GeorgiK Posted November 17, 2009 Share Posted November 17, 2009 Mano Negra - Pas Assez De Toi J'ai comme envie de tourner le gaz Comme envie d'me faire sauter les plombs Comme envie d'expliquer comme ça Ton indifférence ne me touche pas Je peux très bien me passer de toi Comme envie de sang sur les murs Comme envie d'accident d'voiture Comme envie d'expliquer comme ça Ton indifférence ne me touche pas Je peux très bien me passer de toi J'ai comme envie d'n'importe quoi Comme envie de crever ton chat Comme envie d'tout casser chez toi Comme envie d'expliquer comme ça Je peux très bien me passer de toi J'ai comme envie d'une fin torride Comme on en voit qu'au cinéma J'ai comme envie qu'ce soit terrible Et qu'ça se passe juste en bas de chez toi Je peux très bien me passer de toi J'ai comme envie de tourner le gaz Comme envie d'me faire sauter les plombs Comme envie d'expliquer comme ça Ton indifférence ne me touche pas Je peux très bien me passer de toi Comme envie de sang sur les murs Comme envie d'accident d'voiture Comme envie de n'importe quoi Comme envie de crever ton chat Je peux très bien me passer de toi Comme envie de sang sur les murs Comme envie de crever ton chat Comme envie d'accident d'voiture Je peux très bien me passer de toi Je peux très bien me passer de toi Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted November 21, 2009 Share Posted November 21, 2009 I'm a professional cynic, but my heart's not in it. from Blur - Country House Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 23, 2009 Share Posted November 23, 2009 "Everything leads me to think that, in the near future, reality will be considered exclusively as a mere state of depression and inactivity of the mind." Salvador Dali Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted December 4, 2009 Share Posted December 4, 2009 Munchausen by Proxy - Uh-huh Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 7, 2009 Share Posted December 7, 2009 0:57 Those are beautiful glasses! Would you like to GET IN THE BACK OF MY VAN? Link to comment Share on other sites More sharing options...
earache Posted December 8, 2009 Share Posted December 8, 2009 Brian and Stewie - Over Morning Potency Democracy Kicks In Breast Feeding Who Wants Chowder? I'm Hungry Bullfrog Peter's Wallet Songs Named After a Girl Visiting Ground Zero Lois - Mom Mum Mommy Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted December 10, 2009 Share Posted December 10, 2009 „Това, което искаш, никога няма да имаш. Това, което дадеш, е твое завинаги.“ Ерик-Еманюел Шмит Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted December 11, 2009 Share Posted December 11, 2009 Devin Townsend Project - Bend it like bender! Адмирации за лекотата, с която прескача междустиловите ограничения Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted December 17, 2009 Share Posted December 17, 2009 ...Американският стандартен превод нарежда на хората да надвият греха, а за грях можем да приемем и невежеството. Джеймсовият превод с думите "ти трябва" обещава, че хората на всяка цена ще победят греха. Но староеврейската дума, думата "тимшел", тоест "ти можеш", вече предлага избор. Може би това е най-важната дума на света. Тя означава, че пътят е открит и отново възлага всичко на човека. Защото "ти можеш" е равносилно на "ти не можеш"...Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Джон Стайнбек Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted December 28, 2009 Share Posted December 28, 2009 Празникът на Рандолф Джон Ленън Беше по Колеле, майчице! А пък Рандолф беше самичък. Къде ли бяха всичките му добри приятели? Бърни, Дейв, Ники, Алис, Беги, Фрида, Вичи, Найджъл, Алфред, Клайв, Стан, Френк, Том, Хари, Джордж, Харълд? Къде ли са всички те на този ден? Рандолф тъшшно бледаше своята единствена каледна честитутка — беше я изпратил баща му, който живееше другаде. «Не разбирам, не мога да разбера как е възможно да си толкова самотлест в този единствен ден от годината, когато човек със сигурност пречаква един-двама приятели?» — размишляваше Рандолф. И продължи, въпреки всичко, да си украсява стаята с громки и плячки. Изваднож се дочу весело думкане по тратата. Кой ли, кой ли може да е тоя, дето чука на братата моя? Той отвори, а там стоеше, там стоеше — кой там? — ами само негови приятели. Бърни, Дейв, Беги, Фрида, Вичи, Найджъл, Алфред, Клайв, Стан, Френк, Том, Хари, Джордж, Харълд, нали? «Е, хайде, заповядайте, влезте, стари другари, приятели и мои хора.» Рандолф ги покани вътре с огромна усмивка на лицето. Като влязоха, те започнаха да се друсат и да скачат и крещяха с всичка сила:. «Бесела Коледа, Рандолф!» — и разни други чувотии, а после всички те се сметнаха отгоре му и със силни удари по главата го присмелиха на пода, като ревяха с пълен глас: «Ние никога не сме те обичали през всичките години, в които сме те познавали. Ти никога не си бил наистина един от нас, така да знаеш, келеш с келеш!» И, нали разбирате, те го убиха, ала той поне не умря самотен, нали така? Весела Заколеда, Рандолф, верни стари другарю. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted January 20, 2010 Share Posted January 20, 2010 Докато разлиствах днес томовете с творчеството на Яворов, попаднах на това толкова любимо стихотворение... Спят вечните води, безбрежните води - бездънни, но в тях се не оглеждат небесата звездни, и бродим ний наоколо безсънни, и тръпнем пред безмлъвните им бездни. Спят вечните води, бездънните води - безбрежни, над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . . И впиваме ний поглед безнадеждни, и тръпнем пред догадките си здрачни. Предвечните води, всевечните води - кристални, бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . . Но страх ни е да пием, нас - страдални, безсънни, безнадеждни, знойно жадни. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted January 20, 2010 Share Posted January 20, 2010 http://www.youtube.com/watch?v=vw6oUNwnXgM Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted January 27, 2010 Share Posted January 27, 2010 От новия епизод на Scrubs: - I love watching ice-skaters fall down. - Doesn't count - everybody loves that. - OK, I love watching children fall down. - ... I love you! Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted February 16, 2010 Share Posted February 16, 2010 - Децата ни гледат през цялото време... те те виждат какъв си наистина. Ти мислиш как ще им четеш приказки, каква музика ще им пускаш... Как ще им се посветиш. Ама не става така. В крайна сметка нямаш време за никакво специално отношение. Те са си като част от живота ти, като всичко останало. И с тях ти си си какъвто си си. Те са свидетели на твоята истинска същност, а не Господ. Те те гледат непрекъснато, а не Господ. Те те изкушават, те те предизвикват да се ядосаш и да станеш лош... и да ги удариш. Ако се поддадеш и ги удариш? Ако съгрешиш? И ги превърнеш в лоши деца... и си продължил злото в живота... на още едно поколение. Те са ти Божието наказание и Божието опрощение. Ако си добър и забравиш себе си и своя яд, и не ги удариш... ако се отдадеш безкористно на децата си, те са твоето опрощение в тоя живот. Не Бог. Те са твоят Бог. Георги Илиев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 23, 2010 Share Posted February 23, 2010 Опиянението от битката често се превръща в страст към властта и смъртта. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted March 2, 2010 Share Posted March 2, 2010 Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе... Н. Йорданов Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted March 10, 2010 Share Posted March 10, 2010 "Хамелеонът е тунингован гущер!" Крег Фъргюсън, 09.03.2010 Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted March 17, 2010 Share Posted March 17, 2010 Ако край басейна срещнете жена, която не желае да мокри косата си, за да не си развали прическата, бягайте, колкото ви държат краката. Ако скочи с крясък, скачайте и вие. Фредерик Бегбеде Link to comment Share on other sites More sharing options...
XMD Posted March 18, 2010 Share Posted March 18, 2010 ПЪТЕКА Тъжен залез кърви над гората като прясна отворена рана. С тъжен ромон звъни на житата светозарната сребърна пяна. Умореният ден догорява, плаче вятърът - сбогом навеки! Свечерява сега, свечерява над смълчаните бели пътеки. Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека... И аз имах пътека любима, и аз някога имах пътека! Още крачка - и ето го края! - Извървяна е тя, извървяна... Какво с мене ще стане, не зная, но едва ли пак пътник ще стана! Много мили неща аз разлюбих, дори погледа кротък на мама. Имах всичко... и всичко загубих - няма щастие, щастие няма! Сам да бъдеш - така по-добре е, нищо в нашите дни не е вечно! И най-милото ще отмилее, и най-близкото става далечно. Всяка клетва е само измама, всяка нежност крий удари груби. - Нека никога нищичко няма, за да няма какво да се губи. Всеки огън гори-догорява, никой извор во век не извира. Туй, което цъфти - прецъфтява, туй, което се ражда - умира. Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка. Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка. ...Догорелия ден над гората нека само кърви като рана... Нека тъжно звъни на житата светозарната сребърна пяна Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted April 19, 2010 Share Posted April 19, 2010 feliz cumpleaños те са шарени и рошави: татуировките им се подават над кецовете и се стичат по ръцете чак до китките, а несресаните им коси живеят собствен живот. те са еко: хващат стоп за барселона, тръгват пеш за индия, предпочитат животните без гарнитура, вярват в устойчивото земеделие и се надяват да затворят нефтохима. те са утописти: свят без пари, копеле, само размяна на блага; разказват за малките си био републики като възможния изход и избавление от системата. те са безпътни: течението ги носи от плаж на плаж, от странджа към калкута и не правят разлика между горе и долу. бънджито е летене, подчинено на гравитацията - каза ми един от тях. гравитацията - засмях се аз - опровергай я, а той се сепна. те са извън времето: на път за тридесет и петия си рожден ден насред полунощна квартална градинка си дават сметка, че последните им десет години са изминали неусетно и безпаметно. времето се ускорява - констатират през смях и търсят огънче за следващия хоуммейд масур. те пазят сърцата си: вграждат ги в каузи и идеологии, затварят ги в музикални инструменти (никъде без джембето ми, копеле, иначе все едно си оставям душата), обичат приятелите си, а по фестивалите са в едноместни палатки. те са децата на генно модифицираните продукти, на неуспялата демокрация и ненужното добро образование. те са новите хипита. те са щастливи. Indra Macondo Link to comment Share on other sites More sharing options...
Barurumm Posted May 3, 2010 Share Posted May 3, 2010 Gary Moore - Empty Rooms Loneliness is your only friend. A broken heart that just won't mend is the price you pay. It's hard to take when love grows old. The days are long and the nights turn cold when it fades away. You hope that she will change her mind, but the days drift on and on. You'll never know the reason why she's gone. You see her face in every crowd. You hear her voice, but you're still proud, so you turn away. You tell yourself that you'll be strong. But your heart tells you, this time you're wrong. You hope that she will change her mind, but the days drift on and on. You'll never know the reason why she's gone. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. Empty rooms, where we learn to live without love. All alone in an empty room. Lonliness is your only friend, hooh. Oh, she's gone and you're at the end. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted May 7, 2010 Share Posted May 7, 2010 ...ЧЕ ЖАЛКИЯТ ИМ ЕЖЕДНЕВЕН МАЛЪК СВЯТ Е РЕАЛЕН? ВИЖДАШ СВЕТЕЩИТЕ ПРОЗОРЦИ И ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ ИСКА ДА СИ МИСЛИШ Е, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪЩЕСТВУВАТ МНОГО ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ, СКРИТИ ЗАД ТЯХ, НО ТОВА, КОЕТО ЗНАЕШ, Е, ЧЕ ТЕ ВСЪЩНОСТ СА ПРОСТО ЕДНИ ТЪПИ, ТЪПИ ДУШИ, ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОТРЕБИТЕЛИ НА ХРАНА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТЕХНИТЕ ИНСТИНКТИ СА ЕМОЦИИ, А НИЩОЖНИТЕ ИМ ЖИВОТЧЕТА — ПО-ВАЖНИ ОТ ПОЛЪХА НА ВЯТЪРА. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted May 10, 2010 Share Posted May 10, 2010 източен вятър Не е трудно да си представиш, че тя още го чака да се завърне пеша от Япония, пълен с мълчания, преметнал на рамото си все същото избеляло одеяло, отново наблъскано с прахта на Исфахан. Китарата му, не е трудно да си представиш, е започнала да губи лака си, косата му е останала някъде в Индия, или е паднала жертва на китайските власти, лицето му все така излъчва объркване и мир. Не й е трудно да си представи, че той ще потропа на вратата й много рано сутринта. Среднощ тирът от Истанбул го е оставил на околовръсното, защото се е прибирал във Монтана, и той е трябвало да извърви пътя си през квартали, чиито имена не знае, обут в тънките платнени кецове, подарени му от един немец в Мумбай. Че той не знае, че тя се е преместила, и когато застане пред къщата й с измръзнали пръсти на краката, звънецът няма да работи, а когато потропа от вътре ще се разнесе свиреп кучешки лай. Майка й ще слезе сънена, ще предложи кафе, но той ще иска само адреса й. Че в София ще е зима, каквато той до сега не е виждал, тъмна, сива, суха и минусдесетградусова, парковете ще са опустели, от шахтите ще се издига дим и кучета ще спят от горе им, а лицето ще реже свиреп източен вятър, същият, който го довя. Не му е трудно да си представи, че ще го лъхне миризмата на кафе, когато тя му отвори вратата на тавана си, че ще е по тениска и боса, че ще го попита „изгуби ли младежкия си гняв, и ако да, какво спечели?" а Япония няма много да я интересува. Че ще е много по-бяла, от колкото я помни, и хипарските дрехи ще са прибрани до лятото, че ще мълчат, и тя, може би ще се разплаче, но няма да посмее да го приближи, и въпросите й ще я напуснат, ще я оставят да се справя сама. Не й е трудно да си представи, че той не е станал герой, още по-малко самурай, но е бил всичко друго, и малко преди да мине моста над Босфора е проял месо, че се е научил да свири на китарата си без да къса винаги една и съща струна и може би е пожелал да има професия и дом. Не му е трудно да си представи, че тя ще му каже : „Сега съм друга, животът ми изтече една нощ, колената ми омекнаха, плаках на непознати рамене и скитах из ревящите тълпи, кожата ми се наби със прах, гласът ми се омърси, и месеци наред живях със мисълта, че крайниците ми са сглобени на грешните места. Не те обичам, не обичам никой друг, и вече не знам дали мога да обичам." Или пък нищо няма да му каже. Не й е трудно да си представи, че тогава той ще се обърне безмълвно и ще си тръгне, ще отнесе мълчанието си обратно в Марибор, или Барселона, че ще се мъчи да бъде като другите, а тя вечно ще се чуди защо за любовта може да говори само на английски или да мълчи. В редките сутрини, когато духа източния вятър, той, който вечно стои в сърцето й, стига пред прага й, представя си тя, колебае се и крачи из камерите, ръката му се вдига, но не посмява да потропа, представя си тя, той после се обръща и заминава, още на някъде. Яна Пункина Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted May 20, 2010 Share Posted May 20, 2010 Snuff - Slipknot Bury all your secrets in my skin. Come away with innocence, and leave me with my sins. The air around me still feels like a cage And love is just a camouflage for what resembles rage again... So if you love me, let me go. And run away before I know. My heart is just too dark to care. I can't destroy what isn't there. Deliver me into my Fate - If I'm alone I cannot hate I don't deserve to have you... Ooh, my smile was taken long ago, If I can change I hope I never know. I still press your letters to my lips And cherish them in parts of me that savor every kiss. I couldn't face a life without your light, But all of that was ripped apart, when you refused to fight. So save your breath, I will not care. I think I made it very clear. You couldn't hate enough to love. Is that supposed to be enough? I only wish you weren't my friend. Then I could hurt you in the end. I never claimed to be a Saint... Ooh, my own was banished long ago, It took the Death of Hope to let you go So break yourself against my stones And spit your pity in my soul. You never needed any help... You sold me out to save yourself... And I won't listen to your shame. You ran away, you're all the same. Angels lie to keep control... Ooh, my love was punished long ago, If you still care, don't ever let me know... If you still care, don't ever let me know... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Barurumm Posted May 21, 2010 Share Posted May 21, 2010 ГОРЧО Някога, покрай реката, там на края на гората като в приказка позната, той внезапно се яви. Мърляв, гурелив и жалък... Страшно малък, страшно малък... Хвърлих му грамаден залък... Никакъв ефект, уви. Кученце... На трийсет дена... Със главичка наранена. С участ предопределена... Най-случайно оцелял. Сам... Без братя и сестрички... Че удавил ги е всички оня зъл овчар... Привички! Във големия чувал. Боже, колко благодарност... Нечовешка... Колко вярност... Чиста... В днешната вулгарност... Едно малко същество. Всяка вечер... всяка вечер... Чувах, лае отдалече... Хайде, идвай... Стига вече... Стига нерви... За какво? За какво ти е да драпаш? Няма как, ще се оцапаш. Няма как да се налапаш... Ето лапата ми дръж. Баф, съдбата е капризна... Дай ухото ти да близна. Лягай си... Не ти ли писна... Бау, колко глупав мъж! Глупави сме, да… Признавам… Всяка сутрин обещавам: с битките от днес преставам… И забравям за смъртта. Как се мъчеше… Скимтеше… Ужас…Безнадеждно беше… И изцъклено мълчеше…В одеалцето… В пръстта. Колкото да се преструвам – всяка вечер още чувам тихо… сякаш че сънувам… в тъмното възторжен лай. Баф, съдбата е капризна… Дай ухото… да го близна. Баф, животът се изнизва… Няма страшно… Просто край! Недялко Йорданов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.