Преводна литература

[w00x]

Ето нещо от архива:

 

Out loud - На вън, на глас?

Way to go Doug - Да тръгваме Дъг.

Scott in? - Скот вътре?

I'm making progress. - Правя прогрес.

Because alligators are snappy and at the same time I want it prompt - Защото са крехки и през същото време исках бал.

I hope you kept the baby - Надявам се, че се държиш, скъпа.

[BlackGuardian]

Scott in? - Скот вътре?

 

Как е правилният превод на тая фраза?

[w00x]

Скот тук ли е?

Скот дойде ли?

[Dunc]

тва последното с бебто ме размаз тва сиурно го е превеждал някой кръгъл идиот хахахахах

[PSYCHOSIS]

Като става дума за бебета:

 

Let's take this baby for a spin = Прегледай това бебе за СПИН

[Curunir]

Scott in? защо да не бъде "Скот ще участва ли?" и дори буквално "Скот вътре ли е?", ако е за някаква операция, план обир и т.н.

[w00x]

Scott in? защо да не бъде "Скот ще участва ли?" и дори буквално "Скот вътре ли е?", ако е за някаква операция, план обир и т.н.

 

Защото съм гледал филма И каквото и да е, не е "Скот вътре?"

[GeorgiK]

Ебати, Агенция Фокус ме утрепа тая сутрин - "преди две години, когато Юнайтед се бяха класирали виртуално..." Това да не би да е "United were virtually through" или нещо от сорта? Ебати виртуалното класиране...

[BlackGuardian]

Скот тук ли е?

 

Не трябва ли да е "Is Scott in?", за да се преведе "Скот тук ли е?"

[w00x]

Не трябва ли да е "Is Scott in?", за да се преведе "Скот тук ли е?"

 

Труден ще е пътят ти в тая специалност дето си я избрал с тия преводи дето ги мислиш

[Curunir]

Чакай сега, защо го ироинзираш човека? Въпроса му е съвсем нормален, от граматична гледна точка Scott in? има известен проблем, а именно няма глагол.

[xXx]

Чакай сега, защо го ироинзираш човека? Въпроса му е съвсем нормален, от граматична гледна точка Scott in? има известен проблем, а именно няма глагол.

Време му е на BlackGuardian да разбере,че американците са толкова мързеливи,че чак изпускат разни такива "незначителни" думички в изреченията си

 

П.П. Ice packs-ледени пакове ... по Discovery го засякох току що

[w00x]

Чакай сега, защо го ироинзираш човека? Въпроса му е съвсем нормален, от граматична гледна точка Scott in? има известен проблем, а именно няма глагол.

 

Защото това не е вестник. Tова е филм. В разговорния английски е съвсем нормално пропускане на думи. И това не е ирония, а приятелски съвет.

[Grimjaur]

Странният народ на морската пехота

 

Чорбаджия*

 

В ДЩБ/десантно-щурмови батальон/ на морската пехота кариерното израстване е бясно – за 10 години може да се стане ротен командир капитан, а там вече кариерата като се разбърза, охо-хо, така ще се разбърза, че за 5 години ще израстнеш до замкомбат или до началник-щаб даже. Това било много отдавна, в тези златни времена, когато лейтенант със своята заплата е можел да купи телевизор, да си оправи сметките вкъщи и да пиянства цяла седмица в кръчмата.Говорят, че тогава можело на пиян матрос за пререкание да му фраснеш един тупаник в муцуната и доволният матрос няма да се разтърчи да звъни в приемната на „Комитет на войнишките майки”,в прокуратурата, по инстанции и прочие...Тогава съществувало племе от офицери замполити/заместник по политическата част – бел.прев./, които в последствие се изродили и превърнали в психолози.

Льоха Перегудов поставил кръст на кариерата си, когато получил най-красивото звание на флота – капитан.Льоха бил роден десантник, с ръст малко под 200см, с огромни юмручища и липса на каквито и да било принципи.Перегудов въобще не бил тъп и за пет години командване на ротата опознал всички тънкости и нюанси на длъжността.Всички проверяващи той посрещал в своята канцелария, без да проявява ни най-малко объркване или ужас при появата в ротата му на каквото и да е длъжностно лице, облечено в бремето на властта.Проверяващите се възмущавали от наглостта на ротния, но се шашвали, когато проверявали документацията, реда и външният вид на военнослужещите.При Перегудов всичко и винаги било в порядък.Матросите от първа десантно-щурмова рота поразявали длъжностните лица с габаритите си – в ротата нямало нито един, по-нисък от 1,80, с безумни и предани погледи, готови да изпълняват и най-шантавите заповеди.Един от проверяващите, вече на път да се побърка, изсипал следното на един матрос:

- Заповядвам ви, господин матрос, да скочите през прозореца, какво, ще скочите ли?!!

Матросът, без дума да пророни, извършил десант през прозореца на вторият етаж.Проверяващият се хванал за сърцето.Матросът-десантник се приземил, както е показано в учебника по парашутна подготовка, и прибягал обратно, в очакване на по-нататъшни заповеди.Най-злобните, невъзпитани и здрави матроси от целия флот били изпращани в първа ДЩР, където от пияници, наркомани и побойници за доволно кратки срокове ги превръщали в щурмоваци-мечта.Е, какво от това, че имали дебилни изражения, затова пък били талантливи и готови при първото подсвиркване да разкъсат всички на парчета и да изпълнят всяка заповед.

В батальона се бояли и уважавали хората от първа рота.Офицерите с боен опит от щаба се просълзявали от умиление, като гледали как матросите добросъвестно и методично повалят една след друга мишените на стрелбището, а след това, хванали носилка с „ранения” ротен, правели марш-на-скок и преходи.Льоха се изтягал на носилката и управлява ротата. Редом с личната носилка на ротния шествал ротният писар, мъкнейки огромна раница и първия зов на капитана наливал чай, подавал сандвичи или препускал да вика взводните.Веднъж на полкови учения командирът на полка провел инспекция на първа ДЩР.Целият личен състав, заедно със офицерите бил в изходно положение за лицеви опори „едно и половина”, а доблестният ротен седял пред тях в сгъваемо столче, мирно пушел и четял на подчинените си бойния устав.Комполкът се възхитил на подобен медот на обучение и незабавно пратил цялата рота да атакува хълм на 30 километра, на който се намирал командният пункт на условния противник.Льоха не обелил и зъб, а се захванал да изпълнява заповедта.

След два часа комполкът и комбатът на ДЩБ били извикани при ръководителя на ученията, един много красив и много дебел адмирал, който пръскайки слюнки им разказал „страшна” история за това, как докато той бил в КП на условния противник, попаднал под атаката на неизвестни матроси, които търчали в телняшки/моряшки фланелки – бел.прев./ и каски, бясно крещели, съвсем животински отебали цялата комендантска служба, нахлули в бункера, навързали всички офицери, задигнали всички карти и изчезнали в неизвестна посока.При което адмиралът действително се възхищавал, матросите него не докоснали, а командирът им, здравеняк офицер, ясно и точно се представил, обяснил своите действия и доложил, че изпълнява заповед, възложена му от командващия полка.Комполкът се облещил, зейнал и пуснал лиги.

След което се осъзнал как де и отрапортувал, че това било наистина негова заповед, такъв хитър тактически ход.Комполкът и комбатът получили лично от командващия флота по ценен подарък във вид на китайско фенерче(без батерии) и часвници неизвестно производство с благодарствен надпис.В първа ДЩР ротният-герой също получил награда – мъмрене.Капитанът въобще не се опечалил и вместо да изпадне в униние, провел химическа тренировка с ротата.А след това събрал офицерите си и устроил малко запойче – така някъде сандък-два с водка.Цялото командване на полка след това се опитвало да разпита матросите как за два часа може да се направи такъв, наистина „суворовки” марш, но все едно,никой не разкрил тайната, матросите правели конска физиономия и включвали бутона „Идиот”.

В първа рота имало още една специфична шегичка, наричала се „лос”. Дадените големороги животни се разделяли на няколко подвида и по документи се водели „походова отработка на елементи от ръкопашния бой”. Външно „лосът” изглеждал така-матросът, на който му се налагало да се потренира, получавал задача, какъв „лос” трябва да изобрази.Например „лос десантно-щурмови” – матросът заемал ниска позиция, издишал гръмко, слагал ръчички над челото си с дланите нагоре и получавал по дланите „прав” отляво или отдясно по избор на „стрелящия”.Походово тренираният поемал гръмко въздух,покланял се на „сенсея” и получавал някаква задача, в зависимост от длъжностното си положение.Имало още „автоматични лосове” – с приклада на автоамата по дланите,”джуджешки” – това било лека плесница по дланите, но най-весели били „музикалните лосове”. Преди получаване на удара, матросът запявал „Като в приказка скръцна врата”, а след получаването завършвал със „Всичко ми е ясно сега”.Независимо от такива неуставни безобразия, матросите били весели и жизнерадостни като фокстериери.Веднъж Льоша влязъл в своята казарма, сладко се протегнал и изревал:

- Матроооооооос!!!!

Дневалният се материализирал доволно дълго – цели четиридесет секунди.Затова огорченият ротен свалил от мощният си кръст не по-малко мощният си колан и „ с болка в сърцето” започнал да пори кожата на матроса.Той стоически изпъшквал и драпал с крака като младо жребче. След провеждане на индивидуално-възпитателната работа, матросът получил „музикален” и без капка огорчение в сърцето се помъкнал към лавката да купи цигари на ротния. За своя беда, наоколо се навъртал батальонния замполит, търсейки да свърши нещо полезно за родината. Отначало замполитът се възхитил от работата на Льоша, но след това решил, че тънката матроска душа е получила непоправима душевна травма.Замполитът отворил уста, но мислите му изфирясали и „горещото сърце” на ДЩБ успял само да пророни:

-Господин капитан, та вие!!!Вие!!!!

-За педал в зурлата ще получиш! – бързо отреагирал Льоша.

-Та вие сте чорбаджия!!! – изблеял замполитът и бързичко се оттеглил, боейки се да не получи някой „лос”, а тъй като бил старичък, едва ли би успял да понесе дори „джуджешкия”.Перегудов постоял във коридора, запалил от донесените му цигари и се замислил:”Мммм, чорбаджия, чорбаджия, ех ти!Чорбаджия, а какво, добре звучи!!”

На следващият ден матросите били бързичко научени, като се явяват на гръмкия вик на своя ротен да се представят по следния начин:

- Матрос еди-кой си се явява по ваша заповед, викали сте ме ЧОРБАДЖИ?!!!, след което матросът веднага се подготвял за получаване на „лос” и едва тогава получавал задача.Ротният замполит счел тази заигравка за прекалено сложна, но матросите бързо я отрепетирали и скоро всички в ротата прикнали към „викали сте ме, чорбаджи”.

Както винаги, неочакво тряснала проверка.При което флотът бил проверяван от кашици.В ДЩБ на заколение отправили първа рота.Бойната подготовка минала на ура.

Кашиците, без да се помайват, поставили на Льошината рота „много добре”. На всички им е известно, че нашите проверяващи оценка „отлично” не поставят даже на ротата „звездни командоси”, та ако ще и командирът на ротата да е президентът на галактиката.Майната ви, господин президент на галактиката, у вас в дневника по бойна подготовка последните стрелби с бластери са проведени, не както изисква „Курсът по стрелба с бластери”, оксидацията на скафандрите не съотвества на устава и тъй нататък.А виж, оценка „много добър” за отличната стрелба, новичките камуфлажи, отпуснати от старшината и за чудесния обед след проверката, защо да не поставим???Да, моля, заповядайте!

На следващият ден ротата я проверявали по морално-психическа подготовка и батальонният замполит, за да е от греха по-далечко, легнал в гарнизонната болницата, а цялата отговорност стоварил на замполита от първа рота.Ощастливеният замполит се помъкнал към щаба на дивизията да забира проверяващия.В канцеларията раздробили всякаква там документация, журнали, беседи, списанийца, анкети, планове по поддържане, удържане и предотврашаване.Към казармата се понесла УАЗ-ка, кихнала, задавила се, и както се оказало в последствие, задавила се завинаги. Вратичката се отворила и на белия свят се пръкнал сухоляв полковник.

-Пие!!!!!- веднага определил ротния старшина и се смотал в склада, за да приготови необходимото материално-продоволствено обезпечаване.

Полковникът бил висок, кльощав и с очила, а под мишницата си стискал белега на вечно заетия човек – черна кожена папка.Перегудов, набивайки крак и пръхтейки като млад елен, гръмогласно се представил. Полковникът интелигентно вдигнал ръка към козирката си и мръщейки се от рева на Льоша, изслушал баналната формула на представянето-поздравление.Тънкият нюх на десантника Льоша доловил лек мирис на „амбра”.В душата му веднага се прояснило и му се припила студена бира.Влизайки в разположението на ротата, проверяващият се спрял пред дневалния, заоглеждал го оцъклено, с отворена уста и при това – доволно дълго.Дневалният бодро вдигнал лапичка към беретата си, представил се, поздравил проверяващият и замръзнал като изваяние.

Льоша отначало не разбра какво докарало полковника до маймунджулъци.Дневалният, без да се смущава от такова внимание, направи плакатно лице „Враг няма да мине” и храбро се облещи в проверяващия.Е, помисли си – седи матрос на тумбочката/това е една особена поставка в руските казарми, на която стои дневалният – малко квадратно сандъче, метър на метър, с височина около 25см – бел.прев./, в ботуши 47 номер, седи си и никъде по своите дела не мърда.Помисли си – вместо лента за длъжност на ръкава,ще кажеш че е парче стоманена тръба, боядисана в червено, и химикалката за записи в дневалната книга повече прилича на стоманен прът, закачен на тумбочката с котвена верига, а редом се намира и кофата с парацала, ама не парцал като парцал, а сякаш накълцани и разплетени манилски въжета.Като че ли всичко си е както винаги, какво се е спрял?

Проверяващият с треперещ пръст посочил матроса:

-Ееее....Какво е това???

-Матрос, дневален по ротата – отговорил в недоумение Льоша.

-Ааа...какво той ...ааа – не успял да си сформулира въпроса полковника.

-Ще бъде остранено –бодро отвърнал Льоша и помъкнал полковника към канцеларията си.

Полковникът чинно се намърдал зад бюрото на капитана и започнал да проверява всякакви документи.Проверката по морално-психологическа подготовка била в пълен ход, били разлистени всички анкети, въпросници и прочие.Ротният замполит бил изпитан, разпитан и „обесен” на тема „Лоялносткъм подчинените”През това време на полковника страшно му се пиело, дъвчел сухите си устни, но ужасно се боял да поиска каквото и да било от звероподобния капитан.Започнали да проверяват анкетите за индивидуални беседи, ротният бодро обяснявал, и тук сухопътната душица решила да извика някой военнослужещ за провеждане на индивидуална беседа.

-Господин капитан, извикайте ми някое войниче. - помолил той Перегудов.

-Кого?! – не разбрал Льоша.

-Войник! – вече по-високо изблеял полковникът.

Льоша се замислил, как да достави войник на полковника.Все пак най-близката сухопътна част била в селцето Славянка, на стотина километра, така че да се достави бързо войник за някакви нужди(може и извратени!!) на проверяващия полковник било невъзможно.Но полковникът се усетил.

-Матрос, матрос извикайте, който и да е!

-АААААА – просиял Льоша, и без да става от мястот си, изревал:

-МАТРОООООС!!!!

Полковникът страдалчески се намръщил.След две наносекунди се раздало бясно тропане по вратата,влетял свободният дневален и заревал:

-Господин капита, дневалният свободна смяна матрос Кононенко, се явява по ваша заповед...ВИКАЛИ СТЕ МЕ, ЧОРБАДЖИ??!! – след което, матросът рязко заел ниска позиция и скръстил ръце в очакване на „лос”.

 

 

P.S. Полковникът все пак пил.До два часа през нощта от канцеларията се разнасяли неуверените му викове „Матрооос”, последвани от обясненията на капитана, относно видовете лосове...

 

 

*В оригиналът името е „Барин” – стара руска дума за селянин - едър земевладелец,които обикновено давал на съселяните си земя на изполица.В българският език няма подобна дума, затова се спрях като най-близко до „Чорбаджия”

 

 

С този разказ започва поредицата от разкази за капитан Льоша Перегудов, която се нарича "Парламентьор".Просто тук той се появява за пръв път.От автора знам, че в края на този месец или началото на ноември ще се появи вече цяла книга посветена на Льоха.

[Curunir]

Льоха Перегудов ...

 

Положих усилие да не го прочета като Педеругов

[Grimjaur]

Положих усилие да не го прочета като Педеругов

 

 

Първия път и аз така го прочетох...

[Grimjaur]

Не давайте водка на летците

 

 

Не давайте водка на летците!

Веднъж на общо сборище, или иначе казано, на съвещание, когато присъствали всички големи началници, доблестните летци се оплакали:

- Малко ни е информацията по зоната за контра-терористичните операции, летим и не знаем под нас бандити ли има или групи спецназ(което при сегашните наши юридически разчети е..хъм, как да го кажем по-културно..е, да кажем чиста монопенисуалност).

- За какъв х♚й ви е пък на вас информация? – възмутил се началник-щабът на групировката – и така е трудно да направим плановите полети, а вие като узнаете, че под вас има бандити, винтовете в задниците ви се завират...Макар и...Добре!.Началник-разузнаването да осигури на нашите крилати братя нужната информация.

НР натоварил с тази задача спецназовския началник, той пък от своя страна прехвърлил задачата на „придворния” Ханкалински отряд, който и така се намирал точно до авиобазата. Но забравил главният спецназовец, че трябва да постави задачата на определен човек, а не да я предава на комбата през полуумния лейтенант, дежурящ тази нощ по център. Линчокът цяла нощ играл на „Волфенщайн” и към сутринта забравил всичко останало на света.Даже при смяна на наряда той опитал да се представи като агент Блазкович, за което бил осмян от другия, точно такъв лейтенант, който въобще не играел „Волфенщайн”.Новият дежурен застъпил, седнал зад компа и пуснал „Казаци”.

Някъде към 11 предиобед, на КПП-то на отряда се появил, вече издъхващ от жегата, подполковник в полетна униформа, усилено стараейки се да изобрази началник-разузнаването на авиобазата. Той се помаял малко на КПП-то и се опитал да проникне на територията на отряда, но бил заловен от бдителния дневален.След половин час уговорки и увещания, дневалният разбрал, че е пристигнал някакъв летец, ама защо е пристигнал, дневалният от якутска* народност не разбрал.

- Кажете на своя началник по разузнаването, че са дошли летци за сводката. – примолил се той на войника.

- Аха – отговорил войника и се помъкнал към телефона, топейки се от жегата.

Петнайсет минути въртял ръчката, сладко се прозявал и докато ръчката се въртяла, от главата му излетели всички сведения, които трябвало да доложи на дежурния.Най-накрая успял да се свърже с дежурния, у който „казаците” вдигнали бунт и затова той нервничел.

- Е, к’во искаш, елен такъв? – попитал той в слушалката.

Войничето якут си спомнил за елените, заусмихвал се, замечтал се...

- Мамка ти, к’ъв х♚й ти тряя??!! – закрещял дежурния.

- АААА, господин лейтенант, тука летците са дошли за водка – изсипал дневалния.

- К’ва водка, да го еба?Летци? На тях, мамка им, какво, спиртът ли им е малко? – кипнал дежурният – Пращай го на майната му, няма у нас водка!

Дневалният мръднал рамене и се върнал при летеца-разузнавач.

- Няма –казал му той. – Навярно са продали всичко.

Шашнатият летец отворил уста и решил да мине по-късно. По-късно летецът все пак се добрал до някакви резултати, дневалният позвънил на дежурния, дежурния позвънил на началника на операциите, решавайки, че щом летците са дошли за водка при начопера на отряда, то нека той да се оправя. Дошъл небръснатият начопер облечен без значение от жегата с ШПС(шапка-педерастка-спецназовска) и великолепни ГТС(гащи танкистки сини). Узнавайки, че са дошли летци, на всичкото отгоре за водка, капитанът начопер не се втурнал в атака, а внимателно, по разузнавачески, все пак чрез посредничеството на дневалния, си изяснил, че летецът-разузнавач е дошъл (май) по заповед на началник-разузнаването на групировката.

- Бах мааму – помислисл си начопера – сегинка ще звънна нагоре, да видим какви са тия работи. Свързал се той се с дежурния спецназовски начопер и внимателно се поинтересувал, имало ли е такава заповед, за даване водка на летците.Шашнатият начопер не тръгнал да си троши главата, а тактично се измъкнал с оправданието, че току-що е застъпил, след малко ще се появи шефа, да пита него.

Главният спецназовец си седял в кабинета, приемал доклади от подчинените и тук, изведнъж, летци дошли и търсят водка, при това говорят, че началникът на групировката им разрешил да искат водка у спецназа.

- Знаеш ли какво, приятел, нека комбатът позвъни на началника, водката е лична работа, има излишна, дайте им малко, все пак аз на вас не мога да ви заповядвам.

Летецът-разузнавач постоял на КПП-то, плюл на всичко и се помъкнал в палатката си да пие разреден спирт.Спецназовският комбат, узнавайки, че трябва да позвъни на началника на групировката, грабнал слушалката, свързал се и се оплакал цветно от изнаглелите летци, които на тълпи обсаждат КПП-то на отряда, просят водка и се прикриват зад него.Началникът обезумял и гневно изръмжал в слушалката:

- Не давайте водка на летците!!!

След което се свързал с началника на авиобазата и му наговорил разни лоши неща, за това, какво мисли за летците и техните нрави.

Като последствие, вечерта, който се мернел пиян пред очите на началника, му лепвали строго мъмрене, в това число и на летеца-разузнавач, който се налочил с разреден спирт.На него началникът казал и допълнително:

- Ти, подполковник, вместо да смучеш спирт, да беше взел разведсводката от спецназа.

................

На сутринта, още в 8 часа, полутрезвият подполковник бил пред КПП-то.Познатият ни вече дневален-якут, все още неотстъпил от наряда, виждайки летеца, взел телефона и доложил:

- Господин лейтенант, летците пак са се домъкнали за водка!

 

 

 

 

*Якутите са тюркски народ, свързан с руската република Якутия, разположена в далечния североизточен край на Русия. Живеят също така в огромните области, простиращи се до р. Амур, гр. Магадан и о. Сахалин и в Евенски автономен окръг.Обикновено са символ на тъпотия, както и чукчите.

[Grimjaur]

Давай за

 

От сурови облаци небето потъмняло

Нервите като китарна струна опънати

А времето застинало - сякаш вечност

Дъжд барабани от сунтрин до вечер

Пръснаха нас по всички направления

танкове,пехота,огън! артилерия

Нас ни убиват, но ние оживяваме

и отново в атака се хвърляаме

 

Давай за живота, давай брат до края

Давай за тези, които бяха с нас тогава

Давай за живота, да бъде проклета войната

Припомняме тези, които бяха с нас тогава

 

Небето над нас - в оловени облаци

Разтила се ниско мъгла разкъсана

Иска ми се да вярвам, че всичко вече приключи

Само да оцелее приятелят ранен

Ти потърпи, братче, не умирай сега

Ще живееш още, дълго и щастливо

На свадбата твоя ще потанцуваме

И към небето дечица ще подхвърляш

 

Давай за живота, дръж се брат до края

Давай за тези, които те чакат у дома

Давай за живота, да бъде проклета войната

Припомняме тези, които бяха с нас тогава

Давай за тези, които те чакат у дома

 

Давай за тях, давай за нас

И за Сибир, и за Кавказ

И за приятелите, и за любовта

Давай за вас, давай за нас

И за десанта, и за спецназ

За бойните ордени

дай да се изправим, старче

 

Давай за живота, давай брат до края

Давай за тези, които бяха с нас тогава

Давай за живота, давай брат до края

Припомняме тези, които бяха с нас тогава

 

Давай за живота, давай брат до края

Давай за тези, които те чакат у дома

Давай за живота, давай брат до края

Давай за тези, които те чакат у дома

 

В стария албум намерих фотография

Дядо, той беше командир от Червената армия

"На сина ми за спомен.Берлин, четиредет и пета".

От отишлия си век възпоминания.

Мирис на трева непрекършена

На земята стоновете, от бомбардировки разорана,

чифт войнишки ботуши измачкани

Воини нови, воини стари

 

Давай за живота,

давай за тях.

Давай за живота,

Давай да си припомним тези, които бяха с нас.

 

Не съм вярвал, че ще ми се наложи да превеждам тази песен....