„Филипополското Херцогство

[goja]

Тук за първи път ще споделя и докажа една истина за част от историята на Пловдивска област , която дълги години беше умишлено пренебрегвана от българските историци . Притежавам освен посочините по долу факти , така и снимков материал на рицарския замък , който сега естествено е развалина , но сус запазени външни затрупани стени , както и снимков материал на намерен златен и бронзов рицарски кръст.

Ако някой знае нещо по темата моля да пише , ако модераторите сметнат , че не е за тук моля да я изтрият .

 

 

 

Студия

 

върху историята на рицарската държава „Филипополско Херцогство”, съществувала на територията на съвременна България

през периода 1204 – 1264 год.

 

 

 

„Има два вида исторически легенди,които се различават една от друга - едните се създават изкуствено,а другите възникват по естествен път...Първите са фалшива игра под маската на ученост,а вторите са истинското познание,което се нуждае само от ясно изложение на фактите...”

F.Mering

 

 

 

I. Въведение

 

С тази студия, базирана върху изучаването на писмени литературни материали от латински и византийски источници от XII и XIII век, както и на археологически артефакти и абстрахирайки се възможно най-много от легендарноисторическата фактология, съществуваща в съвременната българска исторология, ще направим опит да осветим доколкото можем, едно бяло петно на един отдалечен с разстоянието на осем века период от историята на българските земи, а именно предисторията и историята на рицарската държава – Херцогството на Филипопол, както и възможното участие в създаването и дейността й на рицарите от Ордена на Храма.

 

II. Хронология на предисторията.

 

Бедните рицари на Христа от Соломоновия Храм е названието на монашеският военен орден, възникнал в Светите земи през 1118 или 1119г. Създаден от бургундския рицар Хюго дьо Пайен и 8 други рицари, чиито имена са Жуфроа дьо Сент Омер, Андре дьо Момбар, Пайен дьо Мондедьо, Аршамбо дьо Сент Аманд, Жофруа дьо Бизо, Гундомар, Ролан. (“Historia rerum in partibus transmarinis gestarum” Гийом дьо Тир). На 14 януари 1128г. в Троа бил свикан събор, на който папа Хонорий II. официално утвърдил Ордена на Храма, неговия устав (латинския) и определил Хюго дьо Пайен за Велик Магистър. Уставът на Ордена и Правилата са били подготвени с участието на св. Бернар дьо Клерво. В чест на Ордена св. Бернар написал и трактат „Възхвала на новото рицарство” (De lande novae militae), с който призовавал благородниците да попълват редиците на новия Орден.

 

В скоро време Тамплиерите се превърнали във водеща сила в периода на Кръстоносните походи. Орденът бил осигурен с редица папски були, които му давали изключителни права и възможности. От 1139г. Орденът е подчинен пряко на папата. През това време с помощта на Ордена започва строителството на големи катедрали във Франция, Германия, Испания и Италия – нещо, за което няма и до сега логическо обяснение за революционния скок във архитектурата и строителството. Отделно от това Орденът развил и други важни практически задачи, като банкерството, системата за изпращане на пари и ценности от франкските земи до Светите земи, а в последствие и от Константинопол и за Константинопол.

 

Ордeнът имал строго изградена йерархия, състояща се от рицари, сержанти, имотни икономи и капелани.

 

Глава на Oрдена бил Великият Магистър, който се избирал от Генералния Kапитул или в някои случаи направо от папата. Действал и т. н. Парламент на тамплиерите, който бивал генерален или обикновен и в зависимост от това се състоял от ръководния състав или от повечето братя на Ордена.

Орденът получил правото да строи свои църкви, катедрали и манастири. Тамплиерите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, както и били освободени от църковни и други данъци. В изпълнение на Уставът на Ордена, рицарите са имали своя полиция и Трибунал. Рицарите имали също флот и структура, координираща финансите на ордена в различните страни, провинции и окръзи. Много изследователи на Ордена допускат, че при разкопките в подземията на Соломоновия Храм (или сега мястото където е джамията Ал Акса) са открили древни документи и свидетелства, които са помогнали на братята да достигнат небивалата финансова, политическа и техническа мощ в Европа и Близкия Изток. През 1192 г. те получават от крал Ричард I Лъвското сърце остров Кипър за 100 000 хиперпирона – сума, равна на около милиард евро в днешно изражение.

 

През 1187 г. Йерусалим е превзет от сарацините и през следващата 1188 г. Фридрих I Барбароса, Филип II Аугуст и Ричард I вземат кръста и започват Третия Кръстоносен поход. В същата година Асен и Петър сключват договор с Византия и дават брат си Калоян (Йоаница),който бил пленен от византийците край Ловеч в двора на Императора в Константинопол. През юли 1189г. Фридрих I Барбароса завзема Филипопол, Берое и Станимака. През 1196 и 1197г. са убити българските владетели Асен и Петър, и Йоаница се връща в Търново, където се възкачва на трона, но му е отказано признаването му за цар от Византийската империя. На 8 януари 1198г. е избран новия папа – Инокентий III, който ще играе основна роля в историята както на България, така и на кръстоносците и на Ордена на Храма.

 

Още същата година, през август, папа Инокентий приканва християните на кръстоносен поход за освобождаване на Светите места. Подтикнат от това, Фулк дьо Ньой проповядва за нов кръстоносен поход и убеждава някои франкски графове и херцози да участват в него.

 

През ноември 1199г. на турнира в Екри, барон Луи дьо Блоа и Тибо III – граф на Шампания вземат кръста. На 23 февруари 1200 година Бодуен дьо Фландър и дьо Ено, както и братята му Хенрик и Йосташ и близкият им барон Рение дьо Три – кастелан на Валансиен – вземат кръста в Брюге. Същата година папа Инокентий III изпраща първото си писмо до българския владетел Йоаница.

 

Доджът на Венеция Дандоло благославя Четвъртият Кръстоносен поход./гравюра на Густав Доре/

 

През 1201 г. тече трескавата подготовка за IV Кръстоносен поход. Маркиз Бонифас дьо Монферат взема кръста през месец септември. По същото време българския владетел Йоаница с неговата помощна (основна б.а.) армия от кумани, идващи от Велика Волжска България, превзема Одесос (Варна). Относно произхода на тримата братя Асен, Петър и Йоаница все още се водят спорове, като идеологическото обременяване на българските учени историци не им позволява да посочат логически правилните отговори – че това са велможи, дошли от другата Велика Волжска България, които може да са от смесен българокумански произход, и че те категорично не са родени в пределите на българските земи южно от Дунава, най-малкото в Търново. Относно това, че обяваването на новата държава става в Търново през 1188г., а не в Преслав или Плиска – старите столици на първата българска държава, това се дължи на факта, че през XI и XII век византийците построяват един силно укрепен град, който няма равен на себе си като фортификация по тези земи. Този Търновград не е строен от българите, както се опитват да прокарват легенди за факти някои наши историци, а е основна крепост срещу нападенията от Север против Византия.

 

През 1202 г. Йоаница сключва договор с Византия за мир, но отново не получва признаване за цар и самодържец на България. Тогава той отговаря на първото писмо на Инкоентий III, че е готов да приеме папските условия, за да получи императорската корона. Условията се свеждат главно до две основни:

 

- Преминаване на българското християнско паство под опеката на папата, като се прави извесна компилация между католицизма и православието, признаване на върховенството на папата и назначаването на католически архиепископ за глава на българската църква (примас).

 

- Предаването на първородния син (престолонаследника) на Йоаница във Ватикана в свитата на папата, като гаранция за изпълнение на първото условие. Първородния син на Йоаница се казва Ветлеамин /Венеамин/ и е бил малолетен по това време.

 

През 1202 г. започва IV Кръстоносен поход, като кръстоносците тръгват през април и май от Венеция. Основни материали за изучаването на Четвъртия кръстоносен поход, отклонението му от първоначалната цел и създаването в крайна сметка, след завземането на Константинопол, на Латинската империя, черпим от трите хроники на очевидци и участници в похода, а именно маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен, пикардийския рицар Робер дьо Клери и византийския велможа Никита Хониат. Важна информация за този период, както за похода, така и за действията на Българската империя и Ордена на Храма, са и булите и писмата на папа Инокентии III и хрониките на латинина Хенри Валансиен.

 

Участието на Ордена в завземането по време на Четвъртия кръстоносен поход на градовете Зара (в Хърватия) и Констанитнопол не е регистрирано и априори се отхвърля предвид клетвата, която се дава от всеки член на Ордена да не се бие, да не убива и даже да не присъства в схватка с християни. При завземането на гр. Зара в близост до околностите му се е намирал тамплиерският манастир св. Григорий (Врана, Далмация). даден на тамплиерите от папа Александър III, но Орденът не е участвал в битката за Зара.

 

Повечето учени смятат, че Орденът не е участвал и в превземането и разграбването на Константинопол, но известни учени смятат, че всички Свети реликви, свързани с Исус Христос и намиращи се в храма Света София, след превземането са били взети и опазени от рицари – членове на Ордена. Тук се включват плащеницата, с която е бил увит Исус,копието с което е прободен, както и донесените от императрица Елена парчета от Христовия кръст, и главата на св. Йоан Кръстител и други свети мощи.

 

В писмото на Алексий Ангел до Бодуен Фландьрски от края на 1203 г. се описва подробно какво от Светите ськровища от катедралата Св. София се дават на крьстоносците, ако го вьстановят на престола, а именно: трьнения венец на Христос, копието с което е бил прободен,ковчеже с крьвта Му, плащеницата с която е бил увит, гвоздеите с които е бил закован, фрагменти от крьста на който е разпнат, мумифицираната глава на св. Йоан,костите на св.Йоан Крьстител,рьката на св.Йаков и много други реликви. Това изглежда е основната причина за отклоняването на VI Кръстоносен поход от крайната му цел и за решението на кръстоносците да се установят в Константинопол след получаването на най-важните реликви на християнството.

 

И така на 12 април 1204 г. Константинопол е превзет и влиза в действие договорът от месец март за разпределението на Византийската империя между кръстоносците, венецианците и Ордена на Храма, за избор на император, разпределение на плячката и т.н.

 

На 9 май 1204 г се обявява създаването на Латинската Империя (Partitio terrarium imperii Romaniae), като за император е избран Бодуен дьо Фландър и дьо Ено (известен в българската история още като Балдуин). На следващия ден маркиз Бонифас дьо Монферат се оженва за вдовицата на император Исак II Ангел. На 16 май се извършва коронацията на Бодуен I и той издава първите укази за разпределение на империята. Създават се три основни Херцогства извън земите на Императора, които са около Константинопол.

 

Влизането на Бодуен в Константинопол/гравюра на Густав Доре/

 

Маркиз дьо Монферат, който губи в надпреварата за императорската корона, получава Солунското Херцогство, което обявяват за кралство в 1209г. Рицарят кастелан Рение дьо Три получава Филипополскто Херцогство с център Филипопол и граници около него с радиус 1 ден път (около 50 км).

 

На граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен се дава херцогството в Никея. В изпълнение на тази заповед на императора, барон Рение дьо Три се отправя към Филипопол с армия от 120 рицари, както и с обслужващите ги сержанти и коняри, и на 11.11.1204г. влиза във Филипопол.

 

„...и той язди така бързо, на етапи, че отмина Адрианипол и пристигна във Филипопол и хората от страната го посрещнаха и го признаха за свой сеньор, и му устроиха твърде добър прием, а те имаха твърде голяма нужда от помощ, защото Йоаница, краля на Влахия и България беше водил с тях тежка война. И рицарят ги подпомогна твърде добре и овладя голяма част от страната и една голяма част от тези, които държаха страната на Йоанис се обърнаха към него. И на това място войната бе голяма между тях и той успя. И започна да строи резиденция извън Филипопол както подобава здрава и голяма.”

 

От други латински извори от онова време се разбира, че Херцог Рение дьо Три изгражда Филипополското херцогство с дванадесет фиефства (баронства) и построява в кратки срокове (за пет-шест месеца) херцогския замък-цитадела Естанемак, който е oтстоял на три льо южно от Пловдив (на 11,5 км).

 

При превода на книгата на маршала на франките Жофроа дьо Вилардуен нашите учени вписват в преводите без да сравняват разстоянията, че резиденцията на Филипополския херцог е гр. Станимака (днешен Асеновград), който се намира на пет льо от Пловдив и не е бил замък, а сравнително голям укрепен град, който кръстоносците са обсаждали три месеца преди да го превземат, което са направили с помощта на предател – българин. Това е описано много подробно в едно писмо на рицар – кръстоносец, което се намери в Кукленския манастир, и в което се подчертава основната вече осем века характеристика на българите – завистта. След завземане на Станимака предателят е бил екзекутиран от рицарите. По същото време (15 октомври 1204г.) папския легат кардинал Лъв пристига в Търново и на 7 ноември помазва и посвещава за примас /ранг близьк до патриарх/българския архиепископ Василий.

 

На следващият ден – 8 ноември 1204 г. – кардинал Лъв коронясва и благославя Калоян (Йоаница) за Император и господар на всички българи и власи, поставя му императорската корона и му връчва скиптър. От 8-ми ноември всички българи по балканските земи и Влахия изповядват върховенството на папата и в течение на близо четири десетилетия униатството е доминиращата християнска религия по нашите земи, като в Македония то се е запазило и до днес. Кардинал Лъв взема със себе си за Ватикана българския престолонаследник Ветлеамин /Венеамин/ и го предава на папа Инкоентий III за обучение и послушание. Папата се радва на престолонаследника на Йоаница и изпраща друго писмо до Калоян, с което възлага големи надежди за обучението и израстването на Венеамин като бъдещ владетел. И до сега българските историци, подвластни на идеологията и религиозната православна догма, не се интересуват какво е станало с българския престолонаследник – първородния син на Калоян, който не се връща в България след смъртта на баща си, а на престола сяда племенник на Йоаница. В световната история няма прецедент, където императорски наследник се отказва от престола. В западни кралства това е ставало в един или два случая, когато престолонаследникът е получавал много висш духовен сан – кардинал или папа. Ако се докаже, че Венеамин е получил такъв сан (например кардинал), то той не ще да е със същото име, защото в такива случаи се сменят светските с духовни имена, и тогава твърде вероятно е връзките ни със западното християнство да се окажат значително по-добри отколкото са сега.

 

III. Същинска история на Филипополското /пловдивското/ херцогство.

 

След разпределянето на Византия между император Бодуен I, маркиз Бонифас дьо Монферат, барон Рение дьо Три и граф Луи дьо Блоа, започва строителството на резиденциите на нововьздигнатите Херцози, които са големи замъци на стратегичеси височини в близост до главните градове, както и строежа на по-малки крепости – замъците на бароните в съставните фиефства на херцогствата. Поради тоталното отричане на съществуването на Филипополското херцогство от нашите, гръцките, сръбските и руски историци, в сегашните карти за Латинската империя се обозначават само земите на Императора около Константинопол, Никейското херцогство, Солунското херцогство, което в 1209 г. се обявява за кралство, и Атинското херцогство, обявено за такова от Бонифас дьо Монферат. Целта на тази студия е да поправи тази грешка и да възстанови пред съвременниците ни поне част от историята на Филипополското херцогство – първата рицарска държава по нашите земи. След влизането си във Филипопол през ноември 1204 г. херцог Рение дьо Три с помощта на явно добри майстори изгражда величествена резиденция-цитадела на три льо от града – в района на сегашния град Куклен, която той нарича Естанемак /по-надолу даваме по-пьлни сведения за самия замьк/.

 

За изграждането са били необходими 6 месеца, но в края на май 1206 г. замъкът на херцога е бил напълно готов – непристъпен, водоснабден, с възможност да издържа на дълга обсада и да държи зад стените си над 200 души – рицари, сержанти, селяни, жени, добитък и коне. Паралелно с това до замъка Естанемак, рицарите започват да строят два манастира Кукленският и Горноводенският (св. св. Козма и Дамян и св. Кирик), както и да довършват Бачковският манастир, който с папски вердикт е предаден на рицарите на Ордена на Храма /13 ноември 1204/ .

 

 

Фрагмент от стенописите на старата църква в Кукленския манастир с екзотични животни и рицари.

 

Още след превземането на Константинопол император Бодуен I изпратил с рицарят-тамплиер Бароц (Barozz) писмо (от 7 ноември 1204г.) и дарове за папа Инокентий, а също така и дарове за Ордена на Храма – парче от Христовия кръст и две кутии от сребро, пълни със скъпоценни камъни. Генуезски пирати обаче превзели венецианския кораб, с който пътувал командора на тамплиерите в Ломбардия Бароц и поради това Орденът се обърнал към папата да обуздае пиратите, да ги отлъчи от църквата и да върнат на Светия престол и Ордена отнетите скъпоценности и Свети реликви.

 

На 13-ти ноември папата поздравил рицарите тамплиери, които са съпровождали IV Кръстоносен поход, с превземането на Константинопол и предал с папска вулла всички манастири на византийската църква на Ордена. Това показва, че и Бачковският манастир е бил даден на Ордена, а другите два манастира – св. св. Козма и Дамян и св. Кирик са строени вероятно от сaмия Орден. В доказателство на това, в запазената до сега старинна църква в манастира в Куклен в ранните стенописи от началото на XIII век са изографисани слонове, крокодили, делфини (китове), които български иконописци по това време (българските историци казват, че манастирите са строени от българските царе Иван Асен II или Иван Александър) не са могли да знаят как изглеждат/вж.снимата на предната страница/. В подкрепа за построяването на Кукленския манастир от рицарите кръстоносци е и факта, че писмото на един oт рицарите, обсаждащи Станимака, е намерено под плочите на покрива на църквата.

 

Още нещо много интересно – според един от филибелийските хроникьори от 1846 г. при строежа на ново крило за библиотека на манастира в Куклен в началото на века, гръцкият игумен е наредил в темелите на строежа да бъде зазидан голям кован сандък с много старинни не гръцки свещенни книги, предполага се латински. До сега не са правени опити да се потърси това национално съкровище,като се има в пред вид,че през 1926г.библиотеката на манастира е горяла,а през 1928г.по време на голямото земетресение останките на сградата са се срутили и сега си личат само основите им,което би улеснило тьрсенето.

 

На около два километра източно от манастира (по-малко от 1 льо) се намира и височината, на която е бил изграден и замъкът-цитадела Естанемак. Територията на Естанемак е огромна – над 24 декара. Стените на крепостта са високи около 5-6 м, и образуват формата на паралелепипед с размери 220 на 120 м. В средата на крепостта има водохранилище, градено с тухли и варов разтвор, което е с обем 8-10 кубометра. Водоснабдяването е ставало с изворна вода чрез подземен трьбопровод от около 600 м. В подножието на крепостта и южно от нея има градени рицарски гробове, в които се намират изключителни артефакти, като например тамплиерски сребърен кръст с инкрустации (18 х 19 см), който може да се пришива към плащ или занитва към броня (съхранява се в Пловдивския музей, предаден лично от мен). Подобни кръстове, но не така изящни, се съхраняват в град Дъмбъртън Оукс (Англия), които са донесени от кръстоносци от Константинопол и се датират от XI и XII век.

Непосредствено до стените на самата резиденция Естанемак е намерен невероятен златен кръст с релефни картини от Раждането на Исус до Неговото Разпятие (9,8 х 6 см х 4,5мм, над 167 гр.24 карата) барелефно изваяни от двете му страни. Този кръст вероятно е принадлежал на някой от херцозите на Филипополскто херцогство или на командор на Ордена. В гробовете и наоколо са намерени и много оръжия – мечове, дръжки от мечове, стрели, токи, стрели от арбалет/орьжие,характерно само за рицарите/,слитьци от желязна руда.Последните показват,че в замъка е имало и леярна за леене на желязо от което са правили вероятно и орьжията си и броните си. Намерени са и много печати.

 

За съжаление сега музеите нямат бюджет за разкопки на замъка, а иманярите безжалостно копаят и рушат всичко там. Отделно от това, незаконна кариера вече достига подножието на стените на замъка и той може да бъде разрушен. Както беше отбелязано по-горе, Херцогството включва 12 фиефства на територия обхващаща около 3000 кв. километра. Руините от замъците на бароните са останали на 9 – 10 места,които са известни сред населението като калета или градища. Интересно е, че едно от фиефствата югоизточно от Пловдив след гр. Станимака се е наричало Боа дьо Кроа. То е било дадено не на рицар-християнин, а на туркопол (рицар-мюсулманин), който е имал мощехранилница с парченце от Христовия кръст. Може лесно да се предположи, че цар Борис III знаейки от латински източници за това фиефство, е поставил голям метален кръст през 1935 г. на предполагаемото място на баронския замък – градището край село Мостово, Асеновградско. Сега за това място се носят всякакви легенди, като никой не обръща внимание на историческия факт, че името на фиефството Боа дьо Кроа през XII век в превод означава Гората на Кръста (кръстова гора).

 

Да се върнем на събитията от началото на XIII век. Латинската империя Романия вече влиза в конфликти със съседите си: българите и гърците. Победените гърци тайно изпращат пратеници от различни краища на империята до Йоанис – императора на България – който винаги е воювал с тях, с обещанието да го обявят за свой Император и да вдигнат възстание срещу кръстоносците.

 

Като научават това, Император Бодуен I, доджът на Венеция Дандоло и херцог Луи дьо Блоа решават да съберат рицарската армия и да се подготвят за война срещу Калоян. Изпратените вестоносци до Солунското и Филипополското херцогства стигат с императорската депеша, която предизвиква различни реакции. Така например във Филипопол след като научават, че императорът ги вика, синът на херцога Рение, с брат му Жил, племеникът му Жак дьо Боуди и зетът на херцога Ахар дьо Вердюн, с около 30 свои рицари, както и придружители сержанти и оръженосци, тръгнали към Константинопол, но гърците с измама ги заловили всичките близо до днешния Дебър и ги предали на Калоян, който веднага наредил да им отрежат главите. Така Филипополският херцог остава само с около 95 рицари, като от тях само 15 са били оставени във Филипопол. Останалите се затворили в замъка Естанемак и се подготвили за обсада.

 

По същото време пред Адрианопол се събират останалите рицари и войска на франките – около триста рицари и хиляда сержанта. На празника Връбница пред стените на Адрианопол пристига и армията на Калоян, която се състои от 2-3 хиляди българи и власи и около 14 хиляди кумани. На Велики четвъртък сутринта куманите предизвикват рицарите, които са били на утринна служба и невъздържаният граф Луи дьо Блоа тръгва с отряда си рицари да ги преследва, и то на разстояние от лагера повече от две льо (8 км). Като вижда това, император Бодуен I тръгва на помощ на граф Луи, но куманите контраатакуват, кaтo успяват да прережат жилите на краката на много от рицарските коне и да убият падналите рицари. Така вероятно е убит и самият император, който в края на деня,по заповед на Калоян е бил с отрязана глава, която набучена на копие е била разнасяна от куманите в по нататъшните му походи .

 

По-нови изследвания на западни историци дават и допълнителни данни за разгрома на рицарите – по това време на годината са валели много пролетни проливни дьждове и околността около Адрианопол е била силно подгизнала и кална от разливите на реката, както става и досега. Бронираните рицари и техните тежки коне след устрема, с който се втурнали да преследват куманите, се озовали в капан – затьвали в калта и ставали лесна плячка за леката куманска конница, а падналите от конете си рицари изобщо не са могли да се изправят, камо ли да се бият.

 

Алберик, абат на манастира Trium Fontium, описва сьбитията така: „...Императорьт повел войската си, но уви, понеже не се предпазвал от засади, бил пленен от врага с хитрост в изобилстващите с вода блата, от които можели да излязат само куманите...”

 

 

Крьстоносци оплакват загиналия им барон /гравюра наГустав Доре/

 

IV. Опустошаване на Тракия и разрушаването на Филипопол от Йоаница

 

След разбиването на рицарите край Адрианопол оцелелите от тях се прибират в Константинопол на 16 април и съобщават за поражението. На следващия ден братът на Балдуин – Хенрик дьо Ено – е провъзгласен за регент поради неяснотите около съдбата на императора /едни от рицарите казвали че е убит, а други, че е ранен и пленен/.

 

От края на април 1204 г Йоаница започва грабителски походи из Тракия и Беломорието, като превзема редица градове, разрушава ги до основи, а населението избива или отвежда в робство в Бесарабия. Заради невижданите жестокости франките и гърците наричат Калоян /в превод добрия Иван,а не хубавия Иван/ с прозвището Злото куче, или Скилойоанис /Кучеиван/. И така, Йоаница завзема и разрушава Димотика, Серес, Солун, а през юни решава да превземе и Филипопол.

 

„И когато Йоанис видя, че не би могъл да стори повече, обърна се назад към своята страна с всичките си хора. И тези от Филипопол, който беше владение на Рение дьо Три, на когото императора го бе дал, чуха, че император Бодуен бе погубен и с него много от бароните и че маркизът бе изгубил Сер; и те видяхя, че роднините на херцога Рение и неговия син и неговия племенник и неговия зет го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и те помислиха че франките никога вече няма да имат превъзходство. Една част от хората, които бяха 12 души попеликани, отидоха при Йоанис, предадоха му се и му казаха: Господарю, язди до Филипопол или изпрати армията си; ние ще ти предадем целия град и ни запази.

Когато Рение дьо Три, който беше в града, научи това, той се усъмни да не би да го предадат на Йоанис. Той излезе с толкова хора, колкото имаше, и като мина през едно от предградията на града, където бяха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис, и го запали и изгори голяма част от него. И той отиде в замъка Естанемак, който беше на три льо оттам и имаше гарнизон от неговите хора. И той влезе вътре и остана там дълго време обсаден, около тринадесет месеца, в голяма грижа и голяма нищета; и изпаднали в голяма нужда те, неговите хора яли конете си. И той беше на девет дни път от Константинопол без да могат да чуят новини едните за другите.

Тогава Йоанис изпрати своята армия пред Филипопол и не стоя дълго, когато тези от града му се предадоха и той им обеща да им обеспечи живота. И когато го посрещнаха с почит, той нареди да убият най напред архиепископа на града; а от високопоставените люде заповяда някои да одерат живи, други да сварят, а на други да отрежат главите, а всичките останали той нареди да срутят целия град – и кулите и стените, а дворците и богатите високи къщи да разрушат и изгорят. И на другия ден всички бяха оковани във вериги и отведени като роби. Така бе унищожен благородния град Филипопол, които беше един от трите най-красиви градове на Константинополската империя.”

 

А ето как описва падането на Филипопол византиецът Хониат:

 

„Отдавна той /Йоаница/ беше озлобен на тоя град и тьрсеше само повод да го завладее, като силно се сьрдеше на жителите му, които се отврьщават от него като от „мьж от кьрвища”; и тогава душата му беше силно пламнала от варварска гордост, задето те избрали Алексия Аспиет за градов управител и отбльскваха нападенията му. Градьт бе разрушен до основи, обьрнат в силни развалини, но едно нещо поразяваше зрителите – на висок кол, обесен за краката, висеше одран Аспиет на вьже, прокарано през жилите на петите му...”

 

 

Над 40’000 жители на Филипопол са отведени в робство, а избягалите около 10’000 предимно попеликани основават селище на около 30 км югозападно от Филипопол високо в планината, където днес е резерватът Тъмръш. По сьщото време в Тьрново се подготвяло вьзстание срещу Калоян, който след разгрома на Филипопол се заврьща там, „кьдето наказал изменниците сьс страшни казни и новоизнамерени видове смьрт...” За зверската жестокост на Калоян са писали много негови сьвременници:

 

„... никога окото не е виждало, ухото не е чувало и не е дохождало на хорското сьрце това, което доведе нашествието на Йоаница... письци, викове и плачове заглушаваха всичко, цели многобройни градове потьваха в преизподнята на ада... и тук влекат в плен; на друго место грабят; тук хвьрлени на улицата заклани деца; там закопават изнемощели старци...”

 

V. Походът на Хенрик и освобождаването на Херцог Рение дьо Три

 

Повече от година след гореописаните апокалиптични събития, маршалът на франките Жофроа дьо Вилардуен се връща в своите хроники отново към събитията вьв Филипополското херцогство. Тук той в най-голяма степен указва, че замъкът Естанемак не е тогавашния град Станимака, както се смята до сега, а е отделно разположено друго фортификационно съоръжение. Самото име Естанемак идва от грьцкото Ексо Станемак в превод „отвън Станемак”,тьй като замькьт е бил на 1,5 льо извьн града, вследствие неправилните произношения и сливания е станало Естанемак.

 

„...Тогава регентът на империята Хенрик и бароните, които бяха с него, свикаха съвет; и тяхното решение беше да яздат напред. И те яздиха два дни и се установиха на лагер в една много красива долина близо до един замък, който се наричаше Мониак. Те превзеха замъка и седяха в него пет дни. И решиха, че ще отидат да помогнат на херцог Рение дьо Три, който беше обсаден в замъка Естанемак, и беше затворен там около тринадесет месеца. Хенрик, регентът на империята, както и голяма част от неговите хора, останаха в лагера; другите отидоха да помогнат на Рение дьо Три.

 

И знайте, че тези, които отиваха там, отиваха към твърде голяма опасност, тъй като малко такива походи са виждани. В този поход за оказване на помощ отидоха рицарите Конон дьо Бетюн, Жофроа дьо Вилардуен, Макер дьо Сент Менеулд, Милон дьо Бребан, Пиер дьо Брашно, Пайен дьо Орлеан, Ансо дьо Кайю, Тиери дьо Лоос, Гийом дьо Першоа и техните сержанти и коняри, както и един венецианнски отряд с командор Андре дьо Валер. И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова , че го видяха .

 

Обсадените кръстоносци виждат очакваната помощ/гравюра на Густав Доре/

 

Херцог Рение дьо Три бе при палисадите на стената на замъка и забеляза челната охрана, която се командваше от Жофроа, марщала на Романия, и другите части, които идваха след него в боен ред. И Рение не позна какви хора бяха те. И това не беше чудно, защото много време нямаше новини за тях; и помисли, че това са гърци или власи.

Жофроа маршалът взе рицари туркополи и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да узнаят какво става в замъка, защото не знаеха дали те са живи, тъй като дълго време не бяха чували новини от тях. И когато те пристигнаха пред замъка, херцог Рение и неговите хора ги разпознаха и страшно много се зарадваха. Тогава те излязоха от замъка и посрещнаха своите приятели; и беше голяма радост и за едните и за другите.

И тогава бароните се настаниха в един много хубав и укрепен град, който беше разположен в близост до замъка, и който държеше толкова време замъка в обсада. Тогава бароните казаха, че били чули да се говори, че Император Бодуен бил убит от Йоанис, но че те не го вярват. И Рение дьо Три им каза, че това е истина и те го повярваха. И много плакаха и бяха натъжени, но можеха ли да поправят станалото.

И тогава бароните решиха, че ще отидат в Константинопол и ще коронясат Хенрик за Император на Романия...”

 

На 20 август 1206 г. Хенрик дьо Фландър и дьо Ено тържествено е коронясан за Император на Латинската империя в храма Света София в Константинопол.

 

По-ясно от описаното от Вилардуен местоположение на херцогския замьк Естанемак, различно от намиращия се наблизо хубав и добре укрепен град /това всьщност е Станимака/ няма. Или доказваме убедително – замькьт Естанемак не е град Станимака, нито Асенова крепост, както твьрди проф. Николай Овчаров.тьй като тя е на повече от шест льо от Филипопол,и до края на деветнадесети век се е наричала „крепост Петърч”,а не крепост „Станемахос” и ако както той казва ,че в нея е имало само 15 рицари срещу войските на Калоян, то техният подвиг може да се сравни с този на спартанците срещу армията на Ксеркс.

 

VI. Филипополското Херцогство след 1206 година

 

Хронология на събитията

 

На 4 февруари 1207 г., император Хенрик се оженва за Агнес –дъщеря на херцог Бонифас дьо Монферат.

 

На 4 септември херцог дьо Монферат е убит от българите, а месец по-късно – на 8 октомври 1207 г. – край Солун е убит Йоаница – „император на България и Влахия”.

 

Да се спрем накратко за погребването на Калоян. През 1972г. при разкопки на цьрквата „Св. 40 мьченици” в Тьрново е разкрит скелет /гроб 39/ на мьж с голям златен прьстен с надпис „калоянов прьстен”. Тьй като желанието да се намерят останките на поне един бьлгарски владетел е било много голямо, веднага се решило – това е цар Калоян. Нека сега да приведем малко, но важни и убедителни контрадоводи: едва ли толкова могьщ цар като Калоян ще носи прьстен на велможа, макар и златен, а няма да носи царски прьстен, каквато е била традицията. В скъльпените интерпретации на някои наши историци се изказва мнение за личен характер на прьстена, а не за властови, което е абсурдно даже и като идея.Отбелязва се даже,че Калоян е бил погребан сьс стария си прьстен от младини,преди да стане цар. Големината на скелета (188 см) говори за много едьр мьж за времето си – висок около 195 см. Никьде досега не са открити източници, кьдето да е отбелязан огромния рьст на Йоаница, а ако той е бил с такьв, куманската му войска ще да е била до гьрдите му – при среден рьст от 155 см – което неминуемо щеше да е описано някьде. Така че този скелет едва ли е бил на Калоян.

 

В лятото на 1208 г./1 август 1208г./ император Хенрик разбива напьлно нахлулата в Херцогството войска на цар Борил край Филипопол. Ето как описва битката латинския летописец Валансиен:

 

Битка на кръстоносците с врага /гравюра на Густав Доре/

 

„.ПредиПетдесетница Хенрик получил известие,че Борил нахлул в земите на Филипополското херцогство и потеглил на помощ кьм Филипопол...Хенрик разделил войската си на две – едната под командването на маршал Жофроа дьо Вилардуен и на херцог дьо Три да нападне в определен момент охраната на бьлгарския цар и да го плени; в другата, рьководена от него самия, са били главните сили на латините и се сьстояла от 18 отреда, като всеки отряд имал по 20 рицари, а прикритието на императора е било от 50....

...Едно истинско крьстоносно настроение обхвана рицарите,... напред с крьст в рька препускал войствения капелан Филип и с викове „Божи гроб” франките с наведени напред копия се спуснали сред неприятеля.И срещнали власите и куманите и всеки много яростно сьбарял своя противник...И за тези които падали,нямало никаква вьзможност да се вдигнат,защото докато едни ги сьбаряли ,други били готови да ги убият... Куманите се опитали сьс своята тактика да се измькнат, но Вилардуен нападнал телохранителите на Борил, които били 1600 души, и само с25 рицари ги прьснал, а Борил позорно избягал. Скоро след това цялата Борилова войска от 33 хиляди души била обьрната в бягство; рицарите се спуснали подире им и ги преследвали, докато те се изгубили в планината.”

 

След бляскавата победа,Хенрик рькополага барон Жерар дьо Стрьом като наследник на херцог Рение дьо Три за Херцог на Филипополското херцогство /Барон дьо Стрьом е роднина на Рение дьо Три, чийто син , зет и племенник са били убити, както знаем от хрониките на Вилардуен/, което той управлява до 1222 г. С установяването си в замъка Естанемак новият херцог дьо Стрьом започва възстановяването на Филипопол, на град Станимака и на един по отдалечен укрепен град северно от Филипопол – предполагаме Диоклецианопол/вьзможно е и да е и градСтрелча,тьй като крепостта Стрелец е била седалище на фиеф/. Той кани заселилите се в планината след разрушаването на Филипопол попеликани отново да се вьрнат във Филипопол. Интересно е едно заключение на херцог Жерар дьо Стрьом, направено в едно писмо до жена си във Фландрия:

 

„И много ми е чудно как тези мои поданници от всякакви народности – и власи и гърци и попеликани – са научили за такова кратко време да говорят и по франкски и по латински, и даже да четат и пишат, а нашите селяни във Фландрия и за 100 години не са се научили...”

 

Филипополското херцогство, респективно резиденция Естанемак, става и любимо место за дипломатическите срещи на другия брат на император Хенрик – Йосташ дьо Ено. Тук той успява след смъртта на Агнес да сватоса Хенрик за дъщерята на Калоян – Мария – през 1213 г. Преди това през 1210 г., след разгрома на Борил, херцог дьо Стрьом и братьт на императора Хенрик – Йосташ дьо Ено – сватосват владетелят на Чепинското деспотство, деспот Алексий Слав, с дьщерята на император Хенрик. Деспотството на Слав граничи по линията Кричим – Пазарджик с Филипополското херцогство. Сватосването става в замька Естанемак и е описано подробно:

 

„След битката с Борил, Хенрик решил да се разправи и с деспот Алексий Слав. Като разбрал за това Слав се явил веднага в замька Естанемак, кьдето бил отседнал императорьт с бароните, паднал на колене, целунал крака и рьката на Хенрик, и предложил сам да му служи и да му е васал. Тогава дьо Стрьом и Вилардуен предложили на императора да скрепи приятелството с брак между Слав и дьшеря му. Слав отново паднал на колене и казал ,,Сир, обьрнаха ми внимание за вашата дьщеря, която много ви моля да ми я дадете за жена. Аз сьм много богат сьс земя и ськровище от сребро и злато и в моята страна ме уважават като благородник. Аз ви моля да ми я дадете.”

 

Хенрик посрещнал пьрвом тази молба с насмешка, защото било обидно от една страна да повери дьщеря си на един варварин, а от друга, дьщеря му била още дете. Но предвид важността на този брак за империята той приел сьс следните думи:

 

„Славо, аз Ви давам дьщеря си с условие, щото Бог да допусне да се радвате на това; а аз ви давам и цялото богатство, което ние взехме тук, при условие да си от моите хора и да ми служиш. И после ще подаря заедно с това и цяла Влахия, господар на която ще ви направя ако е угодно Богу, и ако аз искам...”

 

И наистина след няколко дена сватбата била обявена. Слав за втори пьт отишьл в резиденция Естанемак, кьдето му била сьобщена датата, когато деспота ще отведе младата си невяста, а Хенрик му подарил собствения си боен кон. На указаната дата Слав бил посрещнат в Селеври от самия император и дьщеря му и всички заминали за Константинопол, кьдето сватбата траяла цяла неделя. След сватбата Слав и младата невяста, придружени от Йосташ дьо Ено, се отправили кьм резиденцията на дьо Стрьом, кьдето братьт на императора останал, а младоженците продьлжили кьм Цепина.

 

Близо три години след тези сватба, по предложение на Йосташ дьо Ено, херцог дьо Стрьом и други барони, с цел избягване на нова конфронтация с Борил, която ще рефлектира най-много вьрху Филипополското херцогство, Хенрик изпратил пратеници-двама от неговите барони,за сродяване с бьлгарския владетел като поискал доведената му дьщеря за своя сьпруга. Цар Борил веднага се сьгласил, тьй като това е била дьшерята на Йоаница и Царицата-куманка. Това предложение на Хенрик се оказало спасителна котва и за Борил, защото съюзьт му с латинския император ставал основа за цялата му по нататьшна вьтрешна и вьншна политика. Той с голяма радост приел пратениците – двамата барони дошли с великолепна свита, и изпратил с тях Калояновата щерка сьс зестра, сьстояща се от шестдесет мулешки товара злато, сребро, скьпоценни камьни и копринени платове и свита.

 

„Нямаше муле, което да не бьде покрито с червен копринен плат,който се влачеше поне на седем стьпки след всяко животно,Вьпреки лошите пьтища,никой от тези платове не беше скьсан и всичко беше запазено в изящество и благородство”.

 

Сватбата се състояла в Константинопол с подобаващи пищни многодневни тьржества.

 

През 1216 г. умира Хенрик – император на Латинската империя.

 

През 1218 г. Иван Асен се възкачва на българския императорски трон и ослепява цар Борил. Отново е игнориран Венеамин – първородния син на Калоян.

 

Иван Асен поддържа добри връзки с Филипополското Херцогство, което явно поема васални задължения и към Иван Асен. Това става ясно от участието на филипополските рицари в битката при Клокотница, където сигурният в победата си над българите Теодор Комнин е изненадан, че сред далеч по-малобройната и недобре обучена българска армия има ядро от стотина рицари, които разбиват в битката гърците. Отново наши историци обявяват тежките конници, които се бият за българския цар, за кумански.

 

През април 1229 г. в Перуджа, в присъствие на папа Григорий IX, между бароните на Латинската империя и екс-краля на Йерусалим от 1210 до 1225 г. – Джон/Жан/ дьо Бриен, бил подписан договор, според който Филипополското херцогство се дава на Джон дьо Бриен – „най-рицарствения и храбьр воин в целия свят”, и на неговите наследници, с изключение на това, което дьржи българският цар Иван Асен. Това отново категорично доказва васалното статукво на Херцогството кьм Бьлгарската дьржава, а не че е било унищожено или присьединено кьм нея. Тук му е мястото да се отбележи,че Джон дьо Бриен е бил рицар-тамплиер с много висок ранг, защото е бил Регент на Кипьр от 1218 до 1231 г., а Кипьр е владение на Ордена на Храма,продадено още от крал Ричард Львското сьрце.

 

Джон дьо Бриен е имал трима сина: Йоан дьо Бриен (който става крал на Армения,тук използуваме православното произнасяне на името), Алфонс дьо Акр и Луи дьо Бриен. Между последните двама трябва да се тьрси и следващия Филипополски херцог.

 

Джон дьо Бриен се среща на бойното поле срещу обединените войски на Иван Асен и Иван Ватаци през 1235г.пред стените на Константинопол ,кьдето напьлно ги разбива и то само сьс 160 рицари и три отряда опьлченци.

 

Ето как описва битката латинския автор,епископ Филип Муск от град Турие вьв Фландрия;”...с тези три отряда и рицарите си,дьо Бриен излязьл срещу враговете отвьн градските стени;...бьлгарския цар и византийския имали 45 отреда и много кораби в морето,но три отреда надвили на 45 ;...нито Хектор, нито Роланд,нито Ожье, нито дори храбрия Йуда Макавей не са показали по голяма храброст отколкото Джон дьо Бриен в него ден;...от разбития неприятел се спасили само сьщо три отреда,предводителствувани от царете Асеня и Ватаци...”

Трябва да се има в пред вид,че един военен отряд е наброявал около100 души,а охранителните отряди на владетелите са били от около 1000-1500 воини.За указаната битка се сьобщава,че сьвместната бьлгаровизантийска армия е наброявала над 10,000 души,а рицарят дьо Бриен е бил „само” на 87 години/б.а./.

 

Джон дьо Бриен умира на 23.03.1237г. на 89 годишна вьзраст,надживявайки всички свои врьстници и бойни другари от Йерусалимското кралство,като остава пример в историята за рицар-тамплиер белязан с „Божията благословия и закрилата на Божи гроб”.

 

През 1241 г. Иван Асен умира в Търново. Византийците постепенно превземат градовете и крепостите на франките. Около 1260 г. византийците превземат Филипопол, Станимака и Естанемак. Тамплиерите се оттеглят от манастирите и крепостите на Филипополското херцогство и това е неговия край.

 

През 1270 г. Тамплиерският Орден притежава над 1000 селища в Португалия, Франция, Германия, Италия,Кипьр, Полша и Унгария, и наброява над 9000 рицари.

 

Пловдив, 11.11.2006г.

 

 

 

NON NOBIS,DOMINE,NON NOBIS.SED NOMINI,TUO DA GLORIAM

 

 

 

ДЖОН ДЬО БРИЕН

/рицар - тамплиер/

 

Биографична справка

 

 

Пълно име ; Джон/Жан/ дьо Бриен [ John de Brienne]

 

Титли ; Крал на Йерусалимското кралство/1210-1225г/

Сеньор на Бейрут/1210-1225/

Регент на Кипър /1218-1231/

Херцог на Филипопол /април 1229-март 1237/

Регент на Латинската Империя /1231 -1237/

 

Година на раждане; 1148 г.

 

Дата на смьртта ;23.03.1237 г.- умрял на 89 години

 

Родители ; баща - Граф Ерар дьо Бриен

майка- Агнесс дьо Невер

 

Бракове ; с Мария дьо Монферат от 1210 до 1214 г.

сьс Стефания от 1214 до 1224 г.

с Беренгария де Кастильо от 1224 до 1237г.

 

Деца ;от кралица Мария дьо Монферат –Изабелла дьо Бриен,

кралица на Йерусалимското кралство /ИзабеллаII/

 

от Стефания – Йоан дьо Бриен, крал на Армения

 

от Беренгария-Алфонс дьо Акр,Жана дьо Бриен,Луи дьо - Бриен и Мария дьо Бриен

 

 

 

 

 

 

 

Използвани източници; Ришар Ж. Латино-Йерусалимското кралство- превод от френски стр.448

 

 

 

Приложения

 

- списък на упоменатите рицари

 

- карти на Латинската империя

 

- карта на Филипополското херцогство с крепостите

 

-списьк на фиефствата

 

- снимки на намерените артефакти

 

- снимки на Кукленския манастир и стенописите му

 

- снимки на руините на замъка Естанемак

 

- копия от писмата на папа Инокентий до Калоян

 

- копие на писмото на рицаря обсаждал Станимака

 

-справка за Джон дьо Бриен-титли,бракове ,наследници

 

-копие на писмото на Алексий Ангел до Бодуен дьо Фландьр и дьо Ено

 

-гравюри на Густав Доре, направени за битките на рицарите-крьстоносци

 

 

Фиефства на Филипополското Херцогство

 

 

-фиеф„Kouklend” - замьк на барона крепостта Калето над г.Куклен

-фиеф„Boa de Croa”-замьк на барона в м.Градището край с.Мостово

-фиеф„Стрельц” -замьк на барона крепостта”Стрелъцград”,Стрелча

-фиеф”Diocletianopol”-баронски замьк до град Хисар

-фиеф”Stanimaсhos”-замькна барона крепостта”Петърч”/Асенова кр./

-фиеф”Tumrus”- замьк на барона крепостта Калето над с.Извор

-фиеф”Belyatoa”- замьк на барона крепостта край с.Розовец

-фиеф”Alexiopol”-замьк на барона крепостта до гр.Раковски

-фиеф”Perestien” -замьк на барона крепостта над г.Перущица

-фиеф”Debora” - замьк на барона крепостта до с. Татарево до Дебьр

 

 

 

 

 

 

 

Схема на херцогския замьк Естанемак

 

 

220m

I ==================================I

I I

40m I I

I=========I I

I I I

I I I

I 60m I I 120m

I I I

I I I

I=========I I

I I

I I

I ==================================I

[goja]

Всичко това може да бъде доказано със снимков материал на намерени доказателства , че замъка не е бил в Асеновград а именно межу град Куклен и Кукленския манастир . Който желае мога да му изпратя още снимки от Манастира където ясно се вижда на стенописа слон , кит, черна пантера и други екзотични животни , които няма как да са били познати на художниците по онова време освен ако те самите не са били от ордена.

 

[bluedog]

bravo! mnogo interesno! sloji o6te snimki pls!

[goja]

Това е мястото където е бил изграден замъка . Снимката е правена от северната страна . На южната страна е открито рицарско гробище . За да бъде предпазен от иманяри умишлено не публикувам снимки от близък план . Интересното е , че от хълма се вижда перфектно Пловдив , Асеновград и манастира Козма и Дамян . Всеки може да посети старата църква в манастира и да види старото изографисване на стените , което случайно е открито при реставрация . То е реално първия пласт рисунки .

В последствие върху него е направен от гърците втори , а първия пласт е унищожен с тези дупки , които са ги правили за да изрисуват техните си . За да може мазилката да хване по - добре.

В кръга виждате втори тамплиер . Има още много направени от мен снимки , ако някой друг знае нещо по темата моля да я сподели .

[golemiqq]

Sekti kolkoto iskash ......

[abortivus]

Този материал не може да бъде побликуван без мое съгласие , нито цитиран .

Георги Гошев и Симеон Янков/

 

 

Е тука, бате, не позна... Когато си се регистрирал в този форум са ти представили едни Правила за прочитане... и с регистрирането си и с последвалото си участие в този форум ти декларилаш, че си си се запознал с тях, съгласен си с тях, приемаш ги и прочие...

 

29. Правилата в този форум се определят от правоимащите. С присъствието си тук Вие автоматично се съгласявате с тях и се задължавате да ги спазвате. wrzru.com не е Хайд Парк. Ако сте очаквали пълна свобода на словото и сега се чувствате съкрушени — мястото Ви не е тук, а по-скоро в clubs.dir.bg.

 

Пак там пише:

 

19. Информацията, изнесена от Вас във форума, става собственост на wrzru.com и всеки член на общността може да разполага с тази информация както намери за добре. Затова мислете преди да пишете!

 

С което ти си се съгласил - съгласно точка 29... Така че - сори... Като член на общността мога да ползвам тази "информация" която си изнесъл (информация е в кавички нарочно) за каквото си искам, където си искам и когато си искам... Мога си я препечатвам, цитирам, рисувам, пея, кото си искам. Ясно? Със самия акт на публикуването й тук се отказваш от "изключителните" си права върху нея, съгласно правилата за участие (публикуване) в този форум, които си приел да спазваш с акта си на регистрация в него и решението си да пишеш в него...

 

Само дето не искам да я ползвам информацията ти... поредните бълнувания - много Дан Браун четете, много... Следващата ти "студия" на каква тема е? Да не се казва "Шифърът на Захари Зограф" случайно? И да разкрива скритите послания в стенописа "Страшния Съд" в Бачковския Манастир, в които се говори за съкровището на Йерусалимския Храм, ограбено от Октавий, пренесено в Рим и после заграбено от Готите, дето го зарили в Рен Льо Шато, а после при кръстоносните походи го пренесли тамплиерите в земите Български и го заровили под Асенова Крепост - за което имаш снимков материал - снимка на тамплиер (самия Хуго Дьо Пейен) държащ Светия Граал на фона на Асенова Крепост

 

ахаххаа

 

Четете много добре каквото ви дават да четете когато се регистрирате насам натам - после е късно

[Was ist? ? ?]

Цар Калоян и други български царе са се борили против тях!

 

Това "херцогство" е чиста масонска секта, която е била против църквата и България. Не е била призната още тогава от никой. Не е било дори някаква форма на държавност, а някаква завзета територия от шайка измамници.

[goja]

 

И това ли е мираж и бълнувания - abortivus .

Намерени са точно на местото единия е златен и е на стойност 50 000 евро

, а другия е бронзов , за стойността му няма да споря.

 

Ще те цитирам : ...поредните бълнувания - много Дан Браун четете, много... Следващата ти "студия" на каква тема е? Да не се казва "Шифърът на Захари Зограф" случайно? И да разкрива скритите послания в стенописа "Страшния Съд" в Бачковския Манастир, в които се говори за съкровището на Йерусалимския Храм, ограбено от Октавий, пренесено в Рим и после заграбено от Готите, дето го зарили в Рен Льо Шато, а после при кръстоносните походи го пренесли тамплиерите в земите Български и го заровили под Асенова Крепост - за което имаш снимков материал - снимка на тамплиер (самия Хуго Дьо Пейен) държащ Светия Граал на фона на Асенова Крепост.

 

Така и репликирам ... Ти не четеш ли ? Ако ли не жалко за теб .

Романи не чета - отдавна спрях с тях - може би преди десетина години .

Ако имаш да кажеш нещо смислено по темата казвай , ама да ми спамиш с трийсет изречения - не си ми интересен.

 

А на Was ist? ? ? ще му кажа , че израза "масонска секта " не ми е известен . А Пловдив в много малък период е бил владение на България . И не давай примери за Калоян със сведения за него от Паисий Хилендарски , който по известни причини пише все хубави неща за Българските царе , ами прочети нещо от Византийски и латински автори , защото по това време Пловдив и областта не е била на Калоян . И ще ми е много интересно след 1000 години какво ще е мнението на хора като теб за сегашните президенти . Да ще имаш мнение , защото ще имаш информация - достоверна , а не тази която учихме навремето , която беше писана както им е угодно в името на нацията . И как така до 1836 година в Асеновград е нямало нито едно българско дете записано на даскало - цитирам учебните книжа от онова време , а сега няма ни едно гърче , византийче и т.н . Всичко е смесено поколение след поколение . Щом не те интересува какво е било по тези места . Остани си със здраве . Но думата секта просто я забрави . Потърси в Руски сайтове достоверна информация и ще разбереш , че е имало държавност и дисциплина . И причината сега да не сме нещо като Лихтенщайн или Люксембург е ясна . Не съм обвързан с никой , ние сме трима приятели които се интересуваме от история и археология като хоби , не се правим на професори нито имаме амбиции за нещо голямо . Просто споделяме изводите си .

И много моля най- учтиво- който си няма и понятие за какво говоря да не взима отношение по темата

 

P.S Кръста на долната снимка е предаден лично от нас на Пловдивския археологически музей . Като уредниците му са запознати с произхода му .

[cheese]

"И много моля най-учтиво- който си няма и понятие за какво говоря да не взима отношение по темата"

 

Goia, залагам каса бира срещу чаша чешмяна вода, че молбата ти няма да бъде чута. Патил съм си в една тема, не особено далечна от твоята ...

Прочее, успех! Наличието на четящи хора във времената на Биг Брадър и Азис е извънредно приятна изненада.

[tanko111]

С удоволствие изчетох цялата тема.

Защо толкова рядко се срещат качествено написани и поднесени теми?!

[kamen]

Точно за тези гнусни масони ли трябва да се говори?!

 

Много по-полезно ще е да се отвори дума за един много по-болен въпрос - възникването, корените и родовете на Българите, възникването на Българските държавни организации в Европа още през 125г, за умишленото информационно затъмнение по този въпрос и т.н. Или за Третоо Българско ЦАРСТВО (1878г. - 1945г), преиначавано от комунистите-историци. :allien

[Was ist? ? ?]

Масонските организации са подривни движения, които са срещу държавите.

 

Тамплиерството е било силата с която са се опитвали да контролират света / нещо като НАТО днес /. Добре, че френския крал Филип 4 ги е изгорил до 1 на кладата. За жалост масоните са се спасили и движат света днес. Само Русия им опонира, защото само те самите и руснаците имат силата да унищожат света с ядрените си глави.

 

Масоните корумпират по целия свят. Имат си и свои марионетки и подлоги, като ССД тук например: " Ние работим за независимост от Русия ". Че сега да не сме в робство бе майка ви масонска :@ Масоните са виновни за всички наши беди и тъги! И никак не е правилно да им се възхищаваш, че са правили подривната си дейност и по нашите земи по времето, когато България е била 1 от трите най-силни държави в света!!!

 

Четох някъде, че до 18 век май те са се укривали много успешно, когато 1 светкавица не е ударила 1 от тях /Божие наказание/, докато е носил важни документи и немската полиция ги е намерила. Изключително организирани, богати и безкрупулни са тези хора. Навсякъде ги мразят, защото вършат злите неща зад кусилите.

 

Или какво? Да се отцепим от България като македонците ли? Запомни - " Съединението прави Силата " !

[cheese]

А бе, хора вземете се стегнете малко! Човекът ви разправя за част от историята на държавата и на областта ни. Чисто като информация, с материални факти, със свидетелства от исторически извори, без коментари и пристрастия! Просто за да се знае! Това, пак казвам, е ИСТОРИЯ! Добра, лоша, история е, случила се е, и си е наша. Редно е да я знаем! Какви секти, какви масони, какви марсианци!

 

То бива първосигнални реакции, бива неинформираност, бива, извинете ме за израза, невежество, ама спрете се най-накрая! Тук взеха да се приказват откровени глупости!

[Was ist? ? ?]

Не си запознат с нещата за тамплиерите - враговете на българите!

Просто за да се знае! Това, пак казвам, е ИСТОРИЯ! Добра, лоша, история е, случила се е, и си е наша. Редно е да я знаем!

Да, добре е да се знае, че е имало и тук масони още от средновековието. Но не мисля, че толкова трябва да се задълбочаваме в тяхната история, а да си изучаваме нашата - българската! Освен това има пристрастия. goja твърди, че това " херцогство " е трябвало да се запази и до днес и да съществува, въпреки че не е българско. По тая логика, защо не се разцепят и други територии, където пак небългари - турци или византийци примерно - са строили кули, стени и крепости?!

[cheese]

Ами нали тия кръстоносци са част от историята ни бе, майна! Нали за да ги разбие Калоян , трябва да са дошли преди това, да са били тук! Факта, че са били тук ги прави част от историята на държавата ни. Това е. Какво, да вземем да изтрием от лицето на държавата Кондофрей, Рогош, Орландовци и прочее ли ??? И защо? Историята на един народ е като ученически бележник - в нея има и шестици, и двойки. Дори да изтрием с гума двойките, няма да изчезне фактът, че по някое време сме ги получили.

 

А тия приказки за масони ... Мисля, че преди да вземеш да лепиш етикети, е редно да прочетеш някоя книга и да знаеш какво значи написаното на тях (на етикетите). Оставете ги на мира тия масони най-накрая!

Че кръстоносците са били заоеватели - да. Че са дошли тук насила и са минали с огън и меч - да. Че са направили държава на територия, която са взели от нас - да. Ама да се обяви едно латинско административно формирование за "масонска секта" звучи просто смешно! Това значи, че човек не знае нито какво е масон, нито кои са латинците, нито какво е административно формирование. Да не говорим, че въобще идеята "да се учи нашата си история" сама и висяща в празното , е толкова безумна и показва такова дълбоко непознаване на функцията и естеството на историята като наука, направо плаши. Историята, Was ist? ? ?, не е тефтер с дати и нещо, което може да се учи на парче. Историята изучава взаимната връзка на фактите, причините и предпоставките за тяхното възникване, защото нищо не става просто ей така. Само в България сме толкова глупави, че учим в училище само и единствено тонове дати. Всъщност основният въпрос в Историята не е толкова "Кога", а "Защо". А една причинно следствена връзка само с изчопляне от цялостното само на приятните нам факти, все едно са стафиди в кекс, не е възможно да се намери. Избирателния подход може и да е приятна дейност, ама от нея полза няма.

 

А за "нещата за тамплиерите, врагове на българите" ... Щом казваш, сто на сто не съм запознат! Запознай ме! Ще почерпя.

[Was ist? ? ?]

Не съм аз човека, който трябва да ти обяснява кои са масоните и тамплиерите. Факт е, че българските войни са се били против "кръстоносците"! И какво толкова им се възхищавате. Турците и визанцииците са оставили по-ярка следа!

 

Глупости не са моите мнения, а тези в които се твърди че тази небългарска форма на държавност трябвало да съществува и до днес!!!

[cheese]

Айде сега, ако обичаш, да ми кажеш къде точно в тази се възхищавам на нещо, освен на това че все още има хора, които четат задълбочено и много, вместо да ползват шаблони и да приказват празни приказки !!!!!

А че не си ти човекът, който ще ми обяснява, е ясно. Просто нямаш какво.

[Was ist? ? ?]

ЖИД!!!

[goja]

Добър спор се заформи , обаче аз имам едно пояснение . Давам 100 евро ако някой ми докаже , че при четвъртия кръстоносен поход Пловдив е завзет от кръстоносците или тъй да се каже - латинците от българите , а не от РОМЕИТЕ. Така , че за какво говорим . По това време Филипопол е бил Ромейски- на ВИЗАНТИЯ и те го взимат от ВИЗАНТИЯ . А завоевателя е Калоян впоследствие . И благодарение на хора като нашите прекрасни царе дето не можаха да си поделят малката ни държавица , ние именно страдахме 500 ГОДИНИ от башибозука . И накрая ... ПИТАМ Защо Калоян беше погребан в православен храм , като е КАТОЛИК и защо в Църквата Св . ДИМИТЪР след като именно СВ. Димитър спасява Солун от нашествието на Калоян с доказано хунско потекло. Значи погребахме врага на Св. Димитър в църквата кръстена на този светец . Не виждате ли колко са ни калпави историците . В това лице и Първанчо , нали той беше идеолога на това мероприятие .... Обещанието си остава в сила. Но доказателствата трябва да са от документи , а не от някакъв си роман писан както е угодно .

 

Не съм аз човека, който трябва да ти обяснява кои са масоните и тамплиерите. Факт е, че българските войни са се били против "кръстоносците"! И какво толкова им се възхищавате. Турците и визанцииците са оставили по-ярка следа!

 

Глупости не са моите мнения, а тези в които се твърди че тази небългарска форма на държавност трябвало да съществува и до днес!!!

 

Ще бъда кратък . Какво са оставили кръстоносците ли? Можеш да посетиш Белгия и Холандия и ще видиш цели градове . Имаш ли си на идея кой основава Португалия ? Май не. Каквото и да са оставили впоследствие е унищожено след 13 месечната обсада . А знаеш ли кой запалва стените на Филипопол и по чия заповед - Павликяните по заповед на Калоян . А знаеш ли какво оставиха турците в България ???

Хиляди помаци ( български мохамедани ) и огромно количество джамии . Това е . За 500 години - нищо .

Византийците за 200 години пак нищо . Е да май само римляните , но за какъв период . Ами че Филипопол от кой е основан , а ? Ами от как е град защо не провериш колко години е бил в Пределите на Римската империя - провинция Македония - както са наричали тази област . Колко години е бил Византиски , колко на Османската империя и на края колко Български. Май последното най-малко . И може би това го прави най - колоритния в пределите на нашата малка родина .

[Was ist? ? ?]

И благодарение на хора като нашите прекрасни царе дето не можаха да си поделят малката ни държавица , ние именно страдахме 500 ГОДИНИ от башибозука . И накрая ... ПИТАМ Защо Калоян беше погребан в православен храм , като е КАТОЛИК и защо в Църквата Св . ДИМИТЪР след като именно СВ. Димитър спасява Солун от нашествието на Калоян с доказано хунско потекло. Значи погребахме врага на Св. Димитър в църквата кръстена на този светец . Не виждате ли колко са ни калпави историците . В това лице и Първанчо , нали той беше идеолога на това мероприятие .... Обещанието си остава в сила. Но доказателствата трябва да са от документи , а не от някакъв си роман писан както е угодно .

Калоян има титлата "крал" но не е католик. Благодарение на папата е признат за имератор, който се е надявал да направи България католическа държава. Ако Калоян беше католик, това най-вероятно щеше да стане. Всъщност гърците отново са писали от тяхната гледна точка историята. Свети Димитър е известен с това, че е убивал неверници, а на иконата е изобразен да убива Калоян, който е християнин... Но не е правилно да бъде погребван в църквата Свети Димитър, след като са воювали един срещу друг. А от къде на къде Калоян е хун?

 

 

Тук кръстоносците какво са оставили? Те също са били врагове на България и това казвам (не че се възхищавам на гръцките или турските архитектури) - няма какво да ги възвеличаваме, след като следата им е по-бледа от тази на отоманците и византииците. А ти изкарваш масоните/тамлиерите/кръсноносците твърде велики и им се възхищаваш дори. Сякаш оставяш българското и славянското развитие на по-заден план...

[kamen]

А бе, хора вземете се стегнете малко! Човекът ви разправя за част от историята на държавата и на областта ни. Чисто като информация, с материални факти, със свидетелства от исторически извори, без коментари и пристрастия! Просто за да се знае! Това, пак казвам, е ИСТОРИЯ! Добра, лоша, история е, случила се е, и си е наша. Редно е да я знаем! Какви секти, какви масони, какви марсианци!

 

То бива първосигнални реакции, бива неинформираност, бива, извинете ме за израза, невежество, ама спрете се най-накрая! Тук взеха да се приказват откровени глупости!

Едно е да се споменава, съвсем друго е да се поднася информацията по изопачен начин с манипулативна цел. Какво се правиш на интелигентен и любознателен - не можеш ли да усетиш целта на този текст - вътре не се споменава и думичка за техните масонски, антимонархически и антибългарски същност, идеи и цели. Вместо това се представят едва ли не като някакви велики митични герои, рицари будещи възхищение. Както във вестниците, където жалките журналистически подлоги пишат: "Ротари клуб направи дарение на дом за възрастни" ; "Американски масони откриват колеж във Велико Търново" ; "Еди-коя си масонска ложа дарява стипендии на ученици" и т.н. На всеки с малко мозък и способност за самостоятелно разсъждение му става ясно за какво става въпрос, айде няма нужда да се правим на дебили тук.

 

 

 

И ми е интересно дали goja ще благоволи да сподели какво и кой го накара да търси информация за тези "рицари" и да я разпространява??

[Was ist? ? ?]

Едно е да се споменава, съвсем друго е да се поднася информацията по изопачен начин с манипулативна цел. Какво се правиш на интелигентен и любознателен - не можеш ли да усетиш целта на този текст - вътре не се споменава и думичка за техните масонски, антимонархически и антибългарски същност, идеи и цели. Вместо това се представят едва ли не като някакви велики митични герои, рицари будещи възхищение. Както във вестниците, където жалките журналистически подлоги пишат: "Ротари клуб направи дарение на дом за възрастни" ; "Американски масони откриват колеж във Велико Търново" ; "Еди-коя си масонска ложа дарява стипендии на ученици" и т.н. На всеки с малко мозък и способност за самостоятелно разсъждение му става ясно за какво става въпрос, айде няма нужда да се правим на дебили тук.

И ми е интересно дали goja ще благоволи да сподели какво и кой го накара да търси информация за тези "рицари" и да я разпространява??

 

Точно това казвам и аз. Обаче cheese и goja вероятно са масони! Опитват се да промиват мозъци. Ловци на души!!!

[goja]

Първо да те оборя и щом много знаеш , докажи ми , че 40 години българия не е била католическа . И второ наясно ли си как са ставали католици поданиците с каква жестокост Калоянчо ги е просвещавал . И това не ти е ясно . Ами запознай се и тогава взимай отношение.

Трето...

Не не си прав аз се гордея , че съм гражданин на България , макар родителите ми и техните родители да са от Пелопонес . Емигранти от 1923 година . И мога да те уверя , че във вените ми няма капка българска кръв както и на синът ми , понеже жена ми е от Краснодар . Н0о въпреки всичко служих на тая държава година и шест месеца . Обичам я и се гордея с нея . И понеже обиколих цяла северна Африка , Азия и Европа . Никога не съм казал ,че съм някакъв друг освен Българин макар и само по паспорт . Припомни си момента когато Калоян взема скиптъра от папата . Припомни си за униатите и тогава ми кажи какъв е бил Калоян . А относно Куманския му произход - докажи ми , че не е така . Аз имам документи и изследвания където се твърди , че е така . Друго - какво ще кажеш за свинаря Ивайло - и него го направихме герой нали ? Прекланям се пред Борис и Симеон . Това е .

Възхищавам се и не само това , визирам тамплиерите . На 4 май се приеха нови попълнения в София където присъствах по собствено желание - имах покана - можех да не отида . Моя приятел беше посветен в рицарско звание . Аз лично за сега нямам намерение да ставам . Но интереса ми към този период е огромен . Знаеш ли какво е да видиш разкопан гроб на рицар и ограбен - само скелета беше там . Популяризирам тази си теза с цел да бъдат осведомени хората какво е ставало по тези земи . Нещо за което се премълчаваше или се споменаваше бегло . Надявам се в най - скоро време държавата да обърне внимание на този проблем и да бъде спасено цялото рицарско гробище . И накрая искам да ти кажа , че Свети Димитър не е убивал никой . Той просто е защитавал Солун от набезите на враговете . А Калоян е бил точно такъв . И друго както споменах целия ми род е от Пелопонес и е логично да говоря и пиша този език . Калоян преведено от гръцки означава Добрия Иван от думата "кало" - добро и "Йоан"- Иван . А никъде в старите летописи от онова време Калоян не са го наричали така , той е наричан "Скилица Йоан" или "Скили Йоан", което преведено означава скили - куче или кучето йоан , заради злия си характер и поведение . Абе много можем да говорим по темата , но май се откъснахме от същността . Ако имаш други мнения ще ми е интересно да ги споделиш . Успех .

И накрая да не забравя - Не твърдя , че съм на 100% прав . Просто защитавам моята си теория , ако можеш да защитиш твоя с факти и аргументи за мен ще е удоволствие да науча нещо ново.

Успех .

Послепис ... не видях последния ти коментар където ме наричаш "ловец на души" . В много голяма грешка си . Не ме вълнува ни най-малко душата на който и да е освен на моето семейство . Вълнуват ме само и единствено те. А това което правя непрекъснато е пари , за сега съм се спрял на тях , но не по нечестен начин както някои могат да го изтълкуват а може да се провери какво притежавам и с какво се занимавам последните 11 години . Както и как съм ги спечелил . Човек няма ли право да има хоби . Моето хоби е риболова и историята , на жена ми - гоблените . Предполагам и ти имаш някакво хоби , но аз не те обвинявам в малоумност или нещо подобно като сектант например - мормон и какво ли още не . Едно време обвиниха Галилей в ерес понеже неговата версия не съвпадаше с масовата и на църквата . Сега пък ме обвиняваш , че съм ловец на души . Още ведъж Успех .

[kamen]

ahhahahahahahahahahhahahahahahaha

 

 

Was Ist, откажи се повече да пишеш, момчето е толкова болно и заблудено че няма никакъв смисъл да се опитва човек да му обяснява.

[RaptoR]

А между другото собственика на Глобал , фирмата дето чисти Пловдив , една от най богатите фирми в града е С инициалите П.С - той е масон , това значи ли че е изперкал и е ловец на души ? Айде да не ти ги изброявам всичките . Аз нямам нищо общо с тях . Не че не мога , а не искам . Още ведъж Успех .

 

Тука вече каза глупост, явно в бързината. Първо - фирмата се казва ЕКОГЛОБАЛ и второ и по-важно - няма собственик с такива инициали. Иначе казано лицето П.С. официално не фигурира в регистрите на фирмата, която е в период на вътрешна война.