Любими моменти

[Grimjaur]

А сега кажи - "Монтана".

-Монтана...

А сега възглавница.

- Възглавница.

- А сега "коньоебец"

-Коньоааааааааааааааааа!!!!!@!@!@!Мръсно коАааааааааааа!@!312312*&&(*

-А сега кажи "голям надървен магарешки х♚й"

-Тц!

-Виждате ли,той е излекуван....

-Не съм излекуван тъп педааааааадс2837420394е,просто ме удря ток винаги когато псувам.

 

South Park

[Guest liquid]

Angel Dust - Still I'm Bleeding

 

My dear wife, seems my life is over

without you

I dream of you in every glacial night,

that I'm alone

You're so far away from the thundering guns

round my head - so far

 

I feel your tears

Dropping slowly down on my skin

I can taste your lips on mine

Let me kiss you before I must die

 

Oh, my love, what has been done to us?

Or was there anything - I could have done?

Your tears are the ocean,

that spends love and hope and faith -

for my wounded heart - to heal

 

I feel your tears

Drying away off my skin

The shine within your eyes

Will soon enlighten my night

 

But still I'm fighting

But still I'm bleeding

See their dying eyes and suffering

OH my love, I need to kill

 

Believe in me, I promise you,

I soon will close my arms around you

 

But still I'm killing

And still I'm bleeding

I suppose to see, there's nothing real

The answer might once be found in me

[Grimjaur]

Thirteen Autumns And A Widow

Spawned wanton like blight on an auspicious night

Her eyes betrayed spells of the moon's eerie light

A disquieting gaze forever ghosting far seas

Bled white and dead, Her true mother was fed

To the ravenous wolves that the elements led

From crag-jagged mountains that seemingly grew in unease

 

Through the maw of the woods, a black carriage was drawn

Flanked by barbed lightning that hissed of the storm

(Gilded in crests of Carpathian breed)

Bringing slaves to the sodomite for the new-born

On that eve when the Countess' own came deformed

A tragedy crept to the name Bathory

 

Elizabeth christened, no paler a rose

Grew so dark as this sylph

None more cold in repose

Yet Her beauty spun webs

Round hearts a glance would betroth

 

She feared the light

So when She fell like a sinner to vice

Under austere, puritanical rule

She sacrificed...

Mandragora like virgins to rats in the wall

But after whipangels licked prisoners, thralled

Never were Her dreams so maniacally cruel

(And possessed of such delights)

For ravens winged Her nightly flights

Of erotica

Half spurned from the pulpit

Torments to occur

Half learnt from the cabal of demons

In Her

Her walk went to voodoo

To see Her own shadow adored

At mass without flaw

Though inwards She abhored

Not Her coven of suitors

But the stare of their Lord

 

"I must avert mine eyes to hymns

For His gaze brings dogmas to my skin

He knows that I dreamt of carnal rites

With Him undead for three long nights"

 

Elizabeth listened

No sermons intoned

Dragged such guilt to Her door

Tombed Her soul with such stone

For She swore the Priest sighed

When She knelt down to atone...

 

She feared the light

So when She fell

Like a sinner to vice

Under austere, puritanical rule

She sacrificed

Her decorum as chaste

To this wolf of the cloth

Pouncing to haunt

Her confessional box

Forgiveness would come

When Her sins were washed off

By rebaptism in white....

 

The looking glass cast Belladonna wreaths

'Pon the grave of Her innocence

Her hidden face spat murder

From a whisper to a scream

All sleep seemed cursed

In Faustian verse

But there in orgiastic Hell

No horrors were worse

Than the mirrored revelation

The She kissed the Devil's phallus

By Her own decree...

 

So with windows flung wide to the menstrual sky

Solstice Eve She fled the castle in secret

A daughter of the storm, astride Her favourite nightmare

On winds without prayer

Stigmata still wept between Her legs

A cold bloodedness which impressed new hatreds

She sought the Sorceress

Through the snow and dank woods to the sodomite's lair

 

Nine twisted fates threw hewn bone die

For the throat of Elizabeth

Damnation won and urged the moon

In soliloquy to gleam

Twixt the trees in shafts

To ghost a path

Past the howl of buggered nymphs

In the sodomite's grasp

To the forest's vulva

Where the witch scholared Her

In even darker themes

 

"Amongst philtres and melissas

Midst the grease of strangled men

And eldritch truths, elder ill-omen

Elizabeth came to life again"

 

And under lacerations of dawn She returned

Like a flame unto a deathshead

With a promise to burn

Secrets brooded as She rode

Through mist and marsh to where they showed

Her castle walls wherein the restless

Counted carrion crows

 

She awoke from a fable to mourning

Church bells wringing Her madly from sleep

Tolled by a priest, self castrated and hung

Like a crimson bat 'neath the belfry

The biblical prattled their mantras

Hexes six-tripled their fees

But Elizabeth laughed, thirteen Autumns had passed

And She was a widow from god and His wrath, finally...

 

Cradle of Filth/Cruelty and The Beast/1998

[Kreideiky]

"Суета"

 

Задъхан бързам през снега,

натрупан вътре в мен.

В редици бронзови лица

възпяват химн студен.

Не се нуждая от сълзи,

задръж си ги във теб,

защото всъщност грозна си,

когато плачеш за мен.

Някой рицар е до мен,

но кой е всъщност?

Свали си шлема и кажи:

ти кой си всъщност!

Ковачът ми кове кръвта,

която ще ти дам.

Освободени от срама

ще стигнеме дотам,

където заедно с вълка

ще търсим във степта

един изпълнен с тръни път,

лишен от суета.

Безидейна суета -

рамка златна, на врата.

 

Нова Генерация - Суета

[Grimjaur]

Иванку,убиецът на Асеня I

 

ЯВЛЕНИЕ XV

 

Прежните и Иванкови войници.

 

Иванковите войници (с дигнати мечове влизат от срещната страна, викащиц). Да живее Иванко! (Щом виждат отца Ивана и Петра, поотстьпват и свеждат мечове,)

 

 

Отец Иван. Мир и любов на всички! Да живее Петър-Асен!

 

Всички. Да живее Петър-Асен, българският цар!

 

 

Васил Друмев

[Kreideiky]

GIRL FROM IPANEMA

 

Tall and tan and young and lovely

The girl from ipanema goes walking

And when she passes, each one she passes goes - ah

 

When she walks, she’s like a samba

That swings so cool and sways so gentle

That when she passes, each one she passes goes - ooh

 

(ooh) but I watch her so sadly

How can I tell her I love her

Yes I would give my heart gladly

But each day, when she walks to the sea

She looks straight ahead, not at me

 

Tall, (and) tan, (and) young, (and) lovely

The girl from ipanema goes walking

And when she passes, I smile - but she doesn’t see (doesn’t see)

(she just doesn’t see, she never sees me,...)

 

Tom Jobim - Garota De Ipanema

[ov3rm4n]

Хождение по буквите

 

Любомудри читателю, внемли тук житието

на братята Кирил и Методи, което

апокрифно се носи, но е самото

най-паче истинно, понеже-защото

едва в наше време докрай се разбра тя

какво са прекарали двамата братя.

 

Започва житието с момента, от който

по воля божия те изпълнили свойто

решение, вопреки папското вето

да создадат абевето.

-- Ний - казал Кирил - сме солунски братя.

Аз есм по-малкия, а тоз е мой батя.

От мати-славянка и баща-Лъв.

Въпросът наш е такъв и такъв...

И рекъл им старшията

на Патриаршията:

-- Вашето дело

се разбира само.

Пойдите в отдела

"Четмо и писмо".

И правят поклоните

божиите хора,

търчат с кадастроните

по коридора,

намират в отдела

секретарка дебела

во лицеобразе не зело мудра

и не сверхцеломудра

во зеркалце зряща се и слагаща пудра.

Глаголят й ясно

о буквах и прочие,

но срещают опасно

дебелоочие.

-- Подир месец - глаголи - обадете се нам.

Ответ не ще мога по-рано да дам,

ибо аз през септемврия

се чипуркам в Месемврия.

Диво двоицата

се дивят на девицата:

-- Но должни сме ний да вървим при хазарите!

-- Спокойно! Нас будете тука заварити.

 

(Какво да се прави -

тогавашни нрави!)

 

Отиват двамата в Херсон за година,

спят на диван персон и половина,

през деня просвещават

и климат

през нощите,

они-же изравят

на Климента

мощите,

завръщат се в Цариград, дирят отдела,

намират отдела под нова табела.

-- Славни са, господи, дела твои!

-- Да, отделът и тоз път се раздвои.

Докле бяхте в мисия

"Четмо и писмо"

преоформи-ся

в "Четмо" и "Писмо",

а за целесъобразност

и икономия

первий е в Патмос,

а вторий в Мехомия.

Писмото ваше

за славянско писмо

е понастоящем

в отдела "Четмо".

-- Но защо во "Четмо", нали то е писмо!

-- Ибо перво чете се, туй е ясно само,

а кога се в "Четмо" до конец дочете,

во "Писмо" ще се прати да подписати те.

Со гневом и двамата

лицезрят измамата.

 

(Но какво да се прави -

тогавашни нрави!)

 

И поеше отново светите хора

от инстанция перва во инстанция втора,

доклеше накрая била назначена

нарочнеше комисия от 20 члена.

И словото взел един зело почтен

редовний член

на Союза на византийските художници,

секция "Чертожници":

-- Таз

буква "Аз"...

не знам според вас,

но за мен е такваз...

някак сякаш избива

против колектива.

Според мен тя не бива

во очах да бие,

сиреч, по ще отива

не "Аз", а "Ние".

-- А туй "Буки", туй "Буки"

кому нужно е туки! -

рек друг един уж

върло праведний муж

от Союза на византийските писатели,

секция "Изпатили". -

Нежели "Буки" аз мисля: какво

пречи нам сложити друго дрво,

ибо след нашата сечна програма,

вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.

И смисъл добива, и не зле се слива,

вместо "Ние - Буки" да е "Ние - Слива".

-- Това "Ние - Слива"

ест находка щастлива -

чулся тогаз

третий глас, -

но остава пред нас процедурний вопрос.

И воименно тоз:

Обсуждаючи знаци един после друг,

каков точно ред будем следвати тук?

-- Каков може да буде! - возклицоют отвред.

Каков освен просто азбучний ред!

-- Но по что ще познаеме ний отнапред

каков ще буде сий азбучний ред,

когато за ред он ще буде приет

едва щом приемем вси букви подред!?...

Слушайки братята Кирил и Методи

с какви методи

се спорът води,

гледали стреснати

и дори омърлушени

(Вж. фреските

Борисангелушеви.)

После Методи, премудри человек,

рек:

-- Единствен на земле и на небеси,

патриарх Фотий ще нас да спаси!

Вопросний Фотий бил техний учител

и силно ги любил, и много почитал,

и приел той ихното свето ходатайство,

макар да било него ден осемнайсто.

 

-- Дадено! - рек им. - Ще стане тая.

Макар как точно, предсказати не зная.

И словенското дело поело по масло,

и доброутрото ихно зело порасло,

ибо новата азбука, съвсем леко очистена,

била возприета яко азбучна истина.

-- Кой от двоицата е по-големия?

-- Методи.

-- Методи да получити премия!

-- А на малкия как да прославим делата?

-- Он буде получити персонална заплата!

Но сякаш чули

сатанинските хули,

отвергнали братята

заплати и вули.

-- Не щем ний богатства, не щем ний пари! -

возкликнули они, возмутени дори. -

При Святоплука

и Ростислава

да носим поука

и божия слава

затуй ние страстно

со брат ми

горим!

-- Добре де, от нас да е,

ще ви пратим

и в Рим.

Така погрешно

сии тълкувати

туй, че двамата спешно

се стремят да пътувати.

Сиреч славно им смазват

ентусиазмът.

 

(Но какво да се прави -

тогавашни нрави!)

 

И ха, да заминат, но в сущий ден

грех сотворивши, бил Фотий свален,

во низините низвергнут от холма

и дипломатом изпратен в Стокхолма

и оно отношение

към словените мило

во мигновение

ся видоизменило:

-- Камо грядеши тез двамата! При папата?

И ради что? Да си кривити капата?

Ами! В крайний случай пойде ще единия.

Втори отиде ще по друга линия.

Например да пратиме бихме могли

един техник (брат ми) по парни котли.

Вярно, техник он ест малко ударен,

но език притежава високопарен,

и хей тъй

във спора

ще поможе

на попа,

хем и той

яко хората

ще похоже

в Европа.

И ей го във влака,

муцуна навирил,

пътува глупака

сос мудрия Кирил,

което станало после причина

за скробная на оний последний кончина

во лето

869-о

ибо и Кирил, макар Философ,

изполнен с любов

и на муки готов,

сии наши типичности

во град Рим не изтрая,

инфарктно-капичнася

и пойде у рая.

 

(Какво да се прави -

тогавашни нрави!)

 

Но дело словенское паки-пак победило,

и не че комисии сии убедило,

а защото, после смертию брата,

Методи

с едного бюрократа

бил принуден да води

спор писмен за разни римски разходи

и тъй като писаше по словенски чловека

полека-лека

до конца века

собра се книжница (т.е. библиотека),

сначале убога

и даже скромна,

сетне, слава на бога,

хилядотомна,

тъй че фонда книжовен

оставила она

за разцвета духовен

при цар Симеона,

който яко по качество, тако по количество

надмогна над немското католичество,

така че не смогла римская ерес

вече бясно да тъпче подобно на нерез,

на смердяща коза и на щръклява крава

писмото словенско и словенската слава.

И нека за туй се, четецо, воздава

Господу слава, Всевишнему слава!

 

И тука конеца е на житието,

което не е официално прието,

но аз, раб божи, го писох на псалтиря

не земна слава со него да диря,

а защото се всякий гневи, като гледа

колко пречки се сторят пред всяка победа.

-- Грях е, грях е! - но ще му ся на человека

това да не трае от века до века.

 

Валери Петров

[ov3rm4n]

Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обърна,

яхнал пръчка, при теб да се върна.

 

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,

пак със кучето да вдигна олелия,

пак с пипер да поръся филия

от хляба чер.

 

Детство мое, на ръст едноетажно,

детство мое, за мен така е важно

щом студено ми стане да мога

да си взема от детския огън.

 

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,

пак със кучето да вдигна олелия,

всеки ден по една дяволия

да е от мен.

 

Кой е автора на това?!

 

--- ---

[Grimjaur]

Хиподил - Хора От Народа

 

Хора от народа

 

Ако си обратен ти - противоположен,

в музикалните среди си ръкоположен.

Ще те гледат всеки ден,

ще те слушат всеки час.

Нищо, че си извратен, нищо, че си педераст.

 

Рефрен: /2x/

О-о-о, щото днеска е на мода,

о-о-о педерастката порода.

 

А от хомосапиенс, хомосексуализъм

туй ако не е прогрес, ще е дуализъм.

Остров Лесбос е далеч, ние пък сме близо,

но за туй не иде реч, има турска виза.

Рефрен:...

Те са хора от народа.

Нямам нищо лично аз, нямам нищо лично

грозна дума педераст - хич не е прилично.

Ако си обратен ти - противоположен

в музикалните среди си ръкоположен.

Рефрен:...

Те са хора от народа.

 

 

 

За "Детство мое" - http://stefkos-music.bulgariancds.com/c/sl...skoto-kino.html

 

А музиката е на Вили Казасян,предполагам,че той е и авторът.

[velvet_underground]

Абе Детство мое май е по текст на Виктор Чучков,но не съм напълно сигурен

[Antares]

Имам си любим момент от книга - последните няколко страници на "Престъпление и наказание" на Достоевски(цялата книга е страхотна). Но като видях, че Наско е пейстнал текст от песен се сетих за част от текста на "Демократична ръченица" на Контрол:

...

Измихме си ръцете с Тошо

че ни управлявал лошо

а на другите юнаци

кривнахме калпаци

.

хайде всички за канада

да направиме бригада

ще преместим Ниагара

много ток ще ни докара

.

партиите като гъби

никнат и растат им зъби

всички искат всички спорят

и за толкова се борят

[Grimjaur]

Сори за спама,ама спрете да ми споменавате името бе хора!!!

Баси,човек да не може да се покрие.Пешо нищо лично,ама напоследък гледам да си пиша истинското име колкото се може по-малко из нета.

[PSYCHOSIS]

Нощта е мойто огледало...

Ще се скрия аз

под твойто одеяло

и ще се сгуша в тишината

като котка,

понесена от твойта лодка

по лилавата река

с аромат на люляци.

Виолетова мъгла,

галеща очите сънени,

носи нежна самота.

Денят завърши.

Угасна гласът ти

и аз съм сама

със свойта една

лирика

в сънища.

 

/Даниела Райкова/

[Grimjaur]

Ultimum Vale

 

 

Аз ще живея с тези мънички минути,

тъй дълго чакани и минали тъй скоро.

Над тях ще тръпнат често мислите залутани,

но нивга никому за тях не ще говоря.

 

Ще помня първата надежда ненадейна,

като сокол над нас извила волнокрила,

и седмоцветната дъга в душата грейнала

и срещите невъзвратими озарила.

 

Ще помня улиците леко заскрежени,

отдето бавно минахме в часа прощален

и трепналите дълги, светли отражения,

пред нас разкъсани зигзаги начертали.

 

Ще помня даже... даже номера на влака

и стъпканото малко цвете на перона...

Но нищо, че очите ми са пак разплакани -

устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

 

Елисавета Багряна

 

 

А Дали Е Така

 

Уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да.

 

Защо ли, защо ли, защо ли да крием,

че аз и те вече - това не сме ние,

че аз и ти вече сме двама различни,

които се срещат съвсем, съвсем безразлични.

 

А дали е така, кой ще ми каже?

Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Но сърцето ми спира, спира да бие,

ако тебе във някой друг те открие.

 

А дали е така, кой ще ми каже?

Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Но сърцето ми спира, спира да бие,

ако тебе във някой друг те открие.

 

Уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да,

уаба-уаба-да-да, уаба-да-да-да.

 

Това е обаче наивна измама -

дърветата знаят, че тебе те няма

и птиците знаят, че ти си далече,

и аз го разбирам, добре - при други си вече.

 

А дали е така, кой ще ми каже?

Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Но сърцето ми спира, спира да бие,

ако тебе във някой друг те открие.

 

А дали е така, кой ще ми каже?

Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Но сърцето ми спира, спира да бие,

ако тебе във някой друг те открие.

 

А дали е така, кой, кой ще ми каже?

Аз вървя по света и подсвирквам си даже.

Но сърцето ми спира, спира да бие,

ако тебе във някой друг те открие.

 

Васил Найденов

[PSYCHOSIS]

Meatloaf

I'd lie for you

 

I'd never tell you one lie.

I'd never let you down.

I'd never leave I'd be the one who'd always be around.

Baby give me a chance.

I'd pull the sun down from the sky.

To light your darkest night.

I wouldn't let one drop or rain fall down into your life.

Put your heart in my hands.

Baby believe me, I could never do you wrong.

And I would never paint your world blue.

And if sometimes it seems I must have lost my mind.

I might be crazy, but I'm crazy about you.

 

I'd lie for you and that's the truth.

Do anything you asked me to.

I'd even sell my soul for you.

I'd do it all for you.

If you'd just believe in me.

 

Just take a look in my eyes.

You'll see a love that's blind.

Just take a hold of my hand.

I'II take you to paradise.

Ain't a star that's too far.

Your every wish will be a wish.

That I will make come true.

And if you want the moon.

I swear I'll bring it down for you.

Let me into your heart.

 

 

Believe me baby.

Got your name carved on my soul.

'cause you're the only one that I'll give it too.

Go let'em say that I'm a fool to act this way

'cause if I'm crazy, I'm just crazy 'bout you.

 

 

I'd lie for you and that's the truth.

Do anything you asked me to.

I'd even sell my soul for you.

I'd do it all for you.

If you'd just believe in me.

I'd lie for you and that's the truth.

Move mountains if you want me to.

I'd walk across the fire for you.

I'd walk on the wild for you.

If you'd just believe in me.

And you will never see a day.

I'll ever break your heart.

You'll see the sky fall down.

Before it ever gets that far.

I'll show you heaven.

Every second that you're in my arms.

Baby I'm crazy, but I'm crazy 'bout you.

 

 

I'd lie for you and that's the truth.

Do anything you asked me to.

I'd even sell my soul for you.

I'd do it all for you.

If you'd just believe in me.

I'd lie for you and that's the truth.

Move mountains if you want me to

I'd walk across the fire for you.

I'd walk on the wild for you.

If you'd just believe in me.

I'd lie for you and that's the truth.

Do anything you asked me to.

I'd even sell my soul for you.

I'd do it all for you.

If you'd just believe in me.

I'd lie for you and that's the truth.

Move mountains if you want me to

I'd walk across the fire for you.

I'd walk on the wild for you.

If you'd just believe in me.

I'd lie for you and that's the truth.

[BlackWinterDay]

Bad Comapany - "Feel Like Makin' Love"

 

Baby, when I think about you

I think about love

Darlin’, don’t live without you

And your love

If I had those golden dreams

Of my yesterdays

I would wrap you in the heaven

’till I’m dyin’ on the way

 

Feel like makin’

Feel like makin’ love

Feel like makin’ love to you

 

Baby, if I think about you

I think about love

Darlin’ if I live without you

I live without love

If I had the sun and moon

I would give you both night and day

Of satisfyn’

 

Feel like makin’

Feel like makin’love

Feel like makin love to you

 

And if I had those golden dreams

Of my yesterdays

I would wrap you in the heaven

’til I’m dyin’ on the way

 

Feel like makin’ love

Feel like makin’ love

Feel like makin’ love to you

[BlackWinterDay]

Anouk - "Nobody's Wife"

 

 

I'm sorry for the times that I made you scream

for the times that I killed your dreams

for the times that I made your whole world rumble

 

for the times that I made you cry

for the times that I told you lies

for the times that I watched and let you stumble

 

It's too bad, but that's me

what goes around comes around, you'll see

that I can carry the burden of pain

'cause it ain't the first time that a man goes insane

and when I spread my wings to embrace him for life

I'm suckin' out his love, 'cause I, I'll never be nobody's wife

 

I'm sorry for the times that I didn't come home

left you lyin' in that bed alone

was flyin' high in the sky when you needed my shoulder

 

you're like a stone hangin' round my neck, see

cut it loose before it breaks my back, see

I've gotta say what I feel before I grow older

 

I'm sorry but I ain't gonna change my ways

you know I've tried but I'm still the same

I've got to do it my own way

 

It's too bad, but hey, that's me

what goes around comes around, you'll see

that I can carry the burden of pain

'cause it ain't the first time that a man goes insane

and when I spread my wings to embrace him for life

I'm suckin' out his love, I, I'll never be nobody's wife

 

It's too bad, but hey, that's me

what goes around comes around, you'll see

that I can carry the burden of pain

'cause it ain't the first time that a man goes insane

and when I spread my wings to embrace him for life

I'm suckin' out his love, I, I'll never be nobody's wife

[Kreideiky]

" - "Пресладък прах" по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура.

- Не ми се вярва - забеляза Дребосъчето.

- Хайде да се обзаложим. Ще ми дадеш едно шоколадче, ако съм прав.

Дребосъчето помисли, че може би тъкмо това имаше предвид майка му, когато го съветваше да разрешава препирните с думи, а не с юмруци.

- Хайде да се обзаложим - настояваше Карлсон.

- Добре - съгласи се Дребосъчето.

Той взе едно шоколадче и го сложи на тезгяха, за да се знае за какво се препират, а после почна да приготвя лекарството по рецептата на Карлсон. Той сложи в една чашка няколко бонбончета, няколко захаросани лешничета, прибави късче шоколад, счука всичко това и го размеси. После разтроши няколко курабии, наречени бадемови раковинки, и ги изсипа в чашката. Такова лекарство Дребосъчето не беше виждал в живота си, но то изглеждаше толкова апетитно, че той сам би се съгласил да заболее леко, за да вземе такова лекарство.

Карлсон се привдигна, седна на дивана и като птиче раззина широко уста. На Дребосъчето му беше съвестно да вземе макар и лъжичка от "пресладкия прах".

- Изсипи ми голяма доза - помоли Карлсон. Дребосъчето така и направи. После те седнаха и зачакаха мълчешком кога ще спадне температурата на Карлсон.

Като мина половин минута, Карлсон рече:

- Ти си прав, това лекарство не помага при температура. Дай ми сега шоколадчето.

- На тебе ли? - зачуди се Дребосъчето. - Нали аз спечелих облога!

- Да, ти спечели облога, значи аз трябва за утеха да получа шоколадчето. Няма справедливост на тоя свят! А ти си лошо момче, което иска да изяде шоколада единствено за това, че не ми спада температурата.

Дребосъчето подаде неохотно шоколадчето на Карлсон, който в миг отхапа половината и още дъвчейки, каза:

- Няма защо да правиш кисела физиономия. Друг път, когато аз спечеля облога, ти ще получиш шоколадчето.

Карлсон продължаваше да работи енергично с челюстите си и като глътна последното късче, отпусна се на възглавката и въздъхна тежко:

- Колко са нещастни всички болни! Колко съм нещастен и аз! Е, да опитаме тогава да взема двойна доза от "пресладкия прашец", макар и най-малко да не вярвам, че ще ме излекува.

- Защо? Аз вярвам, че двойна доза ще ти помогне. Хайде да се обзаложим - предложи Дребосъчето.

Честна дума, сега нямаше да бъде лошо и Дребосъчето да похитрува малко. Той, разбира се, не вярваше, че дори тройната порция от "пресладкия прах" ще понижи температурата на Карлсон. Но толкова много му се искаше да се обзаложат. У него остана още едно шоколадче и то ще стане негово, ако Карлсон спечели облога.

- Добре, да се обзаложим. Приготви ми по-скоро двойна доза "пресладък прах". Когато трябва да се смъкне температура, не трябва нищо да се пренебрегва. Не ни остава нищо друго, освен да изпитаме всички средства и да чакаме търпеливо какво ще стане.

Дребосъчето смеси двойна доза прах и го изсипа в разтворената уста на Карлсон.

После отново седнаха, замълчаха и почнаха да чакат.

След половин минута Карлсон скочи от дивана със сияещо лице.

- Стана чудо! - извика той. - Температурата ми спадна. Ти пак спечели. Дай тук шоколада!

Дребосъчето въздъхна и даде на Карлсон последния шоколад. "

 

Астрид Линдгрен - "Карлсон който живее на покрива"

[Grimjaur]

Канат ме, мале, молат ме...

 

 

- Канат ме, мале, молат ме

с три моми, мале, хубави –

и трите попски дъщери.

Първата й, мале, влахиня,

втората – руса гъркиня,

третята – бела българка.

Влахинята дава, наддава

до триста зевгар биволе,

петстотин крави ялови,

хиляда овни каръмски,

на Стамбол нова салхана.

Дава, наддава и дума:

<<Я земи мене, Стояне,

младо джелепче да станеш,

хората да ти завиждат!>>

Гъркиня каже, мамо ле:

<<Я земи мене, Стояне,

прикия да ти донеса

девет кантара коприна,

петстотин кара-грошове,

хиляда жълти жълтици,

младо търговче да станеш,

и на хаджилък да идеш,

че ти прилича, Стояне,

младо хаджийче да станеш

и азе – млада хаджийка!>>

Българка каже, майко ле:

<<Я земи мене, Стояне,

ако съм гола и боса,

ала съм барем хубава:

бело ми лице прикия,

тънки ми вежди сирмия.

През гора ще ме преведеш,

сухо ше дърво лист пусна,

а сурово ще повехна;

в черкова да ме заведеш,

попове щат ми онеме,

а иконите – продума!>>

Майка Стояну думаше:

- Стояне, синко Стояне!

Земи си бела българска –

Хората не щат да кажат

че е прикия донесла,

ами щат да кажат:

<<Хубаво му е булчето!>>

В черкова да я заведа,

при мене ще се събират,

та щат булката да гледат;

на сватба да я заведеш,

кой от де се обърне,

на булче ще ти захваля:

<<Блазе, ще кажат, Стояну

хубаво булче намерил!>>

Българска народна песен

 

 

 

Бог джанана, моме, той, шчо те роди

 

- Бог джанана, моме, той, шчо те роди,

бог да прости, моме, той, шчо те рани!

Къй се найде, моме, толко лепина?

- Хай море лудо и кутро младо!

Шчо си видело, лудо, и не видело?

Ти да ми дойдеш, лудо, во наш виляет,

во наш виляет, лудо, во наша кукя,

да ми я видиш, лудо, моята сестра:

кога да ходит, лудо, ветер ми веит,

кога да седит, лудо, сънце ми греит,

ког просто стоит, лудо, роса ми росит,

кога да плачит, лудо, бисер ми ронит,

кога се смеит, лудо, злато ми леит,

кога да сборвит, лудо, ми те изгорвит -

тоа да ми ричиш, лудо, йе хубаина!

Българска народна песен

[Alliance]

"Bring Me To Life"

(feat. Paul McCoy)

 

how can you see into my eyes like open doors

leading you down into my core

where I’ve become so numb without a soul my spirit sleeping somewhere cold

until you find it there and lead it back home

 

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

 

now that I know what I’m without

you can't just leave me

breathe into me and make me real

bring me to life

 

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

 

Bring me to life

(I've been living a lie, there's nothing inside)

Bring me to life

 

frozen inside without your touch without your love darling only you are the life among the dead

 

all this time I can't believe I couldn't see

kept in the dark but you were there in front of me

I’ve been sleeping a thousand years it seems

got to open my eyes to everything

without a thought without a voice without a soul

don't let me die here

there must be something more

bring me to life

 

(Wake me up)

Wake me up inside

(I can’t wake up)

Wake me up inside

(Save me)

call my name and save me from the dark

(Wake me up)

bid my blood to run

(I can’t wake up)

before I come undone

(Save me)

save me from the nothing I’ve become

 

(Bring me to life)

I’ve been living a lie, there’s nothing inside

(Bring me to life)

 

 

2.Eve Angeli

Avant de partir

 

Quand ma tête me dit le contraire de mon coeur

Quand mes mains se souviennent de ces moments si forts

Et quand je me surprends à parler de toi

Je n'ai plus qu'une envie

Te garder près de moi

Mais comment vivre ici

Quand tu dors dans ses bras

Comment aimer ma vie

Si tu es loin de moi

 

Refrain

Laisse-moi un peu de toi

J'apprendrai à te retenir

Aime-moi rien qu'une fois

Juste pour une heure, juste pour se dire

Que plus rien ne nous séparera jusqu'à demain

Laisse-moi un peu de toi

Avant de partir

 

Et j'apprends tous les jours à me passer de toi

A tuer cet amour qui voudrait vivre en moi

Et lorsque tu me donnes ces instants trop courts

Oh mon corps s'abandonne sans aucun détour

 

Mais comment vivre ici

Quand tu ris avec elle

Je veux aimer ma vie

Sentir pousser mes ailes

 

Refrain

 

Tu me disais du bout des lèvres

Je pense à toi quand même

Et je m'endors

Et je m'endors sans toi

Moi qui t'aime

 

Laisse-moi un peu de toi

J'apprendrai à te retenir

Aime-moi rien qu'une fois

Juste pour une heure, juste pour se dire

Que plus rien ne nous séparera jusqu'à demain

Laisse-moi un peu de toi

Avant de partir

Avant de partir

 

Laisse-moi un peu de toi

Aime-moi rien qu'une fois

 

Rien qu'une fois...

 

Avant de partir

 

 

3.Daniel Saez-Le fils de France

 

J'ai vu, les larmes aux yeux, les nouvelles ce matin

20% pour l'horreur, 20% pour la peur

Ivres d'inconscience, tous fils de France

Au pays des Lumières, amnésie suicidaire

 

Non, non, non, non, non.....

 

Nous sommes, nous sommes la nation des droits de l'homme

Nous sommes, nous sommes la nation de la tolérance

Nous sommes, nous sommes la nation des Lumières

Nous sommes, nous sommes à l'heure de la résistance

 

Pour les rêves qu'on a fait,

et pour ceux qu'on fera

Pour le poing qu'on a levé,

pour celui qu'on lèvera

Pour un idéal,

pour une utopie

Allons, marchons ensemble

enfants de la patrie

 

Fils de France

ça pour baisser la tête, ah oui ça t'aimes bien les minutes de silence

Fils de France

c'était à peine hier et déjà tu brandis le drapeau de l'ignorance

Fils de France

nous n'oublierons jamais que nous sommes et serons les fils de la résistance

Fils de France

au royaume des aveugles, tu sais bien ce qu'on dit, les borgnes sont les rois

 

Y'a ces ombres derrière nous

Y'a ces idées vendues

Y'a les drapeaux qui flottent

Et ces hymnes dessus

Et puis y'a toi mon frère

Oui toi qui n'y crois plus

Et puis y'a nos prières

Et nos causes perdues

 

Honte à notre pays

Honte à notre patrie

Honte à nous la jeunesse

Honte à la tyrannie

Honte à notre pays

Revoilà l'ennemi

Allons, marchons ensemble

Enfants de la patrie

 

Nous sommes, nous sommes la nation des droits de l'homme

Nous sommes, nous sommes la nation de la tolérance

Nous sommes, nous sommes la nation des Lumières

Nous sommes, nous sommes à l'heure de la résistance

 

Nous sommes, nous sommes la nation des droits de l'homme

Nous sommes, nous sommes la nation de la différence

Nous sommes, nous sommes la nation des Lumières

Nous sommes, nous sommes à l'heure de la résistance

 

4.Слави Трифонов и Софи Маринова - Единствени

 

Ще те гледам, докато очите изгорят

Ще се моля да намеря път през нищото

И ще чакам дъждовете да те заличат като прелистен миг.

 

За отминали въпроси отговор не ща

За какво да знам да ме боли ,не стига ли....

Може някой друг живот за нас да се роди, ала пречистени.

 

Припев:

Ще се лъжеш, че целува по-добре от мен

Ще те гали с моите ръце единствени

И ще чакаш някой спомен да ти донесе

Дните погубени.....

 

 

На сълзите твои вече аз обърнах гръб

И търси ме в хиляди очи измамени

А когато те намери следваща любов

Ти разкажи за мен...

 

Разкажи им за вълшебните ни светове

Нарисувани един за друг от устните

Разкажи им как заспиваше като дете

С мене лице в лице...

[RiMy_SuN]

A Winter Day

 

I

 

The air is silent save where stirs

A bugling breeze among the firs;

The virgin world in white array

Waits for the bridegroom kiss of day;

All heaven blooms rarely in the east

Where skies are silvery and fleeced,

And o'er the orient hills made glad

The morning comes in wonder clad;

Oh, 'tis a time most fit to see

How beautiful the dawn can be!

 

II

 

Wide, sparkling fields snow-vestured lie

Beneath a blue, unshadowed sky;

A glistening splendor crowns the woods

And bosky, whistling solitudes;

In hemlock glen and reedy mere

The tang of frost is sharp and clear;

Life hath a jollity and zest,

A poignancy made manifest;

Laughter and courage have their way

At noontide of a winter's day.

 

III

 

Faint music rings in wold and dell,

The tinkling of a distant bell,

Where homestead lights with friendly glow

Glimmer across the drifted snow;

Beyond a valley dim and far

Lit by an occidental star,

Tall pines the marge of day beset

Like many a slender minaret,

Whence priest-like winds on crystal air

Summon the reverent world to prayer.

 

Lucy Maud Montgomery

 

--------------------------------------------------------------------

 

"Well, that is one of the things to find out sometime. Isn't it splendid to think of all the things there are to find out about? It just makes me feel glad to be alive-- it's such an interesting world. It wouldn't be half so interesting if we know all about everything, would it? There'd be no scope for imagination then, would there? But am I talking too much? People are always telling me I do. Would you rather I didn't talk? If you say so I'll stop. I can STOP when I make up my mind to it, although it's difficult."

 

"Ann Of Green Gables"

by Lusy Maud Montgomery

[Kreideiky]

Fall Apart

 

And if I wake from Dreams

Shall I fall in Pastures

Will I Wake the Darkness

Shall we Torch the Earth?

And if I wake from Dreams

Shall we find the Emptiness

And break the Silence

That will stop our Hearts?

And if I wake from Dreams

Shall we cry Together

For their Howling echoes

And restart the Night?

 

And why did you say

That things shall fall

And fall and fall and fall

And fall apart?

And why did you say

That things shall fall

And fall and fall and fall

And fall apart?

 

And shall I wake from Dreams

For the Glory of Nothing

For the cracking of the Sun

For the crawling down of Lies?

And if We fall from Dreams

Shall we push them into Darkness

And stare into the Howling

And clamber into Night?

 

And if I fall from Dreams

All my Prayers are Silenced

To Love is to lose

And to lose is to Die...

 

And why did you say

That things shall fall

And fall and fall and fall

And fall apart?...

 

death in june

Death In June - Fall Apart

[ov3rm4n]

Тъкмо тогава се появи лисицата.

-- Добър ден - каза лисицата.

-- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

-- Тук съм, под ябълковото дърво...

--Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...

-- Аз съм лисица - рече лисицата.

-- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...

-- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.

-- Ах, извинявай - каза малкият принц.

Но като помисли, добави:

-- Какво значи "да опитомиш"?

-- Ти не си оттук - рече лисицата, какво търсиш?

-- Търся хората - каза малкият принц. - Какво значи "да опитомиш"?

-- Хората имат пушки - каза лисицата - и ходят на лов. Много неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?

-- Не - каза малкият принц. - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?

-- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

-- Да се обвържеш ли?

-- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...

-- Започвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете..., мисля, че ме е опитомило.

-- Възможно е - каза лисицата. - На Земята могат да се видят всякакви неща...

-- О, не е на Земята - каза малкият принц.

Лисицата бе много озадачена:

-- На друга планета?

-- Да.

-- Има ли ловци на тази планета?

-- Не.

-- Това е интересно. А кокошки?

-- Не.

-- Нищо не е съвършено - въздъхна лисицата.

Но пак се върна към мисълта си:

-- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:

-- Моля те... опитоми ме! - каза тя.

-- На драго сърце - отговори малкият принц, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.

-- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!

-- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.

-- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...

На другия ден малкият принц се върна.

-- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.

-- Какво е обред? - попита малкият принц.

-- И това е нещо отдавна забравено - каза лисицата. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:

-- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.

-- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...

-- Разбира се - каза лисицата.

-- Но ще плачеш! - рече малкият принц.

-- Разбира се - каза лисицата.

-- Тогава не печелиш нищо!

-- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.

 

 

Екзюпери, "Малкият Принц"

[SDawn]

И добави:

- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.

 

Малкият принц отиде да види пак розите.

- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.

И розите много се смутиха.

- Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.

 

И се върна при лисицата.

- Сбогом... - каза той.

- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...

- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

[Grimjaur]

"...Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и

 

сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!...

 

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди...” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

 

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!

 

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!... Да започна да ти разправям, как’Сийке!... Ами не ми е по характера...

 

Не съм от тях!..."

 

Чудомир - "Не съм от тях"

 

 

Bride of the Crimson Sea

 

I saw her standing by the crimson sea...

Her gazing was intense but so dead...

The teardrops corroded the soil...

She couldn't say a word to me...

 

I know I want to be the young bride of the crimson sea

I'm here to join the dark waves on this sacred night

I know I must return my heart to the Gods of the seas

to become the maiden of those crimson skies

 

Isolated by the silent thoughts...

They were too strong for her mind...

Misguided by the burning desires...

She couldn't resist them at all...

 

I know I want to be the young bride of the crimson sea

I'm here to join the dark waves on this sacred night

I know I must return my heart to the Gods of the seas

to become the maiden of those crimson skies

 

I heard her whispers of remorse...

Her naive mind was much too weak...

Her fragile soul was hurt by the night too black...

All she wanted was to be a part of the sea...