second.life.syndrome Posted January 28, 2008 Share Posted January 28, 2008 Много отдавна в страната Алифбай имаше един скръбен град, най-скръбният от всички градове, тъй безнадеждно скръбен, че забрави собственото си име. Разположен бе край печално море, пълно с тъжнорибки, тъй злочести на вкус, че хората се оригваха на тъга въпреки синевата на морето. На север от скръбния град имаше мощни фабрики, в които (поне така ми казаха) произвеждали мъка, пакетирали я и я разпращали по цял свят, а светът нямаше насита за нея. Чер пушек кълбеше от комините на тези фабрики за скръб и тегнеше над града като лоши вести. А в дълбините на града, зад стария квартал с порутени сгради досущ като разбити сърца, живееше едно щастливо момче на име Харун - единственото дете на големия разказвач на приказки Раших Халифà, чиято жизнеадост бе прочута в тази тъжна страна и чиито неспирен поток от бивали, небивали, врели и некипели истории му спечели не един, а цели два прекора. За почитателите си беше Рашид, Несекващият Океан от Приумици, преизпълнен с весели истории тъй, както морето гъмжеше от тъжнорибки. Ала завистливците го наричаха Шах Дрън-Дрън. За жена си Сорая Рашид от години вече бе най-любящият съпруг, какъвто една жена може да си пожелае, и през всичките тези години Харун расна в дом, където вместо тъга и намусеност властваха лекокрилият смях на баща му и сладкопойният глас на майка му. И изведнъж нещо се обърка.(Може би тъгата на града най-сетне се просмука и през техните прозорци.) В деня, когато Сорая престана да пее, и то насред куплета, сякаш някой бе натиснал копче, Харун се досети, че ги чакат неприятности. Ала през ум не му и мина колко. Салман Рушди Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted January 28, 2008 Share Posted January 28, 2008 Салман Рушди "Покушение - това е, когато се окажеш на най-неподходящото място, в най-неподходящия момент" Анди Уорхол Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted January 28, 2008 Share Posted January 28, 2008 Разположен бе край печално море, пълно с тъжнорибки, тъй злочести на вкус, че хората се оригваха на тъга въпреки синевата на морето. На север от скръбния град имаше мощни фабрики, в които (поне така ми казаха) произвеждали мъка, пакетирали я и я разпращали по цял свят Салман Рушди Ух, Second, без да ми се сърдиш... това са от най-омразните ми опити за оригиналничене на модерните автори. Фразата е добре построена, но художествения ефект е толкова измъчен и всичко е толкова насилствено оригинално, че ми се обръща стомаха. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Crazy_Hamster Posted January 29, 2008 Share Posted January 29, 2008 This is my last serenade... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted January 29, 2008 Share Posted January 29, 2008 "Не съдете за човека по неговите приятели.Помнете, че и приятелите на Юда са били безукорни" Хемингуей Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted January 29, 2008 Share Posted January 29, 2008 http://sulla.blog.bg/viewpost.php?id=154663 (бел. пост. Хихиках си злокобно през цялото време, докато четях това: ) Аз не съм знаел! Ако знаех какви съдбоносни ходове са правени, как до последния момент всичко е било на кантар, нямаше сън да ме хване от вълнение и напрежение! Като всеки среден лумпен обаче и аз не се интересувам особено от обществения живот и затова живеех със заблудата, че Владимир Путин е тук по повод 130-тата годишнина от руско-турския военен конфликт за контрол над Дарданелите. Малко цветя на Шипка, някоя сълза на историческа памет в плевенската панорама и хайде обратно в Москва. Обаче не било това. Путин бил тук, за да води енергийни преговори с акулите на българската дипломация. Путин бил тук, за да се бори за своята родина, да подпише три енергийни договора и, ако може, да защити руските интереси чрез тях. Сега, в първите дни след визитата му, разбираме, че не е успял да защити Русия, поставен на колене от Георги Седефчов, който направил „голям шлем” и проводил Путин обратно по живо - по здраво. Отварям скоби, за да се запитам какъв точно голям шлем (grand slam) е направил Първанов – прибрал е всички взятки на Путин или по време на неговото посещение в България е успял да стане шампион по тенис на Австралия, Франция, Англия и Съединените щати. Затварям скобите. Представям си с какво хапане на устни е пристигнал тук Владимир Владимирич, как са е питал: „Ще успеем ли да вземем 51%?” и как се е разбил като вълна в скалистия бряг на гордата ни непреклонност. Как е станало това? Медиите мълчат, но аз съм почти сигурен, че е станало именно по следния начин: Поразчувстван от славеевите трели на безсмъртния (в медицинския смисъл на думата) Йосиф Кобзон, най-големият олигарх неусетно попада в коварните мрежи на българското гостоприемство. Похапва в резиденция „Лозенец” и после отива да разпусне в пиано-бар Синатра, въпреки че последният е жалка креатура на американската империалистическа музикална пропаганда. Атмосферата е затъмнена, уискито неусетно сменя водката, но не и сельодката. Охраната и официалните гости се понапиват. Изведнъж под масата на Путин и Първанов пропълзява красива българска мома в национална носия. Разкопчава дюкяня на Путиния Дзеня и вади оттам обратното на фамилията му. Налапва го с наслада. Насладата скоро е споделена и от високия гост, който примижава с безизразните си сибирски очи и започва да мърка. Сдържано, по мъжки. Но ето че в един момент момата неочаквано изплюва налапаното и застава мирно до масата. Путин е неприятно прекъснат и отклонен от пътя към оргазма. - Ну, Гога – обръща се той към Гога Първанов, - почему? - Господин Путин – щраква капанът на нашия президент, - дали не сте склонен не на 51%, а на 50%. Да делим не по братски, а по равно. Като ще е делчев, нека поне е Гоце. - Приятно ми е, наричайте ме Вова. - Не, имах предвид Гоце Делчев. - Извинете. - Подпишете за 50% и свирката веднага продължава! В един кратък миг две филмови ленти преминават пред очите на Путин. На едната е неговия живот, кариера в КГБ и пътя до върха. На другия е историята на Матушка Русь от Петър Първи, обръснал брадите на болярите, през Ленин и Сталин, обръснали ги до кръста и пратили останалото в Сибир, та чак до наши дни. Втората лента натежава и президентът гордо и непреклонно вирва недоразвитата си брадичка: - Не! Русия ще вземе 51%! Девойката се обръща кръгом и се отдалечава с маршова стъпка, като безизразно изтрива уста о ръкава на народната си носия. - Сам си го изпросихте Владимир Владимирович! Преговорите трябва да продължат на друго място. Късно през нощта. Влажно подземие. Мъждива крушка се поклаща на кабела си и гони гротескни сенки по подпухналото от бой лице на Владимир Путин. Той е вързан за стол по средата на стаята, а около него, тежко дишайки, обикалят Георги Първанов и Сертей Станишев, съблечени по ризи с тиранти и запретнати ръкави. Станишев държи в ръка сопа, на която пише: „азъ знамъ всичко”. - Фрасни го, Серго! – садистично просъсква Седефчов. Дмитриевич фраска Путин през ребрата и те пропукват. - Ще подпишеш ли за 50 на 50 процента, мръсник! – изкрещява в лицето на руския президент българският такъв и от устата му пръсват слюнки. - Нет! – надсмива се над палачите си Владимирович и намира сили да запее: „Вставай, страна огромная-а-а-а-а!...” - Утрепи го, Серго! Призори. Първанов замислено гледа през високото решетесто прозорче разпукването на зората. Станишев плисва кофа вода в лицето на Путин, за да го свести от нечовешкия побой, който за съжаление не е успял да придвижи в желаната от България посока преговорите за „Южен поток”. - Мда-а-а.... – обобщава Седефчов и намята сакото си. – Явно няма да стане така. Ще трябва да прибегнем до крайни мерки. - Налага ли се? – потреперва Дмитриевич. - Налага се! – непреклонен е Седефчов и със стиснати зъби вдига телефона (тоест, не го вдига със зъби, вдига го с ръка, докато зъбите му са стиснати). – Изпълнявай операция „Калинка”! - Какво е „Калинка”? – профъфля с подутата си и беззъба уста Путин. Първанов не му обръща внимание и излиза от стаята. - Не ти трябва да знаеш – старае се да избегне погледа му Станишев. - Скажи, пожалуйста! Станишев поглежда хленчещата и сополива купчинка на стола, която до вчера беше горд президент на една велика държава, и нещо дълбоко в него трепва. - „Калинка” – казва глухо Сергей – е операция за нахлуване на български войски в Русия. До 24 часа ще сме в Москва. До 48 – във Владивосток. До седмица М-тел ще държи всички мобилни комуникации, а до месец руснаците ще ядат само кренвирши „Леки” и ще се трият с „Белана”. И знаеш ли единствено кои български фирми няма да завладеят Русия? Винпром „Карнобат” и Винпром „Пещера”, защото ще наложим сух режим! - Не! Не-е-е! – пречупва се накрая Путин. – Ще подпиша! Всичко ще подпиша! Нека да е 50 на 50 процента! В този момент вратата се отваря и влиза Георги Първанов с готовите договори. Путин подписва с трепереща ръка и се отпуска назад в стола. - Ето че можело – връща се човечността в гласа на българския президент. – Хайде да се оправяме, че от 10 часà имаме тържествено посрещане на паметника на незнайния войн. Обективите на камерите и фотоапаратите са насочени към трибуната. Националните медии предават директно. Артилеристите са готови да дадат церемониалните 21 топовни салюта. Първанов прави крачка към микрофона, поглежда мило руския си колега и казва: - Успяхме да постигнем голям шлем! Останалото се знае. България ще бъде световна енергийна сила. Сърбия, Гърция, Турция и Румъния ще подадат молби да ги анексираме и ние ще го направим, само че по азбучен ред, за да няма обидени. После лисабонският договор ще се влее в българската конституция и Европейският съюз вече ще се нарича България със столица София, но със строго софийско жителство, защото като заприиждат онези ми ти провинциалисти от Стокхолм, Лондон, Париж и Милано, направо не ми се мисли къде ще се паркира до НДК! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted January 29, 2008 Share Posted January 29, 2008 Копче, това си е.....Уф, нямам думи, като стигнах до сухия режим, ритнах масата и се загърчих от смях...Даже бонбона си глътнах... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted January 30, 2008 Share Posted January 30, 2008 Коловрат - Шитскин (S.Н.A.R.Р.) Ты предал друзей, отступил на полпути и сдал, Изменил всему, что когда-то было свято. Веру не сберёг и вот час настал, Больше нет у нас такого брата. Шитскин - поганая тварь, дрожи под заслуженной карой, Шитскин - заплатишь ещё, судьба нанесёт свой удар. Шитскин - итог подведён - вина оказалась немалой, Рэдскин, гейскин; подонок, как низко ты пал! Расе приготовь за обман ответ, Будь же ты мужиком хоть раз, позёр. Грязные дела пусть увидят свет, И на голову лжеца падёт позор. Припев: Шитскин - шаги за спиной заставят дрожать сердце труса. Шитскин - суровая месть настигнет однажды его. Шитскин - разбитый кулак и сладость кровавого вкуса, Рэдскинс, гейскинс; мы вам не простим ничего. Жизнь всегда найдёт верный способ злу воздать сполна, Жалости не знающей железною рукой. В страхе жди стук в дверь, боль будет сильна, Мы придём разрушить твой покой. Рэдскинс, гейскинс; мы вас не простим никого, Разыщем всех до одного! Link to comment Share on other sites More sharing options...
noxious Posted January 31, 2008 Share Posted January 31, 2008 Крачка на ляво и седем на пред, завой около слънцето опа-ааа – дирек! Долу е горе, а горе къде е? Аз се изгубих, а той ми се смее. Що е то? - Човек без мозък. Що е то? - Пробит чепик. Що е то? - Магьосник ловък. Що е то? - Алкохолик! Кости и стави и мръвки, крака. Чорапи, бикини под тях бедра. Пъпка със косми и зейнала дупка. Наричат я хората – Гугутка! С & П Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted January 31, 2008 Share Posted January 31, 2008 I find you in the morning After dreams of distant signs You pour yourself over me Like the sun through the blinds You lift me up And get me out Keep me walking But never shout Hold the secret close I hear you say You know the way It throws about It takes you in And spits you out It spits you out When you desire To conquer it To feel you're higher To follow it You must be clean With mistakes That you do mean Move the heart Switch the pace Look for what seems out of place On and on it goes Calling like a distant wind Through the zero hour we'll walk Cut the thick and break the thin No sound to break no moment clear When all the doubts are crystal clear Crashing hard into the secret wind You know the way It twists and turns Changing colour Spinning yarns You know the way It leaves you dry It cuts you up It takes you high You know the way It's painted gold Is it honey Is it gold You know the way It throws about It takes you in And spits you out You know the way It throws about It takes you in And spits you out It spits you out When you desire To conquer it To feel you're higher To follow it You must be clean With mistakes That you do mean Move the heart Switch the pace Look for what Seems out of place It's o.k. It goes this way The line is thin It twists away Cuts you up It throws about Keep me walking But never shout Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted February 1, 2008 Share Posted February 1, 2008 There are places i'll remember All my life though some have changed Some forever not for better Some have gone and some remain All these places have their moments With lovers and friends i still can recall Some are dead and some are living In my life i've loved them all But of all these friends and lovers There is no one compares with you And these memories lose their meaning When i think of love as something new Though i know i'll never lose affection For people and things that went before I know i'll often stop and think about them In my life i love you more Though i know i'll never lose affection For people and things that went before I know i'll often stop and think about them In my life i love you more In my life i love you more Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted February 1, 2008 Share Posted February 1, 2008 Матей Делфина написа много писма, пет мастилници с мастило изписа до д ъ р ж а в а т а. Отговр не получи. Докато дращеше усърдно с разскърцаното старомодно перо, една и съща картина бше пред очите му: окървавеното море, телените гъргъри, червеният залез и той кървав, делфините с обърнати кореми и единственият жив сред тях, който могъщо се мята в затвора на рибарските мрежи, и се смесваше тази картина с друга една, също мътна и кървава: човешки мозъци като пихтиести гъби изтичат от черепите, наполовина отнесени от парчета снаряди; гърчат се крайници, отделени от телата си, телата са мъртви, краката и ръцете още са живи; кълба от черва нежно се тресат насред отворените кореми или висят по тръните и храстите наоколо, текат изпражнения и кръв, а над труповете войната фучи и трещи, изсипва смърт от небето, тежки железни машини бълват огън, тяхна майка е безумната човешка изобретателност, сътворила всичките тези самолети, танкове, катюши, фаута, автомати, от най-голямото до най-малкото , до цилиндричните тежки патрони, пълни с дребните си плодове, студените лешници на смъртта, с тях човешкият ум е въстанал срещу самата природа, срещу най-ценното в нея : против живота на нейните твари, против себе си самия е въстанал човекът и това е най-голямата му лудост, война е, бил съм на война и го потвърждавам, да убиваш делфините е война, пише Матей с разкривеното перо и капки мастило като синя кръв пръскат и попиват в хартията, само че врагът не е въоръжен, делфините нямат оръжие да са ни равностойни, това е изтребление, геноцид, това е фашизъм, по-голям от всеки друг фашизъм на земята, пише Матей, патосът му е естествено човешко чувство в този момент и той не се срамува от него, въпреки че обикновно не обича да говори приповдигнато, сетне спира, захапал върха на дървената писалка, препрочита написаното и поправя старателно, тяхна майка е човешката изобретателност го зачерква и отгоре пише техен баща... ...нали така Марийо, Господ ни е дал толкова много свобода, в нея сме, отвсякъде ни обгръща, нали, въздухът е свобода, морето и небето са, делфините и птиците, трябва само да направим своя избор да сме като тях, ако ме разбираш, Марийо; трябва само да изберем свободата да сме като тях: не повече да си, не цар на природата, избери свободата да си наравно с всичко друго наоколо, това също е свобода, най-голямата според мене. И още, Марийо, свободата е толкова много неща, затова си мисля, свобода е също да си сам срещу всички, когато знаш, че си прав. Керана Ангелова Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 1, 2008 Share Posted February 1, 2008 "Редник Мечо п♛тка" Проект Троица. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 2, 2008 Share Posted February 2, 2008 Алкохолик Сто бутилки вино ще изпия (x2) с една жена на мойте колене. О, да, да, да, о, не, не, не, о, да, да, да, о, не, не, не, (x2) с една жена на мойте колене И ако умра (x2) вий ме заровете (x2) в едно мазе със вино и мезе. На вратата (x2) с тапи напишете "Тук почива царя на пиячите". (2) "Тук почива стар алкохолик" Краката ми (x2) да сочат към вратата, (x2) а главата под касата. Черно фередже. Link to comment Share on other sites More sharing options...
liquid Posted February 4, 2008 Share Posted February 4, 2008 Freak Kitchen Becky Becky, my Becky, you're one of a kind I don't understand how you made up your mind When everyone around you seem to be A full-blown racist pig Don't give in! Don't give in! Don't give in! Don't give in! Dad keeps on singing the trailer trash blues: "A good nigger is a dead nigger" While Mommy hates Jews Your brother sports a swastika tattoo And your boyfriend as well Don't give in! Don't give in! Don't give in! Don't give in! Becky, dear Becky You're the bravest of us all A tower of courage Girl, you stand beyond tall Where does it come from? Your strength is a solid stone wall Becky, dear Becky You're the bravest of us all Prejudice, ignorance The whole nine yards Surrounded by a swarm of wicked retards All odds against you Situation no win Don't give in! Don't give in! Don't give in! Don't give in! Becky, dear Becky You're the bravest of us all A tower of courage Girl, you stand beyond tall Where does it come from? Your strength is a solid stone wall Becky, dear Becky You're the bravest of us all Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted February 4, 2008 Share Posted February 4, 2008 Разумът е способността на живото същество да постъпва нецелесъобразно или неестествено. Стругацки Link to comment Share on other sites More sharing options...
E.T. Posted February 5, 2008 Share Posted February 5, 2008 Mr.Big - To Be With Hold on little girl Show me what he's done to you Stand up little girl A broken heart can't be that bad When it's through, it's through Fate will twist the both of you So come on baby come on over Let me be the one to show you I'm the one who wants to be with you Deep inside I hope you feel it too Waited on a line of greens and blues Just to be the next to be with you Build up your confidence So you can be on top for once wake up who cares about Little boys that talk too much I've seen it all go down Your game of love was all rained out So come on baby, come on over Let me be the one to hold you Why be alone when we can be together baby You can make my life worthwhile And I can make you start to smile When it's through, it's through Fate will twist the both of you So come on baby come on over Let me be the one to show you Link to comment Share on other sites More sharing options...
veronica_pd Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 "Everyone takes the limits of his own vision for the limits of the world." Arthur Schopenhauer Link to comment Share on other sites More sharing options...
Xciter Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 Ами любим момент ми е веднъж като се връщах от тренировка и си вървях и видях едно едничко листо да пада от едно дърво до мен и просто протегнах ръка и то си падна на дланта ми без да се опитвам да го уловя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 Аз съм българин.И мисля като българин.Не желая да критикувам Запада.Бих искал само да кажа на тези, които са българи, как ще се чувстват, когато отидат там. Всеки камък тежи на мястото си.В България се родихме, българско мляко засукахме.И когато ни е най-тежко, и когато ни е най-хубаво - по български изразяваме и мъка, и радост. Ашлама между тиква и палма не става.На тези, които са родени в екваториални страни, може би няма да се хареса Балкана.Рибата не може да живее на сухо, така както и зайците се давят във водата. А някои си мислят, че като отидат в чужбина, ще им е по-добре.Но понеже са българи, мислят си, че ще им е по-добре по български.А то навярно им е по-добре, но от гледище на чужденеца, на когото не е по-добре, като дойде у нас.А за българина си е най-добре, когато си е българско.Е това трябва да се разбере.Е така трябва да се разберат моите редове.Написани от българин, който попада в страна, която не е българска, в която не се говори български, не важат българските обичаи, традиции. Не става въпрос за шовинизъм, а за обич.Любов към истинското българско в България, онова различно, което я отличава от останалите страни, което я прави неповторима, шарена и любима. И ми се прииска да напиша именно за това неповторимо и чисто българско, което го има у нас, което все още не е поръсено с ДДТ, не е обвито в найлон и няма надпис "сувенир".А трябва да се напише такава книга, за да запазим това чисто българско, да не го пропилеем и "европеизираме", защото красотата на природата е именно нейната шареност, в различието на слона от колибрито, на зелките от орхидеите, на Херострат от Джордано Бруно. Васил Цонев 1980г. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 I opened my eyes to see the rat taking a piss in my coffee mug. It was a huge brown bastard; had a body like a turd with legs and beady black eyes full of secret rat knowlege. Making a smug huffing sound, it threw itself from the table to the floof, and scutted back into the hole in the wall where it had spent the last three months planning new ways to screw me around... Warren Ellis - Crooked little vain Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 I am only nothing, I am only this I am just a man with these two fists Not a man of virtue, not even a man Will not take the hate dealt from your hands Years of pain I will take and hone Manifest with your broken bones My heart bleeds for none but my own My own Link to comment Share on other sites More sharing options...
liquid Posted February 6, 2008 Share Posted February 6, 2008 We are going to die, and that makes us the lucky ones. Most people are never going to die because they are never going to be born. The potential people who could have been standing in my place but who will never see the light of day outnumber the sand grains of Sahara - more, the atoms in the universe. Certainly those unborn ghosts include greater poets than Donne, greater scientists than Newton, greater composers than Beethoven. We know this because the set of possible people allowed by our DNA so massively outnumbers the set of actual people. In the teeth of these stupefying odds it is you and I that are privileged to be here, privileged with eyes to see where we are and brains to wonder why. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted February 7, 2008 Share Posted February 7, 2008 I'm not a perfect person There's many things I wish I didn't do But I continue learning I never meant to do those things to you And so I have to say before I go That I just want you to know... I'm sorry that I hurt you It's something I must live with every day And all the pain I put you through I wish that I could take it all away... Hoobastank - The Reason Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted February 11, 2008 Share Posted February 11, 2008 Притури са Планината, че затрупа два овчаря, два овчаря, два другаря. Първи овчар ѝ се моли: "Имам либе да ме жали". Втори овчар ѝ се моли: "Имам майка да ме жали". Проговаря Планината: "Ой ви вази, два овчаря, либе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба!" Притури са Планината, че затрупа два овчаря... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.