DON_CHEFO Posted November 10, 2007 Share Posted November 10, 2007 25 Семтември - кацане на летище София жив и здрав Link to comment Share on other sites More sharing options...
most wanted Posted November 10, 2007 Share Posted November 10, 2007 няма пълно щастие мисля че още древните римляни са го казали!не виждам за какво е цялата тема като никой е наистина щастлив дори в най-хубавите си мигове щастието е нещо твърде относително и за нещастие неуловимо.разбира се всеки може да се залъгва че е щастлив в тази измама се включва и мозъка изпращайки хормони на щастието из тялото защо си мислите че сте почувствали щастието може би е било просто хормонално разтройство... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Xciter Posted November 10, 2007 Share Posted November 10, 2007 няма пълно щастие мисля че още древните римляни са го казали!не виждам за какво е цялата тема като никой е наистина щастлив дори в най-хубавите си мигове щастието е нещо твърде относително и за нещастие неуловимо.разбира се всеки може да се залъгва че е щастлив в тази измама се включва и мозъка изпращайки хормони на щастието из тялото защо си мислите че сте почувствали щастието може би е било просто хормонално разтройство... Абе за моменти говорим. @ djadomraz i scorpi-to айде карайте се на лично де. Link to comment Share on other sites More sharing options...
djadomraz Posted November 10, 2007 Share Posted November 10, 2007 Моля те, отговори и на този ми пост, продължавайки да спамиш (подобно на мен) - ужасно ме забавляват постовете ти Ето отговарям ти Надявам се така да спомогна това да бъде за един от най-щастливите моменти (а защо не и дни) в живота ти но изглежда продължаваш да не осъзнаваш противоречието в дадения от теб пример Много ще се радвам да ми обясниш на мен закостенелия и задръстен дядка въпросното противоречие че нещо ми убягва... големия чичко с дебело подчертаното наличие на наследник Което предполагам за теб е най-лошия кошмар и се будиш с викове ако ти се присъни че приятелката ти (ако имаш такава) ти съобщава че е бременна... Лично аз намирам щастието в малките неща. Във факта, че съм жив, че имам малко, но истински приятели и че съм себе си. За това си прав - съгласен съм с това и особено за факта че човек който има истински приятели е щастлив човек. Виж ако работата те ядосва и те кара да се чувстваш нещастен - по-добре се замисли с какво наистина ти се иска да се занимаваш и какво искаш да постигнеш. няма пълно щастие мисля че още древните римляни са го казали! Е хайде сега. Нямал ли си моменти когато ти се е искало да извикаш "Живота е хубав"? Не казвам че няма и от другите моменти, когато ти се иска хич да не си ставал от леглото сутринта или направо да не си се раждал но само хубаво няма. Колкото до пълното щастие - всичко е въпрос на възприемане на нещата и начин на мислене. Ако си мислиш че чашата ти е наполовина празна и се тормозиш за това че нещо липсва вместо да осъзнаеш че всъщност другата половина я пълна и да оцениш това което имаш - е в този случай проблема е изцяло в твоята глава. разбира се всеки може да се залъгва че е щастлив в тази измама се включва и мозъка изпращайки хормони на щастието из тялото защо си мислите че сте почувствали щастието може би е било просто хормонално разтройство... Човече, сериозно ти замислял ли си се да посетиш някой психолог (не психиатър - има разлика)? Ако не си ходил още да взема да ти препоръчам 1-2ма мои познати? Сериозно - или си най-големия песимист който може да съществува или си в такава депресия че си на път да се затриеш съвсем скоро ако това наистина си го мислиш... По тази логика излиза че има единствено различна степен на "мизерия" при което дали неприятностите са много малко или просто повече! Продължавай така и съвсем скоро ще почнеш да пишеш "сбогом жесток живот"... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted November 11, 2007 Author Share Posted November 11, 2007 Добре, като че ли излезнахме от рамките и класификациите на самото щастие или отново, темата се гради именно върху това? Вероятно, ако сутринта ми беше протекла другояче щях отново да продължа безконечната словестна престрелка, докъто бъда наказан от модериращите (обичам да имам равностоен опонент), но просто тази сутрин преживях нещо, което спокойно мога да впиша в тази тема. За него след малко. Преди три години, когато бях на двайсет и три години, тогавашната ми приятелка сподели, че и закъснява доста. Тогава паниката беше много краткотрайна, след което се зароди едно спокойствие, че каквото и да ми сервира живота - ще се справя защото имам стимул и бях безкрайно щастлив, представяйки си перспективата, че ще стана баща. В последствие се оказа, че са хормонални проблеми (които за щастие не бяха сериозни) и с ръка на сърцето мога да кажа, че изпитах разочарование. Това беше относно тръпките и ужаса от предстоящото дете... А иначе тази сутрин се чувствах истински щастлив. След като цяла нощ будувах и след няколко месеца без да се виждаме се видяхме с един от малкото ми истински приятели (така и не можахме да се наприказваме) се яхнахме и се качихме на Младежкия хълм и съзерцавахме изгрева. Ето това ме направи истински щастлив - компанията на един истински и обичан от мен приятел, с когото наблюдавахме едно от чудесата на природата, в града, който обичам. Да, малко е наистина, не е богатство, не е някоя "сгодна женица", не е раждането на дете, нещо малко, може би за мнозина нищожно, но беше нещо, което ме прави щастлив... Link to comment Share on other sites More sharing options...
most wanted Posted November 12, 2007 Share Posted November 12, 2007 Продължавай така и съвсем скоро ще почнеш да пишеш "сбогом жесток живот"... -------------------- е хайде сега глупости да не дърпаме дявола за опашката просто имам чувството че нищо от това което правим няма смисъл и в крайна сметка всичко се свежда до малко хормони малко това-онова а липсва основното в живота на човека липсва идеята,идеала ето това би ме направило щастлив вярата в бъдещето как може някой да е щастлив като вижда че до 50 години ще сме максимум 4 милиона и като виждаме че в България нищо не се променя не виждам как мога да се радвам на дребните неща като целия ни живот е скапан Link to comment Share on other sites More sharing options...
djadomraz Posted November 12, 2007 Share Posted November 12, 2007 ...като вижда че до 50 години ще сме максимум 4 милиона и като виждаме че в България нищо не се променя не виждам как мога да се радвам на дребните неща като целия ни живот е скапан Това което ми говориш е въпрос на мотивация но продължаваш да ми звучиш като ужасно депресиран човек и сериозно ако ти се занимава може да отидеш при някой психолог да си поговорите 1-2 пъти - помагат хората - без майтап... Не казвам че всичко върви или ще върви в близко бъдеще по мед и масло, просто трябва да намериш какво те прави щастлив и да се замислиш с какво ти се иска да се занимаваш. Между другото - бях скоро в "голямата бяла държава отвъд голямото море" и хич не съм чак толкова впечатлен - реалността е малко по-ралична от филмите които гледаш. А нашата държава като цяло може да се оправи някой ден, но идеи и идеали на мен отдавна са ми омръзнали и в тази насока ме е налегнала мощна апатия и както казваха замунда - обявил съм ден на независимостта 'щото нищо не зависи от мен. Може и да звучи егоистично обаче единственото за което ми пука съм аз, моето семейство и приятелите ми. Важното е ние да сме добре и правя каквото мога по въпроса. А как ще е комшията слабо ме вълнува. Чат пат помагам на хора както и на мен са ми помагали преди но го правя от добра воля а не заради някакви идеали. Донякъде и заради себе си за да се почуствам малко по-добър човек след 30минутното псуване по пътя докато успея да се прибера в пиковите часове... както и да е да не задълбавам излишно във философски разсъждения, и без това софтуера на форума ми е лепнал етикет че сам "дървен философ" Та така, ако сериозно мислиш че положението в нашата държава е това което ти пречи да се почустваш щастлив - поговори си с повече хора и най-вече с някой психолог... Аз не съм ходил но имам познати и са много доволни. И въпроса до щастието не е в това като излезнеш от дома си навън да е само градини и фонтанчета и пътищата да нямат дупки - това и в щатите го няма навсякъде (какво говоря - там има-няма 10% са така, мръднеш малко нанякъде и току-видиш нещо подобно на нашето столипиново - верно пътищата общо взето по-добре ама пък такива задръствания имат - бедна ти е фантазията). Преди години пътувайки във влака от софия си говорих с един циганин (не виждам нищо обидно в думата и Ром ми звучи тъпо... както и да е - човека сам си се определи като такъв)... и той ми сподели че има 5ма сина и 3 дъщери и 18 внука (до момента) и че всичките много си ги обича и сега като работил в ЖП-то успял да спести и си купил някакъв двор в някакво село (не помня къде) и мислел да си построи колибка а къщата (пак не помня къде ама май беше град) щял да я остави на 2ма от синовете си да живеят там но тъй като ще са наблизо все пак ще му идват на гости внучетата и така искрено се радваше като говореше за тях че направо се просълзих като го слушам. Та не е въпроса в това всичко да ти е натаманено и да караш мерцедес - мислиш ли че нашите мутри са особено щастливи хора? Аз като го гледах този човек който едвам свързва двата края буквално и доматите сам си ги отглежда щото пари да ги купи от пазара едва ли има, но пък той беше щастлив и въпреки че живееше мизерно даже не искаше нищо повече от това да е жив и здрав и той и семейството му и да се радват на внуците и да ги гледа как растат... И това се случва горе-долу по времето когато долара скачаше главоломно нагоре... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.