22 години от атентата на гара Буново

[karaman]

[LifeFeel]

Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

 

Г-це Ваксберг,

Гледах по телевизията Вашия документален филм “Технология на злото”. Слушах Ви внимателно в рубриката “Гласове”. Доколкото можах, следях и отзивите. Гледах за втори път филма по канал "България" на 26.01.2001 г.

Позволявам си да взема отношение и аз, защото живея в един от тези т.нар. смесени райони и съм съвременник и очевидец на възродителния процес. Истината за този процес, цялата истина, съвсем не е такава, каквато Вие я представяте.

Възродителният процес бе провокиран от турските тайни и явни служби, и ако България има някаква вина, то много по-голяма е вината на Турция, която използва турците и българите мохамедани като “пета колона” за провеждане на своята пантюркистка политика.

Възродителният процес е една ответна реакция, предизвикана от засилената терористична дейност на живеещите в България турци, след идването на генерал Еврен на власт в Турция. Във Вашия филм Вие представяте турците само като кротки безобидни хора, които са репресирани без повод, просто ей така. А кой тогава взриви чакалнята на Пловдивската гара (загива една жена и 41 души са ранени), кой взриви паркинга на аерогара Варна, кой се опита да предизвика влакова катастрофа при Айтос, пожара на яз.”Камчия”, кой взриви православната църква в Бенковски? Тези атентати са извършени, преди да е започнал възродителният процес и съвсем не са контрареакция, предизвикана от него, както непрекъснато се втълпява. Ами взривът в хотел “Сливен”, ами поставянето на отрова и стъклена вата в питейната вода в с.Лиляково, ами взривяването на купето за майки и деца на бързия влак Бургас-София при гара Буново в 21,31 ч на 9 март 1985 г., при което загиват 7 души, от тях 2 деца? След взрива останали само части от скелета на вагона и разкъсани човешки тела. Тримата извършители на терористичния акт са разкрити и осъдени на смърт. След 1989 г. Ахмед Доган им направи паметник - чешма, в с.Трънак, Руенска община, и всяка година там организира провокационно поклонение.

 

Има нещо зловещо в безадресния тероризъм - да отстояваш някакви права чрез убийството на невинни хора. Същността на извършеното щеше най-добре да се разбере, ако паметникът представлява не чешма, а част от перон на жп гара и един бетонен стълб с размазан на него детски мозък. Такава е била истинската картина на гара Буново след атентата. И за да бъде картината съвсем автентична, паметникът трябва да бъде озвучен с писъци на ужасени майки, които търсят в развалините на вагона окървавените си деца.

 

Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм не включихте и интервюта с някои оцелели от тези турски атентати - мнозина от тях са сакати, други са оглушели и ослепели, а трети психически увредени?

От 1983 г. до 1989 г. в България са извършени 617 турски терористични акта, при които са убити 72 души, ранени са повече от 100 души и са нанесени щети за стотици милиони лева. За същото време, по проучвания на вече покойния проф.Стайко Трифонов от СУ “Климент Охридски”, са убити седем турски терористи (плюс двама спорни). Българският президент и министър-председател се извиниха за това, но турският президент и министър-председател не пожелаха да се извинят за 72-мата убити невинни българи.

Досега никой турски държавник не се е извинил и за петстотингодишното робство, за безбройните кланета и кръвния данък, за разрушените църкви и манастири, за масовите помохамеданчвания, оставили незаличими последици и до днес.

Тези седем убити турски терористи, Вие, г-це Ваксберг, представяте като геноцид, извършен от българската държава. И ето, изселниците в Истанбул са завели дело в Страсбуг за възродителния процес, но не срещу БКП или ДС, а срещу България. Това ли Ви беше целта, като ровите с пръст в раната, да окаляте България, непрекъснато да се вменява чувство за колективна вина на българския народ?!?

От 1986 г. до септември 1989 г. (по данни от музея на МВР) в районите с български турци от органите на МВР са иззети или доброволно предадени 14 687 единици оръжия, 165 900 единици боеприпаси, 9 008 кг капсул- и електродетонатори. Този арсенал не говори за мирни и невинни намерения, нали? Г-це Ваксберг, ще Ви разкажа един действителен случай, по който бихте могли да направите прекрасен документален филм.

На 22 април 1972 г. в с.Сърница, Велинградска община, е убит 25-годишният българин-мохамеданин Сергей Ив.Куртов, женен, с две деца, едното на една, а другото на три години. От малък останал сирак и се прехранвал със събиране на смола. Три месеца, преди да бъде убит, станал милиционер. Убили го фанатици туркомани, защото пръв в селото и по собствено желание си сменил турското име с българско. Удрят го в гръб, вземат му служебния пистолет, намушкват го с нож и накрая му смачкват главата с камъни. Тримата убийци са заловени и осъдени на различни срокове затвор. След 10.XI.1989 г. те са освободени от затвора и като “репресирани по възродителния процес” на тях - като обезщетение - са изплатени десетки хиляди лева. Нямам думи...

Толкова години са минали и още не мога да го приема - да бъдеш убит, защото се чувстваш българин и искаш да носиш българско име, а България да плаща хиляди левове на твоите убийци!

Г-це Ваксберг, защо във Вашия филм премълчахте истината за събитията в с.Корница, Гоцеделчевско? Не споменахте нито дума за това, че през октомври 1972 г. там е създадена нелегална организация от представител на турските тайни служби. На 14 декември 1973 г. тази организация завзема властта и обявява Корница за турска територия. Започва открит жесток терор и заплахи срещу всички, изразили несъгласие с поведението и действията на метежниците.

В продължение на два и половина месеца турското знаме се вее над Корница. Неколкократните опити за мирно прекратяване на метежа са безуспешни.

В коя нормална държава може да се толерира подобен акт?

На 28 март 1973 г. милиция и група на разложкия доброволен отряд влизат в селото, за да възстановят българския суверенитет над територията на селището. Метежниците се нахвърлят яростно върху тях с ножове и брадви. Първа жертва е ст.лейтенант Благой Зайков - намушкан на 7 места с нож. В ръцете си е имал “Калашников”, но не го е използвал, защото предварително е дадена заповед да не се стреля по хората. Главата на майор Рашков е разбита с камъни. Един пожарникар е намушкан с нож близо до сърцето. При тези събития в Корница загиват трима българи мохамедани - двама са убити от удар с дърво по главата от метежниците, единият, защото отказал да вземе участие в съпротивата и продължил да си сади тютюн, а другият, защото бил набеден, че е симпатизант на властта. Третият - ранен в крака, от фанатизъм не позволил да го превържат и умрял от изтичане на кръвта, докато го закарат до болницата в Гоце Делчев. Във Вашия филм Вие засегнахте по много непочтен начин трагедията с 18-месечната Тюркян Юсеинова. Според очевидци тя не е убита от българските милиционери и войници с куршум в главата, както Вие твърдите, а е стъпкана от тези, които са тръгнали с нея да правят стълкновение със силите на реда.

Само мерзавци могат да се крият зад бебета и невръстни деца и да ги използват като жив щит, когато тръгват на сблъсък с държавна власт.

Г-це Ваксберг, възродителният процес не е само смяна на турско-арабските имена с български такива. Това е само едната страна. (В САЩ малките имена на всички граждани са задължително от англо-саксонската именна система.)

Другата страна, която Вие въобще не показвате във Вашия филм “Технология на злото”, това са изключителните грижи, които българското държавно ръководство положи за повишаване материалното благосъстояние на турците и българите мохамедани и преодоляване на голямата им изостаналост.

В т.нар. смесени райони се построиха приоритетно много промишлени предприятия и цехове, здравни пунктове, родилни домове, болници, училища и читалища. Създадени бяха работни места на всички. Техните деца бяха приемани с предимство в средните и висшите учебни заведения. Получиха безплатно образование и станаха учители, лекари, инженери, икономисти, научни работници. Те се ползваха с предимство и при настаняване на работа и при назначаване на ръководни длъжности.

Тази технология на доброто обикновените хора не са забравили.

Когато Тодор Живков гостува на 17.VIII.1997 г. на събора в село Юндола, Велинградска община, по покана на кмета, българите мохамедани му устроиха смайващо посрещане - с хляб и сол, с баници, целуваха му ръката, аплодираха го толкова сърдечно и възторжено, че беше невероятно. А той вече не беше държавен глава, а само един обикновен гражданин. Според Вашия филм, като главен виновник за възродителния процес би трябвало да бъде освиркан, оплюван, хулен. Да, ама не!

Г-це Ваксберг, по време на възродителния процес аз видях в Якоруда много българи мохамедани, които отиваха с радост и китка здравец да си сменят турско-арабското име с българско такова, т.е. да се завърнат при родовия си корен, но след 10 ноември 1989 г., изоставени от българската държавна власт, бяха подложени на такъв натиск, какъвто не Ви пожелавам.

Започна се второ потурчване на Якоруда. Когато 30 българи мохамедани отиват при председателя на ОбНС да търсят от него закрила, защото искат да си останат с българските имена, той им отговаря, че не може да им даде такава.

На 10.Х.1992 година от всичко 1721 ученици в община Якоруда 1174 ученици с български родов корен и с майчин български език бяха записани като турци, т.е. 1174 стопроцентови българчета станаха турчета!

До тази дата в Якоруда никога не са живели турци, а само българи: християни и мохамедани.

Учениците, които бяха донесли в училището декларации от своите родители, че са българи, на следващия ден донесоха други декларации, пак подписани от същите родители, но този път, че са турци. За една нощ те бяха сменили своята етническа принадлежност! По най-категоричен начин ДПС ги бе заставило да направят това. Два месеца по-късно, при официалното преброяване на населението и техните родители бяха писани турци!

Това, което турските поробители не бяха успели да постигнат за повече от 500 години, сега в свободна и независима България бе постигнато само за две години.

Пред очите ни се откъсват живи части от майка България, но Вас не Ви боли, може би защото от чужбина Ви плащат, за да защитавате чужди интереси.

Спонсор на филма Ви е най-големият финансов мошеник в света - унгарския евреин и американски гражданин Джордж Сорос, когото Великобритания сега съди за 2,5 милиарда долара.

Знае се, че “който плаща, той поръчва музиката”.

Целта на Вашия филм е повече от ясна - насаждане на омраза и противопоставяне между българи и турци, между българи християни и българи мохамедани, като част от подготовката на второ Косово на Балканите.

По друг начин не можем да си го обясним.

Живко САХАТЧИЕВ,

учител,

гр. Якоруда

 

Живко Сахатчиев е роден в Якоруда през 1934 г. Предците му са взели дейно участие в национално-освободителните борби. Завършил е география в СУ и е учител в родния си край. Създател на музей и на фондация "Св. Георги Победоносец", която пък построява черквата в Якоруда. Автор на многобройни статии и студии, както и на книгата "Второто потурчване на Якоруда 1990-1995 година". Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен и на медал "Алеко Константинов". За отстояване на българщината в Родопите през 1994 г. е награден със званието и статуетката "Балкански Йово".

Сега е председател на ОбК "В. Левски" в Якоруда. Изградил е барелеф на Апостола и паметни плочи на якорудчаните, загинали в национално-освободителните борби и войните.

[Was ist? ? ?]