Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

МЪЖКА ПЕСЕН

Михаил Белчев

 

С благодарност на Г. Денков и В. Маринов

 

Нещо отдавна е искало

в мен да играе до изгрев.

Цвете в косите закичило,

много на теб заприлича.

 

Как да те взема от многото,

дето ги имам по памет?

Брат ми отдавна си каза:

"Никому Яна не давам!"

 

Сигурно трябва със сабя,

с думи, за пръв посети,

теб да те взема насила

с много любов и от брат ти.

 

Нещо в гърдите ми дращи,

ала не е за просия.

Как на колене да падна

и до смъртта да те имам!

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

Miles: I'm worried about Delilah. She just sort of disappeared last night.

Anna: Disappeared? How?

Miles: Well, she wasn't where she'd said she'd be.

Anna: I think the term is "stood up". You were stood up.

Miles: She's just confused, that's all.

Anna: She's confused, right.

Miles: I feel...

Anna: Like shit?

Miles: Forget it!

 

This Life - Season 1, Episode 3: Living Dangerously

Link to comment
Share on other sites

РАЗГОВОР С ВЯТЪРА

 

Време е вече дъх да си взема

и да отворя прозорец.

Стигат ми всички човешки драми -

моята днес ще говори.

 

Никой дори не се е запитвал

имам ли време да дишам.

Моята обич със шепи раздавам,

чуждата мъка събирам.

 

Горя до лудост всякаква болка,

викам от гняв и не жаля.

Ще ми се всички да бъдат щастливи!

Себе си слагам на края.

 

Дворът е пуст под моя прозорец,

с вятъра аз разговарям.

В мрака притичват сенки на хора.

Кой ще ме чуе, не зная.

 

Гоня до лудост всякаква болка,

викам то гняв не се жаля.

Ще ми са всички да са щастливи!

Себе си слагам на края.

Link to comment
Share on other sites

'Бедуинът не би могъл да търси Господ. Той е уверен, че сам е част от него. Бог присъства във всяка негова дума, а ние наистина сме ощетили речта си, когато сме Го свели до къса и грозновата едносрична дума... '

 

Лоурънс Арабски

Link to comment
Share on other sites

Майор выслушал меня спросил не вру ли я, потом обозвав меня евреем побежал в душ, предусмотрительно раскочегаренный дежурным разведчиком. Стараешься стараешься и в результате тебя обзывают евреем, вот она благодарность от вышестоящего штаба. Ну ладно пора ехать.

 

Андрей Загорцев - Горец-02

Link to comment
Share on other sites

wall-e-and-eva.jpg
Link to comment
Share on other sites

Майка ми не искаше да знае

 

Майка ми не искаше да знае ,

че ще ставам ази алпинист

и още като пионерче

ме готвеше за инженерче ,

адвокатче или пък артист .( 2 )

Френски , математика , пиано ,

вилицата в лявата ръка ,

от френския “бонжур” научих ,

с музиката не сполучих ,

етикецията ме презря .( 2 ).

Имам и сестра , тя беше курва .

Вече е омъжена жена ,

има леко поведение ,

мъж с високо положение ,

в къщи го наричат “будала” .( 2 )

А от мене нищо не излезе,

само един калпав алпинист .

Биричката и скалите

ми опропастиха дните ,

хубавото здраве си разбих .( 2 )

 

От пещерняшкия фолклор.

Link to comment
Share on other sites

 

Cats do not accept blame, they don't embarrass at all. Cat does something dumb - you'll never know if you're looking at them. Dog knocks over a lamp - you can tell it did it just by looking at the dog. Not the cat. Cat doesn't accept any blame, cat moves along to the next activity. "What's that? Not me. Fuck that, I'm a cat... Something break? Ask the dog." Cat doesn't get embarrassed. Have you ever seen a cat run across a room and crash into a glass door? "PHAAAHHH, I meant that, I meant that... That's exactly how I wanted that to look..." (pause) "Fucking meow! FUCKING MEOWWW! Fucking meowww!" - That's what they say when they get behind the couch. Cat's too proud to let you see him suffer. But you look behind the couch and you'll find your cat recuperating from a domestic accident. They've got little slings and walkers, you know... "Tried to make the window from the lamp..."

Link to comment
Share on other sites

Змеят доплува до стъклената стена и отвори муцунката си, пълна с мънички, мънички бели зъби.

'Сърдит е - помисли си Муминтрол. - Сърдит е, въпреки че е толкова страшно малък. Какво да направя, за да накарам да ме заобича?... И какво ли яде? Какво яде един змей...?'

Разтревожен и възбуден, той взе буркана и тръгна към къщата много предпазливо, за да не се удари змеят в стъклените стени. Беше ужасно мъничък и крехък.

- Ще се грижа за теб и ще те обичам - прошепна му Муминтрол. - Нощем ще ти позволявам да спиш на възглавницата ми. А когато порастеш и ме заобичаш, ще те водя да плуваме заедно в морето...

 

Туве Янсон

 

(За един змей, дето май така и не престана да ми се сърди...)

Link to comment
Share on other sites

СБОГОМ ПРИЯТЕЛИ

Михаил Белчев

 

 

Лош човек ли съм аз,

че забравихте моето бъдеще?

В паметта си зачеркнахте

всичко изпято до днес.

Закъснях може би

за последната среща със Дявола,

на която решехте,

че нямате нужда от мен.

 

Как да мъкна чувал

с мръсни дрехи и всякакви спомени,

без да имам до себе си рамо

на някой по-честен човек?

Проверих колко лева

отдавна съм скътал в джобовете

и разбрах, че не стигат да купя

жените ви с тях.

 

Мои бивши и всякакви някакви

мъжки приятели,

нецелунали нож, пистолет,

даже кръст и заспала вина,

моят гръб ще ви вдига от сън

по-добре и от Дявола.

Като сянка в стената

ще бъда разплата за вас.

 

Много сълзи изпях,

но трохите, които ми давахте,

не нахраниха моята гърбава,

нежна, ранима душа.

Риголето бях аз много дълго

и шут бях, и плаках.

И сега бих могъл,

но не искам да ставам палач.

Link to comment
Share on other sites

Емил Димитров - Писмо до мама

 

много, много прекрасна...

Link to comment
Share on other sites

ДДТ - АГИДЕЛЬ (БЕЛАЯ РЕКА)

 

Недавно его встретил я,

Он мне родня по юности

Смотрели, ухмылялися,

Да стукали в две рюмочки,

Ну как живешь? - Не спрашивай...

Всем миром правит добрая,

Хорошая, чуть вздорная

Но мне уже не страшная...

Припев:

Белая река, капли о былом

Ах, река-рука, поведи крылом

Я тону, и мне, в этих пустяках

Ты рюмка на столе, ты небо на руках

А помнишь эту песенку,

Что запевали детством мы

В подъезде да на лесенке

Стояли наши стороны

И свет окном разбавленный

Был нам милее солнышка

И ветерок отравленный

Хватали мы из горлышка...

Припев

И к миру, где все поровну

Судьба вела нас веником,

А мы смотрели в сторону,

И было все до фени нам

И в этой вечной осени

Сидим с тобой, два голых тополя

А смерть считает до семи,

И утирает сопли нам

Припев

Link to comment
Share on other sites

Напоследък много сънувам, Амир ага. Някои сънища са кошмари, например обесени тела, гниещи на стадион с окървавена трева. Събуждам се от тях задъхан и облян в пот. По-често обаче сънувам хубави неща, хвала на Аллах за това. Сънувам, че Рахим хан сахиб ще оздравее. Сънувам, че синът ми ще порастне добър, свободен и важен човек. Сънувам, че цветята лаула ще разцъфнат по улиците на Кабул, а в чайните ще звучи музика и из небето ще летят хвърчила. И сънувам, че някой ден ти ще се върнеш в Кабул, за да посетиш отново земята на нашето детство. Ако го направиш, ще завариш да те чака стар и верен приятел.

 

Дано Аллах бъде винаги с теб.

Хасан

Link to comment
Share on other sites

Тръгнаха в новогодишната нощ, без да разузнаят както трябва подстъпите, състава и бройката на духовете. Без артподготовка. Майкопците се отпуснали след боя и започнали да заспиват - не е лесно да не спиш повече от седмица, да издържаш само на водка и адреналин. Тогава духовете се приближили и ги разстреляли от упор. Както при Чапаев, който не поставил часови. А тук часовите заспали и били изклани безшумно. Горяло всичко, което можело и което не можело да гори. От разлятото гориво горяла земята, асфалта, стените на къщите. Хората се щурали в този огнен ад: някой стреляли напосоки, някои помагали на ранените, някои се застреляли, за да не попаднат в ръцете на духовете, някои бягали. Не трябва да ги съдим. А какво щеше да правиш ти, читателю, в този ад? Не знаеш... Туй то, и затова не смей да ги съдиш.

Никой не знае как са умирали. Комбригът със потрошени крака командвал, макар че можел да отиде в тила. Останал. Господи, пази душите и живота ни...

Когато бригадата ни след тежки боеве си проби път на помощ на майкопците, танковете трябваше да минават през камари от трупове. На свои, братя-славяни... И виждаш как веригите на танковете и БМП-тата размазват, мелят плътта, намотават на траковете вътрешностите на такива като теб. С хрущене се пръсва под веригата глава, и всичко наоколо се покрива със сиво-червено месиво от мозък, - мозък може би на несъстоял се гений, поет, учен или просто добро момче, баща, брат, син, приятел. Който не се е уплашил, не се е покрил...

 

Вячеслав Миронов

Link to comment
Share on other sites

- Израстнах в Истанбул, в Нишанташъ, в секуларистка среда. Исках да съм като европейците. Отдалечих се от религията, защото проумях, че не бих могъл да стана европеец с един Аллах, който увива жените в чаршафи и забулва лицата им. Когато отидох в Европа, усетих, че може би съществува съвсем друг Аллах, различен от Аллаха на брадатите, ретроградни провинциалисти.

- Друг Аллах ли има в Европа? - шеговито попита шейхът, погалвайки Ка по гърба.

- Аз търся онзи Аллах, който няма да ме задължава нито да си събувам обувките, за да се явя пред Него, нито да падна на колене, за да целуна нечия ръка. Аллах, който да разбере самотата ми.

 

Орхан Памук

Link to comment
Share on other sites

Те падаха под

краката му и той тъпчеше и умрелите, и умиращите, понеже земята беше хлъзгава от

кръв. И въпреки това денят се разгаряше и червеношийките пееха. Най-после

враговете се отдръпнаха от него със страхопочитание и той се опря задъхан на

брадвата си.

- Кълна се в душата си - възкликна Баптист Червения, - и ти ако не си мъж!

Отречи се от своя

бог и ще останеш жив.

Стокард изруга и отказа - безсилно, но достойно.

-Я гледай! Баба! - Пред мелеза бяха изправили Стърджес Оуен.

Освен драскотината на ръката, той беше останал незасегнат. Ала очите му шареха

насам-натам в безумен страх. Геройската фигура на богохулника, покрит с рани и

набучен със стрели, облегнал се предизвикателно на брадвата, безразличен,

невъзмутим, безподобен, привлече блуждаещия му поглед. И той изпита огромна

завист към човека, който можеше да се изправи спокоен пред тъмните порти на

смъртта. Положително Христос, а не той, Стърджес Оуен, е бил изваян така. А защо

не и той? Стърджес долавяше смътно проклятието на потеклото, слабостта на духа,

наследена от миналото, и у него се надигна гняв срещу съзидателната сила,

каквато и да си я представяше, която бе направила него, своя служител, толкова

слаб. Защото дори за по-силен човек: този гняв и напорът на обстоятелствата бяха

достатъчни да го подтикнат към отстъпничество, а за Стърджес Оуен това бе

неизбежно. От страх пред човешкия гняв той беше готов да събуди гнева на

господа. Беше възпитан да служи на бога само за да бъде отблъснат. Бяха му

вдъхнали вяра без силата да вярва; бяха му вдъхнали дух без издръжливостта на

духа. Това беше несправедливо.

- Къде е сега твоят бог? - обърна се към него мелезът.

- Не зная. - Стърджес стоеше изправен и скован като дете, което повтаря заучен

урок. - Имаш ли тогава изобщо някакъв бог?

- Имах.

- А сега?

- Нямам.

Хей Стокард избърса кръвта от очите си и се изсмя. Мисионерът го погледна

учудено, като насън. Обзе го чувство, че се намира на огромно разстояние, сякаш

безкрайно се бе отдалечил. С това, което се бе случило и което щеше да се случи,

той нямаше нищо общо. Той беше зрител - от безкрайно разстояние, да, от

разстояние. Думите на Баптист долетяха до него едва чуто:

- Много добре. Погрижете се този човек да си отиде свободно и да не го сполети

нищо лошо. Нека си отиде с мир. Дайте му кану и храна. Обърнете го с лице към

русите, та да може да разкаже на техните свещеници за Баптист Червения, в чиято

страна няма бог.

Заведоха го до ръба на стръмнината, където спряха, за да видят края на

трагедията. Мелезът се обърна към Хей Стокард.

- Няма бог - подхвърли му той. В отговор Стокард се изсмя. Един от младите воини

вдигна бойно копие, готов да го запрати.

- Ти имаш ли бог?

- Да, богът на моите деди.

 

 

Джек Лондон

Link to comment
Share on other sites

The human race is the most stupid and unfair kind of race.

A lot of the runners don’t even get decent sneakers or

clean drinking water. Some people are born with

a massive head start, every possible help along

the way and still the referees seem to be

on their side. It's not surprising some

people have given up competing

altogether and gone to sit

in the grandstand,

eat junk food

and shout

abuse.

 

What we need in this race is a lot more streakers.

 

Banksy ¨Wall and Piece¨

Link to comment
Share on other sites

ДДТ - ГЕРОЙ

Ты думал, что здесь легко встатьВысоко полететь, глубоко не упасть

Познать этот мир и остаться счастливым,Ты принес в него веру, добро и кулак.

Hарезая любовь, раздавал просто так,Всем кто хотел - ты всех осчастливил.

 

Пр.N1Теперь у тебя одна скучная комната

Ты в темных очках ждешь конца света,Душа в теле женщины ищет, но не дома ты,

Ты там где на брошенных стенах желтеют газеты.

Ты думал, что вечны тело и мир,И все подвластно - судьба и Памир,

Что Бог подарил эту жизнь совершенно бесплатно,

Hо ты не заметил, как кончился газ,И смыло с врагами любовь в унитаз,

И, водя по щеке ржавой бритвой, ты не узнал себя.

Пр.N1

В тебя целятся, но не хотят стрелятьМы стоим столько, сколько можем отдать

Люди абсурдны, мир сходит с ума, чтобы быть счастливым,Кончилось небо, сгорели мосты,

И забыв твое имя, приносят цветы,Туда, где ты всех победил, стал абсолютно счастливым.

Пр.N2Теперь у тебя одна бескрайняя комнатаИ ты без очков ждешь только света,

Душа в теле женщины рядом, с нею дома тыТы там, где играют песни грядущего века.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...