afx Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 Здравейте колеги. Значи идеята на тази тема е следната Всеки от вас да се опита да изяви творческите си възможности и да опише сексуалните си фантазии под формата на сценарий за въображаем порно филм. Това е все едно да задам по друг начин въпроса: "какво обичате да правите по време на секс?", "какви са сексуалните ви фантазии?". Не задавам тези въпроси така, а предпочитам те да бъдат съчетани по.. по-артистичен начин с подчертана художествена стойност. По този начин ще избегнем спама и просташките постове. Нека да ви амбицирам малко: накарайте човека който чете да се подмокри / респективно подпре бюрото... ... но го направете така че да не занимавате модераторите излишно. inspired by: afx' backdoor sluts 2 © afx 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
RottenBrain Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 Добре, време е да дадем един подобаващ старт на темата... Когато се прибрах вечерта ти ме чакаше. Усещах как копнееш за докосването ми. Желаеш устните ми. Бленуваш за ръцете ми, плъзгащи се по изящните ти извивки...Изваяните ти форми сякаш ме придърпваха към себе си. Сякаш крещяха "Ела!". Знаех че немога да ти устоя. Ти също го знаеше. Дишането ми се учестяваше все повече и повече с всяка следваща крачка към теб, а ти просто седеше там и ме наблюдаваше. Без да помръдваш, без да казваш и дума. Въпреки това знаех че ме желаеш с всяка частица от себе си. Знаех че си моя, знех, че ще съм ти първи. Успях да стигна до теб...изминалото време ми се стори като цяла вечност. Нежно докоснах шията ти. Беше хладна. Бавно плъзнах ръката си надолу. Разтапях се от капчиците пот по теб...продължавах да те галя..о боже...беше толкова влажна...неможех да издържам повече. Отпих. Мда, загорката имаше невероятен вкус след всички гадости днес. Не е много но е от сърце Link to comment Share on other sites More sharing options...
KnoppiX Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 Добре, време е да дадем един подобаващ старт на темата... Когато се прибрах вечерта ти ме чакаше. Усещах как копнееш за докосването ми. Желаеш устните ми. Бленуваш за ръцете ми, плъзгащи се по изящните ти извивки...Изваяните ти форми сякаш ме придърпваха към себе си. Сякаш крещяха "Ела!". Знаех че немога да ти устоя. Ти също го знаеше. Дишането ми се учестяваше все повече и повече с всяка следваща крачка към теб, а ти просто седеше там и ме наблюдаваше. Без да помръдваш, без да казваш и дума. Въпреки това знаех че ме желаеш с всяка частица от себе си. Знаех че си моя, знех, че ще съм ти първи. Успях да стигна до теб...изминалото време ми се стори като цяла вечност. Нежно докоснах шията ти. Беше хладна. Бавно плъзнах ръката си надолу. Разтапях се от капчиците пот по теб...продължавах да те галя..о боже...беше толкова влажна...неможех да издържам повече. Отпих. Мда, загорката имаше невероятен вкус след всички гадости днес. Не е много но е от сърце <{POST_SNAPBACK}> Не мисля, че това е съвсъм по темата. Това е като еротична история от ония дето едно време ги имаше на последните страници на Хай Клуб Иначе е много добро. Ако наистина ти си го мислил имаш дарбата използвай я! Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 27, 2005 Author Share Posted September 27, 2005 Не мисля, че това е съвсъм по темата. Това е като еротична история от ония дето едно време ги имаше на последните страници на Хай Клуб <{POST_SNAPBACK}> Е защо да не е. Мисля че формата на еротичния разказ отговаря на заданието в първия пост Ако някой смята че може да отговори по друг модел, нека го направи. ограничения (почти) няма на RottenBrain поста все пак ни разкрива някой фантазии Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 аз вече се включих в другата тема. тук нямам право да пиша, защото не ми влиза в длъжостната характеристика. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Прибирам се вечерта от въображаемата си "работа". Сядам на компа. Кака ви Анджелина ме вика от другата стая. Тя лежи гола на леглото. Още не ми е казала кво иска от мен и аз я почвам... ( 2 часа по-късно ) Най-после свършвам а тя си отива доволна от нас и обещава че на сутринта можем да направим една серийка 2 x 2 часа. Сядам пак пред компа ( след като съм изчистил леглото и съм се изкъпал ). Сядам аз... и идва добрата фея. И ми казва: -Какво избираш? Чисто нов комп или звездна нощ с Хилъри Дъфф ( кво да направя педофил съм ). Мисля аз мисля. Изведнъж идва тя - Хилъри. Момент на орални удоволствия... Чакам другото... но феята казва: -Тва беше демото... сори Майкъл. Ся мисли! Мисля аз мисля и накрая питам: -А ква е конфигурацията? -Не те интересува вязимаш ли Хилъри или не. Мисля аз мисля... Отивам до кухнята и вадя от някъде пестицид. Пръскам феята в очите, бия й два шамара и взимам компа. Следва: Серийка 8 часа с Хилъри... Край. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Като се върна щи напиша сценария, ще има богат снимков и видео материал "Pirogov the temple of sins" Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Засега успях само това да напиша...ако го харесате ще има продължение... -Моля те...помисли си...- каза Яна и погледна приятелката си с най-тъжните и молещи очи. Веднъж вече се беше разплакала докато говореха и сега не искаше пак да изпусне сълзите си. Твърде много беше страдала и вече не искаше да е толкова слаба. Приятелката и я погледна и разбра, че е напълно сериозна в молбите си. Наведе очи, притвори клепачи и започна бавно да си спомня всичко, от самото начало. Първият път когато се бяха видели, страхопочитанието, което Яна изпитваше към нея, взаимното уважение, все по-нарастващото доверие помежду им, споделените мигове, разговорите...всичко се беше случило през последната година и половина, но и двете имаха усещането, че се познават от векове. Понякога можеха да стоят една до друга и да мълчат и това им беше достатъчно. Постепенно Яна започна да споделя не само проблемите в училище и с родителите си, но и любовните си преживявания и фантазии. В един от тези моменти тя сподели с Милена, че е девствена. Милена беше крайно изненадана, но успя да скрие учудването си. Тогава за първи път усети, че тялото на Яна, което дотогава не беше предизвиквало никакъв интерес у Милена всъщност се превръща в предизвикателство. Знаеше, че никога няма да може да я докосне по начина, по който и се искаше, но това още повече подклаждаше фантазиите и и даваше материал за доставяне на удоволствия. Милена беше прекарвала часове наред мастурбирайки и представяйки си как гали недокоснатите гърди на Яна, как засмуква за първи път клитора и я докарва до първия и оргазъм. Дори когато беше с различни мъже ги караше да я лижат дълго, а тя просто затваряше очи, потриваше леко зърната на гърдите си и мечтаеше. Вече нищо друго неможеше да я възбуди така както мисълта за първия стон на удоволствие от устата на Яна, първият вик от болка и първата усмивка от благодарност. Така минаха няколко дълги месеца през които приятелството им не се промени, все още излизаха заедно, все още си ходеха на гости и разговаряха дълго, все още се прегръщаха като истински приятелки. Единствената разлика беше, че след всяка среща Милена се прибираше вкъщи, затваряше се в банята с оправданието, че "нещо я боли корема" и дълго и бясно търкаше клитора си, отново и отново докато накрая излизаше изтощена, лягаше си и веднага заспиваше. Един ден Яна се обади развълнувана по телефона на Милена и и каза: -Мило...имам да ти разказвам толкова много, моля те мини през вкъщи, нямам търпение да те видя. Гласът и беше леко дрезгав, почти неможеше да си поеме въздух от вълнение и Милена ясно си представи порозовялото и лице от другата страна на телефонната линия. Помисли си, че е отново някоя от нейните полудетински прищевки, но реши да не я кара да чака, качи се на колата и отиде до тях. Яна я посрещна с широка усмивка, лицето и светеше, косата и беше хваната небрежно с някаква шнола, а дрехите намачкани и изсулени. Това учуди Милена, тъй като Яна се славеше с пословичната си суетност. -Хайде, влизай...- задърпа я за ръката и я поведе през коридора към хола. Двете седнаха на дивана една до друга, всяка очакваща другата да каже нещо първа и накрая Яна започна: -Влюбена съм! Милена усети лек полъх на досада и само успя да каже: "Ох, пак ли...", но Яна я спря, приближи се към нея и прошепна: -Този път е истинско. Както трябва. Този път вече знам, че е Той и няма друг, знам, че го искам... После замълча за миг, колкото да види дали лицето на Милена ще се промени, но тя само гледаше втренчено и се чудеше дали да се изсмее на поредното и "влюбване" или да повярва на цялото щастие, което излъчваше Яна в момента, в който изрече "Влюбена съм!". Виждайки, че Милена се чуди как да реагира Яна реши да се възползва от момента и започна бързо и припряно да разказва за Него...казвал се Димо, бил малко по-голям от нея, много сладък ("Боже, колко изтъркано"), запознали се покрай общи познати и вече били излизали няколко пъти ("Моля???"). -Хм..ъъъ...моля???- прочисти гърло Милена и се ококори насреща и. -Да, бяхме няколко пъти на кафе и днес той най-сетне ме целуна - продължи задъхано Яна, но Милена вече не я слушаше. Бяха излизали, а тя нищо не знаеше. Преди всичко си казваха, кой, кога, с кого, как...а сега...НЯКОЛКО пъти!!! Постоя върху тази мисъл докато възприеме значението на всяка буква и тогава за първи път нещо отвътре, нещо много, много надълбоко я жегна. Нещо в утробата и се сви, сърцето и за миг спря, а после изведнъж забумтя в гърдите и, пред очите и се появиха шарени кръгове, а гласът на Яна зазвуча някъде далечен... -...и после ми каза, че е влюбен в мен и че никога не е предполагал, че човек може да бъде подложен на толкова много любов... Налагаше се да изтърпи цялата тирада и постоянното обикаляне на Яна от дивана до секцията, от секцията до вратата и пак до дивана, но това поне и даде време да се съвземе. Опита се да си сложи някоя от многобройните усмивки, за да замаже призрачния тен на лицето си, но успя само да потрепери с устни и да измънка нещо от рода на: -Чудесно...радвам се за теб... По-нататък не си спомняше почти нищо - как си е тръгнала, как се е прибрала, как е влезнала вкъщи. Спомняше си по-късно същата вечер, всички си бяха легнали, а тя стоеше на терасата, пушеше, пиеше Абсент и гледаше небето. Беше запалила свещ, която почти догаряше, но имаше и друга...винаги имаше повече от една. Опитваше се да не мисли за нищо. Искаше само да се напие и да забрави както правеха повечето хора, но тя колкото и да пиеше някак си все не успяваше да забрави. Гледаше съседните сгради, светещите прозорци и се опитваше да мисли за хората, които живеят там. Винаги и бяха приличали на мравки. Или на пчели. Тази мисъл се повъртя малко из главата и, но тогава през един от прозорците видя двама души - мъж и жена...прегръщаха се и се целуваха, той понечи да съблече роклята на жената, но тя го спря, за да дръпне пердетата. "Жалко", помисли си Милена. Тази сцена беше достатъчна, за да и напомни защо е тук сега и какво се опитва да удави. Отново си спомни днешния разговор, сияещата Яна и цялата болка се върна. Посягайки към чашата видя, че ръцете и са мокри и разбра, че отдавна беше плакала. Взе чашата и я задържа пред устните си докато чакаше да спре да се тресе от напиращата болка. Сълзите и се стичаха по лицето и падаха в чашата, смесваха се със зелената течност, а след тях имаше още, и още...Вече не знаеше за какво плаче. Изпи чашата до дъно, захвърли я към стената, взе свещта и започна бавно да нагрява ръката си. Не усещаше болка. Беше толкова близо до пламъка, че кожата започна да се зачервява и подува, но тя продължаваше да се приближава все повече и повече. Цялото и тяло крещеше от непознатото усещане. Започна да се гърчи, лицето и се беше изкривило, сякаш всеки момент ще изкрещи. С другата ръка разкъса потника си и започна неистово да мачка гърдите си. Хващаше ги в цяла шепа, пляскаше ги и зловещо щипеше и дърпаше зърната им. Сълзите и капеха върху гърдите и ръката и се пързаляше, вече неможеше да ги захваща така здраво. Посегна надолу и вдигна полата си. С едно движение свали бикините си и бясно се захвана да мачка и щипе клитора си. В този момент тя го мразеше, искаше да го накаже за целия копнеж и цялото удоволствие, което и бе доставял през годините, искаше да го изтръгне, да го разкъса, но само продължаваше да натиска и търка. Едната и ръка се пържеше на пламъка на свещта, а другата беше цялата в сълзи и вагинални сокове, хлъзгаше се и се изплъзваше, но пак се връщаше, все по-упорито и по-бързо. Тялото и се тресеше от сподавените викове, искаше единствено да може да изкрещи, но вместо това прехапваше устни и спираше дъха си. Когато усети, че и остават само 2-3 тласъка до края взе незапалената свещ и рязко я вкара във вагината си, постоя секунда така и започна бързо да я движи вътре в себе си. Знаеше, че това неможе да продължава вечно затова остави свещта вътре и продължи да се занимава с клитора си. Той беше толкова набъбнал, че постоянно и се изплъзваше, но тя го хвана между пръстите си и започна да го разтрива. Няколко секунди по-късно вече се гърчеше на прага на оргазма, наниза се на свещта до край, с едната ръка търкаше плувналия в сокове клитор, а с другата се самоизтезаваше на пламъка на свещта. В един момент неможеше да издържа повече, отпусна ръката си върху свещта, спря да издевателства над себе си и се свлече от стола. Светът се срути и преобърна пред очите и малко преди да ги затвори. Първото нещо, което усети на следващата сутрин беше острата задушаваща миризма, която обладаваше ноздрите и. Опита се да отвори очи, но клепачите бяха като залепнали. Посегна да ги разтърка и в същия миг почувства изгаряща болка в ръката си. Това я накара да отвори очите си и тогава разбра, че всъщност е забила нос в улея на терасата, където очевидно е повърнала предната нощ. Мисълта, че беше спала в стомашното си съдържание предизвика нов гърч и тя отново повърна опитвайки се да се надигне от пода. Подпря се на обгорената ръка, но се подхлъзна и усети адска болка ниско в корема. "Господи...сега пък какво...", помисли си за момент. Погледна надолу и видя все още стърчащата свещ от вагината си, която се беше забила при подхлъзването. Извади я и я захвърли в улея, подпря се на стола и бавно се покатери докато застана на двата си крака. Зави и се свят, причерня и и се наложи да се хване за парапета. Болката отново беше там. Когато дойде на себе си погледна хоризонта и напсува слънцето. Побърза да се прибере и бавно пропълзя до банята. Взе хладен душ, понеже ръката и не понасяше топлата вода. Стоя дълго време неподвижна, чакайки водата да подейства, надяваше се, че ще измие цялата отрова от тялото и. Когато кожата и се набръчка спря душа, намери някаква използвана хавлия и се загърна. Успя да намери и някакъв мехлем и бинт, с който превърза ръката си. За първи път благослови майка си когато намери кисело мляко в хладилника. Времето през останалите няколко седмици се проточваше всеки път когато бяха заедно с Яна и се изнизваше крадешком във всички останали моменти. Животът на Милена се състоеше от Болка и всичко останало. Дори беше спряла да мастурбира, вече нищо не и беше интересно. Настояваше да се среща с Яна по-често от обикновено и по този начин се самоизтезаваше по-ефикасно от всякога. Караше я да и разказва за Димо, за всичките им прекрасни моменти заедно, за целувките и мокрите гащички на Яна след всяка тяхна среща. Не искаше да се запознава с него въпреки настояването и тръшкането на Яна. Искаше да запази нейния образ в съзнанието си такъв какъвто винаги е бил - сам. Само неин. Яна естествено мрънкаше и се обиждаше от отказа на Милена да я запознае с Димо, но колкото и да настояваше нищо неможеше да постигне. Накрая реши, че неможе повече да търпи това и покани Милена на гости докато Димо беше там. Сериозната физиономия на Милена в този момент беше нещо, което все още караше Яна да потръпва от ужас, но успя да се съвземе от студените тръпки и ги запозна. Милена беше изпаднала в едно от празните си състояния, мълчеше, опитваше се да се усмихне, но по-скоро се зъбеше и гледаше стъклено. Едвам издържа няколко минути и си намери извинение да си тръгне. -Имам да свърша толкова много неща...- измънка, но Яна знаеше, че не е вярно. Няколко дни двете момичета не се срещаха, нито се чуваха по телефона. Яна звънеше постоянно на мобилния на Милена, но винаги отговаряше гласовата поща. Оставяше съобщения, които Милена така и не чу. Ходеше до тях, но никой не отваряше вратата. Почти беше решила, че с тяхното приятелство е свършено докато не се срещнаха един ден случайно на улицата. Яна беше с Димо, смееха се и се закачаха както винаги, а отсреща вървеше Милена с някакъв непознат за Яна мъж. Онзи я беше хванал за дупето и я притискаше към себе си като се беше навел към нея и и говореше нещо тихо. Милена не се съпротивляваше и слушаше разсеяно, придавайки си вид на силно заинтригувана. Яна се спря и ги изчака да приближат с надежата, че Милена ще я забележи, но Милена я подмина без дори да я погледне. Тогава Яна се обърна и каза с тих, но сериозен глас: -Липсваш ми. Милена чувайки толкова познатия глас се спря, стисна ризата, за която се беше хванала до болка, преглътна и се обърна. -Липсваш ми- повтори Яна- искам да поговорим. Милена се опитваше да диша нормално, но вместо това дишаше бавно, а сърцето и разкъсваше гърдите. -За какво?- промълви. -За всичко. Имам нужда от теб- каза Яна, пусна Димо и се приближи до приятелката си- Моля те... Двамата мъже стояха отстрани и се споглеждаха неразбирайки, знаеха, че не трябва да се месят в неща, които се изказват с толкова малко думи. Милена погледна с отпуснати клепачи настрани, облиза изсъхналите си устни и прошепна: -Добре. Елате с нас, ние отиваме на кафе. Това беше всичко, от което Яна имаше нужда. Четиримата тръгнаха мълчаливо един до друг. Ръцете на Милена и Яна се докосваха когато бяха опасно близо една до друга и при всеки един допир Милена я полазваха мравчици там долу, а Яна беше цялата порозовяла. Беше излезнала от банята преди не повече от час, а бикините и вече бяха мокри. Беше решила какво ще поиска от Милена и тази мисъл не и даваше мира последните 2-3 дни. Сега когато бяха близо една до друга Яна искаше да я прегърне, да я целуне и да и сподели всичко...всичко...да я помоли да и помогне. Наистина имаше нужда от нея. Когато стигнаха до кафето всеки си намери място, седнаха, поръчаха и всеки зачака другия да подхване разговора. Непознатият се опитваше да разбере по лицата на другите с какво да разчупи леда, искаше му се да може да се сближи с приятелите на Милена, за да започне тя да му обръща малко повече внимание и да спре да го употребява само за да я лиже и чука по цели нощи. Беше се уморил от безкрайния секс, но всеки път когато искаше да поговорят или просто да се поразходят заедно тя сваляше бикините си, завираше лицето му между краката си и казваше: -Лижи! И той лижеше. Езикът му се схващаше и отказваше да работи, задушаваше се между бедрата и, искаше да си поеме въздух, но тя хващаше главата му, поглеждаше го презрително и изсъскваше: -Не спирай, копеле мръсно... Когато най-сетне тя свършеше се просваше изнемощяла на леглото и му позволяваше да я чука. Той разтваряше краката и и го набиваше до дъно и като за последно. Винаги беше толкова превъзбуден, че свършваше само след няколко тласъка. Тя стоеше безучастно затворила очи и леко усмихната. Той беше решил, че се усмихва защото и харесва да я разпорва от секс, но тя се усмихваше на себе си. Беше доволна от себе си. Мъчеше друго човешко същество така както бяха мъчили нея. "Да, курво, най-сетне успя да си го върнеш на някой", мислеше и се усмихваше. Вечерта мина добре, имайки предвид настръхналата атмосфера, която всички усещаха. Мъжете се опитваха да подхванат някакви мъжки разговор, за да дадат шамс на момичетата да поговрят, но така и не се получи. Димо беше наясно, че приятелката му е в крайно неудобно положение и че няма търпение това мъчение да свърши и да поговори с Милена насаме, а непознатият се опитваше да разгадае погледа на Милена, но единственото, което успя да забележи беше лекото повдигане на ъгълчетата на устните и. Милена се усмихваше, но не така, както на него му се искаше. Усмихваше се злокобно. Наблюдаваше ту Яна, ту Димо и от време на време отговаряше кратко на въпросите и се стремеше да не изостава от досадния разговор. Димо също поглеждаше към Милена, но така и не посмя да я погледне в очите. Беше го срам от нея. Знаеше, че съвсем скоро Яна ще и каже всичко и се чувстваше безполезен у гузен заради това. Той всъщност харесваше Милена. Харесваше му, че е момиче с характер, че има невероятно силно женско излъчване, дори първия път когато я беше видял целите му слабини бяха потреперили под влиянието на невероятния и чар. Но го беше и страх. Никога не беше срещал толкова властна, толкова силно привличаща личност и го беше страх, че ако я погледне точно в този момент тя ще го всмуче, ще го вдиша, асимилира и от него ще остане само сив дим. Тази мисъл го смрази, той се почувства застрашен и повече от всичко искаше да избяга, но когато се опита да го направи разбра, че от известно време правеше точно това, което не трябва. Гледаше Милена право в очите. Тя също го гледаше. Не знаеше от колко време стояха така, беше изгубил представа за себе си и всичко останало. Опита се да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Посегна към чашата си, но неможа да помръдне. Милена го беше обсебила. Стоеше точно срещу него, спокойно облегната на стола, с тънка ризка и както винаги без сутиен. Беше поставила ръце в скута си и го гледаше изпод вежди. Той усещаше всяко нейно вдишване, всяко потрепване на устните и. Милена говореше с непознатия без да откъсва очи от Димо и той виждаше всяко движение на езика и, всеки косъм, който погалваше лицето и при полъха на вятъра. Тя посегна към ухото си, за да отметне кичур коса, после бавно смъкна ръката си по врата и стигна до ключиците. Спря се за момент, навлажни ъгълчето на устата си и продължи надолу. Съвсем леко и бавно разкопча още едно копче от ризата си разтвори деколтето си. Това успя да накара Димо да откъсне поглед от очите и и да я погледне надолу. Милена отпусна ръка върху масата и леко повдигна гърдите си, за да се очертаят още по-добре през ризата. Беше привечер и започваше да се застудява. Появи се лек вятър и кожата и настръхна от допира. Димо спря дъха си виждайки как зърната на гърдите и бавно се втвърдяват. Милена затвори очи и още повече издаде гърдите си напред, сякаш искаше вятъра да ги погали, да ги целуне и да си отиде. Димо неможа да издържи на тази гледка. Беше толкова възбуден, че чак го болеше. Разтвори леко устните си, за да може да диша. Милена отвори очи и остана доволна от резултата:"Това е задето ми отне приятелката....шибано копеле". Тя го наблюдаваше как целия трепери, как неможе да си намери място на стола и изпитваше садистично удоволствие от неговите мъки. Посегна с ръка към коремчето си и леко го погали. Продължи нагоре под ризата и докосна с върховете на пръстите си долната част на гърдите си. После бавно слезна надолу и промъкна ръката си между бедрата си. Димо имаше чувството, че ще припадне. Вече не смееше да мръдне, защото всяко търкане на члена му с боксерките му причиняваше твърде много удоволствие. Не искаше да се изложи пред всички. Опита се да мисли за друго, но Милена вече движеше ръка между краката си и това беше гледка, която приковаваше погледа му и му причиняваше болка. Милена започна леко да движи таза си в кръг, а ръката и навлизаше все по-навътре и по-навътре. Димо неможеше повече да издържа, трябваше да успее да отмести поглед от нея и да се върне в реалния свят, но неможеше. Стоеше вкаменен на стола и се молеше тя да престане, да се смили над него и да го остави на мира. Но тя продължаваше. Вече можеше да види ясно очертанията на целите и зърна, кожата по ръцете и врата и беше настръхнала, а косата и се беше разпиляла по лицето и. Димо се хвана здраво за облегалките на стола, стисна ги до болка и само чакаше нейното благоволение. Толкова възбуден не беше бил никога и не знаеше как да се справи със ситуацията. Не смееше да мръдне, нито да каже нещо. Чакаше да бъде освободен. И тогава се случи нещо, което той въобще не очакваше. Милена спря за момент и каза на Яна: -Мило...май не обръщаш достатъчно внимание на приятеля си, не мислиш ли, че се чувства самотен? Яничка се усмихна, примъкна се по-близо до Димо, прегърна го и сложи ръка върху бедрото му. -Нали не се чувстваш самотен, слънце?- попита го закачливо и плъзна ръката си нагоре към слабините му. Когато ги достигна ги обхвана с ръка и леко си притисна. Това беше достатъчно. Димо избухна, свърши в боксерките си дълго и обилно, така, както не беше свършвал никога. Яна усети, че нещо не е наред и го погледна сериозно: -Хей, добре ли си? Нещо ми се струваш притеснен. Димо не чуваше и не виждаше нищо. Усещаше цялото си тяло в безтегловност и искаше това да продължи вечно. Не знаеше кога точно, но усети ръце по лицето си и когато отвори очи видя загриженото лице на Яна и чак тогава успя да чуе гласа и: -Моля те кажи нещо, какво стана....зле ли ти е...ако искаш да се прибираме,а? Димо успя да раздвижи устните си и само прошепна: -Добре съм, май нещо от алкохола, ще се оправя...трябва да ида до тоалетната- стана и бавно заслиза по стълбите към тоалетната. На следващия ден Милена за пръв път от много време се събуди усмихната. Беше спала дълго и непробудно и сега тялото и се отблагодаряваше след заслужената почивка. Бавно се изхлузи от завивките и се запъти да си направи кафе. "Някой трябва да изтрие тъпата ми усмивка от лицето", помисли си когато срещна огледалото по коридора. Сложи кафеварката на котлона и излезна на терасата да помаха на сутрешния свят. Отпусна се на стола и неволно си спомни за една твърде злополучна вечер миналата седмица. Тази мисъл я накара за задържи погледа си върху пода за момент, спомни си колко усърдно го беше почиствала на следващия ден и това я накара да се усмихне още повече. Лицето и беше отвикнало да се усмихва и сега се чувстваше странно. Изморяваше се бързо, скулите я боляха. "Хм...ако скоро не се случи нещо черно ще се схвана", стана и отиде да си сипе кафе. Докато се връщаше с чаша изгарящо кафе телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката разсеяно наблюдавайки едно врабче, което усилено крещеше нещо от третия ред за простиране на терасата. -Ммоля...- издиша в слушалката. -Мило, аз съм - врабчето полетя стремглаво някъде нагоре - трябва да те видя...тоест...Ние трябва да те видим. Трябва да поговорим. Този следобед можеш ли? Аз трябва да свърша една работа и към 4 ще съм у нас...трябва да дойдеш. Милена никога не беше чувала толкова много "трябва" за толкова кратко време. Яна обикновено внимаваше как се изразява, беше единствената отличничка по български и литература в класа и се гордееше с това. На Милена и се стори, че това е невъзможно да се случва и затова го прие само като знак, че е крайно време да си изпие кафето. Отпи една глътка и се съсредоточи да изучава въздействието и върху храносмилателния си тракт. -Ало...чуваш ли ме? Мило? Наложи се да прекъсне кофеиновата си еуфория заради гласа на Яна от другата страна. -Да, чувам те. -Нали ще дойдеш? Моля те. Милена се опита да прогони от главата си думите, които гъделичкаха върха на езика и и просто каза: -ОК, ще дойда. "Е, поне вече не се усмихвам толкова малоумно" - помисли си докато се опитваше да изтрие едно петно от огледалото с наплюнчения си пръст. В оставащите няколко часа до срещата им Милена почти беше забравила какво и предстои. Зачете се в една книга от детството си, потъна в спомени, които се превърнаха в лека обедна дрямка, а когато се събуди си направи нещо за хапване и блажено започна да дъвче и преглъща всеки залък. Днес беше един от онези дни, в които нямаше особено желание да излиза навън и да се среща с хора, искаше да остане сама и да подреди себе си, въпреки, че накрая си оставаше само с опитите. По някое време успя да се надигне от дивана и се понесе към банята да се изкъпе. Когато позвъни на вратата на Яна чувството на досада все още не я беше напуснало. Искаше всичко да свърши по-бързо и да се прибере вкъщи, да си направи нещо вкусно и хранително за вечеря, да си пусне някоя стара комедия и бавно да отпива по глътка глювайн с нарязана дюля. Яна отвори врата доста нервно, поглеждаше Милена в очите за кратко, сякаш неможе да издържи на погледа и, но на Милена това не и направи впечатление. Събу се, влезна в добре подредения хол и седна на дивана. Яна седна до нея като се опитваше да се усмихне и се чудеше откъде да подхване разговора. Знаеше, че трябва да бъде много внимателна, но колкото и да беше мислила и тренирала репликите си така и не успя да намери подходящи думи, с които да представи ситуацията по-малко срамна и дори смешна. -Ъм...как си...благодаря ти, че дойде веднага - измънка набързо Яна. -Няма проблем, казвай какво има, немога да остана за дълго - излъга Милена. -Ами...малко ме е срам, но така или иначе няма друг начин, опитвахме се да намерим разрешение, но не успяхме. Накрая решихме, че това е единствения вариант. "Какво по дяволите...защо говори в множествено число?", минаваше през главата на Милена докато Яна продължаваше да бърбори несвързано. Секунда по-късно разбра, че става дума за Яна и Димо, че те двамата имат нужда от нейната помощ за нещо и че Димо е в другата стая и чака да приключат разговора "по женски" и тогава да се включи, ако има нужда. Милена все още беше сбърчила чело и гледаше навъсено. Следващите няколко минути обаче неможеха да се сравнят с нищо чуто или изживяно до момента. Когато всичко свърши няколко часа по-късно и тя си припомняше всяка сцена в детайли така и неможа да повярва, че тогава е стояла напълно спокойна и не е реагирала по никакъв начин, въпреки, че и се беше искало да се изсмее, после да се ядоса, после пак да се смее и накрая да прочете едно много дълго конско, с което буквално искаше да им каже "Абе вие хора наред ли сте???". Въпреки всичките емоции, които я бяха връхлетяли тя беше запазила спокойствие и лицето и не трепна нито за момент, нито на едно от абсурдните неща, които и наговори Яна. А тя говори много. -Виж...- започна - малко ми е неудобно да говоря за това, но така или иначе ти си единствения човек, който може да ми помогне. Знаеш, че от няколко седмици сме с Димо и ...досега не сме говорили за това, но...при нас не всичко е наред. "Добре дошла в реалния свят, скъпа", усмихна се на себе си Милена. -Всъщност...всичко би било наред, ако го нямаше този...проблем - Яна сведе поглед сякаш събира мислите си, пое въздух и продължи - Знаеш, че бях девствена преди да се запозная с Димо. Говорили сме за това и ти бях казала, че искам да намеря правилния човек и тогава да го направя. Работата е там, че го намерих, но...все още съм девствена. "?????", замалко да се изсмее Милена. -Да, още не сме го правили. Опитвахме се, все още се опитваме, но неможем. Аз се притеснявам, той се притеснява защото аз се притеснявам и всеки път става все по-зле и по-зле. Пък и толкова много боли... Защо не си ми казвала, че боли толкова? -Ъм... - опита се да се защити Милена, но Яна не я остави да продължи. -Да, знам, казвала си ми, но не и че боли ТОЛКОВА много. Имам чувството, че никога няма да го направя - гласът на Яна се промени и влага се появи в очите и. На Милена и стана мъчно като видя как приятелката и страда, искаше и се да я утеши, но не направи нищо. Яна нервно избърса очите си с ръкава на ризата си, преглътна и каза на един дъх: -Искам ти да го направиш. -Ъ...моля? -Димо вече неможе, стресира се и вече не смее, пък и му нямам достатъчно доверие, искам ти да ме отвориш. Само на теб вярвам истински и знам, че ще ми помогнеш. Всичко съм измислила...нали си ми казвала, че с краставица ставало? Ходих да купя краставица и съм я приготвила, само трябва да отидем в другата стая и да го направим, с теб ще съм по-спокойна. Всъщност...извинявай, малко прибързвам...ти може би не искаш, не си съгласна...- усмихна се Яна на себе си - а аз така бързо реших всичко. Ако имаш нужда от време - имаш го. Ще почакам колкото трябва, колкото ти е нужно. Време. Милена определено имаше нужда точно от време. Всичко се случваше на забавен каданс, времето се проточваше, сплескваше, а после хукваше бясно напред и тя неможеше да го достигне. От опитите да настигне мисълта си ушите и бяха заглъхнали и цялото и тяло беше изтръпнало. Пред очите и зашариха кръгове, вече не различаваше цветове и всичко се сливаше в огромна плътна маса от мазно вещество. -Моля те...помисли си - каза Яна и погледна приятелката си с най-тъжните и молещи очи. Милена мислеше. Или поне си мислеше, че мисли. Беше взела решението в момента в който погледна очите на Яна и разбра колко са безпомощни и очакващи. В главата и се блъскаха случки, преживявания, за секунди възвърна цялата страст и ненавист, които Яна я беше карала да изпитва. Съзнанието и се замъгли и единственото ясно нещо, което изплува беше Яна. Лицето на Яна, прозиращите настръхнали гърди на Яна, нежните малки ръце на Яна, леко разтворените крака на Яна и фините и стъпала. Милена усети как влагалището и се свива болезнено и знаеше, че след малко ще започне да излива сокове и да намокри гащичките и. Притисна бедрата си едно в друго когато я полазиха мравчици отдолу, затвори очи и се опита да диша през устата. Беше възбудена. Цялата сдържана и неизживяна възбуда сега и се струпваше наведнъж и тя едвам издържаше на натиска. Отвори очи бавно, погледна очакващото и леко изплашено лице на Яна, протегна ръка към нея, отметна кичур коса и каза: -Добре. Ще го направя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mirrro Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Засега успях само това да напиша...ако го харесате ще има продължение... -Моля те...помисли си...- каза Яна и погледна приятелката си с най-тъжните и молещи очи. Веднъж вече се беше разплакала докато говореха и сега не искаше пак да изпусне сълзите си. Твърде много беше страдала и вече не искаше да е толкова слаба. Приятелката и я погледна и разбра, че е напълно сериозна в молбите си. Наведе очи, притвори клепачи и започна бавно да си спомня всичко, от самото начало. Първият път когато се бяха видели, страхопочитанието, което Яна изпитваше към нея, взаимното уважение, все по-нарастващото доверие помежду им, споделените мигове, разговорите...всичко се беше случило през последната година и половина, но и двете имаха усещането, че се познават от векове. Понякога можеха да стоят една до друга и да мълчат и това им беше достатъчно. Постепенно Яна започна да споделя не само проблемите в училище и с родителите си, но и любовните си преживявания и фантазии. В един от тези моменти тя сподели с Милена, че е девствена. Милена беше крайно изненадана, но успя да скрие учудването си. Тогава за първи път усети, че тялото на Яна, което дотогава не беше предизвиквало никакъв интерес у Милена всъщност се превръща в предизвикателство. Знаеше, че никога няма да може да я докосне по начина, по който и се искаше, но това още повече подклаждаше фантазиите и и даваше материал за доставяне на удоволствия. Милена беше прекарвала часове наред мастурбирайки и представяйки си как гали недокоснатите гърди на Яна, как засмуква за първи път клитора и я докарва до първия и оргазъм. Дори когато беше с различни мъже ги караше да я лижат дълго, а тя просто затваряше очи, потриваше леко зърната на гърдите си и мечтаеше. Вече нищо друго неможеше да я възбуди така както мисълта за първия стон на удоволствие от устата на Яна, първият вик от болка и първата усмивка от благодарност. Така минаха няколко дълги месеца през които приятелството им не се промени, все още излизаха заедно, все още си ходеха на гости и разговаряха дълго, все още се прегръщаха като истински приятелки. Единствената разлика беше, че след всяка среща Милена се прибираше вкъщи, затваряше се в банята с оправданието, че "нещо я боли корема" и дълго и бясно търкаше клитора си, отново и отново докато накрая излизаше изтощена, лягаше си и веднага заспиваше. <{POST_SNAPBACK}> snejko , мислила ли си за смяна на професията П.С. Харесахме го ,давай продължението Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 28, 2005 Author Share Posted September 28, 2005 snejko - страхотия! браво! ей това исках да се получи! много добро!!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
RottenBrain Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Како snejko, беше занимателно. А още има ли? Че е малко като латиноамерикански сериал - на най-интересното свършва. Ще има ли описание, как нежните и пръсти се плъзгат по навлажнения й клитор...как ноктите и драскат твърдите й зърна...как стенанията и пронизват мрака на ноща...направо може и да го допиша, ама не си падам по S&M (абе някой да е забелязал че изплезената емотикона изглежда, все едно и е разбита устата и плюе кръв?) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Следващия пък като пия кафе/бира с фарел ще си записвам. За десет порно филма ще се съберат Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Како snejko, беше занимателно. А още има ли? Че е малко като латиноамерикански сериал - на най-интересното свършва. Ще има ли описание, как нежните и пръсти се плъзгат по навлажнения й клитор...как ноктите и драскат твърдите й зърна...как стенанията и пронизват мрака на ноща...направо може и да го допиша, ама не си падам по S&M (абе някой да е забелязал че изплезената емотикона изглежда, все едно и е разбита устата и плюе кръв?) <{POST_SNAPBACK}> Ами домързя ме да пиша...някой ден ще го довърша...тепърва предстоят най-важните неща, ама както взех да се разпростирам....ще взема да мина на сбит преразказ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Снежко - президент! Искаме продължението!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Снежи, този сценарий да не е по действителни събития Link to comment Share on other sites More sharing options...
VEDi Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Това ли беше всичко? Искаме още snejko! Link to comment Share on other sites More sharing options...
jozo Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 @snejko наистина е супер разказчето Само ми се струва че не е много порно по скоро еротика с много елементи на драма.Все пак в порното няма чак такива казуси.Хващат се и яко е .И Link to comment Share on other sites More sharing options...
vas90 Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Искаме още snejko! <{POST_SNAPBACK}> .... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Снежко канцлер!!! Искаме втори епизод!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
dark_wonderer Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Искам специално издание с твърди корици. Link to comment Share on other sites More sharing options...
georgekodinov Posted October 1, 2005 Share Posted October 1, 2005 Отнесе ме в друг (моя?) свят. http://www.e-bane.net ? Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted October 1, 2005 Share Posted October 1, 2005 Само ми се струва че не е много порно по скоро еротика с много елементи на драма.Все пак в порното няма чак такива казуси.Хващат се и яко е .И <{POST_SNAPBACK}> Ох да, знам...седнах да пиша с намерението да е само як секс, секс, секс...а то стана Лична драма...съжалявам Link to comment Share on other sites More sharing options...
bratmito Posted October 1, 2005 Share Posted October 1, 2005 Ако е стандартен порнофилм влизам в стаята 5 минути урална,20 мин стандартен на 3 различни пози и свършване на лицето/гърдите.Нищо особено.....само че участват Силвия Сейнт и Джена Джеймсън (тва на БГ не знам дали правилно съм го написал). Ся прочетох разказа на snejko.......сериозно имаш дарба!Така разказваш,сякаш го гледам пред очите си като на филм! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Vartkes Posted October 1, 2005 Share Posted October 1, 2005 Браво snejko,разказа кърти мивки Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted October 1, 2005 Author Share Posted October 1, 2005 Модифицираната версия на разказчето е със уникално добър край. Всякакъв хепи енд би се отразил зле на историята Всъщност дори не се бях замислял за подобен тип отмъщение включващо в себе си всички малки тайни трикове на които една жена е способна, за да подчини мъжете А после жените били слабия пол.. дрън-дрън Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.