Полезна информация / FAQ / Как да направим...

[veseo]

Ето ви тук едно кратко туториалче как да се научим да ъплоадваме(качваме на warez.ru)

 

Понеже не съм много опитен в писане на туториали ще пиша по точки:

 

1.Сваляте програмата FlashFXP(ако опитвате с друга просто нямате място в този туториал ) и

я инсталирате.

2.Натискате F4 и появилия се Site manager натискате new site и въвеждате следните данни:

 

Site name:каквото искате - както ще се сетите кое FTP e това(пр.warez)

IP adress:ftp://www.warez.ru

user name:юзъра от форума

password: паролата от форума

както виждате трябва да сте регнати във форума за да качвате но това не е чак толкова трудно

останалите paths and notes ги оставяте празни.Рабира се праскате аппли накрая

 

Искам първо да обясня малко интефейса на програмата.Отдясно е сайта, а отляво е вашия хард.

Разбира се може да се промени разположението, но ако го правите значи няма смисъл да четете

този туториал.Айде стига толкова обяснение

Както виждате горе вдясно има знака за connect.Като натиснете върху него най-отдолу ще се

появи вашия нововъведен сайт.Натискате върху него и се връзвате към сайта(по-точно към NEW_FTP).

Там си избирате според вида на ъплоада в коя папка да отидете(сигурно и вие щяхте да се сетите)

Влизате в папката и десен клик и правите нова папчица(вече само с ваше и на админите пермишън

да барате вътре)която я озаглавявате както искате.!!!ВАЖНО!!! НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО ДА ИМА ПАПКИ

by edikoisi!Не е забранено(поне все още), но не е желателно.Като създадете папката влизате в нея

и отляво намирате пътя до файла който искате да дарите на сайта.Със десен клик върху него избирате

трансфер и така файла почва да се качва на FTP-то.Разбира се нищо не пречи да заредите повече

от един файл за ъплоад.

 

Това беше туториала от мен. Enjoy uploading it!

 

P.S. Za da ne habite izli6ni nervi ne obry6taite vnimanie na tezi koito ka4vat sy6toto kato vas samo za da se izfukat s dobra vryzka.

 

Моля, спазвайте правилата за upload в сайта: http://www.warez.ru/upload_rules.html

 

Неспазването им води ди изтриване на вашият upload, а в някой по-сериозни случай изтриване на вашият акаунт.

[ZGAN]

Chesno misleh si che stqh da se razmina s pisaneto na oshte edin tutorial...ama kvo da se pravi..to se e vidqlo che....kakto i da e i taka.

 

I. Какво е NFO фаил...и има ли то почва у нас ?

 

Еми...явно няма почва у нас...щом се налага да пиша тези глупости

NFO фаиловете носят името си от тяхното разширение което е .nfo което пак идва от information и от тук за по кратко става nfo.

В този фаил се съдаржа важна информация за това което фаилат придружава това включва игри филми програми дори и емпе-троики изобщо всякакъв вид мултимедия.В nfo фаиловете кам филмите пише например статистиките на филма ето това:

Release Date: 06/08/03 Video Bitrate: ~825kbit xvid

DVD Retail Date: 08/12/03 Audio Quality: ~128kbit vbr mp3

Film Genre: action/crime Video Resolution: 592x256

MPEG4 Codec Type: xvid Release Size: 50x15mb

DVD Runtime: 101mins (r1) Video Framerate: 23.976fps

IMDB Rating: 5.3/10 Subtitles: n/a

 

 

При игрите пише какъв тип е играта дали е стратегия или екшън..идр. Пише също какъв тип протекция е използвана при създаването на СИдито.

 

Date: 4 June 2003 Game Type: FPS

Supplier: Razor1911 Size: 36 x 15MB

Cracker: Razor1911 Protection: SafeDisc 2

 

В общи линии такива неща пише в тези фаилове...

Е и ? ще кажете вие кво ме интересува данните за филма или пак защитата на СИдито дай ми шибаният сериен номер защото никаде не го пише.

 

Аааааааааа да си дойдем на думата....и така...

всеки такъв фаил има следната ...нека го наречем точка:

"INSTALLATION NOTES"

Точно там са описани всички особености при инсталацията на продукта както и серийни номера.

Значи...толкова за nfo фаила като съдарйание...естествено има и още...но не ви засяга...

 

II. Как да отвора такъв фаил ?

 

При Уиндоус 9х: Щракнете впати върху фаила...когато ви попита с каква програма да го стартира изберете WordPad

Воаля......сега можете да скролните надолу и да идете направо на INSTALLATION NOTES" за да видите серейният номер или да се по мотате ватре и да прочетете инфо за продукта.

При Уиндоус Екс Пи: Дайте десен бутон на фаила и изберете Open Witch и после Choose Program след това изберете пак WordPad

 

В общи линии е това..което ви интересува целта е да не пренебрегваме малките на пръв поглед и "абсолютно безполесни фаилчета който така или иначе не се отварят"

 

Надявам се ви стана мааааааничко по ясно за какво говоря..и се надявам за в бъдеще да няма топици от рода на "абе като сте качили играта да бяхте качили и сериен номер поне!!!"

 

Повечето потребители който качват игри по БГ сайтовете прочитат този мистериозен nfo фаил и слагат необходимата информация от него в фаилове от рода на sn.txt

 

От мен това ако нещо неясно питайте и ще допълвам.

 

Trip 1: (10x to TQ_ за идеята за тази програма) Има една програма наречена Damn nfo Viewer която прави фаиловете с разширение .nfo да се отварят както всички обиковенни фаилове можете да си е свалите от тук DAMN.NFO.Viewer/ ако е ползвате нея няма да се наложи да ползвате 2та метода описани по горе.

[Godfather]

Кратко извлечение от "How To Ask Questions The Smart Way" на Eric Steven Raymond

или

"Как да попитам, така че да ми отговорят?"

 

ПРЕДИ ДА ЗАДАДЕШ ВЪПРОС

 

1. Опитай да намериш отговор претърсвайки Мрежата.

2. Опитай да намериш отговор прочитайки ръководството (user manual).

3. Опитай да намериш отговор преглеждайки "Често Задаваните Въпроси" (FAQ).

4. Опитай да намериш отговор като изследваш внимателно и експериментираш с проблема.

5. Опитай да намериш отговор като попиташ свой по-опитен приятел.

6. Ако си програмист - прегледай изходния код.

 

Когато задаваш въпрос, опиши какво от изброеното си опитал вече, с това ще покажеш, че

не си просто мързелив тип, които губи времето на другите. Най-добре е да опишеш какво си

научил и открил следвайки тези 6 точки. Хората с удоволствие отговарят на въпроси, когато

виждат, че питащия е в състояние да се учи от отговори...

 

Добра тактика например е да пуснеш през Google като търсене текста на грешката, който

някоя програма ти извежда - като не забравяш да търсиш и в Google Groups освен в

Google Web. В много от случаите това ще те заведе направо до решението на проблема или

до някой пощенски списък, където вече е отговорено на твоя въпрос. Дори и да не стане така,

добре е да можеш да кажеш "Аз гуглирах тази фраза, но не попаднах на нищо полезно" в поста,

с който молиш за помощ.

 

Подготви внимателно въпроса си. Обмисли го. Набързо скалъпения въпрос получава набързо

скалъпен отговор или въобще не получава. Колкото по-ясно личи от въпроса ти, че си положил

усилие да се справиш сам, толкова по-вероятно е да получиш помощ.

 

Внимавай да не задаваш грешни въпроси. Ако въпроса ти се основава на грешни изводи и

грешни предположения, средно статистическия Спец най-вероятно ще ти даде ненужно точен

отговор, докато си мисли "Много тъп въпрос...", надявайки се че след като получиш точен отговор

на въпроса който си задал, вместо полезената информация която всъщност търсиш, следващия

път ще бъдеш по-внимателен.

 

Никога не си въобразявай, че някой е длъжен да ти отговори. Никой не е. В крайна сметка ти не си

плащаш за отговора. Ще си заслужиш отговор, ако въпроса ти е основателен, интересен и

предразполагащ към размисъл, въпрос който ще допринесе за обогатяване опита на всички, а не е

просто настояване някой да сподели с теб знанията си.

 

От друга страна, трябва ясно да покажеш, че си готов и имаш желание да помогнеш в процеса на

намиране на отговор на въпроса си. "Би ли могъл някой да ме насочи?", "Какво пропускам?" и "Кой

сайт да проверя?" - така изразен въпросът има голям шанс да получи отговор, от колкото "Моля някой

да ми постне точното решение!", защото показва готовност да се справиш сам, ако само някой те

насочи.

 

КОГАТО ПИТАШ

 

Внимателно прецени къде да постнеш въпроса си. Най-вероятно ще бъдеш игнориран или дори "фламбиран",

ако:

 

* постнеш въпрос в раздел с несъответстваща тематика.

* постнеш един и същи въпрос в няколко раздела.

* постнеш въпроса си повече от веднаж, дори и да е в рамките на един месец.

 

Използвай информативни, смислени и конкретни заглавия за въпроса си. В който и да е форум

заглавието е златен шанс да привлечеш вниманието на другите към себе си в рамките на 30-тина

символа. Не го пропилявай с безмислици от сорта на "Моля Помощ" (или още по-отблъскващото

"МОЛЯ ПОМОЩ!!!!"). Добър пример за добро заглавие е заглавие конструирано на принципа

"обект - проблем". "Обект" е нещото (софтуер или хардуер), което те главоболи, а "проблем" очевидно

е сбито описание на главобола...

 

ГЛУПАВО: "ПОМОЩ! МИШКАТА ЛИ ВИДЕОТО ЛИ НЕ МИ РАБОТИ!!!!"

УМНО: "XFree86 4.1, прецакан курсор на мишката, Fooware MV1005 видео чипсет"

ОЩЕ ПО-УМНО: "Под XFree86 4.1 с Fooware MV1005 видео чипсет курсора на мишката се прецака"

 

Изразявай се точно и недвусмислено.

Дай максимално количество информация относно всичко, което ти се струва

макар и бегло свързано с проблема. Колкото повече и по-пълна информация

предоставиш, толкова по-вероятно е някой да съобрази къде точно е проблема.

Използвай препинателни знаци - улесняват четенето и разбирането.

Никога не пиши с CAP LOCKS - това е равносилно на крещене и се смята за неучтиво.

Никога не пиши и само с малки букви - затруднява четенето.

 

 

ВЪПРОСИ КОИТО НЕ БИВА ДА СЕ ЗАДАВАТ

 

В.: Къде да намеря програмата Х?

О.: Там, където и аз - точно зад бутона SEARCH...

 

В.: Мога ли като ползвам Х да получа Z от Y?

О.: Опитай и ще разбереш. Ако опиташ ще разбереш отговора и няма да ми губиш времето.

 

В.: Къде да намеря информация за Х?

О.: STFW - Search The Fucking Web!

 

В.: Програмата Х не работи!

О.: Това не е въпрос. Имам си по-добри варианти за убиване на времето и не ми се играе на "Познай

от три пъти къде ме сърби"... Обичайните отговори на такъв въпрос са:

* Имаш ли още нещо да кажеш по въпроса?

* О, колко неприятно - надявам се да се оправи.

* И какво общо има това със мен?!

 

КАК ДА ТЪРСИМ В МРЕЖАТА И ДА НАМИРАМЕ ТОВА, КОЕТО ТЪРСИМ

 

базирано на "Search Engine Math" By Danny Sullivan -

http://www.searchenginewatch.com/facts/art...cle.php/2156021

 

 

За да постигнете по-добри и по-точни резултати, когато използвате търсещите машини в мрежата, е достатъчно да знаете няколко основни трика. Информацията в това HOWTO работи в повечето търсачки в Интернет.

 

+-------------------------+

* БЪДЕТЕ КОНКРЕТНИ *

+-------------------------+

 

Преди да пристъпим към триковете едно полезно напомняне - колкото по-конкретно е формулирано търсенето ви, толкова по-точни ще бъдад резултатите, върнати от него. Примерно, ако ви интересуват бъговете в Уиндоус 98, трябва да търсите "Windows 98 bugs", а не просто "Windows"... Още по-добра татктика е да използвате за търсене точното описание на проблема си - "I can't install a USB device in Windows 98" - ще се изненадате колко често такъв тип търсене ще ви заведе направо до отговора от който се нуждаете!

 

+-------------------------------------------------------+

* ИЗПОЛЗВАЙТЕ СИМВОЛА + ЗА РАЗШИРЯВАНЕ *

+-------------------------------------------------------+

 

Често искате адресите върнати от търсачката да съдържат всички думи, които сте изброили, а не само някои от тях. Символът "+" ще ви позволява да укажете това. Представете си, че искате да намерите страници в мрежата, които се отнасят едновременно до президента Клинтън и до Кенет Стар. Можете да кажете това на търсещата машина така:

 

+clinton +starr

 

Това ще върне само страниците в които се сповенават и двете имена, но не и тези в които се споменава само името на Клинтън или само името на Стар. Или ако използваме първия пример:

 

+windows +98 +bugs

 

ще получим страниците които съдържат всичките три думи в себе си, което е много полезно ако искате да намерите информация само за бъговете на Win98, a не за Уиндоус въобще. Символът "+" е изключително полезен, когато в резултат от търсенето се окажете затрупан от резултати. Да речем, че трябва да си резервирате къмпинг място в Йосемитския Национален Парк - може да започнете търсенето си като просто напишете:

 

yosemite

 

и ще се окажете затрупани от линкове към страници нямащи нищо общто с лагеруването там. Вместо това можете да формулирате търсенето си като използвате знака "+" с думи за които сте сигурни, че трябва да фигурират в интересуващата ви информация:

 

+yosemite +camping +reservations

 

ето така ще ограничите резултатите само до страниците съдържащи необходимите ви данни.

 

 

+-----------------------------------------------------+

* ИЗПОЛЗВАЙТЕ СИМВОЛА - ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ *

+-----------------------------------------------------+

 

Понякога е полезно да кажете на търсачката, че искате да ви намери линкове съдържащи определена дума, но не и ако съдържат освен нея и някои други. Символът "-" ви позволява да направите това. Примерно търсите информация за Клинтън, но не искате да бъдете затрупани от страници свързани със скандала "Моника Люински" - използвайте следното търсене:

 

clinton -lewinsky

 

Това ще накара търсачката да намери всичко свързано със Клинтън, но да премахне от pезултата страниците в които се споменава името на Люински. Друг пример - търсите инфо за Уиндоус 95, но получавате хиляди линкове за 98, 3.1 и ХР - формулирайте търсенето така:

 

windows -98 -3.1 -ХР

 

и ще получите резултатите в които не се споменават версиите които не ви интересуват.

 

 

+--------------------------------------------------------------+

* ИЗПОЛЗВАЙТЕ "" ЗА ДА НАМЕРИТЕ ТОЧНАТА ФРАЗА *

+--------------------------------------------------------------+

 

След като вече знаете как да разширявате и да ограничавате търсенето си, нека видим как можете да търсите съвпадение с точната фраза, която ви интересува. Символът " се използва за това. Да си припомним търсенето на информация за резервиране на къмпинг място в Йосемитския парк. Използвахме следното търсене:

 

+yosemite +camping +reservations

 

Но това ще ви даде и страници в които в първия параграф се говори за Йосемитския парк, в четвъртия става дума за къмпингите по атлантическия бряг, а в последния се говори за резервиране на хотелски стаи в Чикаго - съвсем не това което ви трябва, въпреки че съдържа и трите желани от вас думи. Указвайки на търсачката, че се интересувате от тези три думи, но комбинирани една с друга в точно определен ред ще ви избави от тези неприятности. За целта задайте търсенето използвайки кавички - така:

 

"yosemite camping reservations"

 

Така ще останат само страниците съдържащи трите думи точно в този ред. В други ни пример:

 

+windows +98 +bugs

 

ще получим дори страници отнасящи се до хлебарките и това как те пропълзяват през oтворени прозорци... Но ако формулираме търсенето така:

 

"windows 98 bugs"

 

със сигурност ще ограничим резултатите само до бъговете в операционната система.

 

 

+--------------------------------------+

* КОМБИНИРАНЕ НА СИМВОЛИТЕ *

+--------------------------------------+

 

След като усвоите разширяването, ограничаването и търсенето по точна фраза, няма причина да не ги използвате на куп за да постигнете още по-добри и точни резултати. Например да си представим, че сте фен на СтарТрек, но не фен по принцип, а фен на оригиналния, първия cериал. Искате да претърсите мрежата за информация относно него, но не искате да се заравяте в линкове отнасящи се до продълженията на сериала. Бихте могли да търсите така:

 

star trek -voyager -deep -space -nine -next -generation

 

казвайки на търсачката да търси СтарТрек, но да изключи страниците съдъпжащи думи от заглавията на продълженията. Това би ви помогнало, но всъщност, ако комбинирате всичките демонстрирани методи и използвате търсене като това:

 

"star trek" -voyager -"deep space nine" -"next generation"

 

ще получите много, много, ама много по-точни резултати...

 

 

+--------------------+

* КАКВО ДРУГО? *

+--------------------+

 

Информацията в това помагало покрива около 90% от търсещите машини в мрежата. И все пак всяка отделна търсеща машина си има свой синтаксис за оформяне на критериите за търсене,

така че най-добрия съвет, който можем да ви дадем е да се запознаете внимателно и изчерпателно със синтаксиса който използва любимата ви търсачка -така ще подобрите многократно резултатността на своите търсения!

 

 

--------------------------------------------

Битове, байтове, сектори, клъстери...

---------------------------------------------

 

Написаното тук се отнася за системи базирани на DOS и NTFS.

 

Най-малката единица информация в една компютърна система се нарича бит, наименованието идва от съкращението binary digit и е свързано с двоичната бройна с-ма, числата в която се образуват с помоща на само две цифри - 0 и 1. От тук - един бит = мястото необходимо да се запише 1 двоична цифра (binary digit). Една степен по-високо е байтът - най-елементарно казано, байт е поредица от 8 бита, образуващи самостоятелна единица. Следва Кбайт, който е равен на 1024 байта - поради което е неправилно да се нарича килобайт - точното наименование е кабайт... И така нататък до Джибайтовете и Тибайтовете, че и нагоре... Това което ни интересува в случая е как операционната с-ма организира информацията на хард диска. Хард диска естествено е разделен на битове, групирани в байтове, групирани в Кбайтове. До тук нищо странно. Странното е, че от гледна точка на ОС следващата единица върху диска не е Мбайт, а сектор. Защо е така е извън темата на това писание и е свързано с някои исторически особености в развитието на компютрите. Важното в случая е да отбележим, че един сектор съдържа в себе си 512 Кбайта. Големината му не се променя - това трябва да запомним относно сектора. Защото секторите от своя страна се групират от ОС в клъстер, чиято големина се променя, в зависимост от големината на диска. Тоест - колко сктора има в един клъстер зависи от това колко е голям диска. Каква точно е тази зависимост е отразено в тази "таблица":

Диск:		  Сектори в Клъстер:		  Битове в Клъстер:

DSFloppy			   1						512
0M-15M				 8						4096
16M-127M			   4						2048
128M-255M			  8						4096
256M-512M			  16					   8192
512M-1024M			 32					   16384
1024M-2048M			64					   32786
2048M-4095M			128					  65536
4096M-8G			   64					   4096 (FAT32)
9G-16G				 64					   8192 (FAT32)
17G-32G				64					   16384 (FAT32)
32G- >				 64					   32768 (FAT32)
----------------------
2048M-4095M			8						4096 (NTFS)
4096M-8G			   16					   8192 (NTFS)
9G-16G				 32					   16384 (NTFS)
17G-32G				64					   32786 (NTFS)
32G- >				 128					  65536 (NTFS)

Как обаче ни засяга всичко това нас? Ами проблемът е в това, че за операционната система клъстерът е минимума място от хард диска, което се заделя за запис. По-малко от един клъстер не може. Пример - записвате файл, който е точно един бит голям - ОС обаче няма да изразходва за него само един бит, а ще го запише в един клъстер и ще маркира този клъстер като зает. Ако запишете такъв файл на флопи това чисто и просто означава, че той ще заеме не 1 байт от него, а цели 512... Ако запишем същия файл на 32G хард - той ще заеме цели 32768 байта! В първия случай губим 511 байта, а във втория 32767... Големите файлове се записват в няколко клъстера, но и при тях важи същото - т.е. ако един файл е заел 9 клъстера, но за да се запише целия ОС трябва да запише още 1 байт - тя ще задели десети клъстер, похабявайки 32767 байта заради този един, който не се събира на предпоследния клъстър.

Изводите, относно оптималната големина на клъстера, всеки да си ги направи сам.

 

 

Google's Power Play

----------------------

 

 

cache:

 

Операторът cache:, в комбинация с интернет адрес, ще покаже търсената страница, но взета от кеша на Гугъл. Например, [cache:www.google.com] ще изведе началната страница на Гугъл, но взета от кеша му. Между cache: и желания адрес няма интервал!

Ако включите допълнителни думи в низа за търсене, Гугъл ще подчертае, с различни цветове за фон, всяко срещане на някоя от тях в кеширания документ. Например, [cache:www.google.com web] ще ви покаже кешираната страница с подчертана думата web на всякъде, където се среща в него.

 

 

link:

 

Операторът link: ще изведе списък от всички уебстраници, съдържащи връзка към зададената в търсенето страница. Например, [link:www.google.com] ще ви покаже всички страници с връзки сочещи към началната страница на Гугъл. Между link: и търсената страница няма интервал!

 

 

related:

 

Операторът related: ще ви покаже списък със страници "подобни" (на същата тема) на указаната в низа за търсене. Например, [related:www.google.com] ще изведе страници, подобни на началната страница на Гугъл. Между related: и адреса на страницата няма интервал!

 

 

info:

 

Операторът info: ще ви даде информацията, която има Гугъл за въпросната уеб страница/адрес. Например, [info:www.google.com] ще ви покаже всичко което Гугъл зане за началната страница на сайта www.google.com. Между info: и адреса на страницата няма интервал!

 

 

define:

 

Операторът define: ще ви предостави дефиницията (значението) на думата, която го следва, взета от различни онлайн източници. Дефиницията се дава за цялата въведена фраза - т.е. резултата ще включва всички въведени думи в реда в който сте ги написали - [define:warez]..

 

 

site:

 

Ако сте включили оператора site: в своя низ за търсене, Гугъл ще покаже само резултатите, намерени в определения от вас домейн. Например [help site:www.google.com] ще намери само страниците съдържащи думата help сайта на Гугъл. [help site:com] пък ще изведе само резултатите от сайтовете в домейна com. Между site: и домейна няма интервал!

 

 

allintitle:

 

Ако низът ви за търсене започва с оператора allintitle:, Гугъл ще покаже само намерените страници в чието заглавие се откриват думите от низа ви. Например, [allintitle: google search] ще върне като резултат документите, в чието заглавие се срещат думите google и search.

 

 

intitle:

 

Ако низът за търсене включва оператора intitle:, Гугъл ще ограничи резултатите само то тези които съдържат думата след оператора в заглавието си. Например, [intitle:google search] ще покаже само документите, съдържащи google в заглавието си и search където и да е в документа (заглавие или тяло). Между intitle: и следващата го дума няма интервал!

Поставянето на intitle: пред всяка дума от низа за търсене е еквивалентно на използването на оператора allintitle: - [intitle:google intitle:search] == [allintitle: google search].

 

 

allinurl:

 

Ако започнете низа за търсене с този оператор, Гугъл ще върне само резултатите, в чиито URL се откриват всички думи от низа. Например, [allinurl: google search] ще върне само страниците, които имат в URL-а си думите google и search.

Този оператор се прилага върху думите от низа за търсене, но не и върху елементите на URL-а. Пунктуационните знаци се игнорират! Ето защо [allinurl: scripts/index.php] ще върне страници в чиито адреси се срещат двете думи, но не непременно разделени със /, или в този ред, или една до друга!

 

 

inurl:

 

Ако използвате този оператор в търсене, Гугъл ще ограничи резултата само до страниците, съдържащи думата след оператора в адреса си. Например, [inurl:google search] ще върне страниците съдържащи в адреса си google и думата search където и да е в тях. Между оператора и следващата го дума няма интервал!

Поставянето на тозе оператор пред всяка дума от низа за търсене е еквивалентно на използването на оператора allinurl:.

 

 

Калкулатор

 

Ако в полето за търсене на Google въведете математически израз, след натискане на бутона search, Google ще пресметне израза и ще покаже резултата от него. Например:

((223+226)*5)/(1025-652)

Дори и да пропуснете скобите, Google ще се опита да ги постави, по начин съответстващ на приоритета на включените математически операции. Например

223+226*5/1025-652

 

Освен за изчисления, Калкулаторът се използва и за преобразуване м/у мерни единици и изчисления с тях. Примери:

 

half a cup in teaspoons

160 pounds * 4000 feet in Calories

512 gigabytes in megabytes

 

ADDS NO MORE!

 

Как да се преборим с рекламните банери в Мрежата, чрез един прост списък - извлечено от

Blocking ads on the Internet with a list of ad server hostnames and IP addresses, by Peter Lowe

 

Защо ми е изтрябвал този списък с имена на хостове?

Рекламните банери, които виждате на всяка една интернет страница днес, се съхраняват на сървъри. А да забраните на своя компютър да комуникира с друг е доста лесно. И така - ако имате списък със сървърите, съхраняващи рекламните банери, е много лесно да държите браузъра си далеч от тях докато сърфирате!

 

Ама рекламните банери не ме притесняват?!

Ако банерите не са проблем за вас, то този текст няма да ви е полезен. Но лично аз ги мразя. Никога няма да свикна със святкащи и мигащи картинки в периферното ми зрение, докато се опитвам да чета. Представете си обикновена книга с неонови светлинки на всяка страница. И вие трябва да чакате няколко секунди, докато електриково зеленото се смени с жълто, за да продължите четенето след всяко прелистване. И отгоре на това - те изпращат заглавието на книгата, скоростта с която четете, главите, които сте прескочили или тези които сте препрочели, обратно на Централната Библиотека, за да може тя да продадае тази информация на Големите Издателства. Това би направило четенето на книги по-непопулярно от колкото вече е. Или може би не - защото милиони хора търпят същото в Мрежата - просто заменете "книга" с "уеб сайт"... Защо си причиняваме всичко това? Трябва да го спрем. Нека не ни мигат в очите повече! Долу банерите - за по-високи скорости! И всичко зависи от вас! Блокрането на рекламните банери има смисъл! Започнете днес!

 

Блокирайте рекламите - 4 бързи стъпки:

1. Намерете своя hosts файл

2. Свалете си списъка с рекламни сървъри

3. копирайте списъка в края на вашия hosts файл

4. Рестартирайте браузъра си

 

hosts файл - как работи?

Това е може би най-елементарния начин, използван за спиране на рекламните банери. hosts файла е просто списък с имена на сайтове и съответните им IP адреси, който вашият компютър преглежда всеки път, когато се опитвате да се свържете с непосещаван до момента сайт. Ако в списъка има ред за сайта, който се опитвате да заредите, компютърът ви замества името му със съответния IP адрес и подава заявка. Ако няма - вашата машина отправя запитване до DNS сървъра на интернет доставчика ви за това съответсвие. 127.0.0.1 е специален адрес, който за вашия компютър винаги означава просто вашия компютър. Всеки път когато машината изпраща заявка за 127.0.0.1 тя говори със самата себе си. И това е много полезно, щом опрем до блокиране на реклами, защото е достатъчно да зададем в hosts файла 127.0.0.1 за адрес на всеки сървър с банери - по този начин става следното:

 

1. Вие отваряте уеб страница.

2. Тя съдържа банер, съхранен на сървъра "ads.example.com".

3. Вашата машина: "ads.example.com?! За пръв път чувам. Да видим имаме ли записан адрес за него..."

4. Вашата машина намира hosts файла и търси в него ads.example.com.

5. Намира го и установява, че адреса му е 127.0.0.1

6. "Готово!" - мисли си машината ви и праща заявка за банера към 127.0.0.1.

7. "@#*@&(+#!" - казва машината и не ви показва банер, защото току що го е поискала от самата себе си, а там съответно банер няма!

 

Къде е моят hosts файл?

В Windows 2000 въпросният файл се намира в C:\WinNT\system32\drivers\etc\, при WindowsXP е в C:\Windows\System32\drivers\etc, а за Windows 9x/ME е в C:\Windows. Ако използвате Линукс или друга юниксоподобнa с-ма - търсете го в /etc/. Идея нямам къде е при Mac - там просто използвайте Finder за да го откриете.

 

Форматът на файла е много елементарен - просто IP адрес, интервал, име на сайт. Но дори и да не знаете нищо за формата му и да не искате да знаете - използвайте готовия списък на адрес http://pgl.yoyo.org/adservers/serverlist.p...amp;showintro=0 - просто копи`н`пейст в края на вече съществуващия файл на машината ви! Проверявайте от време на време за обновения списък на същия адрес! Списъкът съдържа 1276 сървъра, но не забравяйте, че можете и сами да добавяте адреси в него, ако забележите такива, които липсват! Има и други начини да се използва този списък с адреси на рекламни сървъри - за тях вижте оригиналната публикация на адрес http://pgl.yoyo.org/adservers/ ...

 

Какво е мрежов порт, за какво служи и какво означава факта, че моя ISP е "затворил" даден порт?!

 

Връзката м/у две машини в Мрежата се осъществява чрез размяна на пакети с данни м/у тях. Мислете за тези пакети точно като за пощенски пликове. "Пощальонът" - в случая TCP/IP протокола - трябва, като вземе писмото от вашата машина, да знае на кой адрес да го достави. Адреса на машината е нейното IP. Когато обаче говорим за сървър, който ви предоставя услуги - само този адрес не стига. Сървъра представлява нещо като голяма бизнес сграда с офиси на много фирми в нея. Всяка фирма ви предлага различна услуга - една предлага уеб съдържание, втора FTP достъп, трета предлага имейл услуга и т.н. и т.н.... Когато искате да използвате услугите на някоя фирма от дадена "бизнес сграда", изпращате "писмо" до нея, но за да може "пощальона" да го достави, той трябва да знае освен адреса на "бизнес сградата" и номера на "офиса" на фирмата в нея, за да е сигурен за кого точно е "писмото". Ето тук се намесват портовете. Номера на порта е номера на "офиса" на дадена "фирма" за услуги в "бизнес сградата"-сървър. Примерно "фирмата", предлагаща уеб съдържание има номер на офис 80 в бизнес сградата на адрес 195.161.114.176. Фирмата от "офис" 21 на същата сграда ви предлага FTP достъп. Ако искате да разгледате уеб страница - пращате писмо до 195.161.114.176, офис 80. Ако искате FTP достъп - писмото е адресирано до 195.161.114.176, офис 21. За да се улесни общуването м/у машините в мрежата е прието "офис" 80 да е винаги запазен за уеб съдържанието, а "офис" 21 винаги да предлага FTP достъп. Но не е задължително! Нищо не ми пречи в моята "бизнес сграда" да дам офис 80 на FTP услугите, а 21 на уеб съдържанието. Само че това ще обърка клиентите ми и те предварително ще трябва да бъдат уведомени в кой офис какво се предлага, за да знаят как правилно да адресират писмата си.

Както и всяко писмо, така и вашето си има обратен адрес на плика - за да може "фирмата", от която искате услугата, да знае на кого да отговори. Вашият адрес е примерно 217.10.104.ххх. На този адрес обаче "живеят" доста клиенти - примерно в момента имам браузър, фтп клиент и чат клиент активни на машината си. И всеки от тях използва също порт от моята машина за да общува с отдалечения сървър. Как се предотвратява мешавицата? Като на всеки от тях машината ми дава различен порт. За разлика от портовете в "бизнес сградата", където има приети предварителни уговорки кой "офис" за кого е, при мен няма такава предварителна зависимост. Когато браузъра ми "напише" писмо до 195.161.114.176, офис 80, той иска от машината ми номер "пощенска кутия" в която да очаква отговора на писмото си. Моята машина може да му даде примерно 2659 номер. Браузъра попълва за адрес на изпращач върху писмото си 217.10.104.ххх, п.к. 2659. Фирмата на адрес 195.161.114.176, офис 80, вече знае, че отговора на писмото от мен трябва да се адресира като 217.10.104.ххх, п.к. 2659. А браузъра ми "преглежда" пощенска кутия номер 2659 на машината ми за писмо-отговор на своето. За разлика от номерата на "офисите" в бизнес сградата, в моята "жилищна кооперация" няма никаква гаранция, че следващия път, когато използвам браузъра си, машината ми ще му даде същата "пощенска кутия" - напротив - твърде вероятно ще получи друг номер, 10369 примерно. Но това не е проблем, тъй като за всяка заявка до сървър (писмо до него), браузърът посочва и номера на пощенската кутия, която му е дадена от моя адрес. Това е ролята на портовете в размяната на пакети между две машини в Мрежата.

 

Какво значи, че ISP-то ви затваря определени портове? Означава, че писма със заявка за услуги адресирани до вашата машина няма да пристигат. Означава, че няма да можете да превърнете машината си в бизнес сграда. Няма да може да пуснете http сървър в офис 80 или ftp сървър в офис 21, и да очаквате "клиенти" от други машини да се свържат с тях и да ползват услугите им. "Писмата" адресирани до вас за тези офиси ще се губят по пътя... Това обаче по никакъв начин не засяга работата на браузъра ви, чат клиента ви или ftp клиента ви.

[kicko]

Advanced Internet searching strategies & advices.

[Dreamer]

Когато свалите игра и видите в директорията много почти еднакви файлове от сорта на .001, 002 и r01, r02 това значи, че играта/програмата е архивирана с rar, ace... за целта си свалете WinRAR и си разарвирайте файловете. Ако появата на bin/iso/cue/img файловете след разарвиране ви изглеждат непознати тогава прочетете този топик отново както и тези pinn-ати в раздел games на форума.

[KnoppiX]

Izpylnih vsi4ko v tutoriala ama za6to kato dam make folder mi dava syob6tenie:

 

MKD My_Docs

550 Can't create directory: No space left on device

 

Kvo to4no sht re4e tova

pls pomognete

[kicko]

Izpylnih vsi4ko v tutoriala ama za6to kato dam make folder mi dava syob6tenie:

 

MKD My_Docs

550 Can't create directory: No space left on device

 

Kvo to4no sht re4e tova

pls pomognete

ami spored teb kwo znachi "No space left on device" ?

 

niama miasto be ! chesto se sluchwa

prosto izchakwash da oswobodiat i probwash pak

[KnoppiX]

mersi prosto ne znaeh 4e i tam mqstoto svyr6va kakto navsqkyde drugade

za pryv pyt shte uploadvam tuk i pomislih 4e v men e problema

[BoardMan]

Накратко как да запишем нещо с CoolEdit и да използваме филтрите...

(по предложение на ov3rm4n)

 

Sorry, ако обясненията се сторят малко като за начинаещи, просто не искам да бъда максимално точен

 

ОК, значи във форума Сваляне на Аудио от касета се стигна до мнението да се ползва “Noise Reduction” функцията от CoolEdit. Ще кажа как става за версия CoolEdit 2000, понеже аз съм с нея.

 

Като пуснеш самата програма отиваш на NEW, задаваш му 44100 на Стерео и 16 бита. Вече си готов за запис. Трябва да ти е настроен миксера за запис от линейния вход и всичко да е подготвено. Натискаш червения бутон за запис след което пускаш дека, така че да хване малко от паузата на лентата в началото преди да започне самата музика. Това на практика ти се явява постоянния фонов шум на лентата + смущенията. По време на запис следиш нивото на индикатора отдолу да не стига до края. Остави го да играе до –2дб –1дб.

 

След като запишеш страната на касетата започват обработките с филтрите

Нормализация – От менюто Transform->Amplitude->Normalize:

1. Маркираш Normalize to: 100%

2. Маркираш DC Bias adjust to 0%

3. Другите 2 алтернативи трябва да са размаркирани

 

Предварително трябва да си избрал целия записан пасаж от менюто: Edit->Select Entire Wave

 

Следва процеса на самото филтриране, като за целта преди това маркираш с мишката участъка където си записал паузата със шумовете и смущенията. Продължителността на участъка не е критична, така че ако не го избереш целия открай до край не е критично – гледай грубо да го хванеш.

 

Сега от менюто: Transform->Noise Reduction->Noise Reduction: натискаш бутона “Get Profile From Selection“. След това може да запазиш профила, да кажем с име SIDE_A от “Save Profile”. След това даваш CLOSE на този прозорец.

 

Селектираш отново целия запис, след което пускаш наново филтъра от Transform->Noise Reduction->Noise Reduction. Сега тука му даваш LOAD PROFILE, и задаваш запазения преди това профил. От плъзгача отдолу “LOW”-”HIGH”, може да задаваш фактор на подтискане на шума. Гледай да е някъде около 80% - повече към HIGH. Все пак може да направиш няколко проби и да видиш как ти се струват. Потвърждаваш с ОК и чакаш – процеса е бавен, така че трябва да се снабдиш с търпение (или с подходяща доза кафе )

 

В края на операцията всичко трябва да е ОК. Най накрая записваш файла в WAV format и след това с някоя програма го правиш на MP3. (CoolEdit PRO може и да записва директно до MP3 от "SAVE AS")

 

Процеса е малко дълъг, ама си заслужава

 

Може да си поиграеш и с отстраняването на 50 и 100херца чрез друг филтър – от менюто: Transform->Filters->FFT Filter: избираш “50+100Hz Notch” и след това ОК.

 

Надявам се, че инфото е било полезно

[sasquatch]

   

 

e az si pazia knijkite na izdatelstvo "Nauka i Tehnika" - tam sa mi i kodovete za 6502, i adresite na Monitor-a i kartite na pametta na P82/M/A/E/D, a i drugi gluposti takiva... eh, maamu, gotini vremena biaha...

Da gotini vremena bqxa , igri na po 2 disketi zapisani ot dvete strani mi se struvaxa mnogo golemi , imashe vgraden BASIC taka che i bez floppy pak imashe kakvo da pravq s komputera a pyk P82 naskoro go izxvyrlix, typoto e che zbravix da se snimam s nego

[Devilman]

http://netmax.hit.bg/

tuk namerih neshto interesno

:

[netrootbg]

ei strashen dizain ima. kato na4alo s mozilla ne ba4ka i posle trqbva da natiskash razbi buton4eta suvsem v strani ot tova koeto e v deistivtelnost

[tanko111]

Компютърни вируси

Всеки компютърен вирус е програма, която заразява други компютърни програми или документи чрез тяхното модифициране, като вмъква в тях соботвеното си копие. Не всички вируси са проектирани да извършват повреди в инфектираните компютри, но най-често те наистина го правят. Вирусите се предават от компютър на компютър когато във вече заразения такъв се изпълни инфектираната програма или се отвори инфектираният документ.

Вирусите се разпространяват изключително бързо поради две основни причини:

1.Недостатъчната компетентност и доверчивото поведение на Интернет потребителите;

2. Липсата на навици и възможности да се използват съвременни антивирусни продукти.

Типове вируси

а) Файл-инфектори

Прикрепват се към обикновени програмни файлове, притежаващи някое от следните разширения: .exe, .com, .sys, .dll, .ovl, .src, .scr. Болшинството от този тип вируси, при първото изпълнение или отваряне на инфектираната програма, се скриват в паметта на компютъра и заразяват всяка впоследствие въведена програма. Някои са полиморфни вируси, които произвеждат променящо се (но работоспособно!) копие на себе си посредством самокриптиране с променлив ключ. Последното се прави с надеждата, че антивирусните програми няма да бъдат в състояние да открият промененото копие.

б) Инфектори на файловата система

Не изменят самата програма, а само нейния елемент в управляващата таблица (Directory Table), така че вирусът се зарежда и изпълнява преди набелязаната програма.

в) Макровируси

Инфектират документи на Microsoft Office - най-често файлове на Word и Excel.

Написани са на т.н. скрипт-ориентирани програмни езици, а за Office97 и на Visual Basic.

Тези вируси предизвикват най-различни изменения като: разместване на думи в документите, промяна в цветовете на екрана, форматиране на диска, изпращане на документи по E-mail без уведомяване на потребителя и много, много други.

г) Инфектори на системни или boot записи

Заразяват изпълнимия код на някои системни области, които не са обикновени файлове, например: boot сектора на DOS от диска или дискетата, MBR записа на фиксирания диск, променят CMOS параметрите (в резултат на което CMOS паметта се оказва извън допустимото адресно пространтство и не може да бъде използвана)

д) Троянски кон

Изпълняват съвсем други функции, а не тези, които са обявени в описанието или заглавието им. За разлика от традиционните вируси, тези програми не инфектират други файлове, но могат да причинят сериозни неприятности, например да изпращат на определен адрес в Интернет файла с паролите на заразения компютър.

е) Многоцелеви вируси

Инфектират както файлове, така и boot записи от диска.

 

Web пробиви (атаки)

За разлика от вирусите, които за да бъдат активирани е необходимо да бъде изпълнена съответната програма, този вид атаки се извършват от автоматично изпълними програми, чието предназначение е отново кражба или разрушаване на данните в компютъра. Те могат да бъдат инсталирани в компютъра Ви докато Вие сърфирате в Интернет, правите download на необходими файлове от чужди сайтове или (най-често!) сте в ICQ или IRC сесия. Този тип програми могат да бъдат Java аплети, ActivX обекти, Java скриптове, Visual Basic скриптове или практически всеки нов програмен език, предназначен за проектиране на Web страници. Те могат да бъдат скрити в компютъра Ви и истинската жертва да не сте Вие, а някой друг конкретен потребител на Интернет, като активирането им в такъв случай става или автоматично, или с команда от техния създател. Използват се често за компроментиране на конкретни мрежи или компании, какъвто бе случаят с програмата PICTURE.EXE от началото на 1999г., която препращаше към неизвестни E-mail адреси кодовете и паролите на много от абонатите на America Online.

Типове Web пробиви

а) Java аплети

Тези програми са предназначени да се изпълняват от Интернет клиенти, съдържащи т.н. Java Virtual Machine (JVM)- обикновено Internet Explorer или Netscape Navigator. Езикът Java бе създаден от фирмата Sun Microsystems и в него има вградени защитни функции, но вече много от действуващите в Интернет JVM не са създадени от Sun. В резултат на това в Интернет съществуват стотици аплети, които могат да причинят сериозни проблеми въпреки защитните функции на езика Java, като:

отказ от обслужване (Denial-of-Service) - задръстване на конкретния сървер с огромен поток от пакети, които го блокират изцяло и го правят недостъпен за обикновенните му потребители (спомнете си случая със сърверите на Yahoo, Microsoft и др. от 02.2000г.);

крадене на пароли или други системни ресурси на потребителите на атакувания сървер. Java аплетите се инсталират автоматично и се изпълняват незабавно без да подозирате за разрушителните им функции, ако не разполагате с необходимата "защитна стена".

б) ActivX програми

Предназначени са за изпълнение от Windows-базирани приложения, поддържащи ActivX, най-често Internet Explorer. За разлика от Java аплетите, тези програми нямат специфичен програмен език. ActivX няма вградени защитни функции и програмите от този тип могат да правят всичко, което един програмист може да пожелае: да модифицират информацията в бази-данни, да копират файлове от диска и ги препращат където авторът им пожелае, да изключват компютъра, да предизвикват Denial-of-Service (DoS) атака, да изтриват файлове, да форматират дискове и пр.

в) Скриптове

Създават се чрез съществуващите скрипт-ориентирани езици, като JavaScript, VBScript и др. Вграждат се в HTML кода на Интеренет страниците и се изпълняват от почти всички Интернет приложения. По принцип те са по-слаби от Java аплетите и ActivX програмите, но като тях могат да модифицират файлове или да предизвикват DoS атаки. Опасността им за Интернет потребителите нараства заради една допълнителна тяхна функция - възможността чрез тях да се изпълняват Java аплети, ActivX програми и други програмни файлове без потребителят да усеща това.

г) Cookies (ще ги наричаме "кукита" вместо буквалният им превод - "бисквити")

По принцип това са текстови файлове, които се записват в локалния диск, когато посещавате един сайт в Интернет. Те се използват впоследствие, като улесняват повторното посещение на същия сайт, но освен това всяко куки съдържа конкретна информация, попълнена от посетения Интернет сайт. Някои примери за такива данни, записани в диска на компютъра Ви: паролата Ви за достъп до сайта (ако той е защитен), покупателните Ви навици (ако сте пазарували чрез този сайт), посетените страници (т.е. от какво се интересувате) и пр.

Понеже кукитата не съдържат изпълними програми, самите те не могат да предизвикат някаква атака, но тъй като те съдържат поверителна информация относно Вашите навици, тя би могла да бъде прочетена от друг Интернет сайт посредством подходящо направен скрипт или ActivX програма.

 

Как става заразяването

1. Чрез обмен на дискети

Твърде стар и тривиален начин, при който не е необходимо да сте свързани с Интернет. Решението е да инсталирате на компютъра си съвременна антивирусна програма и чрез нея да сканирате всички външни дискети и нелицензирани CD дискове преди да използвате програмите и файловете от тях.

2. Чрез електронна поща

Електронната поща е най-използваното приложение на Интернет. Много често освен текст към писмата има прикрепени файлове от различен тип, които могат да съдържат както вируси, така и други опасни програми - аплети, скриптове и др. Ситуацията се утежнява от факта, че съвременните E-mail програми, които функционират в персоналните компютри, могат да получават писма в HTML формат и тези програми изпълняват антоматично скритите в такива писма скриптове.

3. При свързване с Интернет сайтове

Така нареченото "сърфиране" в Интернет е втората по честота на използването Интернет услуга. При това почти всички Интернет сървери използват най-новите технологии, като Java и ActivX програми, за да създават динамични и впечатляващи Интернет страници. Тези програми се зареждат и изпълняват автоматично при обръщане към съответната страница.

В основните използвани браузери - Internet Explorer и Netscape Communicator съществуват възможности да се забрани изпълнението на Java и ActivX приложения, но болшинството интернет сървери изискват тези технологии да бъдат активни, за да предоставят съответната Web страница. За съжаление едва ли има Интернет сървери, които могат да се похвалят с абсолютна обезопасеност и непробиваемост от страна на кракери. Това се дължи на изключително сложните и разнообразни Интернет приложения, които функционират в тях и в които рано или късно могат да бъдат открити грешки, допускащи неоторизиран достъп до базисния софтуер. По този начин злонамерени лица с достатъчно опит могат да проникнат във всеки сървер и да инсталират скриптове или програми в някои Web страници на сървера, без съответния администратор да знае за това.

4. При ICQ или IRC сесии

Едно от любимите занимания на тийнейджърите е т.н. "бърборене" (chat) в Интернет.

Твърде опасно удоволствие, защото тези сесии се следят от кракерите, които с подходящи програми (предлагат се в изобилие от кракерските сървери по света) могат да проникнат в собствения Ви компютър и или да изтеглят файла с паролата, или да причинят някаква друга вреда.

5. При теглене (download) на файлове

Често използвана процедура, която, макар и с по-малка вероятност, Ви излага на повечето от изброените до тук опасности. Ето защо, преди да изпълните изтегления файл, проверете го с инсталирания в компютъра Ви антивирусен продукт.

 

 

Как да се предпазим

Надяваме се, че успяхме да Ви убедим, че Интернет не е безопасно място. Нистина, животът Ви не е застрашен, но може сериозно да пострада портфейлът Ви. Разбира се, не считайте, че при всяко влизане в Интернет ще получите вирус или ще бъдете атакувани по друг начин, но не забравяйте за опасностите и вземете мерки, за да се предпазите от тях.

1. Избор на подходящи пароли

Много наши Интернет потребители подхождат лекомислено при избор на паролите си.

2. Инсталиране на защитни програмни продукти

Този е най-сигурният начин за защита, който по понятни причини рядко се използва от българските Интернет потребители. Тези продукти са два типа: антивирусни програми и програми, изпълняващи ролята на "защитна стена" (firewall) за компютъра Ви или за локалната Ви мрежа. В сайта могат да се намерят множество такива продукти. Във форума има много дискусии за антивирусен софтуер. Изберете си вие сами подходящия, след като прочетете съветите на другите.

Обръщаме внимание върху едно много важно условие при ползване на защитни продукти: необходимо е да разполагате постоянно с последния му обновен вариант, както и с най-новия вариант на неговата база-данни, ако има такава, за да бъде защитата Ви ефективна.

 

Какво да направя ако открия вирусна инфекция?

Не се панирайте. Често пъти обхванати от паниката може да допуснете грешки и да причините по-големи щети от колкото самият вирус би причинил. Веднага рестартирайте компютъра и заредете от ГАРАНТИРАНО ЧИСТА СИСТЕМНА ДИСКЕТА, ЗАЩИТЕНА СРЕЩУ ЗАПИС. Когато рестартирате използвайте бутона - Reset! Не използвайте комбинацията: CTRL-ALT-DEL защото повечето вируси са способни да издържат удара и остават в паметта! Ако няма бутон Reset изключете компютъра и го включете отново.

 

Стартирайте антивирусна програма (най-добре под DOS) за да откриете вирусите и заразените файлове. Най-добре използвайте няколко програми от различни производители което би ви осигурило по-пълно засичане на заразените файлове и вируса (вирусите) които са ги заразили.

 

Изтрийте всички заразени файлове и ги възстановете от архив. Проверете дали настройките във вашият BIOS не са разбъркани от вируса. Някой вируси променят настройките на BIOS-а така че да се прескачат флопитата ви. Ако настройките са разбъркани ги възстановете. Други вируси просто разбъркват настройките на вашият BIOS за да не може въобще да стартирате компютъра. Други вируси се записват в BIOS-а на вашият компютър и се зареждат с данните за компютъра. Препоръчително е да изтривате всичките заразените файлове защото няма гаранция че изчистването на файла (ако е възможно) е отстранило тялото и кода на вируса изцяло и коректно и има възможност "изчистеният" файл да се зарази отново. Това може да се случи когато вирусният код не е правилно или напълно премахнат. Кода може да се саморегенерира и да пресъздаде вируса и да презарази отново целият компютър или мрежа. Винаги възстановявайте файловете от архив след като заразените файлове са изтрити. Това е много добра предпазна мярка срещу вируси. Когато е засечена инфекция веднага преформатирайте всички ваши дискети които са масово използвани от BIOS-а на вашият компютър ако тази опция е включена (някои стари BIOS-и нямат директно записана настройваща програма на самия чип и ползват специални дискети на които е записана настройващата програма.) Това ще ви предпази от повторно заразяване. Вирусът създава множество свой копия върху дискетата - заразява я. Ако тези дискети се използват повторно преди да се преформатират ще се разпространи заразата отново. Преди да стартирате коя да е анти-вирусна програма трябва да рестартирате от ГАРАНТИРАНО ЧИСТА системна дискета, която ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАЩИТЕНА СРЕЩУ ЗАПИС. Програмите които ще се стартират срещу вирусите трябва да са на същата системна дискета от която е заредено. Не мислете, че положението е неспасяемо при BIOS вирусите, въпреки че след всяко изчистване всичко пак се заразява. Премахването на такъв вирус не е препоръчително в домашни условия и е желателно само като крайна мярка. Ето и как става това. Стартирайте BIOS и внимателно препишете всички ваши настойки. Сваля се от дънната платка батерииката захранваща BIOS и се сваля и BIOS чипa за около 1 минута - достатъчна да се изтрият променливите на опциите на BIOS и самия вирус. После по обратен ред върнете на местата обратно първо BIOS чипа и после батерииката. Включете компютъра и възстановете обратно настойките които старателно преписахте в началото.

 

Добра идея е при Windows 9X да използвате сканиране от Safe mode защото тогва се зарежда само Windows в минимален режим и ако има вируси те няма да се заредят освен ако не са заразили win.com файла

 

Ако вируса се разпространява по E-Mail то тогава препишете всичките си адреси в тефтерче и ги изтриите от адресната книга, после спрете интернет връзката, откачете телефония кабел от модема и следвайте горните точки в тази глава.

 

Задължително проверете за допълнителни съвети за премахването на конкретен вирус. Примерът по-долу е за вируса TROJ_SIRCAM.A

1. След пускане на антивирусна програма се открива вируса. Нека програмата докладва, че го е премахнала.

2. Въпреки всичко направете задължително търсене в Google за името на този вирус.

Google: TROJ_SIRCAM.A remove

Ето някои резултати:

http://www.autism-pdd.net/worm.html

http://www.trendmicro.com/vinfo/virusencyc...e=WORM_SIRCAM.A

http://plovdiv.techno-link.com/buletin/25072001_25.htm

Последният е на български език и на тази страница пише например:

 

Ръчно премахване: TROJ_SIRCAM.A

Изключете се от мрежата.

Стартирайте REGEDIT.EXE

Отидете в HKEY_CLASSES_ROOT\exefile\shell\open\command

В десни панел, кликнете 2 пъти с мишката на (Default) и изтрийте C:\Recycled\SirC32.exe оставяйки само “%1” %* (двойни кавички , процент, едно ,двойни кавички ,процент, звездичка).

Стартирайте REGEDIT.EXE

Отидете в HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Microsoft\Windows\

CurrentVersion\RunServices

В десния панел изтрийте стойността Driver32

Отидете в HKEY_LOCAL_MACHINE\Software\Sircam и изтрийте ключа(key) Sircam

Отидете в MSDOS Prompt и в Windows\System folder. (C:\Windows\System or C:\Winnt\System32)

Напишете ATTRIB –S –H –R SCAM32.EXE за да махнете атрибута за скрит файл за файла на 'троянския кон' .

Напишете DEL SCAM32.EXE за да изтрийте файла на 'троянския кон' .

Изчистете Recycle Bin избирайки Empty Recycle Bin.

Отидете в Windows фолдера и потърсете RUN32.EXE.

Ако съществува файл RUNDLL32.EXE , изтрийте го и преименувайте RUN32.EXE на RUNDLL32.EXE

Отворете за редакция AUTOEXEC.BAT

Изтрийте @win \recycled\Sirc32.exe

Рестартирайте компютъра.

 

Както виждате процедурата не е лесна за начинаещи потребители. Затова, ако имате познат с повече познания го помолете за помощ. Не вярвам някой да ви откаже. Пишете и във форума, ако имате съмнения за окончателното отстраняване на вируса.

 

 

Свалено и компилирано набързо от Internet-a.

С благодарности на създателя на страницата www.infotel.bg/vandali/vandali1.htm

[Devilman]

netrootbg eto koe mi se struva polezno ot saita

 

http://netmax.hit.bg/lessons_photoshop.htm

http://netmax.hit.bg/lessons_imageready.htm

http://netmax.hit.bg/lessons_fireworks.htm

http://netmax.hit.bg/lessons_java_script.htm

http://netmax.hit.bg/lessons_css.htm

 

[miro123]

Windows XP sharing

 

 

Понеже доста често разни хора питат как да шернат директории ( папки демек ) за други юзъри или пък защо не могат да влизат в компютъра на комшията или колегата в офиса или защо другия компютър иска парола ,реших да драсна няколко реда да се изясни въпроса.

 

1-во . Как да определите кой може да ползва вашия компютър?

 

W2K и XP имат механизъм за идентификация на юзърите , при което може за всеки един юзър да се указва какво точно да вижда и какви права има .Понеже юзърите на един компютър може да са много , за по-лесно те са разделени на групи.Управлението на тези групи става от Users and Passwords в Control Panel.Дотам се стига по следния начин : От старт менюто (бутона Start най-долу вляво ) с левия бутон на мишката кликваме веднъж и скролираме в появилото се меню до Settings.Като стигнем до Settings вдясно се появява едно малко прозорче , от което си избираме Control Panel.

 

 

 

В отворилата се папка кликваме 2 пъти на users and passwords.Oттук се добавят юзъри , указват се правата им и т.н.Също така можете да махнете отметката от Users must enter a user name and password to use this computer и всеки който седне на компютъра ще може да го ползва без да въвежда парола

 

 

Добавяне на юзъри :

 

кликвате add , пишете нещо в полето name (например pesho ), долните 2 полета можете да ги оставите празни , натискате next , пишете парола (например bluenight ) , в долното поле пак пишете същата парола и натискате next .Сега трябва да укажите от коя група ще бъде този юзър – standard user , restricted user или administrator.

 

 

 

От advanced можете допълнително да разрешите/забраните на юзърите да си сменят паролите , да забранявате акаунти и т.н.Също така е добре да сложите отметка на password never expire , това става като кликнете с десния бутон на някой юзър и изберете properties.В противен случай след един месец компютъра ще му поиска смяна на паролата.

 

За всичко написано дотук трябва да имате администраторски права.

 

Как да дадете на други компютри в мрежата достъп до вашия компютър/дялове от диска/директории ?

 

Първо проверете дали не е забранен File and Printer Sharing for Microsoft Networks. Стигнете до дяла или папката , която искате да шернете и кликнете отгоре с десния бутон .В отворилото се меню избирате Sharing и отбелязвате Share this folder. Избирате Share name – това е името , под което ще се вижда в мрежата , можете да сложите и Comment ако желаете да коментирате нещо.Определяте User Limit , броя на юзърите , които могат едновременно да ползват папката.Остана само да определите кой точно ще има достъп . Натискате Permissions , Add и в появилия се прозорец слизате надолу докато се покаже желаното от вас име на юзър и указвате правата за достъп .

 

Ако искате да шернете домашната си мрежа за всички и нищо да не криете , добавете в Share Permissions юзърите Everyone, Guest и групата Guests и им задайте права ( правата за Guests и Guest се определят по Everyone ).Вече всички в домашната / офисната мрежа ще могат да влизат на вашия компютър без да пишат пароли.

 

Важно : акаунта Guest по дефаулт е изключен (disabled). Докато не го включите (в Local Users and Groups), ресурсите ви няма да се виждат от тази група (Guests , Guest , Everyone).

 

A как да шернете само една папка за комшията Пешо ?

 

Добавяте си юзър pesho , задавате му парола , на папката кликвате с десния бутон и я шервате за pesho , като му определяте и дали само да вижда файловете , дали може да прави промени , или пък да има пълни права , вкл. и триене!

 

Ако въпросния pesho се логва на компютъра си като pesho ,т.е. с юзър и парола точно като тия , които сте указали , той директно ще вижда папката (папките) които сте му шернали.Ако се логва по друг начин , вашия компютър ще му поиска юзър и парола и той трябва да ги напише за да види шернатите папки.

 

Ако искате пък да шернете една папка за много юзъри ( не за everyone обаче) , на permissions отбележете Autenticated Users

 

 

Ако и сега не сте разбрали как да шернете нещо или пък нямате десен бутон на мишката – не мога да помогна :-)

 

 

P.S:FAQ ne e moi kopnal sum go data.bg

[Devilman]

http://www.fireflash.data.bg/

dosta interesni neshta

 

koito go interesuva de

[poznai]

Ultimate cross over cable's How To

[Malak]

Ще ме прощавате за въпросът но какъв е порт-а на сървъра?

[batko32]

Направо се чудя дали е за тук тази хмммм...все пак полезна информация за ХДД. Ако не е ще затрия пост-а.

 

Какво е ХДД,малко история,малко обяснения и т.н.

 

Твърди дискове

Повечето хора се възхищават на прогреса и развитието на процесорите. От първия IBM PC/XT, с процесор на 4.77Mhz, до сегашните P4 на честота 2Ghz, повишението е 500 пъти, скоро ще стане 1000 (когато се появят процесори на 4-5Ghz). Моят коментар: ХА! Първият твърд диск за PC е с капацитет 10MB, в момента има такива с капацитет над 150 GB – увеличението е над 10 000 пъти!! И в по-голямата си част този прогрес се дължи на IBM. Ето това е работа! Истинските хардуеристи така работят! Едновременно с увеличението на капацитета, се увеличава и скоростта на диска и скоростта на прехвърляне на данните, но за това след малко.

Идеята за твърдия диск е взета от грамофонната плоча – има ли хора, които си спомнят времето на грамофона? Както и да е, имаме една метална плоча, части от която се намагнетизират, така че се получава поредица от 1 и 0 – а както знаем това са числата с които работи компютъра. Намагнетизирането (записа) и четенето се осъществяват от глава, която в първите дискове се е допирала до плочата, (както казах, грамофон) а по-късно главата започва да “лети” над плочата. Твърдите дискове обикновено имат няколко плочи, разположени една над друга и за всяка има отделна глава, като всичките глави са с общо рамо и се преместват едновременно. Така през 1956 година се появява 5 мегабайтовия IBM 305 RAMAC, който е имал 50 плочи, всяка с диаметър 60 см. През 1973 се появява предшественика на съвременните дискове, моделът 3340, наричан още Winchester, с капацитет 60MB. През 1980 фирмата Seagate прави първия диск с размери на плочата от 5.25 инча (1 инч = 2.54 см) - модел ST-506, който се вгражда в ранните PC-та. И така, с навлизането на нови технологии и усъвършенстване на старите достигаме и до наши дни – основния дизайн на съвременните дискове е подобен на този от 1980, но скоростта, надеждността, капацитета са многократно по-големи. И като споменах капацитет (обема на диска), да уточним един въпрос: защо като си купите 6.4 GB диск, се оказва че може да използвате 6 GB от него? Причината е в различното използване на термините кило (K) и мега (М). По принцип, кило означава 1000, а мега 1 000 000 (1000*1000). Обаче, когато говорим за компютри кило е 1024, а мега 1,048,576 (1024*1024). Така, един мегабайт може да бъде 1 000 000 байта (според производителите), но в компютърните мерки в този случай сте с 48,576 байта по-малко от 1MB. Когато говорим за GB, числата стават по-големи, както и разликите в обема.

И понеже навлязохме в характеристики, да споменем още някои:

 плътност на записа: колко информация може да се запише на 1 квадратен инч от плочата на диска – от около 2000 бита през 1956 до над 35 000 000 000 бита в лабораториите днес

 скорост на въртене – с каква скорост се въртят плочите в диска. Типични скороски са 3600 RPM (Pre-IDE), 5200 RPM (IDE), 5400 RPM (IDE/SCSI), 7200 RPM (IDE/SCSI), 10000 RPM (SCSI), 15000 RPM (SCSI). IDE или SCSI е интерфейса на диска - начинът, по който се обменят данни между диска и останалата част от компютъра, и за него ще спомена след малко. RPM е съкратено от rounds per minute – завъртания за минута. 15000 RPM означава, че за една секунда се правят 250 завъртания, или ако си представите, че карате колело, гумите на които се въртят със такива обороти ще се движите с около 1800 километра в час

 размер – от 5.25 инча, до 3.5 което е стандарт в момента в настолните компютри и 2.5 инча при преносимите, достигаме и до Microdrive дисковете на IBM, с диаметър 1 инч и дебелина 0.25 инча

 производителност – тук включвам времето за позициониране и скоростта на трансфер. Времето за позициониране се състои от две времена – seek time и latency.

Какво е seek time? Това е времето, необходимо на главите да се преместят от една на друга позиция върху плочата (измерва се в милисекунди - ms); явно то зависи от това колко отдалечени са двете позиции една от друга и при различни разстояния между позициите ще имаме различни времена. Затова се изчислява осредненото време average sek time, което е една от важните характеристики на дисковете. Съвременните дискове имат времена от порядъка на 8-10 ms, като върховите достигат до 4 ms и надолу. В реални условия, данните върху вашия диск са разположени хаотично, затова и времето seek time е голямо. Обаче, ако си дефрагментирате диска, данните се подреждат така, че главите да изминават минимални разстояния докато четат даден файл и скоростта на работа на диска се повишава.

Какво е latency? Плочите на твърдите дискове се въртят с голяма скорост и тя не е синхронизирана с преместването на главата. Ако главата трябва да започне четене или писане от дадена точка на плочата, то тя се премества докато достигне окръжността, на която лежи точката и после изчаква въртенето на плочата да докара точката под нея. Това време се нарича latency и се определя от скоростта на въртене на плочата – колкото по-бързо е въртенето толкова е по-малко времето; отново се използва усреднения показател average latency. Той може да се изчисли по формулата (30000 / скоростта на въртене), резултата е в ms. От формулата се вижда, че скорост на въртене или latency показва едно и също нещо, но по различен начин – ако имаме оборотите (RPM) може да си сметнем latency-то и обратното. Използването на показателят за време вместо обороти се налага за да можем да сравним лесно два диска: сумираме времената average latency и average seek time за всеки от дисковете и сравняваме резултата – по ниския е по-добър.

Освен времето за позициониране, важна е и скоростта на трансфер. Тук оказват влияние размера на кеша и вида на интерфейса. Кеша на твърдия диск, както и всички видове кеш служи за по-бързо достигане до данните – ако нещото, което трябва да се прочете от диска е в кеша, четенето е многократно по-бързо. Стандарт в момента са дисковете с 2MB кеш, които обикновено са на 7200 оборота, докато тези на 540 оборота обикновено са с половин мегабайт кеш. Вида на интерфейса... Всъщност какво е това “интерфейс на твърдия диск”? Когато данните се прочетат от плочата на диска, те трябва да се прехвърлят по-нататътк – към паметта (което се случва всеки път, когато пускате игра или програма). Данните между отделните компютърни компоненти се обменят през системната шина – в съвременните PC-та PCI шината. Интерфейсът на твърдия диск е начинът, по който се предават данните след като се прочетат от плочата; най разпространени са IDE/ATA и SCSI. В днешните компютри IDE интерфейса е вграден като чип в дънната платка, но в по-старите машини той беше отделна разширителна карта, както е примерно модема. SCSI се вгражда по-рядко и не е толкова разпространен, въпреки че е по-бърз, поради по-високата му цена. Ето малко подробности за двамата “състезатели”:

 Integrated Drive Electronics / AT Attachment (IDE/ATA) – стандарта за дисков интерфейс. Всяко IDE има два канала (master и slave), на които могат да се закачат два диска или пък диск и CD устрайство. Ако видите да се споменава само IDE, или само ATA, или UDMA (наричано още DMA-33, Ultra ATA-33, Fast ATA-2), UDMA-66, ATA-100 – става въпрос за различни версии на IDE/ATA интерфейса; тук наистина има много имена за едно и също нещо. DMA-33 e момента който представлява интерес, тъй като трудно ще се намерят дискове, които да не го пъддържат, а ако все пак намерите такива, гледайте да се освободите бързо от тях. Тук теоретичната скорост на прехвърляне на данните е 33.3 MB/s, но дисковете с такъв интерфейс постигат много по-слаби резултати – причината е, че данните не могат да се прочетат физически от плочата на диска с такава скорост; 33.3 MB/s могат да се постигнат само ако се чете от кеша на диска. Следващата стъпка е UDMA-66, която има скорост 66.6 MB/s и последната е ATA-100 (UDMA-100) със скорост от 100 мегабайта за секунда. За съжаление реалната скорост на днешните дискове не натоварва дори и UDMA-66, затова купуването на диск само защото е ATA-100 е глупаво. Ако искате да проверите как се справя вашия диск – или използвайте тест, или вържете два диска и пробвайте копиране от единия на другия.

 Small Computer System Interface (SCSI) – когато имаме нужда от бързина. Особеното тук е, че SCSI не се използва само за дисков интерфейс – към него могат да се закачат и други устройства, например скенер. Отново имаме голяма каша с имената, затова тук сам написал сравнително подредени различните версии: SCSI (SCSI-1), Wide SCSI, Fast SCSI, Fast Wide SCSI, Ultra SCSI, Wide Ultra SCSI, Ultra2 SCSI, Wide Ultra2 SCSI, Ultra3 SCSI, Ultra160 (Ultra160/m) SCSI, Ultra160+ SCSI, Ultra320 SCSI. Скоростите на по-скорошните разработки са 80 MB/s за Ultra 2 SCSI, 160 за всички със 160 в името си и последно – 320 мегабайта в секунда за Ultra320 SCSI. Защо ни е нужна такава скорост, след като по-горе стана ясно, че дисковете просто не могат да четат толкова бързо? Заради RAID (Redundant Array of Independent Disks).

RAID е начин за повишаване производителността или сигурността на данните, с помощта на допълнителни дискове. Преди да навляза в подробности трябва да ви кажа, че различните варианти на RAID се наричат нива – ниво 0, ниво 1 и т.н. Тук не става въпрос за нови или стари версии, а за различни видове – например видовете кафе – има еспресо, турско, виенско, ирландско, ..., все си е кафе, но има разлика. Тук ще разгледам ниво 0 и 1, защото другите са интересни само, ако ще правите файлов сървър, а не домашен компютър.

И така, представете си, че имате два твърди диска на системата. Нека на единия диск да имате много важна информация – логично е, че ще я копирате и на другия за резервно копие. Всеки път като промените нещо, трябва да копирате; ако се развали диска трябва да възстановявате операционната система, за да продължите работа. RAID ниво 1 ви спестява всякакви главоболия, като автоматично прави mirror (дублиране на данните) на главния ви диск – изкопира цялата информация на допълнителния. Ако първия ви диск се развали, работата продължава от втория без да се налага да правите нещо! Като смените повредения диск, без да прекъсвате работа данните се копират отново, така че и двата диска да съдържат едно и също. Някои производители на RAID контролери вкарват и допълнителна логика – например ако трябва да се прочетат някакви данни от диска, първо се пресмята кое след кое да се прочете от плочата, за да се минимизира времето (seek time).

RAID ниво 0 е още по примамливо, защото вместо на сигурност се набляга на повишена производителност; недостатък е това, че ако се развали единия диск, цялата информация която имате и на двата е загубена. Как работи: нека имаме един 10 мегабайтов файл и го записваме върху два диска, организирани в RAID масив ниво 0. Файлът ще бъде автоматично разделен на части, четните ще се запишат на първия диск, нечетните на втория, като по този начин върху всеки диск ще имаме по 5 MB, но несвързани данни – не може да възстановим оригинала само от единия диск. Какво печелим? Два пъти по-бърз запис, защото записването се извършва едновременно върху двата диска. Означава и два пъти по-бързо четене, пак заради едновременната работа. Всъщност, за останалата част от системата, а и за някой който не знае, че работи с RAID ще изглежда, че вместо с два диска работи с един, който е много бърз.

Останалите нива на RAID – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 53, 10 се занимават с различни комбинации от сигурност и производителност, вместо абсолютните в ниво 1 и 0.

Да се върнем отново при SCSI – ако имаме 2 диска, всеки с реален трансфер от 40MB/s – за едновременна работа ще ни е необходима скорост от 80MB/s, при четири диска – 160. Ако дисковете са повече или по бързи – още по голяма; всъщност това е основната употреба на SCSI – за RAID масиви. Добрата новина е наличието и на по-евтините IDE/ATA RAID контролери, с интерфейс UDMA-66 или ATA-100, които са с достъпна цена и дори вече ги вграждат в дънните платки (например ABIT). Резултатите от SiSoft Sandra 2000 на един такъв UDMA-66 контролер са: с един диск – 9855, с масив ниво 0 – 17394. Производителността на IDE/ATA RAID масивите е по-ниска от тази на SCSI и се поддържат максимум 4 диска, но за домашна употреба и това е много.

Вместо заключение, ще дам още някои термини от света на твърдите дискове:

 MTBF (Mean Time Before Failure) – времето на работа на диска (в часове), след което може да очаквате диска да се развали. Ако имате диск с 100 000 MTBF, сметката показва, че това са 11 години денонощна работа

 SMART (Self Monitoring And Reporting Technology) – система за автоматична диагностика на диска, която предупреждава за наличието на проблеми преди да сте загубили данни

 Thermal Recalibration – както може би знаете, при нагряване металите имат свойството да се разширяват – затова например между релсите на влака се оставя малко разстояние (откъдето пък идва специфичното потракване) – лятно време релсите се удължават от топлината, зимно се свиват. При диска се получава същия ефект и затова има вградена диагностика, която да осигурява работата на диска при различни температури.

[Original`Prankster]

Be mene kut se opitam da se svurja s host i mi dava:

Connecting to Warez.Ru

Unable to resolve host: ftp://www.warez.ru

Delaying for 120 seconds before reconnect attempt #1

6to taka le

[netrootbg]

Пробвай с ftp.warez.ru

[Worda]

Kak da si naprava INVISION POWER FORUM FREE bez pari ???? kajete mi pi6ete mi worda@abv.bg

 

—mod note: Мястото на въпроса ти не е в тази тема! Пусни тъсене за [invision board] (без квадратните скоби), прегледай предишните теми, и ако тогава имаш въпроси, пиши в някоя от тях. Търсене се прави с бутона Search. Намира се горе вдясно. И не забравяй да укажеш, че искаш търсене във всички постове до момента — Search posts from... Any date.

[solan]

Ето ви тук едно кратко туториалче как да се научим да ъплоадваме(качваме на warez.ru)

 

Понеже не съм много опитен в писане на туториали ще пиша по точки:

 

1.Сваляте програмата FlashFXP(ако опитвате с друга просто нямате място в този туториал  ) и

я инсталирате.

2.Натискате F4 и появилия се Site manager натискате new site и въвеждате следните данни:

 

Site name:каквото искате - както ще се сетите кое FTP e това(пр.warez)

IP adress:ftp://www.warez.ru

user name:юзъра от форума

password: паролата от форума

както виждате трябва да сте регнати във форума за да качвате но това не е чак толкова трудно

останалите paths and notes ги оставяте празни.Рабира се праскате аппли накрая 

 

Искам първо да обясня малко интефейса на програмата.Отдясно е сайта, а отляво е вашия хард.

Разбира се може да се промени разположението, но ако го правите значи няма смисъл да четете

този туториал.Айде стига толкова обяснение 

Както виждате горе вдясно има знака за connect.Като натиснете върху него най-отдолу ще се

появи вашия нововъведен сайт.Натискате върху него и се връзвате към сайта(по-точно към NEW_FTP).

Там си избирате според вида на ъплоада в коя папка да отидете(сигурно и вие щяхте да се сетите)

Влизате в папката и десен клик и правите нова папчица(вече само с ваше и на админите пермишън

да барате вътре)която я озаглавявате както искате.!!!ВАЖНО!!! НЕ Е ЖЕЛАТЕЛНО ДА ИМА ПАПКИ

by edikoisi!Не е забранено(поне все още), но не е желателно.Като създадете папката влизате в нея

и отляво намирате пътя до файла който искате да дарите на сайта.Със десен клик върху него избирате

трансфер и така файла почва да се качва на FTP-то.Разбира се нищо не пречи да заредите повече

от един файл за ъплоад.

 

Това беше туториала от мен. Enjoy uploading it!

 

P.S. Za da ne habite izli6ni nervi ne obry6taite vnimanie na tezi koito ka4vat sy6toto kato vas samo za da se izfukat s dobra vryzka.

 

Моля, спазвайте правилата за upload в сайта: http://www.warez.ru/upload_rules.html

 

Неспазването им води ди изтриване на вашият upload, а в някой по-сериозни случай изтриване на вашият акаунт.

Probvah s FlashFXP;Cerberus FTP Server;FTPVoyager_9101;Ace.FTP.3.Pro i dr.....

I pri vsi4ki kato anonymous nqmam problem da se connectna, no ne moga da uploadvam.java script:emoticon('')

A pri ime(ot foruma) i passw(ot foruma) ili ot maila izliza suob6tenie ["PASS(hidden)"java script:emoticon('')

"Authentication failed, sorry","Connection failed] i ni6to ne stava. V passworda mi

ima specialni simvoli. Dane bi da e za tova?

 

~mod. note~

 

Май се повтарям, но Прочети Правилата на Форума!!!!! Обърни специално внимание на точка 14 от Правилата. Благодаря ти предварително!

[TAZ]

Защо не си смениш паролата с някой - елементарна, само колкото да пробваш и ако този път стане - значи е заради специалните символи!

[sMARTBomber]

Промяна на Ident-а на NT

Или как да си прекръстим Win2003 на XP

 

Поради честите проблеми, възникващи с NT-базираните системи, особенно когато се ползват като Workstation, ви предлагам начин да сте над тези неща

 

1. Снабдете се със следните файлове от /System32 директорията на Windows XP Professional:

oembios.bin

oembios.dat

oembios.sig

(можете да потърсите в Warez-а къде са качени, ако ги има, но няма да сте сигурни дали са от XP Pro)

2. Копирайте ги в /Windows/System32 директорията на Win2003.

3. Оставете Windows File Protection да си пищи...

4. Свалете си тази програмка.

5. След като стартирате TweakNT.exe, селектирайте CheckBox-a 'Convert to' и изберете Workstation и Profesional.

6. Apply!

7. Reboot...

 

След като Reboot-нете натиснете WinKey+Break и обърнете внимание на надписа

• System:
  Microsoft Windows XP
  Professional
  Version 2003
  

Enjoy...

 

Special thanks to DeZoeker