bio Posted November 2, 2004 Share Posted November 2, 2004 СЕЛЕСТИНСКОТО ПРОРОЧЕСТВО Джеймс Редфилд "- Веднъж Рино направи следната аналогия - отвърна тя. - Каза, че докато не се научим да избягваме подобни ситуации, ние вървим по полуокръжност, кещо като буквата С. Много лесно сме склонни да се поддадем на човек от противоположния пол - друга полуокръжност, която да се свърже с нашата, за да затвори кръга и да ни създаде чувство за пълнота и цялостност, каквото се получава, когато напълно се свържем със вселената. А всъщност само сме се свързали с друг човек, който също търси другата си половина навън. Според Рино това е класическа връзка на взаимна зависимост и тя крие потенциални проблеми, които започват веднага да се проявяват. Тя се подвоуми, сякаш очакваше какво ще кажа, но аз само кимнах с глава. - Двамата си мислят, че са създали един завършен човек, едно цяло О, но то е изградено от двама души. Единият отдава мъжка енергия, другият женска. Този цялостен човек следователно има две глави или два аза. И двамата искат да владеят този цял човек, който са създали и както през детството, и двамата искат да командват другия, сякаш той им принадлежи. Този вид илюзия за завършеност винаги се превръща в борба за надмощие. В края на краищата всеки от двамата започва да си позволява твърде много спрямо другия и дори въобще да не го зачита, за да направлява този цялостен аз в посоката, която на него му харесва. Но това, разбира се, не може да продължава дълго. Поне в наше време. Може би в миналото единият от партньорите е бил готов да се подчини на другия - обикновено жената, понякога мъжът. Но сега сме се отърсили от това съзнание. Вече никой не иска да бъде подчинен на друг." Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Момичетата които следвахме до вкъщи в прогимназията двете най-хубави момичета бяха Ирен и Луйс, те бяха сестри; Ирен беше с година по-голяма, малко по-висока но беше трудно да избереш между двете; те бяха не просто хубави а удивително красиви толкова красиви че момчетата ги избягваха те се ужасяваха от Ирен и Луйс които не страняха въобще; дори се държаха по-приятелски от повечето но се обличаха малко по- различно от другите момичета; винаги носеха копринени дълги чорапи върху високи токчета, блузи, поли, нови тоалети всеки ден; и един следобед приятелят ми Болди и аз ги проследихме от училище до вкъщи; нали разбираш, ние бяхме един вид лошите момчета в околността така че това малко или повече се очакваше вървейки на десетина крачки зад тях; не говорехме просто ги следвахме наблюдавайки грациозното им полюшване баланса на бедрата. толкова ни харесваше че ги проследявахме от училище до тях всеки ден. после те влизаха в къщата ние стояхме на тротоара отвън пушехме цигари и си говорехме. “някой ден” казах на Болди “те ще ни поканят вътре в къщата и ще ни ебат” “наистина ли мислиш така?” “разбира се.” сега 50 години по-късно мога да ви кажа това никога не стана – независимо от всичките истории които разказахме за момичетата; да, това е една мечта която те кара да продължаваш тогава и сега. Чарлс Буковски Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 ~ Temple Of Love ~ With the fire from the fireworks up above me With a gun for a lover and a shot for the pain at hand You run for cover in the temple of love You run for another but still the same For the wind will blow my name across this land In the temple of love you hide together Believing pain and fear outside But someone near you rides the weather And the tears he cried will rain on walls As wide as lovers eyes In the temple of love: shine like thunder In the temple of love: cry like rain In the temple of love: hear my calling In the temple of love: hear my name And the devil in black dress watches over My guardian angel walks away Life is short and love is always over in the morning Black wind come carry me far away With the sunlight died and night above me With a gun for a lover and a shot for the pain inside You run for cover in the temple of love You run for another it’s all the same For the wind will blow and throw your walls aside With the fire from the fireworks up above With a gun for a lover and a shot for the pain You run for cover in the temple of love I shine like thunder cry like rain And the temple grows old and strong But the wind blows longer cold and long And the temple of love will fall before This black wind calls my name to you no more In the black sky thunder sweeping Underground and over water Sounds of crying weeping will not save Your faith for bricks and dreams for mortar All your prayers must seem as nothing Ninety-six below the wave When stone is dust and only air remains In the temple of love: shine like thunder In the temple of love: cry like rain In the temple of love: hear the calling And the temple of love is falling Down In the temple of love: shine like thunder In the temple of love: cry like rain In the temple of love: hear my calling In the temple of love: hear my name In the black sky thunder sweeping Underground and over water Sounds of crying weeping will not save Your faith for bricks and dreams for mortar All your prayers must seem as nothing Ninety-six below the wave When stone is dust and only air remains The only haven you can trust And the devil in black dress watches over My guardian angel walks away Life is short and love is always over in the morning Black wind come carry me far away With the fire from the fireworks up above With a gun for a lover and a shot for the pain you You run for cover in the temple of love I shine like thunder cry like rain And the temple grows old and strong But the wind blows longer cold and long And the temple of love will fall before This black wind calls my name to you no more In the temple of love you hide together Believing pain and fear outside But someone near you rides the weather And the tears he cried will rain on walls As wide as lovers eyes In the temple of love: shine like thunder In the temple of love: cry like rain In the temple of love: hear my calling And the temple of love is falling Down the sisters of mercy & ofra haza Temple Of Love Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 На жена ми От спомени не ме ревнувай! Не ме ревнувай от жени, които, и да съществуват, са вече в миналите дни. Или пък в миналите нощи. Да, аз ги помня до една. А може би, и те - мен още, щом пак се връщат...Но - в съня. Минават като сенки смътни през неговия бял екран и ми пошепват: "Ти си пътник! Нима към глухия безкрай се готвиш сам да отпътуваш така - без с никоя от нас на тръгване да се сбогуваш?" ...И тъй една подир една минават и ръка подават. И - само толкова, уви. Една едничка все забравя да дойде и ме поздрави. Една единствена, която върви към всекиго насам и на главата, и в ръката си носи по една коса... Едната - бяла. До петите. А другата - блести, звъни. Зла, стара, грозна...Но не пита... И е от всичките жени най-страшната. От нея с право ревнувай ме. И в сън нелеп тя срещне ли ме, знай, тогава завинаги ще те оставя... Но дотогава - само с теб. Дамян Дамянов Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 the sisters of mercy & ofra haza Temple Of Love <{POST_SNAPBACK}> Наистина страшно парче... И на Крематори кавърът не е лош. Като мелодия за телефон малко куцо звучи, ама така си представям че я слушам всеки ден. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Where The Wild Roses Grow They call me The Wild Rose But my name was Eliza Day Why they call me it I do not know For my name was Eliza Day From the first day I saw her I knew she was the one She stared in my eyes and smiled For her lips were the colour of the roses That grew down the river, all bloody and wild When he knocked on my door and entered the room My trembling subsided in his sure embrace He would be my first man, and with a careful hand He wiped at the tears that ran down my face They call me The Wild Rose But my name was Eliza Day Why they call me that I do not know For my name was Eliza Day On the second day I brought her a flower She was more beautiful than any woman I've seen I said: "Do you know where the wild roses grow So sweet and scarlet and free?" On the second day he came with a single red rose He said: "Give me your loss and your sorrow?" I nodded my head, as I lay on the bed "If I show you the roses will you follow?" They call me The Wild Rose But my name was Eliza Day Why they call me that I do not know For my name was Eliza Day On the third day he took me to the river He showed me the roses and we kissed And the last thing I heard was a muttered word As he knelt above me with a rock in his fist On the last day I took her where the wild roses grow She lay on the bank, the wind light as a thief And I kissed her goodbye, said "All beauty must die" And I lent down and planted a rose between her teeth They call me The Wild Rose But my name was Eliza Day Why they call me it I do not know For my name was Eliza Day My name was Eliza Day... For my name was Eliza Day.... Ник Кейв и Кайли Миноуг Link to comment Share on other sites More sharing options...
Legop4o Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Можем да обобщим изводите му, както следва: 1) Армагедон е в ход 2) Кроули не можеше да направи нищо по въпроса. 3) Щеше да се случи в Тадфийлд. Или поне да започне от там. След това щеше да плъзне навсякъде. 4) Кроули фигурираше в черните списъци на Ада* 5) Азирафел - доколкото можеше да се прецени - не фигурираше в уравнението. 6) Всичко беше черно, мрачно и ужасно. В края на тунела нямаше светлина - или ако имаше, то беше идващ насреща влак. 7) Можеше да си намери някое хубавичко малко ресторантче и да се натряска до пълно и всеобщо безсъзнание, докато чака свършека на света. 8) И все пак... И точно тук всичко се разпадна. *Не че в Ада има други... Terry Pratchett & Neil Gaiman - Good Omens (Добри поличби) Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Delerium - Euphoria Firefly And how I have loved And I have served And I have sinned But I have learnt As long as you are true to the life That you live This is the time to feel love I feel a stirring deep within Slowly picking up momentum Like the tide coming in to shore Over and under in its course This feeling emblazed inside Every nerve like a firefly Hovering above me Glowing, Glow, Glowing Glowing divine Every nerve like a firefly This feeling emblazed inside Every nerve like a firefly I never want to lose what I finally found There's a requiem And it's telling me go forward and walk Under a brighter sky Every nerve glowing like a firefly Glowing divine Every nerve like a firefly Glow Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 4, 2004 Share Posted November 4, 2004 Обичам Те Дотук По този път един и същ Разнася мълнии трамвая. Гърми и обещава дъжд, А аз какво да обещая – Обичам те до тук. Обичам те до тук. До този мост, до тази гара, До този миг и звук, До розата на светофара, До ъгъла но тротоара, Обичам те до тук. Сега трамваят е нащрек Внезапно забелязал, Че вече съм един човек От релсите излязъл. Обичам те до тук. И отминават твойте крачки Изглежда, че съм станал друг След този писък на спирачки – Обичам те… ФСБ Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 4, 2004 Share Posted November 4, 2004 ЗАТВОРЕНО ПИСМО С пети набити пътищата днес обхождам и нося в куфара въже от вратовръзките неделни, шишета с кашлица, случаен нож и сънливи разписки от старите хотели; обувки простудени и билети лотарийни, афиши и усмивки - кръпките на делници жестоки, бъбриви вестници, опразнена бутилка вино и някъде в средата крачки на часовник; оръфан план на къща, снимка на момиче, палто с обърнати ръкави - в джоба плик забравен. И мъничко петно, останало от някоя сълзица върху това писмо, което от години не отварям. Отдавна тръгнах аз, за да настигна пощальона - да го попитам кой от края на света ме вика, да разбера защо, когато хвана щастието, то се рони... Едва тогава ще се спра и ще отворя плика. Но да вървим сега, надеждо моя, и да минем по моста - след талигата на старата луна двурога. Да стигнем края на земята и да скочим от трамплина. И ако трябва, да почукаме на портите на бога. ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ Върти ни животът под жаркото слънце и трием нозе о горещия камък. Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага. Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана. Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане. Искам да гръмне горещият вятър и докрай да отвори вратите. Искам да тръгне отново земята след кръстоносния марш на щурците. Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам. Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си. Искам да върже своите пръсти крадеца, сърце да си купи палача. Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва. ЖЕНАТА МАРИЯ С диви круши и резенче хляб във торбата тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената на всички мъже и на мъртвите даже." Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа - аз припаднах до двете й връхчета тънки... И притиснати в тъмното като дини пращяхме, докато не напука гърба си старото слънце. Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича от окото на чайника топлото мляко - както в праха на игрите се губи детето и тича, така се изгуби и тя подир бялата пара на влака. С диви круши и резенче хляб във торбата тя сега е при друг и навярно се готви да каже: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже..." Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга на някой човечец ревнив и със злато назъбен. Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав, окован със токи, с вратовръзки увързан. А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне обувките прашни - за смъртта ще се стяга. После ще литне към облака подир ятото гъски, без да помаха дори на човека, останал на прага. С диви круши и резенче хляб във торбата тя ще спре на небето и ще викне към райската стража: "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената на всички мъже и на мъртвите даже." ЦЕЛУВКАТА Кубетата на черквата въздишаха червени като гърдите на жена заспала - натам помъкнах аз нозете си ранени и сянката приведена на мойто тяло. Приличал съм навярно на костилка - захвърлена - плодът ограбен, когато някаква жена изстиска дъхът от устните ми и избяга... Да вярвам ли, Исусе, от мъже разпънат! Годините ме лъснаха като бръснарски ремък- ала коричка от любов, когато му подхвърлят, подскача кученцето да я вземе. Изтичах у дома и се облякох. Но като победител - с бели дрехи. И цяла вечер из града на хапки разделях щастието с моите приятели ергени. А щастието е това, когато съдбата те целуне изведнъж на някой ъгъл и си раздвижи вкаменелия живот рогата - да го докоснеш само и да тръгне. Въртях се като пумпал тая нощ, лудувах и в празните уши на тишината виках. Да имаше една валдхорна да надуя, ще я изправя до последната извивка. Борис Христов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted November 4, 2004 Share Posted November 4, 2004 Ето още нещо от Клифърд Саймък и "Градът" но това никога не е в повече. "От пет хиляди години, аконе и повече, не е имало никак во убийство. Мисълта за убийство е била заличена от умовете на всичко живо. "И така е по-добре, каза си Дженкинс. По-добре е да загубиш един свят, отколкото да се върнеш към убийството." " "Човекът има способ срещу тях - много жесток способ. Способ да преодолява всичко, което си изпречи на пътя му." Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ НА ВЕНЕЦИЯ на дядо Какво ще й захвалваш на Венеция Венеция е зле скроена работа ти дума не обели за полята й водата казваш бол ще ги залее а зле откъм земята сиромаси аз четох междувпрочем че потъвала у нас пък суша кладенцът зяпа не я е свършил Оня като хората Тук дядо вижда в чашата мушица мухата е сравнена със Венеция че мокра омърлушена и прочие Тук се намесва баба ми с лисицата и киселото грозде Тук аз опитвам гроздето не кисели опровержително е сладко Тук малко ми е мъчно за Венеция извадена със вилица от чашата и просната да съхне сред зелените квадрати на покривката Зелените поля на моя дом Георги Господинов Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 И понеже точно сега му е сезона. ПЕЧЕНА ТИКВА Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна. Господин управителят, като подписа книжата, отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар: – Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Ще извинявате. – А, благодаря, благодаря, господин управителю! – отговори сконфузено архиварят, – аз таквоз... тикви не обичам. – Как тъй? Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква! На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Той се зачерви от срам. – Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи – отговори той, като клатеше глава и мръщеше лице. Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да ги преглътне от страх да не разберат слабостта му. – Де заповядайте де, не свенете се! – канеше го любезно управителят, – аз толкова години не съм турял тиква в устата си и се пак стомахът ми я приема! – Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! – отговори Душко и си помисли: гледай, какво диване излязох, трябваше да взема! И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече "сбогом" и излезе. Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си: – Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те – бягай, дават ли ти – взимай, ама де главо, де! И Душко неодобрително удари с пръст главата си. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара. – Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква – почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. – Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак, с една дума – свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората! И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни. От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва. Седне в канцеларията да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но се му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква... Скара ли се с някого от другарите си в канцеларията, веднага ще го нарече или печена тиква, или – какво се червиш като печена тиква, или – я се погледни, моля ти се, какъв си пияница – от главата ти се вдига пара като от печена тиква! Нощем, щом заспи, мъчителният призрак на тиквата пак иде. Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, края му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си откъсне, но щом се наведе, тиквата изчезва. Той пак върви по полето. Поле, но не поле, а някаква си канцелария, уж широка канцелария! Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и се расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина, по-голяма и почва по-бързо и по-силно да се търкаля към него. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него. Архиварят трепва и се събужда, плувнал в пот. Тоя сън почва да го мъчи всяка нощ. Една вечер писарите от управлението имаха гуляй. Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Бяха го направили лют, за да пият повечко вино. Там, разбира се, беше поканен и архиварят. Вино, речи, песни! Любовни ли не щеш, патриотически ли не щеш. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя, с условие "тук да си остане", разбира се, за красния пол в града, за величието на България, за царя, за българския народ, за бълхите в канцеларията и пр., и пр. Най-после стана и господин Душко, качи се на един стол, прокашля се и вдъхновено вдигна чашата. - Господа, почитаемо събрание, колеги, добри мои другари! Но между тия излияния в мисълта му безцеремонно се изтърколи оная ужасна печена тиква, която тъй непрестанно го преследваше, и разбърка в главата му архивата от идеи, брани в продължение на четиринадесетгодишна служба. Душко се помъчи да продължи. Той направи един силен жест с ръка и като я изправи към ниския таван, тържествено я задържа няколко минути, с очи, вдъхновено спрени върху другарите му. – На равна нога, тъй да се каже... отчасти... горе-долу... Но тиквата пак се претърколи в реката на мислите му. Душко се почувствува съвсем безсилен. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец, далеч от ораторския патос. – Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Тъй – другарски. Не струва бог знае колко! И пак да се повеселим. Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха "ура" и гостилницата на Калчо загърмя от ръкопляскания. – Прието – Прието! – Още тази вечер! – извика един глас. – При-е-е-тоооо! И вътре в пет минути те отвориха подписка, съ6раха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Душко потъна в щастливи мисли. И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе и отиде. Но... Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го срещна господин управителят. – А-а, господин Душко! – рече му той. – Та вий сте си опекли тиква!... Радвам се, радвам се! Сигурно стомахът ви вече се е оправил! Душко си глътна езика и не можа да каже нищо. Когато внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец. – Какво ти е? – запитаха го зачудени. – Прилоша ми нещо! – отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъл и остана там мрачен и ням. Вдълбочен в някакви си тъмни размишления, той даже не поглеждаше другарите си, които с охота и радост ядяха сладката тиква. – Душко, вземи, братко – канеха го те. – Не яде ми се – отговаряше той печален и убит и наставяше плачливо: – Зле ми е, много ми е зле, момчета!... Ще се мре... Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Всичко, което някога се бе надявал да даде на Ятото, сега бе останало само за него: научи се да лети и не съжаляваше за цената, която беше да платил. Джонатан Чайката бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот. Джонатан Ливингстън Чайката Ричард Бах Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 RISE We've got no time to lose Your news is old news Hate this, hate me, hate this Right approach for the wrong It's time to spread the word Let the voice be heard All of us, one of us, all of us Dominate and take the motherf#*$ing world Mass prediction, unification Breathing life into out lungs EVERY creed and EVERY kind To give us depth for strength Taught when we're young to hate one another It's time to have a new reign of power Make pride universal so no one gives in Turn our backs on those who oppose Then when confronted we ask them the question That's wrong with their mind? What's wrong with your mind? It's time to RISE We've lived with past mistakes And we've lived with our own Forgive, forget forgive Be a man, not a child There are to tears for peace Of the common sympathies Educate, reinstate, educate a thing of past The trouble in the states It's time to rise Pantera/Vulgar Display Of Power/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Фиеста И чашите бяха опразнени, и бутилката - с гърло разбито, и вратата беше заключена, а леглото - широко открито. И безбройни звезди от стъкло ни предсказваха щастие в тая като в приказка великолепна, отдавна неметена стая. И аз бях мъртвопиян и с бумтящо от радост сърце, а ти беше пияна и жива, и гола в мойте ръце. Жак Превер Превод: Валери Петров Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Любов Разбити, революционерите бягаха по покривите на къщите; преследвани от зловещото тракане на картечниците. Разбити, почернели, изпокъсани, окървавени, обезумели от паника.Един от тях бягаше с пречупено червено знаме в ръка. От високите покриви знамето плюеше своите червени храчки над целия град.Човекът със знамето долази до отворено таванско прозорче: таванска стая на слугиня; и влезе там - падна изнемощял на пода.Слугинята настръхна изненадана. Навън картечниците продължаваха да псуват разярени.Човекът със знамето лежеше почти в безсъзнание. Окървавената му десница неволно стискаше покъсаното червено знаме. Слугинята сложи чаша с вода до загорелите му устни. Изплашена, превърза ранената ръка.Човекът със знамето отвори очи - сломен от умора и паника. Жена! Странна усмивка изплака в ужасените му очи. Гео Милев Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Но щом се свечери, тъгата ми се връща все същата, все неотлъчна, и аз разбирам,че не мога нито без слънце, нито без тъга... Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Лудият Тсс... Мирно!... Тихо!... Махнете се! Аз бързам... твърде съм занят: от ярки слънчеви лъчи аз бич ще оплета да бия тоя свят и на плачът му с смях ще отговоря, и той на мене смейше се така... Ха-ха-ха-ха! Плачът, смехът на туй стои светът, а дойде смърт и всичко стихва тоз час. Аз също бях умрял... Поднесоха ми яд в същата оная чаша, с която чукаха се с мене! И що, убийци? Що? Решихте да скрийте дирите?... И дека? В земята с мойто тяло... И без срам, лъжци, плакахте ми над гроба! Насмалко що се не дигнах за носовете да докопча вас. Но се оставих... Хай, нека им се радват, рекох, в калта да имат със какво да ровят, да мислят, че аз гния в черната земя... Ха-ха-ха-ха! А де е гробът? В Африка далечна!... Но пак имал съм чест: хиена ме из ямата изрови. О, тоя звяр е моят първи благодетел; но аз безбожно го излъгах: ръката ми той искаше да лапне, а аз сърцето си подставих... Горкият, в миг отровен там умря. Ха-ха-ха-ха! Така се хората разплащат: за всякое добро със зло! А хората какво са? Казват, че уж биле творение чудесно на оня, що царува в светлото небе... А ази казвам, че са чада на злото във кромешний ад. Туй казваше и философ един. Той също като мене бе глупец, защото нямаше трохица хляб. Глупец, глупец! Не би той гладувал, да знайше да краде и да убива, да! Ха-ха-ха-ха! Чудете ми се, че се смея, а то отдавна трябваше да плача... Омразен свят, облян в сълзи!... И Господ сам под облаците плаче: ядосва се, че тоя свят създал. Но полза има ли от тез свети сълзи? Нечистата земя ще ги приеме, а грешниците ще ги тъпчат с крак, дордето станат кал и те сега!... Ха-ха-ха-ха! Ей, млад войниче, Давор-Небо, теб слънцето ти служи за медал, а облаците твойте дрипави са дрехи... Ех, славен изглед на героите в оставка. Да, после раните и тежките лишенья, нали? Награда превъзходна: на другите медал... Затуй пък лъска тя. Ха-ха-ха-ха! А разумяхте ли що значи, кога запее препилецът?... Тихо... Той пей, заклина... жените да напуснем, жените стръв опасна. На техний зов ний тичаме, като луди... Така едно море потоците събира и ги изяда, и назад не пуща... Жени, жени! Лукавички създанья, прекрасни, смъртоносни дяволици! Отрова най-ужасна в нашия живот в най-драгоценний вложена съсъд... Любов, любов! Как жадно, страстно се упивах с теб! В едничка твоя капка реки от мед изпивах, едничка твоя капка бе океан отрова. А виждали ли сте вие бурно море как бесней, лудува? Как талазите реват, как ужасна гибел носят? А виждали ли сте буря, тоя ужас, бич световен, нейната игра във мрака? Гръмове, трескавици тътняли ли са над вас? Вам познат ли е страха? Ха-ха-ха-ха! Едвам узрей плодът, и гледаш – пада... И ти, и ти, земя, узря, хай падай, сгърмоли се! Не мога да те чакам повече... До утре давам срок... Не дойде ли пък края на света, то нищо няма да пожаля: земята аз ще провъртя до огнената ґ среда, барут ще сипя и ще запаля: тогава нека фръкне на възбог!... И аз ще да бъда отмъстен така! Ха-ха-ха-ха! Шандор Петьофи Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Добре де, добре. Сега му е времето да се изясним. Въпреки следния факт: тази книга заявява ясно, че котешките имена трябва да са кратки и вие да нямате възражения да оглася те с тях махалата посреднощ, „Автентичната котка" е посветена на Едипус. По-истински от него здраве. Kaмпания в полза на Истинските котки Твърде много хора днес са свикнали със скучните котки масово производство, които може да пращят от здраве и питателни витамини, но и на малкия пръст не могат да стъпят на добрите стари едновремешни котки. Кампанията в полза на Истинските котки цели да промени това, като помага на хората да разпознават Истинските котки при среща с тях. На същата цел служи и тази книга. Кампанията в полза на Истинските котки е против котките ментета. Добре. по какво да разпозная Истинската котка? Това е просто. Природата е свършила голяма част от вашата работа предварително. Много Истински котки си личат веднага. Например всички котки, чиито муцуни сякаш наистина са били заклещени някога в менгеме и после системно бъхтени с чук, пъхнат в чорап, са Истински котки. Котките с уши като подкастрени с назъбени ножици са Истински котки. Почти всеки непородист нескопен котарак не само е Истински, но и колкото повече време ви се мотае из къщи, толкова по-Истински и по-Истински става; докато у единия от двама ви не остане и грам съмнение относно неговата Истинност. Пухкавите котки не са непременно Неистински, но ако упорито демонстрират накърнено достойнство пред камерата, докато рекламират нещо си там, в чийто рекламен текст фигурират думите „мърррр, пррррекрасно", те определено поставят своята Истинност под въпрос. Аха. Значи котките от рекламите не са Истински? Всъщност появата в реклами не прави котката Неистинска. Не е достатъчно някой да я бухне в някаква чудата пирамида от черги и да я снима как наднича нервно от дупката. Но веднъж попаднала там, държанието й означава много. Например, ако поставите Неистинска котка пред наредени купички с котешка храна, тя послушно ще избере храната, произвеждана от спонсорите на рекламата, дори и всички останали купички да не са намазани с грес. Истинската котка, от друга страна, независимо от всичко ще се втурне към най-скъпата храна, ще я разсипе по пода на студиото, ще я излапа с виновна наслада, ще пробва някои от другите храни, ще препъне оператора и накрая ще се завре зад подиума на новинаря. Където ще се издрайфа. А после, след като собствениците й купят няколко големи кутии от този жалък буламач, повече няма и да припари до него. Истинските котки никога не носят панделки (но понякога носят папийонки; виж „Анимационни котки"). Нито пък се появяват на коледни картички. Нито пък погват нещо със закачено на него звънче, каквото и да е то. Истинските котки не носят нашийници. Но пък често носят кукленски дрехи и кибичат с израз на рунтава имбецилност; същевременно мозъците им провеждат комплексно радарно сканиране на околността; после котката прави един специфичен скок, който я измъква от шапчицата, рокличката, престилчицата и кукленската количка, всичкото това наведнъж. Истинските котки не са просто хладнокръвни. Нито пък са просто невротични. Те са и двете едновременно, досущ като истинските хора. Истинските котки действително ядат плодови сладкиши. И пилешки дреболийки. И масло. И всичко друго, останало на масата, ако решат, че после може да им се размине за това. Истинските котки чуват как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета. По въпроса съществува известен спор, но някои от хардлайнерите в КПИК твърдят, че Истинските котки не ходят в приюти за котки, когато собствениците им заминат на почивка, а се хранят чрез просто споразумение, включващо купички и съседи. Освен това се поддържа идеята, че Истинските котки не ходят никъде в спретнати тръстикови кафезчета с финички малки решетчици отпред. Вижте сега. Разцеплението и дебатът, разбира се, са живата кръв на демокрацията, но аз просто бих искал да припомня на някои от най-ентусиазираните членове на Кампанията за тежките за нея последици, до които доведоха Дискусията върху нашийниците против бълхи (1985), Свадата за патентованите котешки тоалетни (1986) и събитието, безславно прочуло се като Големия скандал за купичките с написани на тях имена (1987). Както изтъкнах навремето, макар, разбира се, идеалната Истинска котка да яде от похабена чинийка, по чийто ръб все още са полепнали остатъци от предното ядене, или, още по-типично, от пода точно до чинийката, Истинска котка те прави онова, което си ти, а не онова, което ти правят. Някои от нас може да се чувстват по-щастливи, ако мъкнат котките си насам-натам в картонена кутия с изписана на нея марка закуски, но Истинските котки притежават вродено недоверие към белите престилки, надушват ветеринарите веднага и отдалече и са способни да се изстрелят и от най-здравата картонена кутия като междуконтинентални балистични ракети. Това най-често става сред оживено улично движение или в претъпкани чакални. Въпреки лошите чувства, причинени от гореспоменатия Голям скандал за купичките с изписани на тях имена, нека изясним, че Истинските котки ядат от купички с изписано на тях „ПИСАНЧО". Те биха яли от тях, ако ще да пишеше „АРСЕНИК". Те биха яли от всичко. Истинските котки ловят разни неща. Истинските котки изяждат почти всичко, което са уловили. Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества. Всъщност почти като при истинските хора. Възможно ли е да бъда едновременно породиста и Истинска котка? Разбира се, че не. Вие сте човек. Говорех за котката ми. Аха. Сложна работа. Логично е, че ако просто знаете името на прадядо си, това не бива да е пречка да се наслаждавате на пълнокръвен, богат живот, но някои от най-преданите членове на Кампанията вярват, че истинската Истинска котка би трябвало да се съмнява донякъде дори в собственото си съществуване, да не говорим за това на родителите й. Според нас този възглед е краен. Вярно, според мнозина от нас квинтесенцията на Истинската котка изглежда като оцеляла след тежка злополука с месомелачка, но ако хората хукнат да съдят доколко дадена котка е Истинска само по външния й вид и цвета на козината й, то трябва да разберат, че всъщност работят за Порода Улична Подобрена (и така, тазгодишният Върховен шампион е Черньо, от баща Проклетияткомшийскисивкотакпакседовлече и майка - викаме й просто Маца от Бедуелти). Работата е там, че при котките не е като при кучетата. Известно количество подобряване на породата е било необходимо, за да се превърнат кучетата от първоначалните яки недодялани псета в миризливите, умилкващи се и лигавещи се малоумници* с непостоянен нрав, които виждаме днес. След като са били превърнати в нещо, от което обществото по онова време наистина е смятало, че се нуждае - например самоходни земекопачки или украшения за ръкави - тяхната първична кучественост постепенно се е размила. Така че за Истинското куче е далеч по-вероятно да е мелез - само дето тази дума в днешно време най-вероятно е незаконна - докато всички котки са си, ами котки. Повече или по-малко еднакви по размер, различни по цвят, едни дебели, други слаби, но въпреки всичко - несъмнено котки. Тъй като единственото, което някога са проявявали склонност да вършат, е било да ловят разни неща и да спят, никой никога не си е правил труда да се занимава с тях, за да ги накара да вършат нещо друго. Интересно е да помислим какво ли би могло да излезе от тях, ако историята се беше развила различно, обаче (Виж „Пропуснати котки"). Всъщност котките са били развъждани единствено и само заради принципната си коткост. Всички котки са потенциално Истински. Това е начин на живот... Тогава, какво има Кампанията в полза на истинските котки против кучетата? Нищо. 0, хайде стига! Не, идеално добри, добре обучени, добре възпитани кучета, които не лаят като развалена плоча, не се изхождат насред пътеките, не душат хорските слабини, държат се като всеобщи любимци просто по предположение и, общо взето, хленчат, увъртат се и раболепничат по начин, който би засрамил и професионален просяк от четиринайсти век, съществуват. Признаваме го. Добре. Освен това съществуват и милозливи катаджии, курви със златни сърца и адвокати, които не излизат в отпуска тъкмо по средата на сложната ви покупка на къща. Те просто не се срещат под път и над път. -------------- (* След пространни разгорещени дебати Комитетът желае да изясни, че това твърдение изключва, както следва: малките бели териери с коефициент на интелигентност над 150; верните стари помияри, които може и да вонят, но ние явно си ги обичаме, и огромните рошави хриптящи санбернари, които дневно поемат повече белтъчини, отколкото някои хора виждат годишно', но разбират всяка наша душица, ама не; наистина, и са си като членове на семейството.) ((* Комитетът, не успял въпреки огромния натиск да премахне тази фраза, ха-ха, помоли тя да бъде поправена на "притежават здрав апетит за куче на тяхната възраст ". Това се отнася до начина, по който огромната муцуна се стоварва като булдозер* и избутва купа колкото мивка чак в другия край на кухнята, предполагам.)) (((* Комитетът може да си разправя каквото си иска, но Председателят (който най-сърдечно си признава, че никога не е изпитал радостта и насладите от притежаването на куче, изобщо няма намерение да ги изпита когато и да било и приема напълно, че съществуват домове, е които кучета и котки живеят в домашна хармония) ги е виждал как ядат.))) "Автентичната котка", Тери Пратчет Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Доброта Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!... И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! Петя Дубарова Link to comment Share on other sites More sharing options...
Slayer Posted November 6, 2004 Share Posted November 6, 2004 Кво ще кажете за следния момент от "Разходка с лодка": На кораба пълен с гейове -дават как двама от тях си говорят и изведнъж на единия му се лепка няква бяла течност на бузата паднала от горе и той казва на другия: -Можеше първо да ме целунеш Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 6, 2004 Share Posted November 6, 2004 Glory Box Portishead I'm so tired of playing, Playing with this bow and arrow, Gonna give my heart away, Leave it to the other girls to play, For I've been a temptress too long. Hmm just, Give me a reason to love you, Give me a reason to be, A woman, I just wanna be a woman. From this time, unchained, We’re all looking at a different picture, Through this new frame of mind, A thousand flowers could bloom, Move over, and give us some room. Yeah, Give me a reason to love you, Give me a reason to be, A woman, I just want to be a woman. So don't you stop, being a man, Just take a little look from our side when you can, Sow a little tenderness, No matter if you cry. Give me a reason to love you, Give me a reason to be, A woman, It's all I wanna be is all woman. For this is the beginning of forever and ever, It's time to move over , So I want to be. I'm so tired of playing, Playing with this bow and arrow, Gonna give my heart away, Leave it to the other girls to play. For I've been a temptress too long. Hmm just, Give me a reason to love you. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted November 6, 2004 Share Posted November 6, 2004 ~ Everything For Free ~ I don't know who you are But you seem very nice So will you talk to me Shall I tell you a story Shall I tell you a dream They think I'm crazy They don't know that I like it here It's nice in here I get everything for free Have you been here before Shall I show you around It's very pretty Have you come here to stay Well, you sure picked a day My name is Billy It's my birthday, you're invited to my party down the hall Where I go, what I'll become or who I am or what I'll be I'll never know, but I am sure that I'll get everything for free I'm not troubled or sad I'm just ready for bed It's been a long day Before they switch off the lights It truly was a delight They think I'm crazy They don't know that I like it here It's nice in here Where I go, what I'll become or who I am or what I'll be I'll never know, but I am sure that I'll get everything for free Where I go, what I'll become or who I am or what I'll be I'll never know, but I am sure that I'll get Everything for free Everything for free I don't know who you are But you seem very nice So will you talk to me Have you been here before Well, you sure picked a day They think I'm crazy k's choice K's Choice - Everything For Free Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted November 6, 2004 Share Posted November 6, 2004 Дъждостих БТР Отново сам вървя, в дъжда сълзите крия Падащите капки гласът ми заглушават Студен безкрай като тъга се движи Угасва огъня в сърцето ми Мисля си за теб сега, за бързите ти стъпки Спомням си очите ти и сълзите на раздяла Тогава също дъжд валеше Тогава всъщност всичко свърши Няма да чакам, това ли е краят Проклинам дъжда и всички мъгли Очаквам есенно слънце да дойде В което да видя твойте очи http://mp3-bg.com/dl/8957/443970/www.MP3-B...20Dujdostih.mp3 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.