Killerincho Posted April 16, 2004 Share Posted April 16, 2004 Няма да споря по темата, но ще споделя малко личен опит. Имаше един период в който бях по болниците бая време. Та там видях много хора, и млади и стари, и всички когато бяха в крайна ситуация се молеха. И не викаха че са атеисти и антихристи, се молеха защото това беше последното нещо което им оставаше. Хората се сещат когато са на зор. Иначе когато всичко ни е супер можем да говорим много. Аз самия съм минал през това и знам какво е. Ако не разбирате нещо е по-добре да не го плюете и осквернявате. Лесно се плюе, но е трудно да се разбере същноста. Гледате поповете и си мислите че това е църквата и че това е Бог. Но не е. Не знам има ли Бог или не, знам само че има нещо. И не мисля че е правилно да се отхвърля с лека ръка. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Psihara^^ Posted April 17, 2004 Share Posted April 17, 2004 saglasen sum s killer-a 6tot naistina ima ne6to... ako nqma6e nikoga nqma6e da stignim do tuk i ... awe naistina 6te stani golqm spor no ako ima Bog az vqrvam v Nego! Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted April 17, 2004 Share Posted April 17, 2004 ...Религията е затвор за мисълта. Религия ? Не, благодаря, аз предпочитам да съм свободен. Чакайте и аз да напиша нещо, че трябва някой лев да изкарам... Религията е затвор за мисълта. Това съм го учил даже... Споменавал ли съм, че съм бил и виден комсомолски секретар? В качеството си на такъв, позволи ми да добавя - религията е и опиум за народа - в духа на светлото учение на Маркс-Енгелс-Ленин... Всичко това мога да обясня, разясня и обоснова много по-добре от теб - квалифициран съм за тази цел. Да видим сега какво ни е дал тоя затвор за мисълта и комуна на наркомани... Да си припомним няколко по-известни затворници/наркодилъри и какво са свършили за България. Няма да ги изброявам по хронологичен ред, нито по някакъв друг - просто така ми идват на ум. Още Княз Борис І Кръстител ратувал за просветно и ревностно духовенство, за благоустроена, автокефална Църква - дори с ранг на патриаршия, която да отговори на нуждите на епохата : защото виждал в нея оръжие за извоюване и укрепване на народното единство и културния възход на страната, укрепването новия обществен строй, държавната независимост и престиж на България. И за да осигури налагането на вярата, а с това и оцеляването на държавата не се поколебава до ослепи сина си и да изколи няколко стотици от току що еволюиралите богати... Благодарение на неговата далновидност се прекратява един дълъг период на криза в държаността ни и започва период на подем, завършил със Българският Златен Век (стотици години преди Европейския Ренесанс), а войските на кръстносните походи просто минават през територията ни, вместо да я прегазят и подложат на разорение, като земя на неверници... Дали не е направил всичко това, в момент на абстиненция? Или под диктовката на някой друг? Най-вероятно папата му е платил - да играе сечено на византийците... Паисий Хилендарски - Роден в Самоковска епархия, най-вероятно в Банско. Не е учил "нито граматика, нито светски науки". През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из бълг. земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (Лозница, дн. към Асеновград). Създаването на "История славеноболгарская" по времето и при условията, в които той живее, е изключителен граждански и книжовен подвиг. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Интересно кой ли му е подшушвал какво да пише и колко ли му е платил за това?! Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - Роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г. След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Интересно кой ли му е подшушвал какво да пише и колко ли му е платил за това?! Неофит Бозвели. - В редицата на възродителите от втората четвърт на XIXв. особено изпъква Неофит Бозвели, роден към 1785 (точно годината не се знае) - един неспокоен дух, бунтовник преди революционерите ни. Пенчо Славейков го нарече "Ахасфер на нашето възраждане - дрипав и намръщен калугер, който на гърците е гледал с такова омерзение, с каквото на гадовете, що са го яли по затворите, дето, вместо да се смири, волята му е ставала по и по-опърничава." Родом е от Котел, учил при Софроний (тогава още поп Стойко Владиславов), покалугерил се в Хилендарския манастир, след което продължавал учението си в гръцки училища по островите. Останал после две години (към 1810) дякон в манастира и бил ръкоположен за свещеник, а като такъв пратен за таксидиот в Свищов (към 1814). В разрушения по това време град от войната в 1810 Неофит Бозвели проявил ревностна обществена дейност и имал признавани заслуги за възстановяването на Свищов, както и за духовното му повдигане. Тук той останал около 25 години като учител и проповедник; получил архимандритски сан и разширил проповеднишката си работа постепенно и за други места, особено в Калофер. Неговите поучителни слова, както сам споменава в едно свое неиздадено съчинение, били толкова много, че могли да натоварят цяла кола. Главното в тия слова е била проповедта за народна просвета, на която Бозвели служи и като книжовник. В Свищов той се сближил с учителя Емануил Васкидович, грък по произход, заедно с когото издал през 1835 шест учебника под общото име "Славеноболгарское Детоводство". (Освен с това сътрудничество, свищовският даскал Васкидович е известен в нашата литература с още няколко книги за елементарна просвета.) Преди и след напечатването на Детоводството Неофит Бозвели обиколил повечето български земи и опознал лично положението на народа под гръцкото робство и чорбаджийките притеснения. През 1839 той отива в Цариград, дето повежда сред тамошните българи борбата за черковна свобода. Главно чрез многобройния български еснаф и търговците от Балкапан (средище на интелигентните българи в столицата), които успял да сплоти, Бозвели започва упорита дейност за предявяване към Патриаршията и Високата Порта български искания за черковни права. С поддръжката на цариградските българи той опитал да заеме през 1840 търновската епархия поради общото негодуване срещу тогавашния гръцки владика Панарет. Опитът не сполучил; Бозвели бил измамен и вместо него бил пратен в Търново негов едноименник грък (Неофит Византийски), а той станал протосингел в митрополията. Възникнала след това борба между тях, в която протосингелът бранил епархията от грабежите на новия владика, а последният клеветил родолюбеца в разни престъпления и бунтовничество, докато успял да го прати на заточение в Света Гора, влачен дотам едва ли не като разбойник (1841). Третиран зле и доограбен в светогорските манастири (дълго време прекарва той между гърците в м[анасти]р Дионисий), Неофит Бозвели в множество писма до влиятелни българи и големци търсил помощ и поддържал борбата срещу гръцкото духовенство. През 1844 той избягва в Цариград, успява да осигури свободата си там и отново почва сред българите своята гръкофобска дейност, за която намерил по-нататък (1845) и бележития си съратник Иларион Стоянович (Макариополски). Възникнала и организирана постепенно, черковната борба прави с тия двама водачи първите стъпки пред Патриаршията и Портата за общо разрешение на въпроса за българско духовенство и богослужение. Една от тия стъпки е искането да се построи в Цариград българска черква - което изглежда е било отдавнашна мечта на Неофит Бозвели. Под натиска на българските искания Патриаршията се съгласила най-сетне да ръкоположи за епископ Неофит Бозвели, когото прибрала в помещението си, за да го откъсне от сънародниците му и го обезвреди постепенно. Той приел, но скоро се видял принуден да напусне Патриаршията, за да продължава борбата с нея наново отвън. А тогава тя взела решителни мерки срещу двамата водачи, които успяла да прати на заточение в Св. Гора (1845). При това второ заточение Неофит Бозвели, вече в напреднала възраст, постепенно изгубил сили и на 4 юни 1848 издъхнал в Хилендарския манастир - все пак с голямата утеха, че и оттук е подържал разширената борба за духовно освобождение и е виждал началото на един всенароден подвиг. Интересно колко ли са му платил за това?! екзарх Йосиф I - След Освобождението и по-точно след Берлинския конгрес (1878 г.), когато освободените български земи били безогледно разпокъсани, по настояване на македонските българи и по своя лична преценка екзарх Йосиф I оставил седалището на Българската екзархия в Цариград (дн. Истанбул). В свободното Княжество България Църквата била в подчинена зависимост от екзарха, но духовните дела били разглеждани от Св. Синод заседаващ в София, който пък бил ръководен от екзархийския делегат (архиерей упълномощен лично от екзарха). В турската столица екзарх Йосиф I положил много труд и воля, докато издейства разрешение за издаването на самостоятелен вестник. Екзархийският вестник бил предназначен за българското население от вилаетите, т.е. за българите от Македония и Одринска Тракия. В него били публикувани и политически, и културни новини от Княжество България, следен бил църковният живот в свободното Отечество, разисквани били въпроси от богословски и догматичен характер и т.н. Според екзарх Йосиф I “Македония е населена от 8 части българи и една част гърци” и по население и по дух тя била “страна българска”. В нея живеели от 1 200 000 до 1 500 000 българи, затова екзархийският център трябвало да се запази в столицата на Османската империя. Това мнение на екзарха постепенно взело връх, тъй като било подкрепено от всички български църковно-народни дейци и от населението в Македония и Одринско. След Берлинския конгрес единственото, което остава да обединява българската нация и спомага да не загубят националната си индентичност българите, откъснати териториално от освободената България, е именно Българската Църква. В Историята са останали думите, с които се обръща към Фердинанд, отказвайки да му подаде ръка за целуване, след първата национална катастрофа - "Това, което аз постигнах с мирни средства, Вие унищожихте с оръжие..." - и наистина след Междусъюзническата война, териториите останали в пределите на Гърция, Турция и Сърбия са старателно прочистени и българското национално самосъзнание - изкоренено. Интересно колко ли са му платили на Екзарха, за да остане по собствена воля под османско иго и изложен на козните и заговорите на гръцкото духовенство в Цариград- да работи за опазването и единението на Българската нация?! Интересно какъв е тоя затвор в който Васил Иванов Кунчев постъпва на 18 годишна възраст и излиза от него на 25 години - готов да служи и умре за свободата на Отечеството си? Интересно е и неговото лично мнение по въпроса - в последните си думи, непосредствено преди обесването, той намира за уместно и важно да заръча на изповядващия го поп (който чете отредената за случая молитва, споменавайки името "раба божия Василий"...) - "Споменувай ме в молитвите си, отче попе, с името йеродякон Игнатий..."?! И друг един интересен факт за един от най-големите държавници, които сме имали (и за когото са ни завиждали англичаните) - Стефан Стамболов, ми идва на ум. Единственото образование, което някога е получил през живота си, е получил през трите години прекарани в Одеската Духовна Семинария (1870-1872 г.) - този затвор за мисълта... Майтапа е хубаво нещо. Светът е оцелял, защото се е смял. Но майтапа с някои неща излиза солено. Става въпрос и за елементарно възпитание и уважение, ако щете. Аз не съм мусюлманин, но от уважение към вярата на хората се събувам, влизайки в джамия. Не съм и евреин - но приемам да нося в синагогата ритуалната им шапчица... За да не накърнявам религиозните им чуства. Не вярвайте - щом искате и сте убедени. Няма да тръгна да ви покръствам, я... Това си е въпрос на личен избор. Но имайте достойнството да не се подигравате с вярата на цял народ - още повече, когато благодарение на нея този народ е оцелял и го има. Айде стига ви толкова - отивам да си прибера парите за написаното по темата и да се допитам какво още трябва да напиша занапред... Link to comment Share on other sites More sharing options...
kicko Posted April 17, 2004 Share Posted April 17, 2004 И какво сега ? С всичко това ми казваш, че освен лошите страни, заблудата на хората може да прaви и добро - да ги подтиква към добри дела, да ги прави добри, смели, издържливи... Ми съгласен съм напълно с теб !!! И с KILLERINCHO съм съгласен - в тази част накрая, последните 4 изречения + една добавка : всеки да си вярва в каквото си иска и да не налага на другите в какво да вярват, как да се молят, какви жертвоприношения да правят.... моя бог пък не иска да му паля свещи, иска само захранване.... и повечко RAM Link to comment Share on other sites More sharing options...
LifeFeel Posted April 20, 2004 Author Share Posted April 20, 2004 моя бог пък не иска да му паля свещи, иска само захранване.... и повечко RAM ех ееех, сигурно имаш икона на Бил Гейтс при теб? Ако ти напиша някой софтуер или ти направя някой хардуер ще ми се кланяш ли? Или ти всъщност не се молиш на никого - нямаш и нужда... Лично мнение - дано не ти се налага да се разболееш някога, защото когато аз се разболея се моля, търся Бог; дано не ти се налага да погребеш близки, защото когато аз съм го правил съм плачел и съм търсел Бог; гледам някой силен филм и плача и търся Бог, моля се... ...но на теб така или иначе сигурно няма да ти се наложи - дано да е така... иначе трябва да си представя как си палиш захранването и си слагаш повечко RAM... един EEPROM не искаш ли ? Link to comment Share on other sites More sharing options...
LifeFeel Posted July 29, 2005 Author Share Posted July 29, 2005 я да изкарам тая тема понеже поста на ov3rm4n е страшно добър (пък може и пак някой лев да изкара) пък си имаме и политически повод, когато аха ще си имаме турско правителство (комунистите, които тъпчеха турците (възродителни и др. процеси) се погаждат много добре с тях, пък те - също) 29 Юли - Св. мъченик Калиник. Св. свещеномъченик Висарион, епископ Смоленски Свещеномъченик Висарион Смоленски При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата „Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села. Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково. При помохамеданчването на Смолен и областта му турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и безсъние. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша - устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завоевателят турчин и каква варварска религия е разпространявал. Епископ Висарион Смоленски преживя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше от никъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни. В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но ненадейно в долината се появи голяма въоръжена чета от турци. След тежък и кървав бой турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете назад и бързо ги поведоха към Смолен, за да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти. В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да приеме мохамеданството и по този начин да откупи живота си, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му. Епископът отговори: „Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога." Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол и започнаха да щипят тялото му с нарочно приготвени клещи, като късаха парчета живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да моли за милост. Кръвта ручеше от тялото на този истински мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки, докато епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, сложиха на главата му нажежен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му. Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, близо до хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 г. умря мъченически Смоленският епископ Висарион. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Аве кво толкова сте се зачекнали кви свещи палите... Чудо голямо, най-добре даже не палете никви... Тия религии са най-големите заблуди на тоя свят! @KILLERINCHO и аз съм бил по болници и съм виждал хора да се молят, ама помогна ли им?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
LifeFeel Posted July 29, 2005 Author Share Posted July 29, 2005 Аве кво толкова сте се зачекнали кви свещи палите... Чудо голямо, най-добре даже не палете никви... Тия религии са най-големите заблуди на тоя свят! @KILLERINCHO и аз съм бил по болници и съм виждал хора да се молят, ама помогна ли им?! <{POST_SNAPBACK}> кога ли ще разбереш, че основна част от унищожаването на държавата комунистите реализираха с унищожаването на религията... как ли може да се надяваме да се появи депутат, който има поне малко страх от Бог... едит: NEO_DDT, видях че си роден 88 - това обяснява всичко... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Както казва карамана "всички да идем на църква и да запалим по една икона". Link to comment Share on other sites More sharing options...
LifeFeel Posted July 29, 2005 Author Share Posted July 29, 2005 вече съм сигурен, че блъскате постове без да четете... дълго е, нали? темата си е променила целта заложена в заглавието, ама кой ще чете... Link to comment Share on other sites More sharing options...
pyroman Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Странно толкова хора се пишат за Българи, патриоти и прочие, а в същото време плюят и хулят Църквата и Религията. Същата Църква и същата Религия, които са запазили Българският дух и самосъзнание в продължение на 5 (пет) века робство през което време се е целяло изкореняване на Българското самосъзнание и Християнска вяра по нашите земи, както се вижда от поста на LifeFeel по на горе, със всякакви методи и средства. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Както казва карамана "всички да идем на църква и да запалим по една икона". Това е най-гнусното и долно нещо, което съм виждал изписано във форума! ТОТАЛНА СВИНЩИНА !!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Това е най-гнусното и долно нещо, което съм виждал изписано във форума!ТОТАЛНА СВИНЩИНА !!! <{POST_SNAPBACK}> Мерси пак заповядай . За мене пък беше "ТОТАЛНА СВИНЩИНА !!!" да влезна в Дряновския манастир и попа да е пиян, а пред съда за кръщене да има синьо синтетично килимче от всичко за лев на което пише WELCOME. Та това ми беше първото и се надявам последно посещение но "Божи" храм. Също така и най-голямата сбирка на икони в България да се намира в прокапала и мухлясала зграда. @LifeFeel бъди сигурен, че прочетох темата , само две страници е всепак . Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Мерси пак заповядай . За мене пък беше "ТОТАЛНА СВИНЩИНА !!!" да влезна в Дряновския манастир и попа да е пиян, а пред съда за кръщене да има синьо синтетично килимче от всичко за лев на което пише WELCOME. Та това ми беше първото и се надявам последно посещение но "Божи" храм. Също така и най-голямата сбирка на икони в България да се намира в прокапала и мухлясала зграда. Прочети : ТОВА ТОВА ТОВА ТОВА Аз мисля че си ги чел, но си ги забравил или не си ги разбрал Особено внимание обърни на последния Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Прочети : ТОВА ТОВА ТОВА ТОВА Аз мисля че си ги чел, но си ги забравил или не си ги разбрал Особено внимание обърни на последния <{POST_SNAPBACK}> Ако беше и казл за защо да ги препрочитам... цена нямаш. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted July 29, 2005 Share Posted July 29, 2005 Щом ми задаваш този въпрос явно не си ги разбрал По-нататък няма какво да коментираме... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.