Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част I

[DON_CHEFO]

Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част I

 

Преди за започне самата новина ето за това бях говорил след края на сезона но беше на английски нне можах да си преведа всичко

 

(по материал от Business F1)

Неделя, 10 септември 2006 г., Монца. В момента, в който Михаел Шумахер пресече финала и спечели Гран при на Италия, подчинените на пресаташето на Ферари Лука Коладжани започнаха да раздават лист хартия на журналистите пред моторхоума на отбора. Това беше пресрилийсът, оповестяващ оттеглянето на най-успелия пилот в историята на спорта, който все още бе във върхова форма и се бореше за световната титла. Коладжани бе получил изключително точни инструкции от президента на Ферари Лука ди Монтедземоло какво и кога да го направи.

 

Изборът на точно този момент беше странен, тъй като Шумахер се канеше лично да оповести решението си на пресконференцията след награждаването на подиума. Обикновено комюникета се раздават след или по време на обявяването на новина, но много рядко преди това. Така че половин час по-късно Шумахер обявяваше нещо, което всички вече знаеха.

 

До момента на разгласяването на дългоочакваната новина никой не знаеше какво точно ще стане. Шумахер не искаше да се оттегли, не и точно този ден. Според него той все още беше в достатъчно силна позиция, за да се наложи. Но Монтедземоло му беше определил Монца като краен срок преди много време (изрично против желанието на Жан Тод) и алтернативите бяха или да кара заедно с Кими Райконен през 2007 г., или да се оттегли.

 

Преди години никой не би се осмелил да нарежда на Михаел Шумахер какво да прави. Той беше Кралят на Формула 1 в продължение на 12 години. Това не се нравеше особено на Монтедземоло, който се придържаше към гледната точка на Енцо Ферари, че пилотите са служители, изпълняващи повелите на работодателя си. Подходът на Тод бе различен – той разглеждаше водещите фигури в отбора, включително Шумахер, като близки приятели. За 11-те сезона, през които Шумахер караше за Ферари, Лука беше настоял на своето един-единствен път. Този път беше повел битка с намерението да я спечели.

 

Преди 6 години, воден от желанието си да осигури най-добрия шанс за отбора си да печели, Лука беше пожелал да привлече Мика Хакинен за съотборник на Шумахер. Но тогава намерението му бе блокирано от Шумахер и Тод. Сега обаче бе решен да се наложи. Той искаше Райконен и ако цената за това беше напускането на Шумахер, бе готов да я поеме. Шумахер не беше просто изместен от Ферари, той не беше готов да продължи при предложените му условия. В резулатат на това беше решил, макар и неохотно, да се оттегли. Избраният момент беше добър – той си отиваше докато все още бе във върхова форма.

 

Естествено при дадените обстоятелства и двете пресконференции бяха тъжни събития. Шумахер беше мрачен, очевидно не виждаше повод за радост в оттеглянето си. Но той се придържаше към фирмената линия и не даде израз на чувствата си. От друга страна вече обявеното решение не му беше оставило място да маневрира. Последното беше сторено по изрично нареждане от Монтедземоло, искащ да демонстрира че той, а не Шумахер, командва.

 

Шумахер бе на 37 години и според Монтедземоло бе преминал “срока на годност”. Както отбеляза Вили Вебер, “Михаел откри, че вече не притежава влиянието, което си мислеше, че има във Ферари”.

 

Отброяването на дните до оттеглянето на Шумахер бе започнало на 25 август 2005 г., когато Райконен подписа едногодишна опция, даваща право на Ферари да сключи в рамките на определен период договор с него при заплата от около 45 милиона долара за 2007-2009 с допълнителни опции за продължение след това. Цената на опцията така и не се потвърди, но според слухове бе около 5 милиона.

 

През лятото на 2005 г. мениджърът на Райконен Дейвид Робъртсън се готвеше да преговаря с Рон Денис за бъдещето на финландския пилот. Според Робъртсън преговорите щяха да са съвсем кратки. Договорът изтичаше, но Денис имаше опции за подновяването му. Проблемът беше, че ако Рон подновеше договора, според договорените опции трябваше да плаща 60-70 милиона долара на година до 2009-та. Рон не искаше да плати такава висока цена, макар че желаеше Райконен да продължи да кара за отбора му. Робъртсън бе изненадан, че Рон отказва да упражни опцията. Изглежда Денис нарочно я е оставил да изтече с намерението след това да поднови преговорите на чисто, тъй като според него Кими нямаше къде да ходи. Но Робъртсън бе доловил недоволство и разцепление в Макларън – Нюи бе пред напускане и съществуваше вероятност и Томбазис да си тръгне. От друга страна смяташе, че повечето от проблемите на Ферари бяха свързани с гумите и разрешими и знаеше че Рос Браун и Рори Бърни не бяха станали внезапно лоши инженери. Затова Робъртсън не прекрати преговорите с Денис, а му каза, че ще се видят отново. (следва)

 

Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част II

 

(по материал от Business F1)

Робъртсън прецени какви са му опциите и отиде във Ферари да провери възможностите там. Според него преговори само с Жан Тод биха били загуба на време, затова си издейства среща с Тод и Лука ди Монтедземоло. Пресметлив ход основан на политиката “разделяй и владей”. Преценката му е изключително точна. Докато Тод не е много запален от идеята да привлече Райконен, Лука е повече от ентусиазиран. Съществуват обаче някои усложнения. Ферари вече притежават опция за Валентино Роси и Тод открито изразява съмнения, че Шумахер няма да иска Райконен за съотборник. Но Робъртсън се среща с Монтедземоло на четири очи и скоро след това двамата се договарят да подпишат опция, според която Ферари ще плати на Кими за привилегията да има правото да го наеме като пилот в рамките на 1 година. Но Робърстън все още не беше гарантирал бъдещето на Кими. Всъщност по това време той дори не си мисли, че Ферари действително ще подпишат с Райконен. Но това е застраховка, която смята да използва за оказване на натиск при преговорите с Денис. Споделяйки информацията за опцията на Ферари с подбрани приятели журналисти, Робъртсън се погрижи слухът да се разпространи из падока.

Нещата се уталожиха до края на сезона, когато Денис разбра за слуха, че Райконен е подписал с Ферари. Въпреки че това беше само опция, той веднага се досети какво точно става и реши, че няма да позволи да го държат за заложник в продължение на година, оставяйки се на Ферари да решава бъдещето му.

В този момент ситуацията с третия пилот в тази история ставаше все по-неясна сред ширещите се слухове, че Рено ще напусне Формула 1 в края на 2006 г. Добре информиран източник бе подшушнал на Рон, че това неминуемо ще стане. Въпреки че това би било лоша новина за F1, за Денис новината бе доста добра. Със засилването на приказките Алонсо бе въвлечен в играта.

Денис му направи оферта. При заплата от $6 млн. на година, Денис, както и всички останали в падока, осъзнаваха, че Алонсо не е добре платен. Англичанинът му предложи 16 милиона на година. Моментът бе перфектно избран. По това време перспективите за Рено за 2007 г. бяха твърде мрачни, докато тези на Макларън, особено след добрия сезон през 2005-а, бяха много добри. Сребърните тъкмо бяха обявили подписания спонсорски договор с Водафон за 2007 г. и имаха повече пари от когато и да било.

При това положение мениджърът на Алонсо Флавио Бриаторе нямаше друг избор освен да посъветва пилота си да приеме офертата на Денис. Той знаеше, че в този момент Рено нямаха възможност да направят еквивалетно предложение на испанеца (въпреки че това щеше да се промени по-късно). Денис постави едно условие към предложението си – да обяви договора веднага, въпреки разрива, който щеше да причини в отбора и пилотите, каращи за него в момента. Според близки приятели това е продиктувано от желанието му да си го върне на Робъртсън и да покаже на всички от F1 колко е ловък.

Договорът с Алосно бе разгласен пред нищо неподозиращата общественост малко преди Коледа 2005 г. Това предизвика сензация, въртяща се главно около ролята на Бриаторе и очевидния конфликт на интереси. Беше интригуващо, че той и Рон излязоха с коренно различни версии относно това как точно Алонсо е бил отмъкнат. Но в крайна сметка това беше без значение. След опустошенията по банковата му сметка, нанесени преди от Робъртсън и Кими, Рон беше удовлетворен да прилапа Алонсо само за 16 милиона на година.

Във Ферари МШ излеждаше здраво укрепен както винаги и италианският отбор бе подписал опция с Роси за 2007 г., но в този случай Роси държеше опцията – тоест ако Роси бе решил да упражни правото си, за Райконен нямаше да има място. Ситуацията се усложни леко, когато Рубенс събра две и две и разбра, че за него не остава кола в края на 2006-а. Хонда му предложи високоплатен тригодишен договор и бразилецът си издейства предсрочно освобождаване. За да го замени, отборът подписа с Фелипе Маса едногодишен контракт колкото да запуши отворилата се дупка. Шумахер очакваше, че през 2007-а съотборник ще му бъде Роси. Но в началото на 2006 г. Монтедземоло осъзна, че не иска това. Подписването с Валентино беше идея на Тод и Михаел. Лука искаше неговия човек, Кими, да кара през 2007-а и започна да работи по осъществяването на този план.

Може да изглежда нелепо, че Лука е принуден да води политически игри в собствената си компания, но положението беше именно такова. Тод беше превърнал Ферари в свое феодално владение, колкото и неприятно да бе това за Лука. Двамата с Тод бяха кръстосвали шпаги преди това, последния път при спора им за бъдещия спонсор на Ферари. Лука искаше да се откаже от цигарените пари и да намери алтернатива, Тод предпочиташе да остане с Марлборо, които се натискаха да продължат договора със Скудерията. Този рунд бе спечелен от Тод, който подсигури 200 милиона долара на година за петгодишен период – най-крупната спонсорска сделка в историята на Формула 1 и предложение, на което отборът нямаше как да откаже. Нарастващото влияние на Тод във Ферари не се нравеше на Лука. Той не желаеше да се избави от французина, а просто да разбие съюза Тод-Браун-Шумахер, който според него контролираше отбора. Следващата среща на бойното поле бе относно Михаел Шумахер и двамата нямаха намерение да отстъпят от позициите си. (следва)

[ThE_UfO]

Който плаща, той поръчва музиката. Все пак не всеки може да издържа най-скъпия пилот в света със заплати от 150-200млн годишно.

[mauler]

аа... нещо не ми е ясно, но може би просто трябва да дочакам продължението.... та къде изчезват тод и браун? лука параноик ли е или наистина ферари се контролира от тод браун шумахер? и ако е така защо изведнъж капитулират пред лука? къде са ответните действия? защо лука печели в този рунд?

[Blitz^^]

аа... нещо не ми е ясно, но може би просто трябва да дочакам продължението.... та къде изчезват тод и браун? лука параноик ли е или наистина ферари се контролира от тод браун шумахер? и ако е така защо изведнъж капитулират пред лука? къде са ответните действия? защо лука печели в този рунд?

 

Истина е че през последните години ( предимно от 2001 насам ) Тод едва ли не управлява Ферари. Лука управляваше само на хартийка. Най-ясният пример е договорът с Малборо, който Чефо е споменал.

Пък и е нормално Лука вече да иска да се покаже че той управлява защото през последните години направи много компромиси заради Тод.

[DON_CHEFO]

Истина е че през последните години ( предимно от 2001 насам ) Тод едва ли не управлява Ферари. Лука управляваше само на хартийка. Най-ясният пример е договорът с Малборо, който Чефо е споменал.

Пък и е нормално Лука вече да иска да се покаже че той управлява защото през последните години направи много компромиси заради Тод.

 

Само да поправя. Превода не е мой а не един МКЛ-нист . Иначе Маулер Лука е начело на Ферари, на тима във Ф1 и ако не ме лъже паметта и на Мазерати и ФИАТ. Както сте прочели Лука се ръководи от идеята на Енцо - че пилота не е нищо друго освен работник в тима и над него има шефове. Но с работата си Шуми стана малко повече от работник в тима. Той има тесни взаимоотношения с Рос и Тод. И те искат той да кара, но Лука вижда Кими като по-добра дългосрочна перспектива(Шуми догодина става на 38 ) и за това налага мнението си на шеф. Иначе да много мнение са се зимали с искането или не искането на Шуми и Тод и Браун. Та те тримата + инжерния екип са в основата на успеха, не Лука.

Иначе когато сичко върви по-вода - периода 99-2004. Златния период всеки е доволен.

 

 

И ето и един контрапункт

 

И от Ферари са го наградили със специална купа:

ЦИТАТ

Трофеят на "пилето" е висок 1.60 метра и тежи 200 килограма

Живата легенда във Формула 1 Михаел Шумахер може и да е спечелил десетки трофеи в дългата си и изключително успешна спортна кариера, но най-голямата купа германецът получи след отказването си.

Трофеят е специален коледен подарък за 7-кратния световен шампион от тима на „Черните кончета". Със своята височина от 1.60 метра, трофеят определено ще има специално място в колекцията на Шуми.

Внушителната статуетка бе връчена на „Пилето" от името на над хилядата работници във Ферари, напускащият технически директор Рос Браун, експертът по двигателите Паоло Мартинели, бившят спортен директор Жан Тод и самият президент на италианския автомобилен тим Лука ди Монтедземоло.

Интереснен факт е, че купата е по-висока от големия приятел на Шуми и „Скудерията" Жан Тод.

Михаел определено не е получил приза си по традиционния начин, тъй като освен, че на купата са изписани всичките 72 победи във Ф1 на Шумахер с Ферари, самата статуетка тежи около 200 килограма.

„Безкрайно съм благодарен и развълнуван", заяви пред събралото се множество Шумахер - Тези седем години (б.а в тима на Ферари) бяха наистина специални за мен и всъщност на всички вас дължа тези победи, които са изписани на купата".

Съотборникът на Шумахер през сезон 2006 Фелипе Маса също не си тръгна от коледното тържество с празни ръце. Бразилецът получи малка склуптура, олицетворяваща двете му победи в шампионата миналия сезон - с изписана два пъти цифрата „1" - веднъж в цветовете на турския флаг и в цветовете на бразилското знаме.

„Една златна ера за тима завърши, сега започва нова, така че целите са ясни", заяви в заключение Президентът ди Монтедземоло.

 

 

 

Браун в момента е във ваканция, а Тод е повишен. БРаун казва че ще се върне след година, но има спекулации за преминаването му в ХОНДА И МКЛ. Крещяща нужда от него имат МКЛ. ОТ там си тръгнаха Томбазис, Продрому и НЮЙ. Според мен това че Рон ги изпиусна е по-голяма грешка от привиличането на Хамилтън

 

Споменава се Роси имал опция за Скудерията, но въпреки това че той е Италианец той няма опит в Ф1, а Лука иска титли. Шуми пък иска пак да си е номер 1. Според мен истината е накъде по средата. От друга страна Шуми отдавна каза че ще се оттегли когато види младок по-бърз от него. НА няколко пъти той каза че се оттегля щастлив защото не е видял такъв. И наистина няма. Знам че това на рено феновете не им се нрави но е така. Сезон 2005 свърши с първото състезания за Скудерията, а през 2006 - не обоснованото наказания в МОнако и един двигател просто дадоха титлата на Алонсо.

Някой го обожестивха. Да видим дали ще е толкова бърз ако МКЛ е на нивото на нова от 2006

[DON_CHEFO]

През 2005 г. Лука ди Монтеземоло реши, че не иска Роси, въпреки че последният имаше твърда опция да се присъедини към отбора. Лука убеди Роси да не упражни опцията и да остане в Мото GP. Това решение разстрои Михаел Шумахер, който беше наясно какво предстои. Роси се готвеше по специална програма, чиято цел бе да натрупа опит с колата преди 2007 г. Шумахер заяви: “Съжаляваме, че няма да дойде в отбора. Според мен той е голям талант и би се справил с карането.” Рос Браун, техническият директор на Ферари и основен съюзник на коалицията Тод-Шумахер, също не беше доволен и заяви: “Бяхме много впечатлени от постигнатото от него. Можеше да е много вълнуващо. Той беше впечатляващ във всички тестове, които направи, иначе нямаше да го вземем толкова насериозно. Щеше да е добро предизвикателство, жалко.”

Съобщението относно Роси подхрани спекулациите, че от Ферари вече са решили пилотската двойка за 2007-ма и че Кими ще бъде обявен за съотборник на Шумахер през следващия сезон. Но към средата на лятото това далеч не беше сигурно и във Ферари с пълна сила се водеше борба. Ситуацията беше патова и щеше да продължи да е такава до крайния срок за упражняване на опцията.

Междувременно Дейвид Робъртсън смяташе, че Ферари може и да не се възползва от опцията си за Кими и че Шумахер няма да иска да кара заедно с него. Това го подтикна да поднови преговорите с Рон Денис, за да си гарантира че си е оставил вратите отворени и в Макларън. Но колата на Макларън през 2006 г. беше провал, 3 ключови фигури от техническия отдел начело с Ейдриън Нюи си бяха тръгнали и условията бяха изцяло други. Затова през май Робъртсън започна сериозни преговори и с Флавио Бриаторе за евентуално преминаване на Кими в Рено. В лицето на Флавио Робъртсън откри отборен шеф, който отчаяно искаше да сключи договор. Минусите на това бяха, че заплащането щеше да е наполовина от това, което Райконен получаваше в Макларън или това, което щеше да получава във Ферари. Плюсовете бяха, че за сметка на това щеше да седне в силно конкурентна кола. Кола, която през май 2005 г. беше най-силната.

Позицията на Бриаторе беше съвсем различна от тази през декември 2005. Вече беше ясно бъдещето на отбора и Карлос Госн, шефа на Рено, беше поел дългосрочно задължение за оставането на отбора във Ф1. Бриаторе беше в състояние да предложи на Райконен прилично възнаграждение - според информации около 21 милиона долара, но с възможност да се сключат допълнителни индивидуални спонсорски договори на сума от около 10 милиона долара.

Двамата с Робъртсън проведоха обстойни преговори и самият Флавио инвестира от собственото си време в опити да омае Робъртсън. По-късно Флавио споделил ядосан пред приятели, че според него Робъртсън просто му е губел времето и Рено е бил резервен вариант срещу първия избор – Ферари. Но това не е така. Робъртсън действително е преговарял с Флавио смятайки, че Ферари няма да упражнят опцията си заради Шумахер.

През цялото лято зад кулисите в Маранело се вихреше гражданска война. Но Шумахер осъзна, че вече няма силата да налага нещата според волята си. Монтеземоло изгежда не му пукаше особено дали той ще остане или не. На подиума след Гран при на Германия, която Шумахер спечели следван от Маса и Райконен, пилот номер 1 на Ферари разигра публичен спектакъл демонстрирайки привързаност към съотборника си и тотално игнорирайки Райконен. Беше класическа постановка на Шумахер – той показваше на Лука пред всички какво иска и колко прекрасно би било ако стане. Монтеземоло изобщо не се впечатли. Дори обратното, според вътрешни източници това само е засилило решимостта му да се избави от суперзвездата. И през август се оказа, че Робъртсън е сгрешил в преценката си, когато Монтеземоло подписа договора. Когато Шумахер разбра новината, той поиска от Монтеземоло да му даде срок до края на сезона да реши дали ще остане и партнира на Райконен. Междувременно поиска да не се разгласява нищо за подписания с Кими договор. Но Монтеземоло не се съгласи. Той търсеше разрешение на ситуацията и уведоми Шумахер, че очаква неговото решение до Монца, когато Райконен ще бъде обявен за пилот на Ферари. Изглежда по това време Рос Браун също бе решил да напусне ако Шумахер не остане. Тази информация бе пусната сред журналисти, за да се окаже допълнителен натиск върху Монтеземоло. Краят обаче беше близо, Монтеземоло бе стигнал твърде далеч и нямаше връщане назад.

Монтеземоло спечели битката – Шумахер не пожела да кара заедно с Райконен и вместо това щеше да обяви оттеглянето си. Но това решение бе пряко волята му. Той би предпочел да продължи да кара с Фелипе Маса като съотборник. Сега седемкратният световен шампион, само на 37 години, трябва да реши какво ще прави и къде ще го запрати животът.

[Lil`Nigga]

Ако това е истина ... тоз Монтедземоло излиза ебаси неблагодарното копеле ... не мога да повярвам. Никой пилот никога няма да замени М. Шумахер, той не беше просто пилот, а религия. Емоцията, която създаваше е неописуема. Награждаването след ГП на Монца 2006 никога няма да го забравя, беше невероятна гледка

[evil_smith]

Ако това е истина ... тоз Монтедземоло излиза ебаси неблагодарното копеле ... не мога да повярвам. Никой пилот никога няма да замени М. Шумахер, той не беше просто пилот, а религия. Емоцията, която създаваше е неописуема. Награждаването след ГП на Монца 2006 никога няма да го забравя, беше невероятна гледка

Едва ли е вярно. Шумахер имаше оферти от Тойота, БМВ, МакЛарън, Хонда... така, че ако му се състезаваше, без отбор нямаше да остане. Особено Рон сподели, в началото на годината мисля, че не би пестял ресурси и усилия за да го превлече още след края на 2001-ва.

 

Харесва му почивката и свободното време прекарано със съпругата и децата... и въобще не мисли за завръщане.

[shadowhand]

Нормално е да не мисли за връщане. Толкова години ежедневно бъхтене и отдалечаване от семейството започват да тежат на всеки един човек. Сега МШ си има достатъчно пари и за напред може да печели дори само от реклами. Живота му е уреден, семейството е до него, трофеите си седят в залата... няма от какво да се оплачи.

[DON_CHEFO]

Нормално е да не мисли за връщане. Толкова години ежедневно бъхтене и отдалечаване от семейството започват да тежат на всеки един човек. Сега МШ си има достатъчно пари и за напред може да печели дори само от реклами. Живота му е уреден, семейството е до него, трофеите си седят в залата... няма от какво да се оплачи.

 

Никак даже