Grimjaur Posted September 10, 2009 Share Posted September 10, 2009 — Уплаших ли те? — подхвърли Ваймс. — Изненада ме — уточни докторът. — Но ми се струва, че Рози няма да се изненада. Да знаеш, че не върша нищо незаконно. — Значи няма от какво да се страхуваш. — Нима? Вече знам, че не си тукашен — рече му Лоун. — Искаш ли да закусиш? Има бъбречета. — Този път се изтри усмивката на Ваймс. — Агнешки — добави домакинът. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 14, 2009 Share Posted September 14, 2009 Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и забравя да закуси. То часовници не носи. Губи фотоапарата си. С интерес разглежда босите смешни пръсти на краката си. Смее се, и се смущава, и от всяка сянка трепва. Лесно се сприятелява, след това тъжи свирепо. Лази като буболечка - сок от праскова към лакътя. Топло като хляб, препечено, как да не обичаш лятото? Мария Донева Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 15, 2009 Share Posted September 15, 2009 Здравей, аз! На Николай Аврамов От себе си не си отивай, със себе си живей. Хей, Аз - за твойта съпротива към моя свят - здравей! Здравей, усмивка на лицето, за твоята тъга. Ще крачим двама общо взето със тебе все така. Тя си отива по-щастлива - това го проумей. От себе си не си отивай, със себе си живей. Сложи картини на стената, две чаши извади, налей коняк, изпий едната и пода измети. Легни си вечерта със свойта внезапна самота и чакай себе си да дойдеш от бялата врата, за да прошепнеш мълчаливо на себе си: Здравей! От себе си не си отивай, със себе си живей. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 16, 2009 Share Posted September 16, 2009 http://www.youtube.com/watch?v=-W75evx2l1c Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 21, 2009 Share Posted September 21, 2009 Това е война. А войната винаги е престъпна. Винаги, във всички времена, в нея има място не само за героизъм и саможертва, но и за предателство, подлост, удари в гърба. Иначе просто не може да се воюва. Иначе си загубил предварително Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 22, 2009 Share Posted September 22, 2009 - Виновна е Луната... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 24, 2009 Share Posted September 24, 2009 All your stupid ideals You've got your head in the clouds You should see how it feels With your feet on the ground цък Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 30, 2009 Share Posted September 30, 2009 If I am dead, how can I feel such love? If I am dead, why am I dreaming? If I am dead, where do I go from here? If I am dead, why does this pain feel so good? от Faith No More - The Morning After Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted October 3, 2009 Share Posted October 3, 2009 Фредерик Бегбеде: И след всичко това ти продължаваш да вярваш в човека? Жан-Мишел ди Фалко: Да, а мисля, че ти също вярваш. Фредерик Бегбеде: Израстнах в един твърде материалистичен свят, без идеал. Използвах цинизма за самозащита и за нещастие действителността около мен по-скоро оправдава подобна позиция. Имам усещането, че песимизмът е въпрос на оцеляване. Ежедневно все нови доводи ни подтикват към него и той се оказва едничкият начин да не бъдеш разочарован от битието. Да бъдеш оптимист, да се доверяваш на един всеподобен морал, да бъдеш толерантен и отговорен, това всеки го иска. В същото време много от тези ценности са потъпкани и, бих добавил, без по какъвто и да е начин възмездени. Живеем в едно общество, което става все по-егоистично, индивидуалистично, хедонистично. Виждаме редом онези, които строят катедрали или джамии, които вярват, които практикуват и които се молят. Мисля си, че след всичко, което хората са направили за него, Бог би могъл да си направи труда да съществува! С това давам израз на съжалението си, че Бог отсъства. Да, сам виждаш, съжалявам, че Бог отсъства, макар да виждам достатъчно отрицателни последици от него, насилие, войни, фанатизъм... Наистина изглежда съм израстнал в едно страховите общество. Самолетите, които се сблъскаха и разрушиха Световния търговски център, тези самолети-убийци бяха управлявани от хора, които вярват, също като теб, в съвършения Бог, в едничкия Бог и които потвърдиха с кръв пред света тая своя вяра. В Мадрид също! Пред тези картини, които продължават да ме обсебват, пред злоупотребата с Бога от страна на луди в Неговото име, както и пред американците, които вземат всички решения от Негово име, твърдейки, че са Неговият избран народ и които, докато изтезават пленници, крещят и пеят 'God bless America', си казвам, че по-добре би било Бог да не съществува, за да не се превръща в най-страшното алиби. По повод вчерашния разговор с LifeFeel и host... Link to comment Share on other sites More sharing options...
w00x Posted October 6, 2009 Share Posted October 6, 2009 Weeds Andy: Oh my god, I shot you in the knee. I didn't know I can shoot someone in the knee, that's so random and yet brutal. Трепач. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted October 7, 2009 Share Posted October 7, 2009 We are our own devil and we make this world our hell. from Company of Thieves - Oscar Wilde...and Oscar Wilde... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 8, 2009 Share Posted October 8, 2009 Разчитам на пишка и сила юнашка Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted October 9, 2009 Share Posted October 9, 2009 "I've seen the horror. Horrors that you've seen. But you have no right to call me a murderer. You have no right to call me a murderer. You have a right to kill me. You have a right to do that, but you have no right to judge me. It's impossible for words to describe what is necessary to those who do not know what horror means. Horror. Horror has a face, and you must make a friend of horror. Horror and mortal terror are your friends. If they are not, then they are enemies to be feared. They are truly enemies. I remember when I was with Special Forces - it seems a thousand centuries ago - we went into a camp to inoculate it. The children. We left the camp after we had inoculated the children for polio, and this old man came running after us, and he was crying. He couldn't see. We went there, and they had come and hacked off every inoculated arm. There they were in a pile - a pile of little arms. And I remember...I...I...I cried, I wept like some grandmother. I wanted to tear my teeth out, I didn't know what I wanted to do. And I want to remember it, I never want to forget. And then I realized - like I was shot... like I was shot with a diamond...a diamond bullet right through my forehead. And I thought, "My God, the genius of that, the genius, the will to do that." Perfect, genuine, complete, crystalline, pure. And then I realized they could stand that - these were not monsters, these were men, trained cadres, these men who fought with their hearts, who have families, who have children, who are filled with love - that they had this strength, the strength to do that. If I had ten divisions of those men, then our troubles here would be over very quickly. You have to have men who are moral and at the same time were able to utilize their primordial instincts to kill without feeling, without passion, without judgment--without judgment. Because it's judgment that defeats us." ~ Colonel Kurtz played by Marlon Brando "Apocalypse Now" (film by Francis Ford Coppola) Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted October 11, 2009 Share Posted October 11, 2009 So just try and relax, yeah cool it Fall apart in my backyard 'Cause let me tell you something little britches If you act like that bee acts, uh uh You're working too hard And don't spend your time lookin' around For something you want that can't be found When you find out you can live without it And go along not thinkin' about it I'll tell you something true The bare necessities of life will come to you Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted October 19, 2009 Share Posted October 19, 2009 Руфинка болна легнала - Ей това ще изпея някой ден на сватбата си, ако реша да се омъжвам Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted October 20, 2009 Share Posted October 20, 2009 Рофинка болна легнала - Ей това ще изпея някой ден на сватбата си, ако реша да се омъжвам Преди време по bTV имаше някакъв репортаж от селото, от което е Руфинка (умалително от Руфие)... Та имаше останали там 4-5 бабички, самотия голяма... Едната накрая каза: "И всичко ще се развали, само дивите прасета ще идват да търсят картофи, ама няма да има"... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 20, 2009 Share Posted October 20, 2009 История за мечката Сара, циганина Руси, локомотив и млечния път Историята, която ще ви разкажа на мен ми я разказа един приятел, на него пък му я разказал друг, така че началото и се губи някъде около старозагорските цигански села. Най-вероятно тези, които се виждат от прозорците на влака Варна-Пловдив. Те са удивителна гледка, струпани по възвишенията по жп линията те изглеждат като едно малко циганско Велико Търново, разхвърляни по хълмовете малки, строени между две ракии къщички, изгубили чувство за равновесие и геометрия. Един кубистичен пейзаж от дъски, тухли и ламарина. И на всяка една от тях грее като едно огромно бяло слънце на пустинята по една сателитна чиния. Так де - може да няма тоалетната чиния, но сателитни имат. Все пак тя си е връзка със света, докато тоалетната само един канал хваща и той е мръсният. От там са тръгнали и героите на нашата история - черният като жалейка циганин Руси и неговият верен Санчо Панса - мечката Сара. Не знам защо така я е кръстил - дали е героиня от някой сериал или е просто защото е голяма артистка. Но да спрем с тоя предълъг увод и да се зовем заедно с тях в Стара Загора на гарата - място любимо за просяци, ваксаджии и внезапно пътуващи шумни семейства цигани, които мистично, като колективни летящи холандци се появяват и изчезват в най-различни координати по безбрежната национална жп мрежа. Руси отишъл при вратата с надпис „Ръководител движение“ , следван от своята по-добра половинка Сара. В ръката си стискал дръжка на седемлитрова плетена дамаджана пълна с ракия. Почукал и влязъл. Разговорът сигурно е бил приблизително следният:- Господин Началник, ей това е Сара, а ей това са седем литра ракия. Разрешете господин Началник да и купя билет до Чирпан, 60 километра са това, пък ще и се подбият краката. На панаир отиваме. Вероятно отговорът е бил отрицателен, защото Руси се озовал пред вратата с мечката и дамаджаната. Отчаян, но не и победен, тук пред тази врата на него му хрумнала мисълта, която по-късно става и причина за тази невероятна история - „Царят не дава, пъдарят дава“. Тя не е точно така, но Руси имал само трети клас и не ги знаел много тези работи. И тук вече започва истинската история. Като че ли сега ги виждам пред мене - циганин и мечка боязливо пресичат студените, блестящи релси и стигат до спрелия, червен локомотив. Руси и мечката са отдолу, а отгоре са машиниста и неговия млад помощник. Руси кърши ръце и обяснява нещо като сочи гарата, после сочи Чирпан, после показва мечката, и накрая показва дамаджаната. Явно са се разбрали, защото машиниста поема дамаджаната, а след това двамата с помощника започват да дърпат Сара за главата, а отдолу Руси и повдига задницата. После всички изчезват в кабината на локомотива. Посрещачите се изтеглят и влакът тръгва. Всички вагони започват бавно да се клатушкат към Чирпан. Свирката на влака свири радостно като артилерийска тръба за обяд, а вътре в кабината вече е започнала другарска среща и юнашко надпиване - седем литра са това. От една страна мечката Сара и черният като жалейка Руси, който така се загрял, че започнал леко да прилича на опушен домат, а от друга - машинистът и неговият млад помощник. Топло и спарено е в кабината. Дамаджаната е единствената дама в компанията, без да броим Сара. Тя не понасяла горещината и алкохола и вяло отпуснала глава на рамото на младият помощник, вперила поглед в голата снимка на Бриджит Бардо, още не знаейки, че това е мечешкият Исус. Летял железният кон и колкото олеквала дамаджаната, толкова по висока ставала скоростта на влака. Всички развеселени надигат дамаджаната. Разказва Руси за Сара, а машиниста му разказва за известни жп катастрофи и закъснения. И топло става, и ракиено, и радушно някак си. А Сара станала и се облакътила на отворения прозорец на локомотива - хем да и е хладно, хем да гледа прелитащите като птици пейзажи и да си спомня някакви свои мечешки работи. Развеселеният млад помощник с много зор нахлупил фуражката си на голямата и тъжна глава и я забравили. Дамаджаната олеквала. Всеки казвал: „Може ли един танц, мадам!“ и я надигал. Забравили изобщо, че са в локомотива и си разказвали някакви извечни исто рии за мечки, влакове и цигани.А Сара, изкарала цялото си рамо и лапата, се подпряла на прозореца и тъжно се чудела, че може да бяга толкова бързо покрай пейзажите. Влакът, разбира се, не спирал никъде и се превърнал в експрес, нещо за което старият машинист отдавна си мечтаел. той усетил, че има нещо нередно, но го отминал с думите: „Майната му - веднъж и аз да съм експрес“. Всичко това ставало вътре в топлата кабина на новия експрес. А отвън било още по-любопитно - изумени, пътниците се щурали по пероните и всички крещели едно и също: „Мечка кара влак!“. Затрептели телеграфите: „Мечка кара влак. Опасност катастрофа. Не спира никъде. Чакайте Пловдив“. Някой казал: „Да не снимат нещо за телевизията?“, но това изречение потънало в безкрайните викове: „Мечка кара влак!“. Покрай гарите, на които влакът не спирал Сара виждала махащите хора, леко се усмихвала и тя махала с лапа за поздрав. Докато нашата весела компания се вози в пълно блаженство и забрава БДЖ-то било вдигнато по тревога, а влакът си пътувал с пълна пара, защото електронното табло го управлявало. Толкова светлинки има по него, че ако се замисли човек то прилича на голям град привечер, видян от илюминатора на приземяващ се самолет. Отвън паниката е пълна. В Пловдив получили тревожното съобщение „Мечка кара влак!“ и още по абсурдното „Бързият е експрес!“ и решили да съберат всички известни ловци. Водил ги някой си Александър Чичиков от Пещера - ловец без празен изстрел. В горния си джоб на якето той винаги носел албум със снимки на убити от него животни. Застават ловците на пустия шести челен коловоз и чакат мечешкия експрес. Чичиков избърсал окуляра на оптичния мерник и погледнал през него. Всякакви скитащи боклуци по перона видял той, но проницателният му поглед бил привлечен от едно пожълтяло сканди. Той го издавал преди 10 години и с това изхранвал семейството си, апосле всички взели да ги правят и той зарязал това занимание. Сега, чакайки мечката, която трябвало да убие с един изстрел, той се разконцентрирал. Подхванато от лекия есенен ветрец скандито се разтреперало, погледнало го с малките си квадратни очички, сякаш му казвало: „Защо ме изостаи!“. Тука става нещо, помислил си Чичиков. В този момент се чула артилерийската тръба на мечешкия експрес. Сара махала радостно от прозореца, а Чичиков внимателно я погледнал през окуляра на пушката и тъкмо кръстчето на мерника съвпаднало с фуражката, силен порив на вятъра издигнал тъжното сканди и го залепил на лицето на Чичиков и влакът го отминал като малка гара. Мечешкият експрес продължил своя бяг и навсякъде му освобождавали коловози. Така стигнал до Сърбия и когато подминал Белград го насочили към един железопътен мост, който вече го имало само на картата - той бил разрушен от демократичните американски бомбардировки. В кабината веселбата продължавала, а Сара тъжно гледала звездите над Сърбия. И точно тук се случило нещо невероятно - влакът не паднал в пропастта, а продължил нагоре към небето - все по-нагоре и по-нагоре, той постепенно изчезнал някъде в необозримия небосвод към млечния път. И сега, ако минете през циганското Велико Търново може да видите привечер как дебели циганки в ластични рокли, сочат небето и разказват на внучетата си, че това там горе е мечката Сара, а двете малки звездички отстрани са очите на Руси. Самият Руси не се виждал, защото както знаем вече, бил черен като жалейка. Людмил Станев Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 4, 2009 Share Posted November 4, 2009 на легло ли болен легнах бяла стая без звезди по земята портокали нямам братя ни сестри страхове с игли забождам и солта със жица ям тялото ми е без кожа теб те няма аз съм ням тънки змии с пръст набождам и се давя в кладенци дяволите са набожни и въртят на пръст души ослепях от много думи оглушах от тъмнина мойто тяло ми е тясно ще се сгъна в точица инжектирай инжектирай инжектирай инжектирай ме с любов инжектирай ми любов Много магнетична песен... И гласът на Андрония... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 12, 2009 Share Posted November 12, 2009 - Що че работим днеска? - запита ме той със странна тържественост. Погледнах го учуден, защото работата бе разпределена още в началото на седмицата и той трябваше да знае какво му е възложено. - Ще работиш това, което си работил вчера! - казах му аз малко сопнато. - Ааааа, не! - възрази той меко, но категорично. - Требе да ми намериш нещ друго. - Защо? - Па ти не знаеш ли... от вчера я станах партиец! - той се усмихна като човек, който вече е открил къде зимуват раците. - Та какво от това! - недоумявах аз. Д. се надвеси над бюрото ми и с наставнически глас ми казза: - Я не съм станал партиец, за да работим. Че ми намериш служба. И я сакам като Киро да въртим синдирчето и да се разхождам из районо. Щом си у партията, значи си на власт. Щом си на власт, значи нема да се мъчиш! Другите да се мъчат! Георги Марков Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted November 12, 2009 Share Posted November 12, 2009 Тишината е твоето име на ум всеки облак носи твоя парфюм всички влакове водят в твоя тунел през трупа си все към теб съм поел. Търся, влача се, денонощен и блед всяко вдишване е квадратче към теб и на всякъде тъкмо тук си била и зад ъгъла си се скрила едва. Как да те спра нямам ръце, нямам лице, някой го взе... но ще простя целия ад целия свят някой го взе... Ти си хаоса в мен дупка от куршум ти, плод развален бял космичен шум ти, град затъмнен полъх от парфюм и смях в тъжен ден плод на болен ум. Черни истини в мойто тяло пълзят всички изстрели се извиват назад любовта ми е узряла трева заразена плът-тумор в мойта глава. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 13, 2009 Share Posted November 13, 2009 Някой ден ще открия, че съм стигнала дъното. Че нещастието е нещастие, а не романтична прищявка на творчеството ми. Че скръбта си е скръб, а не начин да изглеждаме благородни. Че болките наистина болят, ако опрат до кокал и че тъгата никак не е синя като по стиховете... Някой ден ще открия, че дишането е просто дишане, сънят е просто сън и че съм наистина самотна, когато те няма. И тогава просто ще падна в себе си, ще ослепея, ще оглушея и когато изгрее слънцето, любовта ще е просто любов. Бояна Петкова Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted November 14, 2009 Share Posted November 14, 2009 Замина мойто момиче, замина далече от мен. Но ми каза че ме обича, и че може би някой ден! Като вятър към твоите устни ще достигна при теб сега, и над розата кръв ще пусна, а в косите ти дъжда. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 14, 2009 Share Posted November 14, 2009 Летните обувки на дъжда още се търкалят на тавана. Те тежат от прах и светлина, но на мене може да ми станат. Ще обходя нечия душа, ще изтичам по въжето с дрехи. И един човек ще натъжа, а на друг ще донеса утеха. И ако дъждът ми стане гост, ще се вмъква тайно през комина. Ако му харесва да е бос - ще ми кимне и ще ме отмине. Мария Донева Link to comment Share on other sites More sharing options...
elle89 Posted November 14, 2009 Share Posted November 14, 2009 Обичам те! Дори не знам и кой си... Не знам ни името ти, ни мечтите ти... може би и ти като мен сега стоиш и гледаш звездите... Дори и това не знам... Далече ли си? Или може би си някъде наблизо? Не знам... Едно обаче знам със сигурност: Теб те има! Там някъде...може би в безкрая от чувства и вълнения? Може би в дебрите на живота и смъртта?... Има те! И това е достатъчно за мен... Достатъчно за да тръпна в щастливо очакване... Само за едно тревожа се: Ще ме намериш ли навреме? Не мога да те чакам дълго... Копнежът по романтиката ме убива... Но умирайки бавно и мъчително, аз те чакам!... И ще те чакам, но побързай, защото с всеки изминал ден част от мен умира! Сега единствено от теб зависи дали навреме ще ме срещнеш, или ще ме намериш тогава,когато душата ми, зарита от лъжи и лицемерие, няма да има вече какво да ти даде!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted November 17, 2009 Share Posted November 17, 2009 към анимацията Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.