Jump to content
BulForum.com

Lud Karaman


Recommended Posts

  • Replies 72
  • Created
  • Last Reply
Aha - drugo si e da ima rima ;)

Az sa6to obi4am poeziqta .... 4eta Byron , ama na english :punk

tva nqkade v net-a ima li go.Az angliiskata poeziq mnogo ne q razbiram ama ima re4nici,taka 4e......kaji mi ako znae6.

Link to comment
Share on other sites

О, да може с нова обич стара скръб да се прогони.

Зима е, а цвят е грейнал по премръзналите клони.

Тя поглежда към дръвчето и се вслушва замечтана,

как се ронят цветовете върху снежната премяна.

Link to comment
Share on other sites

И заради любовната игра

ще се напия като свиня.

В романтика да се потопим

и кофа бира да пресушим.

 

Ах, колко много те обичам,

с поглед често те събличам

и си представям как аз и ти

се множим като зайцити.

 

Накрая се наложи малко наш си диалект, сори :D

Link to comment
Share on other sites

6tom sme go otkarali na peziq neka da se vkliu4a i az.Ne e moie proizvedenie no mi haresva.

 

Посвещение

 

И ето ме- разпъната на кръст,

сърце прободено- мъртвец във яма,

показала на самотата среден пръст,

със злобата на мрака честно пряма.

 

Ехидно смела, в зъби с роза,

а огънят под мен със смях трещи;

хората са свели мисли в поза,

а погледът ми онемял крещи.

 

Безумна вещица на цветни танци-

проклета да съм в своя вечен прах;

подрънква злобата с оловни ланци,

напук на нея мен не ме страх.

 

Ела и прегърни ме, влюбена луна!

Вълна- искра, със песен замени ме

и само спомен за любов една-

това съм аз- така ти запомни ме.

 

 

 

МЪРТВА

Плахо прекрачвате прага на моята стая

със запалени свещи в ръце.

Толкова неочакван за вас бе края

ясно изрисуван на безжизненото ми лице.

Но какво пък толкова,че физически няма да ме има вече,

аз отдавна мъртва бях.

Никой не искаше да види как по лицето ми кървава сълза потече,

нито пък да знае,че цял живот в кошер на пчели живях.

Надолу по трънливата пътека аз вървя сама

и нямам желание и сили пак да се завърна.

Така примамлива изглежда онази светлина,

че бързам в миг цялата да ме обгърне.

В ковчега дървен лежи моето безжизнено тяло,

а вие плачете със свещи във ръце,

но безмислено е да съжалявате за обвивката ми смъртно побеляла,

молете се за разбитото на сол сърце.

Link to comment
Share on other sites

Е, щом е започнато с чужди лирики при това не с нашите просташки ...

 

Enter Suicidal Angels;

 

How hungry we've become;

like animals naked in shame

Fed with the hooves of apocalypse

that galloped down, disordered worlds behind

 

From word to a word I was led to a word

that spanned over cultures in rage

Crimson masses, sleeped in decadence

holding our tongues to the thirsty sun

So, it the future still open?

Then enter, hornet, from our hive-dark hearts

to draw down the end from within

 

We need not the horns

that emanate from our warty, haunted bodes

### ### ### ### ### ### ###

 

Nihilist, Hedon

the priceless art of their lives

Sorrow is a wing laid atop their heads.

skin deep, we carve our immeasurable sorrow

in the fold of your shivering arms

 

Hedon,

Your chindren wild

and filled with death

 

# Jupiter in our unforgiving eves:

a pandemonium of bodies and gold

Eager, as a part of your face

and the sickness attached to your skin (stone)

as the wine-rush,

changing from androgynous wombs

to open free the lid of pain #

 

Hedon,

rinsed in post-human shadows

a monument scorned by the teeth of time

Stale-faced keeper of secrets,

loaded with implosive fire

the whore that carried the apostle

to the mating point on the graves of giants

 

We look at you, afraid

to see what we really are.

Link to comment
Share on other sites

***

В ъгълчето

на котешко око

танцува птица

шеметния танц

на Времето

и маховете

на крилата й

натрупват мрака

по ъглите

на хорските очи.

Това е блясъкът

на Славата.

 

***

О, Дълъг!

Ти, който спря

трептящите Шептящи

и върна Празните обратно!

Недей! Недей докосва

дребното Стабилно

и малкото Искрящо!

Но крещящо

подреди

сълзливите Ревливи

пред твоя гордо Плавен!

И млъкни!

Пукни и се тресни!

 

***

От края почвам,

понеже нямаше начало.

От пепелта на огън незапален,

нестоплил твоите и моите ръце.

От края почвам - нямаше начало.

Край.

 

 

П.С. - Ако ще публикуваме чужи работи, пишете и кой е автора! Така ако някой има желание може да намери повече неща от него...

Link to comment
Share on other sites

Бе сега като се замисля, ние го обърнахме на ебати офтопика. Сори, Караман :)

 

Иначе това горното е от Hedon на Dark Tranquillity.

Link to comment
Share on other sites

Още един прекрасен летен ден,

а прозорците чистя аз като кретен.

 

Нета като по традиция спря

Пу, да ги еб* БТК!

 

Отивам да си взема един душ,

а водата мръсна като в езеро Конуш.

Link to comment
Share on other sites

Мъхът по камъка цъфти

и в гънките му влажни живот кипи

до крайност озлобен.

 

***

 

Не виждаш ли как

пролетният вятър носи дъжд,

а той през шепите му плиска?

Link to comment
Share on other sites

Старото езеро

Жабата скочи

Пльок

Като ще цитираш такъв класик като Башо - прави го точно...

 

"Старо езеро.

Жабешки скок.

Пльок."

 

;) :D ;)

Link to comment
Share on other sites

Ето ви няколко стиха и от мен, аз съм ги писал понякога пиша, ама много рядко. Karaman като си намериш девойката може пък заедно да ги прочетете.

:-)

 

ПИСМО

 

Малко писъмце,

писъмце от мен за мен

от мен за теб

от мен до самотата

писмо за любовта.

Писмо до всички

и от всички.

Писмо за някои

простички неща

Писмо за моята душа,

писмо без получател.

Ей такова писъмце

исках да напиша.

Писмо за всичко и за нищо

 

 

КРЪГОВРАТ

 

Безкрайно бяло и безкрайно черно,

редуват се живота и смърта.

Безкрайна мъка и безкрайна радост

летят във времето и вечноста.

Лъч тъмна светлина,

любов, омраза, огън и вода

във кръговрат неразрушим.

Това ли е живота?

 

Малко лукс и малко нищета,

грешник и светец,

нежност и жестокост,

студена топлина.

Противоположности слети във едно.

Безкраен край или начало е живота.

А след това какво?

Смисъл във безмислието търсим.

Ред и хаос.

Е какво пък,

кръговрат неразрушим и неразбран

 

РАЗЛИЧНИ

 

Листенца в лунната пътека.

Листенца във човешките души.

Страничка любов и

страничка сълзи.

Дон Кихот и Хамлет,

Жулиета и Ромео.

Детски смях и

хиляди снежинки.

Хиляди листенца,

и хиляди съдби.

Все едно и също,

а сме толкова различни.

Link to comment
Share on other sites

bre tazi tema mnogo prodalji (Пуснато: Nov 15 2003, 02:00 AM )  :)

 

 

 

 

Karaman bravo..............bravo

da pocherpish  ;)

Ta tazi tema e 5 stranici.Kak e izkarala pove4e ot polovin godina :confused

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

аре бе, karaman, не се давай толкова лесно! :) колко пичове има във форума ти на девойки скачаш :) аз не съм въздържател, въпреки че на срещата пих едн аскромна количка. не повръщам, разбира се след огромно количество напитка да, но все пак човешко:)

Link to comment
Share on other sites

Готово, 1 бутилка ром купувам и правим купона, канят се само хора, които не се напиват, не повръшат и без трезвеници моля :)

 

karaman, става ли да прибавиш в менюто и мастика на кристалчета ;) :woot :D

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...