Neshto zacepvashto

[Gorgar]

Още от малка проявявах невероятни таланти: така се изсирах в тоалетната чиния, че съседите винаги звъняха у нас и правеха скандали, задето текло по тапетите в кухнята. Какво да направя, като тоалетната ни е над кухнята им?! Мама винаги ме е поощрявала да бъда дама. Още докато бях на шест, ми купи сутиен. Децата ми се смееха викаха ми "кюфте", "дебелана" и "изрод". Аз им пърдях и така им отмъщавах. Веднъж едно от децата припадна. Дойдоха от "Пирогов", свестиха го и се оказа, че е астматик.

 

Когато влязох в пубертета ми избиха хиляди пришки. Четох някъде, че било акне. Мама ми каза, че така съм била по-красива. Татко ми казваше, че съм олигофренка и че не съм била негово дете. Аз обаче знам, че ме обича и си говори колкото да не заспи - мама така ми казва.

 

На тринайсет ми дойде мензиса. Имаше толкова кръв, колкото нямаше в "Смело сърце" с Мел Гибсън. Татко почна да говори несвързано и помоли майка да му позволи да ме удари с брадвата само един път. Мама го удари с опакото на ръката и тате припадна. Мама ми каза, че припаднал от радост, затова че вече съм жена.

 

На шестнайсет кантара отмерваше 98 килограма живо тегло. Коаго съобщих това, татко помоли майка отново да му даде развод. Майка пак го удари. Мама много държи на семейството. Затова не дава на татко да работи и да излиза навън. Казва, че добрите мъже се намират рядко. А за теглото ми, мама казва, че е нормално за дете на моята възраст.

 

Децата продължиха да ми се подиграват. Наричаха ме "Багера". Когато чу това, татко се изхили истерично и припадна, понеже мама го центрира зад врата. Мама каза, че багерите са полезни. Аз и казах, че децата ме мразят, наричат ме ниско дебело гюлле. Тя ми каза, че когато стана на нейните години, ще порастна и ще мина метър и десет.

 

На осемнайсет почувствах тръпките на любовта. Споделих с майка. Татко каза, че ако не го пуснем ще се самоубие.

Майка каза, че съм специална и трябва да споделя желанията с обекта. На другия ден директора пожела да се види с родителите ми. Татко изглеждаше обнадежден и през цялото време си мърмореше под нос как сме щели да видим, как щял да избяга и да се спаси, как отново щял да види слънцето от 72- ра насам.

 

На среща с директора отидохме само аз и майка. На татко изведнъж му стана лошо, затова не дойде на срещата - започвам да се притеснявам за него - припадъците му са обезпокояващи напоследък.

На срещата директора, обезпокоен каза на майка ми, че съм му отправяла недвусмислени сексуални покани. Каза на мама да вземе съответните мерки. Директора припадна също като татко. Мама каза, че това било заради факта, че имала неудържим чар. Макар да не била толкова млада колкото преди, тя все още го имала...

 

Станах на 23. Бяха минали пет години откак татко се обеси. Мама каза, че това се дължало на факта, че началника му го понижил.

Като се позамисля, татко никога не беше ходил на работа. Вече не ми е така мъчно, както преди.

 

Един ден аз и майка ми се разхождахме по улицата, когато ни нападнаха двама младежи: искаха да ни оберат. Ударих единия и му счупих врата. Другия припадна от страх. Мама беше много горда с мен. Каза, че е време да се задомя и да си намеря съпруг.

 

- Мамо, - попитах я един ден - татко беше ли щастлив с теб?

- О, да - казваше мама със замислено изражение...

 

Сега съм на 33. Мама почина от огнестрелна рана. Получи я когато пожела да се ожени за втори път. Новият и избранник се оказа луд психопат. Без всякаква причина изпразни цял пълнител в главата и. Сега съм сама. Бременна от четвъртия си съпруг. Всичките ми съпрузи са мъртви - двама се обесиха, един се отрови, а четвъртия се опита да ме убие. Аз го изпреварих.

 

Засега не мисля да си намирам друг мъж. Моля се да е момиче. Ще я кръстя на майка ми.

[fon_tomov]

A be kak gi "razdate" takiva be.........

Smial sam se s glas!

[groover]

голям лаф става в нас (с баща ми още сме в плен на смеха)

който го е мислил е изключителен!

[guinness]

Бива го,но е имало и по смешни :Д

[URDeaD]

Още от малка проявявах невероятни таланти: така се изсирах в тоалетната чиния, че съседите винаги звъняха у нас и правеха скандали,

AHahhaha efectno na4alo. Goliam talant ima

[Iv4ity]

tfa prosto e unikalno...bravo...

[james_ankov]

ha ha obi4am takiva sme6ni istorii

[GeorgiK]

Imah glupostta da go procheta. Typo ne ami typo...

[Gorgar]

Imah glupostta da go procheta. Typo ne ami typo...

shto go chetesh togava cqloto

[groover]

и преди е имало такива предложения, но този път сериозно: нека този раздел "тя и той" да премине по название определящо темите от рода на "зона за глупости", "Глупости" или за да спазваме модела на другите теми "Bullshitzz"

същото се отнася и за раздел "others"р хд шдт зд-фсуьр зд - япсявехс хе;ь яе зсцьш!

[Mr.Tinkertrain]

/offtopic/

същото се отнася и за раздел "others"

Че какво му е на Others!? Повечето теми заслужават вниманието на юзърите(да не говорим за pinned темите, с които всеки начинаещ юзър трябва да се запознае). Ако това за теб е "Зона за глупости"....

/offtopic/

[KnoppiX]

хаха това наистина е яко...ето ви още едно такова :

 

 

 

КАК СЕ ЛЮБИ ЧУЖДЕНКА

 

 

Ако твърдо сте решили да налюбите иностранна девойка (защото ако сте решили, ама не е твърдо нищо няма да се получи), преди всичко не бива да забравяте, че те обичат скромните, но надарени младежи.

Ето защо е препоръчително да започнете интимния разговор със скромната и неангажираща вниманието фраза.

 

1. The size dasn't meter, или в превод "Размерът ми няма и метър". След като по този начин сте пробили леда между вас (а с този размер можете да пробиете всичко) е време да я подготвите за предстоящия екшън с палавата фраза

2. I am too poor for you - демек "Приготвил съм един топор за теб". Ако Ви се стори, че е изплашена, или вземе, че извика нещо от сорта SOS ("ес о ес") не се притеснявайте. Тя всъщност Ви казва, че предпочита позата "задник о задник".

За да не ставаме прекалено вулгарни ще пропуснем буквалния превод на идиома "Put key on", като го заменим със звучното българско словосъчетание "Приготви си там к'вото требва" (следва хитро намигване). След като се хвърлите в морето на любовта най-вероятно ще се изправите пред два варианта:

Вариант А: попадате на девствена полупияна девойка. Просто й кажете :Smell like a teen spirit" - миришеш ми на спирт, о, тинейджърко!

Вариант Б: попадате на нимфоманка, дето не Ви оставя да отдъхнете. Просто й кажете:

3. No more cure for you - "няма повече кор за теб", или използвайте по-галантното

4. The pen is out, което литературните критици превеждат като "Пенисът е вън". Ако срещнете каквито и да са затруднения от езиков характер, които не са описани по-горе, просто знайте, че имате проблеми с оралната любов.

5. Много често, по време на секс със англоговорящ чужденец или чужденка, може да ви се наложи да помолите партньора да не свършва още. За целта е най-добре да използвате израза "Don't you cry", т.е. "Не достигай до край"

6. След секс налюбената девойка с благодарност в очите ще промълви нещо от сорта на "Thank you", но вие, като истински мъж трябва да й отговорите, че не очаквате благодарности. Използвайте израза "Expect no mercy"", демек "Не очаквам да ми кажеш мерси".

7. Много досадно е, докато сте застанали в известната от китайската любовна техника поза "Тигър нагъва жерав", или нейният грузински етимологичен еквивалент "Изотзадзе", по български казано "Задна прашка", девойката да заметне главица през рамо и да ви дудне на неразбираем за вас език нежности. В този момент трябва учтиво да я помолите да млъкне. Просто й кажете "Why don't you try!", т.е. "Защо не си затраеш!"

8. Ако искате деликатно да предупредите нищо неподозиращата девойка, че се гласите за анални изненади, е хубаво да я подготвите, като й пуснете предразполагаща музика.

Подходящ за това е албумът на Рони Джеймс Дио "The last in the line", който музикалните критици в България превеждат като "Последния в лайната"

9. Ако изпаднете в ситуация, когато девойката въпреки титаничните си усилия не може да ви накара да свършите и вземе, че изпадне в депресия и започне неистово да плаче, трябва да и обясните, че за вас оргазмът не е най-важното нещо.

Кажете нещо небрежно от сорта на "Карай да върви", което на английски звучи като "Drive To Go"

 

Любовта, както всички вече знаем, има три измерения: анално, вагинално и орално.

Естествено, при любовта между мъже едно от измеренията се губи и се получава едно някак си плоско изживяване. В титаническите си опити да заменят липсващия "трети елемент" гейчетата са постигали удивителна изобретателност - в действителност поради един такъв опит е възникнал и популярният израз "Да те еба в ушите". За нещастие редовното практикуване на този вид любов води до оглушаване, а в редица случаи и до оглупяване, защото ако ви се случи да ви тръскат главата със интензитет на разгонено канго, уверявам ви, след това светът никога няма да изглежда същият..

 

Та по какво можем да познаем, че сме узрели за любовта? Еми по сутрешната куродървица, разбира се. Когато Ви се случи да се събудите рано сутрин и нещо Ви тресне по физиономията - готови сте, узрели. Естествено, не бива да се отчайвате, ако не ви достига до физиономията, дори трябва да отбележа, че е по-вероятно да го усетите като гъдел на пъпа, но големината не бива да ви притеснява, защото вече съм имал щастието да цитирам баба, която обичаше да казва "Размерът няма значение, стига да е голям", а дядо само тихичко се оплакваше, че вече не иска да си го мери тридесет сантиметра, защото го боли като го свива на две.

 

Борбата за мъже е сериозна и опасна работа, а и завършва със съмнителен успех, имайки предвид дядо ти" - казваше навремето баба. И си беше права... Но ако все пак сте решили да проведете тази борба, ето и няколко основни съвета по отношение на тактиката и стратегията:

1. Основната цел при борбата с мъж е да го свалите. Предвид факта, че вероятно той е по-висок и по-едър, е наложително да го изненадате в гръб и смело и безотговорно да го халосате с нещо по главата - за препоръчване е с ваза или саксия с цветя, за да може избранникът ви да разбрере отма, че сте романтичка по душа.

2. Фактът, че сте единодушно избирана два лета подред за анална кралица на курортен комплекс Мадан е от решаващо значение за да спечелите сърцето на любимия. Реплики от сорта на "Да купя ли едно пакетче масло и за ядене?", "Защо режеш тази краставица - да не ти приличам на касичка?" могат да свършат чудеса.

Необходимо допълнително оръжие е поставянето на акумулатор в спалнята. Когато Ви попита учуден защо това е тук, отговяряте му небрежно, че батериите на вибратора са удивително нетрайни, когато него го няма.

3. Любимото Ви хоби трябва да бъде смучене на банан или лизане на сладолед. За проява на по-висок стандарт може да карате "рено" на лизинг, като по време на шофирането минавате през възможно най-голям брой дупки по пътя с аргумента, че малко друсане не Ви плаши и палаво го щипвате по бузката, като рязко завъртате ръката на 180%, докато му потекат сълзи от очите. После заявявате, че няма нищо по-мило за Вас от гледката на разплакан мъж със зачервени бузки, леко подрусващ се на предната седалка.

4. Повечето мъже ги е страх от отговорности - разбирайте брак и деца. Затова казвате, че единствения начин да забременеете е като си направите операция за свързване на хранопровода и матката.

5. Ако сте в компания и ви предложат алкохол трябва да го грабнете с отривисто движение и да пиете на екс от бутилката. Когато той изкрещи "Внимавай! Тази водка е 42 градуса!", трябва през смях да отговорите "Когато гълтам винаги се разгорещявам", а ако ви предложат цигара, отговорете, че такива малки неща не слагате в уста.

6. Мъжете обичат да бъдат хвалени. Реплики от порядъка на "По-голям ти е от моя" вършат работа, при положение, че искате деликатно да му намекете, че сте травестит. Ако сте си баш жена можете да симулирате откачане на долната челюст по време на орален секс. Изречение като "Всеки път щом се съблечеш, ми напомняш на Титаник" може да има обратен ефект - възможно е да реши, че става въпрос за потъването, а не за големината.

7. Ако сте блондинка висока 175см, с гръдна обиколка 100см и талия 60 см горните съвети няма да са ви нужни.

 

"Любовта* е рядко цвете", както казват поетите...а аз само бих добавил, че си е направо едно рядко щастие. То се случва само понякога, но като ви тресне изневиделица лесно ще го разпознаете по специфичната миризма. Затова, мили деца, яжте стипца, пийте чай от лайкучка, жабуркайте се с мента и яжте Активия със сливи* - рядкото щастие не прощава никому.

 

Но как да разпознаем и предразположим идването на Голямата Любов*? Ушо има отговор на този наболял въпрос: "И помни, ако позволиш на някой да проникне дълбоко в теб и другият ще ти позволи да проникнеш в него или нея, защото когато позволиш на някой да проникне в теб, възниква доверие".

Е това е, драги ми читатели, в проникването му е майката...дето се казва, проникнат ли в тебе веднъж-дваж и се изпълваш с доверие към околните и особено към тези дето са зад теб...но, както казва народа "от два пъти Голямата любов се не хваща"....

 

Та как може една жена да ме впечетли: Как ли? С романтика - да просне едни ми ти големи романтични цици, че като ме налегне романтиката....

Като я плесна по задника, да мога да се спусна по вълната....

Да се кефи на “траш” и “дед” и да псува като пиян каруцар по нанадолнище...

Със свещи също може, но по-добре да си носи големи кривести вибратори - за всеки случай...

Да мирише на “облак” и да смърка през носа си водка - до 50 гр. на всеки 15 мин е приемливо постижение за жена.

Да има голямо легло с плакат на девицата на Мейдън над главите ни и множество снимки на висящи пениси по стените....а, и вокала на Меноар...

Любимият й филм да е “Порочни здравеняци”, или в краен случай “Анални великани” 3 (ако не сте гледали първите две серии адски трудно се хваща нишката - а и те много не ги дават в лицата...)

Да ми казва стихотворения, които е съчинила специално за мен...Пример: “Еби ме ебачо мой, късай ме, касапино, топли ме радиаторе, смучи ме компресоре” - докато прегракне

Да ме гледа в очите когато ми свири....

Да се кефи, като я тресна по китарата, докато ми свири, гледайки ме в очите...

Да ми казва, че ми е голям...(т.е. да говори само истината)

Да си говорим - за нея, за майка й, за леля й, и за големите неща, които я правят щастлива...

Не е много...(но си е рядка комбинация от качества....)

А да - и да носи на бой...

И да е фен на аналния секс... ( та “ако не искам твърде много, прати ми, боже, някой дето да го любя” - както мълвеше Шаде)

 

 

П.С.: дано ви е харесало

[Psihara^^]

aaaahaahhahaahahhhhhah i dwete sa mega qki oba4e tui kato sa pridimno prostotii horata s mnoo tunko 4uvstvo za humor nqma da si shvanat[nqma da davam primeri]

[VooDooMaN]

Това първото ми се стори доста черен хумор, не си падам по такъв. Стана ми смешно само нещо от сорта беше "децата ми викат гюле, а мама ме успокои, че като стана на нейната възраст ще мина 110 см". Наподоби ми Лафазанов от Улицата.

[Stenli]

На мен и 2-те ми харесват

[groover]

второто си е направо научна статия! страшно е! е точно за такива простотии е този раздел!

[KnoppiX]

Ето още едно, дано ви хареса :

 

 

ТОЙ И ТЯ ПОД ДУША

 

 

КАК СЕ КЪПЕ МЪЖЪТ

 

1. Съблича дрехите си, докато седи на леглото в спалнята и ги оставя на купчина на пода.

 

2. Отива гол до банята. Ако по пътя срещне жена си, размахва кренвирша само и само да чуе от нея: "Их, бе значииии...!"

 

3. Оглежда мъжествената си физика в огледалото, гълта корема, за да види дали ще изпъкнат перките. Възхищава се от размера на кренвирша пред огледалото, докато се почесва отзад.

 

4. Влиза под душа.

 

5. Не се оглежда за балсами и маски. Просто не използва такива.

 

6. Измива лицето си.

 

7. Измива мишниците си.

 

8. Изсеква се в ръка и я измива под струята.

 

9. Изпърдява се мощно, за да се изкефи на акустиката в банята.

 

10. Повечето време отделя, за да мие старателно доказателството за своята мъжественост.

 

11. Измива задните си части, като оставя къдрави косми по сапуна.

 

12. Сапунисва косата си. Не използва балсам.

 

13. Прави си пънкарска прическа с насапунисаната коса.

 

14. Хили се пред огледалото на резултата.

 

15. Доволен се изпикава под душа.

 

16. Изплаква се и излиза, като не обръща внимание, че мокри навсякъде, откъдето мине.

 

17. Оглежда се в огледалото, помпи бицепсите, кефи се отново на размера на кренвирша.

 

18. Оставя банята мокра, а лампата светната.

 

19. Тръгва към спалнята с кърпа около бедрата. Ако срещне жена си, развързва кърпата и го размахва, за да чуе пак: "Их, бе значии...!"

 

20. Оставя мократа кърпа на леглото.

 

 

.......И КАК ЖЕНАТА

 

1. Съблича дрехите и ги разпределя в коша за бяло и цветно пране.

 

2. Тръгва към банята, облечена в дълъг халат. Ако срещне съпруга си по пътя, закрива свенливо разголените части от тялото си.

 

3. Оглежда се в огледалото и отбелязва, че е напълняла.

 

4. Влиза под душа. Използва маска за лице, маска за тяло, намазва ръцете си и петите с балсам за омекотяване, защото са напукани.

 

5. Първо измива косата си с шампоан, после я намазва с маска, съдържаща 43 витамина.

 

6. Изплаква косата си няколко пъти, за да е сигурна, че е чиста.

 

7. Втрива в корените на косата си ампула с натурално масло от жожоба. Изчаква 15 минути.

 

8. Изтърква кожата на лицети си с трици от ситно натрошени костилки на праскова. Маската стои 10 минути.

 

9. Слага балсам за тяло.

 

10. Измива жожобата от косата си, пак няколко пъти, за да е сигурна, че нищо не останало от него.

 

11. Бръсне мишниците и краката си (ако мустаци и брада - и тях). Замисля се дали да не оправи триъгълника си, но решава, че коламаска е по-добре.

 

12. Пищи като заклана, когато съпругът й пуска водата в тоалетната и студената вода рязко намалява.

 

13. Спира душа.

 

14. Внимателно избърсва душа със специален препарат.

 

15. Подсушава старателно банята плочка по плочка. Избърсва се с кърпа с размерите на малка държава.

 

16. Проверява още веднъж да не е останало косъмче или пъпчица по тялото.

 

17. Тръгва към спалнята, облечена в дългия халат и с вързана кърпа върху мократа си коса. Мисли си, че изглежда като Нефертити.

 

18. Ако срещне съпруга си, закрива разголените части от тялото си.

[Darkman]

Баси разцепката е тва, майна, направо се разглобих от смях Качвайте още такива тъпотии , много са яки

[Shade]

KnoPPix, тея двете, дето си ги писал са от e-bane.net . Много готин сайт .

[member]

ФЕЙЛЕТОН ЗА БАЙ СТАМАТ

За бай Стамат от трети цех "на запад" означава рая. Според него там всеки може всичко. Всеки е невероятно богат, има по дест коли и пет къщи, и две яхти, и частен самолет, и взема по амнайси милиона долара, паунда, йени, седмично. И всички са весели и доволни и щастливи. И имат всичко. И са много добри хора. И много културни и нинам си още кво. И не само според него ами и според всичките му сънародници които не са живели на запад. Да ама не. Много от хората в България са толкова заблудени по тая тема и затова реших да напиша това. Много хора в България са забудени не само по тая тема.

Бай Стамат е леко мургав и леко брадясал. През лятото пие поне по осем бири на ден - ей така между другото. Обича вечер да пие ракия със салата. Обича и да понабива жена си отвреме на време. Обича да псува и да гледа мач. Обича да говори за политика и да прави планове за оправянето на България. Последните години обаче май му поомръзна тая политика щото всички били маскари. Тъй че той по набляга на ракийката и на боя. През лятото се мотае из трети цех със джапанки и потник който някога е бил бял и който не прикрива добре смешните косми по гърба и раменете му. Той много е крал по времето на комунизма и сега се мъче са пооткрадва каквото може. Ама то не е останало много за крадене. Или поне не много за човек със мръсен потник и скъсани джапанки. Виж, бай Стамат е практичен човек - ако той намери нещо на улицата - било то скъсана автомобилна гума или пирон - той го прибира. Щото може да му потрябва. Или да не вземе някой да го открадне. Не че не може да си купи един пирон, ама нали авантата е чиста печалба щото не се облага с данъци. Той затуй прибира. И е щастлив като намира разни "ценности".

Бай Том е от страната на мечтите. Той е с наднормено тегло. Всъщност по-лесно е да го прескочиш отколкото да го заобиколиш. Бай Том обича телевизията. Както всеки друг от страната на мечтите. Той обича всичко - реклами, тъпи фими, хубави филми, тъпи шоута в който тъпи патки разказват как тъпите им съпрузи ги напускат и сега решили да се сдобряват точно в това шоу. Що не - нали им плащат. А сгреших - бай Том не обича всичко - не обича новини. Кофти му е мисълта че има нещо друго освен Америка. Неговият свят е много много малък. Светът на Том свършва много близо до къщата му. Не е ходил по-далече. Бай Том е супер отпуснат - той мрази да се движи. Мрази да ходи на гости, мрази да се среща с други хора. Той си живее в неговия малък свят и нищо не го интересува. Бай Том не е можел да пие бира <законно> преди да стане на 21. Когато е живял с родителите си те не са му давали да излиза много а пък и той не е искал. Нали си има телевизор. Но когато е отишъл в колеж след много увещания от страна на родителите... тогава той се е напивал като прасе всяка вечер в зааънтения колеж в горите на някой си щат в продължение на четири години. Бай Том още не е изплатил бараката си - т.е. прекрасната си голяма дървена къща. Той почна да я изплаща откакто беше на 24 ама цените на пустите къщи са толкова високи та богатия американец трябва да плаща много много години от скучния си живот. Децата на Том са дебели. Те са куул. Или поне тъй си мислят. Абе те въобще не са куул ама на тях им е било обяснявано от съвсем малки колко са готени тъй че сега никой не може да ги разубеди. Те са шумни и неприятни. Обичат да се уригват. Обичат да се карат - с учителите, с родителите си, с другите деца. За Том не е проблем да си сложи краката с обувките на масата където след малко ще вечеря с апетитна замразена храна. За Том не е проблем да вземе от земята току що падналото парче храна и да го изяде. Стаята на нашия герой е страшно разхвърляна. По пода се търкалят мръсно бельо, остатъци от храна, опаковки от разни работи и едни ключове дето Том търси от две години. Той никога не се е притеснявал от цялата тая свинщина. Той никога не се е замислял че нещо не е наред. Все пак той е куул тъй че нищо свързано с него не може да не е куул. Когато се Том се уригва е куул, когато пикае е куул. Абе с две думи той е куул като хладилник Мраз от осемдесет и втора. Том обаче може да прави едно нещо много добре - да подрежда стоки по рафтовете на Уолмарт. Ако Том завиваше гайки - той щеше да може да ги завива с поглед. Том си разбира от работата. Това е направило неговата страна такава каквато е. Той не се интересува от друго. Той си гледа телевизията, яде, оригва се и си завива гайките или там каквато е работата му. Това е. Нишо друго не го интересува. Ако му се счупи хладилника - той вика някой друг Том дето разбира от хладилници. Ако се нуждае от нещо друго - той плаща на някой друг Том дето може да ремонтира телевизори с поглед. Виж бай Стамат е отварял неговия Електрон поне двайсе пъти да го ремонтира. Не че Стамат рабира от телевизори - той си мисли че рабира. Що да дава пари на някой друг. То пари и без туй няма. Бай Стамат "разбира" още от коли, мотори, мач, бира, жени... Абе няма нещо което бай Стамат не може. Той е супер. Жената на бай Том има водоизместимостта на Титаник. Грозна е като салата. Тя има и човешки и някви други права. Уж. Затова тя не пере, не мие, не мете, не чисти. Къщата и не е в идеално състояние. Там често мирише не умрели лебеди защото домашния любимец често решава, че средата на хола е най-подходящото място за акане. И тъй като никой не иска да се занимава с глупости аканото на домашни любимец си стои там с дни. Иначе всички много го обичат и му се радват и му правят снимки с новата дигитална камера, които пращат на разни роднини и познати. На Том му трябваха 3 седмици да разбере как работи камерата и досега той знае само около 5 процента от опциите които предлага. Жената на бай Том му обува обувките. Щото Том не може сам. Трудно му е. Много. Том понякога се замисля много сериозно за здравето си. В такива моменти заедно с петорния чийзбъргър и пържени картофи <в такова количество на което би завидял всеки уважаващ себе си сумист> той си купува Diet Coke... Или пък светкавично <светкавично щото офертата важи само 5 минути докато дават рекламата> си поръчва някакъв вълшебен уред по телефона с който 12см сланина ще се превърнат в rock hard muscles само за два дни с по половин минута упражнеиня на ден. Естествено тия уреди се рекламират от пичове които никога не са стъпвали в зала за тренираовки, никога не са вдигали истински щанги, не са вземали никакви суплементи... и изглеждат невероятно заради вълшебния уред. Когато пича обаче си получи уреда по пощата той никога не му обръща внимание.

Жената на бай Стамат живее в България. Тя няма права. Уж. По цял ден когато не пие кафе пред блока тя търчи като финикиец из къщата. И мете, мие, пере, чисти. И реже салата. И прави компоти. И събува Стаматовите обувки вечер. И спи със съседа. И със съседа на съседа. И с още няколко съседи и техните съседи. Ей тъй - шоу да става. И жената на Том би спала със съседа си и с неговия съсед ама те не я искат. Марчето обича да яде баница с кисело мляко. И бой. Второто много не го обича ама го яде. Тя никога няма да забрави когато след като Стамат изпи 12 бири и малкия Гошо го пита може ли да върне бутилките и с парите да купи хляб стамат каза: "Може синко може. Еййй ако ме нямаше мен какво щяхте да ядете". Това за нея...

Веднъж някакъв далечен роднина на Том бил излизал изън Америка. Ама това било преди години. Том не е чувал много за него а и не иска да чува защото какво общо може да има той с такъв човек. Том не харесва различно мислещите хора - не харесва хората дето искат да знаят и научат много. Затова и неговото правителство рине пари на тия който искат да знаят нещо и да научат нещо. Той знае за тоя далечен роднина само че като ходил из разни забутани и забравени от Бога страни на екскурзия бил изчукал половината население от женски пол там. Не щото тоя роднина бил много готин, хубав богат или нещо от рода. Просто тъпите патки в забутаните страни си мислели че като далчения роднина на Том е от Америка той е принца от приказките, героя от филмите или незнам си кой. Поне тъй ги били убеждавали бащите им Стаматовци с приказките си и филмите и песните. Тоя роднина работел във Кеймарт като подреждал стоките по рафтовете. Бил също толкова разпуснат и грозен като Том. Но веднъж гледал някакво шоу по телевизията и се навил да излезе от Америка за две седмици и да иде в далечната забравена от Бога страна. Оттам той донесъл един сифилис за жена си и още петнайсетина паунда тегло тъй като в оная далечната страна всичката храна била толкова невероятно евтина че Tом ядял едва ли не и докато спи. В страната на Том ако си инициативен наистина можеш да постигнеш много. Можеш да работиш в голяма фирма, да вземаш много пари и да имаш къща по-голяма и по-дървена от тая на Том. Можеш да си купуваш нова кола на всеки две години. Можеш и всяка година. Може и по-често. Зависи. Можеш даже да забравиш откъде си дошъл. Ей така - просто ставаш американец - както са направили милионите италианци, англичани, зимбабвийци, кабоверданци и незнам си какви. Твоите деца в тая страна на мечтите обаче ще приличат на Том. Те ще мислят като него и техният свят ще свършва на пет метра от входната им врата. Тях няма да им пука откъде си дошъл ти нито да ги интересува нищо свързано с твоето минало. Всъщност тях няма да ги интересува нищо освен тях самите и това кой дилър давал по евтино тревата. Те няма да могат да пият докато са под 21 законно и те наистина няма да се напият повече от 10 пъти докато станат на 21. Но пък трева ще изпушат колкото е изпушило половината население на Ямайка за година. Ти естествено ще им обясняваш че тия работи не са хубави ама те са куул и могат да праят квот си искат. И ще се смеят на пропагандата по телевизията където някой им казва "just say no". IQ-то им ще е не повече от това на прясно окосена трева.

Бай Стамат имал племенник. Пешо. Като малък бил по-различен от другите деца. Той и досега май си е. Докато другите деца ритали топка пред болка Пешо седял сам пред един Правец и редовно поемал на ден по няколко тона радиация от черно-зеления му екран. Всички близки и роднини казвали за Пешето че бил умен и се радвали на шестиците в бележника му. Пешо пораснал, пониканала му брада, купил си мотор, почнал да дига щанги и да се занимава с разни какички, но все му липсвало нещо. И един ден той си събрал парцалите и се махнал. На него му било писнало от такива като чичо му. Той искал да е далеч от прахта и мизерията. И отишъл в страната на мечтите. Където както вече се досещате той срещнал Том. Тогава Пешето разбрал доста неща. Разбрал че Том не бил точно както си го е представял <нещо като Том Круз> а нещо доста различно <нещо като недоизпечено кюфте>. Но за да разбере това трябвало време. Първите три седмици Пешо се пулил, радвал се, и писал имейли, пулил, радвал се, и писал имейли и като се нарадвал се заел с това заради което бил отишъл - да пише програми и да учи. В далечната необятна страна той срещнал много сънародници. Много от тях били изпаднали. Много едвам свързвали двата края. Те не се връщали в България не щото мизерния живот и рязането на салата по рестурантите много им се харесвали. Не се връщали заради "ко ша кажат хората". Защото ако някой е бил на запад и се е върнал той е прост, тъп, ограничен... бе къв е тояве... той щом у ъмерикъ ни съй упрайл той е загубен човек ве... бье ти заньш ли у ъмерикъ койве ееййй аз кви нища съм чувал. Там ората пъри земът. Ногу пари. И сички живеьът дубрье пък туй гуведу съй върналу... Същите тия - изапдналите - в България си били също толкова изпаднали. Тогава Пешо осъзнал че когато си малко тъпо копеленце където и да отидеш си оставаш малко тъпо копеленце. Това естествено леля Марчи - Стаматовата жена, не може го разбере. За нея щом българин е отишъл в чужбина - било в Таджикистан или Румъния даже - той е успял човек. Той живее като цар. Все пак нали е в чужбина. И нали по лошо от България нема.

След година в страната на мечтите Пешо доста се бил променил. Бил пораснал казват някак си. Като се върнал за малко там откъдето бил дошъл се чудел да се радва ли или да плаче. Той вече гледал с други очи на някогашните си приятели с когото те се били напивали, яли, ходили на море и пушили. Те вече не му били интересни. Бай Стамат забелязал че нещо се е променило в племенника му. Петърчо се чудел на много неща - защо шофьорите на такситата го питали защо си слага колана, защо неговите набори си хвърлят боклука през прозореца на общежитието. Мислел си и за оня 500 години. Мислел си и за ония 45 години. Чудел се защо продавачите го питат: "Ко шъ искъш". Чудел се как може полицаите да му искат пет лева като го спрат. То поне да бяха 100 ама 5 лева - на Пешо му се струва смешно. Той естествено казвал на тъпите полицаи да се разкарат. Не искал да ги подкупва а предпочитал да му напишат акт. Бай Стамат много се смял на тази му постъпка. Пешо се чудел се и що му взели лаптопа на митницата. Смеел се като виждал малки сополанковци да се гъзарят с разни счупени GSM-и. И за много други неща. На края на първия месец той си събрал парцалите и... Бай стамат не е говорил скоро с Пешето. Чувал че бил някъде из Америка ли Англия ли. И той не знае. Работел. Много пари вземал. Или май учел. Бай стамат не е сигурен. Абе оправило се момчето казват. Карало хубава кола. Никой не знае със сигурност обаче. И никой не го е чувал и виждал скоро...

Бай Стмат не разбирал че България това са хората в нея. Той не осъзнавал че хората са изградили системата, хората са построили сградите, пътищата и т.н. Хората са станали управници. Хората са измислили законите. Абе хората са изградили държавата такава каквато е. Да да - включително и ти дето се пулиш и четеш това сега. И бай Стамат не разбирал че единствените виновни за това което е лошо в България са самите хора. Не разбирал че единствените които могат да променят България са българите. И продължава да не го разбира. Той чака някой да "дойде" и да "оправи" България. Някой да почне да го замяра с пачки пари по челото а той да продължавата да си пърди и да си бърка в носа. На Стаматчо не му е ясно че никой не прави нищо за сините ти очи. Стаматчо не разбира че нещата не се случват от самосебеси. Хората правят нещата да се случват. Америка не е станала Америка просто ей тъй - някой щракнал с пръсти и готово.

Пешо все си мисли че ако се направи така че 7те милиона българи <дето бяха 8> изчезнат и на тяхно място се поставят същия брой американци. Но тия американци не да дойдат с парите си и всичко. Просто се поставят на мястото на българите в същите условия.... и България ще стане Америка много бързо. Просто така. И Пешо никога нямя да рабере защо българите толкова се оплакват и защо на тях винаги някой друг им е виновен. Те са си виновни. И Пешо и той е виновен - щото е избягал.

[member]

ПРИЯТЕЛИ

МЪЖКИ МАНИФЕСТ

(окончателна версия-един път и завинаги!)

Скъпи жени, госпожици, приятелки, годеници, съпруги и т.н.,

1. Ако считате, че сте дебели, това най-вероятно е вярно. Не ни питайте постоянно, ние няма да ви дадем удовлетворителен отговор!

2. Ако искате нещо, то просто го кажете. Нека изясним – ние сме прости. Ние не разбираме деликатните, заобиколни въпроси. Намеците не работят при нас – също и очевидните такива! Просто кажете това, което искате!

3. Когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, не се учудвайте че получавате отговор, който не искате да чуете.

4. Ние сме прости. Когато ви молим да ни подадете филийка хляб, ние нямаме предвид нищо по-различно от това, което ви казваме. Това не е упрек, че хлябът не е на масата. Няма нито скрити тълкувания, нито обвинения! Ние наистина сме прости.

5. Ние сме прости. Няма никакъв смисъл да ни питате за какво си мислим. В 96,5% от времето ние си мислим за секс. Не, ние не сме нерези, това просто ни харесва най-много!

6. Ние сме прости. Понякога ние не мислим за вас. И в това няма нищо лошо. Молим да свикнете с тази мисъл. И да не ни питате за какво си мислим, освен ако не сте готови да водите разговор за политика, икономика, философия, поркане, цици, задници и/или коли.

7. Петък/Събота/Неделя = плюскане = приятели = футбол пред телевизора = бира = лоши маниери. То е като пълнолунието или приливите и отливите – неизбежно.

8. Пазаруването не ни доставя удоволствие. И никога, никога няма да ни достави удоволствие!

9. Когато излизаме някъде, трябва да знаете че каквито и парцали да сте сложили отгоре си, те ви стоят чудесно. Кълнем се!

10. Имате достатъчно дрехи и обувки. Сълзите са изнудване! Това, че ще се разорим, не може да бъде доказателство за нашата любов.

11. Повечето мъже имат по три чифта обувки. Повтаряме: ние сме прости. Как изобщо стe стигнали до идеята, че би могло да ни хрумне кои точно обувки измежду вашите 30 чифта ще ви стоят най-добре?

12. Простите отговори като “Да” или “Не” са напълно достатъчни, и то без значение какви са въпросите!

13. Ако имате проблем, ни помолете да ви помогнем да го разрешите. Не ни молете да ви съчувстваме, както правят това вашите приятелки.

14. Главоболие, което трае 8 седмици, не е никакво главоболие. Вървете на лекар!

15. Ако сме казали нещо, което може да бъде изтълкувано по два различни начина, единият от които ви обезпокоява или ви прави нещастни, ние сме имали предвид другото тълкувание!

16. ВСИЧКИ мъже виждат само в 16 цвята. Прасковата е плод, а не цвят!

17. А що за цвят е кайсията (каисията?) и как, по дяволите, се пише тази дума?!?

18. Бирата ни харесва по същия начин, по който на вас ви харесват чантите. Вие не го разбирате. Ние също не го разбираме.

19. Когато ви питаме дали “има нещо” и вие ни отговаряте “не”, ние ви вярваме и се държим така, сякаш наистина няма нищо и всичко е в ред.

20. Не ни питайте дали ви харесваме. Бъдете сигурни, че не бихме стояли при вас, ако не ви харесвахме.

21. Основното правило, за каквото и да става дума и дори при сянка от съмнение, е: Не усложнявайте нещата! НИЕ НАИСТИНА СМЕ ПРОСТИ!!!

 

МОЛЯ ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ ТОЗИ МАНИФЕСТ ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ ЖЕНИ, ЗА ДА МОГАТ ТЕ ДА НИ РАЗБЕРАТ ЕДИН ПЪТ ЗАВИНАГИ.

МОЛЯ СЪЩО ТАКА ДА РАЗПРОСТРАНИТЕ МАНИФЕСТА ИЗМЕЖДУ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПОВЕЧЕ МЪЖЕ, ЗА ДА УЗНАЯТ ТЕ ЧЕ НЕ СА САМИ В ТЯХНАТА БОРБА!

приятели има по-зле и от нас:

Вестник "Стършел" - 13.09.2002

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки

Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

От английски:

Красимира ХАДЖИИВАНОВА

Случаят е действителен.

[Darkman]

ФЕЙЛЕТОН ЗА БАЙ СТАМАТ

Не зная да се смея ли или да плача Всичко е толкова абсолютно смислено, вярно и съвсем точно описва Българина , че наистина не знам как да реагирам

[Psihara^^]

ne znam kak da reagiram i na dwete za6toto nie sme si prosti kakto e kazanoi ni6to pove4e ne moje da se o4akva ot nas ni6ti4ko

[lada_1500]

Bulgar-Ninja

 

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме....

 

Ден 2. Дойде новия старшина.С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

 

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

 

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

 

Ден 6. Почивахме.

 

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

 

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

 

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива.Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

 

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

 

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу.Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

 

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

 

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

 

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

 

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

 

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

 

Ден 18. Доиде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

 

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

 

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански..два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

 

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

 

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

 

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани .

 

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

 

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

 

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

 

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

 

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка/ знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

 

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

 

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша.Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина набегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

 

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие разбира се използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

 

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме заупокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

 

Ден 34. Дойде председателя на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

 

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори.Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупкан като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.

После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

 

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо с зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

 

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

 

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

 

Ден 39. Дойде председателя и каза че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

 

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

 

Ден 41. На сутринта дойде председателя и със сълзи на очи ни разказа че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклаут.

 

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

 

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

 

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни че ще усвояваме управление на армейски средства за пидвижване.

 

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят а не да се минава през тях.

 

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи..

 

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

 

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

 

Ден 49. Започнахме с въртолетите.Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.

Дойде инструктор и ни чете три часа-физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи го прекъсна посредата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

 

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във въртолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме насухо да въртим педали.

 

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих въртолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

 

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола единия в носа единия в опашката. Да ни видеше старшината...

 

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо ? Никой не можеше да отговори..После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

 

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки панически бягащи през прозорците.

 

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен.Изразихме съчуствие.Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фроид.

 

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

 

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

 

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

 

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

 

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се събрахме с лопати.

 

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

 

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

 

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

 

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инстртукторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

[Shade]

Хоохохохохоахохоехеоехеохеоехаохаеоах. ААААаАааа разцепка. От доста време не се бях смял така :