Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

За русите жени

 

на А., брюнетка

Започвам с русите жени

в тях има лекота

в тях има празненство

подобно чели Пастернак

подобно Бърнс

подобно свещ

и пламък жълт

подобно житено поле

подобно ръж

и аз спасител там

и аз жътвар

 

на русите жени

 

описвам ги по памет

в тях има сантимент

в тях има цветни

филми има шлагер

червило в повече и бемка

в тях има Ах

дошло естествено

в тях има естество

в тях има мiр

сълзите им са леки

стеарин

сълзите им са Yellow Submarine

в сълзите им не вярват

 

на русите жени

 

Г.Господинов

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

Love, love is a verb

Love is a doing word

Fearless on my breath

Gentle impulsion

Shakes me makes me lighter

Fearless on my breath

 

--------------------------

"Teardrop" is a song by Massive Attack which was first released on their 1998 album Mezzanine. It was released as a single on April 21, 1998. The song became another UK hit for the group, peaking at number 10 on the UK singles chart.

 

The original version of the song features vocals by Elizabeth Fraser (of the Cocteau Twins). Fraser's vocal part was recorded just after she was given the news that Jeff Buckley, with whom she had a close personal relationship, was missing in the Wolf River of Memphis, Tennessee.

 

The song's music video featured a fetus in the womb, lip-syncing the song. It was directed by Walter Stern.

--------------------------

Link to comment
Share on other sites

Бяха живели толкова време заедно, българи, турци, гърци, арменци - години, столетия. Нещо невидимо беше ги разделяло - беше то толкова дълбоко интимно, та никога не говореха за него открито, нито пък бяха влизали в сериозни стълкновения заради това. Някак си успяваха да постигнат равновесие в отношенията на две толкова противоположни религиозни общества. Религиозното чувство се бе оказало наистина съкровено интимно, като любовта и като нея можеше да се сподели единствено с другия... а беше той ни повече, ни по-малко Бог. Мюсюлманите общуваха със съгражданите си от другите вероизповедания сдържано, но въпреки това по съседски уважително.

Сега нещата се бяха променили от самосебе си. Никой от християнската махала не правеше опит да премине невидимата граница, която ги делеше от турския квартал, нито пък турците поздравяваха търговците християни, които заотваряха дюкяните си редом с техните. И едните, и другите се чувстваха особено. Някой друг винаги решаваше съдбата им на малки хора: дали да се нападат, дали да се поробват, дали да се помиряват. Сега отново можеха да ги изправят един срещу други, както някога, както винаги, когато онзи невидим решаваше съдбата им на малки хора с безразличието и високомерието на всесилен. Понякога в уплашените им мозъци като светкавица минаваше кощунствената мисъл, че уж Бог е, който решава всичко, а пък на... И се кръстеха уплашено едните, и удряха чела в земята другите, и се молеха да ги отмине кървавата река, която влачеше тяло през полетата на Тракия.

...

Свободата не е девственица, комшу. Свободата е дефлорирана още в люлката си, наистина. Насилваме я, разчекваме я като мръсна фльорца, да ме прощавате, гаврим се с нея. Отменаме си я едни на други наистина като лека жена, щото мислим, че трябва да принадлежи само на нас. Ако проумеем, че е ничия, тогаз може би ще е на всички ни. Господи, та свободата край няма, стига за всякой! А пък ние, на, откак свят светува и посягаме като мръсни женкари. Посягаме на най-святото, дето от Бога ни е дадено, оскверняваме го, пък сетне молим Всевишния да е с нас, когато воюваме за него. Невъзможно е да стане, нали, ефенци? Всевишният тук пръст няма, туй са наши човяшки работи. Ние сме долни хора, турчине, щом тъй диво свободата си крадем. Все едно сме отнели чужда жена. По-вярно, все едно чужда майка сме отнели.

 

Керана Ангелова

alphaosiris.gif

Link to comment
Share on other sites

Старобългарски боен химн

 

Развейте знамената бранни,

герои с ангелски съдби!

Днес бият всички барабани,

тръбят и всичките тръби!

 

Днес всички ний, в сърцата знойни,

България да сътворим! -

Днес тръгват орлеци безбройни,

днес пламва дух несъкрушим!

 

Днес бог на смелите помага,

възлюбва родната им реч,

звезда на челото им слага,

в ръката херувимски меч!

 

Днес българското слънце грейна,

днес почва българският ден!

Днес блика сила чародейна

из устрема ни окрилен!

 

Днес всички сънища народни

се сбъдват в нашите сърца!

Днес тръгват воинства господни,

днес светят бронзови лица.

 

Днес гордо знамената бранни,

пращят над ангелски съдби!

Днес бият всички барабани,

тръбят и всичките тръби!

 

Теодор Траянов

Link to comment
Share on other sites

Докато се влачех обратно, мислех си за новото чувство, което изпитах. Осъзнавах, че досега бях притежавала нещо твърде голямо, самата майка природа и никак даже не ми липсваше родина, цялата земя ми беше вместо нея. От днес нямаше да мога да приема нито да нямам родина, нито да я имам като чувство, току-що събудено. Знаех, че в този живот всеки принадлежи на нещо...

Бях твърде малка да проумея, че, намирайки своята национална идентичност, губех по-голямото и необятното, онази неосъзната космополитност, която беше ме изграждала досега като човек. Светът се свиваше, умаляваше се и скоро щях да се изправя пред невъзможността да помиря едното с другото. Нямаше да мога да се задоволя нито само с малкото, съкровеното, нито пък единствено с предишния си безначален и безкраен свят. Щях да искам да ги имам наведнъж, а не знаех колко е това невъзможно.

 

Керана Ангелова

 

alphaosiris.gif

Link to comment
Share on other sites

Заклинание на земята

 

Възлез проявена,

о сила нетленна,

възлез самородна

из свойта тъма,

в живот се прераждай

гори въплътена,

душа чудотворна

на мойта земя!

 

Заливай със злато

простори обширни,

откърмяй, закриляй

насъщния плод,

насищай със щедрост

годините мирни,

труда благославяй

на моя народ!

 

Чрез теб да пребъде

стоманата свята

в десниците силни

на твойте чада,

орало когато

ще пори земята,

а меч и защита -

под бранна звезда!

 

Стори да погинат

злини и нещастия,

изтривай следите

на гибел и срам,

разкрий чудесата

на свойто причастие,

кръщавай сърцата

в чистителен плам!

 

Чрез теб нека прати

всевишната воля

лазурното чудо

на земния рай,

където човекът

без страх ще се моли,

опит от небето

на родния край!

 

О мощ проявена

на дух благороден,

пред свойта България

завета разкрий:

делата остават,

човек е преходен!

Народът е вечен

в това, що твори!

 

Теодор Траянов

Link to comment
Share on other sites

Combichrist - Without Emotions

 

Without emotions

Without feelings

Without love

Without hate

 

The rest is just a clock

Ticking… ticking… ticking… ticking… ticking…

Ticking… ticking… ticking… ticking…

 

The rest is just a clock

Ticking…

Link to comment
Share on other sites

Feathers on my breath ;)

 

А според тук е Feel that someone pray. Което ми се струва недостоверно.

 

Тук потвърждават първоначалната версия с Fearless.

 

Тук - Feathers.

 

Хъм.

 

 

...love love is a verb love is a doing word...

Link to comment
Share on other sites

В богатото културно – историческо наследство на България, резбарството заема особено място. За съжаление поради лесната запалимост на дървото и повреждане от дървояди или механични удари, много шедьоври завинаги са унищожени. Но и много са останали за радост на българския народ, който с право може да се гордее с наследството си. Затова и традицията на българската дърворезба не е прекъсната. Вярно че, за известно време имаше мода да се използват фабрично приготвени елементи, но това не трая дълго. Сега отново долавям стремеж у мнозина да вземат длетото и да изваят със собствените си ръце красиви дърворезби. Може те първоначално да са по-елементарни с мотивите си, но винаги непременно носят нещо от създателя си. Убеден съм, че вековната традиция на българските школи има много последователи днес, които набират скорост. Те използват нови теми, влагат ново съдържание в композициите, но знам едно – този занаят, дърворезбарството е най-чудното съчетание между творческата фантазия и уменията на човешката ръка.

Спомням си, че проф. Асен Василев казваше: “Резбарят 50% е станал резбар, когато сам може да заточи длетото си.”

 

Източник

Като начинаещ резбар не мога да не го спомена това.Тези хора са...Хората!

Link to comment
Share on other sites

Оттук започва нашата родината

със гроб незнаен на незнайния юнак,

през който и смъртта премина...

Смъртта дори, но не смъртния ни враг!

 

Европа, млада и непохитена,

четеше своя рицарски роман,

когато, във зора незазорена,

загина рицарят Иван-Шишман.

 

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се прехласваше по Бах...

А, с вълчи вой, в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

 

Когато обкръжена от слугини,

тя плуваше в охолство и разкош,

във Солун, на пазара за робини,

гяурките вървяха, пет - за грош.

 

Когато тя строеше катедрали,

и замъци във зимния Балкан,

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за воеводата Стоян.

 

Въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави.

И, всъщност, си остана непревзета

страната на хайдушките орли.

 

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

 

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!

 

 

Автор - неизвестен.

Link to comment
Share on other sites

Little boxes on the hillside,

Little boxes made of ticky-tacky,

Little boxes, little boxes,

Little boxes, all the same.

There's a green one and a pink one

And a blue one and a yellow one

And they're all made out of ticky-tacky

And they all look just the same.

 

And the people in the houses

All go to the university,

And they all get put in boxes,

Little boxes, all the same.

And there's doctors and there's lawyers

And business executives,

And they're all made out of ticky-tacky

And they all look just the same.

 

And they all play on the golf-course,

And drink their Martini dry,

And they all have pretty children,

And the children go to school.

And the children go to summer camp

And then to the university,

And they all get put in boxes

And they all come out the same.

 

And the boys go into business,

And marry, and raise a family,

And they all get put in boxes,

Little boxes, all the same.

There's a green one and a pink one

And a blue one and a yellow one

And they're all made out of ticky-tacky

And they all look just the same.

Weeds rulz! :D

Link to comment
Share on other sites

Спокойният преход на есента към зимата не е лош период. Навред това е време, когато човек се запасява, подсигурява и натрупва колкото може повече зимнина. Хубаво е да събереш всичко, което имаш, колкото е възможно по-близо до себе си, да събереш своята топлина и своите мисли и да си изровиш сигурна хралупа най-вътре, безопасно гнездо, където да охраняваш всичко, което е важно и ценно и лично твое. След това студът и бурите, и тъмнината могат да дойдат, когато си поискат. Те се прокрадват по стените и търсят пролука, но така и не намират: всичко е залостено и вътре седи този, който е бил предвидлив, и се смее в своята топлина и самота.

Има такива, които остават, и други, които тръгват на път - така е, откакто свят светува. Всеки решава сам, но трябва да направи своя избор, докато е време, и никога да не се отказва...

 

Туве Янсон

Link to comment
Share on other sites

Little boxes on the hillside,

Little boxes made of ticky-tacky,

Little boxes, little boxes,

Little boxes, all the same.

Изпревари ме!!! Аргх!!! :music

Link to comment
Share on other sites

Балада на неопетите

 

Не спирай, нощен вятър,

на длъж и шир задухай,

с надгробни песнопения

душите упокой!

Над нас злокобен бухал

из хралупите буха,

а някъде чакали

пируват с хищен вой.

 

Нахлуй към равнините,

задухай и повикай

и всички по земята

бездомни ветрове,

и, сбрани тук, почнете

опелото велико

на всички нас, заспали

по чужди брегове!

 

Душите ни витаят

над бойните полета

и никога не могат

от тук да отлетят,

че в пъклената мъка

на кости неопети

до страшний съд господен

ще трябва да горят.

 

Вдигнете тъмнините,

о ветрове безбройни,

звездите запалете

пред чер иконостас,

с благовейна вяра и

и песни упокойни

на божията майка

молете се за нас!

 

Просъницата страшна

в сън вечен да премине,

прахът ни да намери

покоя осветен,

небето да изтръгне

душите ни невинни

из обръчите черни

на пъкления плен!

 

О, пейте, вкупом пейте

за вечното спасение,

там ангелите горе

подхващат отче наш,

а майката господня,

в божествено смирение,

покрива равнините

с небесния си плащ!

 

Теодор Траянов

Link to comment
Share on other sites

Empty vessel under the sun wipe the dust

From my face another morning black Sunday

Coming down again empty vessel empty veins

Empty bottle wish for rain that pain again

Wash the blood off my face the pulse from

My brain and I feel that pain again

 

I'm looking over my shoulder 'cos millions

Will whisper I'm killing myself again maybe

I'm dying faster but nothing ever last I

Remember a night from my past when I was

Stabbed in the back and its all coming

Back and I feel that pain again

 

I abhor you I condemn you 'cos this pain

Will never end you got away without a

Scratch and now you're walking on a lucky

Path I have to laugh but you'd better watch your back

 

There's pathetic opposition they're the

Cause of my condition ill be coming back

For them I've a solution for this sad

Situation nothing left but to kill myself

Again because I'm so empty

Link to comment
Share on other sites

Познавам една жена тук, в Торонто, която е много скъпа на сърцето ми. Наричам я Леледжи и това и харесва. Тя е от Квебек. Макар да живее в Торонто от близо трийсет години, френскоезичното и съзнание понякога все още не разбира английските думи. Затова когато за пръв път и казаха за Харе Кришните, тя не разбра добре. Вместо 'Харе Кришнас', чу 'Хеърлес Крисчънс' и години наред ги смяташе за такива. Когато я поправих, аз и казах, че всъщност грешката и не е чак толкова сериозна, че в сподобността си да обичат индуистите наистина са християни без коса, точно като мюсюлманите, които виждат Бог във всичко, са брадати индуисти, а християните в почитта си към Бога са мюсюлмани с шапки.

 

Ян Мартел

Link to comment
Share on other sites

Name Conflict Service Branch Kills

Simo Hayha W.W. II Finland 542

Ivan Sidorenko W.W. II U.S.S.R. 500

Nikolay Yakovlevich Ilyin W.W. II U.S.S.R. 496

Kulbertinov W.W. II U.S.S.R. 487

V. N. Pchelintsev W.W. II U.S.S.R. 456

Mikhail Budenkov W.W. II U.S.S.R. 437

Fyodor Matveevich Okhlopkov W.W. II U.S.S.R. 429

Fyodor Djachenko W.W. II U.S.S.R. 425

Vasilij Ivanovich Golosov W.W. II U.S.S.R. 422

Afanasy Gordienko W.W. II U.S.S.R. 417

 

Десетте най-добри снайперисти.До момента.

Link to comment
Share on other sites

Сърцето ми от камък е - студено и жестоко,

каквото и да сториш - не ще ме нараниш.

Сърцето ми от камък е и като ад дълбоко -

пропаднеш ли във него, няма как да се спасиш.

 

Сърцето ми от камък е - студено и опасно,

безмилостно и нежно, то сладко те убива.

Без мен не си щастлива, със мене си нещастна...

Почти като в театър е красиво.

 

Ще си замина -

не, недей да плачеш!

Просто забрави за мен, върви по своя път!

 

Една дузина

мъже след теб се влачат.

Вземи един от тях - обичай го до смърт!

 

Сърцето ми от камък е. Tо мина през пустини,

през тъжни сиви зъбери, опасани от лед.

Сърцето ми от камък е - през полюсите мина,

преброди всички пътища навред.

 

Сърцето ми от камък затова е -

защото твърде много то разбра.

Сърцето ми от камък е! Разбра ли!

Такъв ще бъда докато умра.

 

Ще си замина -

не, недей да плачеш!

Просто забрави за мен, върви по своя път!

 

Една дузина

мъже след теб се влачат.

Вземи един от тях - обичай го до смърт!

 

До смърт!

До смърт!

До смърт!

 

Екзитус - Сърцето ми от камък е

Link to comment
Share on other sites

Plastic Bo.

На свещи

 

Ще минат дни, а може би години и ние с тебе мила ще умрем

ще легнем тихо в своите могили, и времето за нас ще спре.

Пръстта ще ровя с пръсти костеливи, и все към теб ще искам да вървя

и никой, никой няма да ни види, че мъртви ний се любим в нощта.

 

Ще взема аз със мене моята китара, а ти хартия. четки и бои

ще нарисуваш приказна картина - една любов и лунните лъчи.

И ще ме гледаш с очи невиждащи, аз все към теб ще искам да вървя

и живите дори ще ни завиждат, че мъртви в нас не гасне любовта.

Link to comment
Share on other sites

Това бе първият път, когато видях мюсюлманин да се моли - бърза, необходима, физическа, тиха, поразителна молитва. Следващият път, когато се молих в църква - на колене, неподвижен, безмълвен пред Христос на Кръста, - в съзнанието ми изплува споменът за това красиво и силно единение с Бога насред чувалите с брашно.

...

Отидох да го видя отново.

- За какво е вашата религия? - попитах аз.

Очите му светнаха.

- За Възлюбления - отговори той.

Препоръчвам на всички не да обичат исляма, а да го разберат, да проумеят духа му. Това е красива религия за братство и преданост.

 

Ян Мартел

Link to comment
Share on other sites

Twisted Sister - I Believe In You

 

Why does no one seem to understand

That it's more than love i need

It's so hard to keep your faith alive

When nobody else believes

Oh i need someone there for me

Need someone who can see

Need someone to show me

Ohhhh, that they are there to help me fight

If i fall, to set me right

Someone there to hold the light

Won't someone say

 

I believe in you

I believe in you

I believe in you

I believe in you

 

It's so hard to do it all yourself

Fighting for your dreams alone

When the toy's upon the highest shelf

A child's tears soon become stone

Oh why does no one lend a hand

Why does no one understand

Why i need to make a stand

Ohhhh,it's so hard to carry on

When all your hope is gone

All your dreams have come undone

I need to hear

 

I believe in you

I believe in you

I believe in you

I believe in you

 

 

 

Why won't someone say these words

Are they really so absurd?

Must they always go unheard?

Ohhhh, if someone needed the light

I'd be there to help them fight

If they fell, i'd set them right

And then i'd say

 

I believe in you

I believe in you

I believe in you

I believe in you

I believe in you

Won't someone say i believe in you

I believe in you

Won't someone say i believe in you

I need to hear i believe in you

I believe in you

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...