Михаел Шумахер: Бях прекалено добронамерен и доверчив

[DON_CHEFO]

Михаел Шумахер: Бях прекалено добронамерен и доверчив

Трябва да разбереш какво е глад, за да постигнеш целите си

 

Той вече е само бивш пилот от Формула 1, макар и най-големият за всички времена. Или ако трябва да сме точни, "статистически най-великият пилот, който е имало някога в този спорт" според сухото определение за Михаел Шумахер в официалния сайт на Формула 1. Седемкратният световен шампион, първият немец с титла във Формулата, първият спортист милиардер в света сякаш не се нуждае от нищо повече. Извървял е дълъг и славен път, откакто 4-годишен сяда за пръв път в купения от баща му карт. Оказва се, че му липсва нещо важно: обичта на сънародниците му. И той не го крие. Както не крие и много други любопитни неща от живота си на състезател. Предлагаме ви откровенията на Михаел Шумахер в няколко броя. Не е изключено те да променят малко отношението ни към Шуми.

 

А. Стефанидис, Г. Зелх, Д. Вихман, "Ел Паис"

- Как се чувства един току-що пенсионирал се спортист?

- Благодаря, добре. Не мога да се оплача.

- Приехте да играете роля във филма "Астерикс на олимпиада". Добър актьор ли сте?

- Не. Един актьор трябва да умее да влезе в кожата на други хора, а на мен това ми е трудно. Предпочитам да играя себе си: един автомобилен пилот. Какъвто всъщност съм.

- Пилот в "Астерикс"?

- Да, в бойна колесница. С четири коня вместо 800 и с юзди в ръцете вместо волан. Вероятно това ще е последното ми състезание.

- Нямаше защо да се отказвате.

- Но аз исках да се откажа. Да пилотирам просто така, заради самото пилотиране, не е за мен. Говорих с Корина (съпругата му), Вили Вебер, моя мениджър, и с Жан Тод, който ми каза: "Обмисли го спокойно. Ще е грешка, ако вземеш прибързано решение." Опитах да го отложа във времето. Имах надежда, че ще променя мнението си. Но след всяка обиколка на пистата сякаш казвах сбогом на моя живот като пилот. Питах се: "Защо продължаваш да изискваш всичко това от себе си? Защо, след като предпочиташ да си у дома със семейството си?"

- И какъв бе отговорът?

- В този момент това може да изглежда банално, но за мен Формула 1 бе чисто и просто източник на удоволствие, една детска мечта, превърнала се в реалност: четири колела, един волан, дуелът на пистата... Където мога да се отдам напълно на обаянието на детството.

- Все още сте считан за най-добрия.

- Може би... Но точно на тестовете си дадох сметка, че часовникът отброява последните ми мигове на пистата. Състезанията все още ме развличаха, но трябваше да си налагам да се концентрирам, когато работех на тестовете. А вече нямах тази вътрешна нагласа и сила, която ме тласкаше към поставянето на рекорди. Усилието да се задържиш на върха е огромно. Нужна е абсолютна и непоклатима мотивация.

- Изпитахте ли страх?

- Не е точната дума. Ние го наричаме риск. Но всичко вече е решено. Най-после може да се отпусна. Вече не ми се налага да се изправям срещу самия себе си заради спорта.

- Когато попитали баскетболиста Майкъл Джордън какво най-много му липсва след отказването, той отвърнал: "Да бъда с момчетата на терена." А на вас?

- Трябва ми време, за да си дам сметка. Със сигурност в началото Джордън също се е чувствал просто и напълно облекчен.

- Чувствате ли се късметлия, че вече нямате нищо общо с този цирк?

- Да. Затова не се тревожа за бъдещето. Естествено, не ми се иска да пускам шкембе и да надебелея, но се радвам, че се чувствам свободен от всякакви задължения за пръв път от 20 години насам.

- Наясно ли сте какво ще правите през следващите 4 или 6 месеца?

- Изобщо не искам да има нищо програмирано. Искам съзнателно да му отпусна края, за да видя как ще се чувствам. Ще дойде момент, в който ще ми омръзне. Това очакване ме кара да изпитвам особено щастие.

- Джордън се оттегляше два пъти.

- Нямаше да се откажа, ако мислех да се завърна. Баскетболът и Формула 1 не могат да се сравняват. Не става дума само да бъдеш в добра физическа форма. Това е един постоянен процес на промяна: техниката, двигателите, правилата, пистите...

- Говорите за края на кариерата си без особена страст, сякаш става дума просто и само за работа, за бизнес.

- Бих могъл да ви разкажа как се разделихме на Монца аз и моят отбор. Всички плакахме. Освен това винаги съм казвал, че когато се появи някой млад, който ме настъпва по петите, ще трябва да го пусна и да го оставя.

- Той появи ли се?

- Всъщност не. Но се появиха други неща, които с времето станаха по-важни за мен от Формула 1.

- Добре тогава - доволен ли сте от резултатите си през 2006 г.?

- И да, и не. Допуснах една-две грешки: моето подхлъзване в Мелбърн и сблъсъкът с Хайдфелд в Будапеща 3 обиколки преди финала.

- Признавате грешките си? Предполагаше се, че не сте способен на това.

- Само се предполагаше.

- Какво мислехте в предпоследното състезание в Япония? Когато моторът ви се развали, а Алонсо ви задмина...

- Не обърнах ни най-малко внимание. Исках да спася онова, което можеше да се спаси. Едва когато започна да излиза бял дим, стана ясно, че вече нямам изход. Излетяха 10 точки и световната титла. Истинска мъка.

- Беше ли Алонсо по-добър от вас, или просто имаше повече късмет?

- Един сезон не се решава само в един определен миг. По-добър? В крайна сметка Алонсо спечели шампионата. Всъщност ние вече го бяхме изпуснали в началото, когато не бяхме достатъчно бързи.

- Победителят ли е най-добрият?

- Има много пилоти с талант, които не могат да го разгърнат в практиката. Те са само шампиони на тренировките. Но в решаващия момент правят някаква глупост или нямат късмет. Алонсо и аз самият имахме много късмет. Още от дете срещах подходящите хора в точния момент. Истинска благословия.

- В младостта ви обиколихте Европа с личности, които финансираха вашата страст към картинга, тъй като вашият баща Ролф не разполагаше с достатъчно пари. Тежки времена...

- Налагаше се да приемам споразумения, които не ми харесваха. Но това бе много поучителен етап. Дойде ми добре.

- Какво означава за един амбициозен младеж да приеме подобно споразумение?

- Пилотирах карт за личности, които ми помагаха да разполагам с техника, каквато не бих могъл да заплатя. В този смисъл извличах полза. Но както е обичайно, най-доброто оставаше за клиентите, които плащаха. Тъй като моето възнаграждение често бе второкласно. Но имах и друга възможност.

- Кои преживявания моделираха характера ви?

- Имаше ситуации, които не ми бяха приятни и в които изразявах несъгласие. Но човек автоматично се научава да си задава ключови въпроси: "Докъде ще стигна? Докъде мога да стигна?"

- Докъде стигнахте?

- Никога не стигнах толкова далеч, че да вдигна скандал. Бях зависим от това статукво. На 17-годишна възраст изкарах повече от 12 месеца в къщата на Нойберт в Дармщад (Адолф Нойберт бил собственикът на отбора по картинг "Ойрокарт", в който карал Михаел - б.р.). Чувствам се признателен, но имаше моменти, в които се налагаше да се сдържам и да си трая.

- Показателно е, че не използвате собствените имена на предишните си спонсори.

- Когато си се обръщал към някого на "вие" в продължение на много години, винаги съществува една бариера.

- Което издава...

- Възпитание! Нещо, на което моят баща винаги отдаваше голямо значение. И мисля да възпитам по същия начин моите деца.

- Липсваше ли ви подобно уважение от страна на другите?

- Повече ми липсваше умереността в отношението към мен. Когато започвах, заглавията вече обявяваха таланта на века или бъдещата суперзвезда. Надценяваха ме. Аз бях само едно момче от Керпен. "Не пресилвайте толкова нещата - казвах на журналистите. - Ако не ми потръгне, не искам да падам от толкова високо." Тогава не разбирах как вървят нещата, бях прекалено добронамерен, прекалено доверчив и имаше моменти, в които се държах като пълен глупак.

- Вие и наивност?

- Бях млад и неопитен. Бе наивно да считам, че с правилни доводи и добра воля бих могъл да убедя някои личности да пишат истината. Тогава реших да се поотпусна. Запитах се дали не бих могъл да направя малко театър.

- Не казахте ли в началото на разговора ни, че не сте добър актьор?

- Мога да правя много неща, но не и това.

- Мислихте ли как бихте могли да се приспособите към медиите?

- В определен период, да. Опитвах да се усмихвам, когато нещата не вървяха добре, и да се съгласявам, когато бях против. Когато изпадах в неприятно положение, опитвах се да не ми проличи. Но това не бях аз. И видях, че така не мога да издържам повече.

- Кои ваши черти ще останат в паметта на хората?

- Трудно ми е да се опиша. Освен това не желая да го правя. Казват ми, че хората, които говорят с мен за пръв път, остават приятно изненадани.

- Бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер говори в автобиографията си за глада, който го пришпорвал. Вие произхождате от скромна среда. Този факт помогна ли ви?

- Трябва да гладуваш, за да достигаш целите си. Но аз също съм израснал в любов към корените си.

- И така растат сега децата ви.

- Корина и аз се грижим да не израстват в свят без връзка с действителността. Опитваме да им подадем ръка, но искаме да разберат, че всеки сам трябва да извърви своя път, ако иска да постигне успех.

- Ще се опитате ли да създадете около тях атмосфера на скромност?

- Няма нито една вълшебна рецепта за добро възпитание. Това ми повтаряше непрекъснато моят баща. Трябва да опитваш да подхождаш към децата си добронамерено. Няма значение дали малките растат в богато или в бедно семейство. Най-важно е времето, което всеки човек прекарва с децата си: какво прави с тях, колко и как.

- Например с домашни животни като инструмент на възпитанието?

- Оказва се много интересно да се наблюдава развитието на моята дъщеря Джина чрез контакта й с конете. Животните са безценни, защото трябва да се развие специална чувствителност към тях, да отделиш много време, да установиш една връзка, да поемеш отговорности... Животните изобщо не знаят, че таткото е прочут пилот.

- Вие се отличавате с вашата преданост и лоялност към бившите си колеги.

- Обкръжението ми е много важно за мен. Представата за мен е много различна сред онези, които ме познават лично. Затова показвам здравословен скептицизъм към всички, които не познавам. Има една стена, зад която се окопавам.

- И която ви държи като в затвор.

- Интересна гледна точка. Защото моят скептицизъм има недостатъци, за които си давам сметка. Никога не съм опознал някой, който първо вижда в мен пилота, знаменитостта. Да, тежко е, но тази стена ми позволи да се защитя от неприятности или злоупотреба с доверието.

- Германия се надяваше, че ще се върнете да пилотирате и да побеждавате за Мерцедес със сребърните стрели.

- Имах няколко срещи с Макларън Мерцедес. Например през 1995 г. в Монте Карло. Не се споразумяхме. Рон Денис (президентът на отбора) и аз имахме различни идеи как трябва да действа един отбор.

- Изисквахте ли да бъдете пилот №1?

- Никога. В началото на сезона двамата пилоти получават еднаква техника и са в равни условия. Ставаше ясно кой е най-бързият и след това вече трябваше да ми пазят гърба.

- Искате да кажете, че винаги сте били най-бързият?

- Да. Пълна глупост е, че вторият само се стреми да спечели едно Гран при, за да задоволи своето его, докато първият се бори за титлата. Целта на отбора трябва да е да завърши начело. Формула 1 не е някакъв детски рожден ден.

- Спомняте ли си какво ви каза Сена на Гран при на Франция през 1992 г., след като вие го застрашихте?

- Разбира се.

- Върти се следният цитат: "Шумахер е глупав хлапак."

- Достоверeн е колкото заглавие в "Билд".

- Какво всъщност ви каза?

- "Внимавай. Станалото, станало. Само че аз, за разлика от теб, идвам и ти казвам в очите, че ме прецака, а не отивам пред пресата."

- Какво е онова, за което вие сте говорили чрез медиите?

- Няколко състезания по-рано той ми игра мръсно. Побърка ме. Аз не помня какво точно казах, но на него не му се хареса. Бях сополанко.

- Може би Сена е искал да ви превъзпита?

- За мен това не беше педагогическа поема. Бе обичайният театър. През 1994 г. вече постигнахме по-добро взаимно разбирателство.

- Спечелихте ли уважението му?

- Сена принадлежеше на друго поколение. В него съществуваше една невидима йерархия и всеки новобранец трябваше да си извоюва място в нея. Уважение можеше да се спечели само на пистата. Ето един пример. Имаше тестове без особено значение на Хокенхайм. Завъртях една бърза обиколка и Сена тръгна от бокса. Влезе бавно в един завой, погледна в ретровизьора, видя ме и ускори. Какво правя аз? Забивам спирачки и го следвам, стиснал зъби, защото не мога да мина. На другия завой - същото. После той си влиза спокойно в бокса, но вече ми е провалил обиколката. Малко по-късно - същите гадости. Аз се правя, че не ми пука, но отвътре съм кипнал. По-късно обаче ситуацията се обръща наопаки. Аз отпред, той - зад мен. И какво правя?

- Каквото и той.

- Точно така. Но Сена не може да го понесе. Прекъсва обиколката си, влиза след мен в бокса и ме хваща за врата. Има невероятни снимки оттогава.

- Добивала ли е опасни оттенъци играта между стария Сена и младия Шумахер?

- Няколко пъти. В един случай влизаме заедно в един вираж с пълна газ, почти долепени. Изведнъж той спира да ускорява и закъснява нарочно да завие към бокса. Аз вече не знаех откъде да се измъкна, едва не се разбих. Ето такива бяха абсурдните номерца, които Сена си позволяваше. Но също и Ален Прост, Найджъл Менсъл и Герхард Бергер. Под девиза: "Слушай, хлапенце! Да се научиш кой командва!"

- Може би са виждали във вас много опасен съперник.

- Според Бергер това поведение е било насочено специално към мен. Още от начало не съм им се харесал. Решили, че съм надменен, защото винаги се оплаквах след подобни игрички. Но после с Бергер станахме приятели.

(Следва)

 

 

Михаел Шумахер:

Някой ме направлява отгоре

 

Хората обичат не вечния победител, а този, който обикновено завършва втори

 

- След време вие държахте ли се по същия начин с новите пилоти?

- Не. На пистата има код на честта. Суров, но справедлив. Ако се случи нещо подобно, после се виждаме на сбирката на пилотите и го обсъждаме.

- Не сте ли вие пилотът, който най-често е атакуван на тези сбирки? От Жак Вилньов например?

- Хайде де! Вилньов и останалите обикновено мълчаха.

- Не беше ли грешка да налетите върху Вилньов на финала през 1997 година?

- Бих зачеркнал това.

- Мислили ли сте в даден момент да се откажете?

- Да. През 1994, когато Сена загуби живота си в Сан Марино.

- Какви мисли ви дойдоха тогава?

- Вече бях натрупал доста години като състезател, но никога не бях преживял страшни мигове. Но през онзи уикенд загинаха Сена и Роланд Ратценбергер. Дълго размишлявах върху смъртта им. Питах се доколко ме интересува Формула 1 след станалото. Затова и не отидох на погребението на Сена. Държах да разбера дали мога да продължа да пилотирам. Освен това не исках да показвам публично скръбта си. По-късно отидох на гроба му с Корина.

- Победихте страха от смъртта?

- Донякъде да. В действителност тези катастрофи вече са част от миналото. Да пилотираш във Формула 1 по времето на Ники Лауда, беше като да играеш руска рулетка. Тогава колите бяха като от картон.

- Вие претърпяхте тежка катастрофа на Силвърстоун преди 7 години.

- Когато настъпих спирачката, усетих, че нещата не вървят на добре. Има далеч по-приятни усещания от това да се забиеш в куп автомобилни гуми със 120 км/ч. Не можех да си измъкна краката от кабината. Едно желязо беше пробило шасито и ми счупи крака.

- Какво стана след това?

- Останах да лежа, вслушан в биенето на сърцето си, което чувах все по-слабо. И изведнъж сърцебиенето изчезна, а също и аз.

- Помислихте ли, че ще умрете?

- Нямаше нищо друго освен тъмнина. Чувах лекаря как говори, както и другите, но все по-приглушено. Беше ме страх. Да, помислих си: Сега всичко свършва.

- Носите кръст на врата...

- Просто накит.

- Вярвате ли в Господ?

- Разбира се. Но по мой си начин, не както диктува църквата. Вярвам, че горе има някой, който направлява стъпките ми.

- Идвало ли ви е да спрете да карате от съображения за сигурност?

- Не, но когато вали силно, наистина се страхувам да карам.

- Но нали сте Краля на дъжда?

- Освен при дъжд аз имам повече успехи от колегите си и на суха писта. Само че, когато завали, си длъжен да покажеш още по-голяма чувствителност и такт зад волана, поради което разликите между пилотите стават още по-очевидни.

- Когато бяхте в Бенетон, ви обвиняваха, че се държите неспортсменски. Оттогава тръгна изразът "мошеникът Шуми". През 1994 на Силвърстоун пренебрегнахте черния флаг, което бе равно на дисквалификация. Изгубихте второто място и ви наказаха за 2 състезания.

- Не съм го пренебрегнал. Просто не го видях. Не казвам, че не съм допуснал грешка, но ФИА също не беше безупречна. Не разбирам защо аз трябваше да се превърна в изкупителна жертва.

- Само че правилата...

- Правилата, та правилата! Тогава беше нормално да дръпнеш в предварителната обиколка, а после да изостанеш. И ако трябваше да ме наказват, обичайната санкция бе пилотът да тръгне от последното място в колоната.

- Дори сега се ядосвате от този спомен.

- Естествено! Беше истинска постановка и на мен се падна ролята на подлеца. Състезавахме се с голяма преднина и наказанието изглеждаше преднамерено. Разгърна се истинска вълна от критики към нас. Сега преценявам случая от друг, по-широк ъгъл. Може би по-късно същото се случи и с Алонсо.

- Какво искате да кажете?

- Става дума за онова, което той преживя на Монца. Когато той се почувства несправедливо наказан от ФИА и си въобрази, че има цял заговор срещу него. Аз разбрах как се чувства, както и доводите му. Казах му го на летището в Женева.

- Когато вие дойдохте в отбора, Ферари от 20 години нямаше победа.

- Когато през 1995 за пръв път влязох в колата на Ещорил, си дадох сметка, че можеше да бъде далеч по-добре.

- Представете си, че някой ден внуците ви кажат: "Дядо, бил си голяма звезда на автомобилизма, може би и най-голямата. Защо в Германия те уважават, но не те обичат?"

- Хората изпитват повече обич към онзи, който обикновено завършва втори, отколкото към вечния победител.

- Искаше ли ви се да получите повече обич от своите сънародници?

- Разбира се, че да.

- Когато през 2000 г. изравнихте рекорда на Сена от 41 победи, от очите ви се изплъзнаха няколко сълзи. Един вестник написа: "Роботът плаче, защото се превърна в човешко същество!"

- Пълна шизофрения! Значи съм човешко същество само защото плача? Смешно!

- През 2004 г. дарихте 10 милиона долара за жертвите на азиатските наводнения, но и това предизвика критики в родината ви.

- Дори не си дадох сметка за тях. Корина и аз правим дарения, защото искаме да помогнем на хората в нужда. Моите хонорари за участието ми в "Астерикс" ще отидат за Института за мозъчни заболявания в Париж, на който съм патрон заедно с Жан Тод.

- В чужбина критиците ви бяха далеч по-обективни.

- Успехът винаги предизвиква далеч по-остри критики в собствената ти страна. Същото е и с Алонсо. Някои коментари на испанските журналисти направо ме слисват. Той е най-младият световен шампион за всички времена и те все още не са напълно доволни от него. Пишат, че е надменен, недостъпен, че не показва чувствата си. Което ми е много познато...

 

Второто е продълженитео. Има и още

[Aston_]

И какво ?! За всяко интервю на Шумахер нова тема ли ще се прави ?!

[DON_CHEFO]

И какво ?! За всяко интервю на Шумахер нова тема ли ще се прави ?!

 

Съвсем ДА. А и това отразява вече БИВШИЯ пилот. Има разлика

[jozo]

И какво ?! За всяко интервю на Шумахер нова тема ли ще се прави ?!

 

да и аз тва се чудя що все трябва да има Копи/Пасте и съм почти убеден че това е от КлубФ1.Пък и едва ли има някой луд дето не е фен на Мушу дето да прчете токова много боза....

[DON_CHEFO]

да и аз тва се чудя що все трябва да има Копи/Пасте и съм почти убеден че това е от КлубФ1.Пък и едва ли има някой луд дето не е фен на Мушу дето да прчете токова много боза....

 

От този на Ферари е . Ма като не ви кефи не четете. Да не би да тръгна за Халонсо да пиша. То пресата не му объща внимание та аз ли

 

+тва колкото и да се изпише за Шуми малко ще е

[ThE_UfO]

Шуми винаги е бил Номер 1, , интересни интервюта.

[mobo]

яка мелодрама, заплетен сюжет и само липсата на честите 20минутни прекъсвания за реклама, попречиха на текста да се превърне в стандартна сапунка.

добре, че не го четох подробно.

[jojo]

Каквото и да си говорим, Шумахер е интересна личност.Очаквам продълженията.

[DON_CHEFO]

Каквото и да си говорим, Шумахер е интересна личност.Очаквам продълженията.

 

В първия пост са първите две. Като излезнат и другите две. Ще ги постна

 

Шуми винаги е бил Номер 1, , интересни интервюта.

 

Мерси.

И да паднем и да бием........

Шуми и Маса след края на сезона.

 

яка мелодрама, заплетен сюжет и само липсата на честите 20минутни прекъсвания за реклама, попречиха на текста да се превърне в стандартна сапунка.

добре, че не го четох подробно.

 

Тва за едно твое съжаление на съм си го изсмукал от пръстите а са думи на Шуми. И си точно така. Нещото което най-много ми харесва в тоя пилот е, че таланта му е дал място във Ф1, а не парите на ТАТИ. Тъй като ТАТИ е нямал за да го потдържа. А думите на лепер че бил лицемер или нещо от сорта за тва че давал пари за благотворителност са смешни. Тъй като на към той е давал 10 млн долара, което 1/3 от заплатата му. Дали някой с доход 300000 би дал 100 от тях за благотворителност.

 

Искам също да поздравя и сички анти шумахерсти с отеглянето му, тъй като вече няма кой да ви бие тимовете ви така както той го е правил години на ред. Сега може да си отдъхенте и да спите спокойно . Затвори се една златна страница в историята на Ф1. А вие си лайте плюйте и изпивайте оргазъм от тва - няма как да промените станалото

[ThE_UfO]

 

Евала на пичовете Трябва някой път да дойдат към Палмите

[frodo]

много добро интервю.шуми показа,че е и човек и е разбрал много истини за живота.малко съм пристрастен щото ми е любимец

[DON_CHEFO]

Oт тук става ясно и колко директне е бил Сена. Който в очито му е казал че го е прецакъл, а не чрез медиите както младия Шуми е правел. :)

 

Ще липсва този човек на спорта много така както липсват сега Сена, Прост, Менсъл, Пикет, Лауда, Жил и всички велики пилоти, който оставят името си написано със залтни букви

[Leper_Messiah]

Тва за едно твое съжаление на съм си го изсмукал от пръстите а са думи на Шуми. И си точно така. Нещото което най-много ми харесва в тоя пилот е, че таланта му е дал място във Ф1, а не парите на ТАТИ. Тъй като ТАТИ е нямал за да го потдържа. А думите на лепер че бил лицемер или нещо от сорта за тва че давал пари за благотворителност са смешни. Тъй като на към той е давал 10 млн долара, което 1/3 от заплатата му. Дали някой с доход 300000 би дал 100 от тях за благотворителност.

 

Искам също да поздравя и сички анти шумахерсти с отеглянето му, тъй като вече няма кой да ви бие тимовете ви така както той го е правил години на ред. Сега може да си отдъхенте и да спите спокойно . Затвори се една златна страница в историята на Ф1. А вие си лайте плюйте и изпивайте оргазъм от тва - няма как да промените станалото

 

Пич, не знам кой спорт си гледал досега, ама да те светна, че няма пилот, който е там заради парите на тати. Поне не и сред големите 5 отбора.

 

Никога не съм казвал, че е лицемер, пак не си разбрал. Казах само, че това че дава пари за благотворителност не го прави непременно голяма личност.

 

Последния абзац няма да го коментирам. Личи си кой е гледал в последните 2 сезона формулата и кой не.

[DON_CHEFO]

Пич, не знам кой спорт си гледал досега, ама да те светна, че няма пилот, който е там заради парите на тати. Поне не и сред големите 5 отбора.

 

Никога не съм казвал, че е лицемер, пак не си разбрал. Казах само, че това че дава пари за благотворителност не го прави непременно голяма личност.

 

Последния абзац няма да го коментирам. Личи си кой е гледал в последните 2 сезона формулата и кой не.

 

И аз като теб ще кажа NO COMMENT

 

 

Ето и нещо за наследника на Шуми:

По 1 млн. долара на всяка седмица ще печели Кими Райконен през 2007 г., според най-новите данни. Очаква се годишната му заплата да надмине 51 млн. долара.

От друга страна, предшественикът му във Ферари, Михаел Шумахер се оттегли от спорта с богатство, оценявано на 800 млн. долара. През следващата година той ще изпълнява ролята на асистент на Жан Тод, а има и продължаващи спонсорски договори. Всичко това ще му донесе годишни приходи над 10 млн. долара.

За сравнение брат му Ралф и Дженсън Бътън ще печелят по 16 млн. долара от отборите си в F1, доста над заплатите на Фелипе Маса и Джанкарло Фисикела – около 10 млн. долара.

Възнаграждението на Фернандо Алонсо за предстоящия сезон пък ще е 35 млн. долара, а новаците Хейки Ковалайнен, Роберт Кубица и Люис Хамилтън ще взимат по-малко от 2,8 млн. долара всеки.

[mobo]

..................

Тва за едно твое съжаление на съм си го изсмукал от пръстите а са думи на Шуми. И си точно така. Нещото което най-много ми харесва в тоя пилот е, че таланта му е дал място във Ф1, а не парите на ТАТИ. Тъй като ТАТИ е нямал за да го потдържа. А думите на лепер че бил лицемер или нещо от сорта за тва че давал пари за благотворителност са смешни. Тъй като на към той е давал 10 млн долара, което 1/3 от заплатата му. Дали някой с доход 300000 би дал 100 от тях за благотворителност.

 

Искам също да поздравя и сички анти шумахерсти с отеглянето му, тъй като вече няма кой да ви бие тимовете ви така както той го е правил години на ред. Сега може да си отдъхенте и да спите спокойно . Затвори се една златна страница в историята на Ф1. А вие си лайте плюйте и изпивайте оргазъм от тва - няма как да промените станалото

чефо, ти май на мен говориш. ама не съм сигурен, щото не разбирам от фанатични приказки. не знам при тебе как е, ама аз живея в свободен свят и в него имам право на собствено мнение и дори да не харесвам чужди богове. това, надявам се, няма да разтърси крехката ти децка психика из основи и ще можеш да функционираш относително успешно в по-нататъшното си съществуване.

колкото до личността на шумахер - не го харесвам и няма и начин да го харесам, колкото и да му захаросват образа, за да му чистят имиджа. за мен той си остава злобното копеле, което не може да губи. силно състезателна личност, но неспортсменска. не ми се навлиза в подробности, изреждания на гранприта и цитиране на случки и факти от историята. нека почива в мир и въобще не искам да инвестирам и секунда от времето си в него или в спорове около него.

[DON_CHEFO]

чефо, ти май на мен говориш. ама не съм сигурен, щото не разбирам от фанатични приказки. не знам при тебе как е, ама аз живея в свободен свят и в него имам право на собствено мнение и дори да не харесвам чужди богове. това, надявам се, няма да разтърси крехката ти децка психика из основи и ще можеш да функционираш относително успешно в по-нататъшното си съществуване.

колкото до личността на шумахер - не го харесвам и няма и начин да го харесам, колкото и да му захаросват образа, за да му чистят имиджа. за мен той си остава злобното копеле, което не може да губи. силно състезателна личност, но неспортсменска. не ми се навлиза в подробности, изреждания на гранприта и цитиране на случки и факти от историята. нека почива в мир и въобще не искам да инвестирам и секунда от времето си в него или в спорове около него.

 

Ама разбирам те. И аз да бях фен на тим различен от този в който кара Шуми и аз така щях да се чуствам. То май 99% от хората анти-шумахеристи така се чустват. А ако не си разбрал все още да ти кажа. Искаш ли дълго време да си номер 1, да си на върха трябва да използваш всичко позволено и всичко не позволено. И точно това разграничава великите пилоти от такива като Дж.Дж Лехто, Верстапен, Култард, Фисикела, Бътън, Рубенс, Катаяма, Агури Сузуки, Морбидели, Ларини, Андрети(Майкъл), Фитипалди, Ралф. Да продължавам ли списъка. Има и такива като Сена, Прост, Менсъл, Жил, Шуми и Мос, за което победата е на ВСЯКА ЦЕНА Не е фатката като Алонсо да имаш подред две перфектни коли и да станеш СШ. Това и Шуми го е показвал. Фатката е в сезони като 96, 97, и 2003. Ама защо и аз да се хабя. Той си е пилота с главно "П" за мен и единствения достоен заместник на Сена. Докато Кими, Алонсо Маса, Бътън имат още толкова комати хляб да изядадт че не е реалност. А на мен лично ......безразборно ми е кой ще е шампион при пилотите вече, но само да е пилот на Ферари

[ToRmEnToR]

Ееех...и Шуми си тръгна...

Аз да си призная досега винаги съм гледал формулата не зареди какво друго да е ,ами за да видя Михаел,болида му и как печели състезания...а от сега нататък гледането на F1 е просто безсмислено,като го няма Шуми!

[don_anton]

da si golqma li4nost moje da se razglejda ot mnogo strani/aspekti i tove 4e e daril tolkova mn pari za bednite i postradalite hora - DA PRAVI GO GOLQMA LI4NOST v dadeno otno6enie vsi4ki drugi `golemi li4nosti` 6to ne sa dali kato imat pari ? a i ne samo tova vsi4ko koeto e postignal go pravi golqma li4nost,ako im tvurdenie 4e toi ne e golqma li4nost to e prosto pove4e ot sme6no i e ot ustata na nqkoi zavistliv neorientiran 4ovek

[Leper_Messiah]

da si golqma li4nost moje da se razglejda ot mnogo strani/aspekti i tove 4e e daril tolkova mn pari za bednite i postradalite hora - DA PRAVI GO GOLQMA LI4NOST v dadeno otno6enie vsi4ki drugi `golemi li4nosti` 6to ne sa dali kato imat pari ? a i ne samo tova vsi4ko koeto e postignal go pravi golqma li4nost,ako im tvurdenie 4e toi ne e golqma li4nost to e prosto pove4e ot sme6no i e ot ustata na nqkoi zavistliv neorientiran 4ovek

 

Мога да ти кажа, че големите личности даравят пари без ти да разбереш! Затова са големи, правят го заради самата добрина, а не за да научат хората!

Не казвам, че Шумахер го прави с тази цел, даже съм далеч от тази мисъл, но просто даваш много глупав пример

[DON_CHEFO]

Мога да ти кажа, че големите личности даравят пари без ти да разбереш! Затова са големи, правят го заради самата добрина, а не за да научат хората!

Не казвам, че Шумахер го прави с тази цел, даже съм далеч от тази мисъл, но просто даваш много глупав пример

 

Ако имаш 30 лева би ли дал 10 за благотворителност. Ами нали за това се правят тия мачове с участието на Шуми. Сега и участието в Астерикс. Както и 24-те часа картинг. Там завършва 12-ти а редица Ф1 и КАРТ звезди са победени от двама 15 годишни младока :)