Jump to content
BulForum.com

Грешка или не?


Recommended Posts

Съжелявам, че на няколко човека не казах, колко много ги обичам, а сега вече е късно :( Надявам се да са знаели, че държах на тях...

Аз пък съжелявам че на някои казах...

Link to comment
Share on other sites

Аз пък съжелявам че на някои казах...
ооо колега
Link to comment
Share on other sites

Би ли разказал малко повече, ако имаш желание? :unsure:

Разбира се. Преди 3 години играхме 1/4 финал за Купата на България по футбол. Играят се 2 мача на разменено гостуване. Ние играхме срещу Светкавица (Търговище), като първия мач завърши 6:0 за нас на Лаута и пътувахме до Търговище само за протокола така да се каже. Мачът беше без почти никакво значение, защото всичко беше ясно. Започна мачът и през първото полувреме ни поведоха с 2:0 но им трябваха поне още 4 гола, а трудно щяха да ги вкарат. Някъде към средата на второто полувреме отнех една топка от нападателя (аз съм защитник) и тръгнах на дрибъл по левия фланг около 20 метра, а през това време той ме гонеше отзад. В това време в центъра на терена видях свободен съотборник, но не му я подадох веднага а водих още. Точно когато бях стъпил на 1 крак и вече подавах топката нападателят ми взеле отзад с 2та крака в моя опорен и паднах със "спирално, усукано счупен крак на 2 места". Тогава дори нямаше и доктор или линейка на стадиона ама няма значение. Лошто за мен беше, че отборът ни игра финал срещу ЦСКА, където спечелихме след изпълнение на дузпи. Но съжалявам, че тогава не играх защото това беше можеби най-важният мач за нашия отбор и поотедлно за всеки играч, тъй като от там зависи и до някаква степен бъдещето на играча. Ето тук има малко информация за мача в Търговище. Яд ме е и съжалявам най-вече за това, че 1 секунда лакомия ми струваше около 5-6 месеца извън игра.

Link to comment
Share on other sites

LOKOMOTIVcho, гадно е случилото ти се, но не знам дали паса би те спасил. Човека е бил озлобен и просто е искал да те контузи... Пожелавам ти, ако още треираш - да продължиш да се развиваш като футболист.

 

Иначе, Runner, съмнение изпитвам за всяко нещо. Но дори и да не бях допуснал едни грешки - щях да допусна други. И не съжалявам за грешките си - те са си мои! Да, често ми се иска доста неща да не бяха ставали както станаха, но гордо си нося белезите и незарастналите рани. Те са мои и факта, че съм ги преживял е достатъчен. Осъзнал съм, че няма смисъл сенките от миналото да скриват бъдещето.

Link to comment
Share on other sites

LOKOMOTIVcho, гадно е случилото ти се, но не знам дали паса би те спасил. Човека е бил озлобен и просто е искал да те контузи... Пожелавам ти, ако още треираш - да продължиш да се развиваш като футболист.

Благодаря за искрените пожелания :)

Link to comment
Share on other sites

Последното, за което съжалявам адски много е, че не заминах с приятелката си на бригада! Сори, че и тук ви занимавам с това, но си е самата истина!

Link to comment
Share on other sites

Грешките са прогрес. По-скоро самото осъзнаване, че нещо е грешка е прогрес. Непрекъснато допускам грешки. Даже прекалено често. Шлайфам се, шлайфам се и все има нещо, което да оплескам. Хубавото е, че почти няма непоправими неща, а най-важното май е да имаш желанието да поправиш грешките си.

Единственото нещо, за което някога съм съжалявала е било, че съм ужасно жестока към хората, на които най-много държа. Дали съм се поучила? Не мисля, защото всеки път, когато ми се случва да съм такава, аз ясно осъзнавам какво правя, зная, че ще съжалявам и че ще се мразя, но това просто е по-силно от мен.

Link to comment
Share on other sites

"Само глупаците се учат от собствените си грешки." Ото фон Бисмарк

 

:evil

 

Умните се учат и от грешките на другите :P .

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Съжалявам, че почти винаги се провалям в нещо, на което от дете държа (поради редица разочарования): като обещая нещо, да си го изпълня навреме.

Съжалявам и че много хора, които съм имала за приятели, в даден момент се отдръпват по една или друга причина и винаги изпитвам лична вина за случващото се.

А най-много съжалявам, че не съм авторитарна строга господарка, че да скръцна със зъби на всички простаци наоколо, да завладея света и да пускам Midsomer Murders и политически предавания нон-стоп по всички телевизии. И да снабдя цяла София със Smart-ове, за да няма повече задръствания, да асфалтирам всички булеварди и улици, за да няма калища, и да пращам в концлагер всички пияндета, които се подпират на мен в автобусите. :lol: :rolleyes: И да работя за световен мир!

Link to comment
Share on other sites

Има неща за които мога да съжелявам, но не сажелявам, защото няма смисъл да си тормозя съзнанието с минали и далечни неща, тъй като не мога да върна времето назад и да постъпя по друг начин за да не съжелявам днес. Гледам да се поучавам от грешките си, но не съжалявам за тях, защото най-добре човек се учи от грешките си и ако не ги допуска няма как да се научи. Просто искам да кажа, че няма смисъл да гледаш в миналото, по-добре гледай в бъдещето и в настоящето прави така, че да ти е добре в бъдеще...

Link to comment
Share on other sites

Съжалявам, че не съм казвала на много важни хора колко много ги обичам, затова и сега съм се вкопчила в миналото, самоизяждайки себе си въпроси без отговор, без надежда...

Това е най-важното, да знаят хората, че държим на тях, но ето че рядко им го казваме и още по-рядко показваме... :cry

 

Единственото нещо, за което някога съм съжалявала е било, че съм ужасно жестока към хората, на които най-много държа. Дали съм се поучила? Не мисля, защото всеки път, когато ми се случва да съм такава, аз ясно осъзнавам какво правя, зная, че ще съжалявам и че ще се мразя, но това просто е по-силно от мен.

 

 

Juji, нямаш представа колко си приличаме...

Link to comment
Share on other sites

Най-голямата грешка? :unsure: :unsure: :unsure: Че се вслушвах в думите на хора, които ме предадоха след това и заради тази моя постъпка изгубих човека, на който държах най-много в този свят. :angry1 :angry1 :angry1 Но човек се учи от грешките си и трябва да се опитва друг път да не прави същата грешка.

 

P.S.

Никога не е късно, стига да искаш.

 

afx mnogo si prav. :punk :punk :punk Стига само човек да събере сили да опита отново.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Да съжалявам? Хм, аз съжалявам за много неща, но по никакъв начин не мога да върна времето назад. Затова, в моментите, в които това съжаление прерастне във вина и за почва да ме изяжда отвътре, аз решавам, че няма смисъл да съжелявам за нещто, което не мога да променя и продължавам напред поела вината и с мисълта, че ще се постарая да не повтарям постъпките, за които по-рано съм съжалявала!

After all, човешко е да се греши!

Link to comment
Share on other sites

Juji, нямаш представа колко си приличаме...
Ти?! и жужи?! Я слез на земята :lol:

Не се случва често да се разсмея с глас пред компютъра :)

Link to comment
Share on other sites

Съжалява само, че слушам прекалено много приятелите си и по малко семеиството.

А тях трябва да слушам предимно, или поне така мисля.Също съжалявам, че се подвеждам и по на хората акъла и понякога в двата крака и в батака.

Link to comment
Share on other sites

Съжалява само, че слушам прекалено много приятелите си и по малко семеиството.

А тях трябва да слушам предимно, или поне така мисля.Също съжалявам, че се подвеждам и по на хората акъла и понякога в двата крака и в батака.

 

И аз съжалявам за тия неща!Някой път ми става много кофти,ама ко да се прави!

Link to comment
Share on other sites

Човек трябва да слуша само себе си( ако знае какво иска, де ).Поне да знае, че сам е избирал в живота си.

Link to comment
Share on other sites

Човек трябва да слуша само себе си( ако знае какво иска, де ).Поне да знае, че сам е избирал в живота си.

 

 

Мммм да ще се съглася до някаде.

Link to comment
Share on other sites

И аз съм така като artilerist, че слушам повече приятелите, а не толкова семейството ми, но пък host в крайна сметка е най-прав, че всеки трябва да слуша себе си ;)

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не съжалявам за почти нищо , което съм направла в този живот, защото грешките, които съм допуснала, са ме изградили като характер и като човека, който съм сега.Не трябва да се съжалява, защото все пак човек сам си е виновен за това което прави.Съжалявам може би единствено за глупостта си да оставя Човекът да си отиде от живота ми заради поредната глупост...И все пак по-малко съжаление има тогава,когато човек слуша себе си дори след това да осъзнае, че това му е била най-голямата грешка.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...