Преводна литература

[Grimjaur]

Има тема за собствено творчество.Има и неофициална гилдия на преводачи във форума.Какво предлагам да се прави в тази тема: пускайте неща, които сте превели, независимо от какъв език.Докажете майсторството си. Аз /не се считам за преводач, просто превеждам за собствено удоволствие/ откривам темата с превод от руски.

 

Автор:Андрей Владимирович Загорцев

Псевдоним:Горец-02

Жанр: кратък разказ

Тематика: Война

 

Чувство на дълбок непатриотизъм

 

Пролетта на 95-та година, когато имаше малко затишие в красивият и спокоен град Грозни, аз се домъкнах на „боен” кон при шефа си и си поисках една седмица отпуска. Шефът ме мотивираше с различни интересни думи, аз мотивирах него, апелирах на скорошното си раняване и контузия, накрая нашият полковник се изплю в моя посока, но улучи обувките си и каза:”Майната ти, след седмица да си като щик”.

След като инструктирах всички, които може и не може, аз се засилих към Родината.Още с пристигането си, родителите ми напълниха главата с наставления, поучения и прочие глупости, поседяхме с роднините на масата, след което аз най-накрая се добрах до собствения си апартамент.Там съответно презвънях на всички приятели-познати и вечерта се започна грандиозно напиване. Хора имаше много, водка и мезета – още повече, произнасяха се тостове, пееха се песни, някой тихо и интелигентно, чисто по цивилному, повръщаше в тоалетната.

В процеса на напиването се раздаваха няколко телефонни звъна и чийто бодър мъжки глас питаше:

- Това ли е квартирата на еди-кой си?

-Да-отговарях аз.

-А утре у вас ли ще сте?

-Да, мамка му, идвай, ще си допием!-изръмжавах аз и захвърлях слушалката.

Така няколко пъти и аз накрая пратих звънящия на неговата далечна прародина. Доста след полунощ, изпратил всички, се бухнах да спя.

На сутринта, събуждайки се сам, дълго не можах да осъзная къде съм и страшно крещях:

-Скамейкин, мършо, къде е кафето, грей банята!!...

Накрая се сетих, че моят матрос Скамейкин е останал в Грозни и водата не трябва да се грее на „дизеловката”, а просто да завъртя крана.Как да е станах и се облякох криво-ляво, след което се помъкнах към кухнята. И тук в мозъка ми се набиха трелите на входния звънец...”Кой ли идот се е домъкнал?”-помислих си аз и отидох да отворя...

На стълбищната площадка стояха двама интелигентни милиционери и някакъв капитан с инжерни петлици на новичкия камуфлаж.

-Здравейте – бодро произнесе той.

-Здрасти – изръмжах аз-Кво искаш?Кво не искаш?

Капитанът кимна доволно, явно външният ми вид му достави истинско наслаждение: стои полупияно тяло в разкъсан потник, с пресен белег на мутрата и се репчи. Сдържайки напиращото в него негодувание, капитанът прекалено учтиво ме помоли да тръгна с тях. Аз си помислих, че на нашите градски власти е станало известно по някакъв неведом начин за завръщането на доблестният герой от чеченската война и искат да ме поканят на някакъв прием...Капитанът каза, че те по принцип са с кола, аз смених чехлите на кецове, навлякох някакво спортно яке и се спуснах с тях към входа.

Нататък всичко прилича на глупашки сън...

Пред входа стоеше „луноходка” и докато аз стоях зяпнал, куките на бърза ръка ме натикаха в „маймунарника” и заключиха вратата.

-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, кво правите бе, уроди?!-закрещях аз.

-Мълчи, тъпанар, набяга се – каза капитанът, докато ушевите се хилеха зад него.

По-нататък всичко приличаше на театър на абсурда...Замъкнаха ме до военното окръжие, натикаха ме в актовата зала към купчина полупияни наборници, на вратата стоеше някакъв кашик и гордо разглеждаше наборниците...Да крещя на някой, че съм старши лейтенант от разузнаването на Тихоокеанкия флот, че току-що съм пристигнал от щурма на Грозни, беше безсмислено.

След това пристигна същият този капитан, който се оказа началник на отдела по наборниците, започна да чете списъците на командите и да изслушва желанията на абсолютно нежелаещите да служат наборници.Аз тъпо си седях на една табуретка и мълчах. Тук влезе военкома и капитанът изкомадва:”Мирно!”... Трябва ли да говоря, че аз по навик скочих и изпънах ръце по шевовете?Останалите наборници гледайки мене, лениво взеха да се изправят.Военкомът каза няколко привествени думи, след което ни представи сержантът-кашик, който започна да ни обяснява колко е яко да се служи в пехотата.Разказът на сержанта аз подобрявах със свои забележки.

-Вие ще се научите да стреляте с всички видове стрелкови оръжия-обещаваше той.

-А кво, тебе не са ли те научили?- попитах аз.Военкомът ръмжеше, капитанът се червеше, а набирниците се скъсваха да се хилят.

-А аз...-изрепчи се кашикът.

-Какво ти, писарушка си ти, я какви бузи си отпрал-изръмжах му аз.

Сержантът реши, че аз със сигурност ще попадно при него и тогава ще му ям главата. Той скрито ми показваше юмрук, нещо ръмжеше и се заканваше.Накратко – прекъснах им представянето.Военкомът ни навика, вдигна мене и ми каза следните думи:

-Вие, господин наборник, вече няколко години бягате от службата.Сега трябва да отдадете дължимото на Родината и аз лично ще се постарая вие да попаднете под ръководството на господин сержанта/кашикът радостно изкряка/.

-А кой ви е казал, господин подполковник, че аз със нещо съм длъжен на Родината???

И за какво в кашимерията/ аз специално наблегнах на думата „кашимерия”/??? Та две години да търча покрай някое беемпенце?

Военкомът отвори уста и едва успя да попита:

-Ама вие знаете и какво е БМП,а???

Аз без да се бавя му изредих ТТД на БМП-1, БМП-2 и БТР, всичко, което помнех от училището.Кашикът се обърка, притихна и не разбираше какво става около него – толкова умни думи за БТР-а, навярно и в частта не е чувал.Военкомът хлъцна, изгледа косо капитана и ме попита:

-Та ти си готов сержант, за какво не искаш да служиш?

-Има една причина, господин подполковник, но за това трябва да си ида до вкъщи, да взема някои документи.А вие напразно ме нарекохте сержант.

Военкомът побесня, каза никъде да не ме пускат и излезе.Капитанът, злобно потривайки ръце пристъпи към мен заедно със сержанта:

-Да идем да побеседваме, господин наборник.

-Да идем, капитане – доволно интимно му отвърнах.

И така, запътихме се към кабинета на капитана, като сержантът се опитваше да ме ободри с подтиквания.Тримата влязохме в капитанския кабинет и на мен ми стана ясно, че сега ще ме образоват с юмруци.

Така и беше.Капитанът седна зад масата си, а сержантът се опита да ми фрасне един в лицето.Аз добросъвестно приех заряда...Сержантът отвори уста и само изхълца. Аз със цялата си злоба и ненавист му вкарах един лоу-кик в лявото бедро.Мда, четири години в училищната секция не са отишли напразно.Сержантът падна на четири, като с ръце се опитваше да хване ударения си крак.Капитанът се опита да скочи.

-Ти, кво, капитане, с неуставни действия си решил да се занимаваш? – злобно изсъсках аз. Той,мълчейки, отвори уста. На излизане дадох прощален ритник на сержанта и гордо се отдалечих от военното окръжие.

 

....

 

По-нататък разчетът на времето мина на минути.Разбирайки, че сега ще тръгнат да ме гонят, взех такси и се втурнах към вкъщи.

Вкъщи успях да се обръсна, да сложа третата старшилейтенантска звезда на пагона на черния си мундир, да окача медала”За храброст”, сложих документите в джоба, едва-що бях нагласил баретата и преивел себе си в приличен вид, и се разнесоха настоятелни звънения...И викове...”Ако не отвори-разбивайте!”...Аз широко отворих вратата.Мда, в групата по залавянето ми влизаше и удареният от мене сержант.Нямата сцена от „Ревизор” на Гогол е нищо в сравнение с нямата сцена, която видях пред себе си.

-Е, кво, тръгнахме ли, добитъци-изръмжах аз,заключих вратата и най-спокойно се спуснах към „луноходката”.

Трябва ли да казвам, че през целият път сержантът-кашик пътуваше в „маймунарника”, със страх ме поглеждаше и леко се мръщеше от болки в крака,а капитанът пазеше героическо мълчание.

..............

-Е, извинете, господин старши лейтенат, объркал е нещо началникът на отдела по наборниците, или когато сте постъпвали в училището, друг е бил на негово място и са осрали нещата, пък не са се сетили да погледнат в постъпващите във военните училища,мдаааа...

Вечрта капитанът ме замъкна в кръчмата, а купчината „мои” наборници, като ме видяха в униформа задълго изгуби дар-слово.И естествено, всички пожелаха да служат в доблестната морска пехота.

 

 

 

 

След правилната забележка.

Оригиналният текст:

 

Весной 95 года, когда было небольшое затишье в красивом и спокойном городе Грозный, я на "борзом" коне подкатил к своему шефу и вытребовал себе неделю отпуска. Шеф меня мотивировал всякими нескучными словами я мотивировал шефа и аппелировал к своей контузии и ранению, наконец наш полковник плюнул в мою сторону но попал себе на ботинок и сказал "Х..й с тобой чтоб через неделю как штык"..

Проинструктировав всех кого можно и нельзя я дернул в к себе на родину. По приезду я выслушал от предков кучу причитаний и наставлений, посидел за столом с родственниками и убыл на свою квартиру. там соответствено обзвонил всех друзей приятелей и вечером началась грандиознейшая пьянка. Народу было много водки и закуски еще больше, произносились тосты пелись песни , кто-то тихонько и интиллегентно , чисто по граждански блевал в туалете. В процессе пьянки раздавалось несколько телефонных звонков и чей то бодрый мужской голос спрашивал

- А ето квартира такого то ??,-

-Да, отвечал я,

- А вы завтра на месте будете??,

- Да мля, ззаходите, похмелимся бравировал я, и бросал трубку, и так несколько раз, скоро мне это надоело и я послал звонившего на его далекую прародину....

Далеко за полночь проводив всех я бухнулся спать.

С утра встал сам, долго не мог понять где нахожусь, истошно орал

-Скамейкин, падла хде кофее, грей душ...

Наконец я понял, что мой матрос Скамейкин остался в Грозном и душ не надо греть на солярке а просто надо открыть кран.Кое как поднявшись и одевшись я поплелся на кухню. И тут в мозги ворвалась трель дверного звонка...

" кого это прет ??" подумал я и открыл дверь...

На лестничной площадке топтались два интиллегентных миллиционера и какой то капитан с инженерными петлицами на новеньком камуфляже..

- Здрасте бодро произнес он,

- Здорово, буркнул я,- че хотел ? че не хотел ???

капитан кхмыкнул, видно внешний вид мой доставил истинное наслаждение, действительно стоит полупьяное тело в трениках майке, со свежим шрамом на морде и дерзит. Сдержав бившее его изнутри негодование капитан весьма вежливо попросил меня проехатся с ними..... Я подумал что каким то образом, нашим городским властям стало известно, что доблестный герой чеченской войны приехал в родной город и хотят меня пригласит на какой нибудь фуршет.

Капитан сказал что в принципе они на машине и я накинув спортивную куртку и поменяв тапки на кроссовки спустился с ними к подьезду. дальше все напоминало дурной сон.

Возле подьезда стоял "воронок", и пока я стоял открыв рот менты быстренько впихнули меня в обезьянник и захлопнули дверцу.

-ЭЭЭЭЭ урроды вы чё творите, заорал я

-Молчи придурок отбегался, сказал саперный капитан, менты поддержали его ржанием.

дальше все напоминало театр абсурда. Меня привезли в военкомат и засунули в актовый зал к куче полупьяных призывников, на дверях стоял какой то мабутей и гордо гноил призывников.

Кому то орать , что я старший лейтенант представитель разведки ТОФА и тока что прибыл со штурма Грозного было абсолютно бессмысленно......

Потом пришел тот самый капитан который оказался начальником отдела призыва он начал читать списки команд и выслушивать все пожелания абсолютно не желавших служить призывников.

Я в прострации сидел на табуретке и молчал..

Тут зашел военком и капитан скомандовал"Смирно"

надо ли говорить что я по привычке вскочил и вытянул руки по швам остальные призывники глядя на меня лениво начали подыматся.

Военком сказал пару напутственных речей потом представил мабутейного сержанта который попытался рассказать как клево служить в пехоте....

рассказ сержанта я сдабривал своими замечаниями.

- вы научитесь стрелять из всех видов стрелкового оружия, -верещал толстый сержант

- а тебя не научили ??? спрашивал я

военком хмыкал, каптаитан ,багровел, призывники ржали..

-да я ,!!!!!ерепенился мабутей,

-да ты писарь видать, вон щеки какие, бухтел я

Сержант решил, что я точно попаду к ним в часть и тогда мне капец.. он мнеисподтишка показывал кулаки что то гундосил..короче выступление я сорвал.Военком прикрикнул на нас поднял меня и сказал такие слова,

- Вот вы товарищ призывник несколько лет бегали от призыва, а теперь вам придется отдать Родине долг, я лично позабучусь о том что бы вы попали, в одну часть с товарищем сержантом,-

мабутей довольно крякнул.

- А кто вам сказал товарищ подполковник, что я родине что то должен ??? а почему в мабуту?? (я специально акцентировал слово мабута ) че два года возле какой нибудь бмпшки загибатся ???

военком открыл рот и сумел сказать,-

- а вы и знаете,что такое БМП а ???,

я неторопясь выдал ему расклады и про БМП -1, и БМП-2 и про БТР, все что помнил с училища.

мабутей притух, он попутал все на свете и не понимал, что творится, столько умных военных слов про БМП он и в части то наверняка не слышал.Военком удивленно хрюкнул и покосился на кэпа, а потом спросил меня

- Вот ты же готовый сержант, и почему же не желаешь служить ???

- Есть одна причина, товарищ подполковник но для этого мне надо домой, кое какие документы взять, а сержантом то вы меня зря обозвали.

Военком психанул, скзал, что бы меня никуда не отпускали и вышел.

Кэп злобно потирая руки двинулся вместе с сержантом ко мне.

- Пойдемте побеседуем, товвварищ призывник.

-да пойдем капитан.,- весьма фривольно сказал я.

Мы двинулись в кабинет к капитану, а сержант мабутей пытался толчками меня подбодрить.

мы все втроем зашли в кабинет и я понял, что щас меня начнут воспитывать кулаками.

так оно и было. Капитан сел за стол а сержант попытался заехать мне в фанеру. Я добросовестно принял заряд...

сержант хмыкнул и тока открыл рот... Я впечатал ему со всей ненавистью лоу-кик в левое бедро. Мда четыре года занятий в училищной секции даром не прошли сержант рухнул кулем на четыре кости и зашкреб руками пытаясь обнять свою ушибленную ногу. Капитан попытался вскочить..

- чё капитан неуставняком решил занятся??,злобно вопросил я его.

Он молча открывал рот.

напоследок дав волшебного пендаля сержанту, я гордо удалился из военкомата. ...

Дальше отсчет времени пошел уже на минуты, понимая что меня будут ловить, я подхваил такси ив спешном порядке ломанулся.домой.

Дома я успел побрится, приколоть на погоны ещё училищного черного ПШ третью старлеевскую звезду, прицепил недавно полученную "отважную" медаль,отбить как полагается берет и засунуть в карманы документы. и только я привел себя в надлежащий вид раздались требовательные звонки в дверь.. и крики... Если не откроет ломайте.......

Я широко распахнул дверь..... М да в группу захвата теперь входил и ушибленный мною сержант...

немая сцена из РЕВИЗОРА была ничто с той немой сценой которую я увидел.....

-Ну чё поехали имбецилы, брякнул я и спокойно закрыв дверь начал спускатся к "воронку" Надо ли говорить что сержант мабутей

ехал до военкомата в обезьяннике со страхом посматривал на меня и тихо поскуливал. Капитан хранил героическое молчание.

.........- Ну извините товарищ старший лейтенант, напутал начальник отдела то, напутал, вы когда поступали в училище то в отдел на призывниках другой сидел, и что то не срослось там, вас разыскивали как уклоняющегося.. а по поступившим в Военные учебные заведения не догадались глянуть м.дааа. вечером капитан выставлял мне "кабак".. а куча "моих " призывников увидев меня в форме надолго решилась дара речи... все как один возжелали служить в доблестной МП.

 

 

Ваш ход.

[BlackGuardian]

Според мен трябва да се слага и нещото което превеждаш, за да може да се направи сравнението, защото много от хората може да не могат да намерят дадените откъси.

[Grimjaur]

Добър съвет.

[Psihara^^]

А според мен темата е абсолютно излишна. Ако ша си мерите пишките, го правете на живо.

[Grimjaur]

А според мен темата е абсолютно излишна. Ако ша си мерите пишките, го правете на живо.

 

 

Глупав коментар от моя страна, извинявам се.

[Curunir]

[chistacha]

Нещо от мен:

Езиковто ранообразие в служба на демократичния гражданин нa Европа

Могъщата иделогия на национализма, влезнала в историята края на 18-ти и началото на 19-ти век, имаше значителни последствия  върху разбирането на културното и езиковото разнообразие. Етноцентричния национализъм имаше решително влияние върху гледната почка и политическите действия, както в дясно така и в ляво на шахматната политическа дъска. Тя даде оправдание за употребяване на малцинствата и колонизацията на други народи. Съчиненията на Дж. С. Мил, също както тези на Енгелс са много значими в това отношение; според тях прогресът изискваа интеграция на дрбните култури в големите. Останките от туземците от миналото (според Мил) или етническото безредие (според Енгелс) беше осъдено да бъде „погълнато” или „изкоренено”. Макар че, в „Манифеста на комунистическите партии”, Маркс написа, че пролетариата нама националност, марксистите като либералите през 19-ти век считаха великите нации за посредник на историческата революция. Малките национални групи бяха считани за изостанали и в застой, те трябваше да забравят тяхната национална идентичност и да се слеят в една голяма нация.
Мил поддържал еднакво, че било практически невъзможно да имаш свободни учреждения в страна съставена от различни националности. При един народ, чиито членове не симпатизират на съотечествениците си, несъмнено ако не четат, нито говорят на един и същи език, единството на общественото мнение, нужно за функционирането на едно представително правителство не може, според Мил, да съществува.
За нещастие някои отговорни политици в Европа споделят тази лъжлива теория. Но швейцария представлява доказалство за обратното: това е една държава, в която съжителстват 4 различни езика и където свободните учреждения и представителния парламен съществуват от дълго време. Освен това, някои наскорошни опити, крайно трагични, показват, че всяка мечта за една държава етнически „чиста” може само да доведе до нещастие.
Европа, каквато се опитваме да създадем и където искаме да бъдем отговорни граждани, трябва да бъде една Европа, която да установява единство в многообразието; една Европа, която да отценява, подхранва и прославя своето многообразие като невероятно съкровище; една Европа, в която да срещаш другия е една всекиденвна реалност обогатяваща и стимулираща, една Европа на граждани съзнаващи своите права и това което е още по-важно, съзнаващи правата на другите и отговорностите, които прозтичат; Европа до колкото в качеството си на вълшебна симфония, в която множесвото от различни гласове създават хармония, хармония между уважение към достойното равенство на всяко човешко същество.

Превод на статия от учебник по френски за 11клас

[PSYCHOSIS]

Идеята на темата е добра, но има един малък недостатък - различните юзъри знаят различни езици и ако юзър А постне превод от немски и оригинала, юзър Б, който знае френски, няма как да разбере дали преводът е добър, или не.

 

Иначе респект за тези, които превеждат за удоволствие. Аз отдавна минах на страната на меркантилните копелета Иска ми се в свободното време да превеждам субтитри, защото съм адски възмутен от "творчеството" на "преводачи" като baby2go, tuzara и разни други малоумници, които смятат, че правят услуга на незнаещите, но всъщност бълват глупост след глупост. Само дето такова нещо като свободно време няма, а когато се появи, последното нещо, с което искам да се занимава, е още преводи. Както и да е..

 

Струва ми се, че ще е забавно да постваме некадърни опити за превод (ако вече няма такава тема).

[Curunir]

Преди около 5-6 години бях превел два или три кратки, надрусани разказа на Х. Лъвкрафт, трябва да си разровя архивните CD-та у нас, довечера може да льопна нещо

[Grimjaur]

Струва ми се, че ще е забавно да постваме некадърни опити за превод (ако вече няма такава тема).

 

 

Съгласен съм Днес ще изровя няколко доста бездарни опита за превод на субове.

[RaptoR]

Съгласен съм Днес ще изровя няколко доста бездарни опита за превод на субове.

 

Редник, като заговорихме за субове аз всичко на всичко преведох два филма навремето (D-tox и Irreversible). Причината да ми дойде тая откачена мисъл в главата се появи докато гледах първия филм. Като изключим, че се попилях от смях, накрая му оправих целия превод. Субтитрите ми още се откриват в subs.unacs.bg, вътре си стои и файла "коментари на пострадалия"

 

Ето оригиналния му текст:

 

Tyi kato se vidja, che nikoi ne e prevel toja film kato horata,

a v njakoi ot "prevodite" imashe takiva nezemni gluposti dostoini za

biseri na vsichki vremena reshih da ne lishavam zritelite ot udovolstvieto

da razberat za kakvo stava rech v toja film go poprevedoh kato horata.

 

Izrichno preporychvam na hora, koito si njamat ponjatie ot angliiski da ne

si gubjat vremeto da pishat subs, che samo po-goljama belja pravjat. Primerno

chovek koito prevejda "Let's find that crazy piece of shit and frost his ass" kato

"da namerim tova ludo parche lajno i frosti negovoto magare" !?!?!?!?!?!?!?!

ne biva i da si pomislja za takiva raboti kato subs.

 

RaptoR

 

Това е най-уникалната глупост, която съм виждал в български субтитри през съзнателния си живот....

[Grimjaur]

Госин капрал, аз от английски НЕ ПРЕВЕЖДАМ щото не мога. Аз превеждам от руски.

[PSYCHOSIS]

Предлагам този, който поства някакви скапани преводи, да има задължението да напише и правилния превод, за да може хората, които не знаят дадения език, да разберат колко скапан всъщност е въпросният скапан превод

 

Тези дни попаднах на отчайващи неща, но всичко вече е затрито. Оттук нататък ще си водя записки

[Curunir]

Ако не се лъжа в Crank: "She's in the van" = Тя е във ваната! Yessss!

[Grimjaur]

Пошлост в редовете на военното разузнаване

 

Вече е втората война 2001, аз доблестно замествам комбата.

Нашият отряд, нещо като портиери, стои на площадката за кацане/излитане в Ханкали, в резултат от което всички комисии идват при нас и всички неизпълними задачи възлагат на нас....Пристига нашият най-главен спецназовски ТАТКО, привиква нашият батко комбат при себе си в отдела.Батенцето ни е човек печен и стар та побелял в спецназ, „действащ” тук по-стар от него няма, но не си поплюва и езикът му е остър.Спецназовският ТАТКО отдавна го знае и обича. И тъй комбатът с главния разговарят, а на мен ми пращат проверка във вида на здрав доблестно-миловиден полковник, с папчица под мишница.Водя го аз по разположението, по палатки, всякакви тилови обекти.Нещо го привежда във телешки възторг, нещо го кара да се мръщи, недостатъците записва във „специално определен” бележник.Може да се каже, че вече сме огледали всичко, и тук той ме спира и произнася фразата:

- Слушайте, майор, а защо тук навсякъде фотографии на голи жени висят??Това е странно!!!

А аз си мисля, че по-странно щеше да бъде, ако висяха голи мъже, но отговарям, стараейки се ясно и точно да формулирам изречението:

- Господин полковник, командировката е 8-9 месеца, в отряда жени няма, в отпуска не ходим, затова мастурбираме!

- КАК!!!!!!!????-очите на полковника изскачат от орбитите.

- Е, как?Как? Има дванайсет начина – и аз започвам да броя на пръсти – с китка, с лакът, с рамо, с обратен захват, прав, по македонски....

- КААААААААААААК???По македонски?

- Е, това е като стрелба с две ръце....

Полковникът почервенява:

- Вие!!! ВИЕ!!!Майооооооооооор, незабавно с мен в отдела!!!!

Води ме полковникът към ясните очи на главния спецназовски ТАТКО, а мен не ме е страх, какво ще ми направят???По-далече от Чечня няма да ме пратят, а майор и дявол знае колко време ходя.Пристигаме, нахълтваме при Главния, а той седи с нашия комбат, кафенце пийват, усмихват се.

Полковникът прибягва към Спецназовския ТАТКО:

- Господин полковник, в 000 отряд на Спецназ МАСТУ.......АТ!!!!

ТАТКО доволно кима с глава:

-Да,да, знам, аз сам съм им разрешил.Комбатът току-що нов начин ми разказваше, такъв интересен.Я, Толя, разкажи на полковника, че той не знае.....

 

Днешният превод, който правих за Мирката, малко набързичко.Авторът е горният, а който е служил, ще го оцени.

[gado]

Пошлост в редовете на военното разузнаване

 

Добре бееее !!

 

От къде ги копаш такива ? Питам защото ми се ще да си ги чета в оригинал, руския сленг трепи рибата с права лопата.

 

Edit/ Ха ха ... копирах си адресът. Ся ще пада разцепване.......

[Grimjaur]

http://artofwar.ru/z/zagorcew_a_w/

 

Аз сега чакам да ми прати неговата нова книжка.Има една серия от разкази - "Парламентьор"/"Переговорщик/, та героите от тия разкази ще са в книгата, чак не спя от нетърпение!

[Curunir]

От забвението - Х. П. Лъвкрафт

 

Когато последните ми дни ме застигнаха, и досадните дреболии на съществуването започнаха да ме докарват до лудост, подобно на малките капчици вода, които мъчителите оставят да падат непрестанно върху една точка от тялото на жертвата им, аз обикнах сияйното убежище на съня. В сънищата си открих малко от красотата, която бях търсил напразно в живота и бродех из древни градини и омагьосани гори.

Веднъж, когато вятърът беше лек и благоуханен, чух югът да ме зове и се зареях безвременен и замечтан под непознати звезди.

Веднъж под нежния дъжд се понесох с лодка по мрачен поток под земята, докато не достигнах друг свят на лилав сумрак, с градини, които преливаха цветовете си и с безсмъртни рози.

Веднъж вървях сред златна долина, която водеше към сенчести гори и руини и свършваше с огромна стена, позеленяла от древни пълзящи растения и пронизана от малка врата от бронз.

Много пъти се разхождах в тази долина и все по-дълго се задържах сред призрачния здрач, където гигантските дървета се гърчеха и виеха гротескно и сивата земя се протягаше влажна от ствол до ствол, на места разкриваща покритите с плесен камъни на погребани храмове. И винаги целта на моите копнежи беше могъщата, обрасла стена с малката бронзова врата в нея.

След време, докато дните в осезаемия свят ставаха все по-непоносими заради сивотата и еднообразието си, често се понасях в упояващо спокойствие през долината и сенчестите дъбрави, и се чудех как мога да ги уловя и да ги направя свое вечно обиталище, тъй че да не ми се налага да изпълзявам обратно в един сив свят, лишен от нови преживявания и цветове. И като гледах малката врата в огромната стена, почувствах, че отвъд нея лежи страната на мечтите, от която, щом веднъж влезеш, няма завръщане.

И тъй, всяка вечер в съня се стремях да намеря скритата ключалка на вратата в обраслата с бръшлян древна стена, въпреки че беше извънредно добре прикрита. И си казвах, че царството зад вратата е не само по-непреходно, но и по-прекрасно и сияйно.

Една нощ в града на сънищата Закарион, намерих пожълтял папирус, изпълнен с размислите на мъдреците на съня, които някога са живели в тоя град и които бяха твърде премъдри, за да се родят някога в света на будните. Там бяха написани много неща относно света на сънищата, и сред тях беше знанието за златна долина и свещена дъбрава с храмове, и висока стена, пронизана от малка бронзова порта. Когато видях тая мъдрост, разбрах, че се отнасяше за местата, които аз често посещавах и затова четох дълго от пожълтелия папирус.

Някои от мъдреците пишеха с разкошни думи за чудесата отвъд непроходимата врата, но други разказваха за ужаси и разочарование. Не знаех на кои да се доверя, но все пак жадувах все по-силно да премина завинаги в незнайната земя, защото съмнението и потайността са най-великата примамка, а и никой нов кошмар не можеше да бъде по-ужасен от дневното мъчение на смазващо обикновеното. И когато научих за опиата, който ще отключи вратата и ще ме пусне да мина, аз се реших да го взема щом се събудя.

Снощи погълнах таблетката и отплавах замечтано сред златната долина и сенчестите гори, и когато този път достигнах древната стена, видях, че малката бронзова врата беше открехната. Отвъд идваше зарево, което странно осветяваше огромните, извити дървета и върховете на погребаните храмове. И аз се понесох напред изпълнен с радост, очаквайки да видя великолепието и блясъка на страната, от която нямаше да се завърна.

Но когато портата се отвори широко и магията на опиата и съня ме тласна напред, аз разбрах, че всички гледки и красоти свършваха, защото в тази нова страна нямаше нито земя, нито море, а само бялата празнота на безлюдно и безкрайно пространство. И така, по-щастлив отколкото някога съм се осмелявал да мечтая, аз се разтопих отново в тая естествена безкрайност на прозрачно забвение, от което демонът Живот ме извикал за един кратък и безутешен час.

 

Друс, друс! Хапове, anyone?

[Curunir]

DOUBLE POST! :ph34r:

 

Това, което луната разкрива - Х. П. Лъвкрафт

 

Мразя луната. Страх ме е от нея, защото когато осветява някои познати и обичани места, тя ги кара да изглеждат непонятни и противни.

Беше призрачно лято, когато луната огряваше старата градина, из която се разхождах, призрачното лято на упойващи цветя и влажни океани от зеленина, които носят неспокойни и многоцветни сънища. И докато вървях покрай плиткия бистър поток, видях необичайни вълнички, поръбени от жълта светлина, като че тия спокойни води бяха влачени от неуморни течения към непознати океани, които не принадлежат на този свят. Тихи и искрящи, ярки и гибелни, тия прокълнати от луната води бързаха незнайно накъде, докато от сгушените сред зеленина брегове бели лотосови цветове се носеха по упойващия нощен вятър един по един и отчаяно падаха в потока, отдалечвайки се под извития гравиран мост, взиращи се назад със зловещото примирение на спокойни, мъртви лица.

И докато тичах по брега, мачкайки спящи цветя с небрежните си стъпки и подлудяван от страха от непознати неща и от привличането на мъртвите лица, видях, че градината нямаше край под тази луна. Защото там, където през деня бяха стените, сега се простирха само нови дървета и пътеки, цветя и храсти, каменни идоли и пагоди, и извивките на осветения в жълто поток, следващи тревистите брегове и минаващи под гротескови мраморни мостове. И устните на мъртвите лотосови лица зашепнаха печално, и ме подканиха да ги последвам, а аз не спрях крачките си, докато потокът не се превърна в река и завърши сред блата от люлеещи се тръстики и плажове от блестящ пясък, в брега необятно и безименно море.

Над това море светеше омразната луна, и над беззвучните му вълни витаеха странни аромати. И като видях там да изчезват лотосовите лица, закопнях за мрежи, с които да ги уловя и от тях да узная тайните, които луната е извадила на показ в нощта. Но когато тази луна премина на запад и спокойните води се отдръпнаха от мрачния бряг, видях на светлината древни върхове на кули, които вълните почти бяха открили, бели колони, изпъстрени с гирлянди от зелени водорасли. И като разбрах, че в този потънал дворец отиваха всички мъртви, потреперах и не пожелах отново да говоря с лотосовите лица.

И все пак, когато видях далеч в морето черен кондор да се спуска от небето, за да потърси отмора на огромен риф, с удоволствие бих го попитал за тия, които познавах, когато бяха живи. Това щях да го попитам, ако не беше тъй далече, но той бе твърде далеч и не се виждаше изобщо, когато доближи колосалния риф.

И тъй, аз гледах отлива под залязващата луна и видях блеснали острите върхове, кулите и покривите на този мъртъв, прогизнал град. И докато гледах, ноздрите ми се опитаха да се свият пред всепобедната миризма на мъртъвците на света, защото наистина, в това неназовано, забравено място, се беше събрала всичката плът от църковните дворове, за пир на подпухналите морски червеи.

Луната вече се беше спуснала много ниско над тоя ужас, но подутите червеи не се нуждаят от лунна светлина, за да се хранят. И докато гледах вълничките, които издаваха гърченето на червеи под тях, през мен мина нова далечна тръпка от мястото, където кондорът беше кацнал, сякаш тялото ми беше почувствала ужаса, преди очите ми да го видят.

Не беше потреперила без причина плътта ми, защото когато вдигнах очи, видях, че водата се беше отдръпнала много ниско, разкривайки голяма част от рифа, чиито ръб бях видял преди. И когато видях, че рифът беше само черната базалтова корона на потресаваща фигура, чието чудовищно чело сега се бе показало в бледата светлина и чиито противни копита сигурно докосваха пъклената тиня на мили под водата, аз закрещях от страх, че скритото лице ще се издигне над водите, че скритите очи ще ме погледнат, когато тая дяволски облещена и вероломна жълта луна се скрие.

И за да се спася от това неумолимо същество, аз се гмурнах без колебание във вонящите плитчини, където сред обраслите с водорасли стени и потъналите улици, дебелите морски червеи пируват над мъртъвците на света.

[Grimjaur]

Аз се зарибих

[Grimjaur]

http://www.bulforum.com/index.php?s=&s...mp;p=1495186721

 

Малко по-различен разказ.

[Curunir]

Сега се сетих, че бях превел и едно стихотворение от същия Лъвкрафт, бях влязъл в серия по това време, но стиха не е на файл, бях го надраскал в една тетрадка, докато съседа от горния етаж пак се раздаваше на някаква жена, ама толкоз енергично, че имаше само скрибуцане и писъци, които пречеха на творчеството ми. Ако тетрадката не се е загубила при местенето за ремонта на стаята, довечера ще я изровя и ще пусна превода. Имам спомен, че останах много доволен как се получи.

[w00x]

Струва ми се, че ще е забавно да постваме некадърни опити за превод (ако вече няма такава тема).

 

МOЛЯ ВИ!!! НЕ!!!

 

Oт 5-6 месеца имаме идея с един колега да направим такъв сайт и събираме архив. Не ми разваляйте идеята Ще се радвам ако ми помогнете със запълване на архива, веднъж след като не ме мързи толкова и направя сайта. Иначе съм събрал можеби над 100. Колегата не го знам колко има.

[PSYCHOSIS]

She screwed up = Тя се одриска

 

[GeorgiK]

Това пък последното е яко. Може на теб да ти звучи тъпо, но то това е поради разликата в културите...иначе преводът си е точен...което не му пречи да кърти, чисти, извозва...