Jump to content
BulForum.com

ЧЕРНОБИЛ


flufil

Recommended Posts

Това може да се случи и тук на нашета малка централка и ако се случи с България е свършено.

 

Поправка, момче ( или момиче ) Това не може да се случи в нашата ГОЛЯМА (става дума по инсталирана

мощност) централа, защото реакторите са съвсем различни. Чернобилските са с графит като забавител

на неутрони, и като страничен продукт произвеждат оръжеен плутоний. Нашите реактори от 1 до 4 са

руски корабни енергоизточници със забавител на неутрони - чиста вода под високо налягане. Това

предопределя и невъзможността да бъдат взривени. Най малкото прегряване на ядрото им над

лимита води до скъсване на охлаждането и останалият на сухо реактор спира да произвежда мощност.

Конструкцията е толкова успешна че в момента 80% от атомните електроцентали по света са по

тази схема. Неприятното при такава авария е че изтеклата от първичният контур вода е силно

радиоактивна, и ще направи невъзможно влизането на хора в реакторната зала за месеци напред.

За да се избегне и това в момента новите реактори от този тип каквито са нашите 5 и 6 се потапят във

воден басеин. При авария той ще улови водата от първичният контур и ще я насочи към филтри

за почистване, така че ремонта на авариралият реактор може да започне практически веднага. При

графитните реактори нещата са много по зле с безопастността, защото с повишаването на работната

температура те развиват по голяма мощност и постоянно се стремят или да загаснат , или да се взривят-

зависи от случая. ВВР реакторите се държат повече като бензинови двигатели - при прегряване губят

мощност и гаснат. Единственната ситуация в която ВВР може да бъде взривен е като се торпилира

кораб с такъв реактор движещ се на пълна мощност. Тогава прегрятото ядро попадайки в морската

вода ще гръмне. Прочетете "На лов за Червения Октомври " на Том Кланси . Там е описана подобна

ситуация.

 

А иначе аварията в Чернобил е пример за човешка безотговорност, породена от политическа система за

която отделният човек има значение само като винтче в системата. Износва се или се чупи, и го

подменяш. Като капак , реакцията на нашата компартия беше да си замълчи за да не излагаме

" големият брат " , така че ходихме на първомайска манифестация под радиоактивният дъжд.

Бялата ми ризата ми стана на ръждиви лекета и я хвърлих на боклука. Радвам се само че

едногодишната ми дъщеря беше грипава и си седя у дома онази седмица. После , като се разбра,

изхвърлих всички връхни дрехи с които се бях обличал онези дни.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 73
  • Created
  • Last Reply

След като гледах филма и прочетох в сайта даден няколко поста по-нагоре така и неразбрах коя от двете версии за инцидента е правилна.Във филма лансираха това че борните пръти покрити с графит които намаляват мощноста на реактора при повшаването на температурата в него са се оказали нещо като детонатор на бомбата и за това е гръмнал реактора.Сайта по-горе пък е дадено че от високата температури са се развалили улиите в които влизат тези пръти и за това те не се е намалили мощноста.Сега кое е вярото незнам :confused

 

Сега седя и се чудя не е ли било по лесно да отворят "крана" и да пуснат турбината при покачването на мощноста и да превърнат парата в електричество а са решили да намалят мощноста на реактора за да си проведат глупавия тест. :confused

Link to comment
Share on other sites

След като гледах филма ......

Не съм гледал филма от нета, но вероятно става дума за същия, който съм гледал по Дискавъри. Изводът там беше, че аварията е резултат най-вече от човешка грешка, липса на комуникация (в необходимия момент) между различните екипи провеждащи експеримента (и намиращи се на различни места в централата) и до известна степен на дизайна на конструкцията на самия реактор. Просто предишната смяна с опитните и по-възрастни инженери си е била отишла и са застъпили по-неопитни техни колеги. Ръководителят на експеримента е имал пряка полза от провеждането му точно в този момент и навреме, тъй като след това най-вероятно го е чакало повишение. Въпреки всичко след като проблемите са започнали да възникват, от подчинените е имало известни възражения и опасения за сигурността на всичко това дето правят, но оня с повишението е решил, че рискът не е голям и е заповядал да продължат (а по онова време да откажеш на големия шеф си беше равносилно на уволнение или преместване на друга нископлатена работа и др. такива).

Но както и да е....най-гадното е не това че стана аварията....това може да се случи и в най-защитените системи....а това, че тогава скриха от нас, че и като капак ни изкараха на манифестацията....а бай Тошо и останалите от политбюро си поръчваха минерална вода от чужбина. Btw, по онова време човек получаваше информацията главно от разнасящите се слухове и все пак дочухме на ухо това-онова.....аз даже пих превантивно йод и после гледах да си стоя повече вкъщи... :bgrin: ...не знам дали е помогнало... ;)

Link to comment
Share on other sites

още информация около чернобил

 

Как гръмна Чернобил

Преди 20 години една катастрофа преобръща представите за опасностите от човешката дейност и показва огромната сила, която се крие в ядрения разпад. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил в СССР (днес в Украйна) е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика. Стотици хиляди хора получават радиоактивно облъчване, което предизвиква смъртоносни заболявания, обширни територии ще продължат да бъдат заразени десетилетия напред, а браншът е сериозно компрометиран в очите на обществеността. "Дневник" ще се опита да представи различни аспекти на чернобилската авария и последствията и поуките от нея.

 

Експериментът

 

Както всеки голям инцидент, така и чернобилският роди многобройни хипотези и теории - нарочно предизвикан взрив, терористичен удар, дори и намеса от НЛО. В експертните среди и на Изток, и на Запад обаче се е наложила версията за престъпно нехаен спрямо нормите за сигурност експеримент, в резултат на който се стига до експлозия на IV реактор. Тук ще представим хронология на събитията на базата на последните доклади на Института за безопасно развитие на ядрената енергетика към Руската академия на науките (ИБРАЭ РАН), Програмата за Чернобил на ООН (UN and Chernobyl) и Чернобилският форум, обединяващ няколко организации като Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ), Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и др.

 

За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Смисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Разбира се, изрично условие е изключителното внимание и строгото спазване на предписанията за безопасност.

 

Случва се обаче друго. В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.

 

При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.

 

По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

 

Реакцията на властите

 

В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 часа сутринта на 26 април. Това, че реакторът е разрушен и гори вътре, става ясно едва през деня. Първите съобщения нагоре по йерархичната стълбица гласят, че ситуацията не предизвиква опасения, докато в медицинския пункт на централата вече постъпват десетки ранени. Ръководството на централата дълго не вярва на пристигащите информации и не предприема необходимите действия за защита на персонала и населението, посочва доклад на ИБРАЭ РАН от тази година.

 

Много се спори и досега какво са могли да направят властите за предпазване на жителите в околните области. Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване. Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона - едва на 4-7 май.

 

Информационното затъмнение

 

Типично за съветските времена, първоначално Москва мълчи за инцидента, а първите официални съобщения евфемистично подценяват катастрофата. На 28 април официалната агенция ТАСС разпространява кратка новина, в която се казва, че в Чернобил е имало "нещастен случай", а "един от реакторите получил повреда". Мащабите на аварията стават ясни едва след отправеното от Швеция дипломатическо питане към СССР по повод отчетените на шведска територия високи нива на радиация. Шведското правителство съпоставя данните за повишена реакция в Европа с посоката на вятъра и обявява на целия свят, че някъде в Съветския съюз е имало ядрена авария. Дотогава Москва провежда извънредна операция за потушаване на пожара в реактора и разчистване на терена, но не предпочита да говори публично за това.

 

Показателно е, че първото обръщение по повод Чернобил на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май. Дотогава западните медии вече разтръбяват за катастрофата и публикуват сведения за повишен радиоактивен фон в редица държави. Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а заради ветровете радиоактивният облак минава кръговидно и над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния. В началото на май последните разсейки минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение.

 

Отговорността

 

Различни организации, в това число и от страните от бившия Съветски съюз, днес вече признават, макар и неохотно, че причините за катастрофата се крият в техническото несъвършенство в конструкцията на реактора в съчетание с погрешните действия на персонала на централата, който доста самоуверено и лековерно провежда опасния експеримент. За аварията допринася също така и разпространената по съветско време, особено в последните години, практика за пренебрегване на правилата и нормите, отчитат експертите от Руския институт за безопасно развитие на ядрената енергетика.

 

Нито една легитимна авторитетна организация не е успяла незабавно да вземе ситуацията под контрол и да информира населението за мерките за защита, изтъква и доклад на Програмата на ООН за преодоляване щетите от Чернобил.

 

Особено престъпно е поведението на съветските власти по отношение на Припят, за чиито 50-хиляди жители денят след аварията, 26 април, започва както всеки друг. Очевидци разказват например как любопитни припятци се струпват по високите етажи на жилищните блокове, за да наблюдават чудното синьо излъчване над експлодиралия реактор. На хората в засегната област не е казано нито дали трябва да пият вода, да консумират ли мляко и зеленчуци и т.н. Ако населението е било по-рано инструктирано за мерките за защита, то би било много вероятно да се избегне въздействието на някои радионуклеиди, най-вече на йод-131, който предизвиква рак на щитовидната жлеза. Ако евакуацията е била проведена по-рано, това би позволило да се спасят голям брой хора от влиянието на радиоактивния йод, който в първите 8-16 дни след аварията представлява най-голяма опасност, посочва анализът на ООН.

 

За Чернобил са осъдени общо шест души. Сред тях са директорът на централата, главният инженер и началникът на смяната, които получават различни срокове лишаване от свобода. На централно ниво в Москва обаче вината се замаскирва с рутинните и козметични уволнения, като например на председателя на Госатоменергонадзор, на заместник-министъра на енергетиката и на заместник-министъра на средното машиностроене и др. Реално обаче за некачествения строеж на реактора никой не поема отговорност, въпреки че в последно време се появяват все повече документи, доказващи, че висшето ръководство на СССР е знаело още в края на 70-те за сериозните дефекти в Чернобил.

 

Секретен меморандум на КГБ от февруари 1979 г., разкрит от американски и британски медии, например обяснява, че носещите колони на цялата конструкция са били с отклонение от 10 см, а хоризонталните връзки между колоните на места дори са липсвали. Документът носи подписа на тогавашния председател на КГБ Юрий Андропов и е адресиран до ЦК на КПСС (виж www.chernobyl.co.uk/chernmemo.html ).

 

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=257604

 

:пп моля не цитирайте целия пост, а само частта, която искате да кометирате :)

Link to comment
Share on other sites

Знаете ли сега като гледах снимките,изпитах едно много странно усещане.Гледаики тези снимки все едно гледах нечий некролог по точно некрологат на човешката раса.

Link to comment
Share on other sites

Да наистина е много лошо и дрепресиращо. Аз в Нешънъл Джеографик четох статия напрово като видя снимките и тръпки ме побиват.

Link to comment
Share on other sites

Stunning! Ужасно и фрапиращо е чувството ,което изпитва човек разглеждайки тези снимки и четейки за тази трагедия... И както винаги комунистите са прикрили всичко, все едно нищо не се е случило и цял ден или два хората са си живеели без да разбират ,че всяка една секунда престой на това заразено място е жизненоважна за тяхното оцеляване. Като гледам такива неща и все повече започвам да си мисля ,че човекът няма да покори Космоса и т.н. ами ще се самоунищожи с всичките тези войни и глупости които е сътворил :

Онзи ден чух ,че Щатите заплашвали Иран (май Иран бяха) ,че ще им обявят война ,защото имали прекалено много обеднен уран - А пък президента на арабите отговорил ,че ако тва стане щяли да почувстват ядрената сила на нацията му и всеки враг щял да склони глава пред тях - Колко им е на тъпите араби да се бомбандират и да ебат майката на света ...

Вярно е ,че аварията е станала след изключително необмислен и идиотски експеримент (каквото и да кажа ще е малко) и ако не е имало експеримент нямало да стане ,но никой не е застрахован от грешки и аварии и затова като цяло ще кажа ,че съм против ядрената енергия - но злото вече е сторено ...Няма връщане назад . Понякога науката и прогреса стават врагове на човечеството и това е един пример за това.

Link to comment
Share on other sites

В момента големия проблем е с съркофага на реактора. В много лошо състояние е. Има някакви проекти за изграждането на нов, но за момента още не е стартирало това изграждане. Ако на някой му се занимава може да намери малко информация на български и да я пусне тук.

Link to comment
Share on other sites

Незнам дали гледахте сутрешния блок на БТВ ама там се обяви днес че на 01.03.2006г в 06:08 часа 5 блок на нашия АЕЦ Козлудуй е бил спря поради дефект.Доколкото разбрах инцидента е следния.В нашия АЕЦ имало пак някаква система за рефулиране на мощноста и тя представлявала набор от 61 елемента и внезапно отказали да сработят 22 от тях.В този момент автоматичната система е сработила и реактора е изключен.

 

Проблема стана че един бивш служител на АЕЦ-а искаше да изкара че едва ли на щяли сме да станем Чернобил 2.На мен ми се струва малко смешно като се има предвид че в Чернобил са си правили експерименти и са спряли автоматичното регулиране на реактора докато при нас автоматиката веднага е спряла блока :) Директора на нашия АЕЦ съобщи че след 8 часа работа дефекта бил отсранен и реактора бил пуснат в употреба.

 

Горд станах от едно нещо.5 Блок на нашия АЕЦ не бил получавал никакав проблем повече от 5 години и няколко месеца а 6-ти близо 9 години.

Link to comment
Share on other sites

Само аз ли не чувствам нищо особено като гледам тези снимки? Трагедия-да, но какво толкова? На село празни къщи са ме трогвали повече..

Link to comment
Share on other sites

Само аз ли не чувствам нищо особено като гледам тези снимки?

Сташното в тях е това което не виждаш - там , освен конете, не се вижда нито един друг примат или

птица. Радиационният фон там би те убил за 2- 3 години , освен ако нямаш " късмета " да налетиш на

" гореща " частица. Както писах по горе, в реакторите от онзи тип се образува плутоний, а той

ортавя тялото и убива за 1 - 2 седмици. До заразен с плутоний човек е опасно да се приближиш,

защото той действа и на разстояние. Растенията имат много по висока поносимост към радиационен фон,

и за това те заблуждава спокойната им зеленина на снимките. Някой спомена " Пикник край пътя "

на братя Стругацки. Прочети го и ще разбереш - зоната от книгата е подобно място

Link to comment
Share on other sites

Само аз ли не чувствам нищо особено като гледам тези снимки? Трагедия-да, но какво толкова? На село празни къщи са ме трогвали повече..

 

Представи си пазарджик или някое село колкото него, празен отиваш в него, всичко е разрушено и зарязано...вървиш през улици без хора, разбити блокове, чистота като в Столипиново и тн ;)

Link to comment
Share on other sites

Незнам..верно си е страшничко, но не го усещам някак лично, че да има по-силен ефект.

А малко не по темата, но до колкото знам в Япония в градовете където паднаха бомбичките се живее още. Каква е разликата, че в Чернобил да е толкова силна радияцията(предполагам не само това, че в градовете са паднали по 1 бомба а тук става дума за цяла централа).

Link to comment
Share on other sites

Незнам..верно си е страшничко, но не го усещам някак лично, че да има по-силен ефект.

А малко не по темата, но до колкото знам в Япония в градовете където паднаха бомбичките се живее още. Каква е разликата, че в Чернобил да е толкова силна радияцията(предполагам не само това, че в градовете са паднали по 1 бомба а тук става дума за цяла централа).

разликата е, че това е 10 пъти по силно от бомбата над хирошима. дръпни си документалния филм на дискавъри, ако имаш желание да научиш какво е станало :) иначе, че не усещаш нищо като гледаш снимките на мен ми е малко странно. хиляди съдби са се променили за секунди, хиляди хора са изгубили животите си и продължават да страдат от тази трагедия :(

Link to comment
Share on other sites

разликата е, че това е 10 пъти по силно от бомбата над хирошима. дръпни си документалния филм на дискавъри, ако имаш желание да научиш какво е станало ........

Мммм даааа.....в момента пак го гледам, само че по руската....абсолютна безотговорност....един пуска и вдига прътите за регулиране на мощността, друг на съвсем друго място пуска и спира турбините за водата.....и единият не знае, че другият през това време е извадил почти всички пръти и е оставил само 6!!! и като капак точно тогава започват експеримента като спират турбината за охлаждащата вода.....пълно самоубийство... :blowup:

Link to comment
Share on other sites

Каква е разликата, че в Чернобил да е толкова силна радияцията(предполагам не само това, че в градовете са паднали по 1 бомба а тук става дума за цяла централа).

 

Точно в това е разликата. Атомната и водородната бомби имат сравнително малко уран или

плутоний в себе си. За атомна бомба е около 20 - 30 кг уран или 3 - 4 кг плутоний.

Във водородните е много по малко, защото се използува само за детонатора. Другата особенност на

атомният взрив е че е много кратък и няма време за образуване на дългоживеещи радиоактивни

изотопи в корпуса на бомбата и остатъкът от нереагиралият уран или плутоний. През епицентъра на

въздушен атомен взрив с мощност 20 килотона, както над Хирошима, може да се премине само след 12

часа ако човек е защитен с противогаз и гумирано наметало и измие от тялото си праха на излизане от

зоната, а 6 месеца след взрива може да се работи без предпазни средства.

 

В реакторите има стотици килограми гориво което облъчва цялото ядро години наред. В горивото,

ядрото и вътрешните системи се натрупват голямо количество дългоживеещи изотопи от които при

Чернобилската авария в атмосферата бяха изхвърлени няколко тона.

Link to comment
Share on other sites

Извинявам се, че съм извън темата. Понеже съм невежа на тема ядрена физика и ми стана интересно...

Кои частици са радоиоактивни, защо са такива и с какво точно вредят на човешкия организъм?

Как се разпадат тези частици? Имам още много въпроси. За това ще помоля някой, който е навътре в материята, просто да ми препоръча литература, която да е написана на по-достъпен език.

Благодаря много!

 

Не съм супер вещ по радиацията, но знам горе долу следното. Радиацията бива три вида:

 

алфа-частици

бета-частици

гама-лъчение

 

Алфа-частиците са йонизирани (горещи) частици със сравнително малка енергия. Във въздух изминават едва няколко метра. Спира ги дори лист хартия. Бета-частиците са също заредени частици но с по-силен заряд. Преминават свободно през лист хартия но ги спира успешно алуминиево фолио. Гама-лъчението е най-опасно. То бие надалеч и е изключително вредно. След като се е отворил реактора в радиус от 800м около него е било смъртоносна зона. Дори днес след като са го затворили в саркофага, гама лъчението се засича още от няколко километра от Чернобил. Не помага никакво защитно облекло. Спира го само дебела оловна стена.

 

Ч.А.

Мерси! А как тогава в мъртвата зона(в този град, който е на 4км. от Чернобил) се разхождат хора и то без защитно облекло(не че това ще им помогне...)? Това не е ли опасно?

Link to comment
Share on other sites

Не съм супер вещ, но знам горе долу следното. В темата за Чернобил става дума конкретно за йонизираща радиацията. Тя бива три вида:

 

алфа-частици

бета-частици

гама-лъчение

 

Алфа-частиците са горещи частици със сравнително малка енергия. Във въздух изминават едва няколко метра. Спира ги дори лист хартия. Бета-частиците са също заредени частици но с по-силен заряд. Преминават свободно през лист хартия но ги спира успешно алуминиево фолио. Гама-лъчението е най-опасно. То прониква надалеч и е изключително вредно. След като се е отворил реактора в радиус от 800м около него е било смъртоносна зона. Дори днес след като са го затворили в саркофага, гама лъчението се засича още от няколко километра от Чернобил. Не помага никакво защитно облекло. Спира го само дебела оловна стена.

 

В Wikipedia пише доста по темата, можеш да видиш например тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Ionizing_radiation

http://en.wikipedia.org/wiki/Chernobyl_accident

 

Мерси! А как тогава в мъртвата зона(в този град, който е на 4км. от Чернобил) се разхождат хора и то без защитно облекло(не че това ще им помогне...)? Това не е ли опасно?

Това е възможно само донякъде. Дъждовете са отмили радиоактивните частици и те са се се отложили в почвата. В този град Припят може да се кара само по асфалта в средата. Всички затворени пространства осатват силно радиоактивни - училища, домове, превозни средства. Освен това има една зависимост - радиацията колкото е по-силна толкова по-бързо отслабва. Минали са 20 години и най-горешите елементи вече са се разложили. Останали са по-малко радиокативни остатъци, които макар и опасни ще се разлагат още стотици години. Както и във фармацията дозата прави лекарството. Тоест малко радиация няколко часа не е фатална. Любопитно е че главният инженер на смяната (който е и главен виновник за аварията) е поел огромна доза радиация, която по всеки учебник е смъртоносна. Но този човек е още жив и даже имаше интервю с него през 2000 година.

 

Ч.А.

Link to comment
Share on other sites

........................

Любопитно е че главният инженер на смяната (който е и главен виновник за аварията) е поел огромна доза радиация, която по всеки учебник е смъртоносна. Но този човек е още жив и даже имаше интервю с него през 2000 година.

 

Малко имаш грешка поне от филма на Дискавъри казаха ,че главния инжинер на смяната е починал 2004(може и да бъркам годината след 2000 беше) не от радиацията а от сърдечен удар.По-интересно е че точно този човек е поел не 1 а 2 пъти огромно количество радиация.1 път при дефект в ядрена подводница и след това в Чернобил :)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...