ov3rm4n Posted September 15, 2004 Share Posted September 15, 2004 *** Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно. Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно. Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети- Природата прекарва - сама - следобедите иззети- Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива. Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота - в красивото избяга. Е.Дикинсън ––– AS imperceptibly as grief The summer lapsed away,— Too imperceptible, at last, To seem like perfidy. A quietness distilled, As twilight long begun, Or Nature, spending with herself Sequestered afternoon. The dusk drew earlier in, The morning foreign shone,— A courteous, yet harrowing grace, As guest who would be gone. And thus, without a wing, Or service of a keel, Our summer made her light escape Into the beautiful. E. Dickinson Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted September 15, 2004 Share Posted September 15, 2004 ЧЕТЫРЕ ИЛЛЮСТРАЦИИ ТОГО, КАК НОВАЯ ИДЕЯ ОГОРАШИВАЕТ ЧЕЛОВЕКА, К НЕЙ НЕ ПОДГОТОВЛЕННОГО I ПИСАТЕЛЬ: Я писатель! ЧИТАТЕЛЬ: А по-моему, ты говно! (Писатель стоит несколько минут, потря- сенный этой новой идеей и падает замерт- во. Его выносят.) II ХУДОЖНИК: Я художник! РАБОЧИЙ: А по-моему,ты говно! (Художник тут же побледнел, как полотно, И как тростиночка закачался И неожиданно скончался. Его выносят.) III КОМПОЗИТОР: Я композитор! ВАНЯ РУБЛЕВ: А по-моему, ты говно! (Композитор, тяжело дыша, так и осел. Его неожиданно выносят.) IV ХИМИК: Я химик! ФИЗИК: А по-моему, ты говно! (Химик не сказал больше ни слова и тяже- ло рухнул на пол.) (Хармс) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 @ Summer ...все съм се чудел защо всички руски книги на Хармс които съм виждал са издадени от "Детская литература" The Cure - Halo I never felt like this with anyone before You only have to smile and I'm dizzy You make the world go round A thousand times an hour Just touch my head And send me spinning I never felt like this with anyone before You show me colours and I'm crying You hold my eyes in yours And open up the world I can't believe all this I want to keep this feeling Deep inside of me I want you always in my heart You are everything I never felt like this with anyone before You fill my head all full of rainbows And all the rainbows end Is every step you take Just to be with you forever I want to keep this feeling Deep inside of me I want you always in my heart You are everything.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Част от песен на KoЯn - Thoughtless. Просто настръхвам! All of my hate cannot be bound I will not be drowned by your thoughtless scheming So you can try to tear me down Beat me to the ground I will see you screaming Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 : ...все съм се чудел защо всички руски книги на Хармс които съм виждал са издадени от "Детская литература" <{POST_SNAPBACK}> Няма никаква загадка тук. Защото в онова време това е бил единствения начин творбите му да видят бял свят. Леко надлъгване между него и Системата. Как си представяш нещо подобно, такъв сарказъм и ирония към новия ред, да излезе от сериозно издателство по онова време в Съветска Русия - в периода на въоражената диктатура на пролетарията?! Приживе, а и дълго след това, е издаван само като детски писател или в редки случаи е представян за сатирик. Предполагам и днес това издателство държи правата за издаване... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 * * * Никога вече на есента закъсняла плачът не ще ме върне чрез своите дъждовни мрежи... И ти, приседнала край нечий път, без път, не ще потърсиш мене вече, а костите ми бели, прахоносни, дълбоко в свойта същност дългокоси, заровени навеки в твойта гръд, на мъката закоравяла семе... Зачервеният спомен за твоите сълзи, безвременен, безцелен, бременен ще връхлети върху теб и мен ще призове край твойте обли голи колене, в твоята утроба - дълбоко погрешна, и в твоето светло безначално сърце. Пияният кикот на мъртвия ми глас край твоите нежни уши ще закънти световъртежен, безумен, алкохолноароматен... Тогава кажи, или просто речи на камъка под твоите нозе краснолики и на тревата върху която лежи, за мен разкажи на пречупенокрилата птица в напуканото есенно небе и стани и върви и върви и върви все напред в безпосочното поле намери оная каменна врата, дето води при мен и при мене ела. Все някой някога при някого се връща! И аз ще чакам благовестните ти стъпки да отекнат над моя капак два метра дълбоко положен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Посвещение В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моя страх, обесен на острия ръб на нощта, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя си, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупа на умрелия страх, ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ във добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и слънцето бликне над нас благодат, мечтата надрастнал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моя ден! П.Дубарова Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Започнах да чета Дарк Холоу на Джон Конъли. И ето един момент от началото, който много ме накефи: "За съжаление в навеса отопление няма, поне не и работещо. А ФБР не е счело за необходимо да снабди двамата си специални агенти с отоплителен уред. Резултатът е, че и двамата мръзнат като рибари. -Колко часа вече висим тук? - пита Нътли. -Два часа - отвръща Брискоу. -Студено ли ти е? -Абе, ти по-тъп въпрос не можеш ли да измислиш? Целият съм на ледена висулка! Ега ти шибания студ! -Ами защо не си носиш шапка? Трябва да знаеш, че човек най изстива през главата. Оттам организмът най-бързо губи топлина. Затова ти е студено. Трябваше да си вземеш шапка. - отбеляза Нътли ехидно и потупа шапката си/ -Знаеш ли какво... - заканително процежда Брискоу. -Какво? -Мразя те! .... " Link to comment Share on other sites More sharing options...
HEKTIK Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 I'll be your mirror Reflect what you are, in case you don't know I'll be the wind, the rain and the sunset The light on your door to show that you're home When you think the night has seen your mind That inside you're twisted and unkind Let me stand to show that you are blind Please put down your hands 'Cause I see you I find it hard to believe you don't know The beauty that you are But if you don't let me be your eyes A hand in your darkness, so you won't be afraid When you think the night has seen your mind That inside you're twisted and unkind Let me stand to show that you are blind Please put down your hands 'Cause I see you I'll be your mirror Velvet Underground-I`ll be your mirror Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Това последното е мое произведение/шегувам се /Браво ХЕк Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Еййй, Agarvaen, как се разнежих... На Петя много ме кефи превода на ... Текат минути, часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш своите мисли посивели. И чакаш някого. Но идва ден, когато по пътеки осветени, от блясъка на слънце озарен, с изопнати от дъжд прохладни вени ще спреш за миг внезапно покосен от мисъл: Младостта е изживяна, и как ли ще признаеш ужасен пред себе си, че тя е пропиляна. И истински все още неживял, денят ти сив отмерва пулс последен. И времето ще сграбчиш ти без жал със трескави ръце и ужас леден. Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш, защото си съвсем обикновен човек на средна възраст. Много скоро е може би и онзи страшен ден, когато смърт очите ще затвори. Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак загубеното, вече пропиляно?! На карта ще залагаш, светъл бряг сте търсиш, но във тебе като рана ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш: Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш! Изтича песента като вода! Но времето остава нейна стража. Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа. .... Time. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Посвещение За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен образ дири любовта, като земята връщаща богато и облаци, и птици, и листа. О, трябва всяка вещ да се изстрада, повторно всяка вещ да се роди и всеки образ, който в теб попада, да свети с блясък непознат преди, и мислите да правят в тебе рани, мъчително и дълго да тежат и всяка мисъл в тебе да остане като зарастнал белег в твойта плът. Как иначе това, което вземаш, стократно оплодено ще дадеш в горещи багри, в щик или поема, в космичен полет и в чугунна пещ? Как то ще стане дирене сурово и кратък залез, и другарска реч, и падане, и ставане отново, и тръгване отново надалеч, и ласка по косата и засада, и хоризонти с мамещи звезди? О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори, за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори. Пръстен За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ласките, които не спести, за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй, че бе на мое име кръстен и твоя лош, и твоя хубав час, на твоя малък пръст наместо пръстен горещите си устни слагам аз. В. Ханчев Ревност Когато вечерта за мене питат бляскави очи и жадни устни и хиляди ръце пред мене нежност сплитат и тежката ми сила скрито ме напусне (а ти не си до мене както винаги) аз падам някъде надолу сред тръпките на чуждите сърца и чуствата ми безобразно голи взривяват чужди небеса... На сутринта сред главобола потръпвам гневно всичко осъзнал. Пак вместо с тебе с друга съм горял... Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted September 16, 2004 Share Posted September 16, 2004 Няма никаква загадка тук. Защото в онова време това е бил единствения начин творбите му да видят бял свят. Леко надлъгване между него и Системата. <{POST_SNAPBACK}> То и тука е било така. С чуждите автори. Нашите не са били май толкова хитри. (Разчитам някой по-информиран да потвърди.) Явно е имало хора, които са успели да излъжат "Системата" и да успеят да пробутат стойностни неща наред с пролетарската плява. Като например половината "Библиотека Световна класика". Защото сега пък от плява, гледаш, гледаш и дори не ти се приисква нещо да си откраднеш (Ще ми простиш ли за плагистството?). Не ми е от любимите моменти, но имам навика да чета предисловията и послесловите преди и след книгите. Това, което ще последва е встъплението към събрани творби на Бертолд Брехт. " ... Но преходът към марксизма с упор към 'икономическия материализъм' е съпроводен с редица трудности от вътрешнопсихологическо естество. Отпървом Брехт възприема марксизма така, както облича простата работническа куртка. Той е склонен да опростява явленията в живота и изкуството, да абсолютизира социално-икономическите закони и да не зачита правата на индивидуалността. В онзи период и дейността на самата немска комунистическа партия не е докрай освободена от сектантски задръжки, което улеснява разпространението на схематични представи сред лявата писателска интелигенция.... ... Едва двадесетгодишен, той вече е разбрал, че леточислението на капитализма е преброено. Пред очите му се разпада една вековна социална структура." Минко Николов Та така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest liquid Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 ... Do you feel you don't know me anymore? And do you feel I'm afraid of your love? And how come you don't want me asking? And how come my heart's not invited? You say you want everyone happy Well, we're not laughing. And how come you don't understand me? And how come I don't understand you? Thirty years say we're in this together So open your eyes. People in prayer for me everyone there for me Sometimes I feel I should face this alone My soul exposed It calms me to know that I won't Dream Theater - Scarred Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 Родината умира Родината умира. Вече гаснат в зениците й сетните лъчи. Като за сеч надвесен, бляска остро над край поробен месец мълчалив... В България вилнее мор и грях. Разбойници кръстосват длъж и шир — беснеят, грабят, блудстват, сеят страх, над майчин говор гаврят се безспир — разбойници в костюми, с вратовръзки, възпитани, с причесана коса... В пустеещите къри бляска гъста на край поробен лютата роса... 2001 г. Български инок Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 -Защо убиваш хора? За пари? -Заради движението на тялото ми. Когато държа меч и се приближа до целта, тялото ми просто се движи, преди да си помисля защо... (Princess Blade) Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 Сняг Тази бяла, небивала зима в паметта ще остане запазена като приказка бяла - без име, нито писана, нито разказана. Този чужди град, смътно обикнат, с островърхите къщи и замъци, дето вечер фенерите никнат с бледожълти, безтрепетни пламъци. И безкрайните улици, сплели дълги сенки и клони данетелени. И ний, първите стъпки поели - от съня и покоя извели ни... Ще се нижат дни, черни и бели, с неотменния знак отбелязани. За което сме вчера живели, днес сами може би ще погазим ний. Но през някоя коледна вечер, с две въздишки, несетно отломени, ще потеглят на път отдалече двете сенки на нашите спомени. И ще спрат в този град, и ще идат в остарялата черквица бляснала, да отслужат една панахида - на нашата младост угаснала. Елисавета Багряна Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 Тоя влак за Бургас... На Недялко Йорданов Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж. Там съм целият аз - там забравям, че съм кратък и лош - че съм аз. Глас на гларус и аз осезавам тоя - целия свят... Там в Бургас, аз умирам от нежност и ярост. (А се мислех за подвиг роден.) Глас на гларус, о, писък на гларус - възмутителен спомен за мен. Христо Фотев Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 "Любовта носи риска да не бъде споделена.Надеждата носи риск от разочарование.Но трябва да се рискува,защото наи-големият риск в живота е да не рискуваш нищо.Който не рискува,не прави нищо,не вижда нищо,не притежава нищо.Той не може да разбира,да усеща,да се променя,да расте,да обича и да живее..." ----------------------------------------------------------------------------------- ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ Петя Дубарова В дланите ми каца слънцето червено - добро и светло, като гълъб ален, то сгушва се усмихнато във мене и пулсът ми запява в миг запален. Аз искам слънце цял живот да имам и дланите ми винаги да парят; да нося дъх на слънце негасимо и буйно да горя, да не догарям. И хората да гледат мен засмени, да казват "Тя е слънчево момиче, във вените й слънчево червени дъхът на слънцето с кръвта й тича." Аз искам, щом издъхна уморена, то - слънцето - със мен да не изстине, а светло като мойта кръв червена да блесне над земи и над градини. Да литне между хората щастливи, за себе си и мен да им разказва и аз ще бъда жива, вечно жива, защото мойто слънце няма да залязва. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted September 17, 2004 Share Posted September 17, 2004 YOU... SHALL NOT... PASS!!! :ph34r: Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 18, 2004 Share Posted September 18, 2004 Always Look on the Bright Side of Life (from Monty Python's Life of Brian) words and music by Eric Idle Some things in life are bad They can really make you mad Other things just make you swear and curse. When you're chewing on life's gristle Don't grumble, give a whistle And this'll help things turn out for the best... And...always look on the bright side of life... Always look on the light side of life... If life seems jolly rotten There's something you've forgotten And that's to laugh and smile and dance and sing. When you're feeling in the dumps Don't be silly chumps Just purse your lips and whistle - that's the thing. And...always look on the bright side of life... Always look on the light side of life... For life is quite absurd And death's the final word You must always face the curtain with a bow. Forget about your sin - give the audience a grin Enjoy it - it's your last chance anyhow. So always look on the bright side of death Just before you draw your terminal breath Life's a piece of shit When you look at it Life's a laugh and death's a joke, it's true. You'll see it's all a show Keep 'em laughing as you go Just remember that the last laugh is on you. And always look on the bright side of life... Always look on the right side of life... (Come on guys, cheer up!) Always look on the bright side of life... Always look on the bright side of life... (Worse things happen at sea, you know.) Always look on the bright side of life... (I mean - what have you got to lose?) (You know, you come from nothing - you're going back to nothing. What have you lost? Nothing!) Always look on the right side of life... SONG Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 19, 2004 Share Posted September 19, 2004 ДО СМЪРТ Срам & Позор Няма да хленча, няма да плача, няма да лазя на колене. Аз пак ще презирам и пак ще мразя, пак ще се бия и пак ще газя до смърт! За всяка рана във моята плът, за всяка капка от моята кръв. Аз пак ще презирам и пак ще мразя, пак ще се бия и пак ще газя до смърт! Вълци ще вият на моя гроб и аз ще изгния, но не като роб! Аз пак ще презирам и пак ще мразя, пак ще се бия и пак ще газя до смърт! Link to comment Share on other sites More sharing options...
dorina Posted September 19, 2004 Share Posted September 19, 2004 ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО Станка Пенчева Така съм създадена, че предпочитам да се усмихна, вместо да се намръщя, да погаля – вместо да ударя, да повярвам – щом ме погледнат в очите. Много пъти са ме лъгали. Дори най-скъпите, най-близките. Обичта ми са тъпкали с думи са ме оплитали - и пак ме гледаха в очите. Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени. Ескиз неизвестен автор Нещо си тъжен, приятелю. Пушиш, тревожно мълчиш. Пак ли нахлух непоканена с шепота на вечерния бриз? На пръсти вдига се прилива, в танца пиша стих по брега, ще залее вълната, ревнивата, всяка крехка птича следа. Танцувам прегърнала вятъра, после за полет отварям ръце, нужно ми е твойто споделяне, викам те, а не знам накъде. Тревожен си нещо, приятелю. Нереални пасианси редиш. Между реалности и заблуди мост не можеш да построиш. Светът на пресметнато щастие поддържа строги свои закони, там няма място за съпричастие към този, който вятъра гони. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 19, 2004 Share Posted September 19, 2004 It Doesn't Matter It doesn't matter what I want It doesn't matter what I need It doesn't matter if I cry Doesn't matter if I bleed You've been on a road Don't know where it goes or where it leads It doesn't matter what I want It doesn't matter what I need If you've made up your mind to go I won't beg you to stay You've been in a cage Throw you to the wind you fly away It doesn't matter what I want It doesn't matter what I need It doesn't matter if I cry Doesn't matter if I bleed Feel the sting of tears Falling on this face you've loved for years... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AlekS Posted September 19, 2004 Share Posted September 19, 2004 Astalavista Baby Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.