Любими моменти

[ov3rm4n]

Благодатната баница

 

През Средновековието тя е била част от българската народна космогония

 

Няма голям български празник, който да минава без някаква баница. Това печиво задължително украсява трапезата на Коледа и Нова година, както и на Великден и в много други специални дни от календара. Правят я по всички краища на страната с точени или готови кори и с най-различни плънки. Класическата е с масло, яйца и сирене, но може да бъде също с извара, спанак, праз, зеле, лук, щир, лапад, тиква, коприва или месо. От многобройните рецепти става ясно, че баницата може да бъде разнообразна не само като съдържание, но и като форма - може да е вита, дърпана, мързелива, наложена, циганска и т.н. Новогодишната баница е малко по-специална, защото е натоварена с някои прогностично-магически функции и ритуали. В нея задължително трябва да има късмети, които най-често отиват не при онзи, към когото са адресирани.

"Аз и досега правя баница за коледните празници", каза Силви Вартан в едно интервю по повод награждаването й с орден "Стара планина" през миналата седмица. Тя явно продължава да я усеща като особено надежден кулинарно-културен мост към родината.

Заради своето вездесъщо празнично присъствие баницата някак естествено е напуснала собствения си кулинарен контекст и отдавна се е превърнала в универсална метафора. В пресата от последните години често се срещат изрази като "енергийна баница", "телевизионна баница", "рекламна баница", "приватизационна баница", "бюджетна баница" и т.н. В подобни изрази е обвит подтекстът за някакви скрити и особено апетитни благини. Иначе казано, в този метафоричен образ баницата се представя като нещо едновременно хубаво и делимо. (Популярният фолклорен разказ за попа, който на Сирница изял цялата баница, е пример за ярко отклонение от нормата.)

Трудно е да се установи как и кога точно баницата се е настанила така категорично в българското светоусещане. Вероятно това е станало още в далечните векове на средновековието, когато се е оформял българският етнос. През XVI-XVII в. повечето чужденци, преминали през българските земи, не пропускат в пътните си бележки по-късно да споменат и някаква баница (клин или млин), с която български селяни са ги нагостили. В българската възрожденска литература това лакомство неизменно присъства като хранителен знак на идиличния фамилен селски бит. Раковски в своя "Показалец" с патриотичен патос разказва за "вкуснейшая българска баница". Коренът на този възрожденски възторг може да се открие в някои старобългарски литературни извори.

В известната богомилска книга "Разумник", съставена през XI в., баницата присъства като структурен елемент от българската народна космогония. Под формата на въпроси и отговори текстът представя сътворението на света, историята на човешкия род, устройството на земята, небето, звездите, огънят, ветровете и т.н. Според автора й небето било връшник (глинен съд за печене на хляб), който похлупва земята от всички страни. Първоначално Господ направил земята равна и гладка като пита (или кора за баница). Когато обаче решил да я захлупи с връшника, тя се оказала по-голяма и не се побирала под капака. За да я побере, Господ я понатиснал оттук оттам и така земята се сбръчкала и се надиплила като баница. Така, според представите на средновековните българи, са се появили планините и долините. Без евристичния модел на баницата те сигурно никога нямаше да разберат как е бил постигнат обкръжаващият ги ландшафтен дизайн.

От този апокрифен средновековен текст би трябвало да става ясно и защо след като се е настанила в българската космогония баницата се е превърнала в ключова дума и мярка за толкова много и така отдалечени (поне външно) от трапезата неща като енергетика, телевизия, реклама или държавен бюджет.

 

Рецепти

Баница със спанак

Продукти: 800 г брашно (4 ч.ч.), 300 мл вода, 1 с.л. олио, 1 с.л. мл оцет, 1 ч.л. сол, 200 г краве масло, 300 г кисело мляко, 1 кг спанак, 300 г сирене.

Почистеният от дръжките, измит и отцеден спанак се нарязва на дребно и се задушава с част от маслото. След като изстине, се разбърква с натрошеното сирене и киселото мляко. От брашното, солта, олиото, оцета и водата се омесва тесто за баница. Разточват се пет кори, които се редят в тава и се наръсват с масло и спаначена плънка. Последната кора, която трябва да е малко по-дебела от другите, се поръсва само с масло. Пече се в умерена фурна.

 

Баница с праз, месо и босилек

Продукти: 500 г кайма, 3 стръка праз, 1 пакет кори за баница, 3 яйца, 250 мл газирана вода, 50 г масло, сух босилек, черен пипер.

Каймата се размива с малко вода, бърка се, докато стане на каша и се задушава заедно със ситно нарязания праз, докато сместа се сгъсти. След като се свали от огъня, плънката се подправя с черен пипер, сол и босилек. Върху намаслена тава се разстилат две кори, отгоре се поръсва плънка и т.н. Най-отгоре се поставя цяла кора. Баницата се нарязва и се залива с горещото масло, газираната вода и разбитите яйца. Пече се двайсетина минути в предварително загрята силна фурна.

 

Баница с лук

Продукти: за тестото - 400 г брашно, 1 ч.ч. вода, 1 ч.л. сол, 2 с.л. олио (или 500 г готови кори). За плънката - 500 г лук, 200 г сирене, 2 яйца, сол, 100 мл олио.

От продуктите се замесва тесто, което се разточва на 5 кори, като едната трябва да е по-голяма от другите. Корите се оставят известно време да изсъхнат. Лукът се нарязва на ситно и се задушава в част от мазнината и малко сол до омекване. Прибавят се натрошеното сирене и разбитите яйца.

В намазана с мазнина тава се поставя най-напред по-голямата кора, така че краищата и да излизат навън. Поръсва се с олио и отгоре се поставя втората кора. Отново се поръсва с олио и отгоре се изсипва лучената плънка. Върху нея се подреждат следващите кори, като всяка се поръсва с мазнина. Краищата на най-долната кора се събират към средата, така че да образуват венец. Отгоре баницата се поръсва с мазнина и се пече в умерена фурна. След като се извади, се напръсква с малко вода и се покрива с кърпа, за да се задуши и да омекне.

 

Баница с праз

Продукти: 200 г брашно, 100 г масло, 1 яйце, 1 с.л. олио, сол. За плънката - 3-4 средно големи стръка праз, 2 яйца, 1 ч.ч. прясно мляко, 2 с.л. сметана, сол, черен пипер.

От брашното, маслото, солта, яйцето, олиото и малко хладка вода се замесва тесто и се оставя да почива един час. Празът се почиства, измива се, нарязва се на едри парчета и се вари 7-8 минути в подсолена вода, след което се отцежда. Тестото се разточва на кора, която се разстила в намаслена тавичка, така че да остане ръб. Набожда се на няколко места с вилица и отгоре се слага празът. Яйцата се разбиват с прясното мляко и сметаната и се подправят с черен пипер и сол. С тази смес се залива празът. Пече се 25-30 минути в умерена фурна.

 

Баница с тиква

Продукти: 800 г брашно, 1 кг тиква, 125 г прясно масло, 60 мл олио, 150 г счукани орехови ядки, 200 г захар, 100 г сухар, канела, сол.

Настърганата на ренде тиква се задушава в растителното масло заедно със захарта, след което се смесва със счукания сухар, канелата и ореховите ядки. От брашното, малко сол и вода се омесва средно твърдо тесто, което се разточва на кори. Корите се поръсват с разтопеното масло и приготвената плънка и се навиват поотделно на рула, които се нареждат в намазана с масло тава. Баницата се поръсва с останалата мазнина и се пече.

 

---

в. "СЕГА", 24 Декември 2004

[Grimjaur]

Януари

ГОЛЯМ СЕЧКО

Народното наименование на януари. В основата му лежи старобългарското название сечен, вероятно поради големия студ през месеца. С Голям Сечко е свързана поговорката “Сечко сече, Марта дере, април кожи бере”.

Определението “голям” се дължи на по-голямата продължителност на януари в сравнение с февруари.

1 януари

НОВА ГОДИНА

Именници: Васил, Василka, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa

Обредна трапеза: блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру

Зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите.

Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата ­ деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер.

В общи линии те могат да се групират в 4 основни компонента ­ обредна трапеза, СУРВАКАНЕ, дружини с маскирани лица и ЛАДУВАНЕ. Вечерята срещу Н.г. е втората КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. Също така богата, както на БЪДНИ ВЕЧЕР, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове (напр. боговица).

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”.

Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.

След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

На 1 януари църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

СУРВАКАНЕ

Най-характерният за НОВА ГОДИНА обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:

''Сурва, сурва година,

весела година,

зелен клас на нива,

голям грозд на лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо-здраво догодина,

догодина, до амина.''

Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: ''Сурва, сурва година'', а вътре сурвакат всички наред с думите: ''Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина''. В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - ''да не носят у дома бълхи''.

2 януари

СИЛВЕСТЪРОВДЕН

Именници: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия

Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри ­ вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък ­ волове, биволи, коне, магарета. Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Православната вяра свързва с името на св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св.Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

5 януари

КРЪСТОВДЕН

Именници: Кръстьо, Кръстана

Обредна трапеза: постни ястия

Водокръст, Неядка, Попова Коледа ­ според народните представи на този ден се пропъждат МРЪСНИТЕ ДНИ. Свещеникът “кръщава вода”, като пуска в нея кръст . След това с котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините хвърлят монети в котлето и го даряват с вълна, брашно, боб и др.

Църковният обред е свързан с вярването, че с кръщаването на водата и с ръсенето се пропъждат нечистите дни, а заедно с тях и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. Празникът е неделим от новогодишния празничен комплекс и е своеобразна връзка между НОВА ГОДИНА и ЙОРДАНОВДЕН.

СИВУЙНИЦА

Совойница ­ обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата ­ като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове ­ брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук ­ със семейната обредност.

6 януари

БОГОЯВЛЕНИЕ, ЙОРДАНОВДЕН

Именници: Йордан, Йорданka, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Дана, Боян, Богдан, Богдана

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино

Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. МРЪСНИ ДНИ. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората кадена вечер. Орехите от НОВА ГОДИНА се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника ''небето се отваря'' и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода.

Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си ''за здраве''. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до еднагодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси. В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ''ха-а-с-с-а'', с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника ­ Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III в.). В IV в. празникът се пренася на Запад.

7 януари

ИВАНОВДЕН

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo, Йовка, Жан, Жанa

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле

Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На Ивановден православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога. Наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята.

8 януари

БАБИНДЕН

Празник, посветен на бабите-акушерки, родилките и здравето на децата. Съдържа 3 основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета (обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве); угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади жени, на които бабата е бабувала през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Празникът завършва с влечугане (къпане) на бабата. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят песни с еротични мотиви, играят. На празника не се допускат мъже. По пътя до чешмата на срещнатите мъже се подхвърлят закачки. При водата окъпват бабата и я връщат на ръце в дома.

Известна е легенда, според която египетският цар (по времето, когато евреите са в египетски плен) заповядва на бабите-акушерки да убиват всяко новородено еврейско момче. Но бабите не го правели, защото се страхували от Бога. Поради това той ги дарява с добро.

12 януари

Именници: Татяна, Таня

16 януари

ЮЖНИЦИ, ВЕРИЖНИЦИ

Св. вериги, Вериги на ап. Петър ­ празник, известен в Северна България и в Старопланинските райони. Тачи се за здраве на добитъка. В Русенско Свети вериги се празнуват три дни (16, 17 и 18 януари) за здраве на стоката и на хората. Той е свързан със забраната да се работи.

17 януари

АНТОНОВДЕН

Именници: Антон, Андон, Антония, Тончо, Тоня, Антон, Андон

Андоновден, Лелинден ­ в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и “синята пъпка”. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана “за белята, за лелята”, т.е. за чумата. В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова АНТОНОВДЕН. и АТАНАСОВДЕН се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

На 17 януари православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 г. излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година Антоний умира. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

18 януари

АТАНАСОВДЕН

Именници: Атанас, Атанасka, Tанас, Hасo, Hася

Обредна трапеза: пиле, пита с мед, свинско с бамя

Празник, свързан с новогодишните обичаи. В нар. вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква:”Иди си,зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен и като Среди зима. А. се почита, както и АНТОНОВДЕН, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На А. се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на комшии и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

Православната църква на този ден почита св. Атанасий Велики (293/298 ­ 373). На 23 г. той участвува във Вселенския събор в Никея, а по-късно става архиепископ на гр. Александрия. Прозвището “Велик” Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 ­ 336), отричащ единосъщността на Бога ­ Отец и Бога ­ Син. Затова Александрийският епископ е наречен “баща на православието”.

20 януари

ПЕТЛЬОВДЕН

Именници: Евтим, Евтимий

Обредна трапеза: сварен цял петел, обредни краваи (или пита)

Петловден, Петеларовден ­ празник, тачен в Източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при БАБИНДЕН. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос.

21 януари

Именници: Aгнeca, Максим

22 януари

Именници: Tимoтeй

24 януари

Именници: Аксения, Oкcaнa

25 януари

Именници: Григор

[ov3rm4n]

Ваканция на село

 

Неподвижните птици на небето

Като следи от мухи

Ратаите разговарят пред обора

По пътя са разцъфтели говеждите фъшкии

 

Минава мъж в черно с момиче

Просяците са щастливи привечер

Вкъщи имам палячо със звънчета

Той ме разсейва когато ме мамиш

 

Душата ми е зидар завърнал се от тежък ден

Спомен за чиста аптека

Кажи ми стара дойке как беше някога

И ти братовчеде обади ми като чуеш кукувицата

 

Да слезем в дола

Там Господ се прозява

Да се огледаме в езерото

Там жабите плетат пуловери от водорасли

Да станем просяци на връщане

Да чукаме по портите на хората

С клюна на пролетния щъркел

Или да не ходим никъде

Бяла скръб за дъщерята на съседа.

 

Тристан Цара

[NightWolf]

10 Things I Hate About You.

<{POST_SNAPBACK}>

 

i na men mi e tva

[Grimjaur]

i na men mi e tva

<{POST_SNAPBACK}>

 

 

Я пак?!?!

[Guest liquid]

We see... what we want to see,

but only a drop of what could be.

Stop me if I'm going on...

I dream in stale complacency.

And in other words ...

tell me you're all right.

Just a whisper and I dreamed you cry,

but I survived, courageous here ...

and in other words ...on other worlds.

 

And when my hands begin to bleed

will you stay and comfort me?

I feel afraid I might be living. Yeah.

 

And if I had to the ends of Time

would I ever make you mine?

Just a whispered "yes" is all I need.

 

Tasting you still on my tongue,

shaking conch shells one by one,

and trails of peaceful inequities.

Insincere flattering by other ones

in other words ...

 

And when these wounds upon my brow,

begin to seep the truth we found,

do you feel we need to keep giving?

And if I promised the world for you,

I could make it all come true.

With a whispered "yes" it's all I need.

 

I don't know about tomorrow.

I just know, I'll remember today...

and the way... you looked at me.

 

If my hands begin to bleed

will you stay and comfort me?

You looked at me.

You looked at me.

[juji]

Моля, изтрийте поста. Извинете за безпокойството.

[Grimjaur]

Браво!!!За пръв път в тези цели 37 страници някой се сети за Лорка!!!!

(Така е,аз като не се сещам )

 

 

Отивам си...

 

 

Отивам си. Но моля те, не страдай!

Не се измъчвай и не се кори!

Не си виновна ти да стигна ада

и огънят му жив да ме гори.

 

Не си виновна ти, не си виновна!

Виновен е светът със хорски бяс,

със тази пяна мръсна и отровна,

изсипана зловещо между нас.

 

Виновно е навярно битието,

което изкопа между ни ров,

което в злоби, в сметки ни помете

и не остави място за любов.

 

Отивам си. Но ти не ме изпращай!

Бих всичко друго преживял, освен

разплаканите ти очи - две цеви страшни

със два куршума - две сълзи след мен.

 

Дамян Дамянов

[tHiNkeR]

"......Не мога да си споня бъдещето" - "Децата на Дюн"

[Birth Decline]

No New Year's Day to celebrate

No chocolate covered candy hearts to give away

No first of spring

No song to sing

In fact here's just another ordinary day

 

No April rain

No flowers bloom

No wedding Saturday within the month of June

But what it is, is something true

Made up of these three words that I must say to you

 

I just called to say I love you

I just called to say how much I care

I just called to say I love you

And I mean it from the bottom of my heart

 

No summer's high

No warm July

No harvest moon to light one tender August night

No autumn breeze

No falling leaves

Not even time for birds to fly to southern skies

 

No Libra sun

No Halloween

No giving thanks to all the Christmas joy you bring

But what it is, though old so new

To fill your heart like no three words could ever do

 

I just called to say I love you

I just called to say how much I care, I do

I just called to say I love you

And I mean it from the bottom of my heart

 

Stevie Wonder - I Just Called To Say I Love You Song Lyrics

[7Eleven]

Момчета

 

 

Внезапно разклонили мъжки вени

и вдигнали широки рамене,

красиви и все още несмутени

от тихо женско "да" и тежко "не",

 

превръщате с ръцете си изкусни

един велосипед във две крила.

Неволно ли докоснете ни с устни,

изчезвате. Не чакате "ела",

 

отново ваши стъпки се преплитат

със нежните ни стъпки по брега.

Пред нас животът, сочен като пита,

дъхти на мед, непипван досега.

 

А някъде и дене ме сънува,

жадува ме, прозрачна като мед,

във стихове ме търси и рисува

един усмихнат, влюбен в мен поет.

 

И счупя ли със свойта обич бяла

на детството си приказния храм,

аз своя път със неговия сляла,

най-светлата си песен ще създам!

 

Петя Дубарова

[Guest liquid]

- (original live version - from the subconscious cd)

[recorded live at the limelight, ny, march 4, 1993, with james labrie on ]

[vocals. this is the version of this song from the infamous dance of ]

[eternity bootleg recording. ]

- mike portnoy

 

I remember a time [01:43]

My frail, virgin mind

Watched the crimson sunrise

Imagined what it might find

Life was filled with wonder

I felt the warm wind blow

I must explore the boundaries

Transcend the depths of winter’s snow

 

Innocence caressing me

I never felt so young before

There was so much life to see

Yet I knew there must be more

 

But those days are gone now [02:40]

Changed like a leaf on a tree

Blown away forever

Into the cool autumn breeze

The snow has now fallen

And I know where I stand

All of my childhood memories

Left lying in the sand

 

In my den of inequity [03:22]

Viciousness and delicacy

Struggled to find the sane

Struggled to ease the pain

Ignorance surrounding me

I’ve never been so filled with fear

Now I know that there is more

The warmth is gone

But the chill forever here

 

I’ll always remember [04:18]

The chill of november

The news of the fall

The sounds in the hall

The clock on the wall, ticking away

Seize the day

I heard him say

Life will not always be this way.

Look around, and hear the sound

Another time like this can’t be found.

 

We can learn from the past [05:13]

But those days are gone

 

In my frail, virgin mind [05:38]

Words have lost my way

I have to seize the day

To home I returned

 

Preparing for her flight [06:12]

I held with all my might

Fearing my deepest fright

She walked into the night

She turned for one last look

She looked me in the eye

I said, ’i love you... good-bye.’

 

Please don’t go [06:50]

 

[instrumental section]

 

So far so few between [09:56]

My eyes filled full

With desire fulfilled

All my dreams came true

All the world,

And all of you

Everyday there’s a constant reminder

Of all the pleasures we shared together

Love is not just a passing word

It’s a state of heart that goes on forever

 

I was blinded by a paradise

Utopia high in the sky

The love there will never come away

Deep in sorrow, wandering faraway

 

I stood outside in the rain for us [11:09]

I tried to work out all of the pain for us

I sat alone and took the blame for us

My mind has torn and gone insane for us

 

Innocent sinner [11:34]

Repeat offender

Promiscuous promiser

A faith lender

Indecisive decisions

Torn with heartless divisions

Watering all my visions of love

 

Of all the world, I give to you [12:48]

All of the world,

All the world, I give to you

All of the world

[instrumental section]

 

I’m much wiser now [17:13]

A lifetime of memories

Run through my head

Memories they taught me

For better or worse, alive or dead

I realize, there’s no turning back

Life goes on the offbeaten track

 

I sit down with my son [17:53]

Can’t you see the crimson sunset

He’s my only one

Now that my time has come

Now that my day is done

Looking into the sun he said

’don’t go, don’t go,

Please don’t go, now.

Don’t go, don’t go, don’t go, don’t go.’

[yippy]

Из "Memento" ..Финални реплики :

 

Помогни ми!

Трябва да повярвам в света извън съзнанието си.

Трябва да повярвам,че моите действия имат смисъл,..

дори и да не си ги спомням.

Трябва да повярвам, че дори и когато очите ми са затворени,.

света продължава да съществува.

Още ли вярваш, че света е там?

Още ли е там?

Хората се нуждаят от спомени.

Аз не съм различен.

И така, докъде бях стигнал?

 

 

Или просто tagline-a : Some memories are best forgotten

 

Mн любим филмчуу

[Kreideiky]

Every time we do this

I fall for her

Wave after wave after wave

It's all for her

I know this can't be wrong i say

(and i'll lie to keep her happy)

As long as i know that you know

That today i belong

Right here with you

Right here with you...

 

And so we watch the sun come up

From the edge of the deep green sea

And she listens like her head's on fire

Like she wants to believe in me

So i try

Put your hands in the sky

Surrender

Remember

We'll be here forever

And we'll never say goodbye...

 

I've never been so

Colourfully-see-through-head before

I've never been so

Wonderfully-me-you-want-some-more

And all i want is to keep it like this

You and me alone

A secret kiss

And don't go home

Don't go away

Don't let this end

Please stay

Not just for today

 

Never never never never never let me go she says

Hold me like this for a hundred thousand million days

But suddenly she slows

And looks down at my breaking face

Why do you cry? what did i say?

But it's just rain i smile

Brushing my tears away...

 

I wish i could just stop

I know another moment will break my heart

Too many tears

Too many times

Too many years i've cried over you

 

How much more can we use it up?

Drink it dry?

Take this drug?

Looking for something forever gone

But something

We will always want?

 

Why why why are you letting me go? she says

I feel you pulling back

I feel you changing shape...

And just as i'm breaking free

She hangs herself in front of me

Slips her dress like a flag to the floor

And hands in the sky

Surrenders it all...

 

I wish i could just stop

I know another moment will break my heart

Too many tears

Too many times

Too many years i've cried for you

It's always the same

Wake up in the rain

Head in pain

Hung in shame

A different name

Same old game

Love in vain

And miles and miles and miles and miles and miles

Away from home again...

 

The Cure - "From The Edge Of The Deep Green Sea"

[BlackWinterDay]

Eternal Tears Of Sorrow - Black Tears

 

When I'm in this state of mind

I'm wishing I am blind

Sometimes life is more than pain to me

I feel the power of my grief

Death would be such a relief

All the secrets that I hide

Would die with me

 

Depression is my only friend.

Will this torture never end?

Let me carry on to the dreamers' sky

I keep crying in my dreams.

Can you hear my endless screams?

When I fade away I fade, away.

 

Life is just a masquerade.

In dept to myself but I can't pay

Soon I'll call it all a day, away.

I've never felt what you call guilt

I still believe "do what thou wilt"

My sorrow will destroy the world I've built

 

This fluid on my cheek

It drains me, I get weak

My heart is cold and bleak..

Black blood, black tears

[Grimjaur]

Арменци

 

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

 

Те пият... В пиянство щат лесно забрави

предишни неволи и днешни беди,

в кипящото вино щат спомен удави,

заспа ще дух болен в разбити гърди;

глава ще натегне, от нея тогава

изчезна ще майчин страдалчески лик

и няма да чуват, в пияна забрава,

за помощ синовна всегдашния клик.

 

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,

разпръснати ей ги навсякъде веч -

тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,

върху им издигна за всякога меч;

оставили в кърви нещастна родина,

оставили в пламък и бащин си кът,

немили-недраги в далека чужбина,

един - в механата! - открит им е път.

 

Те пеят.. И дива е тяхната песен,

че рани разяждат ранени сърца,

че злоба ги дави в кипежа си бесен

и сълзи изстисква на бледни лица...

Че злъчка препълня сърца угнетени,

че огън в главите разсъдък суши,

че молния свети в очи накървени,

че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

 

А зимната буря им сякаш приглася,

бучи и завива страхотно в нощта

и вихром подема, издига, разнася

бунтовната песен широко в света.

И все по-зловещо небето тъмнее,

и все по се мръщи студената нощ,

и все по-горещо дружината пее,

и буря приглася с нечувана мощ...

 

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

 

Пейо Яворов

[ov3rm4n]

* * *

 

Рецитирам очите ти - небето е разтегливо понятие,

вените ми пукат, сред странна смесица

от Малс Дейвис и екзалтирани трамваи,

глаголите дращят черепа ми... човъркат го,

луната хълца,

и аз все ти повтарям, че съм жаба,

футболист, Гарсия Лорка,

че си падам по улични лампи,

че ще се напия до прераждане.

 

И се давя в устните ти - най-щастливият самоубиец,

и дъждът е само дъжд, само дъжд...

и забравям майка си, баща си, другите...

замлъквам, свечерявам се -

безименно, безмозъчно щастлив.

 

 

Елин Рахнев

[ov3rm4n]

* * *

 

До морето къща - много, много стара.

Жена стои на прага и чака да се вкамени.

Тиктака пясъкът,

пролайват мидите,

мирише адски на оцет.

 

Два гларуса със ум на пеперуди

смутено рецитират Фотев

и ей така ще остареят.

 

Дъждът се крие в керемидите,

измяуква нещо,

срамува се, че не е лебед.

 

И после как да стана музика...!

 

 

--- ---

 

 

* * *

 

Преписвам пеперуди - някои казват, че са стихове.

Пия водка с много лунен сок.

Нося тъмни очила против разстройство.

 

Нещо да съм ви направил?

А!?

 

 

Елин Рахнев

[Kreideiky]

Вечер мечтана, вечер жадувана,

тиха и тайнствена, светла и нова.

Само снежинките лудо танцуват,

падат по пътя, заничат в стъклото.

 

Мирис на чисто.

И дъх на смирение.

На пръсти се вдига липата във двора

и гледа в прозореца - точно към мене.

Не чувам, но знам, че нещо говори.

 

Тя шепне в просъница приказка светла

за бяла шейна и за снежна пъртина,

за впряг от елени и звънки звънчета ...

Ш-ш-шт! Тихо! Ще събудим врабчето в комина...

 

...мм...съжалявам, но незнам от кого е...

[Alukard]

Х-Мен (2000)

Чарлс срещу Ерик

 

Не те ли кара да се събуждаш по средата на нощта?

 

Чувството, че някой денте ще прекрачат глупавия закон...или друг подобен и ще дойдат за теб...и твойте деца?

 

Да, разбира се.

 

Какво правиш когато това се случи?

 

Чувствам голямо състраданиекъм този който...идва в това училище търсейки си белята.

 

Защо идваш тук,Чарлс?

 

Защо задаваш въпроси на коитовече знаеш отговора?

 

О, да.

Ти продължаваш да търсиш надежда.

 

Ти знаеш, че този пластмасов затвор няма да ме държи завинаги.

Войната все още идва, Чарлс,и аз имам намерение да се бия...с всички необходими средства.

 

I аз винаги ще бъда там,стари приятелю.

[Grimjaur]

Ний сме весели бродяги

 

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и песни гоним

свойта хубава мечта.

 

В колесницата на Бакхус

сред стаканения звън

ний прегръщаме живота

в някакъв неземен сън.

 

Не достигат нас вълните

на житейското море,

ний сме волнокрили чайки,

ний бездомни сме царе.

 

Наште радости съдбата

не е в сила да срази,

ний се смеем и когато

трябва да текат сълзи.

 

Ний не мислиме за утре,

ни за ад и ни за рай,

нас не стряска, не тревожи

на живота тъмний край.

 

Ний живеем вечна младост,

ний живеем шумни дни,

дните ни са чисти, леки,

както джобовете ни!

 

Ний сме весели бродяги,

ний сме влюбени в света

и сред смях и звън стаканен

гоним хубава мечта.

 

Хр.Смирненски

 

 

Ньой

 

В страната рана той отвори,

разкъса родна жива плът.

Откъсна маики от деца им

мъже накара да ревът!

От Вардар чак и от Егея,

от Добруджа и Тракия

колони пъплят все към нея,

разкъсана БЪЛГАРИЯ.

Ньой, Ньой, Ньой !

Велика сила с мир откъсна

гореща плът от наш'та плът

милиони в роби тя превърна,

потъпка чест, платена с кръв!

Ще помним Ньой !

Изкараха ни франкофони,

гърци, турци, власи дори.

Поробените милиони помнят

че са българи.

 

Ще стъпчем Ньой !

 

Срам и Позор

[Birth Decline]

the hours are slipping by

i stare into the night

into my deep blue sea

of unforgotten memory

i paint your face

into my mind

and kiss your tears away

for me there's only you

 

i want you here, forever stay

my heart torn in two

i'll hold you close to ease your pain

'cause i feel it too

 

we are two souls in moonlit autumn nights

rebelling hearts on wings of gentle smiles

peaceful earth and star-filled skies

no demon, devil, ghost will make us cry

 

i want you here, forever stay

my heart torn in two

i'll hold you close to ease your pain

'cause i feel it too

forever stay and save the day

forever stay

 

-Darkseed | Forever Stay-

[Kreideiky]

My heart is crushed

It´s lying there and growing cold

Summer´s sunset falls

Sunlight flees away

and dews of night arise

 

Rainy autumn moves my heart

Flowers welking welk my joy

 

Clouds come rolling over

they depress me, overrun me

They overshadow my heart

Autumn comes apace,

a last warm glance sighing to me

Now grey vails between the earth and sea

 

Birdless branches in the wind

Leaves they found their death in coldness

Naked trees in the frost of night

yearning for the sun again and again

 

Waters laying still in transparent fog

Lakes of blue covered with ice

to sleep their winter-sleep...

 

Darkseed - Autumn

[Dante]

kato vi gledam kakvi seriozno raboti ste pisali-razni stihotvoreniq pesni-malko mi e neudobno ama prosto ne moga da se sdurja lubima replika:OH MY GOD!THEY KILLED KENNY!YOU BASTARDS!-south park

[z-man]

Pantera-Hollow

 

 

What's left inside him?

Don't he remember us?

Can't he believe me?

We seemed like bothers

Talked for hours last month

About what we wanna be

I sit now with his hand in mine

But I know he can't feel...

 

No one knows

What's done is done

It's as if he were dead

 

I'm close with his mother

And she cries endlessly

Lord how we miss him

At least what's remembered

It's so important to make best friends in life

But it's hard when my friend sits with blank expressions

 

No one knows

What's done is done

It's as if he were dead

 

He as hollow as I alone now

He as hollow as I alone

A shell of my friend

Just flesh and bone

There's no soul

He sees no love

I shake my fists at skies above

Mad at God

 

He as hollow as I converse

I wish he'd waken from this curse

Hear my words before it's through

I want to come in after you

My best friend

 

He as hollow as I alone