Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

Uhh.. dear Mr. President

Whas happenin?

I'm writin you because, shit is still real fucked up in my neighborhood

Pretty much the same way, right around the time when you got elected

Ain't nothin changed

All the promises you made, before you got elected..

.. they ain't came true

Tell me what to do, these niggaz actin up in the hood

Send mo' troops, dear Mr. President

(Me and my homies is wonderin what's goin on.. holla!)

Tell me what to do, these niggaz actin up in the hood

Send mo' troops..

 

Why should I lie, when I can dramatize?

niggaz fell victim to my lyrics, now traumatized

Simply by spittin I've been blessed given riches, enemies suspicious

cause I'm seldom in the company of bitches

Plus the concepts I depict, so visual, that you can kiss

each and every trick or bitch, inside the shit I kick

My heaviest verse'll move a mountain

Casualties in mass amounts, brothers keep countin

fuck the friendships, I ride alone

Destination Death Row, finally found a home

Plus all my homies wanna die, call it euthanasia

Dear Lord, look how sick this ghetto made us, sincerely

yours I'm a thug, the product of a broken home

Everybody's doped up, nigga what you smokin on?

 

"Letter To The President" by 2pac

Link to comment
Share on other sites

Бяха израсли с това и всъщност не бяха особено зли. Хората в повечето случаи не са. Те просто се увличат по нови идеи, като например да наденеш войнишки ботуши и да стреляш по хора или да се увиеш в бели чаршафи и да линчуваш хора, или да намъкнеш изтъркани дънки и да дрънкаш на хората на китара. Предложете на хората някаква нова вяра, облечена в собствен костюм - и сърцата и умовете им са ваши.
Link to comment
Share on other sites

Hear You Me

Jimmy Eat World

 

There's no one in town I know

You gave us some place to go.

I never said thank you for that.

I thought I might get one more chance.

What would you think of me now,

so lucky, so strong, so proud?

I never said thank you for that,

now I'll never have a chance.

May angels lead you in.

Hear you me my friends.

On sleepless roads the sleepless go.

May angels lead you in.

So what would you think of me now,

so lucky, so strong, so proud?

I never said thank you for that,

now I'll never have a chance.

May angels lead you in.

Hear you me my friends.

On sleepless roads the sleepless go.

May angels lead you in.

May angels lead you in.

May angels lead you in.

And if you were with me tonight,

I'd sing to you just one more time.

A song for a heart so big,

god wouldn't let it live.

 

Link to comment
Share on other sites

Трава у дома

 

Земля в иллюминаторе

Земля в иллюминаторе

Земля в иллюминаторе видна

Как сын грустит о матери как сын грустит о матери

Грустим мы о Земле она одна

А звезды тем не менее а звезды тем не менее

Чуть ближе но все так же холодны

И как в часы затмения и как в часы затмения

Ждем света и земные видим сны

 

И снится нам не рокот космодрома

Ни эта ледяная синева а снится нам трава

Трава у дома зеленая зеленая трава

 

А мы летим орбитами путями не избитыми

Прошит метеоритами простор

Оправдан риск и мужество космическая музыка

Вплывает в деловой наш разговор

В какой-то дымке матовой

Земля в иллюминаторе

Вечерняя и ранняя заря

А сын грустит о матери а сын грустит о матери

Ждет сына мать а сыновей Земля

 

И снится нам не рокот космодрома

Ни эта ледяная синева а снится нам трава

Трава у дома зеленая зеленая трава

 

И снится нам не рокот космодрома

Ни эта ледяная синева а снится нам трава

Трава у дома зеленая зеленая трава

 

И снится нам не рокот космодрома

Ни эта ледяная синева а снится нам трава

Трава у дома зеленая зеленая трава

 

Тревата у дома

 

Земята в илюминатора

Земята в илюминатора

Земята в илюминатора се вижда.

Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си

тъжим ние за земята а тя е сама.

А звездите все пак, а звездите все пак

са по-близко, но все така са студени.

Като часовници в затъмнение, като часовници в затъмнение,

чакаме светлина и земни сънища сънуваме.

 

И присънва се, не бученето на космодрума,

не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,

тревата край домът ни, зелената, зелената трева.

 

А ние летим в орбита, по пътища неизвестни

в прошит с метеорити простор.

Оправдан риск и мъжество, космическата музика

изплува в делови разговор.

В някаква димка матова,

земята е в илюминатора

вечерна и ранна заря

А синът тъжи за майка си, а синът тъжи за майка си

Очаква майката син, синовете земята.

 

И присънва се, не бученето на космодрума

не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,

тревата край домът ни зелена, зелената трева.

 

И присънва се, не бученето на космодрума

не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,

тревата край домът ни зелена, зелената трева.

 

И присънва се, не бученето на космодрума

не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,

тревата край домът ни зелена, зелената трева.

 

 

http://vbox7.com/play:dc474dce

Link to comment
Share on other sites

— Кошмар… — измърмори Едгар. — Аз съм на Крит. По бански на плажа. Жена ми ми маже гърба с крем. А сега ми нареждат след три часа да съм в Амстердам и незабавно да потеглям за Узбекистан! Как се нарича това, а?

— Глобализация, сър. — съобщих аз.

 

 

 

:laughing:

Link to comment
Share on other sites

Аз мълчах. Гледах как до съседната маса се приближи младеж на патерици, отказа предложението да седне, подпря се на преградата и започна да разказва нещо. Музиката заглушаваше думите му, но можех да попия основния смисъл през Сумрака. Откопчан и неотворил се парашут. Приземяване с резервния. Счупване. Половин година, мамка му, без скокове!

— Тукашната компания е много показателна — продължи шефът, без да бърза. — Риск. Силни усещания. Неразбиране от страна на околните. Жаргон. Абсолютно неразбираеми за нормалните хора проблеми. И, между другото, редовни травми и смърт. Харесва ли ти тук?

Замислих се и отговорих:

— Не. Тук трябва да бъдеш свой човек. Или изобщо да не идваш.

— Разбира се. Във всяка такава микросреда е интересно да надникнеш само веднъж. По-нататък или приемаш нейните закони и се присъединяваш към малкия й социум, или се отдръпваш.

 

Сергей Лукяненко - "Нощен Патрул"

Link to comment
Share on other sites

"...

- Това е изключително място - каза тя, когато приближи. - Стигна ли до момента, в който се говори за възприемането на красотата?

- Да - отвърнах аз. - Но не разбирам докрай смисъла му.

- По-нататък в Ръкописа - каза тя - се изяснява по подробно, но аз ще ти го обясня накратко. Начинът, по кой¬то ни въздейства красотата, е нещо като барометър, по кой¬то разбираме до каква степен сме се приближили към въз¬можността за възприемане на енергията. И това е така, за¬щото енергията и красотата са от едно и също естество.

- Говориш така, сякаш я виждаш - казах аз. Тя ме погледна без никакво смущение.

- Да, виждам я, но първо развих по-дълбок усет за красотата.

- Но как става това? Не е ли красотата нещо относително? Тя поклати глава.

- Нещата, които възприемаме като красиви, могат да бъдат различни, но фактическите характеристики, които приписваме на красивите обекти, са подобни. Помисли само. Ние възприемаме като красиво нещо, което ни поразява с яркото си присъствие, със своеобразната си форма и въздействащи цветове, не е ли така? То се откроява. То грее. Струва ни се почти лъчисто в сравнение със сиво¬тата на околните, не дотам привлекателни предмети... "

 

celestine prophecy

Link to comment
Share on other sites

— Е, добре. Нека са асовете на Клинтън. Немците поне са знаели, че воюват със същите като тях летци, а тези сипят бомби върху държава, цялата отбрана на която са зенитки от времето на Втората световна… И получават награди за това. Има ли изобщо нещо свято в техния живот? И досега мислят, че са освободили Прага през четирийсет и пета година.

— Свято? — усмихна се Едгар. — А за какво им е нещо свято? Те са войници.

Link to comment
Share on other sites

Любовта е да криеш кой си по всяко време, дори насън. Да носиш грим в леглото и да слизаш до "Бъргър Кинг", за да акаш. Както и да криеш алкохол в шишенца за парфюм. Това е любов.

 

 

30 Rock

:rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Дай на българина власт и ще започне да се разпорежда като в неприятелска държава - Чудомир.

Link to comment
Share on other sites

ПЕСЕН ЗА МЕСЕЦА ЮЛИ

 

Тази песен не е за месеца юли,

а за чудна коса, за изваяни скули,

за стихията на нежността.

 

За това, пред което безсилни са думи,

за опастност една, че душата ще лумне,

за очи, топлина с тъмнина.

 

За красивия пламък е тази песен,

за живота прекрасен, за живота нелесен,

за душата самотна без страст.

 

Ех, не е тази песен за месеца юли

И за месец луна да е, не е

Сам на скала съм, вятър ме брули, х 2

за спасение песен измислих поне

 

Тази песен не е за месеца юли...

 

Весо и Митака

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Carry on my wayward son,

There'll be peace when you are done

Lay your weary head to rest

Don't you cry no more

 

Once I rose above the noise and confusion

Just to get a glimpse beyond this illusion

I was soaring ever higher, but I flew too high

Though my eyes could see I still was a blind man

Though my mind could think I still was a mad man

I hear the voices when I'm dreamin', I can hear them say:

 

Carry on my wayward son,

There'll be peace when you are done

Lay your weary head to rest

Don't you cry no more

 

Masquerading as a man with a reason

My charade is the event of the season

And if I claim to be a wise man, it surely means that I don't know

On a stormy sea of moving emotion

Tossed about I'm like a ship on the ocean

I set a course for winds of fortune, but I hear the voices say:

 

Carry on my wayward son,

There'll be peace when you are done

Lay your weary head to rest

Don't you cry no more NO!

 

Carry on, you will always remember

Carry on, nothing equals the splendor

Now your life's no longer empty

Surely heaven waits for you

 

Carry on my wayward son,

There'll be peace when you are done

Lay your weary head to rest

Don't you cry

Don't you cry no more

 

 

Колко спомени от един минал живот ми връща тази песен...

Link to comment
Share on other sites

Искам да ти кажа, че те обичам. И, че… Направих едни глупави бели… И после ме беше много страх и направих още повече глупости и съвсем се уплаших… И след това се свих в ъгъла, понеже не можех да вляза при теб, защото нямах ключ… А нямах ключ, защото по-рано нямаше врата…

 

Hit-ър П@ър

Link to comment
Share on other sites

Павел Матев ( 06.12.1924г. - 04.02.2006г.)

 

Завръщане

 

Привечер, и нищо се не чува.

В здрачината селска тишина.

„Добър вечер!“ - мама ме целува.

Дюлята излъчва светлина.

 

Мама ме целува - в двете длани,

мъжко неизбръснато лице.

Две сълзи запазени от лани,

скрити в най-дълбокото сърце.

 

Ябълки в шепите събрани,

прясно сирене и стар ошаф.

Думите й, малко неразбрани,

слушам аз и ням, и гологлав.

 

Уж съм вещ по българското слово,

а не мога да усетя сам,

как се ражда този странен говор

на човек от щастие люлян.

 

Някъде в детинството ми плуват

кучета, волове и жита.

„Добър вечер!“ - мама ме целува,

мене ме целува радостта.

 

http://www.vbox7.com/play:cf0f3761

Link to comment
Share on other sites

ЗЕМЛЯ

 

Я начинаю путь,

Возможно в их котлах уже кипит смола,

Возможно в их вареве ртуть,

Но я начинаю путь.

Я принимаю бой.

Быть может, я много беру на себя,

Быть может, я картонный герой,

Но я принимаю бой.

Я говорю:

Живым - это лишь остановка в пути,

мёртвым - дом.

Смирное время,

Смирные дни,

Боль и радость почистили зубы и спят,

Звук, которым когда-то был крик,

В рот набрал воды

И прикусил язык.

Ржавчина

Выжженных звёзд

Отражает промежутки сомнительных лет,

Плесень несёт свой пост,

Прикрывая покрытый коростой погост.

Волчья ягода,

Чёрная кровь,

Немое темноводье водит тени по дну,

Языки публичных костров

Лижут лица.

Эй, начальник, покорных в ров!

Пот напомаженных туш,

Жирные рты плетут слюной кружева.

Зверь лакает из луж

Души тех, кто принял печать.

Маэстро, туш!

Живым - это лишь остановка в пути,

Мёртвым - дом.

 

Алиса

Link to comment
Share on other sites

Последният марш на българите

 

Ликувай, български народе,

безброй са българските дни!

Съдбата на Босфора броди,

камбана охридска звъни!

Шуми великденски Егеят,

блести, огледал твоя лик,

свещени пет реки му пеят

на славен български език.

 

С напев набожно благодарствен

от север Дунавът реди,

че ти, и в свойта мъка, царствен,

за смел живот се прероди.

Отпадна робската верига

от живи и от мъртъвци,

в небето воинство се вдига,

ликуват горди праотци.

 

Днес хлопа сбъдната надежда

на всяка българска врата,

и сам един народ отрежда

с какво ще надари света.

Ликувай, о народ уречен

да води целия Балкан,

изчезна злото, ти си вечен,

дошел из някой божи блян!

 

Ликувай, български народе,

безброй са българските дни!

Съдбата над Босфора броди,

камбана охридска звъни!

Шуми великденски Егеят,

блести, огледал своя лик,

свещени пет реки му пеят

на славен български език!

Link to comment
Share on other sites

So many times you've been

Helplessly blind, foolishly blamed

So many times you had the wings

But never tried to use them to fly

 

Is this the way it's going to be

Life for you in the end

Is this the way it's going to be

Just you and your tunes

 

So many years you go

Hide all your tears frozen by fears

So drop the act where are you at

But you never choose to know what's best for you

 

Is this the way it's going to be

Life for you in the end

Is this the way it's going to be

Just you and your tunes

 

So why the hell you cheating yourself

When you could give so much more

The love of you is truly amazing

When you could give so much more

Link to comment
Share on other sites

Сельский кайф

 

 

Делать нечего в селе, мы сидим навеселе,

Ты сказала: "Мож найдём самогон?"

На хера нам эта дрянь!? На природу лучше глянь,

Здесь в деревне кайфа - целый вагон!

На хера нам эта дрянь!? На природу лучше глянь,

Здесь в деревне кайфа - целый вагон!

 

Нам спиртное ни к чему, я отвечу почему -

Это удовольствие дорогое,

Посмотри в натуре, бл., вот он мак и конопля,

Кайфа море, а ты всё про спиртное.

 

Заходи на огород, видишь мак вон там растёт?!

Кроме мака нам не надо ничего,

Пропитаем соком бинт, видишь прямо как стоит,

И в железной кружке сварим мы его.

Пропитаем соком бинт, видишь прямо как стоит,

И в железной кружке сварим мы его.

 

Нам спиртное ни к чему, я отвечу почему -

Это удовольствие дорогое,

Посмотри в натуре, бл., вот он мак и конопля,

Кайфа море, а ты всё про спиртное.

 

Мы добавим ангидрит, это нам не повредит,

Будет этот мир для нас сладкий сон,

Жахнем ханки на двоих, кайф получешь через миг,

И забудешь навсегда самогон!

Жахнем ханки на двоих, кайф получешь через миг,

И забудешь навсегда самогон!

 

Нам спиртное ни к чему, я отвечу почему -

Это удовольствие дорогое,

Посмотри в натуре, бл., вот он мак и конопля,

Кайфа море, а ты всё про спиртное.

Link to comment
Share on other sites

Day after day,

Alone on a hill,

The man with the foolish grin is keeping perfectly still

But nobody wants to know him,

They can see that he's just a fool,

And he never gives an answer,

 

But the fool on the hill,

Sees the sun going down,

And the eyes in his head,

See the world spinning 'round.

 

Well on the way,

Head in a cloud,

The man of a 1000 voices talking perfectly loud

But nobody ever hears him,

Or the sound he appears to make,

And he never seems to notice,

 

But the fool on the hill,

Sees the sun going down,

And the eyes in his head,

See the world spinning 'round.

 

And nobody seems to like him,

They can tell what he wants to do,

And he never shows his feelings,

 

But the fool on the hill,

Sees the sun going down,

And the eyes in his head,

See the world spinning 'round.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...