жестоко!.

 

Кофтито е че още съм безплътен.

 

Ден 1 001 107:

Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно.

 

Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух.

 

Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите.

 

Ден 1 001 109:

Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни.

 

Питиета: 10 Май Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката).

Убити: 17 човека. Много сме яки!

 

Ден 1 001 115:

Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва.

 

Ден 1 001 116:

Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно.

 

Ден 1 001 119:

Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката.

 

Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят.

 

Не, не такова оправяне.

 

Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници...

[Iv4ity]

xaxaxa.tfa be6e qko eto vi sait deto ima super qki istorii,izberete sami koi da gi ka4ite tuka: http://e-bane.net