kopche Posted June 10, 2006 Share Posted June 10, 2006 Объркана песен на Пух Ура! Ура! Ура! За Пух! (Кой, кой?) За Пух. За Пух! (Защо? Какво е сторил?) Какво! Ти... Ти не знаеш? Спасил! Спасил приятел! Със вълни се борил!! Ура! Ура! Ура! За Мечо! (Кой, кой?) За Мечо бе! За Мечо! Не можеше да плува - и все пак го спаси! (Кого спаси?) Другаря! О, слушай тук: говоря ти за Пух! (Кой, кой?) За Пух! За Пух! (Ах, жалко, все забравям!) Знай, че Пух е Мече с Голям Ум!!! (С какво! Кажи го пак!) Със Ум. С Голям Ум. (Голям какво?) Ум! Да! Ядеше доста... Оказа се - юнак! Не зная колко плува, но все пак той доплува със нещо като лодка. (Какво? С какво?) Със някакво гърне! Затуй викнете пак: Ура! Ура! От все сърце... (От все какво?) От все сърце! И нека още сто години живей сред близки и роднини! И нека да расте по ум и по юначество и дух! Ура! Ура! Ура! За Пух! (Но все пак за кого?) За Пух! За Пух! До три пъти ура за Пух! Ура! Ура! Ура! За Мечо! (Кой, кой?) За Мечо бе! За Мечо!! Ура! Ура! За Мечо Пух! За нашия герой! (Уф! Все пак ми кажете какво извърши той?) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted June 10, 2006 Share Posted June 10, 2006 Here we go They're back again Look alive , warn your friends We are warm and we are safe Enjoy it while you can before Things change We have got to take cover, Brother We have got to take cover, Brother Lie down in a field if you can Look at the night sky Oh, where does it end? Sometimes it hurts when you Care about me But it's going to hurt more when They take you away from me We have go to take cover, brother We have got to take cover, brother Here we go again Oh midnight knocks! Oh explosions! Maybe it's all made up in our heads This happens to me when I'm bored Or depressed Here is the best part of the song Where I admit that I might be wrong Because if they are good and if They are right Then they'll have their rapture one Of these nights But if they are wrong…… The Organ - 'Brother' Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 10, 2006 Share Posted June 10, 2006 You Can't Hide Your Love (Hidden Love Mix) (Aphex Twin remixing DMX Krew) Boy, look into my eyes. Tell me you're for real. Don't tell me you're surprised: I can see the way you feel. You try to play it cool. I'm your fantasy. Stop acting like a fool. Everyone can see. I can see through your disguise. I can see it in your eyes. Boy, take me to a party. We'll dance all night long. Once you finish what you started, Two hearts can't be wrong. You like to think you're clever, Treat me so unkind. I'll give you love forever. I'm not blind. I can see through your disguise. I can see it in your eyes. I can see through all your lies. I can see it in your eyes. Download Link to comment Share on other sites More sharing options...
NRG_God Posted June 10, 2006 Share Posted June 10, 2006 Някой ако е гледал Командо озвучен на български ще се сети тая фраза : Стюардесата:Ще желаете ли нещо сър? Батко Арни: Ще ви помоля да не закачате моя приятел. Той се чувства мъртвешки уморен. (А Арни тъкмо му бе счупил врата и му бе покрил лицето със сламена шапка,тъкмо преди да избие 15 военни дивизии с 1 пълнител) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 За тебя Помнишь детские годы, Помнишь бился я в кровь. За тебя, за тебя, за тебя! Было маме заботы, То коленки, то бровь, За тебя. А потом были страны, Где дорог полотно, За тебя, за тебя, за тебя! И стреляли душманы, И спасало одно - За тебя! Припев. Родинка, что зёрнышко - На плече видна. За тебя до донышка, Выпью я до дна. За тебя! За тебя, за тебя! Спето песен не мало На бульварах ночных За тебя, за тебя, за тебя! Удивлялись ребята - Я не пел для других, За тебя! Все закаты, восходы Я пройду вновь и вновь За тебя. Помнишь детские годы, За тебя бился вкровь! За тебя! Припев (4 раза) Любе Link to comment Share on other sites More sharing options...
hoStel_1912 Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 Имам един момент от филма Saw-там,когато им дават трионите...и когато този по младия(не доктора)почва да реже,но нищо не става....и доктора казва "Това не е за да си одрежем веригите,тои иска да си одрежем краката" ето тази реплика много ме кефи Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 ... Красиво слънце, на което още от праха дължим безкрайно възхищение, затова не заради луната и звездите, не и заради нощта, накипрена с комети и подирила глупеца в мен, а заради теб, без край, като за нищо друго ще се жалвам за неотменимото изгубване на моите очи. Ингеборг Бахман, Към слънцето Link to comment Share on other sites More sharing options...
NRG_God Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 Бе защо всички постват в тая тема любимите си текстове на песни?Мислех , че е за любими моменти , но може би тая песен трае само 1 момент или нз как да си го обясня ... WTF Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 Link to comment Share on other sites More sharing options...
NRG_God Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 NRG_God, самото заглавие на темата не дава точно определение на това "що е момент" - пише "от книги, филми и т.н.". Според мен идеята е да се пускат "любими думи", които са ти направили малко или повече специално впечатление. Пускат се "lyrics" (много подходяща дума) на песни, може би защото това е най-масовият начин за "четене" на поезия, а тя може да ти даде много моменти, които да наречеш любими. Но аз лично съм пускала и линк към песен, защото е адски красива. Имало е и постове със снимки или картини. Последният ми пост си беше част от стихотворение. Важното е да е любимо, нали? Мда , но нали момент значи част , не цялото произведение . Е изберете 1 част за най-любима и add reply . Ся на мен "Островът на съкровищата" като ми е любима книга трябва ли да я препиша и да я постна в форума. Някак си в съзнанието ми любими моменти не мога да свържа с песен ... Ако ще се пействат текстове на песни предлагам някой да направи тема любими текстове или нещо от сорта ... Ама там всеки ще тръгне да прави бройка постове с някви умрели текстове от сорта на Ride the white horse и т.н. Та нямам нищо против това да се постват текстове на песни тук . Просто ми се струва странно и изказвам мнението си ЕДИТ: Ахх как мразя зле зададените теми или тези, в които авторът не е знаел точно какво има в предвид Връзката "любими думи --- lyrics" наклони везните много в твоя полза ,затова отстъпвам , но пак ще си се инатя в съзнанието си Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 И аз съм си мислил подобни неща, ама след 137 страници .. мислиш ли че някой ще те чуе То и аз съм post-вал тук таме някое текстче от песничка (почти винаги придружено с линк към нея) но... по скоро бих попитал: чете ли ги някой моите неща? примерно... или всеки за себе си пише Link to comment Share on other sites More sharing options...
NRG_God Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 И аз съм си мислил подобни неща, ама след 137 страници .. мислиш ли че някой ще те чуе То и аз съм post-вал тук таме някое текстче от песничка (почти винаги придружено с линк към нея) но... по скоро бих попитал: чете ли ги някой моите неща? примерно... или всеки за себе си пише Точно това е идеята - Като са много дълги текстовете - никой не ги чете! Всеки си гледа нещата ,които го кефят него и сипва ли сипва , а има някой много стойностни неща , които наистина си заслужават , но това е положението ... Едит: Е.Т. Никой не е казал ,че няма смисъл темата . Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 Link to comment Share on other sites More sharing options...
E.T. Posted June 11, 2006 Share Posted June 11, 2006 Аз ги чета, не на 100% всички, но една голяма част. Дори ми се е случвало една песен да ми е напълно непозната, но понеже текстът ми е харесал да я сваля и да ми стане много любима. Така че има смисъл от темичката. :smile: Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted June 12, 2006 Share Posted June 12, 2006 AND I USED TO FLY LIKE PETER PAAAAAN ALL THE CHILDREN FLEW WHEN I TOUCHED THEIR HAAAAANDS Link to comment Share on other sites More sharing options...
BlackWinterDay Posted June 12, 2006 Share Posted June 12, 2006 Here I am again in this mean old town And you're so far away from me And where are you when the sun goes down You're so far away from me So far away from me So far I just can't see So far away from me You're so far away from me I'm tired of being in love and being all alone When you're so far away from me I'm tired of making out on the telephone And you're so far away from me So far away from me So far I just can't see So far away from me You're so far away from me I get so tired when I have to explain When you're so far away from me See you been in the sun and I've been in the rain And you're so far away from me So far away from me So far I just can't see So far away from me You're so far away from me Link to comment Share on other sites More sharing options...
mauler Posted June 12, 2006 Share Posted June 12, 2006 Финалната сцена от The Sacrifice на Тарковски. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted June 15, 2006 Share Posted June 15, 2006 I hurt myself today To see if I still feel I focus on the pain the only thing that's real The needle tears a hole the old familiar sting try to kill it all away but I remember everything What have I become? My sweetest friend Everyone I know goes away in the end You could have it all My empire of dirt I will let you down I will make you hurt I wear this crown of shit upon my liar's chair Full of broken thoughts I cannot repair Beneath the stains of time the feelings disappear You are someone else I am still right here What have I become? my sweetest friend Everyone I know goes away in the end You could have it all my empire of dirt I will let you down I will make you hurt If I could start again a million miles away I would keep myself I would find a way... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Defekt Posted June 15, 2006 Share Posted June 15, 2006 Абе много се изкефих през 2000година Винс Картър как прескочи 2м 17см стъргун Link to comment Share on other sites More sharing options...
liquid Posted June 16, 2006 Share Posted June 16, 2006 Evergrey The Essence Of Conviction Her gentle hand in his Revelation serves as bliss They walk away from sunshine Led to believe the lie His lust for untouched youth A well kept secret sealed His every night confession Reveals the most profane obsession Their trust is won and fate is conquered The essence of conviction Why me? I did no wrong I did not know You lied to me I meant no harm And I am blaming me Hand in hand down the altar aisle Her father's presence brings her to a smile A grand welcome from the assembled crowd Greeted as the "circles" first child Undressed to nothing and held to the sky Her smile is gone and she starts to cry Desperately seeking her father's eyes But he sees nothing He's blind. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted June 16, 2006 Share Posted June 16, 2006 Мамзел Агата Старият стенен часовник в хола удари седем и половина, когато, безшумно като призрак, се вмънках в дома си на Авеню Дьо Вилие. Всеки ден, точно в тази минута, мамзел Агата се залавяше да изтърква патината от старинната маса в трапезарията, което означаваше, че може би ще успея да се прибера незабелязано в спалнята си – моето единствено убежище. Всички останали помещения бяха в ръцете на мамзел Агата. По цял ден тя не можеше да си намери място – тиха, като мангуста обикаляше от стая в стая с парцал в ръка и търсеше да почисти нещо или пък да вдигне от пода някое накъсано писмо. Отворих вратата на приемната си и замръзнах. Наведена над писалището, мамзел Агата преглеждаше утринната ми поща. Тя вдигна глава, белезникавите й очи се впериха мрачно в раздрипаните ми, изцапани с кръв дрехи и за пръв път тънките й устни не можаха веднага да намерят най-подходящите язвителни думи. - Господи, къде е бил той? - най-сетне изсъска тя. Винаги ме наричаше „той”, когато се сърдеше – уви; почти не помня да се е обръщала към мен другояче. Претърпях злополука – оправдах се аз. Отдавна бях свикнал да лъжа мамзел Агата – това беше единственото ми средство за законна самоотбрана. Тя огледа дрехите ми с проницателния поглед на познавач, който винаги търси да закърпи, да замрежи или да поправи нещо. Стори ми се, че гласът й стана малко по-любезен, когато ми нареди незабавно да й връча всичките. Оттеглих се в спалнята си и се окъпах, а Розали ми донесе кафето – никой не умее да вари кафе като мамзел Агата. - Pauvre monsieur – съжали ме Розали, когато й подадох дрехите си, за да ги отнесе на мамзел Агата. - Нали не сте ранен? - Не – отвърнах аз, - само ме е страх! Между мен и Розали нямаше тайни по отношение на мамзел Агата: и двамата живеехме в смъртен страх от нея и бяхме другари по оръжие в ежедневната борба за живот. Розали, която всъщност беше приходяща чистачка, ми се притече на помощ в деня, когато избяга готвачката, а сега, след като напусна и прислужницата, тя остана при нас в ролята на момиче за всичко. Бях много огорчен от напускането на готвачката, но скоро трябваше да призная, че никога не съм се хранил по-добре, откакто мамзел Агата завладя кухнята. Още по-неприятно ми беше да се разделя с прислужницата, яка бретонка, която винаги добросъвестно съблюдаваше нашето споразумение: никога да не се доближава до писалището ми, нито да докосва старините мебели. Една седмица след пристигането на мамзел Агата тя започна да проявява признаци на разклатено здраве, ръцете й взеха да треперят, изпусна най-хуабвата ми фаенска ваза, а скоро след това избяга така бързо, че дори забрави да вземе престилката си. Още на същия ден мамзел Агата се залови да търка и да жули изящните ми столове от времето на Людовик XVI, да тупа безмилостно с пръчка безценните персийски килими, да мие с вода и сапун бледия мраморен лик на флорентинската Мадона и дори успя да свали великолепнич гланц от стоящата върху писалището губийска ваза. Ако мамзел Агата се беше родила четиристотин години по-рано, до днес нямаше да остане и следа от средновековното изкуство. Макар че кой ли може да каже кога е родена? Лицето й беше същото, каквото си го спомнях от детските години в бащиния дом. Когато си разделихме наследството, тя се падна на по-големия ми брат. Ала като изключително смел човек, той успя да се отърве от нея и да я стовари върху мен. „Мамзел Агата е точно това, което ти трябва – писа ми той, - няма втора икономка като нея.” Тук беше съвършено прав. Още от първия ден се заех да правя всичко възможно, за да се избавя на свой ред от нея. Канех на обяд приятелите си ергени и случайни познати – всички те твърдяха, че е цяло щастие да имаш такава чудесна готвачка. Тогава ги лъжех, че възнамерявам да се женя, а мамзел Агата предпочита да работи за ергени, поради което сега си търси друго място. Те прявяваха голям интерес и искаха да я видят, с което въпросът се приключваше – никой нямаше желание да я погледне втори път. Външният й вид не се поддаваше на описание. Редките й златисти къдрици бяха подредени в прическа от ранния викториански период. Розали смяташе, че това е перука, но аз не бях съвсем сигурен. Необикновено високо и тясно чело, никакви вежди, малки белезникави очички; лице тя сякаш нямаше, само дълъг извит нос, надвиснал над рясна цепнатина, която рядко се отваряше, за да разкрие ред дълги, остри като пор зъби. Кожата на лицето и на ръцете й имаше мъртвешки оттенък, дланта й беше лепкава и студена като на труп. Усмивката й... не, не мога да ви я опиша, ние с Розали се страхувахме най-много от усмивката й! Мамзел Агата говореше само шведски, но умееше свободно да се кара на френски и на английски. Струва ми се, че с течение на времето тя понаучи малко френски, иначе откъде щеше да разбере всичко, което знаеше за пациентките ми? Често я намирах да подслушва зад вратата на кабинета ми, особено когато преглеждах дами. Тя много обичаше покойниците и сякаш се развеселяваше, когато някой беше на смъртно легло, а когато по Авеню Дьо Вилие минаваше траурно шествие, никога не пропускаше да излезе на балкона. Мамзел Агата мразеше децата и не можа да прости на Розали, че даде парче от коледния сладкиш на децата на портиерката. Тя мразеше и кучето ми, вечно посипваше килима с прах против бълхи и щом ме видеше, започваше да се почесва в знак на протест. Кучето също я намрази от пръв поглед, може би поради особената миризма, която се излъчваше от цялото й тяло. Тя напомняше мишата миризма на братовчеда Понс у Балзак, но с някакъв особен свой примес, който успях да доловя от друг източник един-единствен път в живота си. Това се случи много години по-късно в Тива, където намерих една изоставена гробница в Долината на царете със стотици огромни прилепи, увиснали като черни гроздове по стените. Мамзел Агата излизаше от къщи само в неделя, сядаше сама на пейка в шведската черква на булевард Орнано и се молеше на бога на гнева. Пейката оставаше неизменно празна, защото никой не се осмеляваше да седне до нея. Моят приятел шведският пастор пък разказваше, че когато за пръв път по време на причастие сложил нафората в устата й, тя го погледнала така свирепо, че той се уплашил да не му прегризе пръста. От веселия нрав на Розали не остана и следа, тя отслабна и се омърлуши и взе да говори, че ще отиде да живее при омъжената си сестра в Турен. На мен, разбира се, ми бе по-леко, тъй като по цял ден ме нямаше вкъщи. Но щом влезех у дома, силите сякаш ме напускаха и ме обземаше смъртна умора. А когато открих, че мамзел Агата е сомнамбул, нощите ми станаха все по-тревожни и неспокойни и все ми се струваше, че усещам миризмата й дори в спалнята си. Накрая открих душата си при пастор Флигаре, който често ми гостуваше и сигурно смътно подозираше страшната истина. - Защо не я изгоните? - ядоса се един ден той. - Така не може да продължава, наистина започвам да вярвам, че се страхувате от нея. Ако нямате смелост сам, готов съм да го направя вместо вас. Обещах да му дам хиляда франка за червката, ако успее да се справи с мамзел Агата. Още тази вечер ще я предупредя, че я уволнявате. Не се безпокойте, елате утре след служба в ризницата и ще чуете приятна вест. На следващия ден службата в шведската черква не се състоя, тъй като свещеникът внезапно се разболял предишната вечер и не могли да му намерят заместник. Вендага отидох в дома му на площад Терн, където жена му ме посрещна с думите, че точно се канела да изпрати да ме повикат, и ми довери, че снощи свещеникът се прибрал ни жив, ни умрял. Видът му бил такъв, сякаш е видял призрак. Може и да е видял, помислих си, като се отправих към стаята му. Той каза, че пристъпил към изпълнение на задачата си и очаквал мамзел Агата да побеснее от яд, но тя само се усмихнала. Внезапно усетил в стаята някаква особена миризма, почувствал, че му прилошава. Беше сигурен, че е било от миризмата. - Не – поправих го, - от усмивката! Посъветвах го да остане на легло, докато не го посетя отново. Той ме попита от какво всъщност е болен и аз отвърнах, че не знам, но това не беше истина – отлично познавах болестта му, всички симптоми ми бяха добре известни. - Между другото – подхвърлих аз, когато станах да си отивам, - можете ли да ми разкжете нещо за Лазар? Положително, като свещеник, сте по-добре осведомен от мен. Нямаше ли стара легенда... - Лазар – започна пасторът немощно – е човекът, който се завърнал в дома си жив, след като прекарал в гроба три дни и три нощи във властта на смъртта. Това чудо не подлежи на съмнение, тъй като Мария, Марта и много от предишните му приятели са го видели. - Питам се как е изглеждал. - Според легендата разложението, предизвикано от смъртта, било спряно навреме от чудотворната сила, но все пак оставило своя отпечатък – лицето му било мъртвешки синьо, дългите му пръсти – студени като лед, черните му нокти пораснали неимоверно дълги, от дрехите му лъхала отвратителна миризма на гроб. Когато Лазар тръгнал между тълпата, която се събрала, за да посрещне възкръсналия, радостните приветствени думи замрели върху устните на хората, те се вцепенили. Един след друг избягали, онемели от страх. Докато свещеникът разказваше старата легенда, гласът му все повече отслабваше, той неспокойно се мяташе из леглото, а лицето му побеля като възглавницата под главата му. - Сигурни ли сте, че Лазар е единственият човек, възкръснал от гроба? - запитах аз. Уверен ли сте, че не е имал сестра? Свещеникът нададе страшен вопъл и стисна лицето си в шепи. По стълбите срещнах полковник Стаф, шведският военен аташе, който идваше да разбере какс е чувства болният. Той ме покани на гости у дамо си, тъй като имал да ми съобщи нещо много важно. Полковникът беше служил достойно във френската армия по време на войната от 1870 г. и беше ранен при Гравелот. Женен бе за французойка и беше любимец на парижкото общество. - Знаеш – започна полковникът, когато седнахме да пием чай, - знаеш, че съм твой приятел, при това съм почти два пъти по-стар от теб. Ето защо те моля да ме разбереш правилно – онова, което ще ти кажа, е в твой интерес. Напоследък ние с жена ми често чуваме оплаквания по повод тираничното ти отношение към пациентите. Някой не обича да му се повтарят непрекъснато думи като дисциплина и послушание. Дамите, особено французойките, не са свикнали на такова грубо отношение от страна на млад човек като теб и дори вече са ти дали прякора Тиберий. Страхувам се, че за теб е нещо съвсем естествено да командваш, като си въобразяваш, че е естествено останалите да ти се подчиняват. Грешиш, приятелю, всички искат да командват. - Не съм съгласен. Повечето мъже и почти всички жени обичат да се подчиняват. - Почакай, докато се ожениш – промърмори храбрият полковник, като погледна крадешком към вратата на всекидневната. - А сега нещо много по-серизно – продължи той. - Носят се слухове, че в личния си живот си доста небрежен към изискванията на приличието, в дома ти живее някаква тайнствена жена, която представяш за своя икономка. Дори съпругата на английския консул намекна нещо подобно на жена ми, която най-ревностно те защити. Какво ще кажат шведският свещеник и съпругата му, които се отнасят с теб като със собствен син, когато до до ушите им стигне този слух, което рано или късно неминуемо ще стане? Слушай, приятелю, това е недопустимо за лекар с твоето положение, при когото идват толкова много английски и френски дами. Пак повтарям – недопустимо е! Ако ти е нужна любовница, имай си я, твоя работа. Но, за Бога, махни я от дома си, дори французите няма да толерират такова скандално поведение. Благодарих на полковника, съгласих се изцяло с него, обясних, че много пъти съм се опитвал да я изгоня от дома си, но все не съм намирал достатъчно сили. - Зная, че не е леко – изрази съчувствие той. - И аз съм бил млад. Затова, ако нямаш смелост, ще ти помогна. Ето работа за мен – не се боя нито от жени, нито от мъже, атакувах прусаците при Гравелот, заставал съм очи в очи със смъртта в шест големи сражения... - Почакайте, докато застанете очи в очи с мамзел Агата Свенсон – предупредих го аз. - Нима е шведка? Толкова по-добре, в краен случай ще уредя депортирането й от Франция чрез легацията. Утре в десет сутринта ще бъда при теб – не излизай никъде. - Не, благодаря, никога не оставам при нея, освен в краен случай. - И въпреки това все пак спиш с нея! - възкликна смаяният полковник. Щях да повърна върху килима, ако не ми беше подал точно навреме чаша силно бренди със сода. После, залитайки, си тръгнах, след като приех поканата му за обяд на следващия ден, за да отпразнуваме победата. На другия ден обядвах само с госпожа Стаф. Полковникът беше неразположен и молеше да отида да го видя. Жена му предполагаше, че старата му рана от Гравелот пак се обажда. Храбрият воин лежеше в леглото си със студен компрес на челото. Изглеждаше много остарял и отслабнал, в очите му виждах блуждаещ поглед, който не бях виждал по-рано. - Усмихна ли се? - попитах аз. Той потръпна и протегна ръка към брендито. - Забелязахте ли дългият завит нокът на палеца й, също като на прилеп? Полковникът пребледня и избърса потта от челото си. - Какво да правя? - унило попитах аз, като стиснах в отчаяние главата си. - Има само един изход – прошепна немощно полковникът. - Ожени се, защото иначе ще се пропиеш. Аксел Мунте - Легендата за Сан Микеле Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted June 17, 2006 Share Posted June 17, 2006 Не пускам светлина Обичам с несигурна походка нощем Да се разхождам в къщата от спомени И да ме сепва всеки тупот От някое съборено сбогуване Невероятно е, че пазя още "довиждане" от всяка наша среща? Разхвърляла съм ги умишлено Така че да те чувам винаги Когато нощем се разхождам С несигурна походка в къщата kopche Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted June 17, 2006 Share Posted June 17, 2006 Хах, това не е проблем на постващия, а на четящите! Преди време имах идея "любимите моменти" да се обсъждат от форумците, но може би с право никой не се нави. Айде пак ме изпукаха като никой... Така и така съм се хванал да пиша в темата...и така и така ми попадна отново любимата...върна се от Америка... "...Беше лято. Гаден сезон. Наистина нямаше къде да се иде. Във велен по това време имаше само швейцарци и човек не можеше да приближи до дъщерите им, бяха ги преброили и знаеха колко точно са. За щастие Бъг всеки ден получаваше нови плочи и то най-добрите, които още никой не бе чувал, но всички те щяха да станат гении, невероятни копелета, каквито преди не е имало: Миша Бубенц, Арч Метъл, Стан Гавелка, Джери Ласота, Дик Брилянски, ще чуете да се говори за всички тези имена и уверявам ви, ще ги повтарят много след като са забравили кой е дьо Гол или Кастро или оня, как му беше името, китаеца..." Adieu, Gary Cooper!, Romain Gary 1969 Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted June 17, 2006 Share Posted June 17, 2006 Link to comment Share on other sites More sharing options...
pyroman Posted June 17, 2006 Share Posted June 17, 2006 "Kiss From A Rose" There used to be a greying tower alone on the sea. You became the light on the dark side of me. Love remained a drug that's the high and not the pill. But did you know, That when it snows, My eyes become large and The light that you shine can be seen. Baby, I compare you to a kiss from a rose on the grey. Ooh, The more I get of you, Stranger it feels, yeah. And now that your rose is in bloom. A light hits the gloom on the grave. There is so much a man can tell you, So much he can say. You remain, My power, my pleasure, my pain, baby To me you're like a growing addiction that I can't deny. Won't you tell me is that healthy, baby? But did you know, That when it snows, My eyes become large and the light that you shine can be seen. Baby, I compare you to a kiss from a rose on the grey. Ooh, the more I get of you Stranger it feels, yeah Now that your rose is in bloom. A light hits the gloom on the grave, I've been kissed by a rose on the grave, I've been kissed by a rose I've been kissed by a rose on the grave, ...And if I should fall along the way I've been kissed by a rose ...been kissed by a rose on the grave. There is so much a man can tell you, So much he can say. You remain My power, my pleasure, my pain. To me you're like a growing addiction that I can't deny, yeah Won't you tell me is that healthy, baby. But did you know, That when it snows, My eyes become large and the light that you shine can be seen. Baby, I compare you to a kiss from a rose on the grey. Ooh, the more I get of you Stranger it feels, yeah Now that your rose is in bloom, A light hits the gloom on the grave. Yes I compare you to a kiss from a rose on the grey Ooh, the more I get of you Stranger it feels, yeah And now that your rose is in bloom A light hits the gloom on the grave Now that your rose is in bloom, A light hits the gloom on the grave. Seal Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.