Fun

[fon_tomov]

Eto kakvo namerih iz shiroko web prostranstvo. Hadiavam se da se posmeete taka kakto i az.

 

Киргизка смазка, гласова поща и Гогата за капак...

 

Ние с Гогата сме експериментатори. Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!". Казах му :

 

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

 

...

 

След 3 часа

 

...

 

- Гога, момичето е в другата стая...50 лв на час...направо я сложих в леглото да легне и да ни чака...Аз ще съм първи...Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами....мажи се...

- Ще взема да се намажа целия...струва ми се секси

 

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

 

- Ехо? Госпожице?

 

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв.

 

Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

 

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

 

ТРАС!!!

 

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

 

-Ооох, майна, баси смазката...Ще се претрепем..А? Къде ми е телефона...?

-Ще звънна от моя и ще разберем..

 

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах..чу се съъъъвсем глухо..А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона...Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха....

 

Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и ...

 

- Майна? Извинявай, но...може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката...просто..извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая...тази гласова поща..

 

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приберат. Когато се свести ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк: - И внимавайте да не ритнете коф....

 

ТРЯС...

 

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен

Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акoстирали.

Представям си какво им е.

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

[fon_tomov]

Уж щяха да снимат коне и пор?

 

Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел..."

Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.

Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.

- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?

- Хремав съм, щото тоз грип....

- Ок, ставаш. До утре..

Малий, толкоз пари!? Голям кеф.

На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.

 

- Ясно ти е, че ще снимаме порно?

- Но?

- Какво "но"?

- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?

- Моля? Ще снимаме ПОРНО..

- Но?

- Ще снимаме порнографски филм!

- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност

Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!

Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?

Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а....

Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!

- Ъ...може ли само да...?

CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!

- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.

- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее...

Camera! Action!

Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Подвигна ми се.

- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!

- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.

- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?

- От Трошево съм. Да не познавате някой там?

- Връщай се и повече без изцепки!!!Camera! Action!!!!!!!!!

Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!

- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз

- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?

- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар

- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!

- ВМХ-а, колелото, като от филма...

- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?

- Ми...близах...

- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!

Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.

И пак...

Camera! Action!

Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ...

- Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още

CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?

- Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст

След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето.

И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках.

То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....

 

Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори...

Останаха ми 0.80 лв...

Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!

[fon_tomov]

Животът не ни позволява да сме идеални

 

Аз, като един умен човек, който храни опит и от чуждия такъв, много обичам да давам съвети. Ще ви съветвам сега за спонтанността ( дума с три нъта и три тъта, е има и две ота, две ата и две съта, но да не издребняваме).

 

Трябва да сме спонтанни в секса, да няма уговорки, приготовления. Да живеем за момента. Защото аз веднъж изтървах mementoто и още ме mori това.

 

А то беше защото отново исках всичко да е идеално.

Но не като старата соц дъвка “Идеал”, която цяло едно поколение я намира за точно същата гавра като да кръстиш морга “Щастие”, презерватив “Sure”, торта Мраморна, циганин Белчо или шампоан “Глава и рамене”/сякаш ако нямаш косми на раменете не трябва да го ползваш, а?/

А да е идеално като онова, от което после те заболяват зъбите от захарността на спомена докато го разказваш.

 

Поканен съм от едно създание на вечеря със свещи. Попитах я какво да взема, а тя ми каза нещо за пиене.

 

Ясно си беше, че вечерята беше камуфлаж за хорските езици. Ако не се сещате за какво става дума, ще ви намекна – секс!

Щедростта ми, прословутата горката, не ми позволи да взема по-малко количество вино от 25 литрово бидонче, ексдом на сирене за експорт.

Три часа след началото на приготовлението бях готов.

Пълно снаряжение. С раница и бидонче на връв. Бидончето го бях оборудвал с колелца от един куфар, които залепих за да мога да го суркам, че от нас до кв. Чайка си е бая път.

Със себе си носех : отварачка за бира, лента с 32 презерватива около кръста, залепен микрофон на гърдите /обръснати преди това/ за да мога да запиша за поколенията разговора, снимки от казармата, диапозитиви от Ермитажа, резервен чифт чорапи / в случай, че тези се изпотят от мъкненето/, американско веро и ръкавици за миене на чинии, аптечката от колата, парализиращ спрей за vinoveritas джебчии, половин хляб и две кебачета за из път, бутилчица с газ за запалки, видеокасета “Анални кралици ІІІ – Презареждането” и още една от сватбата на братчеда, фотоапарат, 5 резервни ленти, китара на гърба, песнопойка, джапанки, тривка, пемза, хавлия и шапка за баня, четка за зъби, флос, уокмен, зарядно за мобилния, помпа за увеличаване на пениса, молив за карти, лист с начертани полета с Н и В, пак за карти, колода карти, тесте джокери, колекцията от салфетки за размяна, испанобългарски разговорник за да превеждам Хулио Иглесиас докато пее, книжка за оцветяване, контактен гел, гел за коса, антипърспирант, тиган за незалепващи на сутринта палачинки, вакуумиран плик с пъстърва в марина, малка разфасовка от бурканче с кисел чесън, две свещи, три божура, чекийка, магнит и цял джоб пълен с ядки и кламери.

 

Всичко това беше или в раницата или привързано по мен и дрънчащо величествено. Беше удвоило теглото ми, но това не ме плашеше.

 

Не можах да вляза в колата. Опитах да си взема такси, но таксиста се прекръсти и почна да нечленоразделя по радиостанцията разпарящ се от смях. Останалите бакшиши на пиацата му отвърнаха с клаксони и присвятквания. Добивах лека известност.

 

Залезът падна над града. Сигурно още го боли задника от телевизионната кула, но стоически си замълча.

 

Повече от час аз се мъкнех като терминатор и погледа ми мразеше всички жълти коли и им говореше I’ll be back. Бавно напредвах, почивах, пушех, а на всеки три спирания вадех китарата и свирех за пари, да не съм капо.

 

В около 23:57 часа пристигнах пред блока. Опитах се да мина през входа, но не успях. Всичко ми пречеше. Успях да отворя и другата страна на вратата с лопатката, която висеше на кръста ми, но като стигнах до асансьора разбрах, че там да вляза екипиран така е все едно да си вкарам главата в ауспух.

 

Излязох пред блока и натиснах звънеца й, чаках. Чаках. ЧАКАХ. Н и к о й.

Натисках и натисках, чак взех да скимтя.

 

Тогава реших да й направя серенада. Извадих китарата и запях “O, sole mio…” но на португалски, защото в интернет текста само на такъв език го намерих.

 

Любопитни муцуни същества незавършили еволюцията си накацаха по терасите. Пеех деветата си песен от репертоара когато към мен полетяха домати, щипки, кюнци, дискети, компоти без сок и т.н. всички надлежно екипирани с викове от гаубиците им гласяйки почти едно и също “Разкарай се, бе кретен!”

 

Аз подскачах и успешно маневрирах между нападките и продължавах да възпявам моята среща с едноименната песен на Щрунците.

 

Полетя към мен вчерашна манджа притоплена до врялост и ме ощави. Пуснах китарата и взех да скимтя, квича, вия, дръгна, ръмжа../бих добавил и да си оближа топките, само и само да разберете за каква кучешка болка става дума/

 

Доволство залегна вражеските редици от балкони. Хъхъкания и отекващи оригвания описваха първия им успешен удар-попадение.

 

Събрах сили и гневно им запях “Комунизма си отииивааа...” защото и по ощавеното теме бях един същински Щрунц Тръпката, пародия на Кръпката, който сам по себе си е пародия на и той ако знаеше кого щеше да се ожени за него...

 

Врагът се оживи. За 35 години съвместно съжителство едва сега входът беше задружен. Имаха общ противник – един келеш, пеещ на неразбираем език и то равноделно. Нещо, което е в разрез с тяхното понятие за култура, бахур, кючек и Чайкафолкфест.

 

Отново артилерия. Замразени патладжани, автомобилна гума, портрет на нечия жена в рамка, голяма да се събере Наполеон с вдигнати ръце, часовник с изпружена кукувица, саксия с мушкато / естествено последвана с удар от тиган в глава, като последната е на осквернилия мушкатото шипченски опълченец от Чайка, а инерцията на тигана е придадена от ръката на онази, която преди 20 години и преди 20 килограма му е взела фамилията/

 

Включиха и юнген солдатените. Келешите квичаха от кеф и хвърляха по мен чиниите с гадни манджи. Един превъзбуден сополанко метна супник с потекло, а потеклото в лицето на баба му припадна потресена.

 

В продължение на час може би, а защо и не, продължи битката. Краят настана когато о.з. обергрупенфюрера на блока, облечен в потник, който някога е бил без дупки, но и тогава едва ли е скривал могъщо окосмените му телеса, от втория етаж ме заля с бензин и си запали цигара. Всички спряха да хвърлят и настана тишина, прасе да заколиш – ще се чуе...Изродите чакаха да видят дали ще ме запали. Аз не чаках.

 

Някой беше повикал и полиция. Разбрах го докато бягах панически само и само да не ме подпали гадния фашист и видях в огледалото за обратно виждане на раницата полицейски лампи. Отвсякъде е било време да си ходя.

 

На следващият ден се видях със създанието. Бях в лепенки, синини, изгаряния, опърлени косми в носа и ушите / забравих да спомена, че като избягах направих глупостта да си запаля цигара и .../ Тя каза, че живеела в другия вход. А и квартал Чайка ли съм казал? О, не, тя живеела в квартал Левски.

 

И така. Човек никога не може да е идеален. В стремежа си да подготвим всичко изпускаме най-важното. Животът!

 

Хайде, аз ще си ходя вече. Пич, я ми подай онази патерица.

[fon_tomov]

Горчивия опит от съветите

 

Тук ако четеш и изпълняваш заръките на адамакълиите пишман ще станеш.

 

Ей на! Казах си, не може само хорската семенна течност да е вкусна, искам и моята! Четох тук идеи - ананаси, ягоди. Купих си една тенекия компот от ананаси, ядох до насита и насиране. Стана ми тежко и повърнах. Погледнах тенекията ..Сделано в СССР..това май е с изтекъл срок? Три дни след това лежах и се клех винаги да гледам expire date-a...

 

Реших и краката си да бръсна, мишниците, гърдите, скротума...Ужас...Не знам какво е било на Ватерло, но цялата баня в кръв, а аз дзиндзирикам гол като кьосе и скимтя от афтършейва. Три дни ходех разкрачен и спах по корем след това и се клех да не посягам повече на някои интимни части...

 

Четох за секс в кола. Казвам си, че и аз трябва. Запалих колата, отивам в планината, гледам да няма урна наоколо, че знам после кво става. Спирам и ...

 

Всичко наред, но аз съм забравил да взема жена, с която да го правя. Мамка му и прасе. Връщам се да взема. Паля колата, маневра...храссс...това пък какво?! Клон ми се е забил в радиатора. Газ до сервиза и яка антифризна диря след мен и радостни облаци от изпарения. Три дни бях без кола и се клех повече никакви сексове сред гори в колища и клонища....

 

Четох за връзка със семейна жена. Викам си - я да не оставам назад! Намерих една семейна и й казвам "хайде секс". Протърка ме от секс, без милост, без капка навън. Сега от три дни затискам вратата на апартамента си, тя хлопа отвън с два куфара и се кълне, че не е нашата леля, а аз се кълна скоро да не се възбуждам, че ми се насълзяват очите.

 

Четох за напушване и трибестани. Не знам на другите как им действа, но на мен ми подейства откачващо. Три дни козирувах на маршируващи бирени бутилки, редях се за цигари на трафопостове, опитвах се да стана невидим като дъвча джапанки и се клех във вярност целувайки родния флаг, който се оказа хавлията в банята.

 

Така че, внимавайте какво ви съветват. Ветераните от Виетнам са с по-малки последици от мен...

[fon_tomov]

Издънка

 

Голяма издънка, братлета...

Реших да профукам малко пари от една заплата. Наконтих се като аксаковски ерген за вълчидолска дискотека. Алаброс, баки - всичко фърси! Изпръсках половин Деним по себе се и още половин в слиповете си. Няма да пояснявам как ми лютя долу и как ползвах близо половин час мивката за биде белким ми намалее паренето долу.

 

Как да е, домъкнах се. Казах едно коняче с количка. Току седя и си бъркам в ушите кутре. Това е стар балкантуристки номер - коняк, кола + жеста с бъркане в ухото. Всички чехкини и полякини разбират, че си свободен.

 

Та правя го аз, близо половин час и си пуша. Купих си един ротманс плочка. Да съм фърси отвсякъде. Фърси, ама много тежки тези цигари бе...Пуша, а ми е гадно на гърлото. Втория коняк го прошепнах защото гърлото ми се беше продрало от тежките цигари. Кашлям. Но пуша ли пуша.

 

Най-после една маца срещу мен. Сяда, а очите й шарят. Разгонена демек. Веднага я усетих. Близо половин кутия още замина в погледи и усмивки. Най-накрая се престраших и отидох при нея... Мястото било свободно каза тя с усмивка. Върнах се да си взема цигарите и пардесюто. Кутията ми беше празна. Бая съм пушил.

 

Сядам до нея.

- Как се казваш? - оголвам зъб аз за да проблесне искра между нас

- Мария

- А аз съм ....... - тук напря в мен една люта кашлица.... - Бааааааааххуууууу

- Баху ли се казваш?!?

- Ннннннннне... - просъсквам без въздух, а очите ми вече менструират и капка по капка вир там.... - казвам се......Бааааахууу бахуууу бахууууу яргхххххггггххх

- Баху Баху Яргх? Странно име - усмихна се тя

Усетих че ме бъзика за кашлицата, но се отприщих неволно. Повече никога няма да пуша Ротманс плочка

Такова кашляне му отпрах. Кашлях в кафето й , в кока колата й...кимнах към бармана...донесе й коняче....кашлях и там. Изкашлях се в деколтето й.

А м а к а ш л я н е ви казвам. И не мога да се спра. Тъкмо задържа малко въздух и зениците на Мария се поприберат и пак ...ББББББББББаааааахууууу! - изтрещявам една мощна и мокра кашлица. Почнаха да хвърчат и кефеникави храчки. Имаше слънчеви очила тя на главата като диадема ги беше сложила. След няколко серии храчене и кашляне те приличаха на японска мазилка. За лицето й не знам. Но ако сте гледали скоро порно филм и там нали знаете къде еякулират мачовците...Е, въпросната Мария бе по- омацана...

 

Голям резил.

 

Дойде охраната и ме изнесе. А аз кашлях. Кашлях...

Хвърлиха ме на земята, а аз кашлям

Метнаха ми и пардесюто върху мен.

 

А аз отдолу само...Бааааххххгууу...

 

Ако някой познава Мария - нека й се извини чрез в-к Лична драма от мое име.

Адресът ми е в редакцията

[james_ankov]

[batko32]

I A K O O O O O O O O

[nassko]

BRAVO na fon_tomov

Mnogo gotino ne6to napravo ludnica.Basi i maitapa

[ralexes]

Eto ne6o i ot men

 

LADA

 

Като всеки урбанизиран кретен, и аз съм обръгнал вече на катастрофите. Е, да – умират хорица, но столицата бездруго е пренаселена... Според една теория (не бе, няма такава теория – сега си го измислих; ама е хубаво всички неща да са според някаква си теория – по-убедително е някакси)...Та, според една теория, пътно-транспортните произшествия се явяват нещо като естествен регулатор на демографския растеж: колкото повече хора – толкова повече шофьори, колкото повече шофьори – толкова по-малко пешеходци, т.е. по-малко хора, което довежда дори кретените като мен до извода: колкото повече хора – толкова по-малко хора!

 

"Баси, така се разстроих миналия петък... Карам си аз “Лада”-та по Цариградско и се пробвам да счупя стрелката на километража! Така де, цяла зима е стояла в гаража – няма да я карам с 40, я! Като карам с 40, имам чувството, че не се движа, ами някои тича отстрани и ми мести декорите – белким ме излъже, че имам не “Лада”, а истински дзвер! Аре не на мене тия! LADA is not dead!!! Та карам си аз значи и виждам как най-сетне ще бия рекорда на шибаната игра – ще финиширам преди другите копеленца в таратайки и ще мина на второ ниво!

И малко преди финиша отдясно ми се показаха Бонусите!!! Най-малко 50-60 бонуса! Седят на островчето и мен чакат... Аз си знам, че - за да ги взема – трябва малко да намаля, обаче - ще ги взема, викам си, щото да караш на второ ниво без бонуси е все едно да чукаш без пишка! А аз искам с пишка! С пишка!

И рязко завих към бонусите... В последния момент някакъв педал с маршрутка се опита да ми попречи, но аз натиснах още малко газта и – право през бонусите!!!

Лошото е, че бяха от мърдащите бонуси – ония дето пищят и викат и се мъчат да ти се изплъзнат...И цапат екрана с кръв... Първия го препарирах на място! Оказа се 52-годишна лелка, която ми носи 5000 точки. Понеже ми се стори, че все още мърда – върнах назад, за да я доразмажа... Така де – какво прави една 52-годишна лелка по никое време на спирката?! Толкава са ми смешни – мислят, че няма да им разпозная агентите... Че тая женица само дето не беше размахала лозунг “Премажи ме!”.

Иначе графиката си я бива – умря си като наистина. Няма да си кривя душата. Което си е така – така си е!

Другите бонуси, които ми пусна играта, обаче, се оказаха от тия най-малките и най-пъргавите, мамка им! На няколко 17-годишни момиченца успях да им счупя само краченцата... Малки мръсници! Сигурен съм, че майките им изобщо не знаеха накъде са тръгнали по вечерно време... Да лапат на батковците патоците! Разврат! Добра услуга им свърших – сега ще поседят поне един месец вкъщи – без патоци, без излишни притеснения... Е, да, и без крака. За тях ми даде само 200 точки.

За кошчетата, дето ги изкъртих, нищо не ми даде, но затова пък ми призна вътрешните разкъсвания на една стара чанта, която също не пожела да умре! Ей затова се разстроих... Кога друг ще ми паднат толкова бонуси накуп?! Преди толкова време я откраднах тая “Лада”, а още не бях стигал дотук... Въпреки всичко ме записа. Сега съм хай скоор!!! Хай скоор, мадър факърс! Сигурен съм, че мога и още!"

 

Play new game? (y/n)

[Mr.Tinkertrain]

Ето ви малко простотийки от един друг форум

Не питайте кой ги чете тия указания по разните му там продукти, а по-скоро кой ги пише. Ето и някой от нобеловите лауреати.

 

На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (ебаси, това ми е единственото останало време да си суша косата)

 

На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чорбаджиите)

 

На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)

 

На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)

 

На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)

 

На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)

 

На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото” (въпреки че спестява време)

 

На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използвенито на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)

 

На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)

 

На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)

 

На кухненски робот: “Да не се ползва за другата цел” (тука вече неам думи)

 

На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)

 

На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)

 

На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)

 

На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)

[fon_tomov]

Eto tazi stranica mai e parvoiztochnika na tezi smeshki.