Страшни истории

[RubbeR_HeaD]

имаше едно предаване преди повече от 6-7 години по БНТ го дааха ... " Невероятното " ... с един водещ ,който е седнал разказва доста кофти случки ...някой сеща ли се ?

[John_Cena]

МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА ОТНОВО СЕ ПОЯВИ Виждат го за последно през април 2005 г. на лондонско гробище

 

 

Мотман, станал известен след филма с Ричард Гиър “Послания от мрака” ( “ The Mothman Prophecies” ) , не е легенда или измислица на сценаристи. Проверка в полицейските архиви на градчето Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния, САЩ показва, че само за 14 месеца от ноември 1966 до декември 1967 г. той е наблюдаван стотици пъти от жителите в района. Над 150 души свидетелстват за срещите си с крилатия непознат, петима от тях са полицаи. Всички те го описват като високо над 2 метра същество, сиво или черно на цвят, с размах на крилете над 3 метра. Очите му са хипнотични и ярко червени. Мотман е забелязан да левитира и лети без да движи крилете си. Появата му предизвиква необясними аномалии в електронната апаратура. ТВ и радио емисиите се побъркват като при силна магнитна буря, телефоните се държат странно. Техниката реагира сякаш е “нападната” от враждебни електромагнитни полета.

 

Мотман се появява в райони на големи аварии и катастрофи и е предвестник на масова смърт.

 

През април 2005 г. колегите ни от Лондон съобщиха, че човекът-пеперуда е забелязван многократно в северната част на града. Британските медии нарекоха феноменалното създание “Вампира от Хайгейт”. Две години след появата му в Щатите, Мотман лети и в района на хълма Хайгейт, северен Лондон. В началото на тази година полицията е засипана от обаждания на изплашени лондончани, видели високо и черно крилато същество. Най-често Мотман е засичан на гробището Хайгейт, разположено на върха на хълма. Появите му обаче не са от днес.

 

През 1922 г. огромно създание, подобно на прилеп с размах на крилата над 2 м, летяло около църквата на Уест Дрейтън. Било пълнолуние, над 20 души следели ужасени полета му. Мотман дълго кръжал във въздуха, но накрая кацнал в църковния двор и започнал да се движи между гробовете. Спрял се до един от тях и останал дълго край него. Когато полицаите хукнали да заловят нарушителя, човекът-птица надал смразяващ вик и полетял бързо нагоре.

 

През 1969 г. Дейвид Ферънт, ловец на паранормални явления и член на Британската общност за окултни и псиизследвания, е повикан от полицията да помогне при разследването на мистерията. Днес той е президент на същата организация и е все още водещ експерт в областта на паранормалното.

 

“Лондонският вампир не е нито измама, нито вампир, а е съвсем реален!...”, смята той.

 

В хода на разследванията, продължили няколко години, Дейвид се среща лично с десетки очевидци. По време на наблюденията на едно от лондонските гробища той вижда с очите си английския Мотман.

 

“Фигурата, - разказва Ферънт, - беше от плът и кръв. В първите секунди помислих, че е маскиран шегаджия, решил да плаши посетителите. Но после, разглеждайки огромния силует, разбрах, че не е човек, а нещо друго. Беше високо около 2.20 м, отлепваше се от земята и левитираше над нея. Очите му бяха червени. Имах чувството, че изтегля цялата ми енергия, бях хипнотизиран и стоях вцепенен. Само за миг си помислих, че трябва да си направя защита. Започнах да повтарям старо кабалистично заклинание за концентрация на енергия. То като че ли ме събуди от вцепенението.

 

Като изследовател на паранормални явления съм бил свидетел на какви ли е странности – внезапни и необясними температурни аномалии, хвърчащи предмети, полтъргайсти, левитиращи духове..., но подобно създание очите ми виждаха за първи път!...”

 

КАРЕ:

 

Показанията на очевидците - полицейски досиета на Пойнт Плезънт: 12 ноември 1966 - декември 1967 г.

 

За първи път Мотман е видян на 12 ноември 1966 г. от петима военни, монтиращи надгробна плоча, близо до Кленденин, Западна Вирджиния. Те са ужасени от тъмна фигура, подобна на човек, която се хвърля върху тях от близките дървета и прелита над главите им. Тя е с огромни криле и лети безшумно.

 

14 ноември, часът е 22.30. Мястото е Салем, Западна Вирджиния. Докато строителният предпремач Нюъл Партридж гледа телевизия, картината внезапно избледнява. Чува се силен, свистящ звук, идващ отвън. Мъжът почти оглушава от нечовешки писък. В полицейския участък Портридж пише, че кучето му, Бендит, не спряло да лае, докато не излязъл на двора с фенерче в ръка. Тогава видял тъмна издължена фигура, от която най-ясно се различавали очите. Те блестели в червена светлина и изглеждали съвършено неестествени. Бендит се втурнал към пришелеца, а Партридж побягнал към къщи за своя “Колт”, но бил толкова ужасен, че не посмял да излезе дори и въоръжен. На следващата сутрин американецът проследява кучешките следи и стига до място, където кучето е влачено в кръг и вероятно вдигнато във въздуха. Бендит не се завръща у дома. Докато Партридж се пита дали не е за психиатрия, в местната преса се появяват съобщения за събитията от 12 септември. Ден по-късно Пойнт Плезънт осъмва с още свидетели на феномена. Фактът, че не е сам в “лудостта си”, дава кураж на Партридж и той отива в полицията. През нощта на 15 септември четирима нови свидетели вдигат на крак полицаите от Салем. Към 22 часа Роджър и Линда Скарбъри, и Стийв и Мери Малет пътуват с кола покрай изоставена фабрика за тротил. Пред входа й виждат странен двуметров мъж. Непознатият е с гръб към тях и едвам се влачи. Когато чува шума от двигателя той се спира и се обръща към пътя. Двойките с ужас забелязват, че има криле, подобни на прилеп, а гърбът му е огромен. Малет подкарва колата със 120 км/ч. По пътя, семействата разбират, че опасността не е преминала. Съществото ги преследва, летейки със същата скорост над тях. И четиримата ясно чуват постоянен, пронизителен и висок звук, подобен на свистене. Мислят, че ще оглушеят. Нещото ги следва по магистрала № 62 до покрайнините на близкия град. Малко преди да влязат в него, забелязват труп на куче край пътя. Без да се бавят семействата се връщат към фабриката, заедно с шериф Милард Халстед. Шерифът не се колебае да ги последва, защото в участъка вече е имало петима свидетели с подобни показания. По-късно в доклада Халстед ще запише, че кучето не е намерено, а в изоставената сграда всичко е нормално. Единственият пострадал е радиостанцията му. Не работело нормално и радиото в колата. Чували се само шумове, сякаш на висока скорост се прослушва аудиокасета. Четиримата дават едни и същи показания в полицията: “Съществото приличаше на човек, само че бе по-високо, може би около 2 метра и половина. Крилата му бяха гигантски, държеше ги прибрани зад гърба”.

 

Новината за странните събития в Пойнт Плезънт обикаля света. На 16 септември е организирана пресконференция. Свидетелите разказват преживяното. Журналистите наричат за първи път феномена - “Мотман” или “човека-пеперуда”. На същия ден Марсела Бенет минава край изоставената фабрика и вижда над нея червено сияние. След минути забелязва висок силует с искрящи очи, който полита от земята стремително нагоре. Бенет грабва 2-годишната си дъщеря и се втурва към къщата на семейство Томас, живеещи наблизо. Зад заключените врати съпрузите Томас и Марсела Бенет чуват мъчителен свистящ звук и имат усещането, че източникът му обикаля къщата. След случилото се Бенет и Томас търсят помощ в полицията. На 27 ноември 18-годишната Кони Карпентър е нападната от огромна черна фигура, която се хвърля от въздуха към предното стъкло на колата й. В последната минута тя успява да избегне сблъсъка, завъртайки рязко кормилото. Карпентър вижда съществото съвсем отблизо. В участъка описва лицето на нападателя си с думата: “нечовешко”. Момичето е откарано в болница с тежки наранявания. В медицинския й картон пише: “Пациентът развива тежък конюктивит с парене и болка, очите и клепачите са силно подути и зачервени, кожата е изгоряла. Безспорни следи от изгаряния. Източникът им е неизвестен”.

 

Разследването

 

В центъра на странните събития попадат не само полицаи и местни, но и журналисти и учени. Най-голяма заслуга сред тях има репортерът от в. “Поуст” Джон Кийл. Изследователят, известен със страстта си към уфологията, разследва и документира стотици появи на човека-пеперуда, които впоследствие отразява в книгата си “Пророчествата на Мотман”. Кийл пристига в Пойнт Плезант, Западна Вирджиния през декември 1966 г. Скоро след това попада във вихъра на “лудостта”, обхванала градчето. Журналистът твърди, че съществото е влязло в контакт с него и го предупреждава за предстоящи трагедии. Само за периода ноември 1966 - ноември 1967 г. той интервюира и записва показанията на повече от 100 души, видели с очите си човека-пеперуда. Кийл събира и доказателства за аномалиите, които връхлитат града още от есента на 1966 г. - смущения в радио и ТВ приемниците и телефонните връзки, появи на необясними светлини в небето и на странни шумове, от които се оплакват най-вече жителите от долината на река Охайо.

 

Трагедията

 

Човекът-пеперуда изчезва завинаги от Пойнт Плезънт след трагедия с моста “Силвър Бридж”. Вечерта на 15 декември 1967 г., около 17 часа, в най-натоварения час от трафика, стоманените конструкции на дългия 214 метра “Силвър Бридж” не издържат. За минути от него остават развалини. Десетки автомобили потъват в ледените води на река Охайо. Умират 46 души. Телата на Кати Байс и Максин Търнър изобщо не са намерени. Останалите 44-ма са погребани в гробището на Галиполис, Охайо. В същата нощ Джеймс Лили, живеещ близо до фабриката за тротил, брои 12 светлини, които прелитат над къщата му и напуска в паника дома си. Трагедията със “Силвър Бридж” ужасява Америка. Репортери и телевизии препълват градчето, опитвайки се да разгадаят мистерията.

 

Фактите

 

В продължение на 14 месеца “непознат биологичен вид”, описван от очевидците като “висок хуманоид, с размах на крилата над 3 метра”, потапя в ужас населението на Пойнт Плезънт. Малкото официална информация за феномена се дължи на факта, че неговите появи са в зоната на военна фабрика за тротил. През Втората световна война американското правителство съхранява експлозиви в бункери, изградени около нея. След войната в бункерите се нанасят био-химични компании. Спекулира се дали Мотман не е мутация на познат биологичен вид, например жерав или ястреб, или дори мутирал човек с крила. Автори на хипотезите са биологът Браян Рош и журналистът Трой Тейлър.

 

Първите, които описват Мотман в полицията на Пойнт Плезънт са група военни. В първата скандална статия се цитира не един, а четирима свидетели, които едновременно са го видели - съпрузите Скарбъри и Малет. Първите две обяснения на властите са: заблудена птица-емигрант от Южна Африка и въздушен балон, боядисан в черно.

 

До 2005 г. нито експерти, нито власти дават разумно обяснение какви са причините за внезапното рухване на “Силвър Бридж” през декември 1967 г. Никой не може да обясни и факта, че след трагедията, Мотман повече не видян в Пойнт Плезънт. Човекът-пеперуда е предупреждавал за опасността, вярват и досега хората от Западна Вирджиния. Повечето жертви, убити при срутването са го виждали нееднократно, показва проверка в архивите на местната полиция. Някои от тях са имали и характерните лицеви изгаряния, съпътстващи срещите с него.

 

Съдбата на хората, свързани пряко или косвено с Мотман е повече от странна.

 

13 месеца след първата поява на човека-пеперуда в Пойнт Плезънт “Силвър Бридж” погребва 46 души. При неизяснени обстоятелства на 15 февруари 1970 г. умира и репортерката от в. “Месинджър” Мери Хайър, направила първия репортаж за Мотман. Над 500 души са се свързали с нея, за да разкажат за необичайните си преживяния с него. Полицията няма отговор каква е причината за смъртта й. Съпругът й - Скот Хайър е починал също толкова необяснимо още на 1 декември 1968 г.

 

На 19 февруари 1973 г. умира от рак Иван Сандерсън - биолог, криптозоолог, писател, водещ на ТВ предавания за дивата природа и шеф на Асоциацията за изследване на природни аномалии в Ню Джърси. Той е основният консултант на Джон Кийл в хода на разследването през 1966-1967 г. Сандерсън е известен в научните среди с репортажите си за “Монстерът от Флатуудс”, видян в Западна Вирджиния през 1952 г.

 

През септември 1973 г. Джон Кийл се среща постоянно с журналиста Фред Фрийд. Двамата работят върху документален филм за аномалиите в долината на река Охайо и феномена “Мотман”. Филмът никога не излиза на екран. През март 1974 г. 53-годишният Фрийд умира внезапно.

 

През 1966 г. Гари Баркър, изследовател и издател от Западна Вирджиния, заедно с Кийл интервюира Уудроу Деренбергер, който твърди, че има информация за Мотман. Според Деренбергер ключът за разгадаването на загадката е името “Индрид Колд”. През 1968 г. Баркър организира конференция, на която се надява да събере повече данни за човека-пеперуда и продължава своята работа. Друг учен - Джеймс Моузли в книгата си “Шокиращо близо до истината” пише, че на 6 декември 1984 г. в Западна Вирджиния 54-годишният Баркър умира с неясна диагноза. В медицинския му картон като причина за смъртта е посочено: “едновременна дисфункция на различни органи, съчетана с имунодефицит”. Диагнозата е сходна със съвременното разбиране за СПИН, но е твърде невероятна за здрав човек като Баркър, твърди Моузли.

 

През 1990 г. Доналд Норт вижда Мотман в близост до фабриката за тротил в Пойнт Плезънт. Две години по-късно Норт умира при автомобилна катастрофа.

 

Писателят и ученият Джим Кейт, известен в научните среди с тезата, че Пойнт Плезънт е използван като тестова база за експерименти, умира през 1999 г. Причината за смъртта му е неизвестна.

 

През 1999 г. музикантът Джийн Юджийн твърди пред пресата, че е видял човека-пеперуда. Година по-късно, на 38-годишна възраст, Юджийн е открит мъртъв в звукозаписното си студио. През 2001 г. Рон Бондс, преиздал книгата на Джон Кийл “Пророчествата на Мотман”-1991г., се трови смъртоносно. След година умира Агата Бенет, загубила сина си Джеймс Бенет при катастрофата със Силвър Бридж. Агата е последният представител на фамилията. Преди да почине тя погребва съпруг, дъщеря, две сестри, трима братя и внук. Повечето от тях имат връзка със събитията 1966-1967 г.

 

Американската криптозооложка Лорън Колман изброява и други имена на хора, свързани пряко или косвено с Мотман, които не са сред живите: филмовият продуцент Тед Дем ( година на смъртта 2001 ) , близък приятел на Марк Пелингтън - създателят на филма “Послания от мрака” (2002 г. ) , пресъздаващ трагедията в Пойнт Плезънт; Тед Танебаум – изпълнителен продуцент на филма ( починал на 2 март 2002 г. ) ; Чарлз Малет – свидетел на Мотман от 1967 г. и герой във филма на Пелингтън ( година на смъртта 2002 ) ; 29-годишната Джулия Харисън, член на групата “Кинг Блек Есид”, която написа повечето песни за филма “Послания от мрака” ( година на смъртта 2002 г. ) и други.

 

На 14 януари 2002 г. в Щатите плъзва слух, че най-известният хроникьор на Мотман Джон Кийл е мъртъв. Кийл опровергава “новината” с усмивка и в интервю с Колман: “Един път вече съм преживал смъртта си – през 1967 г. Бъдещото ми погребение ще бъде в събота и на него ще нося черно”.

 

Кой или какво е Мотман?

 

Мистериозното същество и всички необясними феномени в Пойнт Плезънт са проява на непозната форма на енергия, смята Джон Кийл. Изследователят е убеден, че планетата ни е обитавана от непознати същности, които погрешно наричаме извънземни, духове, божества, демони. Според Кийл човешката история доказва по безспорен начин присъствието на други форми на живот, обитаващи други измерения извън познатото ни четириизмерно.

 

Руските учени си спомниха за трагедията в Пойнт Плезънт 20 години по-късно. Разказите на спасителните екипи от Чернобилската катастрофа напомнят за преживяното от американците през 1966-1967 г. През април 1986 г. в южна Украйна шестима мъже и четири жени, независимо един от друг, дават сходни показания в милицията. Някои от тях се оплакват от странни телефонни обаждания, други виждат нощем прелитащи светлини. Всички те описват човекоподобна птица с масивни крила. В този момент вниманието на властите е привлечено от поредица телефонни обаждания. Анонимен глас предупреждава за опасност с реактор 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. На 26 април 1986 г. ядреният реактор не издържа и тя експлоадира. При експозията загиват 40 души, други 10 умират от високата радиация. Реакторът гори 9 дни, заразявайки района с убийствена радиация. Хеликоптери изхвърлят в пламъците над 500 тона пясък, пръст, олово и други химикали. По-късно пилотите разказват пред руската преса, че сред димните облаци са видели гигантска черна птица, която кръжала над реактора.

 

Мотман е наблюдаван през:

 

1850 г. от индианците абенаки, които пазят спомена за него в легендите си. През 2002 г. Даниел Бодилиан прави връзката между Мотман и индианския човек-птица.

 

1926 г. при разрушаването на един от най-големите язовири в света – китайският Ксайън Ти Дам, когато загиват над 15 000 души. Оцелелите разказват за черен “човек-дракон”, който летял с часове в зоната на трагедията.

 

1970 г. в областта Ан Кхе, Виетнам от 4-та американска дивизия. Войниците мислели, че виждат птеродактил, пише редакторът на сп.“Америкън Фортеан Ривю” Чад Армънт.

 

2001 г. в южен Грийнсбърг, Пенсилвания, случаят е разследван от биологът Стан Гордън и орнитологът Денис Смелтцер.

 

2002 г. в северна Флорида и Калифорния, свидетел е зоологът Скот Норман.

 

10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

 

Април 2005 г. човекът-пеперуда вече е в Лондон, забелязан е десетки пъти на хълма Хайгейт и близкото гробище.

[Zingam]

Преди 10-15 години един луд тук в Пловдив посрещнал полицията у дома си с брадва, черепа на дядо му и бурканче кръв.

 

Пак преди 2-3 години един младеж минавал по Младежкия хълм, когато го ударили с дъска отзад по главата, за да го оберат, и умрял.

 

Пак преди 2-3 години в съседния блок един дядо се събудил през нощта и намерил младеж в апартамента си, който му извадил нож.

 

Преди 10-12 години в София. В претъпканата с хора 96-ца (или там, каквото ходеше от НДК до СГ) един момък ми извади нож и ми каза: "Дай парите!", един смел човек му направи забележка, че бута едно момиче.

 

И пак преди 10-12 години в София в 280 видях, как 3-ма доста едри скинари нападнаха да бият две сравнително слаби и дребни негърчета и всички стояха и гледаха. Едното негърче обаче реши да се бие и ги изхвърли през вратата на автобуса с тукати.

[John_Cena]

В град(Каварна) има един бяир който се нарича "Шейтан баир", което на български означава "Дяволки баир". Наричат го така, защото преди много години една жена слязла към полунощ да си пере килимите на чешмата до баира. Когато ги изпрала и тръгнала да си върви се появил един човек с рога(дявола) и жената откачила . Нз до колко тази история е истина но мисля че е истинска. А веднъж едно момче каза че докато някакви негови фр стоели на баира и едното разказвало историята на другите чули зад гърба си някакъв зловещ смях .

[didi_c]

Хахаха . Тя пък много ми е интересно що е решила да си пере килимите точно в полунощ. Тия работи не се ли правят през деня?

[Mr.Tinkertrain]

В град(Каварна) има един бяир който се нарича "Шейтан баир", което на български означава "Дяволки баир". Наричат го така, защото преди много години една жена слязла към полунощ да си пере килимите на чешмата до баира. Когато ги изпрала и тръгнала да си върви се появил един човек с рога(дявола) и жената откачила . Нз до колко тази история е истина но мисля че е истинска. А веднъж едно момче каза че докато някакви негови фр стоели на баира и едното разказвало историята на другите чули зад гърба си някакъв зловещ смях .

Tva lqto kat hoim po koncerti na tam sha go proverim toq hylm

[John_Cena]

Викни и мен да отидем заедно.

[didi_c]

Да ви дам да ми изперете килима като ходите?

[John_Cena]

Брегът на призраците

 

1

 

Не помня как стигнахме до гробището.

Помня, че небето притъмня - и после се озовахме там.

Двамата със сестра ми Тери подминахме няколко редици стари, напукани и покрити с мъх надгробни камъни. Беше лято, но над земята се беше спуснала влажна, сивкава мъгла, от която повяваше хлад.

Разтреперих се и се загърнах по-плътно с якето.

- Тери, почакай! - извиках. Както обикновено сестра ми бързаше напред. Гробищата винаги са я възбуждали. - Къде си? - едва не ревнах.

Напрегнах очи. Едва различавах очертанията й през сивата мъгла. Тери спираше за няколко секунди пред всеки от надгробните камъни.

Прочетох думите, изписани върху един камък в краката ми:

"В памет на Джон,

син на Дейниъл и Сара Нап,

който почина на 25 март 1766 г.,

на 12 години и 22 дни."

 

Странно, рекох си. Това хлапе е било на моята възраст, когато е умряло. През февруари навърших дванайсет. В същия месец Тери стана на единайсет.

Забързах нататък. Отнякъде повя студен вятър. Затърсих между редовете от стари гробове дребната фигура на сестра ми. Беше изчезнала в гъстата мъгла.

- Тери? Къде се изгуби?

- Тук съм, Джери - долетя отговорът.

- Къде? - попитах, докато стъпвах по гнилите листа. Вятърът се завъртя около мен.

Някъде отблизо долетя тих вой.

- Трябва да е куче - промърморих полугласно.

- Дже-ри! - Гласът на Тери сякаш идеше от хиляди мили.

Повървях още малко, сетне се подпрях на един надгробен камък.

- Тери! Почакай ме, де! Спри да щъкаш наоколо!

Пак този страховит вой.

- Не вървиш накъдето трябва - извика ми Тери. - Тук съм.

- Страхотно. Много ти благодаря - троснах се аз. Защо си нямах сестра, която да харесва бейзбол, вместо да ме влачи по гробища?

Вятърът довяваше странни, шептящи звуци. Облак изсушени листа ме блъсна в лицето. Затворих очи.

Когато ги отворих, видях Тери клекнала до малък гроб.

- Не мърдай - рече тя. - Ей сега идвам.

Заобиколих няколко паметника и застанах до нея.

- Стъмва се вече - казах. - Да си вървим от тук.

Обърнах се. Направих крачка и... нещо ме сграбчи за глезена.

Изпищях и направих опит да се освободя. Но хватката се затягаше.

Ръка. Протягаща се от калта до гроба.

Изпищях отново. Тери също пищеше.

Ритнах силно и се освободих.

- Бягай! - крещеше Тери.

Вече се носех презглава.

Докато двамата с Тери тичахме през мократа трева, отдолу изскачаха зелени ръце: Щрак! Щрак! Прас! Прас!

Ръцете се надигаха. Протягаха се към нас. Хващаха ни за глезените.

Свърнах наляво. Щрак! Отскочих надясно. Прас!

- Бягай, Джери! Бягай! - врещеше сестра ми. - Вдигай високо крака!

Чувах маратонките й да тропат зад мен. След това чух ужасен вик:

- Тери! Хванаха ме!

Обърнах се задъхан. Две яки ръце я бяха сграбчили за глезените.

Замръзнах неподвижно, втренчил очи в сестра ми, която се дърпаше отчаяно.

- Джери, помогни ми! Не искат да ме пуснат!

Поех дъх с пълни гърди и се хвърлих към нея.

- Хвани се за мен - наредих й и протегнах ръце.

Изритах всяка от ръцете, които я държаха. Но те не помръдваха, не я пускаха.

- Аз... не мога да се помръдна! - проплака Тери.

Почвата под краката ми се разтърси. Погледнах надолу и видях от земята да се подават още ръце.

Задърпах Тери за китката.

- Тичай! - изкрещях й истерично.

- Не мога!

- Разбира се, че можеш! Опитай пак! Оххх! - изстенах, когато и в моите глезени се вкопчиха две ръце.

Сега и аз бях техен пленник.

И двамата бяхме паднали в капана.

 

От друг Форум.

 

Ето ви и малко снимчици на призраци.

 

Да ви дам да ми изперете килима като ходите?

 

Дай де .

[most wanted]

верно е мноо трудна да пуснеш малко дим пред камерата и да кажеш че тва са призраци а колкото до другите истории нещо не ми се врузва как като жертвите са били сами с паранормалните си 'приятели' вие сте рабрали точно кво се е случило особено оная история с пердетата как така се е появила старица като само момичето е могло да я види може да се е появил и буратино маина

[John_Cena]

1.Имало едно време един силен мъж който си карал по пътя. На пътя имало един хотел и било полунощ и той решил да си отдъхне. Всичките стаи били заети освен стая 13. Той се качил горе и легнал на леглото. По едно време чул един глас да казва "Ще те гепам, ще те изям." Първо си мислел, че сънува и не обърнал внимание. После гласът станал по-писклив и по-силен и пак "Ще те гепам, ще те изям." Той се уплашил и скочил през прозореца.

На другата вечер един боксьор си карал по същият път, видял същият хотел и всичките стаи били заети освен стая 13 и той се качил горе и си пуснал телевизора. След малко чул писаците "Ще те гепам, ще те изям" и той като другия избягал и се хвърлил от 13ия етаж.

На следващата вечер трети човек си карал по същия път, видял хотела и пак всичките стаи били заети освен стая 13. Качил се горе и чул още щом затворил вратата, "Ще те гепам, ще те изям". Пуснал си силна музика за да не чува, но писъците станали викове с ехо "Ще те гепам, ще те изям". Спрял музиката и се ослушал и разбрал, че идват от тъмен коридор. Преближил се до една врата която водила към банята и бавно я отворил и изведнъж видял

едно ...момченце което седяло на тоалетната с пърст в носа и крещяло ..."ЩЕ ТЕ ГЕПАМ, щЕ ТЕ ИЗЯМ!" :D

 

 

2.Един таксиметров шофиор си карал и минал през едно гробище.Навън били много студено,а на пейката пред гробището стояло едно малко русичко,бледо момиченце със синя рокличка с презрамки.Тъй като навън било много студено,а момиченцето било самичко,шофиорът го качил в колата и му дал якето си и го закарало в къщи.Момиченцето посочвало пътя само с мимики.Най накрая стигнали и мъжът казал на момичето ако иска да влезне да вземе пари да му плати и момичето кимнало.Изминал се половин час,но детето не дошло и затова мъжът решил да звънне на вратата да си вземе поне якето и му отворила една жена.Той казал на жената че преди половин час тук е влезнало едно момиче,като подробно дал описанието на момичето и жената му казала:Вие знаете ли,че преди една седмица погребаха дъщеря ми изглеждаща по този начин!След време същият този мъж отишъл на гроба на един свой приятел и съседният гроб бил този на момичето върху който било поставено якето му!

 

 

Ето

още снимки и клипчета на ''Призраци''.

[most wanted]

аз пък знам една история един пич много обичал да пише глупости по форуми за призраци и накрая са появил кумчо вълчо и го изял обаче никои не е видял кумчо вълчо нито трупа на младежа което може да се разглежда нееднозначно

[John_Cena]

И аз тва го знам

[redmadman]

аз пък знам една история един пич много обичал да пише глупости по форуми за призраци и накрая са появил кумчо вълчо и го изял обаче никои не е видял кумчо вълчо нито трупа на младежа което може да се разглежда нееднозначно

Да ве тва е старо всеки го знае назад си

[Toso]

Аз лично съм виждал вълкозайци

Един ден през лятото докато бях на селото, със няколко приятели се разкарвахме из гората, и по едно време изкочи от храста едно зайче, но не беше обикновено, имаше зурла на вълк

 

аКу щ3тЪ мИ вЕрВъЙтЕ

[Zingam]

Когато бяхме 6-7 годишни в мазето си имахме едно нещо, което казваше - бууу-бууу! Аз в чудовища по това време вече не вярвах, ама такива звуци наистина се чуваха от мазето, като се приближахме.

 

Истина - чесно ви казвам!

[chicatillo]

Когато бяхме 6-7 годишни в мазето си имахме едно нещо, което казваше - бууу-бууу! Аз в чудовища по това време вече не вярвах, ама такива звуци наистина се чуваха от мазето, като се приближахме.

 

Истина - чесно ви казвам!

На бас, че е бил Rubber Johnny (малко е гадно, да не кажете, че не съм предупредила).

[Goonie]

На бас, че е бил Rubber Johnny (малко е гадно, да не кажете, че не съм предупредила).

 

Мале, тва дали е истина (и ако да, кой ли е бил смелчагата дето е снимал). Първите 1-2 мин. са най-гадни.

[vintagequeen]

Де да бяха само първите 1-2 минути... то цялото е крайно гнусно, да не споменавам, че го гледах сама, на тъмно и точно по средата се намери някой идиот да звънне по телефона.

[zlobil]

в моето село близко до пловдив - караджово има една селска легенда която страшно ме плашеше като малък , значи на мястото на селото преди много години е имало чифлик на турски богаташ които тормозел хората постоянно една вечер поданниците му се надигнали и го убиват жестоко като го разкъсват с 2 коня ...... говори се че е погребан под една от могилите до селото и вечер духът му излиза да си отмъщава . сега не ми звучи толкова страшно ама като малък като ми вкараха параноите че е вярно познаите как съм се прибирал късно вечерта по улиците без усветление , допълнително страхът ми се усилваше от факта че само направо по нашата улица на около 500-600 метра беше тази могила

 

 

друга страшна история стана преди около 3-4 години бяхме се събрали в един приятел около 6-7 човека от които 4 бяха момичета и на едното момиче и хрумна да си разказваме страшни истории както и да е девойките се изредиха идва ред на моя приятел да разказва аз естествено знам историята и знам че накрая ще има разплакани ... лампата е загасена , свети само 1 свещ.....

та значи ето я и историята :

Един мъж и една жена си живеели много добре , били страшно богати и нищо не им липсвало . Живеели в северна българия , всичко добре но в един нещастен ден жената губи кракът си при катастрофа , докторите не можали да го спасят затова мъжът и и направил златен крак .

В последствие след няколко години жената умира , мъжът се пропил много , изпил всичките пари и се преместил в една къщичка в гората някъде из балканите на стара планина ....... една нощ както си лежал и се чудел от къде да вземе пари за да се напие и да забрави мъката по женаму се сетил за златният крак , дълго се колебаел но накрая решил да отиде да го вземе .

Та отишъл мъжът изровил кракът продал го и пил няколко дена почти до припадък , не се знае дали е било в следствие на алкохола или наистина се е случило но една нощ докато си седял самичък в къщичката свеща на масичката загаснала и започнал да се чува женски глас говорещ монотонно:

-Мъжооо дай си ми крака......Мъжооо дай си ми крака......

-Мъжооо дай си ми крака......

Мъжът започнал да се притеснява но си помислил че е от алкохола и не го послушал когато с все сила се чул пак гласът на жена му :

-МЪЖООООО ДАЙ МИ СИ КРАКАААААААА

 

точно тук моят приятел се извика и хвана едното момиче за краката а аз хвърлих една вилица по радиатора е няма да ви описвам за какво пискане , викане и рев ставаше въпрос , тук може и да не изглежда толкова страшно ама девойките наистина фанаха гората и после не искаха да си ходят по самички

 

 

а иначе като много малко ходехме долу в мазетата да викаме някви духове не ги помна вече кви бяха "Бисквитчо" ли беше кво беше с една бисквита се викаше , истинско преживяване , правим кръг държим се за ръце , и по средата на кръга една бисквита ....... викахме нещо от сорта на "Бисквитчо появи се , Бисквитчо появи се ...." след което следваше 2 минутно мълчание , е няма да ви казвам колко се учудвахме като видим че след около 2 минути бисквитата я няма . Е в последствие установихме че всъщност плъховете я зимат но както и да е

[bluedog]

kato bqh malak s decata v mahalata se gonehme okolo edna kooperaciq i vednaj bqhme sednali do edin ot prozorcite na mazetata az slu4aiino poglednah vatre i se nasrah ot strah! ot sredata na pome6tenieto vise6e glava nie se upla6ihme momi4etata se razrevaha no kogato otidohme do drugata po-dobre osvetlena strana se okaza 4e nqkoi idiot e zaka4il tikva na tavana

[DJ*Sammy]

МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА ОТНОВО СЕ ПОЯВИ Виждат го за последно през април 2005 г. на лондонско гробище

Мотман, станал известен след филма с Ричард Гиър “Послания от мрака” ( “ The Mothman Prophecies” ) , не е легенда или измислица на сценаристи. Проверка в полицейските архиви на градчето Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния, САЩ показва, че само за 14 месеца от ноември 1966 до декември 1967 г. той е наблюдаван стотици пъти от жителите в района. Над 150 души свидетелстват за срещите си с крилатия непознат, петима от тях са полицаи. Всички те го описват като високо над 2 метра същество, сиво или черно на цвят, с размах на крилете над 3 метра. Очите му са хипнотични и ярко червени. Мотман е забелязан да левитира и лети без да движи крилете си. Появата му предизвиква необясними аномалии в електронната апаратура. ТВ и радио емисиите се побъркват като при силна магнитна буря, телефоните се държат странно. Техниката реагира сякаш е “нападната” от враждебни електромагнитни полета.

 

Мотман се появява в райони на големи аварии и катастрофи и е предвестник на масова смърт.

 

През април 2005 г. колегите ни от Лондон съобщиха, че човекът-пеперуда е забелязван многократно в северната част на града. Британските медии нарекоха феноменалното създание “Вампира от Хайгейт”. Две години след появата му в Щатите, Мотман лети и в района на хълма Хайгейт, северен Лондон. В началото на тази година полицията е засипана от обаждания на изплашени лондончани, видели високо и черно крилато същество. Най-често Мотман е засичан на гробището Хайгейт, разположено на върха на хълма. Появите му обаче не са от днес.

 

През 1922 г. огромно създание, подобно на прилеп с размах на крилата над 2 м, летяло около църквата на Уест Дрейтън. Било пълнолуние, над 20 души следели ужасени полета му. Мотман дълго кръжал във въздуха, но накрая кацнал в църковния двор и започнал да се движи между гробовете. Спрял се до един от тях и останал дълго край него. Когато полицаите хукнали да заловят нарушителя, човекът-птица надал смразяващ вик и полетял бързо нагоре.

 

През 1969 г. Дейвид Ферънт, ловец на паранормални явления и член на Британската общност за окултни и псиизследвания, е повикан от полицията да помогне при разследването на мистерията. Днес той е президент на същата организация и е все още водещ експерт в областта на паранормалното.

 

“Лондонският вампир не е нито измама, нито вампир, а е съвсем реален!...”, смята той.

 

В хода на разследванията, продължили няколко години, Дейвид се среща лично с десетки очевидци. По време на наблюденията на едно от лондонските гробища той вижда с очите си английския Мотман.

 

“Фигурата, - разказва Ферънт, - беше от плът и кръв. В първите секунди помислих, че е маскиран шегаджия, решил да плаши посетителите. Но после, разглеждайки огромния силует, разбрах, че не е човек, а нещо друго. Беше високо около 2.20 м, отлепваше се от земята и левитираше над нея. Очите му бяха червени. Имах чувството, че изтегля цялата ми енергия, бях хипнотизиран и стоях вцепенен. Само за миг си помислих, че трябва да си направя защита. Започнах да повтарям старо кабалистично заклинание за концентрация на енергия. То като че ли ме събуди от вцепенението.

 

Като изследовател на паранормални явления съм бил свидетел на какви ли е странности – внезапни и необясними температурни аномалии, хвърчащи предмети, полтъргайсти, левитиращи духове..., но подобно създание очите ми виждаха за първи път!...”

 

КАРЕ:

 

Показанията на очевидците - полицейски досиета на Пойнт Плезънт: 12 ноември 1966 - декември 1967 г.

 

За първи път Мотман е видян на 12 ноември 1966 г. от петима военни, монтиращи надгробна плоча, близо до Кленденин, Западна Вирджиния. Те са ужасени от тъмна фигура, подобна на човек, която се хвърля върху тях от близките дървета и прелита над главите им. Тя е с огромни криле и лети безшумно.

 

14 ноември, часът е 22.30. Мястото е Салем, Западна Вирджиния. Докато строителният предпремач Нюъл Партридж гледа телевизия, картината внезапно избледнява. Чува се силен, свистящ звук, идващ отвън. Мъжът почти оглушава от нечовешки писък. В полицейския участък Портридж пише, че кучето му, Бендит, не спряло да лае, докато не излязъл на двора с фенерче в ръка. Тогава видял тъмна издължена фигура, от която най-ясно се различавали очите. Те блестели в червена светлина и изглеждали съвършено неестествени. Бендит се втурнал към пришелеца, а Партридж побягнал към къщи за своя “Колт”, но бил толкова ужасен, че не посмял да излезе дори и въоръжен. На следващата сутрин американецът проследява кучешките следи и стига до място, където кучето е влачено в кръг и вероятно вдигнато във въздуха. Бендит не се завръща у дома. Докато Партридж се пита дали не е за психиатрия, в местната преса се появяват съобщения за събитията от 12 септември. Ден по-късно Пойнт Плезънт осъмва с още свидетели на феномена. Фактът, че не е сам в “лудостта си”, дава кураж на Партридж и той отива в полицията. През нощта на 15 септември четирима нови свидетели вдигат на крак полицаите от Салем. Към 22 часа Роджър и Линда Скарбъри, и Стийв и Мери Малет пътуват с кола покрай изоставена фабрика за тротил. Пред входа й виждат странен двуметров мъж. Непознатият е с гръб към тях и едвам се влачи. Когато чува шума от двигателя той се спира и се обръща към пътя. Двойките с ужас забелязват, че има криле, подобни на прилеп, а гърбът му е огромен. Малет подкарва колата със 120 км/ч. По пътя, семействата разбират, че опасността не е преминала. Съществото ги преследва, летейки със същата скорост над тях. И четиримата ясно чуват постоянен, пронизителен и висок звук, подобен на свистене. Мислят, че ще оглушеят. Нещото ги следва по магистрала № 62 до покрайнините на близкия град. Малко преди да влязат в него, забелязват труп на куче край пътя. Без да се бавят семействата се връщат към фабриката, заедно с шериф Милард Халстед. Шерифът не се колебае да ги последва, защото в участъка вече е имало петима свидетели с подобни показания. По-късно в доклада Халстед ще запише, че кучето не е намерено, а в изоставената сграда всичко е нормално. Единственият пострадал е радиостанцията му. Не работело нормално и радиото в колата. Чували се само шумове, сякаш на висока скорост се прослушва аудиокасета. Четиримата дават едни и същи показания в полицията: “Съществото приличаше на човек, само че бе по-високо, може би около 2 метра и половина. Крилата му бяха гигантски, държеше ги прибрани зад гърба”.

 

Новината за странните събития в Пойнт Плезънт обикаля света. На 16 септември е организирана пресконференция. Свидетелите разказват преживяното. Журналистите наричат за първи път феномена - “Мотман” или “човека-пеперуда”. На същия ден Марсела Бенет минава край изоставената фабрика и вижда над нея червено сияние. След минути забелязва висок силует с искрящи очи, който полита от земята стремително нагоре. Бенет грабва 2-годишната си дъщеря и се втурва към къщата на семейство Томас, живеещи наблизо. Зад заключените врати съпрузите Томас и Марсела Бенет чуват мъчителен свистящ звук и имат усещането, че източникът му обикаля къщата. След случилото се Бенет и Томас търсят помощ в полицията. На 27 ноември 18-годишната Кони Карпентър е нападната от огромна черна фигура, която се хвърля от въздуха към предното стъкло на колата й. В последната минута тя успява да избегне сблъсъка, завъртайки рязко кормилото. Карпентър вижда съществото съвсем отблизо. В участъка описва лицето на нападателя си с думата: “нечовешко”. Момичето е откарано в болница с тежки наранявания. В медицинския й картон пише: “Пациентът развива тежък конюктивит с парене и болка, очите и клепачите са силно подути и зачервени, кожата е изгоряла. Безспорни следи от изгаряния. Източникът им е неизвестен”.

 

Разследването

 

В центъра на странните събития попадат не само полицаи и местни, но и журналисти и учени. Най-голяма заслуга сред тях има репортерът от в. “Поуст” Джон Кийл. Изследователят, известен със страстта си към уфологията, разследва и документира стотици появи на човека-пеперуда, които впоследствие отразява в книгата си “Пророчествата на Мотман”. Кийл пристига в Пойнт Плезант, Западна Вирджиния през декември 1966 г. Скоро след това попада във вихъра на “лудостта”, обхванала градчето. Журналистът твърди, че съществото е влязло в контакт с него и го предупреждава за предстоящи трагедии. Само за периода ноември 1966 - ноември 1967 г. той интервюира и записва показанията на повече от 100 души, видели с очите си човека-пеперуда. Кийл събира и доказателства за аномалиите, които връхлитат града още от есента на 1966 г. - смущения в радио и ТВ приемниците и телефонните връзки, появи на необясними светлини в небето и на странни шумове, от които се оплакват най-вече жителите от долината на река Охайо.

 

Трагедията

 

Човекът-пеперуда изчезва завинаги от Пойнт Плезънт след трагедия с моста “Силвър Бридж”. Вечерта на 15 декември 1967 г., около 17 часа, в най-натоварения час от трафика, стоманените конструкции на дългия 214 метра “Силвър Бридж” не издържат. За минути от него остават развалини. Десетки автомобили потъват в ледените води на река Охайо. Умират 46 души. Телата на Кати Байс и Максин Търнър изобщо не са намерени. Останалите 44-ма са погребани в гробището на Галиполис, Охайо. В същата нощ Джеймс Лили, живеещ близо до фабриката за тротил, брои 12 светлини, които прелитат над къщата му и напуска в паника дома си. Трагедията със “Силвър Бридж” ужасява Америка. Репортери и телевизии препълват градчето, опитвайки се да разгадаят мистерията.

 

Фактите

 

В продължение на 14 месеца “непознат биологичен вид”, описван от очевидците като “висок хуманоид, с размах на крилата над 3 метра”, потапя в ужас населението на Пойнт Плезънт. Малкото официална информация за феномена се дължи на факта, че неговите появи са в зоната на военна фабрика за тротил. През Втората световна война американското правителство съхранява експлозиви в бункери, изградени около нея. След войната в бункерите се нанасят био-химични компании. Спекулира се дали Мотман не е мутация на познат биологичен вид, например жерав или ястреб, или дори мутирал човек с крила. Автори на хипотезите са биологът Браян Рош и журналистът Трой Тейлър.

 

Първите, които описват Мотман в полицията на Пойнт Плезънт са група военни. В първата скандална статия се цитира не един, а четирима свидетели, които едновременно са го видели - съпрузите Скарбъри и Малет. Първите две обяснения на властите са: заблудена птица-емигрант от Южна Африка и въздушен балон, боядисан в черно.

 

До 2005 г. нито експерти, нито власти дават разумно обяснение какви са причините за внезапното рухване на “Силвър Бридж” през декември 1967 г. Никой не може да обясни и факта, че след трагедията, Мотман повече не видян в Пойнт Плезънт. Човекът-пеперуда е предупреждавал за опасността, вярват и досега хората от Западна Вирджиния. Повечето жертви, убити при срутването са го виждали нееднократно, показва проверка в архивите на местната полиция. Някои от тях са имали и характерните лицеви изгаряния, съпътстващи срещите с него.

 

Съдбата на хората, свързани пряко или косвено с Мотман е повече от странна.

 

13 месеца след първата поява на човека-пеперуда в Пойнт Плезънт “Силвър Бридж” погребва 46 души. При неизяснени обстоятелства на 15 февруари 1970 г. умира и репортерката от в. “Месинджър” Мери Хайър, направила първия репортаж за Мотман. Над 500 души са се свързали с нея, за да разкажат за необичайните си преживяния с него. Полицията няма отговор каква е причината за смъртта й. Съпругът й - Скот Хайър е починал също толкова необяснимо още на 1 декември 1968 г.

 

На 19 февруари 1973 г. умира от рак Иван Сандерсън - биолог, криптозоолог, писател, водещ на ТВ предавания за дивата природа и шеф на Асоциацията за изследване на природни аномалии в Ню Джърси. Той е основният консултант на Джон Кийл в хода на разследването през 1966-1967 г. Сандерсън е известен в научните среди с репортажите си за “Монстерът от Флатуудс”, видян в Западна Вирджиния през 1952 г.

 

През септември 1973 г. Джон Кийл се среща постоянно с журналиста Фред Фрийд. Двамата работят върху документален филм за аномалиите в долината на река Охайо и феномена “Мотман”. Филмът никога не излиза на екран. През март 1974 г. 53-годишният Фрийд умира внезапно.

 

През 1966 г. Гари Баркър, изследовател и издател от Западна Вирджиния, заедно с Кийл интервюира Уудроу Деренбергер, който твърди, че има информация за Мотман. Според Деренбергер ключът за разгадаването на загадката е името “Индрид Колд”. През 1968 г. Баркър организира конференция, на която се надява да събере повече данни за човека-пеперуда и продължава своята работа. Друг учен - Джеймс Моузли в книгата си “Шокиращо близо до истината” пише, че на 6 декември 1984 г. в Западна Вирджиния 54-годишният Баркър умира с неясна диагноза. В медицинския му картон като причина за смъртта е посочено: “едновременна дисфункция на различни органи, съчетана с имунодефицит”. Диагнозата е сходна със съвременното разбиране за СПИН, но е твърде невероятна за здрав човек като Баркър, твърди Моузли.

 

През 1990 г. Доналд Норт вижда Мотман в близост до фабриката за тротил в Пойнт Плезънт. Две години по-късно Норт умира при автомобилна катастрофа.

 

Писателят и ученият Джим Кейт, известен в научните среди с тезата, че Пойнт Плезънт е използван като тестова база за експерименти, умира през 1999 г. Причината за смъртта му е неизвестна.

 

През 1999 г. музикантът Джийн Юджийн твърди пред пресата, че е видял човека-пеперуда. Година по-късно, на 38-годишна възраст, Юджийн е открит мъртъв в звукозаписното си студио. През 2001 г. Рон Бондс, преиздал книгата на Джон Кийл “Пророчествата на Мотман”-1991г., се трови смъртоносно. След година умира Агата Бенет, загубила сина си Джеймс Бенет при катастрофата със Силвър Бридж. Агата е последният представител на фамилията. Преди да почине тя погребва съпруг, дъщеря, две сестри, трима братя и внук. Повечето от тях имат връзка със събитията 1966-1967 г.

 

Американската криптозооложка Лорън Колман изброява и други имена на хора, свързани пряко или косвено с Мотман, които не са сред живите: филмовият продуцент Тед Дем ( година на смъртта 2001 ) , близък приятел на Марк Пелингтън - създателят на филма “Послания от мрака” (2002 г. ) , пресъздаващ трагедията в Пойнт Плезънт; Тед Танебаум – изпълнителен продуцент на филма ( починал на 2 март 2002 г. ) ; Чарлз Малет – свидетел на Мотман от 1967 г. и герой във филма на Пелингтън ( година на смъртта 2002 ) ; 29-годишната Джулия Харисън, член на групата “Кинг Блек Есид”, която написа повечето песни за филма “Послания от мрака” ( година на смъртта 2002 г. ) и други.

 

На 14 януари 2002 г. в Щатите плъзва слух, че най-известният хроникьор на Мотман Джон Кийл е мъртъв. Кийл опровергава “новината” с усмивка и в интервю с Колман: “Един път вече съм преживал смъртта си – през 1967 г. Бъдещото ми погребение ще бъде в събота и на него ще нося черно”.

 

Кой или какво е Мотман?

 

Мистериозното същество и всички необясними феномени в Пойнт Плезънт са проява на непозната форма на енергия, смята Джон Кийл. Изследователят е убеден, че планетата ни е обитавана от непознати същности, които погрешно наричаме извънземни, духове, божества, демони. Според Кийл човешката история доказва по безспорен начин присъствието на други форми на живот, обитаващи други измерения извън познатото ни четириизмерно.

 

Руските учени си спомниха за трагедията в Пойнт Плезънт 20 години по-късно. Разказите на спасителните екипи от Чернобилската катастрофа напомнят за преживяното от американците през 1966-1967 г. През април 1986 г. в южна Украйна шестима мъже и четири жени, независимо един от друг, дават сходни показания в милицията. Някои от тях се оплакват от странни телефонни обаждания, други виждат нощем прелитащи светлини. Всички те описват човекоподобна птица с масивни крила. В този момент вниманието на властите е привлечено от поредица телефонни обаждания. Анонимен глас предупреждава за опасност с реактор 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. На 26 април 1986 г. ядреният реактор не издържа и тя експлоадира. При експозията загиват 40 души, други 10 умират от високата радиация. Реакторът гори 9 дни, заразявайки района с убийствена радиация. Хеликоптери изхвърлят в пламъците над 500 тона пясък, пръст, олово и други химикали. По-късно пилотите разказват пред руската преса, че сред димните облаци са видели гигантска черна птица, която кръжала над реактора.

 

Мотман е наблюдаван през:

 

1850 г. от индианците абенаки, които пазят спомена за него в легендите си. През 2002 г. Даниел Бодилиан прави връзката между Мотман и индианския човек-птица.

 

1926 г. при разрушаването на един от най-големите язовири в света – китайският Ксайън Ти Дам, когато загиват над 15 000 души. Оцелелите разказват за черен “човек-дракон”, който летял с часове в зоната на трагедията.

 

1970 г. в областта Ан Кхе, Виетнам от 4-та американска дивизия. Войниците мислели, че виждат птеродактил, пише редакторът на сп.“Америкън Фортеан Ривю” Чад Армънт.

 

2001 г. в южен Грийнсбърг, Пенсилвания, случаят е разследван от биологът Стан Гордън и орнитологът Денис Смелтцер.

 

2002 г. в северна Флорида и Калифорния, свидетел е зоологът Скот Норман.

 

10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

 

Април 2005 г. човекът-пеперуда вече е в Лондон, забелязан е десетки пъти на хълма Хайгейт и близкото гробище.

много добар разказ според мен е малко преувиличен но такива са фактите

[INCINERATOR]

Сега ако някой намери тия снимки 10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

[bluedog]

Новата раса

 

Планетата и Хората

 

Хира Ратам Манек вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Понякога разнообразява менюто си с чаша чиста вода. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек и светът, макар и бавно, започва да вярва в това. Просто защото Манек и сподвижниците му са живи и се чувстват отлично.

Името "феномен ХРМ" принадлежи на учени от НАСА, заинтересувани от диетата на индийския гражданин. НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно.

Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керал той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.

Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални.

Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат. Той казва, че ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от първоизточника.

Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, когато усеща пълната безмисленост на стремежа към материалното. През 1962 г.попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: " Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло". По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо.

Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.

Експериментът

Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.

Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп.

Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.

Настъпва най-сложният за медиците момент - те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени.

Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия.

Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.

При хроничната адаптация към гладуване - 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории.

В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата - жлезата при "третото око". Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 - годишните.

Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма.

Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък.

Д-р Судхир Шах казва в интервю: "Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно." При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.

Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.

Практикум

Кой може да практикува "феномена Манек"?

Всички, които искат. Няма ограничения за възраст, за раса или религия. Не е необходимо рязко преобръщане в обичайния начин на живот, нито изтощително гладуване - тази опитност ще дойде от само себе си. Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. Мнозина вече са разбрали нейните предимства.

. През първия ден гледайте в слънцето 5 секунди, през втория - 10, на третия - 15 и т.н. Особено важно е да не измъчвате очите, за да не повредите зеницата.

. Още по-важна е вътрешната ви нагласа. Мислено си повтаряйте как слънчевите лъчи навлизат през очите ви, оттам в мозъка и после в цялото тяло. Помолете светилото да ви даде енергията си, за да бъдете здрави и хармонични.

. В слънчевата светлина са всички аспекти на дъгата и вие приемате едновременно свето- и цветотерапия. Ако някои от цветовете на енергията не достигат на тялото, те ще бъдат мигновено попълнени.

. Вярвайте, че болестите ще изчезнат, а космическата енергия храни тялото и регулира процесите в него. Преодолейте страховете от болест и смърт, от мъглата на бъдещето. Менталните нарушения - стреса или депресията - ще изчезнат. Ще се стопи напрежението и страха за решението на важни до този момент за вас жизнени проблеми. Ако такава е била целта ви - не удължавайте времето, в което ще приемате слънчевата енергия. Ако искате да вървите напред - продължавайте с по няколко секунди всекидневната си терапия. След шест месеца или 180 дни вече ще можете да гледате без напрежение в слънцето по 15-20 минути. За това време физическите болести ще изчезнат напълно.

. След като преодолеете 15-минутната бариера за гледане в слънцето, ще започнете да усещате, че апетитът изчезва. Това е победа над чувството за глад, а не негово потискане. Когато ще можете да съзерцавате слънцето по 30-35 минути мозъкът ще започне да съхранява слънчевата енергия и да се храни с нея. Още на 270-я ден или на третия месец ще можете да се взирате в слънцето по 44 минути. ТОВА ВРЕМЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕВИШАВА!

За този период потребността от храна ще изчезне напълно и няма да ви мъчи чувството за глад, което ще премине само. Ще откриете нови възможности - способност за ясна визуализация на образи или състояния, виждане на аури и вътрешни състояния. На този етап можете да спрете ежедневното взиране в слънцето, защото енергията вече се е натрупала във всяка клетка. Когато клетките са заредени, редовните сеанси не са необходими, те могат да станат периодични.

Някои предпочитат да тичат боси под слънцето за 40-50 минути дневно. Те усещат освобождаване от вътрешния дискомфорт и пълна свобода, психосоматичните болести изчезват като кошмарен сън. Около тялото ви се образува енергийна корона. Под нейното въздействие ще отстъпват всички болести, а ще имате осигурена енергийна защита. Дори най-силният враг няма да е в състояние да ви навреди.

Манек казва, че ние губим огромно количество енергия, за да храносмиламе. Ако не дъвчехме всичко и запазвахме вътрешната си хармония, потребностите от енергия значително намаляват. Само в Индия вече има над 20 души, които не се хранят поне от 5 години. Неколцина други не го правят от 20 и повече години. В целия свят числото им надвишава 200.

Мерки за безопасност

. Не увеличавайте визуалният контакт със слънцето с повече от 10 секунди дневно.

. Не превишавайте нормата от 44 минути и не гледайте в слънцето по-дълго.

. Периодично посещавайте очен лекар, за да пропуснете опасността от някакви усложнения.

Манек смята, че когато гледате в слънцето, трябва да стоите боси върху земята. Не върху бетон или камъни и дори не върху трева, а просто върху гола земя. Може да се стои върху пясък или върху прашен път, но не върху балкон. Трябва да сте боси.

Мястото, където приемате слънчевата светлина не трябва да попада в сянка. Ако сте на открито пространство, прекарвайте по час навън веднага след разсъмване или в последния час преди залез.

. Не гледайте в слънцето без да сваляте поглед от него. Достатъчно е само да поглеждате в него и да запазвате визуалният му образ в съзнанието си. Отпуснете се до състояние на релаксация.

. Ако възникнат очни проблеми, Манек съветва да преминете на друг режим - да гледате директно в слънцето 1 сек., после да затворите очи и да го наблюдавате с "третото око", чакра Аджна. Когато мисленият образ изчезне, отворете очи и погледнете в слънцето отново. Правете го докато мисленият образ на слънцето не се запазва 5-6 минути. За това време и медицинските очни проблеми ще изчезнат и вие ще преминете към нормалната практика.

За Манек дългият пост има не само научно, но и религиозно значение. " Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни."

Докторът по медицина от Филаделфия Маури Д. Пресман пише, че за човечеството са се появили надежди за излизане от старите граници. Надежди да управляваме телата и мозъка си чрез магнитната и слънчевата енергия. Тази нова опитност ще ни превърне в нова раса, по-съвършена в духовен и физически смисъл. Ще отпаднат необходимостите от скалпел и химически медикаменти, войните, които винаги се водят за територии, върху които се отглежда храна и имат петрол ще станат безсмислени. Ние ще имаме повече време и мотивация за духовни победи и контакти с други светове.

[DJ*Sammy]

Новата раса

 

Планетата и Хората

 

Хира Ратам Манек.....

Тва ми даде нов смисал в живота БРАВО "Bluedgog"