Любими моменти

[ov3rm4n]

Баклавите на деня

 

Пентагоните на Запада никога няма да разберат геометрията на Ориента.

 

Гаустин, Малки източни трактати

 

Да вкусим Ориента

О

Ориента

орнаменти

и геометрия

на кръглото

на кръгове

към сладкото на ада

със свита от мухи

виргилиеподобни

пропадане

из лабиринтите на баклавите

по сладките спирали на захарните пръчки

по лепкавите сфери на карамелените ябълки

надолу

из витите галерии на баници бюреци

 

грехът си има своя геометрия

тъй както геометрията има

своя география

и свой атлас

в невинните атлазени покривки

покапани неволно

...

аз бих останал доста дълго тук

на дъното на тази маса

бих пушил на провала

мечтаейки чибук

следобеда бих коткал

бих мъркал като котка

с внимание

бих слушал на пчелите

пияни от боза

следобедната сводка

...

и ето ни така разлати

желирани от залези

 

--- ---

 

Числа

 

Тази вечер внезапно спря токът,

повъртяхме се малко, попсувахме, нямахме свещи,

и тогава тя каза: хайде, получавам

клаустрофобия от тъмното, макар че думата

беше друга, но каза хайде,

и аз се страхувах, хайде

да излезем навън, докато дойде.

И излязохме.

Над тъмните покриви зрееха

звезди като дини (аз),

като в Битие (тя).

Мълчахме, протегнали шии

като пилци към квачката с пилците, като мечета

към голямата мечка, като изпаднали от небето...

Тогава тя каза: ставам на трийсет (знаех),

а толкова рядко

гледам звезди...

Умножихме 30 по 365 и се получи 10 095.

Представяш ли си, близо

десет хиляди деветдесет и пет

пъти невидени звезди,

пропуснати нощи,

над десет Шехеразади.

 

Като дойде токът, й казах,

ще угасим лампите.

 

--- ---

 

ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО

 

От жената съчинен е трубадурът

Мога да повторя пак

Тя е съчинила съчинителя

 

Гаустин от Арл, XІІ в.

 

Време и аз да се измисля,

защото кой ще ме измисли някога.

Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,

и други приказки ме карат да побързам.

 

Измисли си, казват, накаква жена,

другото, мъжът, е женска работа.

 

И ето я, тя вече съчинява

според страстта си мъжкото ми тяло,

тя съчинява двете ми ръце

опипващи и тежки,

тя съчинява белия ми дроб

и всяка алвеола поотделно,

и учестения ми дъх,

тя съчинява онова огромното

(така го съчинява тя - огромно).

 

Какъв замах! Тя съчинява!

 

И ето ме измислен, съчленен

красив по своему, в една

приятна възраст, съблазнителен,

преди да съм измислил края.

А краят трябва да е тъжен

и да е хубав същевременно.

 

И аз измислям своя край:

дали да свърша между пръстите

на най-добрата ученичка,

тъй както ме преписва, небрежна в правописа,

дали да свърша сам,

или изобщо да не свършвам,

 

защото кой ще ме измисли след това.

 

 

Георги Господинов

[Grimjaur]

Пилигрим в черно

 

 

Аз ида от мирове чужди,

залюбен от вилите жрец,

самотник, що бога събужда,

гадател и звезден ловец.

 

Напуснах аз трона спокоен,

но с черната лира в ръце,

с презрение в погледа зноен

и с хлад в разгоряло сърце.

 

Вървя след съдбата и дебня,

всеведущ, всегрешен, всевещ,

на демона химни хвалебни

подел из световната пещ.

 

В кръвта си изгарям на пепел,

с упорство прераждам се пак,

напътник в безброя на слепи

и властник над техния мрак!

 

Безсмъртен в безсмъртната мисъл,

звездите превръщам в мечта,

аз горди слова съм написал

по черния лист на съмртта!

 

Аз страдам, но присмехът злъчен

и бога дълбоко язви!

Върви с мен, о сън неразлъчен,

проклех те, но с мене върви!

 

Духът ми днес всичко прозира,

той молеше, сетне прокле,

той иде, но с черната лира

и с царствено силни криле!

 

 

Теодор Траянов

[PSYCHOSIS]

Dido - White Flag

 

I know you think that I shouldn't still love you,

Or tell you that.

But if I didn't say it, well I'd still have felt it

where's the sense in that?

 

I promise I'm not trying to make your life harder

Or return to where we were

 

I will go down with this ship

And I won't put my hands up and surrender

There will be no white flag above my door

I'm in love and always will be

 

I know I left too much mess and

destruction to come back again

And I caused nothing but trouble

I understand if you can't talk to me again

And if you live by the rules of "it's over"

then I'm sure that that makes sense

 

I will go down with this ship

And I won't put my hands up and surrender

There will be no white flag above my door

I'm in love and always will be

 

And when we meet

Which I'm sure we will

All that was there

Will be there still

I'll let it pass

And hold my tongue

And you will think

That I've moved on....

[Alliance]

Божури и незабравки

 

Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

 

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

 

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

 

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

 

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

 

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.

 

По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

 

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.

- За тебе бяха - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

 

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

 

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.

 

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.

 

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.

 

---

 

Белите гащи на историята

 

Тази история започва и свършва с едно нищо и никакво пране. Трябва да е била от края на 70-те, защото помня, че съм бил вече 9-10 годишен, а по това време живеехме в малка къща с двор в един от най-малките градове в България, разположен в сянката на най-малката българска планина, Сакар. Някога градчето било известно с това, че в него хората развъждали камили вместо магарета или друг впрегатен добитък, но последната камила била умряла някъде през шейсетте. Живеехме в този малък град до най-малката планина (малка, ама планина, казваха хората) в една малка къща със стая и антре и дворче с леха домати, две череши до оградата, между които висеше просторът за пране, и една тумба холандски лалета (гордостта на майка ми, лилави като индиго).

 

Един ден баща ми простирал на двора между двете череши, когато до оградата се приближил комшията бай Костадин. Комшия не е дума, която приляга на бай Костадин. Той беше достолепен 70-годишен старец, роден аристократ, най-добрият адвокат в градчето. Носеше един легендарен халат и прякор Балзака. Прякорът се дължеше отчасти на това, че бай Костадин знаеше перфектно френски и беше изчел всичко, написано от Балзак, в оригинал. Нещо, с което влизаше одма в местната книга на рекордите и едва ли някой някога щеше да го измести оттам. А какво знаехме тогава за Балзак? Че бил голям любовник и пиел много кафе, докато пишел. Или пък много пишел, докато пиел кафе. Така или иначе в главата ми е останала оттогава цифрата 42. Дали това бяха 42 романа или 42 кафета на ден, не помня, но и в двата случая цифрите будеха респект. И този респект се пренасяше към бай Костадин. Забележете, че никой не го наричаше бай Коста, или още по-коцкарски бай Коце. Не, той беше и си остана докрая бай Костадин Балзака. Да носиш халат в онова време, когато на почит бяха шлиферът, шубата и пуловера, беше въпрос на чест и достойнство, белег на аристократизъм. И досега го помня - дълъг кафяв халат със строг сив кант около реверите, с три големи седефени копчета и коланче, което завършваше с пискюли напомнящи окончанието на лъвска опашка.

 

Този халат го правеше да изглежда подозрителен в очите на съседа ни отляво - милиционер, израснал до старшина, на когото всички викаха Феликс Едмундович (по негово собствено настояване), за по-кратко Чекиста, а когато не беше наблизо - Фатмака. Беше от онези милиционери, които никога няма да видиш без униформа, и с брат ми тайно се обзалагахме, че си има униформена пижама с пагони и малък вътрешен джоб за нощно пищовче. Брат ми дори твърдеше, че сигурно спи с фуражката, защото, като сънува вечер някой старши лейтенант (а какво друго може да сънува един старшина), той е длъжен по устав да му отдаде чест, а отдаването на чест без фуражка си е издънка, това и аз го знаех. Над входната врата на къщата си той беше накарал да му изпишат с червени букви "Чекистът трябва да има хладен ум, горещо сърце и чисти ръце" и отдолу - Феликс Едмундович Дзержински. Една септемврийска вечер някой беше изтрил "хл"-то от "хладен" и го беше заменил с "г" и оттогава Феликс Едмундович стана крайно подозрителен към целия град и в частност към своите съседи. Говореше се, че цяла есен нощем дежурял в двора и докато падне първия сняг, спял отвън пред вратата, защото в учебника по криминалистика пишело, че престъпникът винаги се връща на местопрестъплението, но това е друга история.

 

И така нашата къща се намираше в буферната зона между къщата на Феликс Едмундович (отляво) и къщата на бай Костадин Балзака (отдясно). И трите къщи в средата на уличка със звучното име Сергиенко. Докато за Балзак знаехме кое-що, то за Сергиенко и досега нямам никаква представа, затова съвсем сериозно моля, ако някой знае нещо за него, да се обади, ще се радвам да го науча. Защото съм убеден, че никое име не е случайно, особено името на улицата, където си израснал - било то Сергиенко, Макаренко или Криволак. Всичко е от значение в педагогиката на детството.

 

Ето, споменеш името на Балзак, и се отплеснеш в подробности.

 

Та един ден баща ми простирал на двора между двете череши, когато Балзака се приближил до оградата. Стоял от другата й страна в достопочтения си халат и на баща ми му станало неудобно, както си бил с легена, по потник и с връв щипки през рамото. Тогава Бай Костадин тихо, но твърдо му казал, че не може такъв голям и хубав мъж да се излага с легена и да закача щипки посред бял ден като една мома. Баща ми много се засрамил. И започнал да простира вечер. Трябвало да се мине някак между сцилата на бай Костадин и харибдата на майка ми.

 

Представям си го, захапал фенерчето между зъби, истинско страшилище за котките, как се промъква тихо с големия цинков леген към простора досами оградата на бай Костадин. И кой знае колко дълго щяло да продължава това, ако една вечер бдителният Феликс Едмундович не мернал подозрителната светлинка. Като чекист с опит той не се хвърлил веднага към нея, а само потрил чистите си ръце и си казал, е, Балзаче, сега ти се разката фамилията. Бил убеден, че старият буржоаз, точно така казваше, мишкува вечер из двора да крие я циклостилче, я револвери, пък дори и контрабандно олио; по това време имаше голям зор с олиото. (Тия халати как се купуват, а?) На следващата нощ набързо сформирана бойна група от четирима милиционери (с толкова разполагаше градчето) под командването на самия Феликс Едмундович заела позиция около нашите къщи. Но цяла нощ не се мернал никой (майка ми не переше всеки ден) и на зазоряване групата пак така конспиративно се разпуснала. Това се повторило и на втората вечер. А за третата Чекиста докарал от Елхово истинско служебно куче. Към полунощ баща ми излязъл с легена, промъкнал се до простора, запалил фенерчето и в този момент кучето се разлаяло, светнали прожекторите и четиримата милиционери начело с Феликс Едмундович го обградили.

Представете си сега цялата тази монументална жива картина. Зиналото куче, опънало повода. Четирите милиционерски фигури с насочени прожектори. Малко пред тях устремена фигура на Феликс Едмундович с лек наклон напред, пистолет в едната ръка, а другата неестествено заметната назад, като човек който е решил да хвърли граната и е бил покосен от шрапнел в същият миг. И най накрая баща ми, изтървал легена, по бели гащи, с патрондаша от щипки през рамо. Можех спокойно да се разходя между тези фигури и да ги мушкам с пръст. Светнаха прозорците на съседните къщи, ние с брат ми и майка ми изскочихме на прага. Секунда-две, докато фигурите оживяха и картината се разпадна, Феликс смутолеви нещо като извинение, баща ми се шмугна без легена в къщи и за първи път заключихме входната врата.

След тази вечер баща ми набра кураж и заяви на майка ми, че повече няма да простира и три дни не излезе от къщи. Феликс Едмундович се сдоби отведнъж с няколко нови прякора. А бай Костадин клатеше глава и повтаряше човешка комедия,човешка комедия...

 

Това е. Каква друга може да бъде историята, щом се случва в края на 70-те, в един малък град, до една малка (най-малката) планина, на една малка улица с гръмкото име Сергиенко, в ничията земя между Феликс Едмундович (отляво) и Балзак (отдясно). Само по тези места и в такива мигове, между милиционерската униформа и буржоазния халат, можем да мернем за миг истинското лице на историята. Дори не лицето, а направо белите й гащи. Какво повече можем да искаме.

 

 

Георги Господинов

[Grimjaur]

Голгота

 

 

Земята беше суха и червена,

небето беше синьо и застинало

и по лицето, в болка вкаменено,

разбраха, всичко беше минало.

 

Понесоха го в бялото платно

- един разкъсан спомен от човека,

едни очи, затворени навеки,

едно сломено и измъчено тело.

 

- Земята беше суха и червена,

небето гледаше с умора,

че беше любовта наказана

и истината - победена.

 

И само някои разбраха

по трепета и удара в сърцето си

голямата надвиснала заплаха,

разбраха, че ръцете,

 

които те разпънаха на кръста,

над тях донесли бяха благослов,

привели бяха своето небе,

раздали - своята любов;

 

и че във своя страшен грях

убиха людете сърцето и надеждата,

че бече вярата им беше прах

по пътищата, гдето всякъде отвеждат.

 

- И той възкръсна, че им беше казал,

смъртта умира в този трети ден,

но беше любовта наказана

и истината - победена.

 

Весела Василева

[SDawn]

Как да нарисуваме портрет на една птица

 

Най-напред нарисувайте клетка

с открита вратичка.

Нарисувайте после

нещо хубаво,

нещо просто,

нещо красиво,

нещо полезно

за птицата.

После сложете платното срещу дърво

сред градина,

в гора

или в лес.

Зад дървото се скрийте,

без да продумате,

без дори да помръднете.

Някога птицата идва веднага,

но някога дълги години ще трябва да минат,

докато посмее да дойде.

Не губете надежда.

Очаквайте.

Чакайте, ако трябва, години.

Бързият или бавният полет на птицата

нямат никаква връзка

с добрия успех на картината.

Щом птицата дойде,

ако някога дойде,

пазете пълно мълчание.

Чакайте тя да се вмъкне във клетката

и когато е влязла,

затворете леко вратичката с четка.

После

изтрийте една по една всички решетки,

но внимавайте да не докоснете нито едно

от перата на птицата.

Нарисувайте после портрет на дървото,

изберете за птицата

най-красивия клон,

нарисувайте също зелени листа,

ветрове,

слънчев прах,

насекоми, които свирукат в тревите

под летния зной.

И очаквайте тя да запее.

Ако тя не запее,

това е лош знак,

знак, че е лоша картината.

Ако запее - добре.

Значи - можете да се подпишете.

Изтръгнете тогава най-нежно

едно от перата на птицата

и в ъгъла напишете своето име.

 

Жак Превер.

[Grimjaur]

Времето макар и снизходително е извършвало тази несправедливост към нас, като ни принуждава да търсим нещо, без да го познаваме. Ние не можем да се откажем от търсенето на верблюда, след като заплашва да превърне земята ни в пясъци само заради ужасния си навик да живее в пясъци. Пък и не само земята, той всичко превръща в пясък. Старите хроники ни казват, че ако видим прашна въздишка в пустинята, то това било въздишката на верблюд. Физиците наричат този верблюд атомен взрив, от чиито нажежени зъби пясъкът става на глеч – подобно глечта на застиващия Попокатепетъл, който черказците видели в своите небеса. Ако в градината на човечеството зърнем прашната въздишка на верблюд, това е лошо знамение – небето може да се изпълни с кръстоносци, голготи и кърджалии, наклякали край огньовете, а Ной ще пуска гълъба на платото, за да дири маслиненото клонче.

 

Верблюдът – казват хрониките – може да превърне в пясък и най – зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той – той живее навсякъде!

 

Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа.

 

 

Йордан Радичков/Свирепо настроение/Верблюд

[Grimjaur]

Farewell

 

Days had come, winters had gone,

and we gamboled like siblings in Paradise.

I was your knight, holding you tight

as a brother when I saw your crying eyes.

Time went by and we had to say goodbye.

 

Staring up to the clouds above

Children - so little and sad.

Hoping the saints could help one day

Lead us together again.

Holding the key to the alley of dreams

still in hands.

 

Time telling me to say farewell

but I knew that I would fight hell

and I knew: We will

go for another time we can see,

for another time we'll be free,

for no more farewell.

 

 

Stepbrother tell me where have you been

when they brought me to this godforsaken place.

Sign of the cross - they took me away

for healing with herbs by the way of grace.

Now I wait for the day to feed the flames.

 

 

I have been caught in a cage of despair.

My heart as a monk's cell so empty and bare.

But no holy water can make me

forget you again...

 

Time telling me to say farewell

but I knew that I would fight hell

and I knew: We will

go for another time we can see,

for another time we'll be free,

for no more farewell.

 

 

No farewell could be the last one.

If you long to meet again...

 

Avantasia/The Metal Opera

[Grimjaur]

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

 

Евтим Евтимов

 

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

 

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...

и до гроба.

 

Стига заеми!

Стига везни!

 

Искам

обич за обич.

[BlackWinterDay]

Епопея на хевиметълите*

 

Джими Хендрикс забива соло на Зли Дол

 

 

 

Тонколончо Русев

 

Музикалният спец на “24 хъша” Тонколончо Русев се добра донепубликувана чернова на романа “Под Игото” с работно заглавие “Под смоук он дъ уоръра”, от която се разбира, че патриархът на българската литература Иван Вазов е бил запален по тежката рок музика още преди Освобождението.Поради огромното й значение за развитието на родната литература предоставяме на читателите част от непубликуваната версия на “Под Игото”.

 

Глава първа “Гост музикант”

 

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, дългокос и по черно кожено яке с пирамидки и гръб на “Металика”, куфееше с челядта си на двора. Чорбаджийската хай-фай уредба беше сложена както по обикновение, под лозата, а между бистрия чучур на барата няколко тонколони от двеста вата и един суббуфер дънеха като лястовички.

До бай Марка седяха старата му майка, която той наричаше Айрън Мейдън и рояк подрастващи метъли –големи и малки, които напълно оправдаваха ингилизката дума “хеви метъл, копеле”.Бащата се усмихваше и казваше весело:

- Пийите бре, маскари!Айде, пък после ще направим един въргал с дискарите!

Като беше постоянно слисан с метълските си работи, Марко допълняше възпитанието на челядта си по доста своебразен начин : “Илия, не дръж китарата като касапин!Не гали, ами стържи човешки струните!” “Гочо, що си се разкопчал като Аксел Роуз на концерт?!Косата ти пак е пораснала като на Мерлин Менсън.Иди при Ганка да ти я остриже – казашки – като на Джеймс Хетфилд от “Металика”!

Глава единайста “Радини траш вълнения”

 

На третото момиче “Ози” Огнянов – Озбърна зададе такъв въпрос:

- Кажи ми сега, Райно, кой изнамери българския хевиметъл?

Тоя въпрос позатрудни момичето и Огнянов му помогна:

- Нашата “Черна овца”, Райно, кой я написа?

Детският поглед светна.Райна простря татуираната си до лакът ръчица – тя показваше плаката на рок група “Ахат”.

- Тъй, тъй, кузум, свети Звезди Керемидчиев и Антоан Хадад! – извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.

- Господа – каза Пънкар Стефчов, - тук се пръскат революционни идеи против пънкарията и “Секс Пистълс”!Аз не мога да остана тук и излазям!!!

 

Глава двайсет и шеста “Турнето в Зли Дол”

 

Боримечката се изправи, напъна гърдите си напред като Рони Джеймс Дио, разтресе си рошавата глава, разтвори широко челюсти като Мик Джагър и викна проточено: “Хора, бре, майка му стара!Да се не плашат жените и дечурлигата, ами рахат да им бъдат, защото Джими Хендрикс ще забие соло…”

 

 

 

 

* Материалът е взет назаем от в.” 24 часа”

[Death_rideR]

LOVE starts with a SMILE , grows with a KISS , and

ends with a TEAR.

DON'T cry over anyone who won't cry over you.

Good FRIENDS are hard to find, harder to leave, and

impossible to forget.

You can only go as far as you push.

ACTIONS speak louder than words.

The HARDEST thing to do is watch the one you love,

love somebody else.

DON'T let the past hold you back, you're missing the

good stuff.

LIFE'S SHORT. If you don't look around once in a

while you might miss it.

A BEST FRIEND is like a four leaf clover, HARD TO

FIND and LUCKY TO HAVE.

Some people make the world SPECIAL just by being in

it.

BEST FRIENDS are the siblings God forgot to give us.

When it HURTS to look back, and you're SCARED to

look ahead, you can look beside you and your

BEST FRIEND will be there.

TRUE FRIENDSHIP "NEVER" ENDS. Friends are FOREVER.

Good friends are like STARS You don't always

see them, but you know they are

ALWAYS THERE.

DON'T frown. You never know who is falling in love

with your smile.

What do you do when the only person who can make you

stop crying is the person who made you cry?

Nobody is perfect until you fall in love with them.

 

Everything is okay in the end. If it's not okay,

then it's not the end.

Most people walk in and out of your life, but only

FRIENDS leave footprints in your heart.

Send this on to everyone special in your life, even

the people who really make you MAD sometimes

and to the people whose lives you want to be in!!!

 

And send it back to the person who sent it to you if

they mean something to you!!

Remember, every minute spent angry is sixty seconds

of happiness wasted.

AWESOME PRAYER:

 

May today there be peace within you. May you trust

God that you are exactly

where you are meant to be. "I believe that friends

are quiet angels who lift us to our feet when our

wings have trouble remembering how to fly."

[Death_rideR]

Габриел Гарсия Маркес

"13 фрази за живота"

1.Обичам те, не за това какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.

2.Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава никога

няма да те разплаче.

3.Само защото някой не те обича така както ти се иска не означава, че не те обича

от все сърце.

4.Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5.Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.

6.Никога не се разделяй с усмивката си, дори когато ти е тъжно... Откъде да знаеш,

може някой в този момент да се влюби в нея.

7.За света ти може да си един човек, но за един човек - може да си целия свят.

8.Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него...

9.Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да

срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.

10.Н е плачи когато всичко свърши... Усмихни се, че нещо ти се е случило.

11.Винаги има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12.Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13.Не си давай много, много зор...Най-хубавите неща се случват, когато най-малко ги очакваш.

 

Изпрати това съобщение на хора, които по различни причини са твои приятели,

независимо дали често ги виждаш или не... Не забравяй

[Death_rideR]

Някой ден..

В някой час...

Някъде – вдън гори тилилейски

ще усетиш, че някакси там

някой в тебе е влюбен.

И пее си...

Ще узнаеш, че някъде диво

някой някъде тебе те иска.

Ще си спомниш, че

адски красиво е

да те галят ръце,

да те искат....

Някой тихо в нощта да прошепне

“В обичта ти магийна се вричам!

Дай ми вещице тази твоя душа!

Пътеводна за мене бъди!

И обичай ме!...”

Ще се случи неземното чудо

и отварата тайно забъркала

на сърцето му тихо попивайки лудото.

ще усетиш, че този път не си сбъркала

[step_by_step]

Книгата е "Горещ вятър", разпит в милицията след футболен мач.

Такъв ме заведоха в милицията. Там ме разпита началникът на участъка. Човекът бе съвсем смутен, обезумял от докараните ранени и изплашен, че за всеки ще трябва да изготвя отделен протокол.

- Кой ви е ударил?- запита той помощник съдията.

С навито знаменце той посочи някакъв мрачен тип.

- Кой ви е откъснал ръкава?

Той посочи друг.

- А кой ви е заплюл?

Знаменцето се насочи към техния център-нападател.

- Така размахваше знаменцето и на мача- каза център-нападателят- и сега се чудиш защо си изял боя.

- Всъщност- призна си помощник-съдията- след като ме удариха по главата много неща не си спомням.

- Ако става дума за плюенето- намеси се главният съдия- и по мен плюха.

- Само ви напъхах свирката в устата- призна център-нападателят- докато се боричкахме за картоните.

- Какви картони?- попита началникът.

- Червените. Размахваше червените картони пред носа ми. Като че сме на корида. Полудявам, като видя тези картони. Може и да съм ударил някого, но не знам кого.

- Мен!- пристъпи треньорът, като закопчаваше сакото и сваляше шапката си.- Позволете- обърна се към началника и се поклони.- Василевич, треньор на гостуващия отбор.

- А вие какво сте правили там?- попита началникът толкова объркан, че започна да крещи.

- Душеше Шабан- каза център-нападателят.

- Не го душех- поправи го треньорът, - само го бях хванал за врата.

... и т.н. цялата книга е хит. Друг любим откъс ми е от "Швейк"- когато го вкарват в болница, за да докажат че е симулант и е годен за военна служба- там му правят клизма 3 пъти дневно.

[SDawn]

Нуждата от пътешествия

На Г. Господинов

 

Сега си спомням онези хора,

които на село, в двора на дядо

копаеха дупка.

Аз ги попитах:

 

- Какво правите, добри хора?

- Пробиваме дупка до другия край

на земята - там е Америка!

 

Освен, че ме бяха излъгали -

Америка не е съвсем на другия край -

тези синковци не си довършиха работата,

 

но дядо скова барачка над дупката

и стана чудесен

нужник!

 

***

Късно

 

Щом научих

от учителката по география -

която пърхаше като колибри

с вечните си копринени шалове -

че Дунав извира от планината Шварцвалд,

веднага поисках да отида там

и да пусна една мъничка лодка.

 

Ако го бях направил, сега,

вместо да лежа върху пустия остров

на леглото като корабокрушенец,

щях да стоя щастливо на кея

в Лом, Русе или Силистра

и да чакам един голям параход да мине и да ме вземе.

 

***

 

Американска неоготика

 

Те имат басейн на покрива без комин,

плосък

като представата за земята преди Христа.

 

Тя е дебела, винаги се поти,

петната под мишниците и -

южни морета.

 

Той пали лулата, щом няма вятър,

нощем хърка като тревокосачка,

сънува децата как плуват в чадър

обратно към далечната Англия.

 

През това време луната скучае,

наподобява прозявка,

наметната с чернодробно небе

и един коминочистач слиза от нея

да се къпе в басейна

 

***

 

Теория на познанието

 

Адам позна Ева,

Аврам позна Сара,

Исак позна Ребека... и т.н.

 

После се появи Сократ, философът

с ужасна жена и каза:

- Познай себе си!

 

Петър Чухов

[SDawn]

The moment I wake up

Before I put on my makeup

I say a little pray for you

While combing my hair now,

And wondering what dress to wear now,

I say a little prayer for you

 

Forever, and ever, you'll stay in my heart

and I will love you

Forever, and ever, we never will part

Oh, how I love you

Together, forever, that's how it must be

To live without you

Would only meen heartbreak for me.

 

I run for the bus, dear,

While riding I think of us, dear,

I say a little prayer for you.

At work I just take time

And all through my coffee break-time,

I say a little prayer for you.

 

Forever, and ever, you'll stay in my heart

and I will love you

Forever, and ever we never will part

Oh, how I'll love you

Together, forever, that's how it must be

To live without you

Would only mean heartbreak for me.

 

I say a little prayer for you

 

I say a little prayer for you

 

My darling believe me, ( beleive me)

For me there is no one but you!

Please love me too (answer his pray)

And I'm in love with you (answer his pray)

Answer my prayer now babe (answer his pray)

 

Forever, and ever, you'll stay in my heart

and I will love you

Forever, and ever we never will part

Oh, how I'll love you

Together, forever, that's how it must be

To live without you

Would only mean heartbreak for me (oooooooooh)

 

Aretha Franklin

[ov3rm4n]

Only you can make this world seem right

Only you can make the darkness bright

Only you and you alone can thrill me like you do

And fill my heart with love for only you

 

Only you can make this change in me

For it's true, you are my destiny

When you hold my hand I understand the magic that you do

You're my dream come true, my one and only you!

 

The Platters - Only You

[Grimjaur]

Тръгнал жабок

 

 

Наканил се зелен Жабок

своя син да жени.

Облякъл се, изконтил се

със тез нови премени.

 

Чули това от Комара

жабините дъщери,

закрякали, завикали:

- Сбирайте се, у-у мари!

 

- Богат жабок е излязъл,

снаха млада избира! –

шум се вдигна, олелия

в треволяка из вира.

 

- Аз съм млада! – Ти си грозна!...

- Ти си гадна и гнусна!...

Разсърди се богат Жабок

и блатото напусна.

 

И отиде горд и важен

за сватовство при Рака,

поклони се и за снаха

дъщеря му посака.

 

 

Дядо Мраз

 

 

Знаете ли кой съм аз -

дядо ви Мраз?...

Тежък лед ми е брадата,

от бял сняг ми е косата.

Ледни дишам ветрове,

страшни трупам снегове.

Дето щипна - почервее,

дето хапна, посинее.

Бягай в къщи и се сгрей,

гледай вънка и се смей!

 

 

Цар Мраз първи

 

 

Вдигна се от север люто

с войски – ветрища и хали,

през моретата премина,

през балканите превали,

света завладя без кърви –

цар Мраз първи!

 

Запря пътища и друми,

окова реките волни,

в бели лагери в полята

спря войски си своеволни,

даде страшни си повели –

цар Мраз бели!

 

Кой къде е – да се крие

и огнища да си стъкне,

вълк гората да напусне,

пътник в път да не замръкне.

Готви тържества нечути –

цар Мраз люти!

 

Елин Пелин

[Aquila]

Коледата винаги ме подсеща, че когато силата на любовта надделее над любовта към силата, светът щестане по-добро място.

 

Джими Хендрикс

[RiMy_SuN]

Jealousy

Frankie Miller

 

It cuts me deep

And it cuts me wide

This gut rock feelin'

I get inside

And I blame you

But it's really me

Can't rid myself

Of jealousy

 

When I'm away

And you're at home

I don't believe

You're on your own

It's my foolish

Insecurity

Can't rid myself

Of jealousy

 

Jealousy

As thick as mud

It's in my veins

It's in my blood

Jealousy

It's plain to see I love you more

Than you love me

 

It get's me so

I can't sleep at night

I walk the floor

In the pale moonlight

Yes, I blame you

But it's really me

Can't rid myself

Of jealousy

 

Jealousy

It's thick as mud

It's in my veins

It's in my blood

Jealousy

It's plain to see

I love you more

Than you love me, baby

 

Jealousy

It's thick as mud

It's in my veins

It's in my blood

Jealousy

It's plain to see

I love you so much

It's killin' me, baby

 

Jealousy

It's thick as mud

It's in my veins

It's in my blood

Jealously

It's plain to see

I love you more

Than you love me

You'll be the death of me, baby,

 

Jealousy

It's thick as mud

It's in my veins...

 

http://ftlbg.com/pesho333/Rock%20legends/V...%20Jealousy.mp3

[PSYCHOSIS]

I Am Yours

by The Adicts

 

 

 

Catch me if you can

When I come your way

Catch me if you can

I'm falling like the rain

Everyday I see you

But you're so far away

Every way I love you

Don't you know I love you so

I would never ever let you go

I am yours

Whenever you want me

I am yours whenever you need me

All I do is dream of you

All through the night

Will I ever hold you

Don't you know I love you so

I would never ever let you go

[Aquila]

Откриване на ловния сезон

 

Да преследваш беззащитните твари

чак до леговищата им, що за охота?

Жажда на потиснатите психари

и те веднъж да подплашат живота...

[Grimjaur]

През зимна нощ

 

На запад гасне светла есен,

далеко зимна нощ тъмней,

в полето пусто кротка песен

приспивно вейките люлей.

 

Полека снежен хлад полъхна,

полягат сухите треви,

самата есен ли въздъхна,

сърце ли сбогом промълви?

 

Помръкна радостта измама,

пресъхна нейния поток,

грядущето е сянка няма,

а миналото - сън дълбок.

 

Т.Траянов

[juji]

Моля, изтрийте поста. Извинете за безпокойството.

[Grimjaur]

Снощи не бях онлайн в 11:59:59 за да постна това...Нищо.

 

На многая лета!

 

 

Благоденственное и мирное житие,

здравье же и спасенние,

и во всем благое поспешение!

 

Подажд, Господи,

благочестивому и православному болгарскому народу

и сохрани его на многая лета!

 

Хор: Многая лета! (x 3)