Jump to content
BulForum.com

Защо се разделихте?


Recommended Posts

Много странно, винаги съм си мисли, че хората се разделят, или защото са си омръзнали, или защото единия е сгазил лука. Никога не съм предполагал, че може да се стигне до раздяла, защото не могат да се разберат, въпреки че се обичат... Е, на мен ми се случи точно такова. Споделете вие защо се разделихте.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 72
  • Created
  • Last Reply

Дочо.. сгазил .. дръжки.. в една раздяла не може да е виновна само едната страна ;) Споко, горе главата :D

Link to comment
Share on other sites

I na men mi se e slu4valo-nqkolko puti daje.Ima mnoooooooogo pri4ini za dvama 4oveka da se razdelqt vapreki 4e se obi4at-semeistvo,priqteli,razstoqnie...........pari......

Nadqvam se da ne mi se slu4i pak.

A ina4e 4uvstvam,4e skoro 6te se razdelq s moq priqtel,za6toto vzaimno po4nahme da si omruzvame......dano i za tova da gre6a :(

Link to comment
Share on other sites

Много странно, винаги съм си мисли, че хората се разделят, или защото са си омръзнали, или защото единия е сгазил лука. Никога не съм предполагал, че може да се стигне до раздяла, защото не могат да се разберат, въпреки че се обичат... Е, на мен ми се случи точно такова. Споделете вие защо се разделихте.

w момента и аз тва се питам???

ама ей на,възможно е,аз като му говоря-той не слуша,еми как да стане????

Link to comment
Share on other sites

Разделих се с последния си приятел понеже смяташе, че е непростимо да ми се види част от сутиена или като се къпя в морето нещо някъде да ми се покаже. Веднъж ми се беше разкопчал ципа на полата и той направи зверски проблем от това. Караше ме винаги да сядам с кръстосани крака, за да не би някой, който гледа отсреща да ми види гащите. Мразеше ниски талии защото ми се подавали прашките като се наведа. И след всеки такъв случай ми мрънкаше с часове, че не съм си била признавала грешката и не съм била съжалявала достатъчно и не съм му обещавала, че ще се опитвам да не се повтори. Издържах месец и половина...ама с голям зор.

Link to comment
Share on other sites

Разделих се с последния си приятел понеже смяташе, че е непростимо да ми се види част от сутиена или като се къпя в морето нещо някъде да ми се покаже. Веднъж ми се беше разкопчал ципа на полата и той направи зверски проблем от това. Караше ме винаги да сядам с кръстосани крака, за да не би някой, който гледа отсреща да ми види гащите. Мразеше ниски талии защото ми се подавали прашките като се наведа. И след всеки такъв случай ми мрънкаше с часове, че не съм си била признавала грешката и не съм била съжалявала достатъчно и не съм му обещавала, че ще се опитвам да не се повтори. Издържах месец и половина...ама с голям зор.

получаваш медал от мен,по повод какво и колко време си издържала!

стига бе има ли наистина такива хора? :wacko:

Link to comment
Share on other sites

Ами...разделихме се заради доста неща...

Заради разстояние...заради мой инат...заради ненаправени навреме компромиси...

Link to comment
Share on other sites

Аз се разделих/не по мое желание/,защото нещата били твърде сериозни :wacko: все още не знам реалната причина,защото определено гореспоменатата не е реална,но някой ден ще потърся истината просто защото искам да знам

Link to comment
Share on other sites

Беше преди бая време, но със сигурност аз бях причината.

Link to comment
Share on other sites

Разделих се с последния си приятел понеже смяташе, че е непростимо да ми се види част от сутиена или като се къпя в морето нещо някъде да ми се покаже. Веднъж ми се беше разкопчал ципа на полата и той направи зверски проблем от това. Караше ме винаги да сядам с кръстосани крака, за да не би някой, който гледа отсреща да ми види гащите. Мразеше ниски талии защото ми се подавали прашките като се наведа. И след всеки такъв случай ми мрънкаше с часове, че не съм си била признавала грешката и не съм била съжалявала достатъчно и не съм му обещавала, че ще се опитвам да не се повтори. Издържах месец и половина...ама с голям зор.

 

 

Да, ама няма ли да ти е по-криво ако не му дреме за това кой те гледа и т.н. Просто явно е доста ревнив. Просто той е на едната крайност, но другата пък от моята гледна точка е по-лоша даже защото ако не те ревнува и на теб ще ти е кофти :)

Всичко е чудесно, но в умерени количества :)

Link to comment
Share on other sites

Просто той е на едната крайност, но другата пък от моята гледна точка е по-лоша даже защото ако не те ревнува и на теб ще ти е кофти :)

Всичко е чудесно, но в умерени количества :)

Странно е, ако в някой момент започна да си правя изводи за това колко държи на мен даден човек, по това колко ме ревнува.

Аз съм ужасно, ужасно ревнива - искам хората да са зависими от мен,ограничавам ги, но аз съм такава с почти всеки.

От друга страна, когато вярвам на човека до мен безрезервно и всекидневно той ми доказва, че има защо, липсата на ревност от негова страна не ме кара да се чувствам зле...

Link to comment
Share on other sites

Странно е, ако в някой момент започна да си правя изводи за това колко държи на мен даден човек, по това колко ме ревнува.

Аз съм ужасно, ужасно ревнива - искам хората да са зависими от мен,ограничавам ги, но аз съм такава с почти всеки.

От друга страна, когато вярвам на човека до мен безрезервно и всекидневно той ми доказва, че има защо, липсата на ревност от негова страна не ме кара да се чувствам зле...

Ха, а аз си мислех, че няма други прокълнати като мен, защото тази ревност е именно това - проклятие...

Макар да не съм като този, който снежко е описала в поста си.

Link to comment
Share on other sites

Ха, а аз си мислех, че няма други прокълнати като мен, защото тази ревност е именно това - проклятие...

Макар да не съм като този, който снежко е описала в поста си.

Ами...аз бях започнала да се уча да давам свобода...но това пък ме разяждаше, защото означаваше да си замълчавам за това какво ме е подразнило.

Може би с времето ще се променя...сигурно е даже...

Link to comment
Share on other sites

От друга страна, когато вярвам на човека до мен безрезервно и всекидневно той ми доказва, че има защо, липсата на ревност от негова страна не ме кара да се чувствам зле...

 

А тая липса е ужасно огромна...

 

Аз не съм се разделял досега. Просто при всичките си "връзки" ме изрязваха преди да има официална и истинска връзка. Преди тази сега де...сега е друго...

Link to comment
Share on other sites

Може би с времето ще се променя...сигурно е даже...

Хората не се променят много. :P

Колкото и да съм се опитвал да престана да ревнувам всички от всеки.. и нищо. Едва напоследък има някакъв резултат в тази насока - просто започнах по малко да мисля и всичко се нарежда ;)

Колкото до компромисите .. мисля че не със всички, но поне голяма част съм склонен да направя за човека на когото държа.

Link to comment
Share on other sites

Аз преди бях много ревнив.. После си имах едно гадже, което ходеше едновременно с още двама и набързо се отучих от това ;) Което само ми помогна, ревността е адски смешно и жалко нещо...

Link to comment
Share on other sites

Разделих се с последния си приятел понеже смяташе, че е непростимо да ми се види част от сутиена или като се къпя в морето нещо някъде да ми се покаже. Веднъж ми се беше разкопчал ципа на полата и той направи зверски проблем от това. Караше ме винаги да сядам с кръстосани крака, за да не би някой, който гледа отсреща да ми види гащите. Мразеше ниски талии защото ми се подавали прашките като се наведа. И след всеки такъв случай ми мрънкаше с часове, че не съм си била признавала грешката и не съм била съжалявала достатъчно и не съм му обещавала, че ще се опитвам да не се повтори. Издържах месец и половина...ама с голям зор.

 

От мен цяла кофа медали имаш, незнаех, че още има такива хора...

 

Да, ама няма ли да ти е по-криво ако не му дреме за това кой те гледа и т.н. Просто явно е доста ревнив. Просто той е на едната крайност, но другата пък от моята гледна точка е по-лоша даже защото ако не те ревнува и на теб ще ти е кофти :)

Всичко е чудесно, но в умерени количества :)

 

Ти така ли съдиш на човека срещу теб колко му пука за теб ? По това колко те ревнува ? Аз пък изобщо не съм ревнив, всеки си има глава на раменете, ако държи на мен - няма да ми изневери, ако не държи - ще ми изневери и ще се разделим . И толкова. Ревността е адски тъпо чувство.

А пък мен веднъж ме зарязаха по взаимно съгласие, иначе все сме се разделяли или поради голямо разстояние, или защото работата е била твърде сериозна, пък аз не съм искал

Аз преди бях много ревнив.. После си имах едно гадже, което ходеше едновременно с още двама и набързо се отучих от това ;) Което само ми помогна, ревността е адски смешно и жалко нещо...

Ми да, то такава не трябва да я ревнуваш, а да и разбиеш зъбите ;)

Link to comment
Share on other sites

Толкова време ми отне за да забравя случилото се...

Нямам намерение да си го припомням, въпреки че май ще се наложи....

Скоро има рожден ден и току-що ми се обади да се видим...

Но така или иначе не мога да го опиша с думи...

Може би само с една:

Предателство

:sayjin

Link to comment
Share on other sites

С изключение на една връзка останалите са приключвали по мое усмотрение...

Може да бъде наречено "смяна на приоритетите" - при изчерпване на нещата, които мога да дам и да извлека като емоции, идеи...

И именно в случая с връзката, която "приключи" заради наложилите се обстоятелства, се научих какво означава да обичаш някого повече от себе си и въпреки себе си и "интересите" си...

Май сме електронното издание на в-к "Лична драма".

 

alphaosiris.gif

Link to comment
Share on other sites

Да, ама няма ли да ти е по-криво ако не му дреме за това кой те гледа и т.н. Просто явно е доста ревнив. Просто той е на едната крайност, но другата пък от моята гледна точка е по-лоша даже защото ако не те ревнува и на теб ще ти е кофти :)

Всичко е чудесно, но в умерени количества :)

Съгласна съм. И преди са ме ревнували в умерени количества и това ми доставяше егоистично удоволствие, но това последното беше голяма мъка. Според него беше защото много ме обичал и искал да се държа и обличам прилично, за да не ме мислят хората за "лека жена". Най-интересното в цялата работа е, че който ме познава знае, че аз съм на светлинни години от това определение, дори винаги са ми казвали, че се обличам консервативно. При тази ситуация колкото и да исках да се получат нещата (понеже всичко друго си беше перфектно) неможах да издържа на тормоза и го оставих.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...