Jump to content
BulForum.com

Коя книга прочетохте последно?


Recommended Posts

  • Replies 1.1k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

Джон Уиндам - ''Какавидите'' :huh:

 

— Чул си малко ерес от леля си, сега ще чуеш малко и от чичо си. Как мислиш, кое прави човека човек?

Започнах да казвам определението. На втората дума той ме прекъсна.

— Не е това! И една восъчна фигура може да има всичко, което изброяваш, и пак ще бъде восъчна фигура, нали?

— Да, така е.

— Значи това, което прави човека човек е нещо вътре в него.

— Душата ли? — предположих аз.

— Не — каза чичо ми. — Душите са само данъка, който събира църквата — всичките имат еднаква стойност, като гвоздеите. Не. Това, което прави човека човек е неговият разум — той не е предмет, той е качество, а различните хора имат разум с различна стойност — по-съвършен или по-прост, но колкото по-съвършен е разумът, толкова по-голямо значение има той. Разбираш ли накъде отива работата?

..............................................................

После и малко Бранислав Нушич четох - първи том от събраните му съчинения.

А пък сега съм налазила 'Бонбонени обувки' на Джоан Харис :)

Edited by second.life.syndrome
Link to comment
Share on other sites

@second.life.syndrome:

Четвъртата ми любов беше една ученичка от девическата гимназия с пламенни очи и немирна усмивка. Това беше един вид писмена любов, защото ние никога не разменихме нито дума. След първите взаимни усмивки започнахме да си пишем, да си пишем непрестанно. Все пак това имаше тая полезна страна, че в тая кореспонденция аз се научих да развивам мисълта си много по-добре, отколкото в писмените упражнения на тема "Изпечи и кажи!" или "Познай себе си". Упражнявам всички препинателни знаци. Аз ги употребявах щедро всички поред, така че нито един знак не може да се оплаче, че е останал пренебрегнат. Ето например мое любовно писмо:

 

"Душичке!!!

Аз, те обичам?... с цялата си душа и; с цялото си "Сърце", на моето, същество?! Аз те моля. - да отговориш, на Писмото ми! колко се може по-скоро?...

Твой любящ те, ах; до Гроба?"

 

Бранислав Нушич, "Автобиография"

 

ПС: Не знам за вас, но за мен е смущаващо наличието на въпросителни в любовно откровение, едно такова несигурно ми става :lol: въпреки че в конкретния случай...

Link to comment
Share on other sites

Аз 'Автобиография'-та я бях чела, но не ми бяха попадали 'Общинско дете' и 'Записки на един ефрейтор'... Особено последното много ми хареса...

Не мога да цитирам точно, но откъса от автобиографията беше приблизителен:

'Ще попадне на хора, които ще искат да го убият - ще се спаси, ще... и ще се спаси... Ще се се ожени - и няма да има спасение!'

Edited by second.life.syndrome
Link to comment
Share on other sites

Ауу, забравил съм да се разпиша с последните книжки...Ударил съм го на много философска тематика...Албер Камю-Чужденецът, Митът за Сизиф;Макиавели-Владетелят, и Ерих Мария Ремарк-Тримата другари..

Ся смятам да чета руска класика колкото и да не ми се иска, но гледам, че ми куца тоя аспект..не знам защо, но съм добил някаква вродена ненавист към руската литература, може би, 'щото все съм попадал на разни прокомюнист хави..

Link to comment
Share on other sites

Жан-Жак Русо - "За обществения договор"... Гадост !!! :sick

А Николо Макиавели, аз също съм чела малко от "Владетелят", нещо не ми харесва политическо-философската тематика, макар да уча философия.

Edited by gal4enceto
Link to comment
Share on other sites

Aaaa какви сте такива сериозни книги да четете? Като че ли всекидневието не ми е достатъчно сериозно ами и ще се товаря с още. Като ученик съм чел подобни ама вече не искам да чуя. Ако ще чета нещо или ще е MSDN или някаква друга документация свързана с работата или ако ще е за кеф - Terry Pratchet RULEZ! :)

Link to comment
Share on other sites

Aaaa какви сте такива сериозни книги да четете? Като че ли всекидневието не ми е достатъчно сериозно ами и ще се товаря с още. Като ученик съм чел подобни ама вече не искам да чуя. Ако ще чета нещо или ще е MSDN или някаква друга документация свързана с работата или ако ще е за кеф - Terry Pratchet RULEZ! :)

 

С удоволствие бих чела Тери Пратчет или бих препрочела още няколко пъти "Пътеводител на галактическия стопаджия", но се налага да четем и доста сухарски неща... Поне на мен, уча философия 2 курс в ПУ (и дано го завърша, че...) Ако на някого му харесват подобен тип книги като тези на Русо, Макиавели, Хобс или Лок, искрено му се възхищавам... :tongue

Link to comment
Share on other sites

Привърших А. Крилов - "Стиль спецназа. Система боевого выживания".Колегите ме гледат странно :ph34r:

Link to comment
Share on other sites

Не съм я прочел, само защото още не е излязла:

 

http://news.ibox.bg/news/id_1777162331

Аз си я зачитам на час по лъжичка. Външният й вид е страхотен, просто е пример за това как трябва да изглежда една книга... даже и отгоре има (hint: разгледайте хартиената й опаковка :rolleyes: ). И сигурно затова страниците с текст са по-тънички от едната корица, а цената й е... умопомрачителна. Но все пак копче - доволно.

Link to comment
Share on other sites

Аз си я зачитам на час по лъжичка. Външният й вид е страхотен, просто е пример за това как трябва да изглежда една книга... даже и отгоре има (hint: разгледайте хартиената й опаковка :rolleyes: ). И сигурно затова страниците с текст са по-тънички от едната корица, а цената й е... умопомрачителна. Но все пак копче - доволно.

 

 

Ами като се има предвид, че е просто сборник от вече издаваните му книги - какво остава освен оформлението да е това което да те грабне? Не че са лоши историите, но вече са четени, четени, препрочитани... и четени... някои знам на изуст вече.

 

Това издание е просто колекционерско - илюстрациите на Тороманов, качеството на принта... За маниаци е. Но Г.Г. почва да ми ходи по нервите вече - от кога няма нищичко ново?! Колко време може да компилира и прекомпилира стари работи в нови компилации... Излага се вече. Малко му е рано за такива изпълнения, младичък е за сборници с избрани съчинения... Или да пише или да хваща къра - ексик ти и новите таланти дето така бързо се изчерпват. Вместо да ходи по разни телевизонни говорилни, да сяда на една маса с разни интелектуални хлебарки, да драска колонки по вестниците - да си седне на задника и да издаде нещо ново.

 

---

 

Последно попаднах на стара книга, която ми хареса обаче - "Чичо Весо Облия" на Юрий Лазаров:

 

http://www.helikon.bg/home.php?act=books&a...PHPSESSID=ab06c

 

Хубава книга - заигравка с Реймон Кьоно и неговите "Упражнения по стил" - много сполучливо обаче. Илюстрациите са на Анри Кулев - толкова добри, колкото само той може да ги направи, направо е станал съавтор на текста с тях. Повече няма какво да добавя - купете си я, лъхнете я на един дъх (мъничка е) и се накефете.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Ъхъ, "Килимените хора" е мноо яка. Аз приключих днес "Преводи" на Атанас Далчев.Мисля да почвам тия дни "Златното магаре" на Апулей.Малко антична фантастика :lol:

Link to comment
Share on other sites

За последните дни:

'В края на ноември' (Туве Янсон) - една съвсем не детска книжка, толкова мило и хубаво написана :)

'Блажени безумци' на Джоан Харис - тук не мога да не спомена работата на Магдалена Куцарова-Леви, много добър превод... Колкото до самата книга... Има нещо много специфично във всичките неща на този автор, един много своеобразен стил на писане. Хм.

Съвсем рандъм цитат:

Никога не съм вярвала в бога. Поне не във вашия бог, който гледа надолу към шахматната дъска и движи фигурите както му се прииска, като от време на време наднича в лицето на противника си с усмивката на човек, който вече знае какъв ще бъде изходът. Струва ми се, че има нещо ужасно нередно в Създател, който упорито проверява творенията си за издържливост на разруха, като им дава свят, пълен с наслади, само за да обяви, че всяка наслада е грях, като сътворява човека несъвършен, а после очаква от нас да се стремим към съвършенство. Дяволът поне играе честно.

И малко от 'Животът на Пи' от Ян Мартел, пак в подобна насока :)

Явно ми върви на книги, които засягат по един или друг начин космополитността, която е заложена в човек, защото следващата беше 'Елада Пиньо и времето' на Керана Ангелова. Малко цитати тук и тук. Много шантава книга :blink:

Приключих и с 'Колекционер на любовни изречения' на Ал. Секулов (тук леко намигване към Карамана;) )- малко пловдивска литература да има...

Edited by second.life.syndrome
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...