Винг Чун Куен

[estzvetanov]

Здравейте, бих искал да Ви представя новия сайт на клуб Винг Чун Куен - Плевен

 

http://vingtsunkuen.hit.bg

 

Работим по системата на майстор Вонг Шун Люн

[estzvetanov]

Ето някои книги за винг чун които съм си поиграл да събера и кача на едномясто в нета дано са ви интересни (от различни майстори са)

Приятно четене на всички на които им е интересно

http://wing-chun.hit.bg/knigi.htm

[estzvetanov]

Ето някои книги за винг чун които съм си поиграл да събера и кача на едномясто в нета дано са ви интересни (от различни майстори са)

Приятно четене на всички на които им е интересно

http://wing-chun.hit.bg/knigi.htm

[NEO_DDT]

А на български няма ли ?

[estzvetanov]

За съжаление ние Българите в тази част станахме много бързо европейци без пари нищо не даваме, а ако някой друг реши да го направи почваме да го дърпаме за авторски права и т. н. и т. н. УВИ!

Но пък Уви братята Руснаци съм ги признал в тази област.

Великите нации са си велики нации незивисимо какво говорят мижатурките за тях но да не навлизаме в други теми и полемики, а да се радваме на това което все още имаме че не се знае до кога!

 

 

Ето една класика във филмите за кунг фу относно Винг Чун, филма е "Warriors Two" (1978)

Линка е от торент но не иска регистрация, формата е малко странен но с Gom Player Ще тръгне (въпрос на кодеци) иначе качеството е добро (няма превод на Български но и така се търпи

Ако някой има желание мога да му пратя файла с английските субтитри за да го преведе.

 

http://thepiratebay.org/tor/3650431/%5B ... _Two_(1978)_-_DVD_Rmvb

[estzvetanov]

Eто нещо интересно по темата винг чун

 

"Какво съм научил чрез “Беймо”

 

От Сифу Вонг Шун Люн

 

Следващата статия е лична равносметка за това, което майсторът по Уин Чун, Сифу Вонг счита за основен урок от неговия опит в “беймо” - премерването на уменията, малко неясен начин да се нарекат свободните боеве, които е провел с практикуващи от десетки различни китайски стилове, по време на над четиресет годишната си практика в Уин Чун. “Беймо” е отдавна установена традиция в китайските бойни зкуства и в Хонг Конг през ’50 и ’60 години, където едно име свети като фар, когато “беймо” е тема на дискусия. Това е Вонг Шун Люн , ученик на Уин Чун патриархът Ип Ман, съученик и треньор на Брус Лии и човек познат в кръга на бойните изкуства като “Gong Sau Wong” – “Кралят говорещ с ръцете си”. По време на тези популярни съревнования, които са се състояли по покриви, в задни дворове, зад затворени врати, в провинцията или някъде другаде, където се е смятало за подходящо, се е говорело, че Сифу Вонг никога не е претърпявал загуба, а повечето свидетели твърдят, че при размените на удари, не повече от три техники са му стигали, за да победи. Много от тези съревнования са били организирани от журналист, който много харесвал тези “тестове на уменията”, като осигурявал и специални статии за своя вестник - “The Star”. За разлика от днешните сътезания, това били истински битки, където правилата и защитните екипи били непознати, където тежките наранявания са били възможни и често са се случвали, и където въобще не е била уместна “бойната магия”. “Беймо” е отличавал веднага боеца от псевдо-боеца.

 

Чрез този си практически опит и в многото дискусии с учителя си Ип Ман, Сифу Вонг развил своите умения до степен, която може да се нарече единствено “невероятна”, и правейки това предизвикал върху Уин Чун вниманието на обществото на бойните изкуства в Хонг Конг. Той дори допринесъл за модернизацията на начина по който се преподавал Уин Чун, като даже запалил Ип Ман да ревизира някои от техниките и концепциите, променяйки ги, или направо изваждайки ги от Уин Чун формите и упражненията. Казано по-просто, Вонг помогнал да се революционализира това, което вече е било високо ефективна форма за водене на бой, като го извел дори до още по-висока степен на ефикасност. През годините той е повлиял на много хора, дошлият по-късно Брус Лии, който е продължил да “запознава света” с неговите много практични достижения в развитието на бойните похвати, е ясен пример за това /концепциите на Джийт Куон До се опират до голяма степен на това, което Вонг е променил с времето, както и на наученото от съвместните тренировки и кореспонденцията им/. Тази статия е преведена от класически китайски от неговия австралийски ученик Дейвид Патерсън, говорещ мандарински и кантонски диалект, преподавател в “Wong Shun Leung Way” на “Мелбърнския Клуб по китайски бойни изкуства”, основан през 1983, и последовател на своето “откритие” – Сифу Вонг метода, след повече от 10 години практикуване на по-малко ефикасен Уин Чун.

 

Начинът за водене на бой, който излагам в тази статия не е този, който би могъл да се види на боксовия ринг, където битката е ограничена от всевъзможни правила и споразумения, превръщайки я в игра или спорт, оставащ далеч от истинската битка. Това, за което ще говоря тук е “истинския бой”, свободен от правила и договорености, както би бил в резултат на конфликт или взаимно договаряне. Тъй като боят е относителен, физическата форма и силата на опонента може и ще влияе директно на резултата от конфликта, тъй че е трудно да се предвиди крайният изход. Класическият китайски трактат “Изкуството на войната” от Сун Дзъ казва: “Във воюването, първо изгради плана, който ще осигури победата и тогава поведи армията в битка; ако няма да започнеш със стратегията, а ще разчиташ единствено на грубата сила, победата няма да бъде сигурна”. Тези подходи са взаимно зависими по силата на причината и следствието. Разбира се, когато се опре до воденето на бой, се страхувам, че в статия като тази не всичко би могло да бъде достатъчно добре обяснено. Но все пак бих искал да дискутирам най-често допусканите грешки от Уин-Чун практикуващите, с цел да се научим как да ги избягваме.

 

ЧИ-САУ

 

Упражненията по Чи-Сау /лепкави ръце/ е практика развиваща рефлексите, която трябва да бъде правена непрекъснато с цел да развие умели, бързи и внезапни реакции, за да задоволи основните, най-съществени изисквания на Уин-Чун, т.е. “Долови какво идва, пропусни каквото преминава; когато ръцете са свободни от препятствия, атакувай инстинктивно”. Това са основните и дълбоки принципи, които когато са ясно разбрани и тренирани чрез Чи-Сау, подготвят Уин-Чун практикуващия както умствено, така и физически за това което би последвало, когато човек се сблъска с противник. Така човек е в активно състояние на контакт от самото начало. Ако на начинаещия ученик не са дадени детайлни обяснения, той или тя ще са склонни да преиначат уменията от Чи-Сау, въвеждайки свои собствени интерпретации, докато стигнат до тотално неправилна форма на Чи-Сау, която ще ги води към отклонение от търсения път. Например, твърде голямото увлечение по идеята за “прилепване на ръцете” ще причини такива лоши навици като “преследване на ръцете”на опонента и така напълно ще противоречи на един от най-основните бойни принципи на Уин-Чун.

 

В началото на формата Сиу Ним Тау “Малката идея” , човек научава концепцията на “Чи Инг” , или иначе казано да застава в равна позиция срещу опонента, да подпомага благоприятното позициониране още преди началото на битката. Това позволява да бъдат вкарвани удари по най-късата линия с най-директната атака, което дава възможност тя да бъде проведена на опонента преди контактът между двамата да е осъществен. В базовата форма въобще не се изисква правенето на “лепкави ръце” с противника. Това е част от възможните действия, която ги прави толкова разнообразни, че ако човек започне да “гони ръцете” резултатът е като при детска игра; отивате наляво, защото той прави внезапно движение нататък, после отивата надясно, както той прави и т.н. Резултатът е, че винаги позволявате на противника да диктува вашите действия, оказвайки се в пасивна позиция, неспособни да атакувате търсената мишена. Гонейки ръцете на опонента ще се наложи да се оставите на неговата милост също както човекът, който слага каруцата пред коня. Тъй че, когато се биете трябва да фиксирате очите право в мишената, с единствената идея в главата, да атакувате опонента по най-простия и директен начин. Единствено, ако вашата атака се натъкне на препятствие, което ви пречи да я осъществите вкарва в действие “лепкавите ръце”, като начин за постигане на целта. А тази цел е спечелването на битката.

 

2. ДАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТ НА ОПОНЕНТА ДА УДАРИ ПРЪВ

 

Да спечелим или загубим битката често зависи от това коя от двете страни повече внимава за шанса си да атакува противника пръв. Както е казал Сун Дзъ: “Когато нахлуващата армия пресича реката в своя настъпателен ход е най-добре да оставите половината армия да премине и тогава да развиете своята атака”. Ще повишите двойно ефекта с половин усилие, ако атаката е проведена с такъв благоприятен “тайминг”, в случай че намеренията, разгръщането и движенията на опонента могат да бъдат точно определени. Ако е приложена такава стратегия, опонентът ще се затрудни изключително много да координира тялото си, правейки атаката или отстъплението му практически невъзможни, а загубата на битката неизбежна за него. Общата грешка на неопитните Уин Чун бойци е даването на ударите от твърде далеч, оставяйки много голяма дистанция между тях и техния противник. Такива несръчни и прибързани действия дават на противника възможността да атакува пръв.

 

Следователно, когато сте в битка с противника никога на бъдете нетърпеливи. Не започвайте атака преди разстоянието между вас и противника да стане една крачка – тогава направете внезапна атака с цел да заварите противника напълно неподготвен. Давайки бърза атака по този начин, човек печели предимството на допълнителната крачка напред към противника, правейки много трудна неговата навременна реакция. Резултатът обикновено е неуверен опит за отместване половин крачка вляво или вдясно, или направо директно отстъпление назад. Това прави много лесно оставането в контакт с противника, държането на контрола над ситуацията, чрез въздействие над равновесието и позицията на противника. Така вие му отнемате шанса да атакува пръв и му отнемате възможността да направлява ситуацията.

 

3. ОТКАЗВАНЕ ОТ ПРЕКАЛЕНИТЕ ИДЕАЛИ

 

Прекалените идеали по отношение на битката ще причинят прекалена нервност. Уин Чун теорията е безупречна, в случай, че се приложи напълно, но теорията е само теория. Човек никога не може да достигне такова ниво на съвършенство, на човешките същества е присъщо да допускат грешки в един или друг момент. В нормална бойна ситуация, повечето противници са повече или по-малко с еднакъв ръст и сила. Всеки има две ръце и два крака, силни и слаби страни и т.н. Всичко е поставено на равни начала така, че всеки трябва да се бие здраво. Най-определящият фактор е нивото на уменията, които всеки от бойците притежава.

 

Ако вашата възможност за победа е 70%, все още има 30% възможност да бъдете атакуван. Ако погледнем световните шампионати по бокс, дори победителят в мача получава много удари от своя противник докато приключи срещата. В днешно време обоче, много Уин Чун инструктори с прекомерно самочувствие съзнателно обръщат простите неща в мистерии, заблуждавайки своите студенти с “приказки от 1001 нощ”. Те мамят и себе си и другите. Това е огромен позор. Би било много по-добра идея да се подготви ученикът както умствено, така и физически преди боя, като го информират за реалностите на битката и особено за това, че човек може да се наложи да поеме един или повече удари със собственото си тяло в течение на схватката. По този начин, когато сте ангажирани в боя, няма да сте изпълнени със заблуди и няма да изпадате в недоумение какво да правите.

 

4. ИЗБЯГВАНЕ НА КОЛЕБАНИЕТО НА ВСЯКА ЦЕНА

 

В битката двете страни трябва да влязат в такава дистанция, че да могат да се атакуват взаимно. И двамата имат равни възможности да атакуват, тъй че няма време да се мисли в боя с понятия като удар или ритник. Уменията и опита добити в редовните тренировки в този момент ще бъдат изведени на преден план. Въпросът за победата или поражението малко или много е отворен, за да може да бъде решен с това кой какво знае в повече. Без значение какво ще стане, човек не бива въобще да се колебае, ако вече е поел предизвикателството. Да се направи това ще означава много ненужни наранявания. Високите ритници, които често виждаме във филмите, и които се изпълняват в поредица и с абсолютна лекота, в действителност са безсмислени. Ако се ползват в истински бой, е много трудно, ако не и невъзможно да се пласира втори подобен ритник, дори и първият да е бил успешен.

 

Дали противникът ще падне или не, той ще бъде със сигурност извън дистанцията на последващ ефективен ритник. Ако противникът е бил ударен със страничен ритник и отстъпи право назад, може би бихте могли да имате възможността за последователни ритници, но законите на физиката правят такава ситуация много невероятна. Ако противникът е погълнат в боя, той ще се върне обратно много бързо и вашият втори ритник ще се провали със сигурност, а ако и първият ви ритник не е намерил целта си, “тайминг” ритъмът ще бъде напълно погрешен, също както в танцуването и музиката. Само този, който се поколебае ще бъде ударен. Човек трябва да отстъпва или напада както му диктува ситуацията, защото иначе шансовете тя да се контролира ще изчезнат мигновено.

 

Горните указания няма да ви научат как да печелите, но ще помогнат да намалите грешките си колкото се може повече. В действителност, ако искате да победите, това до голяма степен ще зависи от това дали практикувате здраво и упорито и дали имате волята, упоритостта, развитата физическа сила, увереността и т.н., за да спечелите битката. Колкото до върховното състояние на “спокойно сърце и контролирано дишане” /т.е. способността да се биете спокойни и с абсолютен контрол над тялото и духа/, постигането му ще бъде на основата на горепосочените условия.

[estzvetanov]

Тренировките по Винг Чун в гр. Плевен за 2009/2010г. започват от 14.09. и ще се провеждат в читалище „Христо Ботев” (бул. Русе, срещу Стоматологията) в дните: понеделник, вторник и сряда от 18 до 19 и 30 часа. Събота и неделя от 16ч. до 17.30ч. по договорка с инструктурите.

 

Записването на нови членове е от 15 септември до 15 октомври 2009г..

 

За повече информация - тел. 0887 604 191 - Доц. д-р Юрий Топчийски