PSYCHOSIS Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 Без теб... Надеждица крехка имам за двама, без Теб тя ще зъзне, ще линее и няма да може през болка да се усмихва, да оцелее, да се разлиства..., да пее в душата ми, с звук на камбани... Надежда за двама, без тебе, аз нямам... Но ти, ако имаш, своя надежда и ако без мене напред ти поглеждаш..., върви и не искай пред теб да разкрия, колко сам съм... От теб, ще го скрия. Румяна Петрова Link to comment Share on other sites More sharing options...
HEKTIK Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 По обратния път пееха мелодични и изпълнени с размисъл песни за мира, справедливостта, морала, културата, спорта, семейния бит и премахването на всички останали форми на живот. Дъглас Адамс Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 Аз бдя... Аз бдя. Вековете минават през моите мъртви очи. В просторите ангели плават, и пролетна песен звучи. Над мене цветята се молят, в превара се гонят лъчи. Пред твоите празници, пролет, подвластна душата мълчи. Тя слуша: до нея долита на времето верния звук, и сребърни мрежи изплита, и вихром отлита на юг. Там греят надежди пасхални, и пеят безбрежни вълни, над земните дни безначални всевечното слънце звъни. И тиха душата се свежда, и шепне смирен благослов. Сред водната шир се оглежда сънят на безсмъртна любов. Н.Лилиев. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 Charles Bukowski : 16-bit Intel 8088 chip with an Apple Macintosh you can't run Radio Shack programs in its disc drive. nor can a Commodore 64 drive read a file you have created on an IBM Personal Computer. both Kaypro and Osborne computers use the CP/M operating system but can't read each other's handwriting for they format (write on) discs in different ways. the Tandy 2000 runs MS-DOS but can't use most programs produced for the IBM Personal Computer unless certain bits and bytes are altered but the wind still blows over Savannah and in the Spring the turkey buzzard struts and flounces before his hens. --- Girl In A Miniskirt Reading The Bible Outside My Window Sunday, I am eating a grapefruit, church is over at the Russian Orthadox to the west. she is dark of Eastern descent, large brown eyes look up from the Bible then down. a small red and black Bible, and as she reads her legs keep moving, moving, she is doing a slow rythmic dance reading the Bible. . . long gold earrings; 2 gold bracelets on each arm, and it's a mini-suit, I suppose, the cloth hugs her body, the lightest of tans is that cloth, she twists this way and that, long yellow legs warm in the sun. . . there is no escaping her being there is no desire to. . . my radio is playing symphonic music that she cannot hear but her movements coincide exactly to the rythms of the symphony. . . she is dark, she is dark she is reading about God. I am God. --- Who In The Hell Is Tom Jones? I was shacked with a 24 year old girl from New York City for two weeks- about the time of the garbage strike out there, and one night my 34 year old woman arrived and she said, "I want to see my rival." she did and then she said, "o, you're a cute little thing!" next I knew there was a screech of wildcats- such screaming and scratch- ing, wounded animal moans, blood and piss. . . I was drunk and in my shorts. I tried to seperate them and fell, wrenched my knee. then they were through the screen door and down the walk and out into the street. squadcars full of cops arrived. a police heli- coptor circled overhead. I stood in the bathroom and grinned in the mirror. it's not often at the age of 55 that such splendid things occur. better than the Watts riots. the 34 year old came back in. she had pissed all over her- self and her clothing was torn and she was followed by 2 cops who wanted to know why. pulling up my shorts I tried to explain. --- Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 What a skeletal wreck of a man this is Translucent flesh and feeble bones The kind of temple where the whores and villians try to tempt the holistic tones Running rampant with free thought to free form the free and clear And the matters at hand are shelled out like lint at a laundromat to sift and focus on the bigger, better, NOW We all have a little sin that needs venting, virtues for the rending and laws and systems and stems ripped from the branches of office do you know what your post entails? Do you serve a purpose or purposely serve? Wind down inside your adivistic allure, the value of a summer spent and a winter earned For the rest of us there is always sunday The day of the week that reeks of rest but all we do is catch our breath so we can wade naked into the bloody pool and place our hand on the big black book To watch the knives zigzag between our aching fingers A vacation is a countdown T minus your life and counting Time to drag your tongue across the sugar cube and hope you get a taste WHAT THE FUCK IS ALL THIS FOR? WHAT THE HELL IS GOING ON? SHUT UP! I could go on and on but let's move on shall we? Say, you're me and I'm you and they all watch the things we do and like a smack of spite they threw me down the stairs haven't felt like this in years the great magnet of malicious magnanimous refuse Let me go and plunge me into the dead spot again That's where you go when theres no one else around it's just you and there was never anyone to begin with now was there? Sanctimonious pretentious dastardly bastards with their thumb on the pulse and a finger on the trigger CLASSIFIED MY ASS THAT'S A FUCKING SECRET AND YOU KNOW IT! Government is another way to say "better than you"! It's like ice but no pick a murder charge that won't stick its like a whole other world where you can smell the food But you can't touch the silverware What luck! Facism you can vote for Isn't that sweet And were all gonna die someday 'cause that's the american way and I've drunk too much and said too little when you're gaffer taped in the middle say a prayer save face get yourself together and SEE WHAT'S HAPPENING! SHUT UP! FUCK YOU! FUCK YOU! I'm sorry I could go on and on but its time to move on so Remember, your a wreck an accident Forget the freak your just nature Keep the gun oiled and the temple clean Shit, snort and blaspheme let the heads cool and the engine run because in the end everything we do, is just everything we've done. Omega Corey Taylor Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 2, 2005 Share Posted February 2, 2005 ...Понякога се чудя на нас,хората.Чудя се на себе си.Ние сме еволюирали.И сме спрели.Отказали сме да вървим натам,накъдето ни тласка пътят на еволюцията.Самоунищожаваме се.Не мислим.Не сме.Ако бяхме животни нямаше ли е да е по-добре?Щяхме да имаме свободни инстинкти,без оковите на разума и илюзиите на чувствата.Щяхме да бъдем просто себе си.Но не сме... "Нихилизъм към себе си" - откъс Автор - аз Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Прозорче, през което се вижда небето Беше елегантна - облечена в светли тонове, с чудесен следморски тен, но разкошната шапка още отдалеч внушаваше неуместност. Освен това се държеше странно: вървеше крадешком, с напрежение в походката, и накрая се шмугна в дворчето на нашата кооперация. Любопитството ме погъделичка - при кого ли отива? Забързах, кривнах след нея към входа, очаквайки да я видя пред вратата, която се заключва, да чака някой да й отвори. Но там я нямаше. Озадачен, минах в задния двор. Ето къде била! Клекнала, държеше в ръце полите си. Шапката й леко потреперваше. Като ме видя, изпадна в паника. Скочи и без да мисли, на един дъх изстреля към мен: - Извинете, трябва да отида до тоалетната! Аз също се стреснах. Щях да се извиня и да се махна, но осъзнах колко е хубава. Дланите ми се изпотиха. - Ами, заповядайте вкъщи, аз живея тук! - посочих към олющената стена с малки балкончета, щастлив, че никой от съседите не си е намерил в момента работа там. - Не, не... - замънка тя като избягваше да ме гледа. Прекъснах я: - Но моля Ви, не се притеснявайте! Все пак тук едва ли е най-подходящото място! За нас, мъжете, е лесно, но за Вас... - Да, да, прав сте, обаче... Жената явно изпитваше затруднение - искаше й се бързо да се отърве от човека, който я беше сварил в конфузна ситуация, но от друга страна аз бях единствената възможност да се спаси от неотложната нужда, без да губи достойнството си, което преди малко така лекомислено бе заложила. Необходим беше още един малък тласък. - Между другото, тоалетната ми предлага подобна гледка - олющени стени, прозорче, през което се вижда небето - така че почти няма да усетите разликата... Слънцето възторжено си играеше с шапката, а нейната собственичка стоеше нерешително в сянката й. - Добре, убедихте ме! - каза тя накрая с дълбока въздишка. Докато се качвахме по стълбището, успях да я поогледам. Явно се луташе между трийсетте и четиридесетте като облеклото и тялото дърпаха към по-голямото число, а лицето сякаш още не искаше да се раздели с двайсетте. Затова и тази шапка, почти с размери на “Ролс Ройс”, стоеше някак гротескно и увеличаваше напрежението. Пропуснах цялото великолепие да мине пред мен - така изящните глезени и босите ходила в сандалите с много каишки бяха незащитими под обстрела на погледа ми. Когато стигнахме четвъртия етаж - бях й казал, че живея там - тя се обърна с гримаса на болезнено очакване. Горката - докато съм се наслаждавал, е страдала. Бързо отключих. Направих й място да влезе и посочих към тоалетната. Тя се втурна натам, но спря пред вратата, свали шапката и след като се огледа, внимателно я сложи на масата в кухнята. Настаних се в хола, пуснах подходяща музика, извадих чашки. Мислех да пробвам с номера, че съвсем случайно днес имам рожден ден или нещо подобно. Бях поизнервен - след две бири на обяд, трябваше и аз да мина през стаичката с прозорчето, за да се отпусна. Изтекоха пет минути, а дамата не излизаше. Взех да ставам нетърпелив. След още десетина не издържах и отидох да питам какво става. - Сега излизам! - отговори ми тя и аз се върнах обратно. Започнах да гледам циферблата на часовника. Пет, десет, петнайсет минути... По дяволите! - скочих - и пак пред тоалетната. - Ето, готова съм, идвам след минутка! Пак седнах в хола. Гледах през прозореца как някакви птици волно си летят и скърцах със зъби. Още като идвах към къщи мечтаех за мига, в който ще остана насаме със санитарния фаянс, а оттогава мина сума ти време. Усещах как се фиксирам върху тази мисъл и всички други се разбягват като подплашени пилци. Дискът свърши. Не го смених. Вече не ми пукаше дали ще остане досадницата, само се молех по-бързо да излезе оттам! Накрая, обезумял, заблъсках по вратата и закрещях: - Излизай! Излизай веднага! Тогава тя отвори. Но не излезе. Застана пред огледалото и започна да си тананика. С последни сили простенах: - Излез, моля те, за малко... - Сега, сега, само секунда - тя продължи да се върти пред огледалото и да си оправя косата. Не издържах, минах край нея, свалих ципа на панталона и, разкрачен пред тоалетната чиния, пуснах разкъсващите ме бесове на свобода. Когато отново започнах да мисля, осъзнах, че тя стои и ме гледа. Обърнах се. С тънка усмивка и блестящи очи изглеждаше още по-красива. Поклати глава с разбиране и каза: - Сега сме квит, нали?! После си отиде. В кухнята, на масата, остана шапката й. Дали ще дойде да си я потърси? П. Чухов Link to comment Share on other sites More sharing options...
[5]AD Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Somewhat Damaged/Nine inch nails So impressed with all you do Tried so hard to be like you Flew too high and burnt the wing Lost my faith in everything Lick around divine debris Taste the wealth of hate in me Shedding skin succumb defeat This machine is obsolete Made the choice to go away Drink the fountain of decay Tear a hole exquisite red Fuck the rest and stab it dead Broken bruised forgotten sore Too fucked up to care anymore Poisoned to my rotten core Too fucked up to care anymore In the back off the side far away is a place where I hide where I Stay tried to say tried to ask I needed to all alone by myself where Were you? How could I ever think it's funny how everything that Swore it wouldn't change is different now just like you Would always say we'll make it through then my head fell apart And where were you? How could I ever think it's funny how everything you swore would Never change is different now like you said you and me make it Through didn't quite fell apart Where the fuck were you Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest liquid Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 ... It's a necessary hunger It's a necessary pain It's a necessary craving It's a necessary evil Evil It's a necessary lusting It's a necessary bleeding It's another kind of healing It's a necessary evil Evil It's a necessary evil Evil is all I have. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alliance Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Любим момент от филм е началото на "Задругата на пръстена",когато започва въведението с говор на елфически.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
BlackWinterDay Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 B-2 - Песок Mы ждем новостей в условный день и час как ручей прольется кровь из глаз не спускать, не тушить огни экранов сердце раздавит на дне океана ууу ууу, как песок сквозь пальцы ууу ууу, что же будет дальше ууу ууу, слов немая стая ууу ууу, просто исчезает ждать перемен - удобный случай на выбор walkman, иди и слушай как тонет сердце на дне чужих историй падает с неба звезда и гаснет в море ууу ууу, как песок сквозь пальцы ууу ууу, что же будет дальше ууу ууу, слов немая стая ууу ууу, просто исчезает Link to comment Share on other sites More sharing options...
BlackWinterDay Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 B-2 - Серебро Я не вернусь так говорил когда-то и туман глотал мои слова и превращал их в воду я все отдам за продолжение пути оставлю позади свою беспечную свободу не потерять бы в серебре ее одну заветную не по себе от этой тихой и чужой зимы с которой я на ты нам не стерпеть друг друга и до войны мне не добраться никогда моя безумная звезда ведет меня по кругу не потерять бы в серебре ее одну заветную а в облаках застыл луны неверный свет и в нем перемешались города и я зову ее несмело не потерять бы в серебре ее одну заветную Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 ВЪВ ВИЛА ВИЛЕКУЛА ИДВАТ КРАДЦИ След участието на Пипи в цирковия спектакъл в малкото градче нямаше човек, който да не знае за невероятната и сила. Дори и във вестника писаха за нея. Но хората, които живееха в други градове, естествено не знаеха какво дете е Пипи. В една мрачна есенна вечер по пътя край Вила Вилекула вървяха двама скитници. Това бяха опасни крадци, тръгнали да кръстосват пътищата, като търсеха какво да задигнат. Те видяха, че прозорците на Вила Вилекула светят, и решиха да се отбият и да си изпросят по някой сандвич. Тъкмо тази вечер Пипи изсипа всичките си парички на пода в кухнята, за да ги преброи. Тя наистина не беше кой знае колко силна в броенето, но понякога правеше това, за да въведе ред. - ... Седемдесет и пет, седемдесет и шест, седемдесет и седем, седемдесет и осем, седемдесет и девет, седемдесет и десет, седемдесет и единайсе, седемдесет и дванайсе, седемдесет и тринайсе, седемдесет и седемнайсе... пфу че ми заседемдесетя на гърлото! Май че има още някакви нофри в нофрерията, а, сетих се - сто и четири, хиляда. Брей че много пари - мърмореше си Пипи. Точно тогава някой задумка по вратата. - Влез или не влизай, както си искаш - провикна се Пипи. - Никого не насилвам! Вратата се отвори и влязоха двамата скитници. Можете да си представите какви очи изцъклиха, когато видяха едно малко момиче, седнало съвсем самичко на пода и брои пари. - Сама ли си вкъщи? - попитаха те лукаво. - Съвсем не! - отвърна Пипи. - И Господин Нилсон е у дома. Естествено крадците не знаеха, че Господин Нилсон е маймунче, което току-що си е легнало в зеленото креватче, завито с куклено одеялце. Те помислиха, че стопанинът на къщата се казва Нилсон, и многозначително си намигнаха. „Можем да дойдем и малко по-късно", си казаха те с това намигване, а на Пипи рекоха: - Е, ние надникнахме само за да питаме колко е часът. -Те бяха толкова развълнувани, че изобщо не се сетиха за сандвичите. - Големи, яки мъже, пък не знаят колко е часът -упрекна ги Пипи. - Не познавате ли часовника? Какво образование сте получили? Часовникът е малък, кръгъл предмет, който казва „тик-так" и върви ли, върви, пък никога не стига до вратата. Ако знаете други гатанки, казвайте! - подкани ги Пипи. Разбойниците решиха, че тя е твърде малка, за да познава часовника, безмълвно се обърнаха и излязоха. - Не искам да ми кажете „так"* - извика Пипи подире им, - но можете поне да ми кажете „тик". Все пак вървете си с мир! - И Пипи се върна към парите си. „Так"- благодаря (шв.). Б. /р . Навън скитниците потриха доволно ръце. - Видя ли колко много златни пари! Мили боже! - каза единият. - Да, понякога му върви на човек - каза другият. - Сега остава само да изчакаме момичето и оня Нилсон да заспят. После се вмъкваме и слагаме ръка на всичко. Те седнаха под дъба в градината и зачакаха. Валеше силен дъжд, а те бяха много гладни, та чакането беше доста неприятно, но мисълта за многото пари поддържаше доброго им настроение. Постепенно във всички околни къщи прозорците угаснаха, но Вила Вилекула все още беше осветена. Защото в това време Пипи се учеше да танпува полка и не искаше да си легне, докато не се убеди, че наистина може да я танцува. Най-после и прозорпите на Вила Вилекула помръкнаха. Скитниците почакаха още доста време, за да бъдат сигурни, че Господин Нилсон е заспал. Най-сетне се прокраднаха до задния вход и се запретнаха да отворят вратата със спепиални инструменти за взлом. Единият, който впрочем се казваше Блум, съвсем случайно натисна дръжката. Оказа се, че вратата не е заключена. - Виж ти какви умни хора! - прошепна той. - Тая врата била отворена! - Толкоз по-добре за нас - отговори другият, чернокос мъж, който сред познатите си бе известен с името Карлсон-гръмотевицата. Та сега Карлсон-гръмотевицата запали джобното си фенерче и двамата се промъкнаха в кухнята. Там нямаще никого. Пипи спеше в съседната стая, където беше и малкото креватче на Господин Нилсон. Карлсон-гръмотевицата открехна вратата и предпазливо надникна вътре. В стаята беше тихо и спокойно и той зашари с фенерчето да я огледа. Когато лъчът стигна до леглото на Пипи, скитниците за своя най-голяма изненада видяха само чифт крака, които почиваха върху възглавницата. Както обикновено, Пипи беше мушнала главата си под одеялото на долния край на леглото. - Това сигурно е момичето - прошепна Карлсон-гръмотевицата на Блум - и май здравата спи. А къде ли е Нилсон? - Господин Нилсон, ако обичате - прозвуча спокойният глас на Пипи изпод одеялото, - Господин Нилсон спи в малкото зелено куклено креватче. Скитниците така се изплашиха, че мигновено щяха да хукнат навън. Но после се замислиха над думите на Пипи, че Господин Нилсон спял в креватче за кукли. И тогава фенерчето освети мъничкото легло и маймунчето, което спеше в него. Карлсон-гръмотевицата не можа да се сдържи и се засмя. - Блум - каза той, - Господин Нилсон бил маймуна, ха-ха-ха! - А вие за какво го мислехте? - долетя отново спокойно гласът на Пипи изпод одеялото. - За машинка за косене на трева ли? - Майка ти и баща ти не са ли вкъщи? - заинтересува ее Блум. - Неее! - отговори Пипи. - Няма ги. Ама съвсем ги няма! Карлсон-гръмотевицата и Блум се разхълцаха от възторг. - Виж какво, моето момиченце - каза Карлсон-гръмотевицата, - я се покажи да си поговорим. - О, не, аз спя! - отвърна Пипи. - Пак ли става дума за гатанки? Тогава отгатнете най-напред тази: „Какъв е този часовник, дето все върви, пък все не стига до вратата?" Но сега се намеси Блум и решително вдигна одеялото. - Танцуваш ли полка? - попита Пипи, като го гледаше право в очите. - Защото аз вече мога. - Прекалено много питаш - рече Карлсон-гръмотевицата. - Хайде сега пък ние да задаваме въпроси, а? Къде са ти например ония пари, дето одеве бяха на пода? - Там в чантата върху гардероба - отвърна искрено Пипи. Карлсон-гръмотевицата и Блум се ухилиха. - Надявам се, че нямаш нищо против да ги вземем, мило приятелче? - каза Карлсон-гръмотевицата. - О, моля - рече Пипи, - заповядайте! Блум пристъпи и свали чантата. - Надявам се, че нямаш нищо против да си ги взема обратно, мило приятелче - каза му Пипи, скочи от леглото и се приближи към Блум. Той не разбра точно какво стана, но чантата бързо и ловко се озова в ръцете на Пипи. - Стига шеги! - ядоса се Карлсон-гръмотевицата. - Дай чантата! Той грубо хвана Пипи за ръката и се опита да изтръгне желаната плячка. - Шегичка тук, шегичка там! - засмя се Пипи, вдигна Карлсон-гръмотевицата и го качи върху гардероба. След миг до него се озова и Блум. Тогава скитниците се поуплашиха. Те схванаха, че Пипи не е обикновено момиченце. Ала чантата така ги блазнеше, че забравиха страха си. - Хайде заедно, Блум! - изкрещя Карлсон-гръмотевицата. Те скочиха от гардероба и се нахвърлиха върху Пипи, която държеше чантата в ръка. Но Пипи леко ги докосна с показалеца си и двамата се намериха в различии ъгли на стаята. Додето успеят да се надигнат, Пипи грабна едно въже и със светкавична бързина омота ръцете и краката на двамата крадци. Тогава те запяха съвсем друга песен: - Мила, любезна госпожице - удари го на молба Карлсон-гръмотевицата. - Прости ни, само се шегувахме. Не ни причинявай зло. Ние сме двама нещастни, бедни скитници и искахме само да те помолим за малко храна. Блум дори зарони сълзи. Пипи старателно постави чантата отново на мястото и върху гардероба. После се обърна към своите пленници: - Знае ли някой от вас да танцува полка? -Хък-мък... -отговори колебливо Карлсон-гръмотевицата - мисля, че и двамата можем. - О, чудесно! - възкликна Пипи и плесна с ръце. - Хайде да си потанцуваме, а? Знаете ли, аз тъкмо се научих. - Добре, хайде - съгласи се Карлсон-гръмотевицата малко озадачен. Тогава Пипи взе една голяма ножица и преряза въжето, с което беше вързала своите „гости". - Нямаме никаква музика! - разтревожи се тя, но веднага и хрумна нещо: - Можеш ли да свириш на гребен? —попита тя Блум. - Пък аз ще танцувам с него. - И Пипи посочи Карлсон-гръмотевицата. Как да не можеше Блум да свири на гребен! И то така свиреше, че се чуваше из цялата къща. Господин Нилсон се надигна в леглото и видя как Пипи скача в кръг с Карлсон-гръмотевицата. Лицето и беше се сковало от напрежение и тя танцуваше, сякаш животът и зависеше от това. Накрая Блум не искаше повече да свири на гребен, защото твърдеше, че ужасно го засърбяла устата. А на Карлсон-гръмотевицата, който пял ден беше се влачил по пътищата, му отмаляха краката. - Нека още мьничко - молеше ги Пипи и продължи да танцува. На Блум и Карлсон-гръмотевицата не им оставаше друго, освен и те да продължат. Когато стана три часът след полунощ, Пипи каза: - Ах, бих могла да танцувам до четвъртък! Но вие сигурно сте уморени и гладни. Точно така беше, но те просто не смееха да си признаят. А Пипи извади от килера хляб, сирене, масло, шунка, студено печено и мляко. Та тогава Блум, Карлсон-гръмотевицата и Пипи се настаниха около кухненската маса и ядоха, докато станаха четвъртити. Пипи сипа малко мляко в едното си ухо. - Много е полезно срещу възпаление на ушите! - обясни тя. - Бедничката, възпаление на ушите ли имаш? - попита Блум. - А, не - отвърна Пипи, - но може да пипна! После двамата скитници станаха, благодариха топло за вечерята и поискаха да се сбогуват. - Колко беше хубаво, че дойдохте. Наистина ли трябва вече да си вървите? - каза жално Пипи. - Не съм виждала човек да танцува полка като тебе, миличък - добави тя, като се обърна към Карлсон-гръмотевицата. После посъветва Блум: - Упражнявай се прилежно да свириш на гребен. И тогава няма да те сърби. Когато бяха вече на Прага, Пипи изтича и им донесе по една златна паричка. - Честно си ги заслужихте! - каза им тя. Пипи Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 ЧУВСТВА Има чувства, леки и неуловими Като дъха на снега, на мъзгата. Те се разпръскват, преди да си им дал име, Но ти помниш смътно аромата им. Има чувства, гъсти като смолата, Дето капе под брадвата на дърваря. Те лежат векове под земята И се превръщат в камъни кехлибарени. Има чувства, горчиви като пелина, Чувства – ярки като светкавици нощни… В черупките на словата застинали, Те и след мен ще живеят още. ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ Хубаво е всичко да свършва навреме – Да напуснеш рано огнището, Преди огънят да е станал на пепел; От трапезата да станеш рано – За да не събираш после трохите; И да отвърнеш очи, Преди другите очи да изстинат. Не обичам да гледам сухи цветя И празни чаши… Не ме докосвай никога без обич. *** Остави ме най-после сама! Цял ден вървиш след мене – Когато мълча и когато говоря, По улицата и у дома, От мига на събуждането До мига на съня… Усещам те, без да те виждам. Знам какво ми казваш, Макар че не чувам гласа ти. Ще избягам от теб! - Да остана най-после сама – Без твоите ръце в ръцете ми, Без твоите очи в очите ми, Без твоята душа – в моята; Тогава ще си поема дъх, Ще спусна клепачи – Да си почина най-сетне от теб, Дето цял ден вървиш по петите ми… А когато отворя очи, Най-напред ще попитам: “Къде си? Не ме оставяй сама!” *** Искам да те имам целия: Да са мои Всичките двадесет и четири часа В твоето денонощие; Аз да срещам първия ти поглед Сутринта; Мен да парят със възторг и страх Мислите, пред друга неизречени; Да въставам срещу твойта упоритост – И като след бой да се предам На победителя. Искам да те имам целия: Все едно Дали си винаги със мене, Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чието срещане светкавица се ражда), все едно – стига, като се погледнем, да се видим чак до дън душа; и като сме така далече, че съм цялата тъга и пустота – да те нося в себе си като сърце туптящо и да знам, че си изпълнен с мен като със слънце; и когато ме целунеш с устни сухи и горещи – да се завърти вселената и да изгоря на пепел. Много ли те искам? - По-малко не мога. Станка Пенчева Link to comment Share on other sites More sharing options...
[5]AD Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 "Suicide Is Painless"/Marilyn Manson Through early morning fog I see Visions of the things to be The pains that are withheld for me I realize and I can see... That suicide is painless It brings on many changes And I can take or leave it if I please The game of life is hard to play I'm gonna lose it anyway The losing card I'll someday lay So this is all I have to say Suicide is painless It brings on many changes And I can take or leave it if I please The sword of time will pierce our skins It doesn't hurt when it begins But as it works its way on in The pain grows stronger...watch it grin, but... Suicide is painless It brings on many changes And I can take or leave it if I please A brave man once requested me To answer questions that are key Is it to be or not to be And I replied 'oh why ask me?' And suicide is painless It brings on many changes And I can take or leave it if I please ...and you can do the same thing if you please Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 МОЯ МИЛА Когато те срещнах беше на 16, и тогава си казах – овладай се! Ти беше прекрасна, ти беше красива, и стана ми ясно, че за мен си мила! Моя мила – но ти си тъй красива! Моя мила – но аз съм пленен! Обичах те страстно, та дори и ужасно, но изглежда, че се лъгах във теб, ти рога ми надена, и шут под корема, излъга ме курво ти – тръгна със друг. Моя мила - но ти си тъй красива! Моя мила – но тръгна със друг! И въобще ми не пука, от тая несполука, Че кретена излезна – само ти, че ходиш да се чукаш със разните боклуци, за някакви мангизи и във някакви коли! Моя мила – но ти си триперлива! Моя мила – но ти си боклук! ПОКОЛЕНИЕ В идиотски танц на нашите души, живота ни се подиграва, и няма как склонили сме глави, за да умираме в забрава! В разврат нещастен тънеме сега, и страдаме от меланхолия, и няма как склонил си ти глава, и изпадаш във агония! И проблема кой ще го реши? Да реши и тази дилема, че мечтите ни са пълни със лъжи, на нашто скапано поколение! Поколение, поколение! НА ТРИ МОРЕТА На три морета граници ще мием, БЪЛГАРИЯ ще бъде земен рай, победно знаме гордо ще развеем, на хаоса ще сложим край! Ще разрушим и всичко гнило, а мръсното ще изперем, ще възродим едно светило, пред НИЩО няма да се спрем! Срам и Позор От филма "Войната на таралежите" Мъжът има винаги право той сам си е майка, баща и може спокойно да прави цял куп забранени неща. Не можеш му кажеш - Я стига! След гостите кой ще мете? Мъжът може истински тигър да купи на свойто дете. Какъв ли ще стана ме питат? със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам да стана, да стана голям. Какъв ли да стана се питам? със сигурност още не знам, обаче едно предпочитам, да стана, да стана голям. Къде ми са детските книжки, кажи ми мой прашен сандък? Закусиха сивите мишки с вълшебните букви - язък! Къде ми е класната стая, къде е коравия чин, а, б, в, тире, запетая, забравих ги вече - амин! А днес моят собствен наследник извършва геройски бели не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря нали? Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви, отминаха стъпките бързи и ехо не чувам дори. Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти дали пък не са ми сърдити че съм ги отрекъл почти? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alliance Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 Evanescence - Whisper catch me as i fall say you're here and it's all over now speaking to the atmosphere no one's here and i fall into myself this truth drives me into madness i know i can stop the pain if i will it all away don't turn away don't give in to the pain don't try to hide though they're screaming your name don't close your eyes God knows what lies behind them don't turn out the light never sleep never die i'm frightened by what i see but somehow i know that there's much more to come immobilized by my fear and soon to be blinded by tears i can stop the pain if i will it all away don't turn away don't give in to the pain don't try to hide though they're screaming your name don't close your eyes God knows what lies behind them don't turn out the light never sleep never die fallen angels at my feet whispered voices at my ear death before my eyes lying next to me i fear she beckons me shall i give in upon my end shall i begin forsaking all i've fallen for i rise to meet the end Link to comment Share on other sites More sharing options...
[5]AD Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 "По площадката в принуден танц се завъртяха сухи листа, сами си свириха пукащата и съскаща музика.После безмилостно се втурнаха през ливадката, като че искаха да стигнат бягаща сянка на облак и така да се скрият от пролетното почистване на градината.Неспокойни листа, страхуващи се от небрежното гниене, неспособми да се справят с напиращите пьпки, които нежно си пробиваха път навън и не знаеха,че тези бягащи неща също някога са били яркозелени и срамежливо са флиртували с вятъра." "-Според тебе в заслепението си хората вярват, че един всъщност добър свят е зъл и затова са създали отвратителна сбирщина от призраци, в които да въплатят своите кошмари....Независимо дали има призраци или не, най застрахован е човекът, който знае, че всичко наистина е зло... - А аз дойдох при тебе - усмихна се Лоури, - за да потърся утешение. -Утешенията са лъжи - каза Томи. - Предложих ти нещо по-добро. -Дяволи и демони? -Мъдрост." Страх/Л.Рон Хабърд Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
BlackWinterDay Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 ROD STEWART - "Have I Told You Lately" Have I told you lately that I love you Have I told you there's no one else above you Fill my heart with gladness take away all my sadness ease my troubles that's what you do For the morning sun in all it's glory greets the day with hope and comfort too You fill my life with laughter and somehow you make it better ease my troubles that's what you do There's a love that's divine and it's yours and it's mine like the sun And at the end of the day we should give thanks and pray to the one, to the one Have I told you lately that I love you Have I told you there's no one else above you Fill my heart with gladness take away all my sadness ease my troubles that's what you do There's a love that's divine and it's yours and it's mine like the sun And at the end of the day we should give thanks and pray to the one, to the one And have I told you lately that I love you Have I told you there's no one else above you You fill my heart with gladness take away my sadness ease my troubles that's what you do Take away all my sadness fill my life with gladness ease my troubles that's what you do Take away all my sadness fill my life with gladness ease my troubles that's what you do Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mac Dack Posted February 4, 2005 Share Posted February 4, 2005 H2O - Няма 2 пъти Няма Олиу Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted February 5, 2005 Share Posted February 5, 2005 english translation: In front of the port There were the fortresses The black boat Wets the walls And me, i could only see That every night I wanted that That i walked in lovely places That i was scared to pass by this world Behind the lighthouse A bit of chance in the light And welcome to earth You know that the seamen love the dolphins And even if i know That it’s ephemeral And even without regrets I’ll keep my eyes open You see there are not scared of you and us I don’t kiss, no i don’t kiss so easily But life is so beautiful Forgive me, forgive me my dear friends Of the homeland I don’t kiss, no i don’t kiss so easily But life is so beautiful Forgive me, forgive me my dear friends Of the homeland Like a sign Like a sign of survival And give me to your king I keep in me So i’ll keep with me A bit of life, a bit of envy And i was waiting According to the arrivals For the ghosts to leave their kingdoms And to ease tomorrow every of their desires And from the shore I saw the stranger in the clouds It was my liberty And one day at last It will be love I don’t kiss, no i don’t kiss so easily But life is so beautiful Forgive me, forgive me my dear friends Of the homeland Like a sign Like a sign of survival And give me to your king I keep in me So i’ll keep with me A bit of life, a bit of envy... Indochine ~Je N'Embrasse Pas~ Link to comment Share on other sites More sharing options...
[5]AD Posted February 5, 2005 Share Posted February 5, 2005 "1.В тази сива пустош от камък и стомана, аз надигам своя глас за да ме чуете. Правя знак на Изток и на Запад.На Север и на Юг аз правя знак и възвестявам: смърт на слабаците и благополучие за силните! 2.Отворете си очите за да видите, о хора, с плесенясали умове! Чуйте ме, смутени милиони! 3.Защото се възправям за да отправя предизвикателство към мъдростта на света - да поставя под въпрос "законите"на човека и на "Бога"! 4.Искам доводи за златното ви правило и искам да знам причината за десетте ви заповеди. 5.Пред никой от печатните ви идоли аз не ще се поклоня с примирение и който каже ми "ти трябва да се преклониш" ,става моят смъртен враг! 6.Потапям показалеца си във воднистата кръв на импотентния ви луд спасител и написвам върху изподраното му от тръни чело: ИСТИНСКИЯТ Принц на Злото - Царят на Робите! 7.Никаква беловласа лъжа не ще бъде истина за мен - никаква потискаща догма не ще скове перото ми! 8.Отхвърлям всякакви условности, които не довеждат до земния ми успех и щастие. 9.В неумолимо нашествие, аз развявам знамето на силните! 10.Взирам се в стъкленото око на страховития ви Йехова и му отскубвам брадата - замахвам с бойната си секира и разцепвам проядения му от червеи череп! 11.Помитам аз противното доволство на лицемерни философи и избухвам в сардоничен смях!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted February 5, 2005 Share Posted February 5, 2005 " Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!..." "....Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. " Маркес Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 5, 2005 Share Posted February 5, 2005 AD,Feb 5 2005, 13:51 PM] Сатанинската Библия/Антон Шандор Ла Вей <{POST_SNAPBACK}> Много стабилен офтопик,ама не можах да се сдържа - моето момче,това,което си мислиш,че е книга на сатанизма,въобще не е така.Нито пък Ла Вей е първият написал Сатанинска библия.Ако искаш малко материали по темата - обади се - имам доста под ръка INSIDE MY HEAD Welcome to a trip with me Inside my brain to insanity A guided journey to misery You listen to what I say I don´t know you, you know my name We sit and talk and you´re gettin paid I can´t explain how I feel When everyone is judging me I hope you find the reasons why I´m sittin here and almost cry It cuts so deep inside of me But at the same time I feel complete Is life a mission or is it a gift I can´t think more see you next week What would you think if I told you the truth In this world we are born to loose The thoughts I have is makin me So afraid for reality I´m sittin here in the chair again Speakin emotions direct from my brain I can´t tell this to anyone Just the ones there trust is found Maybe you think I´ll be better of dead But I just wanna know who I am Godgory Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.