Купувам маслен радиатор

[cheese]

Купувам маслен радиатор.

 

 

 

ПОЯСНЕНИЕ !!!!! МАСЛЕН РАДИАТОР Е ТОЗИ РАДИАТОР, КОЙТО Е ПЪЛЕН С МАСЛО !!!

Тоест - ако кухините в един радиатор не са напълнени с масло, то той, съответно, НЕ Е МАСЛЕН!!!

 

 

 

P.S. Предвид някои меко казано НЕАДЕКВАТНИ оферти, дето получих, публикувам тука следните ценни

 

УКАЗАНИЯ ЗА РАЗЛИЧАВАНЕ НА МАСЛЕН РАДИАТОР ОТ НЕМАСЛЕН ТАКЪВ.

 

Ако, като се тропне с нещо твърдо (нокът, пръстен, копито) по радиатора, се чува:

а) глух звук, ако той е пълен с нещо, по-гъсто от въздух, тогава той е МАСЛЕН;

б) не особено глух звук (дрънкане на кухо му се вика), ако той е пълен съмо с въздух, то тогава той НЕ Е МАСЛЕН.

 

P.P.S. Тъй като получих, за тртеи път вече, предложение да купя нещо, дето го не търся, улеснявам ще повече съгражданите си. Използвайте пълна и празна бутилка с вода. Масленият радиатор звучи като пълната.

 

На външния вид на изделието не държа, трябва ми за една работилница.

[cheese]

Купих си радиатор. От магазина. Там едни добри хора ми върнаха вярата, че маслен радиатор може да бъде различен от немаслен! Темата може да се затвори.

 

В дух на обич към четенето, образованието, знанието и българската класика, си позволявам тук да поместя един цитат от "Записки по българските възстания" на безсмъртния Захари Стоянов. Ако думите на Захари Стоянов някому пречат, или някакви правила нарушават, моля, махнете ги!

 

"Късно вечерта, когато бяхме слезли вече в друга една река, случайно излязоха напредя ни трима души българи, с бели полушопски дрехи, каквито не носят в Тракия. Техните плетени коси, големите им калпаци, които имаха форма на маматарки гъби, не ни обещаваха никакво добро и не вдъхваха доверие, понеже ни напомняха софийските и орханийски шопи, верни приятели на турците. ... Първото питание, което ние им отправихме, беше: „Имате ли хляб? От кое село сте и где се намираме ние?“ Първото питание тия не удовлетвориха, защото, като вечерно време, хлябът им се беше довършил. При всичко това момчетата не можаха да се стърпят да не им претърсят торбичките, но - нищо. На втория въпрос тия отговориха, че са от българското село Липян ... Тия българи се връщаха откъде Златица, гдето бяха ходили да водят с конете си башибозуци. За много неща ние ги запитвахме, но тия не бяха в състояние да ни отговорят, едно, по своята дебела простота, а друго, от шопски инат може би. На въпрос, колко часа има до Тетевен, тия подигнаха рамене и отговориха, че не знаят какво ще да каже час.

- Ние сме хора кърджии, кой ти знае от такива работи - говореха тия.

- С такива говеда ще имаме работа оттук нататък - забележи Бенковски. - Няма вече тракийците.

"

 

Живот и здраве на всички!