Любими моменти

Aquila · June 17, 2006

Hold up

Hold on

Don't be scared

You'll never change what's been and gone

May your smile (may your smile)

Shine on (shine on)

Don't be scared (don't be scared)

Your destiny may keep you warm

Cos all of the stars

Are fading away

Just try not to worry

You'll see them some day

Take what you need

And be on your way

And stop crying your heart out

Get up (get up)

Come on (come on)

Why're you scared? (I'm not scared)

You'll never change

What's been and gone

Cos all of the stars

Are fading away

Just try not to worry

You'll see them some day

Take what you need

And be on your way

And stop crying your heart out

Cos all of the stars

Are fading away

Just try not to worry

You'll see them some day

Take what you need

And be on your way

And stop crying your heart out

We're all of us stars

We're fading away

Just try not to worry

You'll see us some day

Just take what you need

And be on your way

And stop crying your heart out

Stop crying your heart out

Kreideiky · June 18, 2006

Исихия - 'Ветре'

kopche · June 18, 2006

Jacques Brel

Ne me quitte pas

velvet_underground · June 18, 2006

Ibrahim Ferrer-Dos Gardenias

Aquila · June 18, 2006

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

"Кой си ти?" - попита го Дяволът.

"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"

Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.

"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."

Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

"Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.

"О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"

Дяволът се усмихна:

"Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."

"Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."

Дямолът пак се усмихна:

"О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"

"Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."

"Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"

Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:

"Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"

Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:

"За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"

Момъкът отчаяно махна ръка:

"Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"

Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"

Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:

"Виж голите им кървави меса!"

"Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!

"Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."

"Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"

Момъкът махна ръка:

"Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!"

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

"Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."

Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.

"Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"

"Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

"Да бъде! Вземи ги!"

. . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

"Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

"Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"

Посвещава се на всички, които ще

кажат: "Това не се отнася до мене!"

Христо Смирненски

Curunir · June 19, 2006

I wish that they'd swoop down in a country lane

Late at night when I'm driving

Take me onboard their beautiful ship

Show me the world as I'd love to see it

I'd tell all my friends but they'd never believe me

They'd think that I've finally lost it completely

I'd show them the stars and the meaning of life

They'd shut me away but I'll be allright

ALLRITE

I'M AH OOOOH RIIIITE

I'm allright

I'm just uptight

Uptight

Uptight, uuuuptiiiite :allien

afx · June 19, 2006

Boards of Canada - The Color of the Fire

la-tee-dum...

i...

i... love... ve... love!

no... hmmm...

i... lo... ve... love...

hmmm... love! you!

hmmm!

i... love... you... no...

you!

i... love... you! i love you!

Curunir · June 19, 2006

Boards of Canada - The Color of the Fire

Пуснах си всички албуми на BoC в Winamp-а, за да я чуя пак и проклетата гад пусна точно нея! :ph34r:

Aquila · June 19, 2006

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги - литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре, че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора -

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

текст Валери Петров

изпълнява Асен Кисимов

afx · June 20, 2006

Пуснах си всички албуми на BoC в Winamp-а, за да я чуя пак и проклетата гад пусна точно нея! :ph34r:

Не знаех че си BoC фен

Аз по принцип не обичам да говоря много за тази музика, за да не се комерсиализира но вчера направих изключение...

afx · June 20, 2006

Предполагам малко хора са чували за Plastikman (канадския DJ Richie Hawtin) и неговото хипнотично и минималистично техно... но все пак .. това текстче е доста добро, въпреки че текст и сложна мелодия са две неща неестествени за цялостното творчество на Plastikman

Plastikman - Disconnect

i try in vain

to disconnect my brain

i don't know if i can handle it

handle so much pain

i don't know what's left to gain

all the guilt and now the blame

i don't want to stop this game

i'm starting to enjoy the pain

i don't care what you claim

i still hear your voice replaying

the only thing that remains

is to disconnect my brain

i try to disinfect

and sanitize my brain

perhaps i won't be satisfied

until i go insane

disconnect

disconnect my brain

disconnect

disconnect my pain

Aquila · June 20, 2006

"Тик... странно нещо са спомените.

так. и заблудите. Колко лесно е да повярваш, че живееш единствено в сегашния момент и всичко останало са само химери и химерични спомени. Че времето е разтегливо според твоите събития. Че не си календара, а червеното прозорче, което обикаля процеса на създаване на спомени. Че то има само себе си. (.. а може би в това е спокойствието, да имаш време да се замисляш за времето?...)"

leprossia

kopche · June 20, 2006

The grabbing hands

Grab all they can

All for themselves

After all

Its a competitive world

Everything counts in large amounts

RiMy_SuN · June 20, 2006

Shadow

Maria Mena

I wish you'd see it in my face

But I'm caught up in those long lost days

And how can I even make you see

When I don't even know me

Following my footsteps home

This time I'm walking all alone

Trying hard to be someone I don't even know

I feel like a shadow

Walking behind who you think I am

Just like my shadow

Wanting to see the sun again

I'm your shadow

And I'm lost

Just like my shadow

Thought I'd like me bright and new

But my candle burned out long before you

Now I'm the one whose got to pay

I'm finding me a better day

Following my footsteps home

This time I'm walking all alone

Trying to be someone I dont even know

Sun light is my life

I can hardly comprehend

Sun light is my life

I cannot understand

I feel like a shadow

Walking behind who you think I am

Just like my shadow

Wanting to see the sun again

I'm your shadow

And I'm lost

Just like my shadow

afx · June 22, 2006

Aphex Twin - 54 Cymru Beats

???... rings on your fingers

???... yellow ...???... material.

Once upon a time, there were three bears: Mummy Bear, Daddy Bear

Daddy... Bear

Baby Bear.

(rearranged samples from the arcade game Berserk)

Stop the humanoid! Stop the intruder!

Dynamically switch sounds during a sequence.

Dynamically switching sounds during a sequence

Come on.. have some aphex acid!

Aquila · June 22, 2006

women don't need brains, 'cos brains cant suck your....

Tripping the Rift

afx · June 22, 2006

I mean... the women should be threated with respect!

- So... you are gay.

Tripping the Rift

Curunir · June 23, 2006

Mike Oldfield - Amarok

(Janet Brown's impersonation of Margaret Thatcher, at 54:34)

Hello everyone. I suppose you think that nothing much is happening at the moment. Ah-ha-ha-ha-ha. Well, that's what I want to talk to you all about; endings. Now, endings normally happen at the end. But as we all know, endings are just beginnings.

You know, once these things really get started, it's jolly hard to stop them again. However, as we have all come this far, I think, under the circumstances the best solution is that we all just keep going. Let's keep this going in sight, never an ending. Let's remember that this world wants fresh beginnings. I feel here, in this country, and throughout the world, we are crying out for beginnings, beginnings. We never want to hear this word "endings".

I know we all want to sit down. I know you want to take it easy. Of course we're looking for the good. Of course we're looking for the fresh start.

Isn't that charming? Do you know, I really feel I could dance.

Ah-ha-ha-ha-ha... (dancing) Ah-ha-ha-ha-ha-ha... charming... ha-ha-ha...

velvet_underground · June 23, 2006

Depeche mode-Shake The Disease

I'm not going down on my knees

Begging you to adore me

Can't you see it's misery

And torture for me

When I'm misunderstood

Try as hard as you can

I've tried as hard as I could

To make you see

How important it is for me

Here is a plea

From my heart to you

Nobody knows me

As well as you do

You know how hard it is for me

To shake the disease

That takes hold of my tongue

In situations like these

Understand me

Some people have to be

Permanently together

Lovers devoted

To each other forever

Now I've got things to do

And I've said before

That I know you have too

When I'm not there

In spirit I'll be there

Aquila · June 23, 2006

Sister-step love I torn equal Filter and refine my black holes

What a day to spend the day within

To all the heartjack aborted people

When cunnilingius keeps your mouth full

Take this b-side song and throw it out the door