Българския Войник!

[Killerincho]

В голяма заблуда си .

Армията изобщо не е за най - добрите както си мислиш. Даже е точно обратното. Съдя по преки впечатления от Английската, холандската и т.н.

 

Батка, обърни внимание на руската армия и тогава пак ще говорим Системата на руснаците не е променена и все още са номер 1 в света каквото и да говорят американците.

 

Колкото до казармата. Ами служил съм и аз. Годинка и половина, не можах да закача 2-те години. Служих в доста шибано поделение и други пловдивчани са служили там та вероятно го знаят. То не съществува вече. Симеоновград. Черния полк му викат. Така му викат, щото има сериозна история този полк. През някоя от войните почти целия състав на полка е бил унищожен и са останали малцина които са спасили бойното знаме на полка. Не помня подробности, но ако някой го вълнува ще си припомня всичко. Влизайки ни поздрави командира на полка. По време на поздравлението ни успокои, че "Службата е тежка, но за сметка на това е дълга". Това е точен цитат между другото. И беше прав. Тежка беше службата, но освен дълга беше и полезна. Няма да коментирам лиспата на достатъчно контрол върху старите войници, които се ебаваха доста грубо с новобранците. Това е нещо което трябва да се изкорени. Друго ми правеше впечатление докато служех. Поделението беше бойно и ученията бяха доволно много и доволно тежки. Аз съм пълен човек и трябва да кажа че там успяха да ми стопят килцата. Даваха ми зор, изтискваха всичко от мене, но в същото време, колкото и гадни да бяха командирите, винаги намираха начин да ни покажат нещо ново, нещо интересно. Неща които и до ден днешен ми служат в живота. В казармата се научих на много повече работи отколкото докато карах средното си образование. Неща полезни в живота. Докато бях там научих че физическия и умствен предел на тялото ми е много по-голям от този които съм си мислел че е. Научих се да издържам на несгодите, на гадната храна, на физическите натоварвания. Правех 200 коремни преси, а бях 100 кила. Бягахме много и въпреки че пушех бягането от един момент нататък не беше кои знае какъв проблем. Ползата от всичко това ще питате. Позлата е, че когато опознаеш себе си в трудни условия, когато излезнеш след казармата, много малко ще са нещата които могат да те затруднят, а дори и да те затруднят ти ще ги преодолееш. Защото ще си минал през други по-трудни натоварвания и знаеш че го можеш. Другото което научих там е, че не е важно какъв е човека срещу тебе. Дали е турчин, дали е циганин, дали е педал, дали е каквото и да там. Там зависиш от този човек. От една страна отговаряш напълно за себе си и за своите действия и в същото време зависиш от другите в взвода, ротата, поделението. Тези неща променят мисленето и мирогледа на човек и то към добро. Винаги е имало и ще има безотговрни хора. Но повярвайте ми, казармата, ако е правилната казарма, може да намали процента такива хора до минимум. Извращенията не трябва да присъстват в казармения живот, но аз видях хора които се пречупваха след първата среднощна сапунка. Плачеха, тръшкаха се, искаха при мама. Но мама я нямаше там и след 4-5-тата такава веселба те бяха други хора. Човек може да понесе много повече отколкото си мисли и казармата наистина помага в това отношение. Аз поне си я спомням с добро. Имаше и гадни моменти, спор няма. Имаше и свинщини от страна на старите и за това спор няма. Но тези неща се забравят. Остава полезното и хубавото което си научил и то остава за цял живот. Съжалявам за момчетата които ще пропуснат службата. Има нужда от казарма един мъж, не е като да няма.

[trent]

Theif, радвам се, че си се вслушал в думите ми, радвам се също и за останалите съфорумци, които се вслушват в тях. Прав е Killerincho, слушайте го и него, така неречения "идеален" вариант на казарма по мое време нямаше или почти нямаше, просто не съм разказвал за извращенията, за мизериите и многото безсънни нощи през които съм стоя буден и съм се чудил, кой ли мазен дрипльо или ненормалник, с каквито изобилстваше в 3ти батальон на 61ва Стрямска механизирана бригада (с други думи най-голямата кашимерия в региона) ще стане през ноща и ще ми пререже грацмуля. На някои може да им се струва преувеличено, но само хората служили по това време и преди това в подобни поделения, могат да го потвърдят. Моите искрени почитания към Killerincho, Симеоновград си беше име навремето, както и другите поделения завършващи на град, или както ги наричаха тогава "долината на дълбоките гащи" или "триъгълника на смъртта".

Та в това китно поделение 61ва бригада в Карлово, от 76 души рота бяхме само 19 българи, за останалите оставям въображението Ви да работи, и мога също да кажа, че извращенията тогава бяха най-страшното нещо, защото се знаеха от командния състав и те не предприемаха нищо, радвам се че за в бъдеще подобни неща няма да се случват на никой в Българската армия. Имаше и самоубийства, и убийства и неща които можете да видите само (и то не всичко) във филми като Граница.

Оставал съм изумен от нещата, които човек може да причини на друг човек, но в крайна сметка силните отцеляват, каляваш тялото, духа, разума си и започваш да гледаш на света с други очи, ставаш силен във всичките форми на понятието, дребни неща които са те отвращавали преди те карат да се смееш, така наречената "сапунка" идва момент когато ти е даже и забавна, защото си казваш - ...можеше и да е по-лошо, пък и не съм сам" започваш да отценяваш истинското приятелство по това, когато човека до теб е готов на всичко за теб и ти за него.

Има хиляди неща, които мога да кажа и напиша по тези или други въпроси, предполагам че ще видят бял свят някой ден, но за сега е това, както казах и преди, казарма ни трябва, но нова, съвременна и истинска, без извращения и некомпетентен команден състав.

[Killerincho]

Извращенията са истински проблем. Реален проблем, не нещо дето го дават по телевизията. Не че не оцеляваш и от тях, но от някои от тях може да имаш както физически така и психични отклонения. Тези неща не трябва да ги има в армията. Да те гонят и да те натоварват - да. Но да се гаврят с тебе - не. Докато аз служех имаше един осакатен за цял живот, един изнасилен и двама самоубили се. Това са последиците от извращенията. Те трябва да бъдат премахнати. Но истинската служба е полезна за всеки.

 

Между другото не ми се иска да си представям статиската по отношение на пострадалите от извращения в армията за последните 40-50 години. Като се има предвид какво се случи пред очите ми за година и половина, хич не ми се иска да си го представям даже.

[Divaka]

Afx .... you`re so WRONG ! По-добре да си педал така ли? Аз ще ти кажа, батковото. ПО-ДОБРЕ С РАЗПИЛЕНИ ЧЕРВА ОТКОЛКОТО ПЕДАЛ. И кой каза тая глупост, за тва че да си мъж било да пребиеш някой от друг футболен отбор .. ся ще кажете сигурно че да си мъж значи да биеш жена си, да пърдиш, да гледаш мачове и да не моеж да свържеш двата края с парите които майка ти ти дава щото пускаш Еврофутбол. Всичките тея сте яко болни .. липсата на възпитание в интелигентност, здрава мисъл и ценности е по кофти от мангалите в тая държава. Vandal в казармата трябва да е гадно. Да ти скъсват гъза .. за да не ти пука за смешната прическа, като те завали дъжда. И това е най-малкия пример за смисъла. Не казвам че съм за казармата. Но съм за да има бесни училищни лагери по 20-30 дена лятото ... от които да се върнеш с мисълта "никой шибан циганин няма да ограби майка ми", "никой шибан гей няма да ме настъпи в автобуса", "никой скапан Доган няма да ми граби държавата.." До преди това да стане ние сме просто дойно стадо на ЕС

Те са психически болни...Не виждам как гей ще влезе в казарма и ще излезе мъж...Нормален мъж на място можеш да бъдеш и без казарма.За мен това са 6 месеца загуба на време,които аз няма да карам.

 

ЕДИТ:синсити протечи първата статия.Там някой си разправя колко много гея видял,на еди кой си щяла да му се намокри тиквата...та така.От там явно идва връзката гей-казарма.Както казах терапия,от която няма файда.Гея ще бъде мачкан там,с една дума не го чака нищо добро.

[sincity]

И аз отслужих и то сравнително наскоро. Признавам, че благодарение на това си намерих по-лесно работа. Но като се замисля, нищо друго полезно нямаше в шестмесечния ми престой във военни поделения. Освен, може би, две-три приятелства. Останалото е загуба на време - днешната казарма не учи на трудолюбие и дисциплина, а на мързел и "ошумуляване" (последният термин ми беше любим 6 месеца). В малко поделения дисциплината е на ниво. Аз бях ВВС и освен караулите на -20 градуса, не съм имал някакви неприятни преживявания, но въпреки това считам тези 6 месеца за загубени, тъй като съм човек с доста по-големи амбиции от това да мета спални помещения и да гръмна 6 пъти с АК-47, примерно. Задължителната наборна служба за висшисти е абсолютна тъпотия и анахронизъм.

И не схванах каква е връзката между гейовете и казармата?

В крайна сметка съм едни от последните, които ще служат очевидно. Поздравления за всички, които няма да бъдат задължени да влизат в казарма. Момчета, късметлии сте за мен. Трябва да почерпите.

[Deyan]

Поздравления за всички, които няма да бъдат задължени да влизат в казарма. Момчета, късметлии сте за мен. Трябва да почерпите.

Благодарско Бате Синсити!

И аз смятам престоя в казармата за загубено време!!! Да ме командорят някакви простаци там,ами няма да стане! (finger)*

 

 

* който ползва skype знае за какво иде реч...

[Black Knight]

Казармата?! Трудно е да се сложи в единия ъгъл. Истината е някъде по средата. На някои хора и действа добре учи ги на дисциплина малко ги смачква и им показва някои реалности. Четейки по-горе дългите постове за казармата и особено за Плевен се сещам че изкарах и аз 6 месеца там в долината на смъртта точно под епопеята. Толкова простотия на едно място е трудно човек да си представи освен ако не го види. Отиваш 23-24 годишен висшист бил в нормалния живот, създал семейство деца и се срещаш с 18-19 годишни пишлемета дето са "стари" да ти дават път в живота. После 6 месеца ти промиват мозъка с простотии. Дете ти се ражда и при молба да дойдеш да го видиш ти викат абе дръжте го тоя да не избяга и да не се напие?!?

Полза от казарма?!? НИКАКВА. На мен ми загубиха една година. Държавата загуби, че ме храни и ме учи да стрелям с техника от времето на баба ми.

Няма да споменавам за извращенията и самоубийствата те са просто черешката. Радвам се че моите деца ще се разминат с казармата.

Познавам хора които просто за това са родени. Тези хора сега са по мисии напълно по свое желание в чужбина. Ако държавата има нужда от войска , то тя има нужда точно от такива хора.

[Warez-boy]

З Д Р А В Е Й , М Л А Д И В О Й Н И К О !

(Полковник Петко Йотов, директор на военно-историческия музей)

 

Пиша ти това писмо, за да ти кажа някои неща, които на мен не е имало кой да ми каже.

Не приемай написаното като съвети, защото на този свят най-ненужно е да се дават съвети.

На умния не му трябват, а глупакът не ги приема.

Нося пагони от 28 септември 1966 година.

Изживял съм много хубави неща и съм понесъл много казармени простотии.

Имаш правото да възкликнеш:

"Леле, тоя колко е задръстен за толкова години служба!"

Да това е един от вариантите, а може и по-иначе.

Най-напред искам да ти кажа защо все пак трябва да се служи на тая наша България.

Само след Освобождението българското войнство участва за 60 години в пет войни.

В тях загиват около 200 хиляди воини и около половин милион са ранени и осакатени.

Нима те са искали да убиват и да бъдат убивани?

Между тях е и някой от твоите предци!

Прадядо ми по бащина линия загива при Одрин през 1913-та.

Дядо ми по майчина линия имаше три рани и три кръста за храброст от трите войни.

Та раняваният и оцелял много ни е разказвал за войните. И когато е воювал, вече е имал жена и четири деца.

Нима не са му били мили? Нима е тръгнал ей така на война? На тях, на нашите деди, полуграмотни или неграмотни,

са им казвали защо трябва да се обучат и да станат добри войници по един много човешки начин.

 

"Млади войнико, трябва да стреляш точно,

да се окопаваш бързо и добре.

Ако не стреляш точно, стрелят по теб. Ти трябва да се биеш и да побеждаваш,

а не да загиваш.

Твоята смърт води до поражение, а поражението довежда врага в бащиния ти дом,

при твоята майка, жена и деца."

 

Всъщност ти това го знаещ, но убеден ли си, че е жизнено необходимо?

С какви мисли тръгваш за казармата? А може би с какви не искаш да тръгнеш?

Знаеш ли, иска ми се да споделя с тебе едно мое схващане за понятието "Отечество".

Струва ми се, че то, Отечеството, няма множествено число,

макар че дълги години се готвехме да браним нашето Отечество.

Отечеството е нещо много лично, съкровено, свято.

 

Моето Отечество е там, на един баир в Тетевенския балкан.

Там, където съм се родил и израсъл.

Моето Отечество е къщата ни, дворът, големия орех, на който ми връзваха люлка,

кладенчето в букака със студена вода, майка ми, баща ми и по-късно - жена ми и двете ми деца.

Това е моето лично Отечество и аз не го давам на никого.

Готов съм да го браня до смърт от външните, пък сега, изглежда, и от вътрешните врагове.

 

Ето защо трябва да съм подготвен за защитата на моето Отечество.

Аз ще залегна в окопа на границата на моята България не за вилите в Бояна или за нечии дебели вратове.

Ще лежа в буренясалия окоп именно за моето лично Отечество.

Откакто свят светува това е първото назначение на мъжа - да защитава близките си и родния си край, Отечеството.

То не случайно е наречено "Отечество" - на името на отеца, бащата, създателя и защитника.

 

Ти, млади войнико, готов ли си да защитиш своето Отечество?

 

Млади момко, това не са лозунги. Това е една тъжна потребност!

 

И възниква въпросът, що за човек е българинът, що за човек си ти, негов вековен наследник?

Всички ли българи с любов отиваха в казармата? Отговорът е твърде изненадващ за тебе, млади войнико.

Да, всички искаха да отидат в казармата, но не всички имаха тази възможност.

 

Още със създаването на българската войска след Освобождението българина вижда в нея

символа на свободата и сигурността на България. Чест, достойнство и дълг е да се служи във войската българска.

И защо всички желаещи не са могли да служат? По икономически причини.

 

Така в Княжество България до Сръбско - Българската война годишният контингент от набора е бил от 28 до 30 хиляди души.

Поради недостатъчно средства са приемали около 7 - 8 хиляди новобранци.

Оказва се, че от четирима годни за военна служба само един има честта да служи.

Да, чест е било за избрания да служи!

 

Военнонаборните комисии са били много прецизни при подбора на новобранците.

Често за незначителен недостатък са връщали момчетата.

Но пък избраните!? Те са били най- и по- . Минали на комисия за войници. Това са най-мъжете на селото.

Върнатите са се чувствали като друго качество. Върнатите трудно ще се оженят, щом са дефектни за военна служба.

 

И за да се избегне този неприятен момент, се взема решение:

военнонаборните комисии да оценяват обективно всички годни за военна служба и да се тегли жребий

кой от тримата или четиримата годни да отиде войник. Та първият стремеж е да си годен за военна служба.

Вторият - да се вредиш да служиш в казармата. Народът казва:

"Мъж, който не е служил, и жена, която не е раждала, не ми ги хвали."

Подкупи са се давали да служи момчето, а не както сега!

 

Ти, млади войнико, си потомък на героите от петте войни след Освобождението.

На героите от Сръбско - Българската война, извършили маршове, които смаяха Европа.

Така 1-ва и 4-та пехотна дружина, след като са прегазили и преплували Марица при гара Саранбей, мокри до кости,

за 30 часа изминават 86 км и пристигат на Сливнишката позиция.

Пета пеша артилерийска батарея под командването на капитан Тантилов за две денонощия

изминава 146 км и пристига заедно с оръдията на Сливница.

Тридесет и четири дружини извършват маршове от 80 до 230 км.

 

За тези маршове Карл Регенбургски пише:

"Българската армия извършва маршове, нямащи равни на себе си от Александър Македонски насам."

 

Ти си потомък на героите от Сливница, Три уши, Мека Црев, Драгоман, Гурголят, Видин, Пирот, Лозенград, Люлебургаз,

Чаталджа, Булаир, Одрин, Завоя на Черна, Тутракан, Кочмар, Карапелит, Добрич.

Ти си внук на мъже, които пленяват много чужди знамена, но не допускат да бъде пленено българско бойно знаме.

 

За твоите предци - герои в."Таймс" пише:

"Истински герой на деня е българският войник. Търпелив, издръжлив, весел и засмян,

той не изглежда като модел на особени свойства. Но когато щиковете се турнат на пушките и гръмовно "Ура!"

процепи въздуха и се стигне до решителния момент, той се явява в един нов и удивителен вид.

На него преди всичко се дължи сполуката в победата."

 

Те, старите воини, са достойни следовници на своите възпитатели, на офицерите.

Спазват се суворовско-румянцевските принципи на обучение и възпитание. Има много следовници на полковник Дрангов.

Ще си позволя, млади войнико, да ти цитирам някои от тях.

 

Дрангов пише:

"Войникът не е само едни гърди, които трябва да изправиш срещу неприятеля, а преди всичко едно сърце,

което трябва да спечелиш. Офицерът трябва да бъде сърцевед. Сърце след сърце върви."

 

И още:

"Никой няма право да вдига ръка върху личността на войника. Българският войник трябва да се бие и да побеждава,

а не да бъде бит и мачкан. На България са нужни юнаци, герои, а не мазници и треперковци."

 

Дрангов винаги е казвал:

"След мен, юнаци, две смърти няма, без една не може!"

 

И намира своята смърт на 27 май 1916г. на завоя на р. Черна, водейки полка си в атака.

 

Да, млади войнико, имало е, има и сега в нашата войска български достойни водачи и следовници.

 

Ти от кои си?

 

Много се оплаквате от извращенията. Защо ги има, кой ги прави? С кого ги правят?

Защо от 50 - 60 човека гонят само 3 - 4?

 

Ти, млади войнико, между тях ли си?

 

Гонят тези, които нито преди казармата, нито в казармата са се научили да носят вода.

Те просто все още не са разбрали, че на този свят всеки носи някому вода.

Във всяка система има степен на подчиненост. И всеки на някого е подчинен и му носи вода.

Това за носенето на водата е и в прекия, и в преносния смисъл. Нима няма да донесеш вода на по-възрастен човек?!

Какво ще ти попречи да донесеш вода и на "старото". Това, "старото", знае и може повече от тебе или се предполага,

че е така. Утре в боя "старото " ще ти спаси живота. Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи.

Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.

Научи се да уважаваш, без да се унижаваш.

 

Наполеон има такава мисъл:

"Добрият воин знае как да отстъпва, без да мърмори."

 

Нашият мъдър народ казва:

"Който не целува ръка с достойнство, ще целува крака, паднал на колене."

 

Няма го вече онова общество, в което искахме всички да сме равни. Не се раждаме равни и не можем да бъдем равни.

Нито в живота, нито в казармата.

Не ти говоря да бъдеш "преклонена главица". Не, в никакъв случай! Никой не обича пълзящите гадини.

Дори пълзящият не обича себеподобните. Не всичко в казармата е "Тъй вярно". Има и "Съвсем не".

А като излезеш в "цивилизацията", няма ли да имаш началници, няма ли да зависиш от някого?

И ако не му носиш вода, ще му носиш я уиски, я нещо друго. Не се прави на толкова ербап.

Живота ще те научи на още по-сложни неща от казармата.

Пък и ти ще станеш началник. Я в казармата, я после.

 

Ето какво пише за началниците в Правилника за бойната служба от 1935г. (т.1412):

"Началникът е длъжен:

1. Да има характер.

2. Да разбира своето дело.

3. Да определя степента на възможност.

4. Да поема отговорност.

5. Да дава личен пример.

6. Да обича подчинените си."

 

Тези неща са написани с кръв от опита на войните.

 

И не се оправдавай с немотията. Тя е вече при всички честни хора.

Българският войник след Освобождението често е гладувал, дори и по време на война.

Така че при теб е само едната злина.

 

Ще ти цитирам нещичко от книгата "Един от първа дивизия", написана от Г. Георгиев, участник в Първата световна война:

 

"…Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи. Той може да носи скъсани панталони, но победи.

Той може да носи смачкан шинел, но победи. Гащите се купуват. Панталоните се закърпват. Шинелите се изглаждат.

Славата не се купува. Честта не се закърпва. Поражението не се изглажда."

 

Българските мъже са раснали на стремена. Такова ни е племето! Ще кажеш - "А времето?"

Все още е далеч времето, когато няма да има нужда от войници и от войска. Добре, ти не искаш да служиш, друг не иска.

Добре, ние старите, искаме, ама вече не можем. Валута внасяме, пшеница внасяме, всичко внасяме.

И мъже ли трябва да внасяме?

 

Досега България можеше да се гордее с красивите си и талантливи жени и с гордите си и достойни мъже.

Бягат навън? Да бягат, но докога? Човек не може да избяга от себе си. Всяка животинка си има своя дупка и нея търси,

дори и за смъртта си. Човек не може две неща да избира - родината и родителите.

Бягайте, търсете вашето щастие навсякъде, но не бягайте от дълга си към родината.

Звучи високопарно, но ще го разбереш с времето.

 

При избухването на Първата Балканска война през 1912г. хиляди българи се връщат от Европа, Америка,

от целия свят за да воюват за майка България.

 

Народът казва:

"Кръвта вода не става."

 

Те не са били по-глупави от нас. Не бързай да даваш оценки, преди да направиш нещо по-свято от тях.

 

На родина, на Отечество не може да се изневерява.

То е едно - неизбираемо и неподменяемо.

 

Та така, млади войнико, исках нещо да ти кажа. Дали успях, ти ще прецениш.

Може да не съм прав. Не ме укорявай. Правя го с най-добри чувства към теб и към моето Отечество.

Това е вечна и безкрайна тема.

 

Ние мъжете, най много обичаме да разказваме за подвизите си в казармата и при жените.

Това са приятни теми, защото всеки е длъжен да ни вярва,

пък и не може да се провери нито едното, нито другото.

 

Приеми моите воински и приятелски поздрави, войнико на България!

 

Полковник Петко Йотов

[Zingam]

Всички истински армии са били професионални, макар и не винаги да са били доброволни. А единствения начин да няма извращения в една армия, ще да е да е заета с това, което и е работата - да воюва!

 

И Вермахта е била професионална и Римската армия е била професионална и еничарите са били професионални - и който е чел добре историята, знае какви са резултатите.

 

Армията не е за всеки, както и в горепосочените армии не са вземали всеки.

 

А как да няма значение, кой е до теб? Естествено, че има!!! На циганин и турчин може ли да разчиташ, ако стане война??? Имало ли е според вас цигани и турци в българската армия в периода 1911-1918??? Но не само народността на човека до теб има значение, най-вече има значение, какъв характер е.

[vinyl_master]

Винаги съм се дразнел малко, като видя коментари, че било супер загуба на време и какво ли още не и то от хора, които въобще не са били там.Аз бях там и видях, какво е и даже ме е яд честно казано, затова, че бях толкова малко. Щеше ми са хората, сегашната младеж да видят какво е дисциплина, като една малка държава бяхме вътре.

Как се пазеше ред, чистота и прочее, то ти прави кеф да седиш там. Че те хранят, поят и покрив ти дават, че и за капак и пари ти дават. Неотричам имаше издънки, имаше смях много, екипа беше на 6 като цяло. Аз служих в Казанлък, от там точно тръгна първия контингент за Ирак, условията за живот бяха на ниво 3 звезден хотел, некрия исках да остана но родителите ми ме посъветваха да не го правя и ги послушах, к'во да праа .

Но въпреки това има и хора на, които се кефя. Разбраха, че ще се прави про армия и взеха та се записаха преждевременно за наборна военна служба, вече уволнили се горди споделят впечатления от престоя им вътре .

[stefan]

Винаги съм се дразнел малко, като видя коментари, че било супер загуба на време и какво ли още не и то от хора, които въобще не са били там.Аз бях там и видях, какво е и даже ме е яд честно казано, затова, че бях толкова малко. Щеше ми са хората, сегашната младеж да видят какво е дисциплина, като една малка държава бяхме вътре.

Как се пазеше ред, чистота и прочее, то ти прави кеф да седиш там. Че те хранят, поят и покрив ти дават, че и за капак и пари ти дават. Неотричам имаше издънки, имаше смях много, екипа беше на 6 като цяло. Аз служих в Казанлък, от там точно тръгна първия контингент за Ирак, условията за живот бяха на ниво 3 звезден хотел, некрия исках да остана но родителите ми ме посъветваха да не го правя и ги послушах, к'во да праа .

Но въпреки това има и хора на, които се кефя. Разбраха, че ще се прави про армия и взеха та се записаха преждевременно за наборна военна служба, вече уволнили се горди споделят впечатления от престоя им вътре .

 

 

Правилно, не е супер загуба на време, а мега загуба на такова. Да се дисциплинираш и калиш можеш да се научиш на много места и по много начини, не е нужно да си губиш 6/9 месеца от живота за да го правиш. Много съм за да има кратък курс на обучение за основните неща при евентуални военни действия, но да ми се разлага мозъка в продължение на повече от половин година висейки в някой коптор - не мерси. Имам си работа, ангажименти и амбиции и за мен казармата беше безкрайно тъпо нещо. Добре, че най-накрая я махнаха.

[sarkis_999]

В казармата всички влизат различно умни и излизат еднакво тъпи.Когато Господ е раздавал акъл военните са били на учение. 10 % от бюджета отиваха за тая глупост , стига вече излишни харчове.