Любими моменти

[SDawn]

Confession

Charles Bukowski

 

 

waiting for death

like a cat

that will jump on the

bed

 

I am so very sorry for

my wife

 

she will see this

stiff

white

body

shake it once, then

maybe

again

 

"Hank!"

 

Hank won't

answer.

 

it's not my death that

worries me, it's my wife

left with this

pile of

nothing.

 

I want to

let her know

though

that all the nights

sleeping

beside her

 

even the useless

arguments

were things

ever splendid

 

and the hard

words

I ever feared to

say

can now be

said:

 

I love

you.

[LPFC]

Words like violence

Break the silence

Come crashing in

Into my little world

Painful to me

Pierce right through me

Can't you understand

Oh my little girl

 

All I ever wanted

All I ever needed

Is here in my arms

Words are very unnecessary

They can only do harm

Vows are spoken

To be broken

Feelings are intense

Words are trivial

Pleasures remain

So does the pain

Words are meaningless

And forgettable

All I ever wanted

All I ever needed

Is here in my arms

Words are very unnecessary

They can only do harm

 

Enjoy the silence

едит:все пак за тези,които не знаят да добавя,че това са decpeche-enjoy the silence

[SDawn]

А ето как се запалих по Бодлер. Мисля, че е много сполучлив превод. Този на Кирил Кадийски също е хубав, но някак не ме завладя толкова. А френски за жалост не разбирам.

 

To The Reader

 

 

Infatuation, sadim, lust, avarice

possess our souls and drain the body's force;

we spoonfeed our adorable remorse,

like whores or beggars nourishing their lice.

 

Our sins are mulish, our confessions lies;

we play to the grandstand with our promises,

we pray for tears to wash our filthiness,

importantly pissing hogwash through our styes.

 

The devil, watching by our sickbeds, hissed

old smut and folk-songs to our soul, until

the soft and precious metal of our will

boiled off in vapor for this scientist.

 

Each day his flattery makes us eat a toad,

and each step forward is a step to hell,

unmoved, though previous corpses and their smell

aphyxiate our progress on this road.

 

Like the poor lush who cannot satisfy,

we try to force our sex with counterfeits,

die drooling on the deliquescent tits,

mouthing the rotten orange we suck dry.

 

Gangs of demons are boozing in our brain-

ranked, swarming, like a million warrior-ants,

they drown and choke the cistern of our wants;

each time we breathe, we tear our lungs with pain.

 

If poison, arson, sex, narcotics, knives

have not yet ruined us and stitched their quick,

loud patterns on the canvass of our lives,

it is because our souls are still too sick.

 

Among the vermin, jackals, panthers, lice,

gorillas and tarantulas that sucк

and snatch and scratch and defecate and fuck

in the disorderly circus of our vice,

 

there's one more ugly and abortive birth.

It makes no gestures, never beats it breast,

yet it would murder for a moment's rest,

and willingly annihilate the earth.

 

It's BOREDOM. Tears have glued its eyes together.

You know it well, my Reader. This obscene

beast chain-smokes yawning for the guillotine-

you-hypocrite Reader - my double - my brother!

[SDawn]

Какво да се прави... наваксвам за през седмицата...

 

an unusual woman

 

i met this woman

and she said,

you're in terrible shape,

let's clean you up,

and she started squeezing my

blackheads.

she squeezed those blackheads

everywhere:

in the car,in the market,in

bed,in the park

(in between we made

love).

i ran out of blackheads before i

ran out of

love.

what are we going to do

now? she asked.

 

then she began plucking hair out

of my ears and nose and from around my eyes

and eyebrows, from my back,

with a tweezer, we ran out of

hair before i

ran out of

love.

 

what are we going to do

now? she asked.

 

i ran out of blackheads and hair

before i ran out of

love.

now she's packed her clothes and

is moving out

tonight but not before she

cleans the wax

out of my

ears.

 

a highly unusual

woman.

 

bukowski

[alchemy]

"Москва - Петушки", Венедикт Ерофеев

..........

Но стига съм ви говорил за “Сълзата”. Сега ви предлагам последното и най-хубавото. “Шедьовърът не се нуждае от похвали”, както е казал поетът. Накъсо казано, предлагам ви коктейла “Кучешки търбух”, напитка, която засенчва всичко. Това вече не е напитка – това е музика на сферите. Кое е най-прекрасното нещо на света? Борбата за освобождение на човечеството. А още по-прекрасно е следното (записвайте си):

 

Бира жигульовска - 100 г

Шампоан “Садко” - 30 г

Разтвор за премахване на пърхут - 70 г

Спирачна течност - 35 г

Синтетично лепило БФ - 12 г

Флайтокс - 20 г

 

Всичко това отлежава една седмица, смесено с тютюн за пури – и се сервира...

Между другото, получавал съм писма, в които нямащи си друга работа читатели ми препоръчват още нещо: получената по този начин смес на всичко отгоре да се прецедяла през гевгир. Тоест – да я прецедиш през гевгир и да си лягаш да спиш. Това вече е дявол знае какво и всички тези допълнения и поправки се дължат на немощ на въображението, на недостиг на полет на мисълта, само на това се дължат тези нелепи поправки...

И тъй, “Кучешки търбух” е сервиран. Пийте го от изгрева на първата звезда на големи глътки. Само след две чаши от този коктейл човек става толкова одухотворен, че можеш да го наближиш и цял половин час да му плюеш в мутрата от разстояние половин метър, и той нищо няма да ти каже.

.....

[ov3rm4n]

Клас - Диви Коне

 

Бледа луна открива лице,

гола земя лежи под мен.

Бяла змия пълзи напред,

студена змия - път далечен към теб.

 

Диви коне препускат в мен.

Те ме носят към теб

през гори от лед, стени от страх,

те ме носят пак към теб.

 

Тъмна стена остава зад мен,

мека трева ме взима в плен.

Горещи слънца запалвам в теб,

топи се нощта в светли късчета ден.

 

Диви коне препускат в мен.

Те ме носят към теб

през гори от лед, стени от страх,

те ме носят пак към теб.

 

Носят ме към теб.

[RiMy_SuN]

Broken Heart

 

I'm lost in a dream, with a mind's full of sadness,

I remember the good times, that we had in our madness,

frozen tears with illusions of fire,

all of my life was filled with desire

 

Oh I wish we could go back to where we started,

Love, lost love, you're so cold, cold hearted,

the fire in your eyes gets me out of my mind,

how could it be, that you're so blind

 

Hunting the shadow, that was lost in the past

like a soldier of fortune, who's life couldn't last,

falling tears, from a love's not in vain

time tells no lies, could our love come back again

 

Don't leave me alone

with my broken heart

can't you see, that I've loved you from the start

Don't leave me alone

with my broken heart

can't you see, that I've loved you from the start

[Kreideiky]

....ааа ov3rm4n! ...браво!

...аз пък ще взема да ги кача.....

 

 

The Cure - Chain Of Flowers

 

Please wake up

It's so dark and cold

Please wake up

I feel so alone

And I feel so scared

That you're going away

And I feel so scared...

 

All I want is summer

Stories from before

Just like the day you tried to hide

Behind the churchyard wall

And fell asleep before I came

I found you

In a chain of flowers

Sleeping like a marble girl

Sleeping in another world...

 

I'll never tell you

Of all the different ways

You make me so afraid...

[SDawn]

Тази поензия взе че ми хареса. Я по-добре ми препоръчайте хубав онлайн речник, че да не тормозим Kreideiky. Naso... mp3?

 

Цой (от Группа Крови)

 

Мама, МЫ все тяжело больны

 

Зерна упали в землю

Зерна просят дождя

Им нужен дождь

Разрежь мою грудь посмотри мне внутрь

Ты увидишь - там все горит огнем

 

Через день будет поздно

Через час будет поздно

Через миг будет уже не встать

Если к дверям не подходят ключи

Вышиби двери плечом

 

Мама мы все тяжело больны

Мама я знаю мы все сошли с ума

 

Сталь между пальцев

Сжатый кулак

Удар выше кисти терзающий плоть

Но вместо крови в жилах застыл яд

Медленный яд

Разрушенный мир

Разбитые лбы

Разломанный надвое хлеб

И вот кто-то плачет а кто-то молчит

А кто-то так рад

Кто-то так рад

 

Мама мы все тяжело больны

Мама я знаю мы все сошли с ума

 

Ты должен быть сильным

Ты должен уметь сказать:

"Руки прочь прочь от меня!

Ты должен быть сильным

Иначе зачем тебе быть?

Что будут стоить тысячи слов

Когда важна будет крепость руки

И вот ты стоишь на берегу

И думаешь - плыть или не плыть

 

Мама мы все тяжело больны

Мама я знаю мы все сошли сума

[Grimjaur]

Дни върху приклада

 

Знам, идват бурни времена,

тъй както конница в галоп;

тръби пожарната война,

залегнала в студен окоп.

 

Затуй през бурни нощи в мрака

на дълги походи вървим,

летим на щикова атака

и мокри на земята спим.

 

Затуй на тази стръмна кота

насрещен вятър с ярост вей

и моята картечна рота

копае пак дълбок траншей.

 

И враг пред нас ли се изпречи,

ти, младост наша, ще го спреш.

Ти цели три години вече

стоиш на огневи рубеж!

 

Това са дни върху приклада,

с насочен към сърцето щик,

врага ще бием без пощада

до сетен дъх, до сетен миг!

 

Не ще закрий барутен облак,

родино, твойте небеса.

На твойто щастие тъй младо

спокоен ще звъни гласа.

 

1952

П.Пенев

[ov3rm4n]

"Something Stupid" - Sinatra

 

I know I stand in line

Until you think you have the time

To spend an evening with me

And if we go someplace to dance

I know that there's a chance

You won't be leaving with me

 

Then afterwards we drop into a quiet little place

And have a drink or two

And then I go and spoil it all

By saying something stupid

Like I love you

 

I can see it in your eyes

That you despise the same old lines

You heard the night before

And though it's just a line to you

For me it's true

And never seemed so right before

 

I practice every day to find some clever

lines to say

To make the meaning come through

But then I think I'll wait until the evening

gets late

And I'm alone with you

 

The time is right

Your perfume fills my head

The stars get red

And oh the night's so blue

And then I go and spoil it all

By saying something stupid

Like I love you

I love you...

[Kreideiky]

/offtopic

Кино

[Mu3epHuK]

Хроника

 

В заводите “Круп” днес отливат гранати.

Натъпквайте здраво! - за нас са те, братя.

Те нашата кръв из полята ще пият.

Натъпквайте здраво! Милиони сме ние…

 

Във “Байер” получили някакъв газ

от нова порода. И той е за нас.

той нашта осаждена гръд ще разяжда.

Картината ясна… Нали се догаждаш?

 

Във “Викерс” пробиват картечни дула.

Шестотин куршума в минута - за нас.

те наште корави глави ще пробиват.

Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!

 

Бъдете щастливи, не виждайте как

настига ни буря, обвива ни мрак.

Вземете за почест пред нашта епоха.

Но, моля… по тихо! Но, моля …

без ропот!

 

Н.И.Вапцаров; 1939г.

[SDawn]

Охх, как ги намираш все такива... Като че ли на война си тръгнал...

 

Легенда за мъртвия войник

 

Понеже вече пета пролет

не се и чуваше за мир,

размисли и реши войникът

да падне храбро най-подир.

 

Но продължаваше войната

и кайзерът, обзет от жал,

ядосваше се, че предсрочно

бе храбрият войник умрял.

 

Преспа войникът цяло лято,

зарит дълбоко във пръстта;

веднъж военни санитари

при него спряха във нощта.

 

Комисията деловито

огледа гроба и след миг

със осветената лопата

изрови мъртвия войник.

 

Подробно докторът опипа

разкапаната му снага

и констатира, че е "годен",

но дезертирал пред врага.

 

Веднага взеха те войника.

Приятна нощ ги проследи -

ако човек не беше с каска,

видял би чудните звезди.

 

Изправиха на крак войника,

в корема му наляха спирт

и с три жени го обградиха

за малко радост и за флирт.

 

Понеже беше почнал вече

отвред на гнило да смърди,

пред него поп един закрачи

с тамянен дим да го кади.

 

И музиката - думба-лумба -

войнишки весел марш подзе.

Войникът бързо в такт замята

тренираните си нозе.

 

Поддържаха го санитари,

че иначе в оная кал

случайно можеше да падне,

а туй би значило скандал.

 

И боядисаха тогава

отпред войнишката куртка

във черно, бяло и червено -

калта маскираха така.

 

Начело господин вървеше

във фрак, с колосани гърди -

той беше истински германец

със чистокръвни прадеди.

 

И тъй вървяха - думба-лумба -

по черното шосе напред.

Като снежинка в силна буря

залиташе мъртвецът клет.

 

Ръмжаха кучета и котки

и плъхове пищяха в хор:

"Не щем ний тук да стане френско,

защото би било позор!"

 

Тъй шествието през селата

жени и старци насъбра,

дърветата се поклониха

и всичко закрещя: "Ура!"

 

И - думба-лумба - все вървяха

жени и кучета, и поп,

сред тях като пиян сновеше

покойникът, лишен от гроб.

 

Но хората не го видяха

и никой нищо не разбра,

той се загуби в тая глъчка

от "думба-лумба" и "ура".

 

Не, хората не го видяха -

зает бе всеки да крещи.

Съзряха го звездите само

от свойте тъмни висоти.

 

Звездите кротко ще угаснат

и ведър ден ще зазори,

ала войникът пак отива

живота си да подари.

 

Бертолд Брехт

1918 г.

[ov3rm4n]

XV

Стоя си така върху мината. Тази сутрин тръгнахме да патрулираме и аз вървях последен, както обикновено, всички минаха отстрани, но аз я усетих под краката си и се заковах. Те избухват само когато си мръднеш крака. Хвърлих на другите всичко, което имах по джобовете, и им казах да си вървят. Съвсем съм сам. Можех да ги чакам да се върнат, но нали им казах да не се връщат, бих могъл и да се хвърля по корем, но колко е ужасно да живееш без крака. Запазих само бележника си и молива. Ще ги хвърля, преди да си сменя крака, а трябва на всяка цена да го направя, защото ми дойде до гуша от войната и защото ме полазват мравки.

 

Борис Виан, "Мравките"

[ov3rm4n]

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ

 

Животът прилича на зъб

Изобщо не мислиш за него

Доволен си – дъвчеш добре

Но внезапно той се разваля

Боли те но щом ти е нужен

За него се грижиш

Но за да бъдеш съвсем излекуван

Трябва да го изтръгнат от теб.

 

Виан... като ще се депресираме... да видите хубаво ли е.

[ov3rm4n]

ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ

 

Искам живота ми да прилича на рибена кост

Потопена в синя чиния

Искам живота ми да прилича на нещо

На дъното на едно-единствено нещо

Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи

Да има формата на плесенясал хляб или на стомна

Да има формата на пътък

И формата на всичко друго

На коминочистач или на люляк

На буца пръст

На подивял бръснар или на лудо пухче

Искам живота ми да има твойта форма

И той я има но това съвсем не е достатъчно

Аз съм винаги неудовлетворен.

 

И пак Виан... ) За да се върнем обратно.

[SDawn]

Браво! Още!

[bio]

пак "11 минути"

 

През целия си живот съм разбирала любовта като вид доброволно робство. Оказа се, че това изобщо не е вярно! Свободата съществува само тогава, когато има любов. Този, който се отдава изцяло, който се чувства свободен, обича най-силно.

А който обича най-силно, се чувства свободен.

Ето защо ми се струва безсмислено всичко, което бих могла да изживея, да направя, да открия. Надявам се този период да свърши бързо, за да мога отново да търся себе си - отразена в мъжа, който ще ме разбира и няма да ме кара да страдам.

Но какви глупости говоря? В любовта никой не бива да наранява никого; всеки от нас е отговорен за това, което чувства, ето защо не можем да обвиняваме другия за нищо.

Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого.

Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш.

[Grimjaur]

Ама и ний не спим, ха ! И ний сме будни! Още на другия ден срещнах даскаличката и и прошепнах на ухото:

- Учителке, рекох, прощавай, рекох, ама за твое добро. Mежду нас да си остане, рекох, ама тази стая дето живееш у попови са умрели две жени. Едната, рекох, първата стопанка на къщата, умря от охтика, а другата, дъщеря й. И тя, рекох, от същата умря. Дума да не излиза, рекох, ама и попадията, и тя е прихванала от тая сладка медена. Не е за друго ти го казвам, рекох, ама само така да си в известност.

И си заминах.

Още същата вечер момичето си дигна партакешината и се настани у Ганя лелин Вълин, до самата Пънчова ковачница.

Като се премести тя, и излезе заповед фенерят да се премести в края на селото, чак до реката. Кал

имало там, блатото се събирало през време на дъждовете, на Коля Кутийката прасето се било удавило преди години и тям подобни.

Премести го синът, ама и ний не стоим със скръстени ръце.

Бре умрял смок й подхвърлихме на даскаличката, бре живи гущерчета и пущахме през прозореца, докато я накараме и от там да си излезе.

Та, искам да ти кажа де, ако питаш как сме със здравето и какво прави ентелигенцията в село, в настоящия момент ще ти кажа: Слава бога! Попът си измаза наново стаята и накара фелдшера да направи дезинфекция навред, та дано върне пак даскаличката; секретар-бирникът изпъди баба си, за да му отвори място, дано се настани у тях, тя горката, току се не мине, току помъкне багажа си в нова квартира, кметът заряза и точки, и параграфи, и алинеи и не гледа вече юридически на въпросите, а си се занимава само с едно мероприятие: Да мести фенеря из село. Толкоз.

 

Чудомир -Писмо от Голо Бърдо

[ov3rm4n]

ДОБЪР ДЕН КУЧЕ

 

Виждам едно куче на улицата

И му казвам: Как си, куче?

Мислите ли, че ще ми отвърне?

Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява.

Знам, това не ви интересува.

Ала срещна ли човек,

Който отминава куче,

Срам ме хваща за баща му.

Такова лошо възпитание

Най-малкото изисква … а аз не съм особено

изискан –

Три поколения наследствен сифилис.

Но никого да не обидя, ще добавя:

Кучетата в повечето случаи

На поздрави не отговарят.

 

----

 

МУХИТЕ

 

На Жан-Пол, Сартр, Уден

 

По улицата се разхождат мъже.

Някои носят загасналото си око като мръсен чорап.

Един циркулиращ сопол им запушва ноздрите

периодично.

Други разни мъже с бастуни вървят,

Въртят ги и мятат погледи бляскави.

 

Всички са броячи на мухи,

Но има два начина да преброиш мухите –

 

Със или без тяхното съгласие.

 

-----

 

 

 

УТОЧНЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА

 

На моите деца

 

Животът зависи от много неща

Безсмислено е по това да се спори

Но можеш смисъла без спор да промениш

Какво по-интересно има от спора

Животът е голям и хубав

Той е съставен от моменти

И тяхната последователност е сестра на чудото

Защото след момента идва друг момент

Животът е препълнен с любопитство

Напред-назад се движи пъргав като зебра.

 

Но може и така да се получи – да умреш

Даже може много хубаво да се получи

Това обаче нищо не променя

Животът зависи от много неща

Защото е в различни отношения

Със други всякакви явления

Още недовъзприети още недоопознати още

Но към тях не смятам да се връщам.

 

Стига ли толкова?!

[Nutshell]

Леле как обичам Виан...

[Grimjaur]

Понякога...

 

 

          Тогда остановись на миг

          послушать тишину ночную...

                    Ал. Блок

 

Понякога се връщам из пустите улици на нощния град. Унесен в мисли или в отморяващо безмислие — както често става ходом, — внезапно се открояват къщи, дървета, предмети или случайно срещнати хора. Преминават свежите вълни на автоматичния дъжд, далеч звънти самотен трамвай (последен или пръв?), неочаквано изсвирва влак, над снежната улица се люлее подгонена от вятъра лампа... Някои от тези образи се запазват в паметта: таен неин механизъм го съхранява задълго — тези неща, които не са имали никаква роля в живота ми. Това едва ли е само спомен — многократно появяващи се в съзнанието, отделни подробности на тези неочаквани образи като търкаляни от вода камъни постепенно се оглаждат и закръглят, спояват се митообразно. В особената сетивна яснота на тези съхранени образи трепти не съвсем ясно чувство, а дълбоко в него се крие и мисъл завинаги споена с образи...

 

Светлозар Игов(тоя пич ми писа 5,само щото не бях чел Иво Андрич)Ама и за това съм му благодарен

[SDawn]

ПАЯЦИТЕ

 

На Одет Бост

 

 

В къщите където децата умират

Изпълзяват някакви ужасно стари старци

Те сядат във чакалнята и чакат

Със бастуни между черните си колена

Ослушват се главите си поклащат.

 

Но щом детето се разкашля

Те с алчни пръсти сграбчват своите сърца

Изсмукват ги като гигантски жълти паяци

И кашлицата се разкъсва

Излита като нощна пеперуда

И се размазва в тежкия таван

Старците неясно се усмихват

И ужасния хрип на детето замира

Тогава жълтите гигантски паяци

Се отпускат разтреперани

Върху дръжките на черните бастуни

излъскани между двете колена.

 

А когато детето издъхне

Те отиват при друго дете ...

 

***

Разбира се, че не стига!

[Nutshell]

Това ми е от любимите му

 

Аз ще умра от рак в гръбначния стълб

Това ще стане през една ужасна вечер

Светла топла чувствена уханна

Аз ще умра от загниване

На някакви си непознати клетки

Аз ще умра от своя крак откъснат

От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка

Аз ще умра от сто разрязани места

И небето целия ще ме затрупа

Като къс стъкло ще ме разчупи

Аз ще умра от гласа на трясъка

Пробил ушите ми

Аз ще умра от оглушителните рани

Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне

От плешиви плашливи убийци

Аз ще умра без да забележа

Че умирам ще умра

Погребан под сухите руини

Хилядометров напластен памук

Аз ще умра удавен в маслото на възбудата

Стъпкан под краката на безразлични животни

И под краката на различни животни

Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено

платнище

Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за

бръснене

Може би ще умра без да лакирам

Ноктите на долните си крайници

И с шепи препълнени със сълзи

И с шепи препълнени със сълзи

Аз ще умра когато клепачите ми отлетят

Отлетят към яростното слънце

Когато ми зашепнат бавно

Злобни думи на ухото

Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата

И със мъжете смаяни и бледи

Аз ще умра изглозган жив

От червеите ще умра

С ръце завързани под водопада

Аз ще умра запален в тъжния пожар

Аз ще умра малко или много

Без да страдам но със любопитство

И след това когато всичко свърши

Ще умра.