PSYCHOSIS Posted November 2, 2005 Share Posted November 2, 2005 Търсих, но не намерих подобна тема. Ако съм пропуснал, моля да бъда извинен, темата - изтрита и да ми се тресне уорн! Какви сте били като малки? Как сте прекарали детството си? През какви метаморфози сте преминали през годините? Как преценявате, по правия път ли сте тръгнали, или е можело и по-добре да се развият нещата? Всеки път, когато около мен някой говори за детството си, осъзнавам колко сиво и безсъбитийно е било моето. Нямало е търчане по улиците с приятелчета, нямало е ходене по пикници, стреляне с жилки по птички, катерене по дървета и какви ли не други детски занимания. От гледна точка на психологията може би точно поради тази причина сега съм такова инфантилно същество. Кой знае. Кой знае дали въобще някога ще "порастна"... Link to comment Share on other sites More sharing options...
zlobil Posted November 2, 2005 Share Posted November 2, 2005 kvo da ti kaja tva e mnogo ob6irna tema detstvoto mi e bilo dosta xubavo i izpalneno sas sqkakvi xubavi i zabavni momenti koito ne moga da izbroq do utre minal sam prez kvi li ne fazi na obli4ane na darjanie i taka natatak no fazata v koqto sam sega nai si mi xaresva i kato se seta 1 vreme kuv sam bil me izbiva malko na smqx ina4e kvo ti e bilo detstvoto opredeleno ima golqmo zna4enie spored men moje6 samo da sajelqva6 4e si4ko koeto izbroi gore ne si go prejivql ..... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted November 2, 2005 Share Posted November 2, 2005 Търсих, но не намерих подобна тема. Ако съм пропуснал, моля да бъда извинен, темата - изтрита и да ми се тресне уорн! Какви сте били като малки? Как сте прекарали детството си? През какви метаморфози сте преминали през годините? Как преценявате, по правия път ли сте тръгнали, или е можело и по-добре да се развият нещата? Всеки път, когато около мен някой говори за детството си, осъзнавам колко сиво и безсъбитийно е било моето. Нямало е търчане по улиците с приятелчета, нямало е ходене по пикници, стреляне с жилки по птички, катерене по дървета и какви ли не други детски занимания. От гледна точка на психологията може би точно поради тази причина сега съм такова инфантилно същество. Кой знае. Кой знае дали въобще някога ще "порастна"... Е тогава какво си правил през цялото си детство? Стоял си вкъщи?? Link to comment Share on other sites More sharing options...
KnoppiX Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Най-тъпото е което правят сегашните деца. Стоят по цял ден на компютъра. Говорим за възрастта някъде от 8-9 до 14-15 години. Според мен някъде там свършва детството, макар че при много хора продължава още(при мен например ), а други още от малки порастват. Всичките тия забави с приятели, гонения с колела, тръгване на двучасова екскурзия извън града, футбол, направата на разни димки, бомбички и т.н., че даже и ходенията по компютърните зали е било нещо страхотно - нещо, което те е сближавало с другите деца и те е карало да се смееш без да се замислят дали не си смешен и дали не се смееш на нещо тъпо. Аз лично не съм имал свестни приятели до себе си, но въпреки това съм изживял едно много весело детство. Но това, което искам да кажа, е че в наши времена е много по-модерно да стоиш цял ден вкъщи на компютъра да се правиш на човек, с 10 години по-голям от колкото си, отколкото да излезеш с връстниците да поритате малко, да покарате малко колела, да поцелите момичетата от махалата с камъни и всякакви подобни щуротии. Мога да кажа, че голяма част от детето в мен умря, когато си купих компютър на 15 годинки Всичките ония забавни игри вече ми се виждаха тъпи. Моите приятели излизаха, а аз предпочитах да си стоя вкъщи После идва един лек миг на самота, поне при мен дойде и се чуствах тъпо. Може би годинка след като си взех компютър вече осъзнах, че дори и да искам да правя вече нещо различно от стоенето на компютъра не мога и се чуствах самотен. Просто съм общувал в някакво непознато за мен общество, че даже и в този форум съм писал тогава След това си намерих нови приятели, с които пак сме правили разни детски лудории, но все пак е било като за по-големи. Ходили сме по кръчми и т.н.... мдаааааа кръчмите, това е било голяма епоха за мен, откритието на алкохола и чудодейното му въздействие. Но и това си има край както винаги. Поне при мен имаше. Не съжалявам за нищо, което е станало! Честно!! Единственото нещо, за което ме е яд, е че не съм учил по математика и ся се зора яко за кандидатстудетнската подготовка А пък съм можел да уча, щото едно време много чатках, и ся чак ме фаща носталгия по старите времена когато знаех най-много в целия клас Е, уви важното е да имаш спомени, пък били и те не чак толкова весели. Човек без минало е нищо! И е важно да имаш пъстроцветно минало, съответно детство(поне при мен), а не скучно и еднообразно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 PSYCHOSIS, ne sajaliavai za nisto, koeto ve4e e minalo Ste bada krati4ka, stoto pi6a na gadnata 6liokavica... Kato dete biax 6matka:) Ama goliama 6matka! Osven tova biax kato magnit za izvrateniaci(jalko, 4e vse oste mai sam...)Ina4e detstvoto mi be6e mnogo ludo, dinami4no, veselo i izpalneno s monogooooooooooooooo, mongo izjiviavania s priateli. Vinagi se maknexme mnogo xora zaedno. I do den dne6en kato zapo4nem da govorim za detskite si godini, ne mojem da mlaknem s 4asove. Goliam smiax pada. Dobre e, 4e se pomniat predimno xubavite nesta Az vinagi ste si bada dete do mozaka na kostite si i obojavam da pravia diavolii i da spretvam nomera Tolkova e jalko, 4e decata sa malko... Link to comment Share on other sites More sharing options...
lekx Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Няма нищо по хубаво да си дете или да се правиш на такова Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deyan Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Мдааа!Аз по принцип съм си сериозен,но доста често се правя на такова ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
bratmito Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Малко ми е трудно да говора за детството ми,защото аз немога да прецена свършило ли е или продължава и в момента.За хората около мен детството свърши като навлязоха в т.н. гъзария.Като се замсиля нищо не ми е липсвало-приятли,смях,дивотии....А като си зех компютър нищо не се промени.Зех да излизам малко по-малко,но за мсетка на тва събирах махалата в нас да играем на компютъра.Забавно беше. Link to comment Share on other sites More sharing options...
noxious Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 ехе аз доста си поживях в тая дивна тракия има всички предпоставки за страхотно детство къщите по дърветата в лаута , паленето на огниове на поляната да си печем картофи , правенето на капани на пътеките , битките межди компанийките , могилата на която няколко пъти съм осъмвал , боклуците в който се ровихме - от рода на торби с цимент , олово от акумулатори , което топяхме ех беше доста яко като се замисля сега но тогава не беша така имах чувствовото че винаги когато стане нещо яко става мен като ме няма добре че всичко го правихме по няколко пъти и дори и да ме е нямало някога на някое повторение присъствах а да не говоря как някой приятели си живяха точно като на филм , но аз се занимавах със простотий и хванах само част от филма Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Нямах детсво или по точно беше толкова накъсано и кратко, че него забелязах. Въпреки, че бях без семейсто, немога да се оплача, до 12 годишен живеех и учих в родопите, което означаваше малко приятели, много животни. В болниците пораснах бързо, болезнено, доста безчувствено, но съм много доволен от това. Бях единственият първокласник, който знаеше какво е интубация, реанимация и дефибрилатор Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted November 3, 2005 Share Posted November 3, 2005 Няма нищо по хубаво да си дете или да се правиш на такова Оффф....не съм наред!!! Прочетох "няма нищо по-хубаво да си дете или да си правиш такова" ...което не, че не е вярно де Моето детство...мина м/у 2 и 4 часа когато беше забранено да се свири. Тогава обаче никое от децата пред блока не излизаше да си играе и аз самотно подскачах на Дама и ластик вързан м/у пейката и дървото. Когато някак си успявах да се изкопча от проклетото пиано се оказваше, че незнам как се играят повечето игри и нямам приятели, понеже всички ме смятаха за странна с това постоянно свирене. Всъщност не съм пропуснала много май...поне така ми се ще да си мисля. Link to comment Share on other sites More sharing options...
lyla Posted November 4, 2005 Share Posted November 4, 2005 И моето детство беше пълна скука. В квартала нямаше деца на моята възраст, с които да си играя. Затова пък с братовчедка ми (3 години по-голяма от мен) играехме на училище и на 5 години вече можех да пиша и чета. Странното е, че когато бях дете винаги минавах за по-голяма (на три години са ме мислили за ученичка), а сега хората, които не ме познават, ме мислят за 16-18 годишна. Сега се сещам, че като бях малка много исках да стана чадърче (разбирай чавдарче) Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted November 4, 2005 Share Posted November 4, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted November 4, 2005 Share Posted November 4, 2005 В момента се сещам за "Костенурките нинджа", "Седморката на Блейк", "Васко да Гама от село Рупча", народна топка, баскетбол, вафли "Куку-руку", дъвки "Турбо", "Бонбибон", "Робинята Изаура" и доста шестици в даскалото ........ Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted November 5, 2005 Share Posted November 5, 2005 В момента се сещам за "Костенурките нинджа", "Седморката на Блейк", "Васко да Гама от село Рупча", народна топка, баскетбол, вафли "Куку-руку", дъвки "Турбо", "Бонбибон", "Робинята Изаура" и доста шестици в даскалото ........ Ти просто го каза! Забрави само Мечето Ръкспин и през 80-те дебненето на The Pink Panther във Всяка Неделя Не забравяй и Хаяско, Ушко и Зъбчо а тук децата имат нужда да се запознаят със Слава Рачева и Педя човек - лакът брада Но годините си отидоха - това остана за нас като светъл спомен Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted November 7, 2005 Share Posted November 7, 2005 Моето детство...мина м/у 2 и 4 часа когато беше забранено да се свири. Тогава обаче никое от децата пред блока не излизаше да си играе и аз самотно подскачах на Дама и ластик вързан м/у пейката и дървото. Когато някак си успявах да се изкопча от проклетото пиано се оказваше, че незнам как се играят повечето игри и нямам приятели, понеже всички ме смятаха за странна с това постоянно свирене. Всъщност не съм пропуснала много май...поне така ми се ще да си мисля. Нищо не си пропуснала. Аз когато трябваше да се занимавам с това, което ти си правила, реших, че е по забавно да играя мач с децата пред блока(тогава беше) - съответно нашите не ме приеха на сериозно (а имах дарба) - сега вече не съм на тоя акъл, но се занимавам с 2678 други неща, нямам време, по преминал съм възрастта и т.н. Иначе аз бях доста палав като малък. Но предполагам, че всяко дете е било така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.