sincity Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Soundgarden - Burden in my hand Written by chris cornell Follow me into the desert As thirsty as you are Crack a smile and cut your mouth And drown in alcohol cause down below the truth is lying Beneath the riverbed So quench yourself and drink the water That flows below her head Oh no there she goes Out in the sunshine the sun is mine,sun is mine I shot my love today would you cry for me I lost my head again would you lie for me I left her in the sand just a burden in my hand I lost my head again would you cry for me Close your eyes and bow your head I need a little sympathy cause fear is strong and love’s for everyone Who isn’t me So kill your health and kill yourself And kill everything you love And if you live you can fall to pieces And suffer with my ghost Just a burden in my hand Just an anchor on my heart Just a tumor in my head And I’m in the dark So follow me into the desert As desperate as you are Where the moon is glued to a picture of heaven And all the little pigs have god Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Хм...айде да го пусна за всички, че то дискриминацията не бива да я има в този й вид... Audioslave Be Yourself Someone falls to pieces Sleeping all alone Someone kills the pain Spinning in the silence She finally drifts away Someone gets excited In a chapel yard And catches a boquet Another lays a dozen White roses on a grave Yeah And be yourself is all that you can do, yeah To be yourself is all that you can do Someone finds salvation In everyone Another only pain Someone tries to hide himself Down inside himself he prays Someone swears his true love Until the end of time Another runs away Separate or united Healthy or insane Yeah And be yourself is all that you can do [all that you can do] To be yourself is all that you can do [all that you can do] To be yourself is all that you can do [all that you can do] To be yourself is all that you can do Even when you’ve paid enough Been put upon, or been held up With every single memory of The good or bad, faces of love Don’t lose any sleep tonight I’m sure everything will end up alright You may win or lose But to be yourself is all that you can do, yeah To be yourself is all that you can do, oh [x3] [all that you can do] And to be yourself is all that you can To be yourself is all that you can Be yourself is all that you can do Няма вече warez, иначе щях да го кача...сега няма link... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Offspring-burn it up I think I'm burning up inside I think I'll take a little ride I'm gonna light up everything in sight I'll drive on by your yard And throw a Molotov cocktail at your car Then another in the local bar Ignition They call it an obsession but I think it's kinda bitchen' I think it's kinda neat Yeah, I'm a pyro I wanna burn it up Yeah, I'm a pyro Tonight this 'hood will be a pyre I'm gonna set your house on fire I'll dance around the pretty flames Such a wonderful game I want to make a tiki torch I'm gonna throw it on your porch Then I'm gonna run away And come back another day So many houses, so little time So many reasons, I'm not a crime I'd like to set you up I'd like to set you up Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Нещо, което ми направи впечатление... Enjoy it! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Нещо, което ми направи впечатление... Enjoy it! <{POST_SNAPBACK}> Е ми да, пушачите накрая стават само за пепелници Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Искаш ли да поиграем на Руска рулетка? Имам два правилника - избери единия. При първия аз ще заредя един куршум, ще въртя и ще стрелям в теб, а ти ще трябва да ме гледаш в очите. При втория пак ще се гледаме в очите, но всеки ще стреля сам в собствената си глава, като има право да избере дали да върти барабана или не. Ако все пак пропуснем изстрела, пистолета отива в другия. Кой ти допада повече? От чия ръка предпочиташ да умреш - моята или собствената си. Нека проверим над чия глава бди по-висш ангел...или може би просто по-нагъл... Искаш аз да избера ли? Добре, избирам аз да държа пистолета, насочен към твоята глава, а ти към моята. Защо? По-забавно е. Искам да виждам страха в очите ти, страха да не ме нараниш, а не ужаса от това, че мога аз да се нараня. Искам да виждам как ръката ти трепери, да проверя колко точно те побърква мисълта да гледаш как куршума полита и да осъзнаваш, че твоята ръка ме е погубила. Извратена страст, нали? Да си играеш със смъртта... секси бих казала... Що за луда съм аз? Знаеш ли, аз съм разглезена от живота. Той винаги ми е давал всичко, което съм пожелавала. Страдала съм, чакала съм мълчаливо, но накрая винаги ставаше както аз исках. И в този момент за мен всичко се превръщаше в игра... Интересът ми бе преминал и просто убивах време с новата си придобивка. Дали някога съм губила тази игра? Да, веднъж. Спомена за това ме кара да се смея, но с онзи горчив смях, който плаши хората около мен. Да, загубих... Загубих единственото, което не само желаех... от което имах нужда. Имаше нещо в живота ми, първото, което обичах повече от себе си, за което бях готова да се жертвам, да нараня себе си, но не и него... Каква ирония, нали? Остана ми белег, белег, който винаги тихичко ще ми напомня никога вече да не повтарям тази тактика в играта. Никога вече няма и да мога да го направя, не и по същия начин. Когато не познаваш една карта, можеш лесно да я сбъркаш, но след горчивия опит с нея, не я играеш отново. Вече знам кога и как да спра, защото знам как и кога започва пътя към загубата. Единственото, което е имало значение... Всичко друго е просто илюзия. Илюзия, която няма начало и край... Carlin Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 ...Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на тоя свят. По-добре щеше да бъде, ако майка му вместо него е родила камък. Такъв човек не познава мъката и щастието на хората, те няма да го запомнят с добро. Такъв човек - по дяволите! Пеньо Пенев Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Живот, живот! - на младото ми рамо ти сложи тежка, лицемерна длан. - Мечтаното е вече отмечтано, изпита - чашата, смехът - изсмян. О, колко тиня извора помътя! - и аз утеха по-добра не знам от тази - в тоя век на кръстопътя да бъдеш влюбен, горестен и сам... Към всичко рано станал безразличен, аз отминавам чужд и мълчалив... И всъщност аз не знам какво обичам - знам само, че не съм щастлив! Не искам нищо!... С никакви пътеки не диря през страданието брод - към слънцето, угаснало навеки, към скъпата безсмислица: живот! Пеньо Пенев Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 One is the loneliest number that you’ll ever do Two can be as bad as one, it’s the loneliest number since the number one No is the saddest experience you’ll ever know Yes is the saddest experience you’ll ever know Cause one is the loneliest number that you’ll ever know One is the loneliest number even worst then two Yeah Its just no good anymore since you went away Now I spend my time just making up rhymes of yesterday One is the loneliest number One is the loneliest number One is the loneliest number Since you went away Since you went away (one is the loneliest number since you’ve gone away) One is the loneliest number One is the loneliest number One is the loneliest number Since you’ve gone away Its just no good anymore since you went away Now I spend my time just making up rhymes of yesterday One is the loneliest number One is the loneliest number One is the loneliest number Since you went away Since you went away FILTER - ONE Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 "Until he extends the circle of his compassion to all living things, man will not himself fid peace" - Albert Schweitzer - Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 "Е, добре!!Ама ще спим на различни легла, защото неминуемо някой ще си го изиска по някое време". Автор няма да споменавам. Ах!напълни с вино чашата ти какво от туй,че времето лети: не е родено УТРЕ,а ВЧЕРА мъртво е за тях не се терзай, щом ДНЕС цъфти! Омар Хаям Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 Карабелица избистри едното си око. Но гледаше вече от оня свят. Замърдаха обаче и устните и: казваше нещо. Наведоха се всички. Зетят разпери ръце. - Какво, а, бабо? Кажи! Имаш ли - вложени - някъде в пари? А? Пари, казвам, да си скрила някъде, а? Парии! Старицата зафъфла. Околийският се обърна към дядо Рад: - Свате, слушай добре! - Аз слу-слушам. Кметшата се проточи цяла над одъра. - Кажи, Карабелице, ей, всички сме тука! Старицата изви гаснещо око към всички, спря го на внучката си и раззина уста: - Се-ме-то ви да-да изс-с-с-съхне. Кметшата отскочи. Околийският стоеше втрещен. - Ка-какво каза? Мичето натика в устата си цялата мокра от сълзи кърпичка, която стискаше. А на старицата олекна: заклопи тя очи и отпусна лице като причастена. След малко долната и челюст изтрака... Смъртта се възцари. Но околийският не й повярва: наведе огледалце до устните на умрялата. Стъклото остана чисто. Да, спряло беше онова, което замъглява огледалото и слава богу. - Хайде сега горе! Сватбата продължава! Околийският държеше зад гръб ръката си, която стискаше празната кадифена чантичка. Дали не я е претършувал дядо Рад? Или приставът Миндилев може би? Антон Страшимиров - "Хоро" Link to comment Share on other sites More sharing options...
weasel Posted July 9, 2005 Share Posted July 9, 2005 от край време се каня да го публикувам туй... няма начин, човек да не го е чел, но в случай, че не сте го разбрали... : ------------------------------------- Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек беше; но че е сиромах и като че ли сиромах се е родил - и това си личеше: ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът му оръфан, потурите - също. Беше бос. Инак, да го гледаш - човек планина, но Моканина набързо го претегли в ума си и реши, че е от ония меки, отпуснати хора, за които се казва, че и на мравята път струват. Селянинът поздрави, измънка нещо като "как сте, добре ли сте", но явно беше, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръга, той попита не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път трябва да има дотам. Моканина му разправи и едвам сега забеляза, че на шосето беше се спряла една каруца с един кон. Тая каруца селянинът беше оставил, за да дойде при него. Вътре седеше жена, мушнала ръце в пазвите си, превита; ръченикът й не беше забраден, а с отпуснати настрани краища, за да й е леко. Че беше горещо - горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. Отзад в каруцата, завита донякъде с черга, сложила глава на черни селски възглавници, лежеше друга жена, по-малка, навярно момиче. Тя гледаше настрана и лицето й не се виждаше. - Ти май болно имаш - каза Моканина. - Имам. Една момичка имам болна. Селянинът погледна към овцете, запладнени на поляната, задържа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше. - Бе тя нашта каквато е - рече той, - остави я! - Не си тъдявашен ти, отде си? - попита го Моканина. - От Кичук Ахмед. Надежда му думат сега, при Канарата. Дохадял съм тъдява. Аз ходя из селата, продавам хума - хубава хума излиза в наше село. Хубава е, купуват я жените. Когато сляза надолу към морето, купувам пък за насам кое риба, кое грозде, кое как се случи. Сполай на бога - прехранваме се. Само да не беше ни се случила таз бела... Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. Моканина седна до него и видя как дебелите му мазолести пръсти трепереха, като свиваха цигарата. - Не ни траят децата - започна той. - Измряха ни две-три още малки. Ей туй ни остана само (той погледна към каруцата). Гледали сме го като очите си. От устата си съм отделял, да му купя нещо, да му направя дреха, та да не му е мъчно, като гледа другите. Нейсе, даде господ, запазихме го досега. А от някое време - зачама. Няма нищо, а вехне. Слушам, думала на майка си - мъчно й било, че дружките й се изпоженили, а тя още стояла. "Що се кахъриш, бе чедо, думам й, и твоя късмет ще излезе. Що гледаш другите? - Богати са. Сегашните ергени тъй са - богати жени търсят. И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла." - На колко е години? - Към двайсет. Сега на Богородица ще стори двайсет. - Е, че младо е момичето. - Младо, ами. Селянинът замълча и пак загледа овцете, без да ги вижда. Някъде наблизо сред жегата пищеше жътвар. - Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. "Моля ти се, тейко, пусни ме, и аз искам да ида с момичетата." Хубаво, като е тъй, пуснах я. Сега какво е станало, не бях там, не зная. В къра лягаха, в къра ставаха. Зная го тъй, както ми го разправи тя. Веднъжка жънали цял ден, вечерта яли, после пели момичетата, смели се. Легнали си. Нонка - тъй се казва мойто момиче - си легнала и тя. "Легнах си, кай, тейко, между снопите, под един кръстец, легнах си на завет, да не ми духа и се завих. И съм заспала. По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук на гърдите си. Като отворих очите си: зъмя!" - Бре! - Ами, зъмя. Навила се е и легнала на гърдите й. Извикала, па с всикия си страх я сграбчва и я захвърля! - Захвърля я! По жътва става туй. Чувал съм, зъмя е влизала и в устата на някоя жена. Ама да я ухапала, не я е ухапала, нали? - Не, не е. На гърдите й легнала, зема я и я хвърля! Тъй ми разправи. Сън ли е било, истина ли е било - не знам. Оттогаз момичето не го бива. Ех го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли. "Там, кай, дето беше зъмята, ме боли." - Ама работа, ама работа! - чудеше се Моканина. - Ами сега де го водиш? На доктор ли? - Дохтори: колко дохтори променихме. Водя го сега аз. . . хм. . . как да ти кажа. . . На мен да остане, не вярвам, ама жени нали са, пък болна е, чедо е. . . Гласът му трепна и той замълча. Загледа се, затегли без нужда ту мустаците си, ту брадата си, небръсната отдавна, корава, прошарена с цели снопчета от бели косми. Нямаше нужда да казва някой на Моканина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа. - Онази вечер - продължи селянинът - додоха си нашенци от скеля. Продумали каквото продумали - знам ли? Охолни хора, може и шега да си бият. Пък дотърчава тогаз у нас Стоеница, кумица ни е, една устата, една много знайница. "Гунчо, вика още от вратата, късмет си имал, късмет имала и Нонка. Хайде да е на хаир." "Какво има?" - думам. "Дошли си от скеля Никола и Пеню, Сидеровите, те казват, че в Манджилари се явила... явила се една бяла лястовичка! Досущ бяла, като сняг." "Е?" "Ти, кай знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя! Гунчо, кай, да вървиш, хич да не стоиш. Заведи Нонка. Ех, може ли - заплака момичето, залови се майка му. И на, дойдохме. - Ама истина ли е? - извика Моканина. - къде била таз лястовичка? - Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари. - Бяла? - Досущ бяла. Както беше учуден, Моканина се озърна и погледна към шосето: всеки ден запладняваше стадото все на тая поляна, но като че едвам сега забеляза колко много лястовички бяха накацали по телеграфната жица. Пък и не беше чудно: наближаваше Преображение господне и по това време лястовичките и щъркелите се събираха, да си ходят. Толкоз много бяха лястовичките и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Много, но все черни. - Та затуй съм дошел - каза по-смело и с облекчение селянинът: - Рекох да те питам, може да си я виждал, може да си я чувал. . . - Не съм, братко, не съм. Бяла лястовичка? Нито съм чувал, нито съм виждал. Но веднага Моканина се досети, че може съвсем да отчая тия хора, и каза: - Пък може да има. Може. Бял бивол, бяла мишка и бяла врана - има. Може да има и бяла лястовичка. Пък и трябва да има, щом се е чуло. . . - Кой знай? - въздъхна селянинът. - На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са. . . Той стана да си ходи. Трогнат, Моканина също стана да го изпроводи и да види момичето. Като стигнаха до шосето, майката - жълта и сломена от тегло жена - още отдалеч загледа мъжа си, като че ли искаше по лицето му да познае какво е научил. Момичето още стоеше обърнато настрана и гледаше лястовичките по жицата. - Човекът каза, че селото било близо - каза селянинът. Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То гледаше ту баща си, ту Моканина. - Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние! - Ще я видим ли, чичо? - продума момичето и ясните му очи светнаха. Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха. - Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш. . . я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш. . . и ще оздравееш, чедо, не бой се. . . Майката стисна очи и заплака. Високият, едът селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. - Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля! Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високия селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата. Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика: - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! И пак се загледа подир каруцата. --- Link to comment Share on other sites More sharing options...
intense Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 weasel ох,как мразя тези тъжни разкази... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Кацна бръмбар на трънка Кацна бръмбар на трънка и захвана да бръмка. Заслуша го Мушица със примряла душица; слуша, слуша – полетя, буйно хоро завъртя. Надойдоха комари, все ергени, все стари, погледаха играта, хареса им Мухата. Пусти стари ергени – всекиму се дожени!... Кога слънце залезе, кавга страшна излезе: задрънчаха ножове, затрещяха колове... Дочу Паяк кавгата затрептя му душата, тънка мрежа нарами и на лов се накани. Видя бръмбар от трънка. - Паяк, Паяк! – забрънка... Уплаши се Мушица – тая малка душица, остави си играта и забягна в гората. А комари вилнеят, бой се бият, кръв леят. Никой от тях не сети как се Паяк там вести, тънка мрежа долови – до един ги излови. Елин Пелин Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Цяла сутрин я жуля на сухо сам (е, гледам си ги другите на едно live клипче де) и реших да ви я пусна и на вас. Ако някой между другото има барабани, китара и глас като на Layne може да отскочи до нас... Което ме навежда над една мисъл за една друга тема за великите вокали...е, и аз не съм като Mike, макар и на мен да са ми казвали "човекът-коса"... Alice in Chains Junkhead a good night, the best in a long time a new friend turned me on to an old favourite nothing better than a dealer who's high be high, convince them to buy what's my drug of choice? well, what have you got? i don't go broke and i do it a lot seems so sick to the hypocrite norm running their boring drills but we are an elite race of our own the stoners, junkies, and freaks are you happy? i am, man. content and fully aware money, status, nothing to me. 'cause your life is empty and bare what's my drug of choice? well, what have you got? i don't go broke and i do it a lot you can't understand a user's mind but try with your books and degrees if you let yourself go and opened your mind i'll bet you'd be doing like me and it ain't so bad what's my drug of choice? well, what have you got? i don't go broke and i do it a lot say, i do it a lot! say, i do it a lot! say, i do it a lot! say, i do it a lot! Thank a lot! (това е само от моето live-ското, ама звучи нагло)... Studio Version from Dirt 1992 Live Version from Live 2000 Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Too Much Love Will Kill You Brian May I'm just the pieces of the man I used to be Too many bitter tears raining down on me I'm far away from home And I've been facing this alone for much too long I feel like no-one ever told the truth to me About growing up and what a struggle it would be In my tangled state of mind I've been looking back to find where I went wrong Too much love will kill you If you can't make up your mind Torn between a lover and the love you leave behind You're headed for disaster 'cos you never read the signs Too much love will kill you - every time I'm just the shadow of the man I used to be And it seems there's no way out this for me I used to bring you sunshine Now all I ever do is bring you down How would it be if you were standing in my shoes Can't you see that it's impossible to choose No there's making sense of it Every way I go I have to lose Too much love will kill you Just as sure as none at all. It'll drain the power that's in you Make you plead and scream and crawl And the pain will make you crazy You're the victim of your crime Too much love will kill you Every time Too much love will kill you It'll make your life a lie Yes, too much love will kill you And you won't understand why You'd give your life you'd sell your soul But here it comes again Too much love will kill you In the end... In the end. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Oceans Of Time Axel Rudi Pell I see you turning, turning away And we're ready to leave, to the bridges of sin yeah Seven wonders, we are ready to fly Like an eagle, we're touching the sky We sailed across the ocean On the wind of the sea We're sailing on the oceans of time We're moving through the twilight Passed the black moon on our way We're sailing on the oceans of time As the sun fades to dark light we knew There was no way to return All the stars were passing by, we're riding through the sky On our endless journey through space Seven wonders, we are ready to fly Like an eagle, we are touching the sky We sailed across the ocean On the wind of the sea We're sailing on the oceans of time We're moving through the twilight Passed the black moon on our way We're sailing on the oceans of time The dust turned to stone, and the black moon touched the dawn As we tried to get out, of this world of burning fear ooooooh Seven wonders, and we're ready to fly Like an eagle, we're touching the sky We sailed across the ocean On the wind of the sea We're sailing on the oceans of time We're moving through the twilight Passed the black moon on our way We're sailing on the oceans of time We're sailing on The oceans of time And never look back oh We're sailing on On time I see you turn And sailing away (We'll never go back there) We're sailing on The oceans of time We're sailing on The oceans of time Oceans of time Don't turn away Don't turn a-don't turn away Don't turn away The oceans of time We sailed across the ocean On the wind of the sea We're sailing on the oceans of time Oceans of time The oceans of time Don't turn away... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Нова Генерация - Отвъд смъртта Кажи имената на твойта игра, създадена в моята детска кутия. До утре ще бъда твой верен слуга, а после нагоре ще се издигна. Сам. Аз виждам отвъд смъртта. За себе си и мен. Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига. Така ще прекараме вечрта обвити в кълбото на древните сили в любовта. Когато достигнах ръба на скалата наведох се и видях кръга, в който империи черни и златни летяха под мен сега. Едно малко бяло над мен се усмихна и каза: "Време е!" премахвайки времето. Кафеза на мойте спомени бързо отключих, защото ненужни са. Изпразних старата кошница, която бях самата аз. Отново едно малко бяло над мен се усмихна и каза: "Не се бави!" убивайки времето. Аз виждам отвъд смъртта. Не мога без теб в нощта Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 Ако някога една раздяла дългата ни среща раздели, нека си простим с усмивка бяла и поравно нека да боли. И понесли болка мълчалива, всеки да си търси огън нов. Даже и когато си отива, любовта остава пак любов. Евтим Евтимов Link to comment Share on other sites More sharing options...
weasel Posted July 10, 2005 Share Posted July 10, 2005 weasel ох,как мразя тези тъжни разкази... <{POST_SNAPBACK}> Този разказ, съм го чел стотици пъти.. и винаги ми действа покъртително... Йовков е просто велик Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted July 11, 2005 Share Posted July 11, 2005 You sing a song While sitting at a red light You think of home While sitting at a red light Too slow to roll Put your life on hold An open path With nowhere to go You start to wonder While sitting at a red light You can run a red light Give up at a red light You break the mold When running through the tolls Speeding through your whole life A chance to breathe While sitting at a red light You look around reflecting on your life A chance to think Am I drinkning too much Should I keep going Lose the life that I love A second glance When coming to a red light You can run a red light Give up at a red light You break the mold When running through the tolls Speeding through your whole life When things look low You've gotta keep stong Feet to the grass You've gotta walk it off The bows been tied Too tight to laugh Feet to the ground You've gotta walk it off You can run a red light You can run a red light Start to think Am I drinkning too much Should I keep going Lose the life that I love You can run a red light Give up at a red light You break the mold When running through the tolls Speeding through your whole life You can run a red light Give up at a red light You break the mold When running through the tolls Speeding through your whole life You can run a red light You can run a red light You sing a song While sitting at a red light JONNY LANG - RED LIGHT Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted July 12, 2005 Share Posted July 12, 2005 СТАНИ И СИ ИДИ И НЕ СЕ ВРЪЩАЙ, отричай, ако ти напомням с нещо, отричай, че сме се обичали, и няма да ти бъде тъжно. Ще изгладя с устни от леглото отпечатъка на твоето тяло - все едно, че те е нямало, и няма да ми бъде тъжно. Ще избърша от огледалото нашите прегърнати отражения- все едно, че ни е нямало и няма да ни бъде тъжно. Стани и си иди,и не се връщай... Стефан Цанев Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted July 12, 2005 Share Posted July 12, 2005 Ключ от чужда стая Илия Ангелов Вторник вечер, вън е синкав мрак. Чужда стая ги събира пак. Бурни страсти, после миг покой. Тя си тръгва, след минута - той. Те си носят кръста мълчешком. Всеки има свой живот и дом. Но това по-силно е от тях. Идва вторник - идва този грях. Вторник по здрач; два силуета; чуждия ключ, взет поне за час. Моля ви не, не ги съдете, не, не - хора са те, като всички нас. Моля ви не, (моля ви не) не ги съдете, не, не - хора са те, като всички нас. Вторник по здрач; два силуета; чуждия ключ, взет поне за час. Моля ви не, не ги съдете, не, не - хора са те, като всички нас. Моля ви не, не ги съдете, не, не - хора са те, като всички нас. Хора са те, като всички нас, всички нас. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 12, 2005 Share Posted July 12, 2005 Ръка Ето ръката ми здрава и груба, корава и тежка. Защото тя гради този ден хубав, тя обогатява живота! Съдбата на цяла Родина, на всичко, което живее - и песен, и хляб, и машини, - всичко е в нея! - в тази ръка корава и тежка - ръката човешка! Признание Милоока жена, белонога! - нецелуната и непогалена! Ти ми стана съдба и тревога, тиха радост и жал непрежалена. Черноока жена, белоръка - ти, усмивчице сладка и чакана! Ти си моя утеха и мъка, моя топла сълза неизплакана... П.Пенев Хазарт - До кога Как и защо, къде и кога трябва да правя всичко това? Да се смея насила и да казвам на черното - бяло, както сега Припев: А живота не чака и ме мачка не, не, не!!!!!!! Така до кога? А живота не чака и ме мачка не, вече не мога така. Знам че съм млад, а всъщност толкова стар улицата там, където съм расъл тя си е все там, но аз ли не съм? не съм, не съм, не съм! Припев: А живота не чака и ме мачка не, не, не!!!!!!! Така до кога? А живота не чака и ме мачка не, вече не мога така Речетатив: Когато гледам хората в очите виждам нещо, от което ме е страх страх ме е! Годините и времето ще смачкат и мен не! не се предавай - (х8) не! не! не се давай, не! (х4) Припев: А живота не чака и ме мачка не, не, не!!!!!!! Така до кога? А живота не чака и ме мачка не, вече не мога така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.