Jump to content
BulForum.com

Преспиване в планината


kitolino

Recommended Posts

И така, след вчерашно/днескашното каране се изложихме и вечерта се оказахме в едно дере.

Предисторията: Сутринта Тръгнахме от Пловдив към 9.00, тръгнахме към Яврово и от там към Добралък.

По пътя спряхме, за да си направим скаричка и тинтири минтири .... и стана около 16-16.30, а изкачването беше точно пред нас...

Както и да е аз и още едно приятелче от групата нямахме физическа подготовка и възможност за каране, но въпреки това си въртяхме.

От Добралъка продължихме нагоре за билото м/у Бяла Черква и Бачково, като стигнахме разклона вместо на Изток в посока за Бачково( това е път, който ни е до болка познат, ние видяхме една маркировка на Юг, която според нас водеше до Нареченски бани.

 

Е в началото имаше нещо като пътека, въпреки всичката папрат, карахме докато не се загубихме, нито пътека, нито ориентир ... :(

Гледахме, умувахме и решихме, че е най-добре да слезнем долу в водослива(дерето), склонът беше смразяващ, на моменти имаше отвесни скали, а на места просто се пързаляхме като с шейна.

Като слезнахме във водослива си напълнихме всичките бутилки от едно поточе, което беше сравнително чисто.

Набрахме близки и роднини, за да предупредим за случилото се и да съощим, че може и да не се преберем вечерта.

Тръгнахме по протежение на рекичката, вече беше 20.20 и знаехме, че времето няма да стигне, за да излезнем на пътя.

През това време майката на едното приятелче(бяхме 4ма с 3.5 литра вода и един сандвич+Боровец4-ка) се беше обадила на планинската спасителна служба и на полицията в Асеновград, хората ни се обадиха но нямаше как да ни помогнат, казаха или да се качим на хълм и да сигнализираме с огън, или да се движим по дерето.

Вечерта беше адски гадна, въпреки поддържаният огън и дрехите пак ни беше студено :tongue , по едно време чухме и голяма животно да се движи на около 100м от нас :woot .

На сутринта продължихме по една римска пътека нагоре, но като видяхме че и тя се губи видяхме Предавател на М-тел, който ни послужи за ориентир.

Върнахме се долу при реката и продължихме по нея, след не много време се появиха поляни с крави, а отсрани пътека , кеф-радост и много екстаз...

Бързо каране и стигнахме до Наречен ...

Обадихме се на хората от Спасителната служба и им съобшихме, че сме добре - живи и здрави !

40км асфалтово каране и бяхме в Плодив, краката на всички ни са надрани от коприва и от папрата, накрая на епичното каране дори не усештах болката от копривата, рецепторите ми за болка се бяха претъпили...

 

Това е едно неделно каране, което няма да забравя доста дълго време и ще има какво да разказвам на децата си живот и здраве, ако имам възможност за такива от гадната седалка :laughing:

 

Като извод си изкарвам факта, че винаги трябва да се преценят доста фактори, дори когато един е нарушен е по-добре да се поеме по безопасният път ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 3 months later...

ми като не носите карта така става-губите се.Ако си бяхте купили една карта за 3лв. 6тяхте да знаете поне къде сте.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...