Black Knight Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 Знаеш ли, малко ми е едно такова странно. Това, че тук се пишат неща, които се тълкуват като добри или явно се шири мнението, че тези, които пишат тук са някакви слепи алтруисти, съвсем не означава, че е така(совите не са това, което са ). Е, хубаво де. Отворихте ни очите. Животът бил мачкане. Това и невръстното детенце сигурно го знае... Ами сега, какво ще правим, а? Казвам да мачкаме наред, без да се замисляме(само не и "истинските" си приятели), ще подгъзуваме, ще се мазним, ще се разтапяме като свещи пред тези, които са на по-високото стъпало, ще им прислугваме и ще мачкаме тези под нас, защото и нас ни мачкат. Бих казала, че това е страхотна картинка. Е, хуваво де. Зная, че идеалите умират може би най-бързо. И сега? Кой кого ще смачка... Наистина ли това е най-важното за вас? Mila, заради последните си две мнения, спечели уважението ми. Малко като жестоко пийнала взех да бръщолевя... <{POST_SNAPBACK}> Хмм живота ни формира по някви форми и мярки и някак си се опитваме да се наместим в него. Далече съм от мисълта че съм се качил на валяка и мачкаме куцо и съкато за да ни е по-широко около врата. Да не откриваме топлата вода като казвам как хората са се озлобили един спрямо друг , но то е просто факт. Смятам да спра до тук. Само че просто съзливите Ви истории ме провокираха! Peace! Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 27, 2005 Author Share Posted September 27, 2005 Аз си мисля, че никой не е започвал войната на световете Дори малко се бях позачудила защо до сега нямаше "критика" по тази тема. В спорът се ражда истината, нали така? Друг е въпросът, че всеки сам я открива за себе си. Хайде, имате още около седмица време, защото следващия път, когато ме видите тук, може да съм съвсем различен човек. Току-виж съм се качила на валяка Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 Или пък току виж той минал през теб и вече нямаш нет... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 28, 2005 Author Share Posted September 28, 2005 mobo е напълно прав, живота е гаден и те мачка, ако искаш да оцелееш трябва да мачкаш и ти! Тва е един от основните ми житейски принципа, който осъзнах още в предгимназиялна възраст и който смятам да следвам до края на живота си... Дори и ние да имаме някъква вина за к*ра който е в гъза им, защо трябва да ни пука? Мен ме е грижа само да изкарам по навън к*ра който е в моя гъз... <{POST_SNAPBACK}> Или пък току виж той минал през теб и вече нямаш нет... <{POST_SNAPBACK}> Не мислиш ли, че е крайно време вече да спреш да се даваш на тъпаците и да изкараш проклетия к*р от г*за си. Може би тогава най-накрая ще мирясаш или поне ще се научиш да мачкаш с финес... Аз д-то си не го давам току-тъй. Стига ми се натиряй отдзад. Няма да те огрее... Нещо имаш ли да кажеш по темата? Ако имаш давай. Ах, бедният Фройд... Май не е трябвало да се захваща с Ришар... edit: Това е прекалено красноречиво и ще спестя другите думи. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Не мислиш ли, че е крайно време вече да спреш да се даваш на тъпаците и да изкараш проклетия к*р от г*за си. Може би тогава най-накрая ще мирясаш или поне ще се научиш да мачкаш с финес...Аз д-то си не го давам току-тъй. Стига ми се натиряй отдзад. Няма да те огрее... Нещо имаш ли да кажеш по темата? Ако имаш давай. Ах, бедният Фройд... Май не е трябвало да се захваща с Ришар... edit: Това е прекалено красноречиво и ще спестя другите думи. <{POST_SNAPBACK}> Да се давам на тъпаците Всички имаме по един к*р в г*за просто на някои им е по-навън и по не се усеща, или пък може би си свикнала с него Тва няма мирясване, като пукна или пък като стана император на целия свят ще мирясам, до тогава НЕ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 аз пък не помня да съм призовавал някого към агресия. оплаквах се от наличието й в обилни количества при мен, но не съм подстрекавал никого да бъде агресивен и да "мачка"...... извинявайте ама явно пак съм почнал да говоря неясно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 28, 2005 Author Share Posted September 28, 2005 Да се давам на тъпаците Всички имаме по един к*р в г*за просто на някои им е по-навън и по не се усеща, или пък може би си свикнала с него Тва няма мирясване, като пукна или пък като стана император на целия свят ще мирясам, до тогава НЕ! <{POST_SNAPBACK}> Хайде, ако обичаш, спести си колосалните умозаключения. Имаш ли да кажеш нещо по темата или го обърна на чат? mobo, не се коси Който трябваше да те разбере, те разбра(т.е., който може да чете). Интересуваме вашето мнение. Дали е признак на слабост, когато обръщаш внимание на хората около себе си и съответно дали си големия ПИЧ, когато ги подминаваш като малки гари? Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Хайде, ако обичаш, спести си колосалните умозаключения. Имаш ли да кажеш нещо по темата или го обърна на чат? mobo, не се коси Който трябваше да те разбере, те разбра(т.е., който може да чете). Интересуваме вашето мнение. Дали е признак на слабост, когато обръщаш внимание на хората около себе си и съответно дали си големия ПИЧ, когато ги подминаваш като малки гари? <{POST_SNAPBACK}> Никой не е казал че си големия ПИЧ като не им обръщаш внимание, просто хората сме си такива и живота си върви, със или без тях... А ти кво си седнала да обясняваш колко си човечна и милосърдна, похвала ли искаш, да ти ръкопляскаме "Ох колко ми стана тъжно..." "Ох колко плаках..." боли ма х*я колко ти е било тъжно, боли го и тоя за който говориш, като си толкова милосърдна и добра отивай да им помагаш, не да ми се плюнчиш във форума... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Интересуваме вашето мнение. Дали е признак на слабост, когато обръщаш внимание на хората около себе си и съответно дали си големия ПИЧ, когато ги подминаваш като малки гари? <{POST_SNAPBACK}> Може и да звучи смешно, но за себе си знам, че сме тука на тая земя, за да даваме (в широкия смисъл на думата) и затова, ако забележим, че някой има нужда от внимание около нас, не бива да го подминаваме. Не само защото ще изглеждаме добри в собствените си очи (и затова също), но и защото в тази ситуация има нещо, което ще ни промени. Същото важи дори (и дори особено важи) когато човекът изобщо няма идея кои сме или какво правим за него - има и такива ситуации. Тогава всичко е в чист вид - искаме да направим някакво добро и го правим, защото така искаме. Без никакъв шанс някой да кажа "евала". Съвсем не искам да кажа, че аз самата го правя ежедневно или винаги, когато трябва. Но когато успея, и особено ако никой не знае, ми е най-кеф. Страшно много се уважавам тогава Сетих се да опитам как ще се чувствам не толкова рано в живота си, колкото бих искала, но ме кара да се чувствам прекрасно - като Човек. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NightWolf Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 За къв спорите след като нито едната страна ще си промени мнението , нито другата ?Откакто съм в този форум не помня случеи в който някой да си промени мнението, от един инат Не сте имали един и същ живот за да казвате "живота е скучен"...Тези , които не намират нищо интересно в живота казват , че той няма смисъл.Всеки твори сам своята съдба. Никога не ми е било жал за човек ( но за животно ми е било ) ,защото той сам се е изградил като личност , сам и избрал и пътя си.В стария ми клас имаше момче , което беше много бедно )МНОГО( даже събирахме пари да купим закуска , но той винаги беше пръв по всеки предмет. Не се оставяше да го третират като боклук И точно когато се оставиш да те правят на боклук ти го навират в гъза И колкото повече се предаваш толкова повече ти го навират в гъза.... Нямам никакъв опит .Говря по наблюдения , така че само не се нахвърляите (ако не сте съгласни може да ми развиета теорията за 15 годишното лапе на Лс ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Ето една ситуация, която ме промени или, най-малкото, ме накара да се замисля. Вчера бях на гости у баба ми. Когато реших да си тръгвам, вече беше към 8 часа вечерта, беше започнало да се стъмва. Докато слизах по стълбите на блока, на един етаж забелязах две-три баби, едната от които беше седнала на пода. Учудих се какво става, но за части от секундата. Хем исках да разбера какъв е проблемът, защото очевидно се беше случило нещо неприятно, хем им отделих внимание в рамките на един бърз поглед. Бях абсолютно неподготвена, дали от изненадата, дали от нещо друго, не спрях. Просто по инерция си продължих да подтичвам надолу. Още на следващото стъпало се подсетих защо една над-60-годишна жена седи по това време на денонощието на пода на третия етаж. Явно й беше прилошало, може би е припаднала, а съседките й тъкмо я бяха свестили. Обаче аз избягах. Не, че можех да помогна с нещо, освен с присъствието си. Аз и това не направих. Не пиша този пост, подсмърчайки, за да бъда успокоявана или укорявана. Чета тази тема от създаването й и поклащам одобрително глава след всеки пост от типа "аз-дадох-любов-на-човек-който-няма-нищо". Смятах, че аз не се отличавам от сърдечните, раздаващи се хора. Но май нещо не е съвсем на мястото си. Аз си мислех, че нямам "капаци", обаче се лъжа съвсем жестоко. Зададох си въпроса - ами колко просяци, бедни хора, съседи-скандалджии прескачаме в съзнанието си всеки Божи ден? Дали тези пасторални описания на "подадена ръка" изобщо имат смисъла, който им се придава, само защото сме отворили очите си за половин минута, а после пак сме ги затворили? Защото може би никой не би преживял дълго на този свят, ако се впускаше с цялата си енергия да помага на чуждото нещастие. Сякаш инстинкт за самосъхранение ни "обръща" на другата страна и ние се правим, че проблем няма. Но от време на време, за да се почувстваме някак си "човеци", хвърляме 50 ст. в шапката на уличен музикант (защото в този момент свирил като Паганини/защото гледал жално/защото чичо ми имал същото палто като неговото/защото го подминавам всеки ден на път за някъде си). Има нещо противоречиво във всичко това. Ние мислим за себе си едни хубави работи: какви сме червенобузи християни, какви сме себераздаващи се, обаче и по този начин си слагаме допълнителни "капаци", защото - не, не сме добри! Даже в повечето случаи не се и стараем да бъдем. Всички се гнусят от чуждата смрад и не обичат да си цапат ръцете с нея. Даже и аз. А не се водя от принципа "Мачкай, за да не те смачкат." Просто една реална ситуация ме накара да не се позная. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 29, 2005 Author Share Posted September 29, 2005 Никой не е казал че си големия ПИЧ като не им обръщаш внимание, просто хората сме си такива и живота си върви, със или без тях... А ти кво си седнала да обясняваш колко си човечна и милосърдна, похвала ли искаш, да ти ръкопляскаме "Ох колко ми стана тъжно..." "Ох колко плаках..." боли ма х*я колко ти е било тъжно, боли го и тоя за който говориш, като си толкова милосърдна и добра отивай да им помагаш, не да ми се плюнчиш във форума... <{POST_SNAPBACK}> Айде само не ми казвай какво да правя, а! Абе на тебе какво ти има? Не можеш да четеш? Четеш бавно и ти се губи смисъла? Някой така ти го е захал, че не можеш да мислиш за нищо друго, освен за това, което е в тебе(пък може и да му се кефиш въртешката). Държиш се като малоумник. Ще е хубаво да се стегнеш малко Ей.... Ти пак откри топлата вода! Животът си тече. В следващия си пост можеш да напишеш, че върви, крачи, поскачада(може и от крак на крак), лети, бяга, профучава(като влак през малка гара) и т.н. и т. н. Като искаш да се вихриш за живота, пиши другаде. Цък -за опресняване на данните, че май имаш нужда! А, ако все пак изпитваш затруднения за какво аджеба става въпрос в темата, прати ПМ, ще ти го обясня. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Днеска деня ми започна много зле. Тази нощ съм спал към 4 часа тъй като си подреждах mp3 -ките до към 03:30... Сутринта станах в 08:15 и след 15 минути тръгнах към "любимия" ми университет с идеята да си дам бележката за стажа. Видях се с част колегите. Тук е момента да вмъкна че 90% от колегите в групата ми не са ми особено приятни, а и предполагам и аз на тях така че удоволствието е взаимно Установих че съм забраил да напиша отчет за стажа (някаква безкрайна глупост) при което нещо спекох почувствах липса на чист въздух и тръгнах по главната към книжарницата на Хеликон за да си купя книжка за PHP.. Оказа се че сутринта до обяд ми е най-неприятната част от деня, поради хомофобията която се заражда в мен по това време. Обикновенно решавам проблема със сутрешна доза Death Metal, но за голямо мое нещастие ми падна батерията тъкмо на Brujeria - Secuestro Nuestro, любимото ми парче от Corridos de Muerte [2002] което допълнително ме вкисна. (Трябва ли да добавя че днес е последния срок за предаване на бележката от стажа.) А да .. също трябва да ходя до градския транспорт да си вадя карта но .. нямам снимка... Е.. поне на връщане успях да си платя семестриалната такса но ми беше ужасно топло понякаква причина което добави някакво неприятно усещане.. с две думи все досадни задачи ми са се струпали. Тъкмо се бях предразположил към отвратителен ден, когато случайно забелязах една бабичка, в черни дрипи.. седнала на средата на тротоара... Тогава се сетих за нещо: Бяха ми останали пари от таксата (нали майка ми ми беше дала 130 лв... от които 127 и 50 ст за таксата.. и там мисля че 30 стотинки за син химикал, тъй като нямах за да си попълня квитанцията (пак) хехе) Извадих 2 лева и без да се замислям много много и ги дадох, не съм чакал благословия или благодарност нещо.. Дори не очаквам от вас да ме похвалите колко съм щедър или пък че аре ся.. дал два лева и вече позьорства - колко добър човек съм итн... Всъщност ако беше циганка нямаше да й дам нищо. Циганите не заслужават никаква добрина. Когато си променят манталитета - тогава. Въпроса е че в главата ми се въртеше следната логика: с тия два лева.. ще си купя бира и фалафел сандвич (със любимите соеви топки ) и пак ще се натъпча.. но това никога не ми е носило подобно удовлтворение както това което почувствах след като й дадох парите. Точно това исках да споделя със вас: факта че разбрах че удовлетворението е по-голямо когато споделя с някого, а не когато купувам неща за себе си. Това беше и целта на този пост. .. а не в това дали ще ме определите като благороден и щедър. Всъщност само ще ви загатна че аз съм отвратителен човек, патологично ревнив, егоцентрик, комплексар и особено рано сутрин като пътувам съм офиса с Еденицата, имам.. деструктивни наклонности. Така че... Share and Enjoy! Edit: Поздрав за Евроком root@xnull# cd /etc/rc.d root@xnull# chmod +x rc.ip_forward root@xnull# ./rc.ip_forward start Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 30, 2005 Share Posted September 30, 2005 Смятах, че аз не се отличавам от сърдечните, раздаващи се хора. Но май нещо не е съвсем на мястото си. Аз си мислех, че нямам "капаци", обаче се лъжа съвсем жестоко. Зададох си въпроса - ами колко просяци, бедни хора, съседи-скандалджии прескачаме в съзнанието си всеки Божи ден? Дали тези пасторални описания на "подадена ръка" изобщо имат смисъла, който им се придава, само защото сме отворили очите си за половин минута, а после пак сме ги затворили? Защото може би никой не би преживял дълго на този свят, ако се впускаше с цялата си енергия да помага на чуждото нещастие. Сякаш инстинкт за самосъхранение ни "обръща" на другата страна и ние се правим, че проблем няма. Но от време на време, за да се почувстваме някак си "човеци", хвърляме 50 ст. в шапката на уличен музикант (защото в този момент свирил като Паганини/защото гледал жално/защото чичо ми имал същото палто като неговото/защото го подминавам всеки ден на път за някъде си). Има нещо противоречиво във всичко това. Ние мислим за себе си едни хубави работи: какви сме червенобузи християни, какви сме себераздаващи се, обаче и по този начин си слагаме допълнителни "капаци", защото - не, не сме добри! Даже в повечето случаи не се и стараем да бъдем. Всички се гнусят от чуждата смрад и не обичат да си цапат ръцете с нея. Даже и аз. А не се водя от принципа "Мачкай, за да не те смачкат." Просто една реална ситуация ме накара да не се позная. <{POST_SNAPBACK}> Дали някой би преживял дълго, ако се впускаше с цялата си енергия да помага..?. Замислих се... Ами да, сетих се - Майка Тереза. Помагала е на всички, на които е могла, дори когато са били болни и мръсни и от друга религия. Помагала е въпреки всички трудности, през които е трябвало да премине, за да може да помага... Знам, че в очите на всички тя е едно изключения, даже съм чувала, че тя е изключението, потвърждаващо правилото, че човекът по принцип е егоист. Май пак е въпрос на избор - дали ще предпочетем да залъгваме себе си с 50-те стотинки (когато можем да дадем повече) - хапче за съвестта, когато ни нагъне твърде много, или ще предпочетем да видим в изпадналия отвратителен просяк същото човешко същество, каквото сме ние. Само че без лъскавите ни дрешки и коли или без натрупаните през годините знания... И дали ще успеем да го виждаме и когато сме доволни от живота и имаме всичко, и когато сме ядосани на света, мислейки че той ни дава по-малко, отколкото трябва... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 30, 2005 Author Share Posted September 30, 2005 Аз също си мисля, че не би могло да се обръща внимание на всичко, което ни заобкаля. Има наисте.ина такива хора, които посвещават живота си на определена кауза, в която вярват(има толкова много примери от историята...). Аз имах една съученичка, която стана монахиня, когато завърши... Във всеки един, във всеки един човек има по нещо трагично и по нещо весело и забавно. Понякога, когато си ходя по улицата и ми е скучно, се взирам в лицата на хората и зависи от настроението ми, търся нещо тъжно или нещо весело в тях. Никога не съм имала пропуски за някого. Никой не може да обърне внимание на всички, които преминават покрай нас. Никой. Никой и не би могъл да понесе болката на всички, до които се е докоснал. А, ако по някаква огромна случайност това би било възможно, то този човек или ще полудее, или ще стане безчувствен. kopche, описаната от тебе ситуация си има определение-колективна отговорност. По природа хората сме си зли, по природа сме и единаци. За мен няма по-самотно същество от човека... Но ето, поставени сме на тясно и щем-нещем семе принудени да живеем с други единаци. От нас си зависи как ще се разбираме по между си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted October 2, 2005 Share Posted October 2, 2005 Ще помоля хората, които не са заинтересовани от идеята на конкретната тема, или не са наясно с идеята й - да пуснат заядливото си мнение в друга тема или да изпратят РМ на човека, с когото искат да се заядат. Како, раждаме се сами, живеем сами и умираме сами. Но това не ни пречи да се докосваме до други - и знаеш ли, понякога този досег може да ни накара да се почувстваме щастливи, да се почувстваме свободни. Да почувстваме душевния мир, който толкова ни липсва в днешния свят. За да не е нужно да се отделяш от света, за да се пречистиш от емоционалния спам, с който те залива ежедневието... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted October 4, 2005 Author Share Posted October 4, 2005 Извинявам се много за оффа, но искам да поверя тази тема на fifi. Надявам се, че всички, които умеят да "виждат" ще продължават и да усещат fifi, от всички, от всички най-много ще ми липсваш ти (нищо, че този път аз зарязвам ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 Извинявам се много за оффа, но искам да поверя тази тема на fifi. Надявам се, че всички, които умеят да "виждат" ще продължават и да усещат fifi, от всички, от всички най-много ще ми липсваш ти (нищо, че този път аз зарязвам ) вхо тхе фуцк ис Фифи? превод: кой/какво по дяволите е фифи? Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 вхо тхе фуцк ис Фифи?превод: кой/какво по дяволите е фифи? Алтер егото на Жужи. Link to comment Share on other sites More sharing options...
N00KiE Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 Алтер егото на Жужи. Аз като казвах, че тука някои хора не са добре.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 Алтер егото на Жужи. не би ли трябвало да е Фуфи?? Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 не би ли трябвало да е Фуфи?? Е може и Фуфи да е, не им разбирам аз междуегостните отношения. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted October 7, 2005 Author Share Posted October 7, 2005 Ex, ama i vie! http://www.evrocom.info/invision/index.php?showuser=7768 nesto ne mi rabotiat tragovete... Xaide, grijete se za sebe si! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted October 7, 2005 Share Posted October 7, 2005 Ex, ama i vie!http://www.evrocom.info/invision/index.php?showuser=7768 nesto ne mi rabotiat tragovete... Xaide, grijete se za sebe si! жу, ама ний тука сме ти свикнали. пък фифи кат го/я гледам, че е всичко на всичко със 7 поста не знам как ще го/я опознаем, а и да почнем акъл да зимаме от него/нея. а ти що бягаш от отгворност? караш ни тука да мислим пък после ни зарязваш. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted October 7, 2005 Share Posted October 7, 2005 Жалко, и тази тема се е разводнила... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.