Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

В основата на Бушидо лежи следването на Правилния път на Небето и Земята в продължение на целия живот, който ни е даден. Бушидо изисква от своите последователи самопожертвователно проявление на духа, безспорно уважение към висшестоящите и безусловна любов към низшестоящите.

Link to comment
Share on other sites

Я вернусь

 

Я мечтаю вернуться с войны,

На которой родился и рос,

На руинах нищей страны

Под дождями из слез.

Но не предан земле тиран,

Объявивший войну стране,

И не видно конца и края

Этой войне.

 

Я пророчить не берусь,

Но точно знаю, что вернусь,

Пусть даже через сто веков

В страну не дураков, а гениев.

И, поверженный в бою,

Я воскресну и спою

На первом дне рождения страны,

Вернувшейся с войны.

 

А когда затихают бои,

На привале, а не в строю,

Я о мире и о любви

Сочиняю и пою.

Облегченно вздыхают враги,

А друзья говорят: ты устал...

Ошибаются те и другие:

Это - привал.

 

Я завтра снова в бой сорвусь,

Но точно знаю, что вернусь,

Пусть даже через сто веков

В страну не дураков, а гениев.

И, поверженный в бою,

Я воскресну и спою

На первом дне рождения страны,

Вернувшейся с войны.

 

С войны - вернусь.

Вернусь.

Link to comment
Share on other sites

По случай скорошните "спорове", Щурците са го казали много хубаво:

 

link.gif

Link to comment
Share on other sites

Honestly, it smells so bad - it smells like a moose had sex with a bucket of Chinese food in here. And you kinda look like Jesus and Patrick Dempsey had a child and that child grew older and got really sick.

 

Royal Pains, Pilot

 

Обожавам такъв хумор :)

Link to comment
Share on other sites

Това определено ме разсмя, много добре е написано и метафорите са подобаващи :) А за Patrick Dempsey нищо лошо да не чувам :)

Link to comment
Share on other sites

Устрем

 

Изпята от Маргарита Хранова

 

Не ме покривай с покрив у дома си,

не ме зазиждай с четири стени,

защото има мъдрост стара,

че песента във клетка не звъни

Дори да бъде клетка позлатена

свободна само над света лети.

 

Не ме кори за нощите ми будни,

че тясно ми е в мекото легло,

че сън, когато в клепките ти легне,

аз литвам с мое мъничко крило

и хората далечни са ми други,

и спирам радостна пред всеки праг,

и пращам много, много нежни думи

след всеки заминаващ влак.

 

Земята топла с две ръце обгръщам

очи потапям в ярките звезди

и цялата се устремявам

към неизбродните висоти

Не ме съди за мойто безпокойство

за жаждата веч да се стремя

В кръвта си нося непокорство,

преляно в мен от моята земя.

Link to comment
Share on other sites

За чакъла на земята

 

…и старшината вика: вий сте чакъла на земята.

И ако чакълът се свърши, откъде ще минава

експресът София-Бургас? - вика старшината.

После плесне един-двама по вратовете и пак:

не бойте се, вика, чакълът никога нема да се

свърши…

И, верно, не свършваше.

(Спомен на Мето от Строителни войски, във

влака, малко преди Чирпан)

За чакъла между релсите ти казвам

за омазаните камъни под влака

за осаждените камъни

за оставащите все отдолу

за пропуснатите им пейзажи

за потъпканите ръбове

за това което нивга

никой няма да възслави

за излизащото вън от кадъра

за баластрата за всичко

препикано от стадата

за чакъла

за чакъла

за чакъла

между релсите

дядо тъй и не видя морето

за чакъла

за чакъла

три пакета арда за баща ми

за чакъла

за чакъла

майка ми вари зад блока

лятото на лютеница

за чакъла

за чакъла

босите пети на леля ми

всяка вечер бягат от дома си

и по релсите възкачва стълбата небесна

за чакъла

за чакъла

за чакъла

между релсите

 

 

 

-----------------------

 

Георги ГОСПОДИНОВ

Link to comment
Share on other sites

Из браното

 

Тук някой вече е минавал

потъпканата детелина

сълзящите стебла на крина

въртящите се в кръг

червени мравки потвърждават

тук някой вече е минавал

Тук някой вече е вършал

поразпиляната коса

цъфтящото петно на шията

отсъствието на червило

и двете сламки в спалнята

крещят - Удавнико

тук някой вече е вършал

 

Тук някой вече е тършувал

 

Тук някой вече е целувал

 

Тук някой вече е римувал

 

Г.Господинов

Link to comment
Share on other sites

* * *

 

 

 

На какво се учудвам, не зная -

нищо повече от смъртта.

Ще ухая с липите в безкрая,

ще се качвам, ще слизам с дъжда.

 

Ще се качвам, ще слизам с дъжда,

ще обличам и храня дървото.

Нищо повече от смъртта.

Нищо повече от живота.

 

 

 

----------

Добромир ТОНЕВ

Link to comment
Share on other sites

Воин правды.

 

Дремучею славой

Застыли века, изумленные жаждой кровавой.

Горит небосклон! В нем меркнут тонкие нити времен.

Забытая гордость потомков

Не знает ответ.

И мечется в огненном страхе

Кровавая сущность прожитых лет!

 

Открой глаза!

Взгляни назад в века Сварожьи!

Открой врата

Вдохни в плоть Яви дух Стрибожий!

Их мрачный взгляд коснулся

Добродетелей свободы.

Что вышли из глубин,

Узревши силу рода.

 

Дом мой дрожью объятый

Глас прави вновь воздает.

Свет мой прошлым изъятый,

Рунами крады песнь воспоет:

Во славу!!!

 

Вновь гонимый сим врагом,

Покидая отчий дом.

По Сварожьему пути,

Он вернется род спасти.

 

Меч стальной вспомнит былое,

В омуте бытия

Землю-Мать кровью омоет

Духом веков маня.

 

Крест положил на грань правой веры

Светлый Владимир-князь.

Братьев своих кровь проливая,

Люду в глаза смеясь.

 

Вернись во славу

Родной земли!

Людскую ложь

Навеки подави!

Потомкам правды

Внедри ответ.

Былую славу

Забытых лет.

 

Аркона

Link to comment
Share on other sites

Tricky:

Listen, you can't fear tomorrow or yesterday, you're not promised tomorrow. It's right now you're alive and you're breathing. Tomorrow you might not wake up, but now you are alive. This is it. It doesn't get no better, and it doesn't get no worse. You haven't been living have you? Oh, planning is good. You got a plan. Obviously it's a part of life, but then again, what can you plan for? And I agree with you planning is good. It's good to have a plan don't get me wrong. But at the end of the day, if you look at it, what are you planning for? You don't know if you're gonna make it through tomorrow. I could go out of here tomorrow and die in a plane crash, or a car crash, or whatever. You know you plan and you hope for the best, but what are we really planning for? Tomorrow doesn't owe you anything. So tomorrow doesn't have to be there for you. Tomorrow isn't a friend you've been there for all through these years, and they say I'm gonna be there for you tomorrow. Time doesn't owe you anything. Space, God, whatever you call it, doesn't owe you anything. You might now wake up tomorrow. Or even if you do wake up tomorrow you might die in the process of waking up, or you might die later. That's life. No one's promised anything, you have to live a hundred percent now. Mistakes an

all. What are you're mistakes, you're good, you're bad, you're nice, you have to live...

 

-But where do you find hope from?

 

Tricky:

Hope is living. From living. I get hope from knowing I'm alive. I woke up this morning. I'm traveling to so-and-so. Hope breathing, it's being alive, that's what hope is. You see, this is the thing, we got confused with... about hope is tomorrow... about heaven is when you die... No, hope is now. I hope for something today, and if tomorrow I wake up I might get it. And then again I might not get it. Hope is right here right now.

Link to comment
Share on other sites

В Пловдив, в града вековен,

там далеч, там далеч

Една нощ спря да бий сърцето ми

и нищо друго

Един зелен безспирен поглед,

там далеч, там далеч

Две влажни устни недостъпни

и нищо друго

 

Небето българско сияеше,

там далеч, там далеч

С трептящите звезди препълнено

и нищо друго

По улицата бавни стъпки,

там далеч, там далеч

За винаги последни стъпки

и нищо друго, нищо друго

 

...там далеч

...и нищо друго.

Link to comment
Share on other sites

Той не можеше да прави две неща едновременно.

Ако я докоснеше, не можеше да говори с нея, ако я обичаше, не можеше да си тръгне, ако приказваше, не можеше да чува, ако се биеше, не можеше да победи.

 

Арундати Рой

Link to comment
Share on other sites

"... пещерите са последните бели петна на планетата Земя. Те са последната опора на романтиците, търсещи места, където никога не е стъпвал човешки крак. Защото пещернячеството е дейност, при която още са възможни открития, и която може да съществува и без професионалисти. Защото пещернячеството е своего рода спорт, при който не е необходимо да се бориш с противник, а със самия себе си и с нейно величество природата. И защото ще можем да бъдем подземни Колумбовци..."

 

Алексей Жалов

Link to comment
Share on other sites

Солдат

 

Слова: В. Козырев

Музыка: В. Козырев

Исп.: Крестовый Туз

 

Афган, Чечня и Дагестан, а раньше - Карабах...

Умел везде он воевать - в долинах и в горах.

Его все знали - весельчак со шрамом на щеке,

До дырок стёртый автомат прирос к его руке!

 

Припев:

Он умел никогда не скучать

Он хотел даже смерть приручать

А когда отправлялся он в бой

Ангел пел над его головой:

 

"солдат, солдат, возвращайся домой

Солдат, солдат, возвращайся живой

Не надо денег, не надо наград,

Ты просто домой возвращайся солдат!

Солдат... Солдат..."

 

Здоров как танк - я не шучу, сто двадцать выжимал!

Он если хлопал по плечу - чуть кости не ломал...

Да только пуле всё равно: здоровый иль хиляк,

За ним она летит давно, да не найдёт никак...

 

Припев.

 

Я помню тот палящий зной, команду: "борт - на взлёт!"

Как помахал он всем рукой и двинул в самолёт,

Как оглянулся, поглядел секунду лишь одну,

Сказал: "пока!" и улетел в какую-то войну...

 

Сегодня проводы опять и горькую все пьют...

Сегодня тосты говорят, что, может, не убьют...

А где-то дым, а где-то кровь, а где-то снова бой...

Давайте выпьем, пацаны, чтоб он пришёл живой...

 

Припев.

 

http://www.youtube.com/watch?v=j6c4u44gcYQ

Link to comment
Share on other sites

Защото все пак главното не е в свободата. Свободата — това е оправдание на подлеците и глупаците. Говорейки „свобода“, те мислят не за чуждата свобода, а за собственото си робство.

Link to comment
Share on other sites

DIO - Don't talk to strangers

 

 

Don't talk to strangers 'cause they're only there to do you harm

Don't write in starlight 'cause the words may come out real

Don't hide in doorways you may find the key that opens up your soul

Don't go to heaven 'cause it's really only hell

Don't smell the flowers they're an evil drug to make you loose your mind

Don't dream of women 'cause they'll only bring you down

Hey you you know me you've touched I'm real

I'm forever the one that lets you look and see and feel me I'm danger I'm the stranger

And I I'm darkness I'm anger I'm pain

I I'm master the evil song you sing inside your brain drive you insane

Don't talk don't let them inside your mind yeah run away run away go

No no don't let them in your mind or catch your soul

Don't dance in darkness you may stumble there and you're sure to fall

Don't write in starlight 'cause the words may come out real

Don't talk to strangers 'cause they're only there to make you sad

Don't dream of women 'cause they'll only bring you down yeah

Run run run run away

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...